Решение № 260427 от 23.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 302/2018 г.

производство и разпределение на пара и отвеждане на кондензат, намиращи се в близост до мястото на събитието, са напълно увредени, но могат да се използват останалите тръбни пътища, които са извън обхвата на експлозията. При разпита в о.с.з. на 08.04.2022 г. вещото лице Т. уточнява, че резервоарите за суровина, вода и химикали се намират на „долна кота“ и не са повредени, но са повредени тръбните пътища. Изводът за цялостното увреждане на последните пък е мотивиран с обстоятелството, че и малко пропукване компрометира тръбата, а „едно е тръба да понесе съответни усилия, когато е нова, и друго – когато е на 25-30 години“, „дори и тези тръбни пътища, които не са увредени, би било хубаво да се сменят поради възможното им микрокомпрометиране. Нито един производител няма да ги използва, за да ги донавърже, най-малкото няма да може да даде гаранция за тях“. Относно резервоарите за суровини и химически реагенти вещото лице счита, че могат да бъдат използвани наново, само ако могат да удовлетворят нуждите на новопроизведената инсталация.

Експертът потвърждава и че съществуващият при ищеца компресор не е увреден и може да се използва, но е необходимо възстановяване на част от тръбните разводки до линията за производство на хартия (въздуховода за компресирания въздух). Като налична и неувредена е определена и котелната инсталация, но е посочена необходимост от възстановяване на тръбните пътища от котела до линията и топлоомбенния апарат. Системата за обезвъздушаване е определена като незначително засегната и с възможност за използване при съблюдаване спецификата на технологичната линия. Силозът и резервоарът са определени като работоспособни, а окабеляването, кабелните скари, проводниците, носачите и рамките - като задължителни за възстановяване на процесната машина.

По-детайлизирани изводите са дадени във второто допълнително заключение на СТОЕ от 15.11.2022 г., изготвено от същото вещо лице. Според това заключение като частично запазени (около 40 %) са определени тръбните пътища за доставка на въздух, производство и разпределение на пара и отвеждане на кондензат, резервоарът за суровини и химически реагенти (около 50 % - елементи, намиращи се извън мястото на експлозията), тръбни пътища от системата за компресиран въздух (около 90 %), от котелната инсталация – тръбни пътища и топлоомбенни елементи в зоната на експлозията (около 15 %), система за вода, силоз и резервоари за вода, които елементи се намират изцяло извън зоната на аварията, около 60 % от окабеляването и около 40 % от кабелните скари, проводниците, носачите и рамките за основно и спомагателно оборудване. В о.с.з. на 22.02.2023 г. вещото лице разяснява, че „детайлите, които съм приел за запазени, са всички елементи, които са на кота под работната машина, под технологичната линия, в мазето, всичките системи, които доставят суровини, пара и компресиран въздух към технологичната линия. Може да се каже, че са две групи. Първата група са тези, които се намират долу, на долно ниво. Изводът, че те не са увредени, се базира на това, че те са много далеч от събитието и не би следвало да бъдат увредени. При огледа видях, че двигателите са стари, но съм виждал двигатели, които работят и на 80 години. Това не би било предпоставка да не работят. При снабдяващите с пара и т.н. елементи вероятността да не работят е малка поради отдалечеността им от мястото на събитието…… За мен всички детайли, които са извън мястото на позицията, са работещи и могат да бъдат използвани … Те преди аварията са работили... Няма как, след като се възстанови машината и те бъдат привързани към основните системи, да не могат да работят. Най-вероятно ще бъде необходима рехабилитация в някаква степен, т.е. да се проверят валове, гресиране и т.н., но това са нормални неща за съоръжение, което не е работило вече 5 години. Биха могли да бъдат внедрени в състоянието, което те са били през 2016 г. … Определих, че имат характер на запазени с оглед механизма на събитието. Те по никакъв начин не са били подложени на влияние от процесното събитие. Вероятността да се получи нещо от обратно налягане върху системата, е незначителна, под 10 % е вероятността да има някакво влияние, така че тези машини да не работят, и то не всички “.“ В о.с.з. на 23.11.2022 г. вещото лице Т. уточнява, че при доставка на нова машина тези елементи, които доставят суровини и електроенергия към машината и са извън самата линия могат да се ползват, а елементите, които са в самата линия и имат разлика в геометричните размери - не. В о.с.з. на 22.02.2023 г. вещото лице заявява, че „фирмата, която ще достави останалите (увредени – бел.с.) части, може да въведе в експлоатация МП 3. Всяка една фирма, която дойде на място, може да въведе останалите елементи в експлоатация. Доколко фирмата ще се съгласи, не мога да кажа, но за ПМ 2 е правено така, не е изключение, както и при много стари машини, които де факто има на територията на България. Голяма част от основни водещи възли, които са били компрометирани, са били сменяни от други фирми и работят … Всяка фирма, която прави отремонтиране на линията, отива на място, прави оглед на всички елементи и решава какви допълнителни може да вложи, за да въведе машината в експлоатация... Производителят, тоест този, който ще асемблира машината, би дал гаранция за частите, които ще вложи.... Обичайната практика е да се даде гаранция за въвеждане на машината в експлоатация и за частите, които се влагат, но за останалата част няма как да се даде гаранция … Малко са предприятията на територията на България, които биха си позволили да въвеждат в експлоатация изцяло нови линии без да ползват нищо, дори и при нови предприятия използват винаги това, което е съществуващо … На елементите, които са работили преди експлозията, не би следвало нещо да им пречи да работят и сега.... Дали щяха да се внедрят от производителя, зависи от клиента, който казва какво да се използва. Ако каже, че иска да използва двигателите, производителят ще направи всичко възможно да осигури това. Не е изолирана практика да се поръчва изработване на машина, при която част от детайлите ги предоставя самият възложител. Всичко опира до средства“.

Тъй като в дадените от вещото лице Т. разяснения по заключението от 15.11.2022 г. относно възможността за възстановяване на машината чрез използване на част от запазените й технологични звена съдът отново е констатирал вътрешни противоречия и непълнота, е изслушано и прието допълнително заключение на СОЕ от 20.06.2023 г., имащо за задача да обобщи и мотивира окончателния извод на експерта относно това налице ли са части от авариралата машина, които могат да се използват при възстановяването й, вкл. като се съобрази даденото от производителя АЧ.становище относно невъзможността за използване на някои от детайлите, изразено в представената от ищеца електронна кореспонденция (л. 8946 и сл., т. ХХVІ). В това последно заключение вещото лице заявява, че от основното оборудване (основната част на производствената линия) всичко подлежи на възстановяване. Съществуващото тръбно трасе за доставка на сгъстен въздух и пара, както и за отвеждане на кондензат до мястото на сградата, може да се използва, като е необходимо да се възстановят единствено тръбните разводки вътре в сградата (около 60 %). От допълнителното оборудване като запазен следва да се третира резервоарът за суровини и химически реагенти, ведно с тръбните пътища до площадката на технологичната линия (предвид несъществената разлика в суровините, използвани при производството на хартия от машина ПМ 3 и новата машина, която би била внедрена). Потвърдено е работоспособното състояние на част от тръбните пътища от системата за компресиран въздух (ведно със самия компресор), като в о.с.з. на 28.06.2023 г. вещото лице коригира степента на увреда, възприета в таблица № 1 от СТОЕ, и сочи, че като запазени следва да се третират 90 % от тях, така както е възприето и в таблица № 1 на СТОЕ от 15.11.2022 г. ( „ потвърждавам, че в позиция 4 на таблицата от днес изслушаното заключение е допусната техническа грешка, като сумата от 4 100 евро, посочена в колона 2 като стойност към март 2021 г., всъщност е стойността на увредените части, а стойността на частите, която следва да се извади, е разликата между 41 000 евро и 4 100 евро, а към юни 2022 г. - със съответния процент оскъпяване, а именно 8 % “ ). От инсталацията за пара освен работещия парогенератор (за който ищецът не претендира обезщетение) вещото лице определя като работоспособни и част от тръбните пътища – от източника (генератора) до площадката, определени в заключението около 15 %. В о.с.з. на 28.06.2023 г. вещото лице е коригирало и това заключение, като е посочило, че запазени следва да се считат 50 % от тръбните пътища от инсталацията ( „ Съгласен съм, че не могат да бъдат 15 %, както е записано в старата таблица – 32 250 евро стойност на запазени части. По мое мнение не могат да бъдат и по-малко от 50 %, около 50 % в най-лошия случай …“ ). Като запазени са определени системата за обезвъздушаване, силоз и резервоар за вода – вещото лице е приело, че същите могат да бъда интегрирани при доставка на нова сходна машина. Съществуващото окабеляване извън площадковото оборудване (60 %) може според експерта да се използва и да захрани основното и спомагателното оборудване от технологичната линия за производство на хартия. Прието е, че предвид по-високата енергийна ефективност на новата машина, която би била закупена, сечението на проводниците ще е достатъчно, за да я електрифицира. Идентично схващане е изложено и относно кабелните скари и проводници, носачите и рамките за основното спомагателно оборудване – 60 % от тях са приети за неувредени. Същевременно като подлежащи на възстановяване експертът е възприел посочените от производителя АЧ.в представената от ищеца електронна кореспонденция агрегати – вакуумни помпи, основен селектифайър и смесителна помпа.

От така изложеното по-горе съдържание на изслушаните експертизи и дадените при разпитите разяснения е видно, че експертите, изготвили СТОЕ от 28.01.2019 г., са възприели пълно погиване на машината, без да задълбочат своето изследване относно възможността определени технологични звена да бъдат действително използвани при възстановяване на вещта. Освен това, както е разяснило и вещото лице Р., възприемането от експертите на необходимостта от закупуване на изцяло нова технологична линия в значителна част е било мотивирано от актуалното (към момента на огледа) състояние, както и от „моралната остарялост“ на иначе запазени части. Този извод не може да бъде споделен, тъй като противоречи на основния правен принцип за определяне на дължимото застрахователно обезщетение – то трябва да е равно на размера на действителната вреда и не може да има за цел да обогати застрахования, като му достави изцяло нова вещ при възможност за поправяне на увредената с нови части. Застрахователят дължи да обезщети застрахования, а не да създаде за него по-добро инвеститорско състояние от това, в което той се е намирал преди събитието, осигурявайки му средства за подмяна на „морално остаряло“, но иначе работоспособно оборудване. Допълнително, изводите на СТОЕ от 28.01.2019 г. не могат да бъдат кредитирани и защото експертите са оценявали възможността за възстановяване на вещта к ъм момента на изготвяне на експертизата, а не към момента на събитието, и по този начин неправилно (от юридическа гледна точка) са приели за неработещи елементи, чиято работоспособност е компрометирана не от застрахователното събитие, а от дългия период на престой.

Вече беше посочено че, според настоящия състав, ако увреденият актив съставлява сбор от различни технологични звена и относително обособени агрегати и детайли, както е в настоящия случай, точното определяне на дължимото обезщетение налага да се отчете кои от тези технологични звена/агрегати/детайли са били запазени и са могли без особено затруднение за застрахования и без поставянето му в неизгодно гаранционно положение да бъдат използвани за възстановяване на вещта. По-задълбочено изследване на този въпрос е направено в изготвените от вещото лице Т. три заключения. Действително, в отделни части експертът дава противоречиви становища и при разпитите не всякога е убедителен, но въпреки това окончателният му извод, мотивиран в последното допълнително заключение на СТОЕ от 20.06.2023 г., следва да бъде кредитиран (при съобразяване на направените в о.с.з. на 28.06.2023 г. корекции), защото при формирането му вещото лице се е водило именно от състоянието на увреда към момента на събитието, без да отчита настъпилата от последвалия престой амортизация, а също така детайлно е изследвало местонахождението на всяко технологично звено спрямо мястото на експлозията. Отделно, възприемането на това заключение не би поставило застрахования в невъзможност да получи пълно възстановяване, тъй като определените като запазени части са от естество да бъдат технологично внедрени при закупуване на нова технологична линия – те имат или неспецифичен за линията характер (тръбни трасета, окабеляване, носачи) или пък, макар и специфични, имат относително обособен характер спрямо останалите звена (резервоари). В тази насока съдът отчита обстоятелството, че самата погинала машина е била съставена от закупени в различен период части и това не се отразило на функционалността й, а също и разясненията, дадени от вещото лице Т. относно обичайната практика за възстановяване на такъв тип технологични линии, изразяваща се именно в закупуване само на тези звена/агрегати от нея, които действително имат нужда от подмяна. Според експерта не би била нарушена и гаранционната обезпеченост на застрахования, каквато той има право да изисква спрямо нововложените части, но не и спрямо неувредените запазени детайли. Не на последно място, съдът съобразява обстоятелството, че производителите на технологични линии от този тип предлагат асамблиране на машината според конкретните нужди на възложителя, т.е. не е налице практическо затруднение в закупуване на нова технологична линия, в която да не се остойностят (т.е. да не трябва да се закупят) съществуващите и работоспособни елементи. Както сочи вещото лице Т. в о.с.з. на 22.02.2023 г. „а ко аз съм собственик на предприятието, разбира се, че няма да режа и да хвърлям всичко. Ако нямам достатъчно средства, ще пригодя съществуващите елементи и системи и ще си купя допълнително нови, а ако бюджетът не ме притеснява, режа всичко, хвърлям, за да съм сигурен, че ще имам 20-годишна безпроблемна работа на машината.“ Това изявление потвърждава както технологичната възможност за асемблиране на новата технологична линия със запазени и нови части, така и факта, че изборът за това е мотивиран по-скоро от финансовата обезпеченост на възложителя, а не от технологичната нужда, причинена от събитието.

Въз основа на изложеното съдът приема, че в резултат от процесното застрахователно събитие машина ПМ 3 е погинала в степен, налагаща да бъде закупена нова технологична линия, но асемблирана при съобразяване на наличното и работоспособно към момента на аварията оборудване, посочено в т. 1, 2, 4-8 на таблица № 1 от СТОЕ от 20.06.2023 г. 2. Коя машина може да се приеме за имущество от същия вид и качество, за да послужи за определяне на възстановителната стойност? Според посочените в СТОЕ от 28.01.2019 г. данни машина ПМ 3 е произведена от италианския производител Овер Механика през 2006 г. и е пусната от ищеца в експлоатация през 2012 г. Машината е предназначена за производство на санитарно-хигиенни хартии при капацитет 90 т/ден, с 12-футов Я. цилиндър, изработен от чугун. За определяне на възстановителната й стойност вещите лица са използвали седем оферти, получени по тяхно искане от различни производители и обобщени както следва: Андриц (Австрия) – 17 920 000 евро с монтаж, Овермейд (Италия) – 15 636 000 евро и 1 800 000 евро монтаж, Рекард (Италия) – 16 120 000 евро с монтаж, Тоскотек (Италия) – 18 980 000 евро с монтаж, Валмет (Финландия) – 26 400 000 евро и 4 500 000 евро монтаж, Фойт (Германия) – 27 450 000 евро с монтаж, и Х.(Бразилия) – 11 190 000 евро без транспорт и без монтаж. Офертите са за машини със стоманен цилиндър и с различен диаметър. Във всички тях е включен инженеринг, а в някои – и монтаж, но в никоя не са остойностени строителните работи, необходими за пускане в експлоатация на машината, което според вещите лица би увеличило дадените оферти с около 7 %. След осредняване на офертните цени вещите лица посочват възстановителна стойност в размер от 21 846 904 евро. При осредняването експертите са изключили дадената от Х.оферта, приемайки, че в нея липсват данни за спазване на стандартите за производство, за провеждане на изпитвания и за безопасност (СЕ), не са включени транспорт и вносни мита, а също така не са остойностени някои важни агрегати. В о.с.з. на 22.05.2019 г. вещото лице Р. допълва, че сертифицирането би удължило времето, необходимо за възстановяване на машината, а и липсва гаранция, че то ще бъде извършено. Впрочем, машината, оферирана от Херген, е дисквалифицирана и в експертизата на вещото лице Т., тъй като според него тя е с по-висок разход на електроенергия и с по-ниска работна скорост, респ. по-ниско тегло на произвежданата хартия, и това обуславя по-ниската й цена.

Ответникът „А.Б.“ АД е оспорил твърдението за липса на сертификат за съответствие относно оферираната от Х.машина (представяйки кореспонденция между него и този производител относно сертифицирането), както и е заявил възражение за липса на идентичност между техническите характеристики на всички оферирани машини и машина ПМ 3 – различни били материалът на цилиндъра (макар част от производителите да произвеждали и чугунени цилиндри), максималната работна скорост (2 000 м/мин вместо 1 800 м/мин) и производителността (оферираните машини били с до 25 % по-голяма производителност). Оспорено е също включването на офертата на Фойт, който производител не произвеждал 12-футов цилиндър и съответно ако такъв бил поискан за офериране, не би постъпила оферта, която да увеличи осреднената стойност. С молба от 24.04.2019 г. ответникът „Д.З.“ АД е изразил сходни възражения, както и е оспорил добавянето на стойност на резервни части, а също и на разходи за строителни работи и за обучение на персонала, чието извършване не било необходимо.

По заявените от ответниците оспорвания е проведен разпит на вещите лица, изготвили СТОЕ от 28.01.2019 г. В устните си обяснения си вещото лице Р. мотивира с различни аргументи сходството в параметрите на машина ПМ 3 и на оферираните в седемте оферти машини, а именно: различните видове хартии се произвеждат при различни скорости, а в офертите грамажът е даден в долна и горна граница; капацитетът на оферираната от Валмет машина следва да се третира като по-нисък, тъй като е дадена обрезна широчина, т.е. около 5 см. „се връщат обратно в производството“ и това според вещото лице води до „идентична машина от практическа гледна точка“; посочената производителност от 130 т/ден е за некрипирана машина, а ако е крипирана, за каквато хартия според вещото лице е съставена офертата за процесната машина ПМ 3 (досъдебно производство, жълт класьор), то производителността „ще излезе под 100 т/ден при всички положения“ (на машина ПМ 3 среднодневната производителност е определена от вещото лице на 90, 40 – 84, 8 т/ден); относно оферираната от Фойт машина, чиято средна производителност е 103-109 т/ден, вещото лице Р. уточнява, че „по всяка вероятност тяхната предходна серия машина е с по-ниско производство“ и „затова са предложили с по-голяма производителност, за да се удовлетвори заложеното изискване“. По отношение на материала и диаметъра на цилиндъра на оферираните машини в о.с.з. на 22.05.2019 г. вещото лице Р. разяснява, че „ в последните 10-15 години започнаха да заменят чугунените цилиндри със стоманени по няколко причини. Едната е, че самото изработване на стоманените цилиндри е по-лесно ….. От друга страна, стоманените цилиндри са по-ефективни … и са по-евтини от чугунените. Цената на чугунен цилиндър 12 фута кореспондира на цената на стоманен цилиндър 15 фута“, „не води до оскъпяване на машината“. Разяснено е също, че производителността на машината се определя от скоростта, широчината и грамажа на хартията, като капацитетът е един и същ при двата вида цилиндъра. В о.с.з. на 04.06.2019 г. експертът допълва, че „футовете определят единство оборотите, с които се върти цилиндърът“, че “препоръчва стоманен цилиндър“, тъй като „стоманените цилиндри са по-икономични, по-лесни за експлоатация“, и че „като цена спрямо чугунените стоманените са съпоставими, дори може да се окажат по-евтини, защото са по-лесни за производство“, макар да допълва, че не може да каже „дали са по-евтини, но не вярвам да са много по-скъпи“ и че „стоманените са по-ефективни, това имам предвид, а не че са по-евтини. Търсим последните постижения в сферата“. Допълнително вещото лице заявява, че при стоманените цилиндри минималният размер е 15 фута.

Въпреки дадените при разпита разяснения заключението на СТОЕ от 28.01.2019 г. е оспорено от ответниците и в тази връзка е изслушана и приета повторна СТОЕ от 15.03.2021 г., изготвена от вещото лице Т.. В същата е посочено, че основните характеристики на машина ПМ 3 са висока енергийна ефективност, производителност 90 т/ден, тегло на хартията – 15-35 гр/кв.м, максимална работна скорост – 2000 м/мин, работно налягане – 8, 5 бара, разход на газ 130 куб.м/т. Според вещото лице Т. представените до този момент седем офертни предложения са за машини с производителност, близка до тази на машина ПМ 3, и с 5-10 % по-нисък специфичен разход на енергия. Като най-сходни от тях са определени машините, оферирани от Андриц (макар да е определена в о.с.з. на 24.03.2021 г. като „доста по-високо енергийно ефективна“), Овермейд и Рекард. В о.с.з. на 08.04.2022 г. е потвърден изводът на предходните експерти, че производителите „избягват производството“ на чугунени цилиндри. Допълнително при изготвяне на повторната СТОЕ вещото лице е изискало и нови оферти от други производители. От тях като машина със сходни на погиналата параметри е посочена оферираната от италианския производител АЧ.(наричана по-долу оферта АЧ.2021, л. 7681, т. ХХІІІ). Тази машина е с по-ниска скорост ( 1 500 м/мин), но има сходство в енергийните характеристики; относно производителността й в о.с.з. на 24.03.2021 г. експертът уточнява, че ако оферираната машина произвежда „ в горния си диапазон - 40 гр, ще произведе 80 т “. Оферираната машина също е със стоманен цилиндър, като в о.с.з. на 08.04.2022 г. вещото лице Трезиев потвърждава извода на предходните експерти, че производителите „избягват производството“ на чугунени цилиндри.

Въз основа на направените от страните оспорвания и съгласно определение от 29.04.2021 г. е изготвено допълнително заключение на СТОЕ от 24.01.2022 г., в което вещото лице Т. потвърждава, че всички отправени от него запитвания до производители са относно аналог на процесната машина ПМ 3, но с най-голямо сходство е офертното предложение на АЧ.2021, а останалите запитани производители или не могат да произведат цялостна машина/отделни елементи от нея, или не могат да предложат машина със сходен капацитет. От представените в таблица № 2 производители като най-сходни са определени оферираните машини от Андриц, Овермейд и АЧ.2021 (последната – с производителност около 10 % по-ниска от тази на машина ПМ 3), следва машината, оферирана от Рекард, и най-накрая – тази на Тоскотек. Останалите са дисквалифицирани поради липса на сходство. За определяне на възстановителната стойност вещото лице е използвало избраната от него за най-сходна оферта на АЧ.2021, като в о.с.з. на 28.09.2022 г. разяснява, че осредняването на стойности по няколко оферти не е подходящ метод за определяне на възстановителната стойност на машина ПМ 3.

С молба от 05.05.2022 г. ищецът е оспорил заключението на вещото лице Т. относно най-голямо сходство между машина ПМ 3 и оферираната съгласно офертата на АЧ.2021 машина, като е посочил, че е налице разлика по производителност, инсталирана мощност на електродвигателите (която води според ищеца до риск от чести спирания през летния сезон в резултат от прегряване), окомплектоване на полукалпаците (с един, а не с два вентилатора и горелки), наличие на прахоулавяща система, брой преси (една при офертата на АЧ.2021, съответно две – при машина ПМ 3) и др. С молба от 08.06.2022 г. ищецът е навел и твърдение, че офертата на АЧ.2021 не е изготвена за конкретното предприятие, а за трето лице, който факт е обективиран в приетото като писмено доказателство електронно писмо на АЧ.до ищеца от 26.05.2022 г. (л. 8281, т. ХХІV), а впрочем – не е и оспорен от вещото лице Т.. В тази връзка ищецът е представил и нова оферта на А Чели, съставена след посещение на негови представители по искане на ищеца на 12.05.2022 г. и приета от съда при условията на чл. 147, т. 1 ГПК.

На 15.11.2022 г. е представено второ допълнително заключение на вещото лице Т., чието изготвяне е допуснато съгласно определения от 02.09.2022 г. и от 28.10.2022 г. с цел окончателно да се мотивира изборът на оферта, съгласно която да се определи възстановителната стойност на машина ПМ 3, като се съобрази и представената от ищеца нова оферта на АЧ.от 2022 г. (наричана по-долу оферта АЧ.2022), ако тя бъде намерена за сходна от вещото лице. В това заключение вещото лице е потвърдило, че за определяне на най-голямо сходство трябва да се анализират показателите производителност, специфичен разход на енергия и характеристики на произвежданата продукция, а относно материала на Я. цилиндъра е посочило, че „ на пазара е по-малък броят на фирмите, предлагащи чугунен цилиндър. Предпоставките за това са по-скъпият процес на изработка при настоящите изисквания към този вид оборудван, ненадеждността, както и повишените разходи при експлоатация.“ В същото заключение е направен анализ на новоприетата оферта на АЧ.2022, като тя е сравнена с досега събраните оферти. Въз основа на анализа вещото лице заключава, че офертата на АЧ.2021 е за сходна на погиналата машина (опровергавайки всяко от наведените от ищеца и посочени по-горе възражения срещу сходността), но въпреки това приема, че оферираната съгласно офертата на АЧ.2022 машина е по-сходна с машина ПМ 3 от тази по офертата на АЧ.2021 както по отношение на производителност, така и по отношение на максимална работна скорост, а също и според енергийна ефективност (разяснено е, че относно консумацията на енергия следва да се отчете общият специфичен разход, т.е. консумацията и на природен газ, и на електроенергия). Посочено, е че липсва аналогия в частта с двигателите и секцията за подготовка на пулпа, така както обаче тя липсва и при останалите офертни предложения.

Експертът оборва възраженията на ответника „Д.З.“ АД срещу така възприетото сходство, като заявява, че машината по офертата на АЧ.2022 „не е много по-производителна“. В тази връзка е разяснена невъзможността да се търси аналог по експлоатационни показатели на различните елементи от линията, тъй като при различен режим на работа те могат да дават различен резултат; даден е пример с по-ниската консумация на пара за сушене, която предполага по-висок коефициент на полезно действие на сушилния процес или по-големи топлообменни повърхности и прави сравнението по габарити неудачно.

В последното допълнително заключение на СОЕ от 20.06.2023 г. на вещото лице Т. също е потвърдено, че „търсенето на аналог на погиналата машина ПМ 3 по отношение на всички геометрични (линейни геометрични размери) и технически показатели (производителност, вид и качество на произвеждания материал, специфично енергопотребление) е невъзможно“, както и че по окрупнени показатели за производителност, консумация на енергия и вид на произвежданата хартия машината по офертата на АЧ.2022 е най-сходна.

Въз основа на изложеното обобщение на приетите СТОЕ и дадените от вещите лица разяснения могат да се направят следните изводи:

1. Машина ПМ 3 представлява строго специфична технологична линия, която е ситуирана на конкретна площадка и е предназначена да задоволява конкретна производствена нужда (както разяснява в о.с.з. на 24.03.2021 г. вещото лице Т., машина като процесната „специално се изработва за характеристиките на помещението и съответно за нуждите на производителя. Говоря като плътност на продукцията, характеристики и т.н. Това е тип „бутиково оборудване“, всяко едно нещо се проектира и се прави на базата на задълбочено проучване“ ). Това означава, че определянето на възстановителната й стойност не може да бъде извършено по стандартния оценителски метод чрез осредняване на стойностите на няколко сходни машини, а следва да се търси индивидуален подход с цел максимално доближаване на характеристиките между процесната машина и машината, която ще служи за остойностяване.

По тази причина съдът не кредитира формирания в СТОЕ от 28.01.2019 г. експертен извод, че възстановителната стойност е осреднената цена на шест от получените от вещите лица оферти. Този подход, освен че не е подходящ съобразно спецификата на увреденото имущество, не е и изпълнен точно, доколкото част от машините, послужили за осредняване, или не са сходни на погиналата, или няма достатъчно данни за тяхното сходство. Така, в СТОЕ от 15.03.2021 г. за офертата на Тоскотек е посочено, че липсва информация за енергийните характеристики на машината, а за тази на Валмет – че липсва конкретика и за други нейни детайли. При разпита в о.с.з. на 08.04.2022 г. вещото лице Т. разяснява, че и посочените от процесуалния представител на ответника продуктови предложения на производителите Валмет и Тоскотек, обявени в интернет сайтовете им, не съдържат данни за други характеристики извън производителността (вкл. относно вида на произвежданата хартия) и поради това не може да се направи извод и за тяхното сходство с погиналата машина. Относно офертата на Фойт пък е разяснено, че същата е за машина с около 15 % по-висока производителност и с висока степен на автоматизация, поради което и тя не може да се приеме за аналог на процесната машина.

2. При избора на индивидуална оферта, която да послужи като отправна точка за определяне на възстановителната стойност, следва да се издири най-сходният аналог, но при съобразяване на междувременно (след закупуване на процесната машина) настъпилото технологично развитие и новите екологични изисквания към производство от съответния вид. Ето защо съдът възприема безпротиворечивото становище на всички вещи лица, че такъв аналог може да бъде машина с чугунен, а не със стоманен цилиндър, а също и с по-различен размер на цилиндъра. Действително, машина с чугунен 12-футов цилиндър не е вещ, излязла от търговския оборот, но тези нейни характеристики според вещите лица нито са единствените, нито са съществените за определяне на сходството (а и според вещите лица не обуславят значителна разлика в цената). В тази връзка съдът кредитира нееднократно заявеното мнение на вещото лице Т., изложено в СТОЕ от 15.03.2021 г., че съществени за определяне на възстановителната стойност са производителност, специфичен разход на енергия и характеристики на произвежданата хартия. Енергийната ефективност е определена като водеща характеристика при промишленото оборудване, тъй като пряко влияе на крайната цена на произвежданата продукция (дори когато ищецът сам произвежда електроенергия и пара, тъй като за тази цел той консумира природен газ). В СТОЕ от 24.01.2022 г. пък е разяснено, че с оглед съвременните тенденции на технологично развитие не може да се намери пълен аналог по отношение на критерия специфична консумация на енергия, доколкото е налице тренд на намаляването й при всички производители.

3. Изборът на оферта за машина, по която да се определи възстановителната стойност, трябва да е мотивиран освен от данните за сходство в съществените характеристики (производителност, разход на енергия и вид на хартията), също и от данните за съобразяване на тази машина с конкретните специфики на мястото, на което трябва да бъде възстановена технологичната линия (конкретна заводска площадка). По тази причина съдът кредитира заключението на вещото лице Т., че най-сходна на машина ПМ 3 е машината, оферирана с офертата на АЧ.2022. Тя е приета като доказателство, насочено към опровергаване на изводите на изслушваната към този момент СТОЕ, и с оглед характера й на новосъставено доказателство не е било налице пречка за приобщаването й към доказателствения материал. Действително, както сочи и процесуалният представител на ответника в о.с.з. на 28.09.2022 г., тази оферта е съставена по почин на ищеца и огледът на представителите на производителя не е извършен в присъствието на ответниците. Начинът на съставяне на това доказателство обаче може да има отношение единствено към доказателствената му стойност, а в случая последната е оценена и проверена от съда с помощта на други доказателства и доказателствени средства. Така например, инцидентното, но бързо съставяне на офертата от АЧ.кореспондира с данните, представени от вещото лице Т. за отношенията между този производител и ищеца - в о.с.з. на 24.03.2021 г. експертът сочи, че главният инженер на АЧ. „ лично е ходил в това предприятие, познава много добре оборудването “. Начинът на съставяне на офертата се потвърждава и от самия производител в проведената впоследствие кореспонденция между него и ищеца (л. 8946 и сл., т. ХХVІ). Отделно, добросъвестното изготвяне на офертата от страна на производителя не може да се изключи само от факта, че съставянето й е станало по искане на ищеца; за да се формира такъв извод, е необходимо да са събрани и други данни, които насочват на недостоверност на офертата, а в случая такива не са налице. Напротив, съдът е възложил изследване на офертата от вещото лице Т., което не само че не е изключило съответствието й с процесната технологична линия, а е посочило тази оферта за най-близка по съществените си характеристики до машина ПМ 3.

Допълнително основание на съда да възприеме извода за най-голямо сходство между машина ПМ 3 и машината, оферирана с офертата на АЧ.2022, е обстоятелството, че за разлика от останалите оферти, представени от другите производители, офертата на АЧ.2022 е изготвена след посещение на място, а това е една от посочените от вещото лице Т. в о.с.з. на 10.06.2022 г. представки за съставяне на точна в техническо отношение оферта. В о.с.з. на 24.03.2021 г. експертът заявява, че „всяко едно нещо се проектира и се прави на базата на задълбочено проучване. Последното, което говорих с А Чели, е, че за да могат да дадат цялостна оферта, ще им трябват … всичките чертежи на разположението на предприятието и останали специфики, за да могат да изготвят едно по-задълбочено проучване“. От друга страна, офертата на АЧ.2021 не е съобразена с конкретната заводска площадка и този факт се потвърждава от вещото лице Т. в същото заседание – тази оферта е „за оборудване, което ще бъде поставено някъде в България, на някаква площадка, без специфичните особености“, следователно при изготвянето й не е спазено основното изискване за индивидуален подход при оферирането.

По изложените съображения съдът счита, че като източник на информация относно възстановителната стойност на машина ПМ 3 следва да бъде използвана офертата на АЧ.2022. Действително, налице са данни, че производителят Овърмейд в периода февруари – юли 2017 г. е съставил оферти за възстановяване на машината също след посещение на завода (вж. становище на „А.Б.“ АД от 15.07.2019 г., писмо на Овърмейд от 14.05.2018 г., л.2103, т. VІІ, и писмо на Овърмейд от 19.12.2018 г., л. 5279, т. ХVІ). Адекватността на тези оферти обаче е оспорена от ищеца, който в становище от 14.08.2019 г. сочи, че посещенията на производителя били непосредствено и малко след аварията (на 24.01.2017 г., 7-9.03.2017 г. и 04.05.2017 г.), когато не било все още разчистено и не могло да се направи цялостен оглед. Освен това ищецът поддържа, че Овърмейд било дружество без технологичен капацитет да произведе машина като процесната, съответно не произвеждало, а само съхранявало вече произведени цилиндри от прекратилия дейността си производител Овер Механика, а също и че била налице свързаност между „А.Б.“ АД и Овърмейд, установена по повод настоящия процес, която създавала съмнения относно дадените от този производител оферти. Оспорването на пълнотата на офертата на Овърмейд, на която се позовава „А.Б.“ АД, налага провеждане на пълно доказване на съответствието й с технологичните нужди за възстановяване на машина ПМ 3, каквото доказване този ответник, носещ тежестта поради изгодността на подлежащия на доказване факт, не проведе. Напротив, от събраните доказателства не може да се заключи категорично, че остойностяването по тези оферти е имало окончателен характер (за да бъдат използвани те като база за остойностяване), тъй като в писмото си от 14.05.2018 г. (л. 2104, т. VІІ) самият производител Овърмейд сочи, че „може да използваме съществуващи неповредени части, за да извършим възстановяването. В такъв случай частите трябва да бъдат събрани от обекта и изпратени в нашия цех“ Това негово изявление насочва към приблизителност на вече съставените оферти, доколкото изпращането на неповредени части в цеха на производителя може да има за цел именно извършване на допълнителна проверка относно тяхната годност. Ето защо, макар да не приема другите две оспорвания на ищеца (относно свързаността на Овърмейд и водещия застраховател, който факт не следва от съдържанието на сочената от ищеца електронна кореспонденция, и относно невъзможността на Овърмейд да произведе оферираната машина, който факт е опроверган от представянето на оферта от същия производител на вещите лица), съдът намира, че оспорването относно пълнотата на офертата на Овърмейд отпреди процеса е достатъчно, за да не бъде включена същата при формиране на възстановителната стойност. Още повече че такава необходимост не е налице предвид вече събраните доказателства относно конкретните възстановителни нужди, запазените части и тяхната стойност, определена от друг равностоен производител.

3. Каква е възстановителната стойност, необходима за възстановяване на машина ПМ 3? Възприемането на офертата на АЧ.2022 за база за определяне на възстановителната стойност налага някои специфики в изчислението на последната, които могат да бъдат обобщени по следния начин (по-подробно ще бъдат разгледани на съответното място):

• офертата на АЧ.2022 е „до ключ“, т.е. тя остойностява елементи, които самият ищец не твърди да са необходими за ново закупуване (напр. кран), а също и елементи, за които вещото лице Т. е приело, че няма нужда да се остойностяват, тъй като са били неувредени от застрахователното събитие и могат да бъдат вложени при възстановяване на технологичната линия. Поради това стойността на тези елементи следва да бъде приспадната от крайната офертна цена (вж. по-горе относно правната релевантност на запазените части). Същевременно в о.с.з. на 23.11.2022 г. вещото лице Т. разяснява и защо от използваната офертна цена съгласно офертата на АЧ.2022 не са изключени някои елементи, които са липсвали в погиналата машина, а именно – „Принципът на действие в част от елементите е различен. Няма как машината от офертата от 2022 г. да работи без тези елементи … Ако изключа тези елементи от системата, тя няма да бъде въведена в експлоатация“. По тази причина е посочено също, че възстановителната стойност следва да включва и разходите за привеждане на машината в съответствие с националните изисквания за пожарна безопасност и въздействие върху околната среда, т.е. „линията трябва да бъде снабдена с елементи и системи, които покриват тези норми понастоящем и които не са били изискуеми на такива нива“ в по-ранен момент. Това изискване според вещото лице се удовлетворява от т.нар. допълнително оборудване;

• офертата на АЧ.2022 не съдържа отделна стойност на оферираните в техническата спецификация елементи, което налага стойността на подлежащите на приспадане запазени части да бъде определена по друг начин. За да изпълни тази задача, вещото лице Т. е взело стойности на съответните елементи от офертата на АЧ.2021 и е коригирало същите с инфлационен индекс (8 %), за да ги съпостави с цените през 2022 г. На възражението на ищеца, че поради разликата между оферираните машини подходът да се остойностяват запазени части според едната оферта и да се приспадат от стойността на машината по другата оферта е неправилен, в о.с.з. на 07.12.2022 г. вещото лице Т. заявява, че „тези части не касаят спецификата в производствената част, в която двете машини се различават... Говорим за тръбни пътища, за котли, за нещата, които са една идея „извън“, а за тръбопроводите сочи, че ги е „ извадил на базата експертна оценка, не съм ги извадил на базата на ценовата оферта от 2021 г., защото там няма цена на тръбопроводи “;

• офертата на АЧ.2022 е съставена пет години след датата на застрахователното събитие, т.е. след момента, към който трябва да се определи застрахователното обезщетение. Това налага стойността на офертата да бъде коригирана с коефициент, с помощта на който да се определи нейната стойност към релевантната дата.

При така очертаните специфики съдът възприема следните конкретни изчисления:

Според заключението на СТОЕ от 20.06.2023 г. крайното ценово предложение по офертата на АЧ.2022 е за сумата от 18 300 000 евро и доколкото това е стойност за изграждане на технологичната линия „до ключ“, в нея се включват всички допълнителни разходи, които в предходните заключения, основани на другите оферти, са били допълнително начислявани. В тази сума е включен и разходът за транспорт – в о.с.з. на 28.06.2023 г. вещото лице Т. категорично потвърждава този факт ( „Транспортът е включен в офертното предложение на АЧ.от 2022 г. На офертата отпред пише, че включва и транспорт, на стр. 1 в ценовата листа. Аз приемам, че е включен и няма как по друг начин да тълкувам офертното предложение. Няма как фирма да наеме персонал, да го достави до площадката да извършва дейност и да не си остойности какво ще струва, за да достави оборудването. „До ключ“ точно това означава.“ ).

От тази стойност според вещото лице Т. следва да бъде взета изцяло стойността за основното оборудване на производствената линия, в която част не е включена стойността на бетонните фундаменти и анкерирането, които са налични и могат да се използват. Уточнено е, че в частта „Въздух, пара и кондезат“ не са включени котелната инсталация и венитлационната система сградата, която няма отношение към производствената линия.

Следва обаче да се приспадне стойността на наличните и на неувредените части според таблица № 1 на СТОЕ от 20.06.2023 г., коригирана към 2022 г. с възприетия коефициент 8 %, както следва: 271 296 евро – за тръбни пътища (системи) за доставка на въздух, производство и разпределение на пара и отвеждане на кондензат (около 40 %); 668 520 евро – за резервоар за суровини и химически реагенти (50 % от стойността по офертата на АЧ.2021, вж. разясненията в о.с.з. на 08.04.2022 г. - резервоарите се намират на „долна кота“ и не са повредени, но са повредени тръбните пътища, като цената им е 50 % от цената на позицията); 456 840 евро – за резервни части. Относно последните в о.с.з. на 28.06.2023 г. по повод направеното от ищеца възражение за изключването им вещото лице Т. разяснява, че офертата на АЧ.2022 е окомплектована с три вида резервни части: резервни части, представляващи консумативи за двугодишен работен период (напр. масло, ремъци, обтегачи), които не са необходими за въвеждане на машината в експлоатация; резервни части, които „стоят на склад“, за да се използват при необходимост от аварийна подмяна (за да не се налага дълъг престой до набавянето на съответната част), те също не са необходими за въвеждане на машината в експлоатация, а представляват опционално оборудване; резервни части, необходими за въвеждане на машината в експлоатация и за извършване на 72-часовата проба ( „Те се интегрират преди да се пусне системата и те са задължителни …Те се разходват еднократно и те са необходими, за да може да се въведе машината в експлоатация. В таблица 1, позиция 3 погрешно съм посочил, че са остойностени и резервни части за въвеждане на системата в експлоатация. Те не са остойностени и съответно не са извадени.“ ). Тук е важно да се отбележи, че ако другите два вида резервни части са били налични при ищеца към момента на събитието и са били увредени от аварията, то същите биха подлежали на остойностяване, но не като част от възстановителната стойност на машина ПМ 3, а като обезщетение за увредени материали и консумативи. Такова твърдение обаче нито е въведено, нито се доказва – няма данни ищецът да е разполагал с резервни части от първите два вида, а още по-малко – същите да са били увредени от настъпилата експлозия. В тази връзка в о.с.з. на 24.03.2021 вещото лице Т. сочи, че ако погиналата машина е имала резервни части (от първите два вида), те не биха били увредени, както и че няма данни машина ПМ 3 е била окомплектована с тях, „тъй като това не е част от обичайната практика“.

Допълнително, според таблица № 1 на СТОЕ от 28.06.2023 г. следва са се приспадне стойност на неувредената част от системата за сгъстен въздух (която според офертата не включва неувредения при ищеца компресор). Както беше посочено, в о.с.з. на 28.06.2023 г. за тази част е направена корекция от вещото лице, което установява, че е допуснало техническа грешка и че 10 % от тръбните пътища са увредени, а не запазени – „след като съобразих, че в стойността на системата за компресиран въздух при предходната експертиза е включен и компресор, променям току що даденото становище и потвърждавам, че в позиция 4 на таблицата от днес изслушаното заключение е допусната техническа грешка, като сумата от 4 100 евро, посочена в колона 2, като стойност към март месец 2021 г., всъщност е стойността на увредените части, а стойността на частите, която следва да се извади, е разликата между 41 000 евро и 4 100 евро, а към юни месец 2022 г. - със съответния процент оскъпяване, а именно 8 %“, или сумата от 39 852 евро.

На приспадане подлежи и стойността на неувредената част от тръбните пътища, съставляващи част от инсталацията за пара (тези, които са извън сградата на цех № 2), като по тази позиция отново е направена корекция в о.с.з. на 28.06.2023 г. – използвана е правилна изходна база за цялата стойност на позицията (215 000 евро), но е посочен неправилен процент на повредените тръбни пътища. При разпита вещото лице Т. заявява, че посоченият от него процент на запазени тръбни пътища 15 % е малък, и че приема за запазено половината от тръбното трасе – „ Съгласен съм, че не могат да бъдат 15 %, както е записано в старата таблица – 32 250 евро стойност на запазени части. По мое мнение не могат да бъдат и по-малко от 50 %, около 50 % в най-лошия случай… Считам, че 50 % са запазени, това са отвън, и 50 % са компрометирани, това са тези вътре. Отвън като метри е толкова, колкото и вътре. Тези, които са вътре, са изцяло увредени. В таблица 1 от сегашната експертиза по позиция 5 в стойност към март 2021 г. вместо 32 250 евро трябва да бъде сложена стойност 107 500 евро, а в колона 2 стойност към юни 2022 г. – 116 100 евро.“ Съдът кредитира тази поправка, тъй като тя е мотивирана с конкретни доводи относно местоположението на котела ( „Корекцията се дължи на това, че ….. извън сградата е един главен път, той може да бъде 50 м., може да бъде и 400 м. в зависимост от локацията на генератора на топлина. Предприятието е голямо. Мисля, че минавахме покрай обособената сграда за когенератора и затова според мен биха могли да бъдат в съотношение около 50: 50. Разстоянието е малко по-отдалечено, не е долепено до самата производствена сграда.“). Ето защо от офертната цена следва да се извади и сумата от 116 100 евро по позиция 5 от таблица № 1 на СТОЕ от 28.06.2023 г. Приспада се и стойността на системата за обезвъздушаване, силоз и резервоар за вода, които според вещото лице могат да се използват, а именно – сумата от 314 280 евро. Относно кабелите вещото лице счита, че тези, които са извън площадковото оборудване (60%), могат да се използват и тяхната стойност е 101 088 евро. Идентично е становището за кабелните скари и проводници, носачите и рамките за основното и спомагателното оборудване, чиято стойност, подлежаща на приспадане според вещото лице, е 72 144 евро.

Според писмената експертиза в офертата на АЧ.2022 не е включен кран (който при ищеца е наличен и неувреден), но при разпита в о.с.з. на 28.06.2023 г. след повторно запознаване със съдържанието на офертата на български и на английски език вещото лице Т. сочи, че и тук е допуснал грешка - „В офертното предложение от 2022 г. кранът е остойностен и задължение на производителя е да го произведе и да го достави, той го е калкулирал в цената. Към момента на събитието кранът е бил в работоспособно състояние и би могъл да бъде използван за асемблиране на машината … без да е необходима доставка на такъв кран от производителя. Не съм го извадил в моето заключение, защото съм пропуснал, че е включен в офертата от 2022 г. …. Там, където е поставена „човка“ (на стр. 17 от офертното предложение – бел.с.), означава, че това е финансова отговорност на този, който ще бъде отговорен за всеки един от елементите. Това означава, че ако в момента на площадката има кран, АЧ.трябва да достави втори кран. Няма значение какво има. Въпросът е, че той трябва да достави кран на площадката. Той оферира кран... Там пише, че е за сметка на А Чели. Това означава, че той трябва да го достави и да го въведе в експлоатация…. Кранът го … има на площадката и той … работи. Той е остойностен в офертното предложение и за да не става дублиране, би следвало да бъде изваден“. В резултат от тази корекция вещото лице заявява, че допълнително от офертната цена следва да се приспадне и стойността на крана в размер от 381 240 евро (коригирана стойност по офертата на АЧ.2021).

Поради липса на сигурни данни относно възможността на включените в офертата вакуумни помпи, основен селектифайър и смесителна помпа да бъдат използвани при възстановяване на машината съдът приема направеното в СТОЕ от 20.06.2023 г. заключение, че същите не трябва да се приспадат. Действително, относно тези части при разпита в о.с.з. на 28.06.2023 г. вещото лице Т. заявява, че към момента на настъпване на аварията биха могли и да са в работоспособно състояние и „от гледна точка на техническа съвместимост биха могли да бъдат използвани“, но предвид необходимостта от допълнително тестване е изключил същите от кръга на запазените части ( „Офертата от 2022 г. с предполагаеми отделни детайли от офертата от 2021 г. включва стойностите на вакуум помпи, селектифайър, смесителна помпа, защото производителят е отишъл на място, прегледал е и е казал, че ако се иска те да ги въведат в експлоатация, трябва да ги демонтират и да ги тестват. Поради това в новата експертиза не съм извадил тяхната стойност.“ ). Ето защо съдът не кредитира корекцията, заявена от вещото лице при разпита му в о.с.з. на 28.06.2023 г. за допълнително приспадане на сумата от 534 816 евро.

След приспадане на горепосочените стойности офертната цена за възстановяване на процесната технологична линия към 2022 г. възлиза на 15 878 640 евро. Както беше посочено, тази стойност следва да бъде определена към датата на събитието, поради което вещото лице е предложило коригирането й с инфлационен индекс. Първоначално в СТОЕ от 15.11.2022 г. вещото лице Т. е приело за приложим коефициент 17, 1 %. С молба от 18.11.2022 г. ищецът е оспорил използвания от вещото лице корекционен коефициент при твърдението, че бил приложен индекс за цените на потребителски стоки (санитарни продукти), а не коефициент за цените на машини за хартиената промишленост (10, 779 %). Отделно бил използван индексът за юли, а не за юни 2022 г., когато индексът за санитарни продукти бил 13, 8 %, а не 17, 1 %. Посочено е също, че използваният от вещото лице индекс не бил съобразен с информацията за темпа на нарастване на цените (около 10 %), предоставена от АЧ.в проведената с вещото лице електронна кореспонденция. В тази връзка при разпита в о.с.з. на 23.11.2022 г. вещото лице Т. разяснява, че при определяне на корекционния индекс е взел предвид данните на всички оференти, вариращи от 10 % (А Чели) до 19 %, както и е отчел обстоятелството, че „има и други елементи извън машината“ и „процентът на оскъпяване на различното оборудване е различен“. Допълнително е посочено, че платформата, от която е експертът черпил информация (и на която се позовава и ищецът – бел.с.), „взима под внимание всички машини и съоръжения, които типово се използват за производство на хартия“, било то малки или големи ( „обобщен за всички видове машини, които произвежда хартия, вкл. с производителност 100-200 кг/ч, което е несравнимо с големи технологични линии“ ), докато данните на оферентите са за машини от класа на погиналата. Посоченият от ищеца коефициент от 10 % е определен от вещото лице като „прекалено нисък“, а 19 % е „прекалено висок“ и поради това вещото лице е усреднило индекса. По въпроса защо е ползван коефициент за юли 2022 г., а не за юни 2022 г. (откогато е офертата) вещото лице заявява, че „не може за един месец една машина да поскъпне с 30 %“ и че „трябва да се обследват по-големи периоди от време“, „ако видим за 2018 г. и 2021 г. и осредним тези показатели, ще сме много по-близо до истината, отколкото да вземем индексите само за два месеца“, „никоя фирма няма да даде разлика 30 % в цена на оферта за един месец“.

Във връзка с оспорването на ищеца в допълнителното заключение на СОЕ от 20.06.2023 г. вещото лице е направило ново изследване на приложимия инфлационен индекс. Потвърдено е, че според преобладаващата част от оферентите процентът на повишение за периода 2017 г. – 2022 г. варира между 15 % и 19 %, а този, посочен от А Чели, е 10 %, до който се доближава и индексът, определен от ЕВРОСТАТ относно машини за хартия и картон в ЕС. Ето защо вещото лице е направило повторен анализ, позовавайки се на статистическите индекси ФРЕД, както и на промяната в цената на хартиената продукция, която е функция на вида на използваното оборудване и на цената на енергоносителите. Възприет е шестмесечен период като честота на промяна и метод на агрегиране спрямо крайния период, за да се елиминират максимално месечните флуктуации. След този анализ вещото лице определя корекционен коефициент 12 %. Съдът възприема този индекс като определен при съобразяване на възможно най-много относими, съпоставими и независими данни и не споделя направеното от ищеца възражение, че следва да бъде приложен индексът, посочен от самия производител на оферираната машина А Чели, защото няма данни за неговото сигурно определяне (в разменената електронна кореспонденция е изразено предположение, което навежда на извод за приблизителност на оценката).

След прилагането на така определения инфлационен индекс възстановителната стойност на машина ПМ 3 към датата на събитието се определя на 13 973 203, 20 евро или 27 329 210, 01 лв. От посочената сума следва да се приспадне и стойността на тези части от авариралата машина, които са увредени, но ищецът би могъл да реализира доход от тях чрез продажбата им за скрап (в о.с.з. на 07.12.2022 г. вещото лице сочи, че двигателите биха могли да бъдат предадени за вторични суровини, както и че друга реализация на вторичния пазар на отделни елементи „е много рядко явление“). Тази стойност следва да бъде определена според представената от ищеца оферта на „АЙРЪН СКРАП“ ЕООД (л. 8981, т. ХХVІ) за изкупуване на електрически двигатели, помпи, редуктор, бъркалки, вентилатори, смазочна станция, хидравлична станция, селектифайер, посочена от вещото лице Т. в СТОЕ от 28.06.2023 г. като адекватна пазарна цена. Видно от офертата, тя касае елементи от тези агрегати на технологичната линия, които съдът е приел за увредени, т.е. подлежащи на възстановяване чрез включването им в асамблирането на новата машина. Следователно за тях ищецът ще получи обезщетение и принципът за недопускане на неоснователното обогатяване налага стойността на вторичната им пазарна реализация да бъде отчетена. Стойността по офертата на „АЙРЪН СКРАП“ ЕООД е 38 722, 40 лв., но е предвидено заплащане на сума за демонтаж в размер от 3 400 лв., поради което подлежащата на приспадане стойност възлиза на 35 322, 40 лв. Следва да се посочи, че самият ищец в хода на производството твърди да е реализирал вторично останки от машина ПМ 3 на стойност, по-голяма от оферираната, но няма данни дали сред продадените за скрап елементи не са и такива, които съдът е приел за работоспособни и подлежащи на влагане в новата вещ, съответно изключени от застрахователното обезщетение (писмените доказателства, представени от ищеца в тази насока, не са приети съгласно определение от 09.10.2020 г., но дори и да бяха част от доказателствата по делото, същите не биха установили конкретния предмет на продажба, тъй като същият не е индивидуализиран). Ето защо тази стойност не може да бъде взета предвид при извършване на приспадането на останки за скрап.

Въз основа на изложеното съдът намира, че за повреждането на машина ПМ 3 застрахователите следва да заплатят обезщетение в размер от 27 293 887, 61 лв.

4.1.4. Други машини.

Ищецът претендира разходи за възстановяване на захранването на мостов кран, за нивелачни снимки на подкранови пътища и за технически надзор на повдигателни съоръжения.

За извършването на тези разходи са представени фактури и платежни нареждания (л. 1580 и сл., т. V). Съгласно фактури № № 12209/25.08.2017 г. и 12210/29.08.2017 г. и платежните нареждания към тях ищецът е заплатил на „КРАНОСТРОЕНЕ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД общо сумата от 7 197, 45 лв. без ДДС за възстановяване на главното токозахранване на мостовия кран (съоръжение, което съгласно заключението на СТОЕ от 28.01.2019 г. обслужва машина ПМ 2 и машина ПМ 3). Тъй като вещото лице М. сочи, че в резултат от аварията е засегнато тролейното електрозахранване на крановете, съдът - при липса на опровергаващи доказателства (а и на изрично оспорване) - приема, че разходът, обективиран в горепосочените две фактури, е извършен в причинна връзка със събитието и подлежи на възстановяване, тъй като касае застрахован актив.

Съгласно фактура № 1533/27.02.2017 г. и платежно нареждане към нея застрахованият е заплатил сумата от 550 лв. без ДДС на „Д.А.Р.К. 2002“ ЕООД за извършване на нивелачни снимки на подкрановите пътища. По делото не е установено при условията на пълно доказване, каквото дължи ищецът, дали това действие е част от възстановяването на увредено застрахователно съоръжение (напр. мостов кран), т.е. дали е в причинна връзка с процесното събитие, а напротив - от посоченото във фактурата основание за извършване на действието може да се направи обратен извод – същата е издадена на основание договор от 09.2014 г. и анекс от 29.12.2016 г., т.е. по силата на договаряне за извършване на (вероятно периодична) услуга, свързана със стопанисване на съответното съоръжение, а не с негова конкретна повреда. Ето защо тази сума не следва да бъде включвана в дължимото обезщетение.

Разходът за технически надзор на повдигателни съоръжения в размер от 1 960 лв. съгласно фактура № 10093/21.06.2017 г. (т. І.3.3 от таблицата в исковата молба) също не може да бъде свързан в пряка причинна връзка с процесната авария, тъй като видно от основанието за издаване на фактурата, същата касае заплащане на годишна такса за технически надзор на повдигателни съоръжения, годишна такса за технически надзор за съоръжения под налягане, годишна такса за технически надзор на газови съоръжения и годишни транспортни разходи, дължими съгласно договор за технически надзор на СПО от 02.02.2017 г. Касае се не за дейност по отстраняване на вреди от аварията, а за изпълнение на нормативни изисквания на притежателя на съоръжения от посочения тип, които изисквания тежат върху него не поради настъпилата авария, а поради притежанието и употребата на съоръжения от съответния вид. Ето защо и доколкото не се установиха факти, които да опровергаят този правен извод, съдът намира, че разходът от 1 960 лв. не следва да бъде присъждан.

Следователно на ищеца се дължи сумата от 7 197, 45 лв. за отстраняване на вреди по други съоръжения, като тя следва да бъде присъдена до претендирания размер от 7 197 лв.

4.1.5. Загуба на суровина.

Ищецът претендира обезщетение в размер на стойността на останалата в тръбите и басейните на машина ПМ 2 и машина ПМ 3 целулоза с обща маса от 30 750 кг.

В констативен протокол от 03.05.2017 г., съставен от водещия застраховател (л. 184, т. І), е удостоверено, че са установени „количества разтворена целулоза в 5 бр. басейни към ПМ 2 и 5 бр. басейни към ПМ 3 с количества, нива и концентрация съгласно документ „Техническа обосновка“ от 24.04.2017 г. “ В посочения документ е отразено общото количество целулоза е 30 750 кг. и са обобщени резултатите от извършеното по възлагане на ищеца изследване на целулозата от „ИНСТИТУТ ПО ЦЕЛУЛОЗА И ХАРТИЯ“ АД и „СЖС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (син класьор № 2, досъдебно производство). Според становището на „ИНСТИТУТ ПО ЦЕЛУЛОЗА И ХАРТИЯ“ АД сулфатната избелена целулозна маса е непригодна за производство на санитарно-хигиенни хартии (дава по-ниски резултати за белота и свойства при опън/здравина).

Следователно е налице увреден актив. Спорен между страните е въпросът дали се дължи обезщетение за него.

Съгласно Приложение № 1 от застрахователната полица застраховани са материали и суровини. В р. ІІ, т. 4.1.5. от Общите условия е въведено ограничение относно подлежащите на обезщетение активи от този вид, като е предвидено, че не подлежи на обезщетяване имущество в процес на обработка (вкл. суровини и материали, катализатори, горива, масла, хладилни агенти, консумативи, бързоизносващи се части и др.), ако щетите са вследствие процес на производство, изпитания, реконструкция, ремонт, поправка, обслужване и др. Безспорно, процесната суровина е била в процес на обработка (намирала се е в басейните по време на аварията), а погиването й е косвен резултат от аварията и от престояването й в басейните в периода до отстраняване на щетите. Този механизъм на повреждане обаче не може да се подведе под изключението „щета вследствие процес на производство“, което изключение при разумно тълкуване на разпоредбата на р. ІІ, т. 4.1.5 следва да се ограничи до щети, настъпили именно във връзка с третирането на самата суровина в хода на влагането й в производството (напр. изпускане на вещества, които развалят качеството й, или пък промяна на параметрите, с които суровината трябва да се обработва).

И тъй като в настоящия случай погиването на суровината е настъпило във връзка с авария по време на производство, но не и вследствие на самото производство, а в резултат от невъзможността за използването й, съдът счита, че ответниците дължат обезщетение за погиналата суровина, чийто размер поради липса на изрично оспорване съдът определя на сумата от 29 984 лв.

4.2. Размер на обезщетението относно направените разходи за ограничаване на вредите и разходи в изпълнение на указанията на застрахователя.

В т. 4 от Приложение № 1 към застрахователната полица е уговорено обезщетяване на разходите, направени от застрахования за ограничаване на вредите, за отстраняване на развалини и останки (вкл. почистване, демонтиране или събаряне), както и за преместване, предпазване и съхранение. Тази уговорка е в синхрон с правилото на чл. 396, ал. 1 КЗ, съгласно което з астрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, направ ени за ограничаване на вредите, както и с правилото на чл. 397, ал. 1 КЗ, съгласно което з астрахователят трябва да възстанови на застрахования направените разходи за установяване на причините и размера на вредите.

Относно разходите за ограничаване на вредите законодателят е предвидил същите да се обезщетяват над застрахователната сума, дори да са останали безрезултатни, ако са направени по указание на застрахователя (чл. 396, ал. 1, изр. 2 КЗ), а относно разходите за установяване на събитието и на вредите от него е въведено изискване те да са предварително одобрени от застрахователя. Същевременно в р. ІІ, т. 2.1. от Общите условия е уговорено разходите за ограничаване на вредите да се обезщетяват до стойност в размер от 3 % от застрахователната сума, но не повече от 40 000 лв., освен ако за конкретен случай застрахователят е одобрил извършване на разхода. В р. ІІ, т. 2.2 е предвидено разходите за разчистване да се възстановят до сумата от 40 000 лв., а съгласно р. ІІ, т. 2.3 за разходите за преместване, предпазване и съхранение на застраховано имущество се заплаща обезщетение до 15 000 лв.

Анализът на горепосочените законови и договорни разпоредби води до следните правни изводи:

• застрахователите дължат обезщетение за всички разходи, които застрахованият е направил за ограничаване на вредите, щом те са направени в изпълнение на указанията им, независимо от уговорената застрахователна сума (в случая 40 000 лв.);

• разходите за преместване, предпазване и съхранение, ако са свързани с установяване на причините и размера на вредите, също следва да бъдат възстановени изцяло от застрахователя, ако са били одобрени от него, и поставянето на ограничение на дължимата за тях сума не е действително, тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл. 397, ал. 1 КЗ;

• разходите за разчистване на отломки от застрахованото имущество могат да бъдат ограничени от договорен лимит, но само ако това няма до доведе до заобикаляне на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановяване чрез монтаж на новото оборудване на мястото на вече увреденото.

Описаната правна рамка предполага да се установи какви разходи са направени и по чия инициатива, както и да се определи значението им за събитието и неговите последици. При тази преценка съдът не е обвързан от квалифицирането на определени разходи от ищеца (и от вещите лица) като такива за ограничаване на вредите или за установяването им, а единствено от претендирания размер на средствата за тяхното възстановяване. Ето защо съдът не кредитира тази част от заключението на СТОЕ от 28.01.2019 г., в която повечето от разходите за възстановяване на сградата погрешно са квалифицирани като такива по ограничаване на вредите – това е сторено от вещите лица поради спешния характер на възстановителните действия, а не поради значението на предприетите действия за последиците от събитието (вж. разяснения на вещото лице М. в о.с.з. на 22.05.2019 г.). Отделно от това, следва да се отчете, че поради комплексния характер на аварията отделни дейности са и „възстановителни“, и „ограничаващи вредите“, а и „установяващи причините за събитието“, като в този случай те трябва да се третират по най-благоприятния за потребителя на застрахователната услуга начин, ако при някое от понятията е приложимо договорно ограничение на застрахователната сума.

В исковата молба (в табличен вид) ищецът е посочил, че претендира следните разходи: за природен газ (106 633 лв.), за електроенергия в периода 14.01.-31.08.2017 г. (115 830 лв.), за промишлена вода (1 991 лв.), за охрана (39 980 лв.), за поддръжка и наблюдение на газова турбина (53 166 лв.), за консервация на парни котли (36 428 лв.), за солна киселина за консервация (6 000 лв.), за натриева основа за консервация (912 лв.), за труд за консервация на котли (1 500 лв.), за премахване на останалата целулоза в басейните (24 099 лв.), за специалист по електронната система на машина ПМ 3 с цел съхранение на информацията и предоставянето й на застрахователя (13 691 лв.), разходи за обезопасяване на периметъра и управление на електричество, газоподаване и пара периода 14.01.-28.02.2017 г. (112 242 лв.), разходи за обезопасяване, разчистване и окомплектоване на документи за периода 01.03.-31.03.2017 г. (69 115 лв.), разходи за труд в изпълнение на указанията на застрахователя за 2017 г., както следва: за април (47 156 лв.), за май (40 662 лв.), за юни (50 104 лв.), за юли (40 544 лв.), за август (42 869 лв.), разходи за материали за укрепване, разглобяване и изнасяне на Я. цилиндъра (32 721 лв.), разход за автокран (1 000 лв.), разход за технически надзор лебедки и сапани (265 лв.) и разходи за анализи и експертно становище на ИМСТЦХ-БАН (1 455 лв.).

С уточнителна молба от 25.10.2018 г. ищецът е посочил кои са дадените от водещия застраховател указания, наложили извършването на разходи за труд в горепосочените периоди, като е представил и писмени доказателства относно даване на указанията, съответно относно изпращаните от застрахования справки за изпълнените дейности. От тези доказателства (л. 2772 и сл., т. ІХ) се установява, че между ищеца и първия ответник е разменена значителна кореспонденция във връзка с процеса по разчистване и по ограничаване на вредите, която накратко може да бъде обобщена така:

С писмо от 07.02.2017 г. водещият застраховател е указал на застрахования да представи за съгласуване и одобрение график за действията, които възнамерява да предприеме във връзка с разчистване на останките от аварията, и за офертите относно техниката и другите услуги по разчистването. В писмото е изразено съгласие с вече предприетите стъпки във връзка с укрепване и разчистване. В отговор ищецът е изпратил писмо от 09.02.2017 г., с което е представил на водещия застраховател план за извършване на демонтажни работи и количествено-стойностна сметка за тези дейности, а също и оферта за демонтаж. От приложените към писмото документи е видно, че те касаят извършването на демонтажни дейности по отношение на увредената сграда.

С писмо от 15.03.2017 г. „А.Б.“ АД е уведомило ищеца, че не се противопоставя на предприемането на дейности по демонтаж и разчистване на агрегати и детайли от машина ПМ 3, като е поставило и конкретни изисквания във връзка с тази дейност: да се демонтира относително запазената на място половина от шапката на цилиндъра заедно със свързани с него елементи и всички части от цилиндъра, независимо от големината им, да се запазят и сортират в закрито и сухо помещение за оглед. В тази връзка е указано да се изготви писмена заповед-указание до работниците, които ще бъдат ангажирани в предвижданото разчистване. В същото писмо е одобрено и предприемане на действия по разчистване на отломки от сградата, паднали върху машина ПМ 2 „с оглед последващи инспекции за нуждите на нейното възстановяване“. В изпълнение на дадените указания ищецът е издал вътрешна заповед, с която е конкретизира начина на разчистване на останките от цилиндъра на машина ПМ 3 и е възложил контрола по изпълнението й на петима служители, заемащи ръководни длъжности в различни отдели на предприятието.

Считано от 03.04.2017 г. ищецът ежедневно (в работните дни) е изпращал писма до водещия застраховател, с които го е уведомявал за извършените в съответния ден дейности по разчистването и демонтажа на отломки от машини ПМ 2 и ПМ 3 и за планираните такива за следващия ден, както и за хората, участващи в извършването им.

С писмо от 28.04.2017 г. ищецът е уведомил ответниците при „извършената оценка на риска по разпореждане на кмета на Община К.и обследване на качествата на престоялата в басейните влакнеста маса“ се установило, че същата трябва да бъде незабавно отстранена. С писмото са представени заповед № РД-04-202/29.03.2017 г. на кмета на Община Костенец, протокол от 05.04.2017 г., изготвен от назначената от кмета комисия, възлагателни писма и протоколи за изпитване на престоялата в басейните влакнеста маса, технологична обосновка от 24.04.2017 г., оценка на риска и други документи, имащи отношение към изпразването на басейните от застоялата целулоза (документите, свързани с този процес, са налични в син класьор № 1, досъдебно производство).

В писмата, изпратени през май 2017 г., са посочени дейностите по изпразване на целулозата, както и по подготовка на терена за използване на автокран с цел изваждане на увредените детайли от двете машини (напорна кутия, колектор, филцова и ситова част), а също и по използване на самия кран за изпълнение на посочените дейности. Според представените отчети считано от май 2017 г. са започнали и дейности по демонтаж на увредените детайли на сградата едновременно с тези по разчистване на отломките от машините. След средата на май отчетените дейности са свързани с разчистване и демонтаж по сградата и с изпразване на басейните от целулозата, като дейности по демонтаж и разчистване на машините не са отчетени. От юни 2017 г. е започнало отчитане и на дейности по монтаж на покривна конструкция, както и дейности по демонтаж на части от ПМ 3, вкл. с кран, автокран и мостов кран. През юли са отчетени дейности по сградата (фасада, покривна конструкция) и дейности по укрепване на Я. цилиндъра (с портален кран, мотокар и ръчно). Заетите в отчетените дейности служители на ищеца според представените отчети са общо (за всички отчетени дейности) между 12 и 32 дневно.

С писмо от 28.07.2017 г. водещият застраховател е указал на ищеца последователността на действията при разчистване на Я. цилиндъра, която е препоръчително да се спазва, и отново е поискал всички разчистени части от цилиндъра „да бъдат надлежно съхранени“. С писма от 10.08.2017 г., 11.08.2017 г., 14.08.2018 г. ищецът е уведомил „А.Б.“ АД, че разглобяването на цилиндъра се извършва според дадените указания, и е посочил използваните средства, сред които хидравлични крикове, верижни лебедки, мостов кран, мобилен кран, мотокари, камион платформа и др. Към писмата са приложени снимки, обективиращи кадри от демонтажа. С писмо от 15.08.2017 г. ищецът е уведомил застрахователите, че демонтажът на Я. цилиндъра е приключен и че частите му са съхранени на открита площадка според дадените указания. Продължила е дейността по разглобяване и изнасяне на повредената носеща конструкция на машина ПМ 3.

С писмо от 17.08.2017 г. „А.Б.“ АД е уведомило ищеца, че в началото на септември 2017 г. ще започнат огледи на цилиндъра, и е изискало върху детайлите да бъде поставено водоустойчиво и влагоустойчиво покривало. Това указание е изпълнено и водещият застраховател е уведомен с писмо от 18.08.2017 г., към което е приложен снимков материал. С писмо от 28.08.2017 г. „А.Б.“ АД е поискало от ищеца да осигури по време на огледите мотокар и служител, който да го управлява, както и място за престой на осигурен от застрахователя мобилен кран, а също и електрифицирано помещение, което да бъде ползвано от изпратените от застрахователя експерти. Във връзка с огледа е поискано от ищеца да осигури и разположение на двама работници, които да оказват помощ.

Представени са фактури и доказателства за плащане на разходи за електроенергия, газ, вода и охрана, а също и фактури и кредитни известия по договор за поддръжка на газови турбини за периода януари - февруари 2017 г. за фактурирана и заплатена сума в размер от 29 394, 01 евро с левова равностойност 57 489, 67 лв. От фактури, издадени от „А.-Б.Х.“ ООД през май и юли 2017 г., и от платежните нареждания към тях се установява пък извършено от ищеца плащане в общ размер от 43 713, 60 лв. по договор за ВХО. Заплатени са и фактури към „ФИНТЕХ“ ООД в общ размер от 8 294, 40 лв. за солна киселина и натриева основа за консервация. Отделно са представени доказателства за извършени плащания по фактури, издадени от „ИМПРЕГНАЦИЯ-2000“ АД, „КРОС-3“ ООД, „Б.ТРЕЙД 17“ ООД, „Т.М.“ ООД, „В.“ ООД, „Е. БРД“ ООД, „Н.К.“ ООД, „Т.Г.“ ООД, „РЕКА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер от 39 546, 77 лв. за траверси, дискове, сапани, ламарина, верижна талиа, верижни макари, минерална изолационна плоча и разтвор, шпилки, гайки, хидравлична помпа, цилиндър и маркуч, манометър. Заплатена е и услуга с автокран на стойност 1 200 лв. съгласно фактура от „ЯГУАР-02“ ЕООД от 21.08.2017 г., както и за технически преглед на лебедки, сапани и разработка на схеми за окачване на товари съгласно фактура от 18.07.2017 г., издадена от „К.“ ЕООД на стойност 265 лв. По издадена от ИМСТЦХ-БАН фактура за извършени анализи ищецът е заплатил сумата от 1 746 лв. Посочените суми са с начислен ДДС. По договор с чуждестранното дружество АББ ищецът е заплатил сумата от 7 000 евро.

Съгласно заключението на СТОЕ от 28.01.2019 г. разходите за природен газ, електроенергия и промишлена вода „не могат категорично да бъдат определени като разходи единствено и само за ограничаване на вредите, отстраняване на развалини и останки, почистване, демонтиране, събаряне, преместване, предпазване и съхранение“. Като обосновани вещите лица приемат претендираните разходи за охрана, поддръжка и наблюдение на газова турбина, консервация на парни котли, солна киселина и течна натриева основа за консервация, труд за консервация и за премахване на целулозата от басейните, а също и разходите, посочени в раздел V, т. 1-12 от таблицата в исковата молба, обозначени от ищеца като разходи за изпълнение на указанията.

При тези факти съдът намира, че част от посочените от ищеца разходи следва да бъдат обезщетени, а друга – не. Дължимостта им ще бъде разгледана в последователността, в която те се претендират от ищеца според таблицата в исковата молба.

4.2.1. Разходите за природен газ, електроенергия и вода, ако са свързани с предписани от застрахователя/одобрени от него дейности по ограничаване на вредите, по установяване на събитието и по разчистване и демонтаж, подлежат на обезщетяване. За да се включат обаче те в дължимото обезщетение, ищецът следва да докаже пълно (защото е главно) причинната връзка между тяхното извършване и събитието.

В случая следва да бъде споделен изводът на вещите лица, че горепосочените разходи не могат да бъдат свързани изцяло с действията по ограничаване на вредите и по разчистване. На първо място, част от електроенергията и водата са изразходвани в период, в който е било осъществявано производство в пълен обем (тъй като първият фактуриран месец е януари 2017 г., а аварията е настъпила на 14.01.2017 г.). Наред с това според показанията на свидетеля И. след експлозията заводът е спрял да работи, но до съкращаването на служителите през октомври 2017 г. И. заедно със свои колеги почиствали помпи, сменяли двигатели, боядисвали скари и тръби, която дейност те извършвали на кота 0, но няма данни тя да се свързва пряко с отстраняване на последиците от аварията.

Друга част от консумативите за енергия и вода пък са разходвани връзка с възстановяване на сградата, а както беше посочено, еталонната цена, по която е определена възстановителната стойност за този актив, включва освен разходите за труд, същото така и за материали, т.е. в нея следва да са остойностени и тези пера. Повторното им заплащане от застрахователя би довело до неоснователно обогатяване на застрахования. Това важи и за разходите за електроенергия и вода, калкулирани от ищеца в претендирания от него разход за премахване на останалата в басейните целулоза (вж. справка л. 1922, т. VІ).

Няма конкретни данни за какви дейности е използван и природният газ, съответно дали извършването на тези дейности е в причинна връзка със събитието. Ако част от разходите за газ (а и за електроенергия) са направени във връзка с неувредени съоръжения (напр. за когенератора, за въртене на цилиндъра на машина ПМ 2 и др.), те могат да се възложат в тежест на застрахователите до уговорената застрахователна сума (тъй като няма изрични указания/одобрение за извършването им), само ако е установено по безспорен начин, че тази поддръжка е била необходима за предотвратяване повреждането на застрахованите неувредени съоръжения/части от тях (както напр. разходите по т. 4.2.3., признати за необходими от вещите лица). Такива доказателства не са събрани (впрочем, не са и въведени твърдения относно използването на енергията за посочената по-горе цел, а съдът извежда това фактическо предположение от служебното задължение да направи анализ на събраните доказателства). Още по-малко може да бъде ангажирана отговорността на застрахователите за разходи, извършвани в период, в който съответните вещи (за чиято поддръжка евентуално е изразходвана енергията) не са били вече застраховани поради изтичане на срока на застрахователното покритие (след 15.05.2017 г.) - щом застрахователят не отговаря за погиването на една вещ поради изтичане на срока на договора ( когато вещта е останала неувредена в срока на застрахователното покритие), то той не може да бъде задължен да заплати и разходите, направени за ограничаване на възможността за нейното увреждане/погиване след този срок.

Поради всичко изложено съдът намира, че разходите за газ не следва да се обезщетяват поради недоказаност на причинната връзка между тяхното извършване и събитието, а разходите за електроенергия и вода следва да се обезщетят до 30 % от общата им стойност, а именно – до сумата от 35 346, 30 лв. Това не противоречи на заключението на СТОЕ, тъй като, както беше посочено, вещите лица отричат причинната връзка за „всички“ разходи, което означава, че част от тях са свързани с процесната авария и на основание чл. 162 ГПК съдът е длъжен да ги определи и присъди.

Горепосочената сума не може да бъде лимитирана договорно, тъй като съставлява разход за изпълнение на предписани от застрахователя дейности, свързани с демонтажа на авариралите машини с цел установяване на причините за събитието и с цел осигуряване на възможност за тяхното възстановяване. Отделно от това, не може да се ограничи разходът за разчистване на увредените машини, тъй като при тях възстановяването изисква да бъде осигурено и място за монтаж на новото оборудване, т.е. възстановителната стойност, за която застрахователите отговарят, трябва да включва и разходите за разчистване на отломките от машините, без което не би могло да се извърши възстановяване на актива до степен на краен монтаж на новата вещ.

4.2.2. Разходът за охрана, претендиран от ищеца и представляващ половината от платеното възнаграждение за периода януари – август 2017 г. (общо в размер от 95 952 лв. с ДДС), а именно 39 980 лв., следва да бъде възстановен, тъй като охраняването на местопроизшествието е свързано както с ограничаване на вредите, така и с установяване на причините за събитието. И тази дейност не може да бъде лимитирана, защото застрахователят е знаел за осъществяването й (това е видно от разменената кореспонденция относно режима на влизане на територията на завода) и не се е противопоставил изрично на извършването й, което означава, че косвено я е одобрил.

4.2.3. Разходите за поддръжка и наблюдение на газова турбина (т. 5 от таблицата) в размер от 53 166 лв. не могат да бъда възложени в тежест на застрахователите по две причини – на първо място, липсва конкретика относно вида на дейностите, включени в тази поддръжка, за да може да се прецени дали същите са в причинна връзка със събитието или имат планов характер; на второ място, част от фактурите, по които са платени тези суми, датират отпреди събитието (фактура № 403848/15.12.2016 г. и фактура № 403849/15.12.2016 г.) и не е възможно да остойностяват разходи във връзка с ограничаване на вредите от него. Впрочем, плановият, а не извънреден характер на заплатените дейности, личи от основанието, на което са издадени фактурите – „договор за всеобхватна поддръжка, предварително месечно плащане“. Това мотивира съда да не кредитира заключението на вещите лица, че подобен разход е свързан със събитието, още повече, че при разпита експертите заявиха, че не са изследвали момента на издаване на фактурите, нито пък изложиха конкретни съображения, мотивирали ги да признаят този разход като свързан със събитието.

4.2.4. Както беше посочено, като действия, осъществени в причинна връзка със събитието, вещите лица посочват консервацията на парни котли ( 36 428 лв. ), вкл. заплащане на средства за консервацията ( 6 912 лв. ) и труд ( 1 500 лв. ), а също и премахването на останалата в басейните целулоза ( 24 099 лв. ). За извършване на тези разходи са налице доказателства (фактури и платежни нареждания, т. VІ), а разходът за труд е определен от вещите лица като обоснован. Те също трябва да бъдат обезщетени изцяло без лимитиране – някои от тези дейности целят ограничаване на вредите (касае се за поддръжка на застрахован актив/части от застрахован актив) и застрахователите, уведомени за извършването им, не са се противопоставили изрично (тук следва да се посочи, че в някои от писмата на водещия застраховател е посочено, че изявленията му в тях не следва да се третират като съгласие с дейностите, но това противопоставяне не е изрично за конкретна дейност от претендираните и поради това може да освободи застрахователя от задължение за заплащането й). Изчистването на басейните пък е дейност, която е пряко свързана със самото възстановяване на увредения актив до ново състояние и поради това стойността на тази дейност не може да бъде ограничена заради правилото на чл. 400, ал. 2 КЗ (вж. изложените по-горе мотиви).

4.2.5. Следва да бъде обезщетен разходът за съхранение на информацията от електронната система на ПМ 3 в размер от 13 691 лв. (левовата равностойност на заплатеното от ищеца възнаграждение съгласно горепосочения договор в размер от 7 000 евро) – той е направен с цел установяване на събитието, а извършването на действия по съхраняване на местопроизшествието са били многократно изисквани от застрахователя.

4.2.6. Разходите по т. 2 – 8 от раздел V от таблицата в исковата молба съставляват разходи за заплащане на трудови възнаграждения на лица, работещи при ищеца по трудови правоотношения (разходите по т. 2 и т. 3 са посочени в справките на л. 1927 и л. 1998, т. VІ, а останалите разходи – в справки на л. 1956-1980, т.VІ). Такива разходи по принцип са подлежащи на възстановяване, ако отговарят на горепосочените критерии – да са извършени във връзка с ограничаване на вредите, с установяване на събитието или с възстановяване на увредения актив, и в първите две хипотези – да са указани или одобрени от застрахователя.

В случая от представените до застрахователите отчети (обсъдени по-горе) се установява, че дейностите по демонтаж, касаещи увредените машини ПМ 2 и ПМ 3, са извършвани от служители на ищеца, и поради това разходът за техните възнаграждения подлежи на възстановяване и то без лимитиране, тъй като е част от възстановителната стойност на двете машини, но невключена в нея. Същевременно обаче служители на ищеца в същия период са извършвали и дейности по разчистване и демонтаж на увредената сграда (напр. демонтаж на повредена дограма), а разходите за това вече са остойностени в определената от съда възстановителна стойност за сградата и не могат да бъдат повторно обезщетени чрез включването им в това перо. Изложеното важи и за труда, положен за премахване на останалата в басейните целулоза, който е включен в претенцията за този специфичен разход (вж. справка на л. 1922, т. VІ).

Наред с това, ищецът не проведе пълно доказване, че всички посочени в справките лица са участвали именно в дейностите, за чието извършване застрахователите дължат обезщетение, нито пък тяхното участие може да се извлече по косвен път (така например, непълно е доказването относно причинната връзка между разхода за възнаграждение на изпълнителните директори, мениджър производство, счетоводители и т.н.). Тук следва да се посочи, че със Заповед № 4/14.01.2017 г. на изпълнителния директор на ищеца е обявен престой за голяма част от щатните структури в предприятието, но няма данни за кои и колко от засегнатите от престоя лица впоследствие е приложена разпоредбата на чл. 120 КТ, за да се определи точно възнаграждението, дължимо за положения от тях труд при условията на изменение на характера на работата.

Всичко изложено мотивира настоящия състав да приеме при условията на чл. 162 ГПК, че дължимото обезщетение за направения от ищеца разход за трудови възнаграждения е в размер на половината от тях, а именно – 201 346 лв. Това представлява приблизителен месечен разход в размер от около 25 000 лв. - 30 000 лв., който е относително съответен на броя на заетите служители според дадените от ищеца справки и при отчитане, че част от служителите са работили във връзка с демонтажни дейности по сградата и тяхното възнаграждение не следва да се обезщетява като разход едновременно с разхода за демонтаж, включен като перо във възстановителната стойност на сградата. И тъй като намаляването на дължимата сума спрямо претендираната от ищеца е резултат от правни изводи, то заключението на СТОЕ относно признаването на тези разходи в пълен размер не обвързва съда.

Горепосочената сума също не подлежи на договорно лимитиране, тъй като разчистването на авариралите машини е част от дейността по тяхното възстановяване, а дейностите, които имат отношение към установяване на събитието (напр. по съхраняване на детайлите от Я. цилиндъра), са предписани от водещия застраховател.

4.2.7. Разходите за материали във връзка с укрепване, разглобяване и изнасяне на Я. цилиндъра (т. V.9 от таблицата) и за автокран (т. V.10 от таблицата) в общ размер от 33 721 лв. (претендират се без ДДС) следва да бъдат напълно обезщетени, тъй като е доказано извършването им и същите са направени във връзка с указания на застрахователя по демонтаж и съхраняване на детайли от цилиндъра с цел установяване на събитието. По същата причина и със знанието, но без противопоставяне на застрахователите, е извършен и разходът за анализи и експертно становище в размер от 1 455 лв. и поради това и той подлежи на възстановяване.

4.2.8. Като разход във връзка с демонтажа на Я. цилиндъра съдът приема и стойността на заплатеното възнаграждение по фактура № 118/18.07.2018 г. в размер от 265 лв. без ДДС, претендиран по т. V.11 от таблицата в исковата молба. Във фактурата е посочено, че същата остойностява „технически преглед на лебедки и сапани и разработка на схеми за окачване на товари според Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения“. Видно от Наредбата (чл. 62 и чл. 63) извършването на преглед и съставянето на схема за привързване на товара е нормативно изискване преди ползване на товароподемно съоръжение, каквото представлява използваният за демонтажа на Я. цилиндъра автокран.

4.2.9. При изложените мотиви съдът приема, че общият размер на разходите, направени от застрахования във връзка с разчистване, демонтаж, ограничаване на вреди и по повод указания на застрахователя, подлежащи на обезщетяване, е 394 743, 30 лв.

Общият размер на застрахователното обезщетение за всички увредени активи, посочени в т. 4.1 и т. 4.2. възлиза на 30 857 495, 90 лв.

5. Наличие на основания за намаляване на застрахователното обезщетение.

Основанията за намаляване на така определеното застрахователно обезщетение могат да бъдат обобщени в три групи:

5.1. поведение на застрахования, допринесло за настъпване на събитието (чл. 363, ал. 4 КЗ, 364, ал. 4 КЗ, 395, ал. 4, изр. 2 и ал. 6 КЗ);

5.2. подзастраховане;

5.3. уговорено самоучастие.

5.1. Основания във връзка с поведението на застрахования не се установяват – нито е налице неточно съзнателно или несъзнателно обявяване на съществени да риска обстоятелства (в частност – обстоятелствата във връзка със собствеността на машина ПМ 3 нямат никакво отношение към увеличаване на риска, в каквато насока са поддържаните от „Д.З.“ АД възражения), нито е налице неизпълнение на непредвидено в договора, но съществено за риска задължение, което да е в причинна връзка с настъпване на събитието (чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ). Наред с това от събраните доказателства може да се заключи, че след настъпване на събитието застрахованият е предприел всички адекватни мерки по ограничаване на вредите и е спазил дадените от водещия застраховател указания, което изключва възможността определеното обезщетение да бъде намалено на основание чл. 395, ал. 6 КЗ (в частност, категорично доказано по делото е, че непосредствено след експлозията застрахованият е преустановил електрозахранването, съответно работата на машина ПМ 2, и поради това не може да се приеме, че срутването на покрива е резултат от вибрациите, които работният процес с тази машина предизвиква).

5.2. Ответниците са въвели възражение за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 389 КЗ, съгласно която разпоредба, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност.

Институтът на подзастраховането е приложим при сравнение на две стойности – уговорената застрахователна сума (т.е. дадената от страните оценка на действителната/възстановителната стойност на застрахованото имущество) и реалната (действителна или възстановителна) стойност на това имущество, като двете стойности се определят към датата на сключване на договора. За да бъде извършено такова сравнение обаче, е необходимо застрахованото имущество да бъде индивидуално определено не само по вид, но и по брой/обем, тъй като само индивидуално определено имущество може да бъде предмет на оценка. Когато е налице застраховка на съвкупности, каквато е настоящата (чл. 401 КЗ), институтът на подзастраховането е неприложим, тъй като не може да бъде направено сравнение на двете горепосочени стойности – при съвкупността застрахованият актив се концентрира по вид/обем/брой едва към момента на събитието, когато се извършва и преценката какво количество/обем/брой от активите попада в съответния род, според който е определена съвкупността; съвкупността е динамична и от момента на сключване на договора до настъпване на събитието в нея могат да влизат различни активи, съответно да отпадат такива (в тази връзка вж. Определение № 50112/06.03.2023 г. по т. д. № 2768/2021 г., ВКС, ТК, ІІ т.о. и мотивите на въззивния акт, според които „при застрахована съвкупност от вещи, които не са индивидуализирани по вид и количество, застрахователят не може да се позовава на подзастраховане, защото преценката за наличието на такова изисква да се установи, че уговорената застрахователна сума е била по-малка от действителната стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния договор, а подобна преценка при такъв предмет на застраховката е невъзможно да бъде направена. Това е така, защото от една страна към датата на сключване на договора застрахователят изобщо не знае и не се интересува какви вещи се включват в застрахованата съвкупност, а от друга, през срока на действие на застрахователния договор застрахованият търговец съхранява в своя склад различни по вид, количества и стойност вещи и при осъществяване на търговската му дейност във всеки един момент наличностите в склада се променят, при което е много вероятно увредените от настъпилото застрахователно събитие стоково-материални запаси изобщо да не са били налични в склада при сключване на застраховката. Едва при настъпване на застрахователното събитие ще се конкретизират видът, количеството и стойността на увредените вещи.“ ).

Видно от процесната полица, в същата застрахованото имущество е определено само с родови и с най-общи видови белези, без да се препраща към друг документ, в който тази съвкупност от вещи е концентрирана (напр. инвентарна книга, проучвателен доклад или др.). Напротив, нито един, дори едностранно съставен от застрахования, документ не е формално предназначен от страните да определи конкретните вещи от съвкупността, посочена в Приложение № 1 към застрахователната полица, към датата на сключване на договора. Това означава, че не би могла да бъде извършена преценка между застрахователната сума и стойността на застрахованите активи към този момент, съответно не би могло да бъде извършено пропорционално определяне на дължимото обезщетение, ако между двете стойности е налице разлика.

Обстоятелството, че в застрахователната полица и в общите условия са установени правила във връзка с подзастраховането, не може да промени извода за неприложимост на този институт, доколкото правото да се уговаря пропорционално обезщетяване е допустимо само когато е налице подзастраховане, но последното обстоятелство не зависи от волята на страните, а от императивната разпоредба на чл. 389, ал. 1 КЗ. Т.е. страните са овластени да определят условията, при които ще бъде извършено обезщетяване при подзастраховане, но не и да приемат дали в техните отношения е приложим институтът на подзастраховането.

5.3. Налице е основание за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение на основание договореното в застрахователната полица съгласно р. VІІ, т. 6 от Общите условия самоучастие в размер от 500 лв. От начина на уговарянето му (500 лв. от всяка една щета за всички рискове извън риска „Земетресение“) може да се направи извод, че самоучастието е безусловно по смисъла на чл. 374, ал. 2 КЗ и поради това застрахованият трябва да поеме отговорността от събитието до уговорената сума на самоучастие.

Ето защо размерът на обезщетението, което застрахованият има право да получи след приспадане на самоучастието, е 30 856 995, 90 лв. Ищецът претендира заплащане на обезщетението от двамата ответници в качеството им на съзастрахователи разделно и по равно. Тъй като според процесната полица ответниците са поели риска по равно (по 50 %) и не е уговорено нещо различно относно начина на плащане, претенцията за осъждане на всеки от ответниците да заплати половината от обезщетението се явява основателна до сумата от по 15 428 49 8 лв., ведно със законната лихва от 14.02.2018 г. до погасяването.

По исковете по чл. 409 КЗ:

Установи се наличие на главен дълг.

Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане на уговорения срок за произнасяне по заведената щета, който не може да е по-дълъг от установените в чл. 108 КЗ срокове (и който е различен според вида на застраховката). В р. VІІ, т. 9 от Общите условия е уговорено плащането да се извърши в 14-дневен срок след доказване на основанието и размера на дължимата сума, който срок съгласно чл. 108 КЗ не може да е по-дълъг от шест месеца/съответно една година от събитието, според това дали застраховката е на голям риск или не и дали са били представени всички необходими за установяване на събитието доказателства.

В настоящия случай с писмо от 12.01.2018 г. водещият застраховател е уведомил застрахования, че в резултат от извършеното разследване на аварията е установено наличие на основание за отказ за плащане на обезщетение. Това означава, че към тази дата застрахованият е представил всички необходими доказателства да бъде извършено описаното в писмото разследване по щетата. Съдът приема, че тези доказателства са били осигурени още към септември 2017 г., към който момент е приключило разчистването на местопроизшествието и изготвянето на всички становища на компетентните органи. Поради това към началната дата, от която ищецът претендира лихва, а именно 17.01.2018 г., ответниците вече са били в забава.

За периода 17.01.2018 г. – 13.02.2018 г. законната лихва върху обезщетението, дължимо от всеки застраховател, възлиза на 120 009, 03 лв. До тази сума следва да бъде уважена претенцията срещу всеки от ответниците.

По разноските:

Съобразно уважената част от исковете ответниците следва да заплатят на ищеца разделно и поравно общо сумата от 1 446 213, 21 лв.

Ищецът следва да заплати на ответника „А.Б.“ АД разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер от 93 507, 73 лв., а на „Д.З.“ АД – разноски в размер от 90 286, 36 лв.

Възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК са неоснователни предвид размерите, установени в чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът