Решение № 1678 от 13.7.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 291/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали срещу Решение № 19/20.03.2026 г., постановено по а.н.д. № 200/ 2025 г. по описа на РС-Момчилград. Изложени са доводи за неправилност на оспореното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изразява се несъгласие с приетото от РС-Момчилград, че неправилно е приложена материалноправната санкционна норма на чл. 413, ал. 2 от КТ, която е бланкетна и следва да е установено конкретно нарушение, свързано с неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд като например: превишаване на установените санитарно-хигиенни норми за микроклимат, прах, сред които не може да е описаното в чл. 2, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Цитирана е разпоредбата на чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, предвиждаща, че „Лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове". Въз основа на изложеното се твърди, че за установените в АУАН и НП нарушения по безопасност на труда - чл. 2, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, следва да се приложи санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, което произтича от разпоредбата на чл. 55 от ЗЗБУТ. Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа от касатора. Ответникът – „Атлас Си Ем“ ЕООД, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. ОП-Кърджали, уведомена за насроченото дело, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 200/2025 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С оспореното решение РС – Момчилград е отменил Наказателно постановление № 09-2500187/09.09.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Кърджали, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на „Атлас Си-Ем” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], [община], е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева, за извършено нарушение на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 3, т. 2 от Наредба № РД - 07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са извършени съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на дружеството жалбоподател. АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон. В обжалваното НП ясно е посочено, че дружеството жалбоподател се явява „работодател“. Съответно, правилно е определен видът на наложената санкция - имуществена санкция, каквато се налага на юридически лица или еднолични търговци. За да отмени НП РС-Момчилград е изложил мотиви, че то е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон в частта за санкционната норма. Приел е, че разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ е бланкетна, поради което изисква във всеки отделен случай административнонаказателната отговорност да се ангажира за неизпълнение на конкретни изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, като например: превишаване на установените норми за производствен микроклимат, шум, вибрации, прах, токсични вещества, осветление, нейонизиращи и лазерни лъчения в работните помещения и на работните места и т. н. Такива конкретни нарушения на изисквания за безопасни и здравословни условия на труд по делото не били установени, не били и посочени в АУАН и НП. Административнонаказващият орган прави извод, че е налице неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд само от липсата на инструктаж. В обжалваното решение е посочено, че липсата на инструктаж представлява нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, но не и неизпълнение задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което правилната санкционна разпоредба, която би следвало да намери приложение е тази на чл. 413, ал. 1 от КТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. РС – Кърджали правилно е установил фактическата обстановка, но изводът за незаконосъобразност на наказателното постановление не се споделя от настоящия касационен състав на АС-Кърджали поради следните съображения: В наказателното постановление нарушението е описано по следния начин: „Т.е. на дата 16.06.2025 г. в [населено място], [община], [област], в обекта на контрол, „Атлас Си-Ем" ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1. т.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд не е осигурил на работещия в обекта З. Г. Б. инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа, в съответствие със спецификата на извършваната от лицето трудова дейност - производство на изделия от бетон и на работното му място, като отчита възможните опасности и по този начин работодателят не е дал на работещия З. Г. Б. практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност и не го е запознал с конкретните условия на работа на работното му място в Цех за производство на изделия от бетон за строителството в [населено място] ПИ с идентификатор №[номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община].“ Съгласно §2 от ЗР на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. тя се издава на основание чл. 281, ал. 5 на Кодекса на труда и чл. 36, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. По смисъла на §1, т.1 от ЗЗБУТ, "Здравословни и безопасни условия на труд" са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица. В посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. е предвидено, че Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място. От събраните доказателства в производството пред РС-Кърджали, както е посочено и в обжалваното решение, е установено, че работодателят „Атлас Си Ем“ ЕООД, [населено място] не е осигурил извършването на инструктаж на работното място на работника З. Г. Б., каквото задължение има съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. Непосочването в НП на обстоятелството какво трябва да е съдържанието на този инструктаж не представлява съществено нарушение, водещо до отмяна на НП. Това е така, защото в чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. е предвидено, че инструктажа е в зависимост от спецификата на професията/извършваната дейност, както и на работното място, като работодателят следва да вземе предвид възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място. В настоящия случай преценката какво трябва да включва инструктажа на работното място е на работодателя според критериите, посочени в нормата на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., която гласи: Инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа. В случая такова практическо запознаване на работника З. Б. с изискванията за безопасно изпълнение на извършваната от него работа не е осъществено. Следователно, работодателят не е изпълнил задължението си да осигури този вид инструктаж, поради което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ, предвиждаща налагане на административно наказание за неизпълнение от работодател на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. От изложеното следва, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи като се отмени обжалваното решение и спорът се реши по същество, като се потвърди наказателното постановление, издадено от директора на ДИТ-Кърджали. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.2-ро от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд.