Присъда № 32 от 5.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3560/2024 г.

от общ характер № 20242120203560 по описа за 2024 година

след проведено тайно съвещание, въз основа на доказателствата по делото и закона

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 32/05.03.20•••г. по НОХД № 3560/2024г. по описа на БРС.

Производството по делото е образувано по внесен от •••ка районна прокуратура обвинителен акт по Досъдебно производство № 431 ЗМ - 791/2022г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - •••, вх. № 19447/2022г., пор. № 3207/2022г. по описа на Районна прокуратура - гр. •••, с който е повдигнато обвинение срещу В. И. И., ЕГН ••••••••••, •••, с адрес: гр. •••, ул. „••• № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 12, трудово заета в гр. •••, за това, че в периода от 13.12.2022г. до 19.12.2022г. включително, в гр. •••, в съучастие като помагач с неустановени по делото лица, в условията на продължавано престъпление, при което са извършени шест деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си и за другиго – своите съучастници имотна облага, умишлено улеснила извършването на измама, като спомогнала предаването на парична сума в общ размер на 2000 лв. от Н. Г. К.; парична сума в размер на 500 лв., 20 евро, равняващи се на 39,00 лв., 60 северномакедонски денари, равняващи се на 1,91 лв., 1 /един/ брой златно колие с тегло около 20 грама, на стойност 1245,00 лв., 1 /един/ чифт златни обеци с тегло около 5 грама, на стойност 311,25 лв., 1 /един/ брой златна гривна с тегло около 10 грама, на стойност 622,50 лв. от Н. Ж. Н.; парична сума в общ размер на 1600 лв. от Ц. К. П.; парична сума в общ размер на 700 лв. от З. Я. Д.; парична сума в общ размер на 1800 лв. от П. Т. Г.; парична сума в общ размер на 9000 лв. от П. А. П., у които от неустановените лица било възбудено заблуждение, че с това помагат на служители от полицията за залавянето на извършители на престъпления; че са техни роднини, които искат заем или че са техни роднини, които искат от тях заплащане на документи, с което причинила имотна вреда на Н. Ж. Н., И. И. Н., Н. Г. К., Ц. К. П., З. Я. Д., П. Т. Г. и П. А. П. в общ размер 17 819,66 лв. (седемнадесет хиляди осемстотин и деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки), както следва:

1. На 13.12.2022г. в гр. •••, в съучастие като помагач с неустановени по делото лица с цел да набави за себе си и за другиго - своите съучастници имотна облага, умишлено улеснила извършването на измама, като спомогнала предаването на парична сума в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) от Н. Г. К. от гр. •••, у която от едно от неустановените лица било възбудено заблуждение, че е неин роднина, който иска от нея в заем парична сума, с което й причинила имотна вреда в размер на 2000 лв. (две хиляди лева);

2. На 13.12.2022г. в гр. •••, след деянието по т.1, в съучастие като помагач с неустановени по делото лица с цел да набави за себе си и за другиго - своите съучастници имотна облага, умишлено улеснила извършването на измама, като спомогнала предаването на парична сума в размер на 500 лв., 20 евро, равняващи се на 39,00 лв., 60 северномакедонски денари, равняващи се на 1,91 лв., 1 /един/ брой златно колие с тегло около 20 грама, на стойност 1245,00 лв., 1 /един/ чифт златни обеци с тегло около 5 грама, на стойност 311,25 лв., 1 /един/ брой златна гривна с тегло около 10 грама, на стойност 622,50 лв. от Н. Ж. Н. от гр. •••, у когото от неустановените лица било възбудено заблуждение, че с това помага на служители от полицията за залавянето на извършители на престъпления, с което причинила имотна вреда в размер на 540,91 лв. (петстотин и четиридесет лева и деветдесет и една стотинки) лева на Н. Ж. Н. и в размер на 2 178,75 лв. (две хиляди сто седемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) на И. И. Н. или общ размер на имотната вреда - 2 719,66 лв. (две хиляди седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки);

3. На 15.12.2022г. в гр. •••, в съучастие като помагач с неустановени по делото лица с цел да набави за себе си и за другиго - своите съучастници имотна облага, умишлено улеснила извършването на измама, като спомогнала предаването на парична сума в размер на 1600 лв.(хиляда и шестотин лева) от Ц. К. П. от гр. •••, у която от едно от неустановените лица било възбудено заблуждение, че е неин роднина, който иска от нея да заплати за негови документи, с което й причинила имотна вреда в размер на 1600 лв.( хиляда и шестотин лева);

4. На 16.12.2022г. в гр. •••, в съучастие като помагач с неустановени по делото лица е цел да набави за себе си и за другиго - своите съучастници имотна облага, умишлено улеснила извършването на измама, като спомогнала предаването на парична сума в размер на 700 лв. (седемстотин лева) от З. Я. Д. от гр. •••, у която от едно от неустановените лица било възбудено заблуждение, че е неин роднина, който иска от нея да заплати за негови документи, с което й причинила имотна вреда в размер на 700 лв. (седемстотин лева);

5. На 16.12.2022г. в гр. •••, след деянието по т.4, в съучастие като помагач с неустановени по делото лица с цел да набави за себе си и за другиго - своите съучастници имотна облага, умишлено улеснила извършването на измама, като спомогнала предаването на парична сума в размер на 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева) от П. Т. Г. от гр. •••, у която от едно от неустановените лица било възбудено заблуждение, че е неин роднина, който иска от нея да заплати за негови документи, с което й причинила имотна вреда в размер на 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева);

6. На 19.12.2022г. в гр. •••, в съучастие като помагач с неустановени по делото лица с цел да набави за себе си и за другиго - своите съучастници имотна облага, умишлено улеснила извършването на измама, като спомогнала предаването на парична сума в размер на 9000 лв. (девет хиляди лева) от П. А. П. от гр. •••, у която от едно от неустановените лица било възбудено заблуждение, че е неин роднина, който иска от нея да заплати за негови документи, с което й причинила имотна вреда в размер на 9000 лв. (девет хиляди лева) – престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. •••, ал. 1 от НК.

С протоколно определение от проведеното на 29.10.2024г. разпоредително заседание по делото съдът конституира П. А. П. като частен обвинител по делото.

Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани посочените от страните свидетели и вещи лица, и бяха приобщени относимите и необходими писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.

В съдебно заседание представителят на БРП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните и приобщени в хода на съдебно следствие доказателствени материали по категоричен начин се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, поради което и застъпва тезата за обективна и субективна съставомерност на деянието като престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. •••, ал. 1 от НК. Счита, че като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства следва да се отчетат наличието на множество извършени деяния, размера на причинената имотна вреда, обстоятелството, че престъпните намерения са били насочени към една уязвима част от нашето общество, а именно възрастните хора, а като смекчаващо обстоятелство следва да се приеме чистото съдебно минало. Предлага за извършеното престъпление на подсъдимата И. да се наложи наказание от 2 години „Лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години.

Частният обвинител П. А. П., редовно призована, не се явява в откритото съдебно заседание по делото, в което е даден ход на съдебните прения.

Защитниците на подсъдимата – адв. Д. Д. от АК – ••• и адв. Г. Г. от АК - ••• считат, че на подсъдимата не е повдигнато годно обвинение, предвид формулировката в обвинителния акт, съгласно която изпълнителното деяние на измамата под формата на помагачество като форма на съучастие в случая е посочена като „спомогнала за предаването на парични суми“, като твърдят, че не става ясно как, кога и къде е спомогнала подсъдимата. Правят анализ на доказателствените материали по делото, като навеждат възражения за допуснати в хода на досъдебното производство процесуални нарушения при определени процесуално-следствени действия – разпитите на свидетели пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, проведените разпознавания, приобщаването на веществени доказателства по делото и др. Въз основа на така направения доказателствен анализ застъпват тезата за недоказаност на обвинението, поради което и пледират за оправдаване на подсъдимата.

В хода на съдебното следствие подсъдимата В. И. И. не се възползва от правото си да даде обяснения по делото. В хода на съдебните прения се присъединява към казаното от своите защитници, а в последната си дума завява, че не е извършила престъплението.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата В. И. И. с ЕГН ••••••••••, е родена на •••.07.2002г. в гр. •••, •••, с адрес: гр. •••, ул. „••• № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 12, трудово заета в гр. •••.

Видно от приложената по делото справка за съД.ст, същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Към месец декември 2022г. свидетелят Н. Ж. Н. живеел на адрес: гр. •••, ж.к. •••“, бл. 86, вх.1, ет.5, ап.14. На 13.12.2022г., около 14:00 часа, Н. получил обаждане на стационарния си телефон с номер 056•••, като непознат за него мъж /неустановен в хода на разследването/ му се представил за полицейски служител и му казал, че следят и наблюдават телефонни измамници, които се опитват да хванат и че същите след малко ще позвънят на телефона на Н., като за да съдейства за залавянето им, Н. трябвало да им предостави всичките си пари и златни бижута. Мъжът попитал Н. за номера на мобилния му телефон и адреса му. Н. издиктувал мобилния си номер /••••••••••/ на мъжа, представящ се като полицейски служител и разговорът им приключил. След известно време свидетелят Н. получил телефонно обаждане на мобилния си телефон от непознат за него мъж /неустановен в хода на разследването/, който го заплашил, че до 10 минути щели да дойдат и да го накълцат на парчета, ако не сложи всичките пари и злато, които притежава, в торба, която да хвърли през прозореца. Н. се уплашил, събрал в жълта найлонова торбичка с тъмен надпис сумата от 500 лева, 20 евро, 60 северномакедонски денари, 1 бр. ръчен часовник, собственост на сестра му, както и златни бижута, собственост на майка му – колие, чифт обици и гривна, след което уведомил мъжа по телефона, че е готов. Мъжът попитал Н. накъде е разположена терасата му и след като последният отговорил, че е разположена на запад, мъжът му казал да излезе на терасата и да помаха с лявата си ръка, което и Н. сторил. След това мъжът му казал да отиде до прозореца на съседната стая, който също бил разположен на запад и да хвърли торбата. Н. хвърлил торбата и същата паднала на земята в близост до блока. В същото време подсъдимата И. била близо до блока, приближила се към торбата и я взела, след което се отдалечила. След това мъжът казал на Н. веднага да се скрие в тоалетната, защото щяло да има стрелба. Н. избягал към тоалетната, затворил вратата и изгасил лампата, като мобилният му телефон бил в него и не бил приключил разговора с непознатия мъж. След известно време Н. забелязал, че ръчният му часовник е на ръката и се притеснил, че не го е дал. Уплашил се, че ще му се случи нещо лошо, ако непознатият мъж разбере и затова отишъл до съседката си Ваня и дал часовника си, без да обяснява защо. След това се прибрал в дома си, като мобилният му телефон продължавал да е на линия с непознатия мъж. В един момент мъжът му казал да остави телефона на линия, да си легне на леглото и да гледа телевизия. Свидетелят Н. изпълнил това и след известно време разговорът прекъснал. Тогава Н. получил обаждане от частен номер на мобилния си телефон, като непознат мъж /неустановен в хода на разследването/ му казал, че се обажда от полицията и всеки момент ще хванат измамниците, като Н. следвало да не прекъсва връзката, защото разговорът се записвал и да продължи да гледа телевизия. Около 16:00 часа мъжът му казал, че до 1 час ще го убият и връзката прекъснала. Свидетелят Н. се изплашил и посетил отново съседката си Ваня, като споделил на нея и съпруга за случилото се.Н. и съседът му слезли да проверят дали торбата, която бил хвърлил, е там, но не я намерили. Малко след това Н. получил обаждане от майка си, на която споделил за случилото се, а тя от своя страна сигнализирала полицейските органи.

По-късно същия ден – 13.12.2022г., подсъдимата И. отпътувала за гр. •••. В 17:55 часа влязла в заложна къща „Заложни къщи •••“ ООД, находяща се в гр. •••, бул. „•••“, бл. •••, гараж •••, където на работа бил Е. П. П. – съдружник в „Заложни къщи •••“ ООД. Подсъдимата му заявила, че иска да заложи злато и му предоставила колието, чифта обици и гривната, които порано през деня свидетелят Н. бил хвърлил през терасата в торбата, която подсъдимата И. била взела. Свидетелят П. претеглил предоставените от подсъдимата И. златни накити и установил, че същите са от благороден метал – злато. След това поискал личната карта, като въвел данните от нея в договор за залог № 41169, който съставил. Изписал в горепосочения договор за залог абревиатура „50з“, което означавало 50 гр. злато. Подсъдимата И. положила подписа си на заложния билет и взела сумата в размер на •••00,00 лв., която била посочена като размер на заема. В 18:05 часа излязла от заложната къща.

Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, общата стойност на 1 /един/ брой дамски, ръчен часовник марка „Armitron“, 1 /един/ брой златно колие с тегло около 20 гр., 1 /един/ чифт златни обеци с тегло около 5 грама и 1 /един/ брой златна гривна с тегло около 10 гр., възлиза на сумата от 2310,00 лв.

Към месец декември 2022г. свидетелката и частен обвинител П. А. П. живеела на адрес: гр. •••, ул. •••“ № 95, вх. 3, ет. 4, ап. 4. На 19.12.2022г., около 10:00 ч., П. получила обаждане на стационарния си телефон с абонатен номер: 056/•••, от лице от мъжки пол /неустановено в хода на разследването/, което я попитало как е. ••• помислила, че това е внукът и затова му отговорила: „•••, ти ли си?“, а мъжът казал: „Да, аз съм.“. П. му казала, че гласът му бил различен, като той отвърнал, че е настинал и заради това гласът му е променен. П. го попитала как са децата, като той отговорил, че бил далече от тях, за да не ги зарази и леко се изкашлял. След това мъжът започнал да обяснява, че имал някакви много лични и ценни документи, които се намирали в „•••“. Казал на П., че директорът на „•••“, на име Д. Д., щял да ги донесе, като за това следвало тя да му заплати сумата от 9432 лв. Мъжът заявил също така на П., че ще я свърже с директора, за да се разберат кога точно да отиде. Без да затваря телефона, мъжът я свързал с „директора на пощата“, като в разговора се включил друг мъж /неустановен в хода на разследването/, който се представил за Д. Д. и казал на частния обвинител П., че след 30 мин. ще отиде на домашния адрес, за да предаде документите, за което тя щяла да му плати исканата сума. Мъжът я попитал за точния адрес, който тя му дала. П. затворила телефона и след около две минути той отново позвънил, като тя разговаряла отново с лицето, което помислила за внука си. Той казал, че човекът бил долу пред входа. П. слязла пред входа, срещу който стояла подсъдимата И., с шапка на главата. След като видяла, че П. отваря вратата, подсъдимата И. се приближила до нея. Двете влезли във входа, като И. казала на П.: „Ето ви документите, дайте ми парите. П. първоначално отказала, тъй като чакала мъж, а не жена и поискала двете с И. да се качат в апартамента за да попита мъжът на телефона защо не е директорът. Двете се качили в дома на частния обвинител П., където мъжът на телефона заявил на П., че момичето е дъщерята на директора. След това И. отново казала на П. да

даде парите, след което тя пък ще даде документите. П. предварително била подготвила сумата от 9000, която трябвало да предаде, тъй като не разполагала с пълния размер от 9432 лв., поискан от мъжа по телефона. Парите П. съхранявала в три отделни плика, които поставила в найлонова розова торбичка. П. предала на подсъдимата И. сумата от 9000 лв. След като П. предала парите, подсъдимата И. хукнала по стълбите бягайки, като заявила, че бърза. По-късно през деня П. отворила плика, който била оставила И., като вътре намерила една празна тетрадка и разбрала, че е измамена.

По време на извършване на деянията подсъдимата И. поддържала телефонна връзка със съучастниците си – неустановени в хода на разследването лица, които възбудили у свидетеля Н. Ж. Н. заблуждение, че помага на служители от полицията за залавянето на извършители на престъпления, а у частния обвинител П. А. П. възбудили заблуждение, че потърсилият я по телефона мъж е неин внук, който иска от нея заплащане на адресирани до него документи. Подсъдимата И. изпълнявала указанията на съучастниците си, като била наясно с ролята си по време на осъществяване на деянията.

В тази връзка през месец декември 2022г. подсъдимата И. споделила на свидетеля Д. П. Х., че се е забъркала с някаква схема с „Ало Измамници“, а на свидетеля Л. Я. К. заявила, че се занимава с „телефонни измами“ и пренася пари.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, а именно – гласните доказателствени средства: показанията на частния обвинител П. А. П., както и на свидетелите Н. Ж. Н. (вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), И. И. Н., Л. Я. К. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК), Д. П. Х. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Е. П. П. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Н. И. Н. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК) и частично от показанията на свидетелката Д.В.А.; експертните заключения: заключението по съдебно-дактилоскопната експертиза, изготвено от вещото лице Д. А. А. (л. 84, Том 1 от ДП ), заключението по съдебно-дактилоскопната експертиза, изготвено от вещото лице П. Ж. Ж. (л. 29-32, Том 5 от ДП), заключението по съдебно-графическата експертиза, изготвено от вещото лице Т. П. С. (л. 64-72, Том 6 от ДП), заключението по съдебната видеотехническа и идентификационна експертиза, изготвено от вещото лице П. Г. М. (л. 40-50, Том 6 от ДП), заключението по съдебната видеотехническа и идентификационна експертиза, изготвено от вещото лице П. Г. М. (л. 53-60, Том 6 от ДП), заключението по съдебно-оценъчната експертиза, изготвено от вещото лице В. Б. Г. (л. 96-97, Том 1 от ДП), заключението по съдебнотехническата експертиза, изготвено от вещото лице Н. Т. П. (л. 89-94, Том 1 от ДП), включително заявеното от експертите при изслушването им в съдебно заседание; писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съД.ст на подсъдимата В. И. И., протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми (л. 104-106, л. 141-146, Том 1 от ДП ), справки от мобилните оператори (л. 166-172, Том 1 от ДП), протокол за разпознаване на подсъдимата В. И. И., извършено от частния обвинител П. П., ведно с фотоалбум (л. 10, 13-15, Том 5 от ДП), протокол за извършено претърсване и изземване в жилище на адрес: гр. •••, ул. „••• № 6, ет. 2, обитавано от подсъдимата В. И. И. (л. 15,16, 21, 22, Том 1 от ДП), оригинал на Заложен билет № 41169 от 13.12.2022г. от заложна къща „Заложни къщи •••“ ООД (л. 79, Том 6 от ДП), протокол от 22.12.2022г. за вземане на образци за сравнително изследване от В. И. И. (л. 27-28, Том 5 от ДП), протоколи за доброволно предаване, разписки и др., както и веществените доказателства и доказателствени средства: 1 бр. мобилен телефон марка “Iphone”, цвят “розов” с IМЕI:358686097562056, 1 бр. мобилен телефон марка “Iphone”, цвят “сребрист” с IMEI: 3530•••090171131, 1 бр. преносим компютър марка “ACER” със SN:NX V 6LEX0192430316F7600, 1 бр. офис папка цвят – червен, 1 бр. тетрадка формат А4 с надпис „Good Vibes Only“, 1 бр. тетрадка с надпис на предната корица „В. И. И.“, ведно с 1 бр. листче, 1 бр. хартиен бял плик ведно с 1 бр. тетрадка без корици, чифт спортни обувки, светли на цвят с надпис „Fila”, както и парични суми.

Съдът изключи от доказателствения материал като негодни доказателствени средства единствено протоколите за разпит по реда на чл. 223 от НПК (пред съдия) на свидетелите П. А. П., З. Я. Д., Н. Г. К., Ц. К. П. и П. Т. Г.. При съпоставка на съдържанието на протоколите, обективиращи тези разпити, с протоколите, обективиращи разпитите на същите свидетели пред разследващ орган в хода на досъдебното производство, е видно, че в случая не само изложението на разпитите, проведене пред разследващия орган, но и графичното оформление на протокола на тези разпити, напълно съвпадат с вписаното и графичното оформление на протоколите, обективиращи разпитите на свидетелите пред съдия по реда на чл. 223 НПК. Механичното пренасяне на разпита, включително и графичното му оформление, от единия протокол в другия, е недопустимо и обуславя порок, който води до процесуална негодност на показанията на свидетелите, дадени пред съдия. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 69 от 2.02.20•••г. на ВКС по н. д. № 7/20•••г., III н. о., НК, Решение № 562 от 17.01.2011г. на ВКС по н. д. № 505/2010г., III н. о., НК и др.

Изрично следва да се отбележи обаче, че изключването на показанията на свидетелката П. А. П. не разколебава изводите на съда относно факта на извършеното престъпление, за което подсъдимата бе призната за виновна и неговия автор. Същевременно, дори и да бяха кредитирани показанията на свидетелите З. Я. Д., Н. Г. К., Ц. К. П. и П. Т. Г., същите не биха променили извода на съда за недоказаност по безспорен начин на авторството на деянията по т. 1,3,4 и 5 от обвинителния акт, по отношение на които подсъдимата бе призната за невиновна и оправдана, доколкото и четирите свидетелки в показанията си дават твърде общо описание на момичето, на което са предали пари, от което описание не може да бъде направен категоричен извод, че това момиче е именно подсъдимата И., както и последната не е била разпозната от никоя от тези свидетелки при извършените в хода на досъдебното производство действия по разпознаване на лица.

Съдът кредитира изцяло показанията а свидетелите П. А. П., Н. Ж. Н., И. И. Н., Л. Я. К., Д. П. Х., Е. П. П. и Н. И. Н., като намира същите за логични, последователни и непротиворечиви.

От показанията на свидетелката и частен обвинител П. се установява, че непосредствено преди Коледа преди около три години спрямо датата на съдебното заседание (проведено на 22.05.2025г.) получила на домашния си телефон с номер 056 ••• обаждане от мъж, който припознала като внука си и същият поискал свидетелката да получи адресирани до него документи, за които обаче същата следвало да заплати сумата от 9432 лева. Тъй като не разполагала с цялата сума, свидетелката П. събрала сумата от 9000 лева, които съхранявала в пликове, поставила ги в найлонова торбичка ги предала на момиче, което впоследствие разпознала като подсъдимата В. И. И., която отишла до дома на свидетелката. След като И. си тръгнала, свидетелката отворила пакета, който получила и видяла, че вътре има една празна тетрадка, голям формат, в плик.

За установяване на авторството на деянието спрямо свидетелката П. (деянието по т. 6 от обвинителния акт ) съдът взе предвид и проведеното в хода на досъдебното производство разпознаване на лица от свидетелката П. (резултатите от което са обективирани в протокол за разпознаване на лица и предмети от 20.12.2022г., ведно с фотоалбум, приложени на л. 10, 13-15, Том 5 от ДП), в хода на което свидетелката е посочила именно подсъдимата В. И. И. като лицето, на което е предала сумата от 9000 лева. Посочила е и че е разпознала същата по височината, формата на очите и на косата и като цяло по физиономията. Това процесуално-следствено действие е проведено по реда на НПК, в присъствието на две поемни лица, при проведен предварителен разпит на разпознаващия, както и при предявени за разпознаване 4 лица от женски пол на сходна възраст и със сходна външност, като изготвеният за целта протокол съдържа всички необходими реквизити. В тази връзка и с оглед възраженията на защитата, че разпознаването е опорочено, тъй като подсъдимата И. е с около една глава по-висока от всички останали три лица, предявени за разпознаване, а височината е основният белег, по който е била разпозната от свидетелката П., следва да се отбележи на първо място, че видно от изготвения за това процесуално-следствено действие фотоалбум, единствено лицето под № 4 е виД. по-ниско от подсъдимата и на следващо място, че както бе посочено по-горе, височината е само един от четирите белега, по които свидетелката П. е разпознала подсъдимата И. като момичето, на което е предала процесната сума. По никакъв начин не опорочава извършеното разпознаване и предхождащо това процесуално-следствено

действие изявление на свидетелката, че не е обърнала внимание на цвета на очите на момичето, на което е предала парите, доколкото, видно от процесния протокол за разпознаване, свидетелката П. е посочила сред белезите, по които е разпознала подсъдимата и формата на очите, а не цвета им, като тук се касае за два различни белега (подобно на цвят и дължина на косата).

Изцяло в подкрепа на показанията на свидетелката П. и извършеното от последната разпознаване е и заключението по съдебно-дактилоскопната експертиза, изготвено от вещото лице П. Ж. Ж. (л. 29-32, Том 5 от ДП), съгласно което при изследването в лабораторни условия с разтвор на нинхидрин в ацетон на предоставения обект – 1 брой бял хартиен плик, скъсан в единия край с размер 32х23 см., по същия се е проявила един брой дактилоскопна следа, годна за идентификация, като след извършено сравняване с пръстовите отпечатъци на лицето В. И. И., ЕГН ••••••••••, вещото лице е дало заключение, че проявената пръстовата дактилоскопна следва е оставена от левия палец на лицето В. И. И., ЕГН ••••••••••. Процесният плик – обект на експертизата е именно предаденият на свидетелката П. от момичето, на което тя от своя страна е предала процесната сума от 9000 лева, като същият е приобщен като веществено доказателство по делото чрез Протокол за доброволно предаване от 20.12.2022г. (л. 19, Том 5 от ДП), с който свидетелката П. е предала същия на ст. разследващ полицай М.А. при 01 РУ при ОДМВР - •••.

Възраженията на защитата въз връзка с коментираното експертно заключение са неоснователни.

На първо място, както бе посочено по-горе, пликът – обект на експертизата е приобщен като веществено доказателство по делото с протокол за доброволно предаване, към който действително липсват снимки на така предадената вещ, но и процесуалният закон не съдържа изискване за задължително фотографиране на вещите. В съответствие с изискванията на НПК, приобщеното по този ред веществено доказателство е подробно описано в протокола и съобразно изложеното от вещото лице Ж. при изслушването му в съдебно заседание, същото му е било предоставено за изследване опаковано и запечатано със залепен стикер за веществено доказателство, с което е изпълнено и изискването при приобщаване на веществените доказателства да се вземат мерки същите да не се повредят или изменят.

Не опорочава експертното заключение и не разколебава

доказателствената му стойност и обстоятелството, че при огледа на процесния плик – обект на експертизата като веществено доказателство в хода на съдебното следствие, бяха констатирани множество следи на различни места по него. Това е така, тъй като противно на твърденията на защитата, в експертното си заключение вещото лице не е посочило, че по плика е проявена само една следа, а е посочило, в какъвто смисъл е била и поставената му задача, че при лабораторните изследвания по плика се е проявила един брой дактилоскопна следа, годна за идентификация, а не само една следа въобще.

От показанията на свидетеля Н. Ж. Н. (вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК) се установява, че на 13.12.2022г. за времето от около 14:00 часа до 16:00 часа е получил няколко обаждания, първо на стационарния си телефон, а впоследствие и на мобилния си номер, който сам предоставил, от непознат мъж, представящ се за полицейски служител, който първоначално го помолил за съдействие за залавяне на телефонни измамници, като за целта на Н. били дадени указния от „полицейския служител“ да сложи в торба всичките си пари и златни бижута, които притежава, след което да хвърли торбата през прозореца на дома си, а впоследствие Н. бил заплашен и че ако не стори това, ще бъде накълцан на парчета. Н. се уплашил, събрал в жълта найлонова торбичка с тъмен надпис сумата от 500 лева, 20 евро, 60 северномакедонски денари, 1 бр. ръчен часовник, собственост на сестра му, както и златни бижута, собственост на майка му – колие, чифт обици и гривна, и хвърлил торбата през прозореца, без да гледа през него, съгласно дадените му указания. Около 16:00 часа Н., придружен от съсед, слязъл да провери дали торбата, която бил хвърлил, е там, но нея я нямало.

Съдът кредитира изцяло и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на свидетеля Н. Ж. Н., като липсата на спомени по отношение на конкретни релевантни към предмета на доказване по делото обстоятелства, респективно наличието на противоречия относно такива, които бяха отстранени в хода на съдебното следствие, е разбираема с оглед изминалия период от време.

Следва да се посочи, че съдът кредитира приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на свидетеля Н. Ж. Н., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, доколкото при разпита си пред съда в хода на съдебното следствие този свидетел изрично заяви: „Спомням си, че един полицай от Първо районно ме доведе тук в сградата на съда. Разпита ме съдебно лице, пред което аз си казах всичко, както си е и те записаха всичко, и после ме пуснаха, и се прибрах вкъщи. Подписах се на това, което казах.“, от което може да се направи извод, че изготвеният протокол за разпит на този свидетел по реда на чл. 223 от НПК отразява действително свободния разказ на свидетеля за възприетите от него обстоятелства, както и отговори и на въпроси, поставени му от водещия разпита.

В подкрепа на показанията на свидетеля Н. Ж. Н. са и тези на свидетелката И. И. Н. – негова майка, която излага, че през месец декември 2022 или 2023 година синът – Н. е бил заплашен по телефона от непознати лица, които първоначално са се били представили като служители на полицията, накарали са го да събере всичките пари и злато, които има в къщи, да ги сложи в една торбичка и да ги изхвърли през прозореца, без да си показва главата. Уплашен, синът събрал в една торба негови 500 лева, както и чуждестранна валута, часовник на сестра му и златни бижута на свидетелката Н., на които същата дава подробно описание, и хвърлил торбата през прозореца, съгласно указанията.

Във връзка с възраженията на защитата за това, че посоченият от свидетеля Н. Н. грамаж на златните накити – общо около 35 грама му е бил посочен от майка му – свидетелката И. И. Н., а тя от своя страна била заявила пред съда, че това не се е случвало и тя никога не е знаела, но и до момента не може да посочи точния грамаж, следва да се отбележи на първо място, че доколкото процесните накити са били собственост именно на майката на свидетеля Н., то съвсем естествено е именно тя да е източник на данните за грамажа им, а на следващо място – в показанията си свидетелката Н. не е заявявала, че никога не е споделяла със сина си информация за приблизителния грамаж на тези накити, а свидетелката заяви, че не си спомня и не може да каже точния им грамаж, тъй като тези накити са били подарък, като посочва „но бижутата бяха тежки“. От своя страна, свидетелят Н. също не е заявявал в разпитите си точен грамаж на процесните бижута, а е посочил, че общото им тегло е около 35 грама.

По въпроса за стойността на инкриминираните вещи съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице В. Б. Г. по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза (л. 96-97, Том 1 от ДП), от което се установява, че общата стойност на 1 /един/ брой дамски, ръчен часовник марка „Armitron“, 1 /един/ брой златно колие с тегло около 20 гр., 1 /един/ чифт златни обеци с тегло около 5 грама и 1 /един/ брой златна гривна с тегло около 10 гр., възлиза на сумата от 2310,00 лв.

Независимо от обстоятелството, че свидетелят Н. не е възприел лицето, взело изхвърлената от него торба и нейното съдържание – инкриминираните вещи, съдът счита, че авторството на подсъдимата, касателно това деяние спрямо свидетеля Н. (деянието по т. 2 от обвинителния акт), се установява от показанията на свидетелите Е. П. П. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК) и Н. И. Н. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), както и от заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза от вещото лице Т. П. С. (л. 64-72, Том 6 от ДП) и съдебна видеотехническа и идентификационна експертиза от вещото лице П. Г. М. (л. 40-50, Том 6 от ДП).

Макар свидетелите Е. П. П. и Н. И. Н. да не са очевидци на деянието, показанията им допринасят за разкрИ.ето на обективната истина и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло. От показанията им се установява, че на 13.12.2022г., надвечер, когато вече се било стъмнило, в заложната къща „•••“, находяща се в гр. •••, бул. •••“, бл. •••, гараж •••, в която и двамата свидетели са служители, влязло младо момиче с очила, за което впоследствие от договора (заложния) разбрали, че се казва В. И., което заложило златен синджир, тип колие с тегло 50 грама. Свидетелят П. лично проверил личната карта на момичето, уверил се, че материалът на бижуто е злато, съставил договора и дал на момичето парите – заетата сума по договора.

И тук във връзка с показанията на тези свидетели следва да се посочи, че липсата на спомени относно конкретни обстоятелства, съответно наличието на противоречия относно такива, които бяха отстранени в хода на съдебното следствие, е разбираема с оглед изминалия период от време.

Изцяло в подкрепа на показанията на свидетелите П. и Н. са заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство съдебнографическа експертиза от вещото лице Т. П. С. (л. 64-72, Том 6 от ДП) и съдебна видеотехническа и идентификационна експертиза от вещото лице П. Г. М. (л. 40-50, Том 6 от ДП), които съдът кредитира изцяло като обективно изготвени, даващи компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи.

От заключението по видеотехническата и идентификационна експертиза – обект на изследване при която са видеозаписи от охранителни камери за видеонаблюдение, монтирани в процесната заложна къща „•••“ от дата 13.12.2022г., се установява, че: в 17:55:15ч. на 13.12.2022г. на записа от камера с наименование „КАМ 2“ се вижда как по стълбите слиза лице виД. от женски пол, което е със слабо телосложение, тъмна, дълга права коса, облечена е с тъмно/черно/ яке, светли/сини/ дънки, светли/бели/ маратонки и носи светла/розова/ раница на гърба и прозрачни очила на лицето, като държи в лявата си ръка предмет с правоъгълна форма, който наподобява на мобилен телефон и виД. провежда разговор; в 17:55:44ч. на записа се вижда как лицето от женски пол отваря входната врата на заложната къща и влиза в помещението; в 17:55:47ч. на 13.12.2022г. на записа от камера с наименование „КАМ 1“ се вижда как лицето от женски пол влиза в помещението на заложната къща; в 17:56:14ч. на записа се вижда как лицето от женски пол изважда тъмна/черна/ кутийка от розовата раница, след което изважда от кутийката малки светли/жълти/ предмети, които наподобяват на бижута и ги оставя на плота пред себе си; в 17:56:56ч. служителя/лице от мъжки пол/ в заложната къща, взема оставените от лицето от женски пол на плота предмети, наподобяващи на бижута и виД. започва да ги оглежда с увеличителен прибор/лупа/; в 17:57:36ч. на записа се вижда как лицето от женски пол оставя на плота малък светъл предмет с правоъгълна форма, който наподобява на документ за самоличност/лична карта/; в 17:58:11ч. служителят поставя предоставените от лицето от женски пол накити върху теглилка, след което продължава да ги оглежда и проверява, търкайки един от тях върху предмет с правоъгълна форма до 17:59:59ч., когато записът приключва; в 18:05:44ч. на 13.12.2022г. на записа от камера с наименование „КАМ 2“ се вижда как лицето от женски пол, което е със слабо телосложение, тъмна, дълга права коса, облечена е с тъмно/черно/ яке, светли/сини/ дънки, светли/бели/ маратонки и носи светла/розова/ раница на гърба и прозрачни очила на лицето, напуска помещението на заложната къща, след което излиза от обхвата на камерата и не се връща повече. Гореописаните действия са подробно описани и онагледени със снимков материал в изследователската част на експертизата.

Вещото лице е дало заключение, че от проведеното лицевоидентификационно изследване може да се направи извод, че на ф.к.11 (снимка на лице от женски пол, извлечена от видеозаписи от оптичен носител CD-R „Ridata“ 700МВ, с ръкописен текст с черен маркер „ЗК ••• 13.12.2022г. 17:55ч до 18:52ч“, съдържащ видеозаписи от камери за видеонаблюдение на заложна къща „•••“ в гр. •••) и ф.к.1 и 2 (снимки от полицейска регистрация и от справка от система БДС - сравнителен материал), вероятно е заснето едно и също лице, посочено като В. И. И., ЕГН ••••••••••.

От заключението по видеотехническата и идентификационна експертиза – обект на изследване при която е подписът за „Заемател“ и ръкописният текст, изписан след това, върху приобщения като писмено доказателство по делото оригинал на Заложен билет № 41169 от 13.12.2022г. от заложна къща „Заложни къщи •••“ ООД (л. 79, Том 6 от ДП), се установява, че подписът и ръкописният текст – обект на експертизата са изпълнени от подсъдимата В. И. И., ЕГН ••••••••••.

Тук следва да се обсъдят и показанията на свидетелката Д.В.А., предвид поставените към същата въпроси от защитата, касаещи подарено от свидетелката на подсъдимата бижу – златно колие, очевидно в опит да бъде изградена защитна теза за това, че именно това бижу е заложеното от подсъдимата на инкриминираната дата 13.12.2022г. в Заложна къща „•••“. Преди всичко следва са се отбележи, че показанията на свидетелката А. съдът цени с необходимата критичност, предвид нейната заинтересованост от изхода на делото, произтичаща от обстоятелството, че е майка на подсъдимата В. И. И.. В дадените от нея в хода на съдебното следствие показания, свидетелката А.ова излага, че е подарила на В. за бала масивно златно колие, около 33 см, с тегло не по-малко от 40-50 грама. Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетелката относно факта на направения подарък, но както бе посочено по-горе, не възприема тезата на защитата, че именно това бижу, а не златните накити – собственост на свидетелката И. Н. са предмет на договора за залог от 13.12.2023г. Тази теза се опровергава в случая от обсъденото по-горе заключение на вещото лице П. Г. М. по съдебната видеотехническа и идентификационна експертиза от вещото лице (л. 40-50, Том 6 от ДП) и снимковия материал – неделима част от същото, видно от които от раницата си подсъдимата вади не само едно бижу, а няколко и то виД. (особено на Фк. 19) именно колие, гривна и обеци, поради което и съдът приема, че заложените от подсъдимата бижута в Заложна къща „•••“ на 13.12.2022г. около 2 часа след последното получено от свидетеля Н. обаждане от телефонните измамници, което време е напълно достатъчно и обичайното за придвижване от гр. ••• до гр. •••, са именно инкриминираните бижута – собственост на свидетелката И. Н..

Съдът не кредитира като опровергаващи се от останалия доказателствен материал по делото, обсъден по-горе, показанията на свидетелката А.ова в частта, в която същата заявява, че от неопределена дата през месец декември 2022г. до средата на посочения месец, в който период попада на датата на извършеното спрямо свидетеля Н. деяние, подсъдимата е била в болнично заведение в гр. •••. В преимуществената им останалата част съдът кредитира показанията на свидетелката А.ова, в които същата заявява, че преди Коледа на 2022г. подсъдимата е пребивавала в гр. •••, като си е търсила работа чрез интернет. Попаднала е на група, която предлага работа и е влязла в контакт с хора, които са се представяли за работодатели, като е поддържала връзка с тях по телефона с непознат номер. От работодателите било казано, че трябва да се срещне с един човек, който да й даде документи, които тя да предостави на някаква жена, а от там да вземе пари, както и че трябва да се качи на влак, с който да отиде в гр. •••, което и подсъдимата е сторила, след което е била задържана в гр. ••• и в нея са намерени пари, които същата е предала на полицейските органи с протокол за доброволно предаване, вписвайки в същия, че тези пари са от телефонна измама. Съдът не кредитира, отново като опровергаващи се от останалия доказателствен материал по делото, обсъден по-горе, показанията на свидетелката А.ова в частта, в която същата заявява, че на подсъдимата е било казано какво да напише в протокола за доброволно предаване, както и че не е знаела, че участва в телефонна измама.

Във връзка с обсъжданото писмено изявление на подсъдимата В. И. в Протокол за доброволно предаване от 20.12.2022г. (л. 29, Том 1 от ДП) – „Тези пари са взети от телефонна измама от адрес…..взех сумата от адрес в гр. •••, ул. •••“ № 95“, подобно на останалите такива в Протокол за обиск на лице от 19.12.2022г. (л. 40-41, Том 5 от ДП ) – „Всички вещи са мои, с изключение на сумата от 9450 лева, която беше жертва на измамата“ и в Протокол за доброволно предаване от 20.12.2022г. (л. 30, Том 1 от ДП) – „Това е телефонът, през който разговарях с поръчителя, който ме изпращаше на взема парите“, следва да се отбележи, че тези изявления представляват обяснения на подсъдимата, които не са събрани по предвидения в НПК ред, поради което и съдът не ги поставя в основата на фактическите си изводи по въпросите по чл. 102 НПК. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 358 от 20.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 333/2009 г., I н. о., НК и др.

Показанията на свидетелите Л. Я. К. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК) и Д. П. Х. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК) съдът кредитира изцяло като последователни и логични. Макар тези лица също да не са очевидци на престъплението, показанията им допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкрИ.е на обективната истина, и взаимно се допълват. От показанията на тези свидетели се установява обстоятелството, че инкриминираните действия на подсъдимата са част от схема за телефонни измами, като свидетелят К. излага, че докато му е била съквартирантка през месец декември 2022г. подсъдимата му е казала, че се занимава с телефонни измами и пренася пари, като в този период се заключвала в стаята си за да говори по телефона, а свидетелят Х. също излага, че в проведен разговор по телефона с подсъдимата преди рождения му ден, който е на 20.12., тя му е споделила че се е забъркала с някаква схема с „Ало Измамници“. И тук следва да се отбележи, че липсата на спомени у посочените двама свидетели по отношение на конкретни релевантни към предмета на доказване по делото обстоятелства, която даде основание за приобщаване на показанията им, дадени пред разследващ орган в хода на досъдебното производство, е разбираема с оглед изминалия период от време, като и двамата свидетели изрично заявиха, че поддържат дадените от тях по-рано показания.

Съдът кредитира и дадените от свидетелите Ц. К. П. и П. Т. Г. показания пред настоящия състав на съда в хода на съдебното следствие като логични и последователни, но не ги постави в основата на фактическите си изводи по делото, доколкото намира, че от същите не може да се установи по безспорен начин авторството на описаните от двете свидетелки деяния.

Така например свидетелката Ц. К. П. излага, че преди около две години спрямо датата на съдебното заседание (проведено на 12.12.2024г.) се е обадил мъж, който съобщил, че племенникът му е дал някакви документи, които тя трябва за вземе от хората, които ще ги донесат и за което тя трябва да заплати на тези хора 1600 лева. Документите били занесени от жена, която дала на свидетелката голям плик, в който имало една празна тетрадка. Свидетелката посочва, че не е могла да разпознае жената, когато са я извикали за това в полицията. Описва я като висока и слабичка като подсъдимата и заявява „сега като я гледам, мисля, че беше тя“. В тази връзка тук изрично следва са се отбележи, че посочването на подсъдимата В. И. И. от страна на свидетелката П. в съдебно заседание няма характера и доказателствената стойност на процесуално-следственото действие „разпознаване“ по смисъла на Раздел VII „Разпознаване на лица и предмети“ от НПК, за провеждането на което процесуалният закон разписва изрична процедура. Съдът не кредитира с доверие това изявление на свидетелката в съдебно заседание, доколкото на първо място, даденото от свидетелката П. описание на жената, на която е предала парите, е твърде общо – „висока и слабичка“ и на следващо място, противоречи на житейската логика при невъзможност тази свидетелка да разпознае подсъдимата при проведеното в хода на досъдебното производство по надлежния ред разпознаване на лица на 20.12.2022г., т.е. само пет дни след инкриминираната дата, то същата успешно да стори това в проведеното две години по-късно открито съдебно заседание, при ноторно известния факт, че с изминалия период от време (още повече като се държи сметка и за възрастта на свидетелката П.) спомените избледняват.

Свидетелката П. Т. Г. излага пред съда, че декември месец преди Коледа (не помни годината) е получила обаждане от мъж, който се е представил за племенника – А., който казал, че трябва да получи за него една папка по куриер, на когото да заплати сумата от 2000 лева. Тъй като нямала пълната сума, свидетелката събрала общо 1600 лева, които впоследствие предала на момиче около 25-28 годишно, с права тъмна коса, което било облечено с черни дрехи и имало слушалки на ушите. Свидетелката изрично заявява, че не е запомнила физиономията на момичето, както и че по принцип не помни черти. Извикали я в Районното да извърши разпознаване сред четири момичета, но свидетелката не успяла да разпознае сред тях момичето, на което дала парите.

В обобщение следва да се посочи, че от показанията на двете свидетелки – Ц. К. П. и П. Т. Г. се установяват извършени спрямо тях противоправни деяния, но не и тяхното авторство.

Не допринасят за разкрИ.е на обективната истина по делото, доколкото не установяват релевантни по делото факти и показанията на свидетелите Я. С. М., Р. М. Н., Х. А. К. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Х. О. П., Зийнеб А. Х., А. И. П., А. Г. С., И. Д. Б. и А. С. Ч. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК). Свидетелят К. споделя, че познава подсъдимата В. И. И., били са в едно училище и за кратко колеги на работа, след което И. напуснала. Бил разпитван в полицията за получено от него телефонно обаждане на 01.12.2022г., но не може да каже дали женският глас, който му се е обадил, е бил на В.. Свидетелите М., Н., П., Х., С., Б. и Ч. завяват, че не познават подсъдимата В. И. дори и по име. Свидетелката П. излага, че през месец декември 2021 или 2022 година майка

– Н. Г. К. е станала жертва на измама, като е получила обаждане от мъж, който се е представил за съпруга на свидетелката П., обяснил е на К., че прави някаква сделка и не му достигат пари, след което последната е предала на жена сумата от 2000 лева, а в замяна получила папка с празни листи или документи.

Не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото и заключенията по съдебно-дактилоскопната експертиза, изготвена от вещото лице Д. А. А. (л. 84, Том 1 от ДП) и по съдебната видеотехническа и идентификационна експертиза, изготвена от вещото лице П. Г. М. (л. 53-60, Том 6 от ДП), доколкото вещото лице по съдебната видеотехническа и идентификационна експертиза (л. 53-60, Том 6 от ДП) е посочило, че поради недостатъчна резолюция на изследваните изображения, отдалечеността на ъгъла на заснемане на камерите, както и поради това, че лицето е заснето само в гръб, извлечените от видеозаписите – обект на експертизата кадри се определят като негодни за лицева идентификация, а съгласно заключението по съдебно-дактилоскопната експертиза, след обработване с черен дактилоскопен прах на обектите на експертизата – един брой червена пластмасова папка, с бяло копче, с етикет с надпис „OfficeHIT“ и един брой тетрадка с гланцирани корици, се е установило, че върху тях няма оставени дактилоскопни следи.

Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и заключението на вещото лице Н. Т. П. по съдебно-техническата експертиза (л. 89-94, Том 1 от ДП), от което се установява, че от ползвания от подсъдимата мобилен телефон марка “Iphone” с IМЕI: 358686097562056, който е приобщен като веществено доказателство по делото с Протокол за доброволно предаване от 20.12.2022г. (л. 30, Том 1 от ДП), в периода 15.12.2022г. – 19.12.2022г. са провеждани телефонни разговори предимно със „скрит номер“, като само на инкриминираната дата – 19.12.2022г., на която е извършено деянието спрямо частния обвинител П. П., тези разговори са само и единствено със „скрит номер“ и то 33 на брой.

Наред с обсъдените по-горе писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира и останалите приобщени по делото такива, като същите изцяло подкрепят фактическите изводи на съда.

От справката за съД.ст на подсъдимата В. И. И. се установява, че същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което обстоятелство съдът взе предвид при индивидуализацията на нейната наказателна отговорност.

Възраженията на защитата, касаещи протоколите за доброволно предаване, с които са приобщени веществени доказателства по делото, са неоснователни.

Що се отнася до Протокола за доброволно предаване от 20.12.2022г. (л. 30, Том 1 от ДП) – предмет на който е мобилен телефон марка “Iphone” с IМЕI: 358686097562056, следва да се посочи, че като правило протоколите за доброволно предаване се съставят в два екземпляра, единият от които се връчва на „предаващия" и именно копие от връчения на подсъдимата като „предаващ“ (подписът на същата в приобщения по делото протокол не е оспорен) бе представен от защитата в последното открито съдебно заседание по делото. Доколкото печатният текст в двата екземпляра е напълно идентичен, както и подписът на „приемащия“, то пропускът на подсъдимата като „предаващ“ да подпише и попълни и в получения от нея екземпляр ръкописния текст, изпълнен от нея върху екземпляра, получен от „приемащия“, не може да се отрази на годността на последния като писмено доказателство. Наред с това, както вече бе отбелязано по-горе, съдът кредитира този документ като установяващ факта, че описаният в протокола мобилен телефон е предаден именно от подсъдимата, т.е. че е бил в нейната факт власт, но не и досежно съдържанието на изписания ръкописен текст. Относно посочения в този протокол ИМЕЙ (уникалният идентификационен сериен номер) на телефона следва да се отбележи единствено, че e ноторно известно, че този определен от производителя на мобилното устройство номер се установява лесно, с простото въвеждане на комбинация от 5 символа на самото мобилно устройство и за това не са необходими някакви сложни манипулации със същото. Наред с това следва да се отбележи, че доколкото протоколът за доброволно предаване е писмено доказателство за извършено от конкретно лице и по собствено негово желание предаване (на вещ, документ и пр.), за което в НПК няма предвидени нарочни процесуални правила, на които да е подчинено съставянето му, то не е и необхоД. „приемащият“ полицейски служител да е изрично посочен като компетентен да стори това с нарочно постановление за възлагане на действия по разследването, в какъвто смисъл са твърденията на защитата.

Неоснователно е и възражението на защитата за това, че приобщената като веществено доказателство по делото парична сума в размер на 9450 лева, е иззета два пъти от подсъдимата – веднъж в гр. ••• на 19.12.2022г. и втори път същия ден в гр. •••. Видно от приобщените по делото Протокол за обиск на лице от 19.12.2022г., (л. 40-41, Том 5 от ДП) и Протокол за доброволно предаване от 20.12.2022г. (л. 29, Том 1 от ДП), горепосочената парична сума в размер на 9450 лева е намерена у подсъдимата и иззета при извършения на 19.12.2022г. обиск от полицейски служител при РУ – ••• у същата, като при съставения на следващия ден – 20.12.2022г. протокол за доброволно предаване подсъдимата е посочила, че тази сума вече е била предадена от нея.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че с действията си подсъдимата В. И. И. е осъществила състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. •••, ал. 1 от НК, но само за част от инкриминираните деяния, а именно – тези по т. 2 и т. 6 от обвинителния акт, за които я призна за виновна.

Престъплението по чл. 209 НК се намира в раздел IV „Измама” на глава V от Особената част на Наказателния кодекс. В практиката на ВКС последователно се застъпва, че криминализираната измама по чл. 209 НК от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел - имотна облага.

При измамата деецът въздейства пряко и непосредствено върху едно определено физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество. Изпълнителното деяние се изразява във формиране на невярна представа у пострадалия и именно тази неправилна престава мотивира последния да извърши акт на имуществено разпореждане. Неправилната представа се отнася до правното основание или до условията, при което то се осъществява. Тя е от съществено значение за вземането на решението за разпореждане с имуществения предмет. Неправилната представа може да се прояви в няколко форми, като при заблуждението се касае до формиране на неправилни представи у измаменото лице относно определени факти от действителността. Помагач е това лице, което умишлено улеснява извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещания за помощ след престъплението, отстраняване на спънки, осигуряване на средства и други подобни.

В случая са налице всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на състава на престъплението.

В конкретния случай неустановени по делото лица са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението „измама“. Доказа се по несъмнен начин, че неустановени по делото лица са възбудили и поддържали у свидетеля Н. Ж. Н. и частния обвинител П. А. П. заблуждения, съответно при свидетеля Н. – че се извършва специализирана полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и че било нужно неговото съдействие, а при частния обвинител П. – че внукът я моли за съдействие да получи адресирани до него документи, за които същата следвало да заплати посочена от него сума. С тези си действия неустановените по делото лица са целели да причинят на свидетеля Н. и частния обвинител П. имотна вреда, а за себе си да получат имотна облага. Безспорно е установена и причинената имотна вреда, както и пряката причинно-следствена връзка между създадените неверни представи в съзнанието на свидетеля Н. и частния обвинител П., и извършените от тяхна страна имуществени разпореждания.

Действията на подсъдимата В. И. И. следва да се квалифицират като помагачество към извършване на описаното престъпление по смисъла на чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Поведението изцяло е било насочено към улесняване на извършването на престъплението по друг начин от изрично предвидените в чл. 20, ал. 4 НК, но действията несъмнено попадат в обхвата на тази норма.

За всяко едно от двете деяния подсъдимата е получила указания как да действа и е улеснила извършването на отделните измами.

Обстоятелството, че подсъдимата е действала, съобразно давани от нейните съучастници – извършителите указания е извоД. от заключението по съдебно-техническата експертиза, видно от което в процесния период подсъдимата е провеждала многократно телефонни разговори със „скрит номер“, като само на датата 19.12.2022г., на която е извършено деянието спрямо частния обвинител П. П., същите са 33 на брой, от показанията на свидетелите Х. и К., пред които лично подсъдимата е споделила, че е забъркала в схема с телефонни измамници, както и от показанията на свидетелката А.ова – майка на подсъдимата, пред която също лично И. е споделила, че от „работодателите“ , с които е поддържала контакт по телефона, било казано, че трябва да се срещне с един човек, който да й даде документи, които тя да предостави на някаква жена, а от там да вземе пари, както и че трябва да се качи на влак, с който да отиде в гр. •••, което и тя е сторила преди да бъде задържана в гр. ••• със значителна сума пари в себе си. Както бе посочено по-горе, като опровергаващи се от останалия доказателствен материал по делото и в частност от обсъдените показания на свидетелите Х. и К., а в допълнение и като дадени от заинтересовано от изхода на делото лице, съдът не кредитира показанията на свидетелката А.ова, в частта, в която същата заявява, че подсъдимата не е знаела, че участва в телефонна измама и самата тя е била въведена в заблуждение от „работодателите“ си.

Участието на подсъдимата в процесните деяния се е изразявало в това да посети адресите на свидетеля Н. и частния обвинител П. и съответно да получи лично от последната сумата от 9000 лева, както и да вземе хвърлената от свидетеля Н. през прозореца на дома му торба, съдържаща парични суми, часовник и златни накити, след което да се разпореди с тях, съобразно указанията на извършителите. С действията си подсъдимата е създала всички предпоставки за изпълнение на престъплението, като винаги поведението е било насочено към постигане на вредоносния резултат. В случая тази съучастническа дейност на подсъдимата е съпътствала изпълнителното деяние на извършителите, доколкото както се установява от доказателствата по делото, въвеждането в заблуждение по телефона от неизвестните извършители и поддържането му е продължавало през цялото време, включително и при явяването на подсъдимата при пострадалите.

За пълнота на изложението в тази връзка тук следва да се посочи, че е неоснователно възражението на защитата, че на подсъдимата не е повдигнато годно обвинение, предвид формулировката в обвинителния акт, съгласно която изпълнителното деяние на измамата под формата на помагачество като форма на съучастие в случая е посочена като „спомогнала за предаването на парични суми“, като не ставало ясно как, кога и къде е спомогнала подсъдимата. Както вече е посочил съда в определението си по въпросите по чл. 248 НПК, внесеният от Районна прокуратура - ••• обвинителен акт съдържа всички изискуеми, съгласно чл. 246 НПК, реквизити на същия, като позволява на подсъдимата да разбере в какво е обвинена и съответно да организира защитата си. В обстоятелствената част на обвинителния акт са ясно посочени датите и местата на извършване на всяко от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. •••, ал. 1 от НК, както и конкретните действия, с които се твърди подсъдимата да е „спомогнала предаването на парична сума“ в конкретно посочен за всяко от деянията размер. Не е необхоД. и по никакъв начин не ограничава правото на защита на подсъдимата липсата на преповтаряне на тези обстоятелства и в диспозитива на обвинителния акт. Нещо повече, съгласно изричната разпоредба на чл. 246, ал. 2 от НПК те следва да фигурират именно в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не да се отразяват повторно и в неговия диспозитив (и по този начин да го обременяват), като що се касае до процесния обвинителен акт, въз основа на който е инициирано настоящото производство, в диспозитива му (заключителната му част) надлежно фигурират всички задължителни елементи, визирани от чл. 246, ал. 3 от НПК.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянията, предвиждала е настъпването на престъпния резултат и е искала именно неговото осъществяване. Въпреки, че е съзнавала общественоопасния и противоправен характер на деянията, подсъдимата е положила усилия да подпомогне извършителите да довършат започнатото престъпление. Тя е била наясно, че хората при които отива, са били въведени в заблуждение от извършителите и извършват разпореждането с пари и ценности именно вследствие на това заблуждение.

Налице е и характерния за такива хипотези общ умисъл за съучастие, свързан с представи за дейността на другите участници – извършители в телефонната измама. Подсъдимата И. е съзнавала, че със своите прояви улеснява извършването от другиго на конкретно очертаното в съзнанието умишлено престъпление – телефонна измама. Всеки един от съучастниците е съзнавал и предвиждал участието на останалите в осъществяването на престъпното деяние и извършените от тях действия са били насочени към постигане на общия престъпен резултат.

Налице са и признаците на чл. •••, ал. 1 от НК – престъплението е извършено от неизвестните извършители и техния съучастник – подсъдимата И. в условията на продължавано престъпление, тъй като всяко едно от двете деяния (извършени съответно на 13.12.2022г. и на 19.12.2022г.) осъществява поотделно състав на едно и също престъпление – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от време – няколко дни, при една и съща обстановка (чрез еднотипни действия в едно и също населено място) и при еднородност на вината – пряк умисъл, като последващите действия се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От друга страна, съдът прие, че по делото не са събрани категорични доказателства за извършено престъпление от подсъдимата спрямо свидетелите Н. Г. К. на дата 13.12.2022г., Ц. К. П. на 15.12.2022г., З. Я. Д. на 16.12.2022г. и П. Т. Г. на 16.12.2022г., поради което и я призна за невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение за извършени в условията на продължаваното престъпление деяния по т. 1,3,4 и 5 от обвинителния акт.

По-горе съдът изложи своите съображения за основанията, поради които изключи от доказателствения материал като негодни доказателствени средства протоколите за разпит по реда на чл. 223 от НПК (пред съдия) на свидетелите П. А. П., З. Я. Д., Н. Г. К., Ц. К. П. и П. Т. Г.. От друга страна, поради настъпилата в хода на процеса смърт на свидетелката З. Я. Д. и влошеното здравословно състояние на свидетелката Н. Г. К., препятстваща възможността да се яви в съдебно заседание, същите не са разпитвани в хода на съдебното следствие, съответно показанията им, дадени пред разследващ орган в хода на досъдебното производство, останаха недостъпни за съда.

Независимо от изключването на показанията на посочените свидетели от доказателствения материал по делото, както съдът вече е посочил по-горе при анализа си на доказателствата, дори и да бяха кредитирани показанията на свидетелите З. Я. Д., Н. Г. К., Ц. К. П. и П. Т. Г., дадени по реда на чл. 223 от НПК, същите не биха променили извода на съда за недоказаност по безспорен начин на авторството на деянията по т. 1,3,4 и 5 от обвинителния акт, доколкото и четирите свидетелки в показанията си дават твърде общо описание на момичето, на което са предали пари, от което описание не може да бъде направен категоричен извод, че това момиче е именно подсъдимата И., както и последната не е била разпозната от никоя от тези свидетелки при извършените в хода на досъдебното производство действия по разпознаване на лица.

По-горе съдът подробно е изложил и съображенията си относно дадените от свидетелите Ц. К. П. и П. Т. Г. показания пред настоящия състав на съда в хода на съдебното следствие, като е посочил, че кредитира същите като логични и последователни, но от тях не може да се установи по безспорен начин авторството на описаните от двете свидетелки деяния. Мотивирал е това отново с даденото твърде общо описание на момичето, на което двете са предали парични суми и обстоятелството, че никоя от двете свидетелки не е разпознала подсъдимата при извършените в хода на досъдебното производство действия по разпознаване на лица, като свидетелката Г. дори е заявила, че въобще не запомнила физиономията на момичето, както и че по принцип не помни черти. Съдът е изложил и съображенията си за това да не кредитира с доверие направеното от свидетелката П. изявление при разпита пред съда „сега като я гледам, мисля, че беше тя“, отнасящо се до подсъдимата, като е посочил, че същото няма характера и доказателствената стойност на процесуално-следственото действие „разпознаване“ по смисъла на Раздел VII „Разпознаване на лица и предмети“ от НПК, за провеждането на което процесуалният закон разписва изрична процедура, както и че противоречи на житейската логика при невъзможност тази свидетелка да разпознае подсъдимата при проведеното в хода на досъдебното производство по надлежния ред разпознаване на лица на 20.12.2022г., т.е. само пет дни след инкриминираната дата, то същата успешно да стори това в проведеното две години по-късно открито съдебно заседание, при ноторно известния факт, че с изминалия период от време (още повече като се държи сметка и за възрастта на свидетелката П.) спомените избледняват.

В обобщение съдът прие, че от показанията на двете свидетелки – Ц. К. П. и П. Т. Г. се установяват извършени спрямо тях противоправни деяния, но не и тяхното авторство.

При цялостен анализ на събраните по делото доказателствени материали не се установиха нито преки, нито достатъчно косвени доказателства и доказателствени средства, които категорично да обосноват извода за осъществяването на инкриминираните по т. 1,3,4 и 5 от обвинителния акт деяния от подсъдимата В. И. И..

За постановяване на осъдителна присъда е необхоД. категоричното установяване на всички обективни и субективни елементи на престъпния състав, като съдебната практика допуска възможността за осъждане на подсъдим(а), което да се основава единствено на косвени доказателства, но при положение, че веригата от тези косвени доказателства е непрекъсната и по категоричен начин изключва всички останали възможни версии за случилото се, като без съмнение установява авторството на деянието и неговите основни характеристики. В разглеждания случай една осъдителна присъда спрямо подсъдимата за деянията по т. 1,3,4 и 5 от обвинителния акт би почивала на предположения относно съпричастността към същите, основани единствено на датите на извършване на тези деяния (които са близки по време до тези на извършване на деянията по т. 2 и т. 6 от обвинителния акт, за които подсъдимата бе призната за виновна) и даденото от пострадалите твърде общо описание на лицето, на което са предали парични суми, на което описание в една или друга степен би могла да отговаря не само подсъдимата, но и огромен брой други лица.

Мотивиран от така изложените съображения съдът призна за невиновна и на основание чл. 304 НПК оправда подсъдимата В. И. И. по повдигнатото обвинение, че в условията на чл. •••, ал. 1 от НК освен посочените по-горе две деяния, за които е призната за виновна и бе наложено наказание, е извършила и деянията по т. 1,3,4 и 5 от обвинителния акт.

По вида и размера на наказанието:

При определяне на наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвиденото за гореописаното престъпление наказание “лишаване от свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

За престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до шест години.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от НК, всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата В. И. И. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото

съдебно минало, младата възраст и данните за влошеното психично състояние (изпадане в депресивни състояния) вследствие на претърпяно след извършване на процесните деяния ПТП. Не следва да бъде пренебрегвано и конкретното участие на подсъдимата в инкриминираното деяние, което се е изразило не в извършителство, а в по-леката форма на помагачество. Съдът отчете, че тези обстоятелства понижават обществената опасност на извършеното, но не са достатъчни, за да се обоснове наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината на И. обстоятелства, поради което и наказанието на последната следва да се определи по реда на чл. 54, ал. 1 НК. В този смисъл като отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства следва да се посочат наличието на две деяния, включени в състава на продължаваното престъпление и размерът на причинената имотна вреда.

Като анализира посочените индивидуализиращи отговорността на подсъдимата обстоятелства, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът прие, че наказанието на същата следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно – в минималния размер от една година „Лишаване от свобода“.

При така определеното наказание съдът прецени, че са налице и предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимата е неосъждана и наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е до три години, като с оглед постигане на целите, предвидени в чл. 36 от НК, не се налага ефективното изтърпяване на същото, поради което отложи изпълнението му с изпитателен срок от три години.

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, и е достатъчно за да се постигнат посочените в закона цели, а именно оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самата подсъдима, така и върху останалите членове на обществото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед на постановената осъдителна присъда, подсъдимата В. И. И. бе осъдена да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в полза на държавния бюджет и по сметка на ОД на МВР - ••• сумата от 470,11 евро /четиристотин и седемдесет евро и единадесет евроцента/, превалутирани 919,46 лева, представляващи разноски, сторени в хода на досъдебното производство.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: