Решение № 2353 от 8.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5605/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 23099/19.12.2024 г. по гр. д. № 20231110146248/2023 г. по описа на СРС, 51 състав са осъдени „Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в търговски регистър на Парижкия търговски съд, с номер на вписване В 308896547, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, с ЕИК: 175190059, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, ет. 1-3, и „Кардиф Общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под № 732 028 154, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ, с ЕИК: 175190073, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, ет. 1-3, на основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД при условията на солидарна отговорност помежду си да заплатят в полза на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от 20 866,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение – дължим към •••• г. остатък от дълга по договор за потребителски кредит № FL1330083 от 02.11.2022 г., сключен между А.Д.Б. и „Юробанк България“ АД, включваща главница и договорни лихви. Със същото решение ответниците „Кардиф Животозастраховане“ АД и „Кардиф Общо застраховане“ АД, са осъдени да заплатят на малолетните ищци Д. М. П., с ЕГН: •••••••••• и Е. М. П., с ЕГН: ••••••••••, действащи чрез своя баща и законен представител М. Д. П., с ЕГН: ••••••••••, всички с адрес: град София, ул. ••••, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3431,66 лева, представляваща разноски по делото. Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 22543/22.01.2025 г. от Кардиф Животозастраховане“ АД, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, и „Кардиф Общо застраховане“ АД, в която се излагат съображения за неправилност на решението на СРС. Отказът им да платят застрахователно обезщетение се базира на Общите условия, съгласно които „застрахователите могат да откажат извършването на застрахователно плащане, ако застрахователното събитие по рискове смърт, инвалидизация над 70%, ПБ или ХРЗ е в резултат или в причинна връзка с декларирано от Застрахования обстоятелство“. Застраховката покрива единствено случаи на застрахователно събитие, вследствие на заболявания, диагностицирани в периода на застраховката, а не и заболявания, диагностицирани преди сключването на договора. Считат за неправилен извода на СРС, че не се установява пряка причинна връзка между злокачественото заболяване и смъртта. Този извод се потвърждавал от изявленията на вещите лица при представянето на заключението им в открито съдебно заседание, в което са посочили, че приложената имунотерапия има сериозни странични ефекти и двата приложени медикамента имат странични ефекти, като е посочено, че обяснението за настъпилите впоследствие белодробен тромбоемболизъм, анемичен синдром, анемия може да се приеме като ефект от прилаганото дълго време лечение. Направен е и извод, че поради кръвните изследвания има всички основания да се приеме, че се касае до белодробен тромбоемболизъм, причинен вследствие на онкологичното заболяване. Посочва, че в съобщението за смърт като причина за смъртта е посочено именно онкологичното заболяване, обявено в медицинския въпросник. Съобщението за смърт не е било оспорено по реда на чл. 193, поради което съдът е бил длъжен да съобрази неговото съдържание при изграждане на преценката си относно причината за смъртта. Считат, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, свързани с попълването на делото с доказателства. СРС неправилно е оставил без уважение искане по чл. 192 ГПК за снабдяване със справка от НЗОК. Моли съда на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да изиска по реда на чл. 192 ГПК справка от НЗОК относно вида на проведени лечения и манипулации и за прилагани и изписвани медикаменти на А.Б. за периода 01.01.2019 г. – •••• г. В условията на евентуалност моли справката да бъде изискана на основание чл. 186 ГПК. Не са съгласни с извода на първоинстанционния съд, че е извършен изричен отказ от аутопсия от страна на близките на ищцата. Твърдят, че е извършено процесуално нарушение, като в доклада липсва указание, че доказването на този факт е в тежест на ответника, затова считат, че настоящият състав следва да проведе доказването му. Претендират сторените разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 139380/17.04.2025 г., подадена от Д. М. П. и Е. М. П., действащи чрез своя баща и законен представител М. Д. П., чрез адв. Д. Н., с който заявяват, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба е неоснователна. Сочат, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си във връзка с доклада по делото. Наличието на причинна връзка между заболяването и смъртта на застрахованото лице не кореспондира с даденото заключение на вещите лица. Материалната доказателствена стойност на съобщението за смърт е съобразена от съда. Констатацията, че съобщението за смърт не е било оспорено по реда на чл. 193 ГПК е без правно значение за спора. Считат, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събиране на доказателства. Изразяват становище, че отказът на първоинстанционния съд да допусне доказателствено искане по чл. 192 ГПК за снабдяване със справка от НЗОК, не представлява процесуално нарушение, което да обуславя основания за неговото допускане във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Ответната страна не е доказала фактическия състав на изключващата отговорност клауза от Общите условия – чл. 11.2, поради липса на установена връзка между заболяването и смъртта, както е посочено в първоинстанционното производство. В настоящия случай твърдението на въззивната страна относно наличието на непълни указания от първостепенния съд по отношение на обстоятелствата, които следва да се докажат, е неоснователно и поради което е недопустимо и искането им по чл.266, ал. 3 ГПК за назначаване на допълнителна задача към приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза. Претендират сторените разноски по настоящото производство. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр. д. № 20231110146248/2023 г. по описа на СРС, 51 състав е образувано по искова молба, подадена от Д. М. П. и Е. М. П., действащи чрез своя баща и законен представител М. Д. П., чрез адв. Д. Н., срещу „Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в търговски регистър на Парижкия търговски съд, с номер на вписване В 308896547, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Животозастраховане – клон България“ КЧТ и срещу „Кардиф – Общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под № 732 028 154, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Общо застраховане – клон България“ КЧТ за осъждане на ответниците на основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД при условията на солидарна отговорност да заплатят в полза на „Юробанк България“ АД сумата от 20 866,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение, формирано от дължим към •••• г. остатък от дълга по договор за потребителски кредит № FL1330083 от 02.11.2022 г. /главница и лихви – редовни и просрочени/, сключен между наследодателя на ищците А.Д.Б. и „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищците твърдят, че са наследници по закон на А.Д.Б., ЕГН ••••••••••, починала на •••• г. в гр. София, за което представят акт за смърт, удостоверение за наследници и 2 бр. актове за раждане. Ищците са приели под опис наследството – факт, удостоверен от приложено Решение № 12685/18.07.2023 г. по ч.гр.д. № 32870/2023 г. на СРС, вписано под № 1456/19.07.2023 г. Посочват, че наследодателката им е била страна по договор за потребителски кредит № FL1330083 от 02.11.2022 г., сключен с „Юробанк България“ АД, по силата на който на А.Б. е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 21 500 лева. Поддържат, че за обезпечаване изпълнението на задълженията по кредита бил сключен договор за застраховка, обективиран в сертификат № FL1330083 от 02.11.2022 г. по застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителските кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД, със застраховано лице – кредитополучателя по договора за кредит А.Б., застрахователи „Кардиф Животозастраховане“ АД и „Кардиф – Общо застраховане“ АД и застраховащ и ползващо се лице кредиторът „Юробанк България“ АД. Излага се, че бил уговорен застрахователен пакет „L“, включващ като покрит застрахователен риск „смърт в резултат на злополука или заболяване“, в който случай застрахователната сума се равнява на остатъчния баланс по потребителския кредит. Ищците твърдят, че за целите на определяне на застрахователния рисков профил на застрахования, А.Б. е попълнила медицински въпросник, в който е посочила, че има „магнитен меланон“ и е на лечение за посоченото заболяване. В нейната експертиза, изготвена в болницата, като окончателна диагноза за смъртта й е записано „Двустранна пневмония, състояние след ОВИ, Постковид пулмфиброза, дихателна недостатъчност…“. Поддържа се, че след смъртта на кредитополучателя, застрахователите са били уведомени за настъпване на застрахователното събитие, но същите са постановили отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по претенцията, който ищците считат за незаконосъобразен. Посочват, че от страна на търговската банка – кредитор не са предприети действия относно претендиране и изплащане от страна на застрахователя на застрахователната сума. Излага се, че непогасеният остатък от задълженията по договора за потребителски кредит към 12.03.2023 г. възлиза на сума в общ размер от 20 866,65 лева, от която 20 839,91 лева главница и 26,74 лева лихви – редовни и просрочени. Съгласно застрахователния сертификат застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователния риск – смърт в резултат на злополука или заболяване, е остатъчният баланс по кредита. Сочат, че като наследници на починалия кредитополучател и застрахован А.Б., същите встъпват в кредитните й задължения, но и в правата по застраховката за обезпечаването им. В исковата молба са изложени твърдения, че клаузата на 11.1 „общи изключващи клаузи за всички рискове“ от приложимите към застрахователния договор Общи условия е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6, вр. чл. 145 ЗЗП, съгласно която отговорността на застрахователя се изключва по отношение на риск „смърт“ ако застрахователното събитие е в резултат на причинно-следствена връзка с всяко заболяване, страдание или физическо състояние, свързано с тях, както и усложненията и рецидивите им, за което Застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в тригодишен период преди датата на застраховането и за които Застрахованият е предоставил на Застрахователите невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на „Кратък медицински въпросник“. Поддържа се, че на практика застрахованото лице е принудено да се съгласи с предварително установените от застрахователя Общи условия, без да може да повлияе на съдържанието им. В условията на евентуалност навеждат доводи за нарушение от страна на ответниците на чл. 362, ал. 4 КЗ. Излагат, че с попълването на медицинския въпросник от страна на А.Б. при сключване на застраховката, ответниците изрично са поставили въпроси за заболяването й, вследствие на което са били наясно със застрахователния риск и въпреки това са сключили процесния застрахователен договор. Същевременно, ответниците не установяват по безспорен и категоричен начин наличието на пряка връзка между заболяването на А.Б. и смъртта й, в която връзка оспорват заключението, дадено от медицинската комисия на ответниците, съгласно което А.Б. е починала от „усложненията на злокачествено образувание“ и сочат, че според експертизата, изготвена в болницата, където е починала застрахованата, сочи като причина за смъртта й „…двустранна пневмония. Състояние след ОВИ. Постковид пулмфиброза. Дихателна недостатъчност“. Към датата на подаване на исковата молба дългът по кредита продължава да се погасява. С тези съображения ищците Д. М. П. и Е. М. П., действащи чрез своя баща и законен представител М. Д. П., отправят искане за осъждане на ответниците да заплатят в полза на „Юробанк България“ АД, като трето ползващо се лице, сумата от 20 866,65 лева, представляваща дължим към •••• г. остатък от дълга по договор за потребителски кредит № FL1330083 от 02.11.2022 г. /главница и лихви – редовни и просрочени/, сключен между наследодателя на ищците А.Д.Б. и търговската банка. С Определение на СРС от 27.09.2023 г., вземайки предвид изложените от ищците твърдения и законовата регламентация по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, съгласно която кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника, като при предявен от кредитора иск в този случай като страна се призовава и длъжникът, на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ГПК като съищец по делото е конституиран кредиторът „Юробанк България“ АД. С определението е постановено препис от исковата молба, приложенията към нея и уточнителната молба на ищците от 18.09.2023 г. да се изпратят на новоконституирания ищец с указание за възможността да изрази писмено становище по същите в двуседмичен срок от съобщението. Последното е получено от адресата на 02.10.2023 г., като в указания му срок не е депозирано писмено становище. В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК общ писмен отговор ответниците „Кардиф Животозастраховане“ АД и „Кардиф – Общо застраховане“ АД, чрез съответните клонове - „Кардиф Животозастраховане - клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане – клон България“ КЧТ оспорват предявените искови претенции като неоснователни. Не оспорват и признават, че към момента на смъртта на застрахования кредитополучател А.Б. е налице сключен договор за застраховка, като същата е включена в покритието по застраховката. Не оспорват, че на 17.02.2023 г. са били уведомени за настъпилото застрахователно събитие, с отправено искане от майката на починалото лице за изплащане на застрахователно обезщетение. Посочват, че искането е разгледано от ответните дружества, като същите са отказали изплащане на обезщетение, тъй като в случая се касае за събитие, представляващо „изключен риск“ по договора за застраховка. Поддържат, че съгласно клаузата на 11.2 от приложимите Общи условия „… ако при попълване на „Медицински въпросник“ кандидатът за застраховане е декларирал обстоятелство, за което Застрахователите са поставили въпрос, Застрахователите могат да откажат извършването на застрахователно плащане, ако настъпилото застрахователно събитие „смърт“ е в резултат или в пряка връзка с декларирано от Застрахования обстоятелство“. Съгласно чл. 11.1. от ОУ по Застраховката отговорността на застрахователя се изключва по отношение на риск „смърт“ ако застрахователното събитие е в резултат на причинно-следствена връзка с всяко заболяване, страдание или физическо състояние, свързано с тях, както и усложненията и рецидивите им, за което Застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в тригодишен период преди датата на застраховането и за които Застрахованият е предоставил на Застрахователите невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на „Кратък медицински въпросник“. Посочват, че в съобщението за смърт е посочена като причина за смъртта „състояние след операция по повод малигнен меланом“ и то има материална доказателствена сила. Считат, че при включването на лицето в покритието на застраховката същото е попълнило собственоръчно „Медицински въпросник за приемане за застраховане“, съгласно който А.Б. е декларирала наличие на здравословен проблем, свързан със заболяване от онкологичен характер, което датира преди включването й в покритието по Застраховката. Сочат, че съгласно представената по случая медицинска документация А.Б. е била диагностицирана с онкологично злокачествено образувание през 2019 г., след което са провеждани редица медицински манипулации. Въпреки това до 2022 г. са диагностицирани множество агресивни метастази, като тези заболявания са довели до смъртта на лицето в началото на 2023 г. Ето защо, ответниците оспорват твърденията на ищците относно причината за настъпване на смъртта на техния наследодател, позовавайки се и на материалната доказателствена сила на съобщението за смърт, което като официален свидетелстващ документ съдът следва да приеме като доказателство за изявленията и действията, удостоверени с него. Намират за приложима разпоредбата на чл. 449, ал. 2 КЗ, според която страните могат да предвидят и други изключени рискове за разлика от уреденото в чл. 408 КЗ, доколкото в случая се касае за застраховка с обект неимуществено благо, каквито са живота, здравето и телесната цялост на кредитополучателя. С отговора на исковата молба ответниците излагат, че е налице връзка между хроничното злокачествено заболяване на наследодателя на ищците и смъртта на лицето, която на основание чл. 448, ал. 8 КЗ, като основание за постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение подлежи на доказване от застрахователя. Посочва се, че с оглед попълнения от А.Б. медицински въпросник и декларираното от последната наличие на заболяване с онкологичен характер отпреди сключването на застраховката е налице хипотеза на изключен риск съгласно чл. 11 от Общите условия, с подписването на които А.Б. е приела същите и се е съгласила с тях. Ответниците оспорват твърдението на ищците за наличие на неравноправна клауза в застрахователния договор, тъй като клаузата на чл. 449, ал. 2 КЗ изрично предвижда правото на страните да договарят и други изключения от покритите рискове. Уговарянето на изключен риск не внася неравновесие в правата и задълженията на страните. Обосновават извод, че неравноправна би била единствено клауза за изключения от застрахователни покрития, ако липсват писмено зададени въпроси по чл. 362 КЗ. Излагат, че застрахованото лице и кредитополучател не е страна по договора за застраховка, а е трето лице, и не попада в хипотезата на чл. 143 ЗЗП, тъй като по отношение на него липсва качеството потребител. С тези доводи ответниците отправят искане за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на сторените по делото разноски. В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен. По делото е прието, че сумата от 21 500 лева, представляваща предмет на отпуснатия кредит, е предоставена от търговската банка в полза на кредитополучателя. Изяснява се, че сред покритите застрахователни рискове е и смърт в резултат на злополука или заболяване. Установява се, че срокът на застраховката съответства на срока на договора за кредит. В Сертификата застрахованият е удостоверил уведомяването си, че при настъпване на застрахователно събитие, застрахователното плащане ще бъде извършено в полза на кредитора на застрахования по договора за кредит към датата на настъпване на събитието съгласно чл. 382, ал. 1 КЗ. Предвидено е заплащане от застрахованото лице на обща сума по застрахователния пакет в размер на 5,80 % от размера на месечната погасителна вноска по кредита, включваща размерът на месечната застрахователна премия и размерът на месечната такса за ползване на допълнителните медицински услуги. СРС възприема крайните изводи на експертизата относно най-вероятната причина за смъртта на лицето А.Б., следваща от наличните данни за проведени изследвания и наблюдение на състоянието на пациентката, а именно развила се сърдечна и дихателна недостатъчност на базата на доказано тежко възпаление на белите дробове – двустранна пневмония с найвероятна основна причина остра вирусна инфекция и основно заключение относно причината за смъртния изход – белодробен тромбоемболизъм на фона на пневмония. Съдът намира за недоказано твърдението на ответната страна, че пряка и непосредствена причина за настъпване на смъртта на застрахованото лице е установеното онкологично заболяване на пациентката. Предвид липсата на доказана пряка причинна връзка между заболяването на А.Б. – малигнен меланом към момента на възникване на застрахователното правоотношение с ответните дружества и настъпилата смърт, остава неизпълнен фактическият състав, обуславящ прилагането на изключващата клауза на чл. 11.2 от Общите условия, поради което се ангажира отговорността на ответниците, като застрахователи, за изплащане на застрахователното обезщетение, равняващо се на остатъка на дълга по договора за кредит към датата на застрахователното събитие – •••• г. В настоящия е установено, че в Краткия медицинския въпросник за приемане за застраховане лицето А.Б. е посочило съществуващото си заболяване малигнен меланом, като диагностицирано през м. 12.2019 г., както и, че провежда лечение, с което е изпълнила задължението си съгласно клаузата на чл. 4.2. попълвайки и подписвайки медицинския въпросник, имащ за цел извършване на предварителна оценка на риска, с посочване на конкретното заболяване. Кандидатът за застраховане, а впоследствие и застраховано лице, е отговорило, посочвайки съществуващото си заболяване, момента на поставяне на диагнозата и, че провежда лечение. За застрахователите е била налице яснота относно посочените обстоятелства преди възникване на застрахователното правоотношение, както и възможност да оценят риска във връзка със сключването на застраховката. Клаузата на чл. 11.2 от приложимите Общи условия, предвиждаща освобождаване от застрахователно плащане когато застрахователното събитие е в пряка връзка от декларирано обстоятелство (каквото в случая не се и установи по делото) по същество обезсмисля попълването на въпросника и регламентацията в тази връзка, дадена в чл. 362 КЗ, поради което съдът намира, че последната не е от естество да изключи отговорността на застрахователя дори при настъпил риск вследствие от заболяване, за което са задавани въпроси по реда на чл. 362 КЗ и е даден коректен отговор. Същевременно, по делото не се установява и не се твърди от страна на застраховащия и ползващо се лице „Юробанк България“ АД да е отправена застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вследствие от настъпилия покрит застрахователен риск на застрахованото лице и кредитополучател по договора за потребителски кредит А.Б., поради което следва да се приеме и наличието този елемент от фактическия състав на косвения иск. Доколкото предмет на исковите претенции е вземане в по-нисък размер, СРС приема, че предявените искове по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ се явяват доказани и следва да бъдат уважени изцяло за сумата от 20 866,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение по групов договор за застраховка „Защита на плащанията“, формирана като част от стойността на остатъчния дълг по договора за потребителски кредит от 02.11.2022 г. към датата на настъпване на застрахователното събитие – •••• г. в общ размер от 21 027,86 лева. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното: С исковата молба са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД от Д. М. П. и Е. М. П., действащи чрез своя баща и законен представител М. Д. П., чрез адв. Д. Н., срещу „Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в търговски регистър на Парижкия търговски съд, с номер на вписване В 308896547, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Животозастраховане – клон България“ КЧТ и срещу „Кардиф – Общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под № 732 028 154, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Общо застраховане – клон България“ КЧТ за осъждане на ответниците – при условията на солидарна отговорност да заплатят в полза на „Юробанк България“ АД сумата от 20 866,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение, формирано от дължим към •••• г. остатък от дълга по договор за потребителски кредит № FL1330083 от 02.11.2022 г. /главница и лихви – редовни и просрочени/, сключен между наследодателя на ищците А.Д.Б. и „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза размерът на дълга на •••• г. е 21 027,86 лв. – с редовна главница от 21 005,80 лв. и текущо начислени лихви по редовна главница – 22,06 лв, а на 17.08.2023 г. е 20 055,46 лв., формиран от редовна главница – 20 011,88 лв. и текущо начислени лихви по редовна главница – 43,58 лв. Съобразно приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза е установено, че А.Б. е с доказано онкологично заболяване. Съгласно заключението причината за смъртта й е сърдечна и дихателна недостатъчност на базата на доказано тежко възпаление на белите дробове – двустранна пневмония и при наличните данни това следва да се приеме като найвероятна непосредствена причина за смъртта. В епикриза от този болничен престой като възможна причина за смърт се обсъжда и настъпила микротромбоемболична форма на белодробен тромбоемболизъм. За най-вероятна основна начална причина за смърт се приема установената при постъпване на пациентката в болницата остра вирусна инфекция. Съществуването на пряка причинно-следствена връзка между предхождащото онкологично заболяване и настъпването на смъртта не може да се приеме обосновано. Изводът на вещите лица е, че с по-голяма вероятност прогресирал белодробен тромбоемболизъм е довел до фатален край. Съобразно данните по делото се приема, че онкологичното заболяване с тежко протичане, доказани множество метастази и провеждано лечение самостоятелно и заедно с установените заболявания от пулмофиброза и захарен диабет са водели до отслабване на жизнените и съпротивителни сили на организма на А.Б. и се явяват фон, благоприятстващ настъпване на смъртта. За основателността на предявените искове по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ, в тежест на ищците е да установят: качеството си на наследници на застрахованото лице и правния си интерес да упражнят чуждото право; наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка, обезпечаваща изпълнението на договора за потребителски кредит; настъпването в срока на застрахователното покритие на покрития риск „смърт в резултат на злополука или заболяване“; размера на дължимото към релевантния момент обезщетение, съответно на остатъчния баланс по кредита; както и бездействието на ползващото се лице – банката, чието право срещу застрахователя се упражнява чрез косвения иск. Тези предпоставки в случая са установени, а в преобладаващата си част и не са спорни между страните: по делото са безспорни сключването на договора за кредит, усвояването на сумата 21 500 лв., присъединяването на А.Б. към застрахователната програма чрез сертификат № FL1330083/02.11.2022 г., настъпването на смъртта й на •••• г., качеството на ищците на нейни наследници, както и размерът на непогасения остатък по кредита към тази дата, определен по съдебно-счетоводната експертиза на 21 027,86 лв. Също така правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице и предпоставката на чл. 134 ЗЗД, доколкото банката – ползващо се лице по застраховката, не е упражнила правото си срещу застрахователите, а това бездействие застрашава имуществената сфера на наследниците, които са встъпили в задълженията по кредита. Именно в този смисъл е и практиката на ВКС по Решение № 60063/30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020 г., І т. о., според която наследникът на застрахования има правен интерес да упражни по реда на чл. 134 ЗЗД правото на банката-бенефициер срещу застрахователя, когато не е налице извънсъдебно плащане и бездействието на банката застрашава имуществената му сфера. Спорът пред въззивната инстанция е концентриран не върху съществуването на застраховката и размера на кредитното задължение, а върху това дали е налице основание за отказ от плащане по т. 11.2 от Общите условия, тоест дали настъпилото застрахователно събитие „смърт“ е в резултат или в пряка връзка с декларираното от застрахованата при приемането й в покритието обстоятелство – онкологичното заболяване „малигнен меланом“. Следователно решаващият материалноправен въпрос по делото е въпросът за доказаността на твърдяната от застрахователите пряка причинно-следствена връзка между това предварително съществуващо и надлежно обявено заболяване и последвалата смърт на А.Б.. Правилно СРС е приел, че доказателствената тежест за установяване на изключения риск лежи върху ответните застрахователи, тъй като именно те черпят права от него. Това произтича както от общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, така и от характера на възражението за изключен риск като правоизключващо възражение, чиито фактически елементи следва да бъдат доказани от страната, която се позовава на тях. В тази насока е и цитираната от първата инстанция практика на ВКС, включително Решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на II т. о., както и последователната практика, че причинната връзка, когато е въведена като основание за освобождаване на застрахователя, не се предполага, а подлежи на пълно доказване от него. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че при присъединяването си към застраховката А.Б. не е укрила здравословното си състояние, а напротив – в краткия медицински въпросник е декларирала наличието на „малигнен меланом“, датата на диагностицирането му и че провежда лечение. Това обстоятелство има съществено значение, тъй като съгласно чл. 362 КЗ именно застрахователят, когато желае да формира преценка относно риска при лична застраховка, следва да постави въпроси относно съществените за риска обстоятелства, а застрахованият е длъжен да отговори точно и изчерпателно на тези въпроси. Когато въпросите са поставени и е даден верен отговор, застрахователят разполага с възможността да оцени риска и да вземе решение дали да сключи договора и при какви условия. В цитираното Решение № 60063/30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020 г., I т.о., ВКС приема, че при лична застраховка здравният статус на застрахования следва да се оценява чрез механизма на чл. 362 КЗ, а не чрез общо формулирани отрицателни клаузи, които по същество прехвърлят обратно върху застрахования вече оценен от застрахователя риск. Ето защо правилен е и допълнителният извод на СРС, че в хипотеза като настоящата застрахователите не могат, след като са получили конкретна информация за заболяването и въпреки това са включили лицето в покритието, да се освободят от отговорност без да докажат точно фактическия състав, предвиден в т. 11.2 от ОУ, а именно пряка връзка между декларираното заболяване и смъртта. Преценката на събраните по делото медицински доказателства води до извод, че този фактически състав не е установен по изискуемия в гражданския процес стандарт. Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност както представената медицинска документация, така и заключението на съдебномедицинската експертиза, включително устните разяснения на вещите лица в съдебно заседание. От тези доказателства СРС обосновано е приел, че най-вероятната непосредствена причина за смъртта е развила се сърдечна и дихателна недостатъчност на фона на тежко възпаление на белите дробове – двустранна пневмония, с вероятна основна причина остра вирусна инфекция, като смъртният изход е настъпил при белодробен тромбоемболизъм на фона на пневмония. Същевременно вещите лица не са дали категоричен и еднозначен извод, че именно малигненият меланом и неговите метастази са пряката причина за смъртта, а още по-малко – че смъртта е настъпила именно като пряк резултат от заболяването, декларирано при сключването на застраховката. Напротив, самите доводи във въззивната жалба се свеждат до това, че белодробният тромбоемболизъм, анемичният синдром и останалите усложнения може да се приемат като ефект от дълго провежданото лечение и че има основания да се приеме връзка с онкологичното заболяване. Подобна вероятностна аргументация не е достатъчна, за да се приеме за доказан изключеният риск. Не може да бъде споделен доводът на въззивниците, че съобщението за смърт, в което е отразено онкологично заболяване, налага различен извод. Действително този документ е официален свидетелстващ документ относно удостоверените в него изявления и констатации на съставителя, но когато причината за смъртта е предмет на специални медицински знания и по делото е назначена съдебномедицинска експертиза, съдът не е обвързан да приеме безкритично формулировката в съобщението за смърт, а следва да формира извод след съвкупна преценка на цялата медицинска документация и заключението на експертите. Именно така е постъпил първоинстанционният съд. Той не е игнорирал съобщението за смърт, а го е съпоставил с останалите медицински данни и правилно е преценил, че то не е достатъчно, за да обоснове по несъмнен начин наличието на пряка причинна връзка по смисъла на т. 11.2 от ОУ. В този смисъл оплакването, че документът не бил оспорен по чл. 193 ГПК, е ирелевантно, защото спорът не е относно автентичността на документа, а относно доказателствената му тежест спрямо останалия доказателствен материал. Неоснователно е и оплакването, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е уважил искането на ответниците по чл. 192 ГПК за изискване на справка от НЗОК, респективно че същото следва да се допусне във въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК или чл. 186 ГПК. От самото първоинстанционно решение е видно, че още с проекта за доклад, обективиран в Определението от 13.03.2024 г. и обявен за окончателен, съдът е разпределил доказателствената тежест, като изрично е указал, че в тежест на ответниците е да установят основанията за отказ поради изключен риск. Следователно твърдението във въззивната жалба за непълен или неточен доклад е неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следи служебно за нарушения при доклада, ако страната не ги е въвела своевременно, а нови доказателства по чл. 266, ал. 3 ГПК се допускат само когато първоинстанционното нарушение действително е довело до непълнота на доказателствата. В случая такава непълнота не е налице: по делото са събрани множество медицински документи, изготвена е съдебномедицинска експертиза, а исканата справка от НЗОК е формулирана широко и по същество цели допълнително издирване на данни за цялото лечение и предписвани медикаменти за многогодишен период, без да е посочен конкретен документ, който трето лице държи. При това положение отказът на СРС не е лишил въззивниците от възможност да докажат конкретен релевантен факт, а е представлявал преценка за относимост и необходимост на исканото доказателство, която настоящата инстанция споделя. Следва да се добави, че дори да бъдат събрани исканите сведения от НЗОК, те не биха отстранили основния доказателствен дефицит по делото. Информацията за проведени лечения, манипулации и изписвани медикаменти би могла да допълни данните относно хода на онкологичното заболяване, но не би заместила доказването на решаващия факт – че именно това заболяване, а не установените по делото белодробни и тромбоемболични усложнения на фона на остра инфекция и пневмония, е пряката причина за смъртта. Исканото доказателство не е годно да преодолее липсата на категоричен експертен извод за такава връзка, поради което правилно първоинстанционният съд е счел, че не е необходимо за изясняване на спора. Въззивното производство не може да бъде използвано за повторно организиране на доказателствената защита на страната по начин, различен от проведената пред първата инстанция, когато не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е и възражението на въззивниците, че следва да им се даде възможност да доказват твърдян отказ от аутопсия, понеже първоинстанционният съд не бил указал, че този факт е в тяхна тежест. От една страна, както бе посочено, с доклада по делото е възложено на ответниците да доказват предпоставките на изключващата клауза, а твърдението за отказ от аутопсия е въведено от тях именно като опит да обяснят липсата на категорично медицинско установяване на причината за смъртта. От друга страна, по делото не само че липсва доказателство за изричен отказ от близките на починалата, но и самият закон урежда аутопсията като правило при смърт в лечебно заведение, а освобождаването от нея – като изключение, което се постановява по изрична молба на близките. Чл. 98 от Закона за здравето предвижда патологоанатомична аутопсия след уведомяване на близките, а освобождаване от такава – само по изрична тяхна молба. При липса на доказателства за такава молба неблагоприятните последици от неустановяването на категорична причина за смъртта не могат да се прехвърлят върху ищците. Те следват правилото за доказателствената тежест и остават в сферата на ответните застрахователи, които се позовават на изключения риск. В подкрепа на горния извод следва да се посочи и Решение № 763/12.12.2023 г. по в. т. д. № 869/2023 г. на Апелативен съд - София, 5-ти търговски състав, постановено по спор по същия тип групова застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучатели на „Юробанк България“ АД и срещу същите застрахователи. Макар делото да е било по риск „инвалидизация над 70 %“, а не по риск „смърт“, въззивният съд е приел по принципно сходен въпрос, че при лична застраховка съществените за риска обстоятелства се изясняват чрез поставените от застрахователя въпроси по чл. 362, ал. 1 КЗ, а когато застрахованият е разкрил именно тези обстоятелства и въпреки това застрахователят е сключил договора, последният не може впоследствие да откаже плащане, позовавайки се на вече разкритото здравословно състояние, тъй като това е изрично забранено от чл. 362, ал. 4 КЗ. В същото решение САС е приел и че клаузата на чл. 11.2 от Общите условия, допускаща отказ при причинна връзка между декларирано обстоятелство и настъпилото събитие, противоречи на чл. 362, ал. 4 КЗ, а наред с това поставя застрахователя в положение едностранно да се освободи от договорната си обвързаност, поради което е квалифицирана и като неравноправна. Тази практика е относима и към настоящия спор, доколкото и тук е безспорно, че А.Б. е декларирала заболяването си в медицинския въпросник, а застрахователите, след като са получили тази информация, са я включили в покритието по застраховката и са приели премията; следователно не могат да противопоставят самото разкрито заболяване като основание за отказ, без да установят по несъмнен начин всички елементи от фактическия състав на изключващата клауза. Въззивният съд споделя и правното разбиране на първата инстанция, че дори да се приеме по принцип допустимост на договорни уговорки за допълнителни изключени рискове при застраховка „Живот“ по чл. 449, ал. 2 КЗ, това не освобождава застрахователя от задължението да установи точно и пълно наличието на всички фактически елементи на съответната изключваща клауза. Чл. 449, ал. 2 КЗ допуска уговаряне на други изключения, но не дерогира нито правилата на чл. 362 КЗ относно поставянето на въпроси и разкриването на съществените обстоятелства, нито общите правила за доказване в исковия процес. В цитираното по-горе решение № 60063/30.06.2021 г. по т.д.№ 351/2020г. ВКС подчертава, че застрахователят не може чрез общо и широко формулирана изключваща клауза да неутрализира механизма на чл. 362 КЗ, когато сам е поставил въпросите, получил е информация за същественото заболяване и е приел лицето в покритието. Този извод е напълно приложим и към настоящия спор, при който застрахованата е дала изричен отговор за заболяването си, а ответните дружества въпреки това са сключили застраховката и са приели премията. Поради това и в настоящия случай клаузата на т. 11.2 от ОУ може да намери приложение само при доказана пряка връзка между декларираното заболяване и настъпилата смърт, каквато не е установена. Съгласно приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза размерът на остатъчния дълг по договора за потребителски кредит към датата на настъпване на застрахователното събитие – •••• г., възлиза на 21 027,86 лв., от които 21 005,80 лв. редовна главница и 22,06 лв. текущо начислени лихви по редовна главница. Доколкото обаче ищците са предявили иск за сумата 20 866,65 лв., въззивният съд, съобразявайки диспозитивното начало в гражданския процес, намира, че решението на първата инстанция не следва да бъде изменяно в посока присъждане на по-висок размер, тъй като съдът не може да присъди повече от поисканото. Ето защо искът правилно е уважен до претендирания размер, който представлява част от установения по делото остатъчен баланс към •••• г. По тези съображения въззивният съд приема, че атакуваното решение е правилно както по крайния си резултат, така и по основните си правни изводи. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите доказателства в тяхната съвкупност, разпределил е правилно доказателствената тежест, не е допуснал съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата и е достигнал до обоснован извод, че ответните застрахователи не са доказали предпоставките на изключващата клауза, на която основават отказа си. При липсата на доказана пряка причинно-следствена връзка между декларирания малигнен меланом и настъпилата на •••• г. смърт на А.Б., застрахователното събитие следва да се приеме за покрито, а задължението на ответниците за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на „Юробанк България“ АД – за доказано по основание и размер. Ето защо въззивната жалба е неоснователна, а Решение № 23099/19.12.2024 г. по гр. д. № 20231110146248/2023 г. по описа на СРС, 51 състав следва да бъде потвърдено изцяло. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемите следва да се присъдят сторените от тях пред въззивния съд разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Разноските се дължат разделно и поравно от всеки от въззивниците.