Решение № 259 от 21.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1014/2022 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД /в несъстоятелност /, ЕИК 130053091, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано” №3, ет. 1, an. 1, представлявано от А. М. – синдик против Решение №260583/16.09.2022 г., постановено по т.д. № 76/2019 г. по описа на СГС, с което съдът е отхвърлил предявения от „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД /н./ иск с правна квалификация чл. 55, ал. I, предл. 3 ЗЗД, за връщане на сумата от 8 260 000 щатски долара - първоначална вноска по договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г. относно самолет Bombardier CL-600-2-B16 Challenger, модел 604, фабричен сериен № 5625, като дадена на отпаднало основание, като неоснователен.Подържа се, че обжалваното решение е недопустимо и евентуално незаконосъобразно.В противоречие с приетия по делото доклад, в атакуваното решение съдът е приел, че третата предпоставка за основателност на иска е отпадане на договорната връзка между страните на твърдяното от ищеца основание - в случая поради наличието на обективна невъзможност за изпълнение. Според жалбоподателя това е служебно изменение на основанието на претенцията, което е съществено процесуално нарушение, тъй като с това изменение съдът се е произнесъл по непредявен иск, с което е нарушено диспозитивното начало. Подържа се, че две от предпоставките за уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД са налични и не са спорни между страните. Това са - сключването на договор за финансов лизинг и развалянето на същия.По делото било признато и доказано наличието на сключен договор между страните, като съдът правилно е приел в решението, че е налице „договор за покупко-продажба от 30.10.2008 г„ по силата, на който ищецът е продал на ответника процесния самолет и успоредно с него сключен договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 година. Въпреки изложените от съда мотиви, че „на връщане подлежали дадената първоначална вноска, тъй като тя покрива част от първоначалната стойност, на вещта - част от покупната цена, и поради разваляне на договора за финансов лизинг и инкорпорирания в него предварителен договор за покупко-продажба на лизинговата вещ (както е в случая) лизингополучателят не би могъл да придобие собствеността“', порочно е приел, че не е налице втората кумулативна предпоставка за уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, преда. 3 от ЗЗД.Подържа се, че незаконосъобразно съдът приел, че няма осчетоводено плащане на сумата от 8 260 000 щатски долара“ и „че в хипотезата на развален договор, при който задължението на едната страна е погасено чрез прихващане с друго насрещно вземане, не може да се търси реституция на даденото по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД именно защото няма ефективно разместване на блага, няма получаване. “Според жалбоподателя по делото било установено, че е налице разместване на блага при размяната на насрещни престации при едновременното сключване на Договор за покупко-продажба и Договор за финансов лизинг и двата от 30.10.2008 г. Въпреки сложния фактически състав на процесната сделка, обективирана в посочените два договора, при стеснително тълкуване на разпоредбите на закона, съдът е ограничил разбирането за благо само под формата на парични средства. По делото е безспорно установено, че от патримониума на „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД /н./ е излязло право на собственост с паричен еквивалент 29 500 000 щ.д., а в замяна ищцовото дружество е получило 21 240 000 щ.д. В този случай: -Лизингодателят-купувач по договора за покупко-продажба на самолет е погасил част от задължението за заплащане на договореното в договора, като е намалил задължението си от 29 500 000 щ.д. без ДДС на 21 240 000 щ.д., като едновременно с това „Уникредит Лизинг“ АД е получило парични средства за първоначална вноска по договора за лизинг, с което се е обогатило с 8 260 000 щ.д. -Лизингополучателят - продавач е погасил задължението си по договор за лизинг за заплащане на първоначална вноска в размер на 8 260 000 щ.д., като едновременно с това „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД е получило част от вземането си по договор за покупко-продажба, като в патримониума му е постъпила сума в размер на 8 260 000 щ.д., а вземането му е намаляло от 29 500 000 щ.д. без ДДС на 21 240 000 щ.д. Подържа се, че съдът в обжалваното решение погрешно е приел, че при направеното прихващане не се е осъществило разместването на блага, поради това че от страна на лизингодателя не е налице „получаване“.В жалбата подробно е изяснена целта на прихващането като способ за погасяване на задължения.Според жалбоподателя по делото е безспорно установено, че същият е заплатил (погасил) първоначална вноска в размер на 8 260 000 щатски долара, тъй като е прихванал свое вземане за част от продажната цена на самолета със задължението си за погасяване първоначална вноска по лизинговия договор. От доказателствата по делото било установено, че в патримониума иа дружествата е настъпило разместване на блага. Единствената причина, да не са извършени две самостоятелни плащания по 8 260 000 щ.д., а е използван прихващането като способ за погасяване на задължения между „Уникредит Лизинг“ АД и „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД, е поради основните функция на прихващането-да се избегне двойното плащане. Законосъобразно съдът приел, че към момента на получаване на уведомление за прекратяване от лизингодателя, дружеството-жалбоподател не е имало задължения по договора за лизинг, а напротив лизингодателят е избрал да търси реално изпълнение на договора за лизинг като е предприел действия по принудително събиране на вноските по договора за лизинг, с лихви за забава и неустойка, и то за период няколко години напред.Още със сключване на Договор за покупко-продажба от 18.12.2013 г. и отнемането с него на лизинговия актив –посочения по-горе самолет облигационната връзка между страните „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД и „Уникредит Лизинг“ АД се е разкъсала. По този начин договорът се е развалил по вина на „Уникредит Лизинг“ АД, тъй като последното е продало на трето лице лизинговата вещ, като е лишило „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД от възможността да го ползва и в последствие при изтичане срока на договора - да се сдобие с него. С оглед на това, според жалбоподателя, лизингодателят „Уникредит Лизинг“ АД се явява недобросъвестен, като единствената цел е била отнемането на лизинговата вещ и препродаването й на „Партнер лизинг“ АД.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявения иск бъде уважен като бъдат присъдени направените по делото разноски. От страна на ответника по делото „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул, „Гюешево“ № 14, ет.З, ЕИК 121887948 е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата.Подържа се, че с постановения диспозитив на решението съдът е отговорил на предявения с исковата молба иск, поради което липсват основания за недопустимост на обжалваното решение.В отговора подробно са развити доводи във връзка с правилността на обжалваното решение, които се заключават в следното: Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД ответникът дължи връщане на полученото от ищеца, ако е получено в някоя от трите хипотези на нормата, поради което основателността на претенцията на ищеца е обусловена на първо място от това да установи, че е престирал на ответника онова имуществено благо, което претендира за връщане.Според практиката на ВКС релевантния факт за доказване, който е в тежест на ищеца при иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на парична сума е фактът на плащането й от ищеца на ответника. Съгласно Решение №646 от 28.04.2010 г. по т.д.№ 431/2009 г„ I Т.О. на ВКС при този иск в тежест на ищеца е било да докаже факта на плащане на сумата, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.Подържа се, че в настоящия случай ищеца-настоящ жалбоподател не се позовава на така посочения от ВКС релевантен факт за основателността на претенцията му за връщане на исковата сума - плащането й от ищеца на ответника, нито е представил доказателства за плащането й. Същият се позовавал на други два факта, които не са спорни между страните и са установени по делото, но при тях няма никакво разместване на паричната сума, която ищецът претендира за връщане, от неговото имущество към това на ответника, каквото разместване, както е посочено от ВКС, се осъществява с факта на плащането й. Ищецът в процеса се позовал на факта, че ДФЛ е породил за него парично задължение за първоначална вноска в размер на исковата сума и на факта, че това му задължение е погасено с прихващане.Законосъобразно СГС приел, че прихващането не е плащане, тъй като за разлика от плащането, при погасяване на паричното задължение с прихващане няма никакво разместване на сумата от 8 260 000 щ.д. от имуществото на ищеца към това на ответника и тази сума не е получена от ответника, който извод е в съответствие с констатациите в приетото по делото неоспорено от страните заключение на експертизата. Ответникът се позовава на заключението на вещото лице, съгласно което в счетоводството му вземането му към ищеца за първоначалната вноска е закрито не с осчетоводено плащане, а срещу част от задължението, което същият е имал към ищеца за продажната цена на самолета, т.е. с прихващане на това вземане със задължението на ответника към ищеца за продажната цена на самолета. Според ответника по жалбата законосъобразно СГС е приел, че в хипотеза на развален договор, по който задължението на страната е погасено чрез прихващане, не може да се търси реституция на даденото по реда на чл.55, ал.1, пр.З ЗЗД, защото няма ефективно разместване на блага, няма получаване. Разместването на парична сума от имуществото на ищеца към това на ответника се осъществява единствено с плащането й и според ответника не може да се осъществи разместване на блага при прихващане. Подържа се, че е правилен е извода на СГС, че ДФЛ не е развален по право на основание чл.89 ЗЗД на 18.12.2013 г., тъй като на тази дата е бил сключен договор за продажба на самолета между ответника и Партнер лизинг АД, с който ищецът твърди да е прехвърлена на тази дата собствеността върху самолета на Партнер лизинг АД, което водело до обективна невъзможност ответника да прехвърли на ищеца собствеността върху лизинговия обект при изтичане на лизинговия срок. Според ответника ако същият в качеството му на лизингодателе е нямал право да развали ДФЛ, то връченото на ищеца на 17.01.2014 г. изявление на лизингодателя за разваляне на ДФЛ по никакъв начин не може да обвърже ищеца да приеме, че ДФЛ е развален, нито пък да го принуди да върне лизинговия актив. Ако ищецът е считал, че не бил в забава с посочените в уведомлението просрочени падежирали задължения и не е в неизпълнение на другото посочено задължение за учредяване на обезпечения, уговорени в Анекс №3, несъмнено е могъл да не връща актива, а да продължи да си го ползва, но и да си плаща вноските по погасителния план. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от дружеството настоящ жалбоподател, чрез назначения му синдик против „Уникредит Лизинг“ АД.Подържа се, че между страните е сключен договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 година по силата, на който ответникът като лизингодател се задължава да заплати описания по-горе самолет, а ищецът като лизингополучател – да вземе на лизинг самолета. Към договора са налице и шест сключени приложения. В приложение 4 са описани доставна цена, погасителен план, първоначална вноска, месечна вноска, и размер на финално плащане. На 30.10.08г. е сключено и споразумение към договора за финансов лизинг 86200, с което страните са се споразумели да се извърши прихващане на две насрещни и изискуеми задължения до размера на по-малкото, във връзка със сключен преди това и договор за покупко-продажба от 30.10.2008 г. между същите страни, с който ищецът като доставчик (продавач) продава на ответника като купувача същият самолет с покупка цена 29 500 000 евро без ДДС. По силата на споразумението, лизингодателят (ответник) ще заплати на лизингополучателя (доставчик) разликата от пълната цена на самолета, намалена с прихваната сума от 8 260 000 щатски долара и – първоначална вноска и 132 750 щатски долара – такса управление, намалени с предварително заплатени от лизингополучателя 8 000 евро за инспекция. Бил съставен и приемо-предавателен протокол, с който ответникът предал на ищеца като лизингополучател лизинговия актив. На 29.11.2012 г. ответникът се снабдил с изпълнителен лист за сумата от 5 000 000 щатски долара – част от предсрочно настъпилата изискуемост на задължението за заплащане на главница съгласно чл. 16, ал.1 от Анекс 3/27.12.2011 г., заедно със законна лихва и разноски.На 09.04.2013 г. в полза на ответника като лизингополучател е издаден изпълнителен лист за сумата от 3 836 969, 44 щатски долара – остатък от предсрочно изискуема главница лихва и разноски.Принудителното изпълнение по тези два изпълнителни листа срещу ищеца и съдлъжника му „Петрол Холдинг“АД се развило последователно при двама ЧСИ.Била постигната спогодба между ответника, съдлъжника „Петрол Холдинг“АД и КТБ АД (н), банката да погаси задълженията на лизингополучателя по договора за лизинг. Поради това, на 20.11.2013 г. между КТБ АД и ответникът е сключен договор за цесия, с който задълженията на ищеца са прехвърлени от ответника на КТБ АД (н), като на 02.12.2013 г. ответникът като кредитор е уведомил ищеца като длъжник за цесията, с която е прехвърлил изцяло задълженията си по договора за финансов лизинг.След това прехвърляне, солидарния длъжник „Петрол Холдинг“АД погасил изцяло задължения по изпълнителните дела, включително и непадежиралите вноски. На 17.01.2014 г. ответникът изпратил уведомително писмо, че разваля договора за финансов лизинг, а на 20.01.2014 г. трето дружество – „Партнер лизинг“АД уведомил ищеца, че е придобило по силата на договор за покупко- продажба от 18.12.2013 г. с ответника като продавача собствеността върху посочения самолет.На 20.01.2014 г. ищецът епредал самолета на третото дружество.От страна на ищеца се подържа в исковата молба, че след разваляне на договора за финансов лизинг от лизингодателя първоначалната вноска в размер на 8 260 000 щатски долара се явява платена на отпаднало основание, тъй като не представлява лизингова вноска. С протоколно определение от 01.03.2022 г. е допуснато уточнение на фактическите твърдения, на които ищецът извежда претенцията си за връщане на сумата от 8 260 000 щатски долара – първоначална вноска, като дадена на отпаднало основание-че е налице разваляне на договора за лизинг от 30.10.2008 г. по право, тъй като с прехвърляне на процесния самолет от ответника като лизингодател на трето дружество на 18.12.2013 г., ответникът се е поставил в обективна невъзможност да изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху процесния самолет на ищцовото дружество като лизингополучател, съгласно клаузите на договора за лизинг между страните. Иска се ответника да бъде осъден да върне получената първоначална вноска. В представения отговор ответникът оспорва предявения иск като подържа, че не е получил плащане под никаква форма на посочените суми, чието връщане се претендира. Не се спори, че са сключени договор за покупко-продажба, договор за лизинг от 30.10.2008 г., както и споразумение за прихващане, сключено в същия ден. Твърди се, че въз основа на тези договори и споразумението което страните по делото са се съгласили да прихванат насрещните си задължения – за продажната цена от една страна (29 500 000 щатски долара без ДДС) и за първоначална вноска (8 260 000 щатски долара) и за такса управление по договора за лизинг от друга страна - 132 750 щатски долара, намалена със заплатена преди това суми за първоначална инспекция на самолета за 2400 щатски долара, при което изцяло е било погасено задължението за заплащане на началната вноска и такса управление, а ответникът е заплатил остатъка от сумата по банков път.След подписване на договора за лизинг били сключени три анекса, с които са отсрочвани задълженията на ищеца, за които същия е изпаднал в забава.Поради липсата на ефективно плащане на сумата от 8 260 000 щатски долара, а погасяването чрез прихващане на задължението на ищеца към ответника за заплащане на тази сума, се подържа, че същата не се дължи при разваляне на договора.Подържа се, че развалянето на договора за лизинг няма обратно действие, поради което дори и да имаше плащане, не се дължеше връщане на дадените суми до датата на разваляне на договора. Задължението за първоначална вноска станало изискуемо с датата на подписване на договора, поради което и не се дължи връщането на полученото, при развалянето, ако беше дадено. Поддържа се твърдение, че първоначалната вноска има същият характер като лизинговите вноски и е била дължима към момента на изпълнение на задължението за заплащане, поради което не се засяга от последващото разваляне на договора. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа страна: С решение № 2309/06.12.2017 г. по т. д. № 3017/2017 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на ищцовото дружество, поради настъпила неплатежоспособност, с начална дата 31.12.2013 г. и същото обявено в несъстоятелност. С договор /лист 34 и сл./ сключен на 30.10.2008 г. с нотариална заверка на подписите, ищцовото дружество е продало на ответното посочения по-горе самолет за сумата от 29 500 000 щатски долара и срок на доставка – същия ден. В договорът за покупко-продажба е посочено, че продавачът е и лизингополучател.Сключен е и договор /лист 39 и сл./ за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 година, сключен между ответното дружество като собственик и лизингодател и ищцовото като лизингополучател.В договора "първоначална вноска" е определена като всички суми в щатски долари, дължими от лизингополучателя преди подписването на приемо-предавателния протокол, намаляващи размера на финансирането, независимо дали тези плащания са направени на лизингодателя или на продавача на самолета. Първоначалната вноска възлизала на сумата 8 260 000 щатски долара и е дължима след сключване на договора, преди да се направят каквито и да е плащания от лизингополучателя към лизингодателя или към продавача на самолета и преди подписване на приемо-предавателния протокол.Съгласно договора предварителни условия за заплащане на покупната цена, задължението на лизингодателя за заплащане на покупната цена ще е предмет и ще е под условие за получаването от страна на лизингополучателя на първоначалната вноска или прихващане на първоначалната вноска и такса управление или прихващане на такса управление.Съгласно раздел IV “Лизинг” Лизингодателят следва да закупи описания в приложение 1 самолет и да го отдаде на лизинг на Лизингополучателя, а Лизингополучателя се задължава да вземе на лизинг от Лизингодателя самолета за срока на лизинг и съгласно условията на договора.В раздел IV, точки от 2 до 5 са посочени условията, при които лизингополучателят може да придобие собствеността върху самолета по време и при изтичане на лизинговия договор.Договорено е, че лизингополучателят ще заплати 132 лизингови вноски, включващи главница и лихва, платими в края на всеки календарен месец, съгласно погасителен план.В раздел ХХ са посочени „Събитията на неизпълнение“, които са ако лизингополучателят не плати в срок сума, дължима и изискуема съгласно договора и по отношение на сумите по лизингова вноска – ако неплащането продължи повече от 5 работни дни, считано от датата на падежа, или по отношение на всякакви други суми, дължими и изискуеми съгласно договора – ако това неплащане продължи повече от 15 работни дни след получаване на покана, изпратена от лизингодателя на лизингополучателя (т.1), или ако лизингополучателят нарушава или неизпълнява някое от своите задължения извън тези по т.1 и т.2, поети с договора и не преустанови това нарушение или неизпълнение в срок от 30 дни от настъпването (т.3).Съгласно т.1 от раздел ХХI. ако настъпи събитие на неизпълнение след датата на предаване, лизингодателят може, ако това събитие продължава: да прекрати договора с уведомление до лизингополучателя и да изиска от него да предаде обратно самолета и/или лизингодателят може да установи по всяко време владение върху самолета. Според т.2 в случай на прекратяване на договора от страна на лизингодателя по раздел ХХ /събитие на неизпълнение/, последният има право да задържи всички вече платени от лизингополучателя суми по договора в качеството им на фиксирано възнаграждение за използването на самолета от страна на лизингополучателя. Въпреки това лизингодателят си запазва правото да претендира от лизингополучателя обезщетение за всякакви вреди, които лизингодателя е претърпял над размера на това фиксирано възнаграждение, при което лизингополучателят третира лизингодателя по същия начин, както ако договорът беше изпълнен надлежно. С оглед на това лизингополучателят плаща на лизингодателя обезщетение в размер на всички неизплатени вноски, които са вече дължими или ще станат дължими до края на лизинговия срок, дисконтирани на базата на приложимия към рефинансирането лихвен процент плюс финалното плащане, дължимо с последната лихвена вноска. Със споразумение /лист 100/ от 30.10.08г. към лизингов договор № 86200 страните са се договорили дължимата продажна цена за самолета в размер на 29 500 000 щатски долара (без ДДС) да бъде прихваната с дължимите от продавача - лизингополучател по договора за финансов лизинг първа вноска в размер на 8 260 000 щатски долара и такса управление в размер на 132 750 щатски долара, намалена с предварително заплатените от лизингополучателя 2400 евро за инспекция на самолета, преизчислени в щатски долара.С Анекс 1 към договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г. подписан от страните по делото и „Петрол Холдинг“АД, последното дружество е встъпило като съдлъжник по договора.Впоследствие с анекс 2 от 20.09.2010 г. страните са се споразумели за промяна на падежа на лизинговите вноски и удължаване на срока на договора.С анекс № 3/27.12.2011 г. сключен между страните по делото и встъпилия съдлъжник „Петрол Холдинг“АД е постигнато съгласие за разсрочване на задълженията на лизингополучателя, като бил подписан нов погасителен план. Констатирани са размер на просрочената неплатена главница към момента - 1 134 878.38 щатски долара, просрочена възнаградителна лихва, неустойки и други просрочени плащания. В т. 16 от анекса страните предвидили неизпълнението на лизингополучателя на което и да е задължение по договора да поражда правото на лизингодателя да направи вземането си за главница до края на договора предсрочно изискуемо за целия или част от неговия размер. В т. 19 на анекса страните са предвидили платените лизингови вноски, такси и застрахователни премии да не подлежат на връщане при разваляне на договора.Съгласно погасителния план, задължението по договора за финансов лизинг е 20 182 515, 49 щатски долара, платимо на 93 месечни вноски, като към 01.02.2019 г. се дължало и заплащането на остатъчна стойност в размер на 5 900 000 щатски долара.Поради неизпълнението на задължението за заплащане на лизинговите вноски в полза на ответника по делото били издадени следните изпълнителни листи: -от 11.07.2012 г. по ч. гр. дело 9322/2012 г. по описа на Варненски районен съд, въз основа на заповед за изпълнение 5076/04.07.2012 г. за сумата от 531 955, 84 щатски долара - главница, 261 307, 39 щатски долара договорна лихва, 18 450, 79 щатски долара – неустойка по договора за лизинг 86200/30.10.2008 г., -от 03.08.2012 г. по ч. гр. дело 10737/2012 г. на Варненски районен съд за сумата от 32 843.95 щатски долара - главница за периода 02.06.2012 г. -1.07.2012 г., 105.504.21 щатски долара – договорна лихва, 10924, 20 щатски долара – неустойка и разноски -от 29.11.2012 г. въз основа на заповед 9473/27.11.2012 г. по ч. гр. дело 17 355/2012 г. по описа на Варненски районен съд за сумата от 5 500 000 щатски долара – частична главница по анекс № 3/27.12.2011 г. към договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г., заедно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното заплащане и разноски - от 09.04.2013 г. по заповед 2705/04.04.2013 г. по ч. гр. дело 4594/2013 г. по описа на Варненски районен съд за сумата от 32 969 щатски долара - просрочена главница за периода 02.07.2012 г. - 01.08.2012 г., за сумата от 71101, 09 щатски долара – договорна възнаградителна лихва за периода 02.07.2012 г. - 01.08.2012 г., 3 836 969, 44 щатски долара – частична предсрочно изискуема главница по анекс № 3/27.12.2011 г. към договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г., 241 961, 79 лева - мораторна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода 21.08.2012 г. – 31.03.2013 г., заедно със законната лихва и съответните разноски. По издадените изпълнителни листи било образувано изпълнително производство пред ЧСИ № •••, което впоследствие било прекратено и изпратено за продължаване на действията при ЧСИ № ••• М. Б.. С уведомление /лист 168/, получено на 25.11.13г. до ЧСИ Б., взискателят – ответника по делото и "КТБ“ АД са уведомили съдебният изпълнител, че помежду им бил сключен на 20.11.2013 г. договор за цесия, въз основа на който вземанията по издадените изпълнителни листове били прехвърлени на банката, съответно цесионерът направил искане изпълнителното производство да продължи при ЧСИ М. П., № •••. С уведомление / лист 171/ за цесия от 02.12.13г. ответното дружество е уведомило ищцовото дружество, че по договор за цесия от 20.11.13г. е прехвърлило на „КТБ“АД всички свой вземания в размер на: 10 628 306, 48 щатски долара – главници, 253 734, 82 щатски долара възнаградителна лихва и 612 450, 87 лева – разноски, заедно със законната лихва.За ищеца уведомлението е получено на 25.11.13г. от В. Ц. Г..С писмо входено при ищеца на 17.01.14г. ответника е уведомил ищцовото дружество, че във връзка с просрочие на дължими суми по договора за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г. и анексите към него в общ размер от 11 375 340, 87 щатски долара и неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечения (ипотеки) разваля договора за финансов лизинг 86200/30.10.2008 година. В поканата е направено искане за връщане на самолета.С писмо входено при ищеца на 20.01.2014 г. същият е уведомен от трето лице-„Партнер Лизинг“АД, че по силата на договор от 18.12.13г. е закупило от ответното дружество самолета посочен по-горе, поради което е собственик на същия и е разпоредило самолета да бъде на негово разположение на летище София.По делото е представен договора от 18.12.13г. В чл.2, ал.5 от договора е посочено, че окончателното приключване на сделките се осъществява до 28.02.2014 г. при кумулативно изпълнение на посочени в чл.3 от договора условия, при което настъпва и транслативния ефект на договорите.С приемо-предавателен протокол от 20.01.2014 г. лизингодателят- ответника по делото, чрез лизингополучателя-ищеца по делото, е предал самолета на купувача „Партнер Лизинг“АД. Съгласно заключението на назначеното по делото вещо лице във връзка с договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г. и споразумение от 30.10.2008 г. ищцовото дружество е издало на ответното фактура 4000000049/30.10.2008 г. за сумата от 44 262980лева – равностойност в щатски долари на 29 500 000 щатски долара/. От своя страна ответното дружество е издало на ищцовото фактура 2000100622/30.10.2008 г. на стойност 12 849 474, 06 лева / равностойност в щатски долари на 8 389 685, 20 щатски долари/.Последната сума представлява към първоначалната вноска в размер на 8 260 000 щатски долара се добави комисионната за управление, дължима от лизингополучателя, намалена с таксата за инспекция на самолета, платена от лизингополучателя.По издадената фактура ответника е заплатил на 04.11.2008 г. на ищеца сумата от 21 110 378, 41 щатски долара.Сумата 8 260 000 щатски долара -първоначална вноска по договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г., съставна част от фактура 2000100622/30.10.2008 г. е осчетоводена при ответника като вземане по сметка 411 Клиенти, аналитичната партида на ищцовото дружество. Вземането е закрито с начисленото задължение на ответника по сметка 401 „Доставчици“ към ищцовото дружество по издадена фактура 4000000049/30.10.2008 г. на стойност 44 262 980лева /равностойност на 29 500 000 щатски долара/.Съгласно заключението няма осчетоводено плащане на сумата от 8 260 000 щатски долара. Към 17.01.2014 г. непогасените задължения на ищеца са 1 179 888, 50 щатски долара, от които 135 272, 36 щатски долара падежирали неплатени възнаграждения за периода 20.11.2013 г. – 17.01.2014 година. За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за суматa от 8 260 000 щатски долара съдът е приел от правна страна, че за уважаването му е необходимо да е налице договор между страните, изпълнение на задължението на ищеца да даде посочената сума по договора и да е налице отпадане на договорната връзка между страните на твърдяното от ищеца основание – в случая поради наличието на обективна невъзможност за изпълнение. Съдът е приел, че представения договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г. има характеристиките именно на такъв договор - за финансов лизинг, уреден в чл. 342, ал. 2 ТЗ.По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя.Лизингодателят - ответник по иска, се е задължил да придобие конкретна вещ - самолет, срещу задължението на лизингополучателя да заплати лизинговата цена в размер 29 500 000 щатски долара на отделни лизингови вноски, включващи първоначална вноска в размер на 8 260 000 щатски долара, 132 месечни вноски, и финално плащане, дължимо с последната лизингова вноска – 20 % от покупната стойност на самолета - 5 900 000 щатски долараСъдът е приел, че съгласно практиката на ВКС е допустимо сключването на договор за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов лизинг. Спецификата на този вид лизинг се изразява в съвпадане на лицето - доставчик /продавач/ или производител на стоките и лизингополучателя, като по силата на договора за обратен лизинг лизингодателят предоставя за временно възмездно ползване на лизингополучателя стоките, които последният е предоставил или произвел. В този случай също възникват правоотношения по два договора - договор за финансов лизинг и договор за покупко-продажба на стоките, като едно лице встъпва в договорно правоотношение с друго лице - лизингодателя, веднъж в качеството на продавач по договор за покупко-продажба и втори път като лизингополучател по договора за финансов лизинг.В настоящия случай – налице е договор за покупко-продажба от 30.10.2008 г., по силата на който ищецът е продал на ответника процесния самолет и успоредно с него сключен договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 година.Видно от договора за покупко-продажба – продавачът е декларирал, че разбира, че самолетът се закупува именно за да му бъде отдаден на лизинг от купувача, който е лизингодател, а в договора за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г. е посочено, че плащането на покупната цена по договора за покупко-продажба е под условие заплащане/прихващане на първоначалната вноска по договора за лизинг. По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска –получаването на нещо, съдът е приел, че задължението на лизингополучателя по договора за лизинг за заплащане на първоначалната вноска погасено не чрез реално изпълнение, а чрез прихващане с част от задължението на лизингодателя, който е и купувача по договора за покупко-продажба за заплащане на покупната цена на процесния самолет.Предвид на това, че в общите облигационни разпоредби на ЗЗД прихващането е посочено като способ за погасяване на задължения, а не е способ за изпълнение на задължение, съдът е приел, че при хипотезата на развален договор, при който задължението на едната страна е погасено чрез прихващане с друго насрещно вземане, не може да се търси реституция на даденото по реда на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради това, че няма ефективно разместване на блага.Ищецът – лизингополучател не е заплатил реално исковата сума като първоначална вноска, а се е съгласил това негово задължение да бъде погасено с насрещно вземане, което има от ответника. След като прихващането е породило действието си, с вземането на ищеца по договора за продажба, е погасено неговото задължение по договора за лизинг за началната вноска.Поради това съдът е приел, че в случая не е налице втората предпоставка за основателност на иска по чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – получаване на нещо от ответника. По отношение на третата предпоставка – разваляне на договора на посоченото от ищеца основание, съдът е приел, че в случай, че по делото бъде установено, че лизингодателят се е разпоредил с лизинговата вещ в полза на трето лице, при което би бил в невъзможност да представи лизинговата вещ на лизингоплучателя, съответно да му прехвърли собствеността при условията в договора, не се касае за настъпване на невъзможност за изпълнение, водеща до разваляне на договора за лизинг по право по смисъла на чл. 89 от ЗЗД. Съдът се е позовал на решение № 375 от 11.02.2019 г. по т. д. № 527/2018 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, съгласно което прекратяването на договор по право на основание чл. 89 ЗЗД е обусловено от наличието на невиновна невъзможност за изпълнение, за която длъжникът не отговаря. Ако лизингополучателят се постави в невъзможност да изпълни задълженията си по договора, това не е обективна невъзможност за изпълнение, а би довело до евентуално виновно неизпълнение на договорните задължения на лизингодателя – ответник по иска и съответните права на лизингополучателя - ищец.Поради това съдът е приел, че договорът за финансов лизинг от 30.10.2008 г. не е прекратен по право с разпореждането от страна на лизингополучателя с лизинговата вещ в полза на трето лице. Съдът е приел, че по делото не е установено, че лизингодателя се е разпоредил с лизинговата вещ по време на действащ между страните договор за лизинг. Видно от съдържанието на договора за покупко-продажба от 18.12.2013 г., същият е сключен под отлагателно условие – прехвърляне на собствеността е предвидено да се осъществи при сбъдване на посочените в чл. 3 седем последователно сбъдващи се условия, като съгласно чл. 3 (1), т.1.3 продавачът прекратява действието на договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 година. Прекратяване на договора за лизинг е посочено и като задължение за продавача по договора за покупко-продажба от 18.12.2013 г. – чл. 2.2 и чл. 2.4.Към момента на изпращане на предизвестието за прекратяване на договор от 17.01.2014 г., лизингодателят не е бил в невъзможност да изпълни задълженията си по договора за лизинг, доколкото договорът от 18.12.2013 г. не е породил транслативно-вещния си ефект поради сключването му под отлагателно условие. По делото ответникът е взел становище, че е развалил договора за лизинг поради неизпълнение на задълженията на ищеца като лизингополучател да заплати посочените в изявлението за разваляне, връчено на 17.01.2014 г. лизингови вноски, включващи както просрочени такива за главница и договорна лихва за периода 01.09.2012 г. -17.01.2014 година, така и посочени предсрочно изискуеми лизингови вноски, както и неучредяване на уговорените обезпечения.Въпреки това изрично изразено становище /страница 5 от отговора-лист 245/ съдът е приел, че неплащането на същите не може да е основание за цедента да развали договора с длъжника. Прието е, че няма данни цедентът - лизингодател по договора от 20.11.2013 г. да е прехвърлил правото да се иска разваляне на договора поради неплащане на посочните вноски на цесионера. За да се обоснове право да се развали договор за едната страна по същия, следва да е налице неизпълнение на договорно задължение именно към иницииращия развалянето. След прехвърляне на вземането си по договора с длъжника на трето лице, цедентът вече не разполага с потестативното право да развали договора с длъжника поради неизпълнение на цедираното вземане.Според съда дори и да се приеме, че цедентът може да упражни правото да развали договора и след прехвърляне на вземането, послужило като основание за развалянето, с оглед данните по делото, че е налице изцяло плащане на посочените задължения в рамките на образуваните изпълнителни производства по издадените ИЛ, то следва да се приеме, че това вземане, послужило като основание за разваляне на договора поради неплащане (в размер на вноските за периода 01.09.2012 г. – 17.01.2014 година), е било погасено чрез плащане. По отношение на развалянето, поради неучредяване на обезпечения от страна на лизингополучателя-ищец по делото съдът е приел, че това обстоятелство не може да бъде основание за разваляне на договора след като лизингодателят е избрал да търси реално изпълнение на договора за лизинг като е предприел действия по принудително събиране на вноските по договора за лизинг, с лихви за забава и неустойка, за период няколко години наред. Неучредените обезпечения е следвало да гарантират вземанията, които лизингополучателят е събрал, поради което по аргумент от чл. 87, ал.4 от ЗЗД неизпълнението само на това задължение за учредяване на обезпечения следва да се приеме за несъществено за интереса на кредитора към този момент. С оглед на това съдът е приел, че договора за лизинг не е развален надлежно от лизингодателя с уведомлението от 17.01.2014 година-т.е. не е налице третата предпоставка за уважаване на предявения иск. Въпреки неуважаването на предявения иск, съдът е приел, че съгласно практиката на ВКС /решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І ТО/ с оглед характера на насрещните престации - за продължително изпълнение на лизингодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на лизингополучателя /за заплащане на лизинговата цена/ развалянето на договора за финансов лизинг има действие занапред-т.е. при разваляне няма основание да се върнат периодичните лизингови вноски, тъй като те не са дадени на отпаднало основание, защото договорът за периода до развалянето си запазва действието си и лизинговите вноски са дадени за предоставеното ползване на вещта. На връщане подлежа обаче дадената първоначална вноска, тъй като тя покрива част от първоначалната стойност на вещта - част от покупната цена, и поради разваляне на договора за финансов лизинг и инкорпорирания в него предварителен договор за покупко-продажба на лизинговата вещ лизингополучателят не би могъл да придобие собствеността върху автомобила -решение № 49 от 26.06.2017 г. по т. д. № 89/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата. С атакуваното решение съдът в първата инстанция правилно е установил относимите факти относно същността на договорното правоотношение между страните- предмета на договора, съществените клаузи, които уреждат задълженията на лизингодателя и лизингопоучателя – ищец по иска и хипотезите на неизпълнение. СГС в мотивите на атакувания съдебен акт е счел, че за да бъде уважен искът следва да са налице следните предпоставки: наличие на договор между страните; изпълнение на задължение на ищеца да даде посочената сума по договора /в конкретния случай- заплащане на първоначалната вноска- част от лизинговата цена/ и отпадане на договорната връзка между страните на твърдяното от ищеца основание. По отношение на първата предпоставка следва да се приеме, че е налице.СГС е формирал верни правни изводи относно правната природа на сключения между страните договор- финансов лизинг по дефиницията на чл.342 от Търговския закон, в неговата разновидност на „обратен лизинг”. За да се обоснове в насока, че такава облигационна връзка е допустима, съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС, съгласно която, с оглед принципа на договорната свобода, установена в чл. 9 ЗЗД, който намира приложение на основание чл. 288 ТЗ и към договора за лизинг, договорът за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов лизинг, е действителен. Спецификата на този вид лизинг се изразява в съвпадане на лицето - доставчик /продавач/ или производител на стоките и лизингополучателя, като по силата на договора за обратен лизинг лизингодателят предоставя за временно възмездно ползване на лизингополучателя стоките, които последният е предоставил или произвел. В този случай също възникват правоотношения по два договора - договор за финансов лизинг и договор за покупко-продажба на стоките, като едно лице встъпва в договорно правоотношение с друго лице - лизингодателя, веднъж в качеството на продавач по договор за покупко-продажба и втори път като лизингополучател по договора за финансов лизинг. С основание градският съд е приел, че договорът за лизинг не е нищожен, както първоначално е твърдял ищецът в исковата молба, респ. и получаването на сумата, съставляваща първа вноска, част от общата цена на лизинговата вещ-самолет, с която се намалява финансираната от лизингодателя ответник стойност, не е била дадена при изначална липса на основание. С оглед установеното по делото, че лизингополучателят е обявил за предсрочно изискуеми задълженията за внасяне на лизингови вноски за целия период на договора за лизинг, и същите са събрани принудително (с изключение на част от последната месечна вноска и последната вноска, която обаче е за т.нар остатъчна стойност/наречена в договора за лизинг „финално плащане“, платима с последната лизингова вноска, с цел придобиване собствеността върху лизинговия самолет – чл.IV, т.4 от договора за лизинг), САС в настоящия въззивен състав, намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че към 17.01.2014 г. за лизингодателя не е било възникнало правото да развали договора за лизинг, дори и при констатирано неизпълнение на задължението на лизингополучателя да учреди уговорените обезпечения. Въззивният съд изцяло споделя становището на СГС, че лизингодателят е избрал да търси реално изпълнение на договора за лизинг като е предприел действия по принудително събиране на вноските по договора за лизинг, с лихви за забава и неустойка, и то за период няколко години напред, като поради това не може да му се признае право да развали договора за лизинг след като принудително са събрани дължимите лизинговите задължения за бъдещ период, само поради основание, че не са му учредени обезпечения. Правилно съдът е приел, че тези обезпечения следва да гарантират вземания, които той вече е бил събрал. По аргумент от чл. 87, ал.4 от ЗЗД неизпълнението само на това задължение за учредяване на обезпечения е несъществено за интереса на кредитора към този момент. Ето защо, верен и мотивиран е изводът на първия съд, че процесният договор за лизинг не е бил развален надлежно от лизингодателя с уведомлението от 17.01.2014 година, но също така не и на основание неизпълнение на задължения от лизингополучателя-ищец по делото. Следва да се има предвид, че на основание чл. 289 от Търговския закон упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна, какъвто, като краен резултат се явява конкретният случай. По делото е установено, че въз основа на недобросъвестно упражняване на правото си по чл.1 от раздел ХХI „Мерки при неизпълнение”, на договора за лизинг, въпреки реална липса на „събитие на неизпълнение” от кръга на изброените в раздел ХХ от страна на лизингополучателя, ответникът по иска е упражнил едновременно с това и правото да иска предаване на лизинговата вещ, съответно на трето лице, с което лице всъщност се е договорил предварително да му прехвърли собственоста върху вещта. В случая правото на разваляне на договора е било превратно упражнено /както сам приема и първоинстанционния съд/ именно с цел продажба на лизинговата вещ в рамките на срока на действие на сключения договор за лизинг, в опит лизингодателят –ответник да не понесе негативни последици от собственото си неизпълнение и да задържи получените до момента на прекратяване на договорното отношение парични суми. Именно този резултат е постигнал ответникът с недобросъвестното упражняване правото да развали едностранно договора поради мнимо неизпълнение от ищеца. В обжалваното решение съдът обаче, при правилно установени факти е достигнал до неправилни крайни изводи в две насоки- че договорът за лизинг, поради неоснователното изявление на лизингодателя продължава да упражнява правно действие, както и че не е налице втората предпоставка – даване на парична сума от ищеца /поради извършено между страните прихващане на стойността на първоначалната вноска, в какъвто размер е предявена и исковата претенция. Тези правни изводи не се споделят от настоящата инстанция, поради това, че на първо място, несъмнено, с недобросъвестното упражняване на правата си да прекрати едностранно договора с уведомление и едновременно да поиска предаване на вещта, ответната страна е отнела от ищеца държането на лизинговата вещ и е прехвърлила собствеността на трето лице.Договорът за финансов лизинг дефинитивно има за предмет ползване на вещ срещу заплащане и с уговорка за придобиване при изплащане на пълния размер на договорената сума. Съгласно чл. 342 от ТЗ с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. При договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на вещта, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на лизинговата вещ от лизингополучателя. При него интересът на лизингодателя е получаване на цялото лизингово възнаграждение, а интересът на лизингополучателя – ползване на вещта през срока на договора, но и задължитено с придобиване на собствеността, съобразно договорните клаузи, в случая - в края на срока на договора. Именно поради това, независимо, че финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, той се различава от договора за банков кредит. При обективна невъзможност лизингодателят да изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху лизинговата вещ, на връщане подлежи първоначалната вноска от лизинговото възнаграждение, тъй като тя покрива част от първоначалната стойност на вещта – част от покупната цена, а лизингополучателят не би могъл да придобие собствеността върху вещта /в случая- самолет/ поради разваляне /в случая поради недобросъвестно упражняване на права/ и отчуждаване. В този смисъл е решение № 49/26.06.2017 г. по т.д. № 89/2016 г. по описа на ВКС.С оглед на това САС намира, че следва да се допълни алтернатива към третата предпоставка, посочена от първоинстанционния съд в решението – освен „отпадане на договорната връзка между страните на твърдяното от ищеца основание” също така и отпадане на договорната връзка между страните по силата на закона поради настъпила обективна или виновна невъзможност за постигане на договорения и целен между страните ефект. В конкретния случай съгласно скючения договор за финансов лизинг е уговорено между страните облигацинно правоотношение на възмездно ползване на вещ за определен срок, последвано от вещнопрехвърлителен ефект- придобиване собствеността на лизинговата вещ от лизингоолучателя.С отчуждаването на вещта и отнемането на фактическата власт върху нея от лизингополучателя, договорът за лизинг е лишен от предмет.Ищецът, в направените и допуснати преди приемането на окончателен доклад по делото уточнения, изрично се е позовал на отпадане на договорната връзка поради недобросъвестно упражняване на права от ответника. Съгласно изричната разпоредба на чл.344 от ТЗ Лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 от Закона за задълженията и договорите.Съгласно чл. 347, ал.2 от Търговския закон, за договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем, с изключение на чл. 229, ал. 3, чл. 231, ал. 1 и 2, чл. 233, ал. 1, чл. 235, чл. 236, ал. 1, чл. 237, чл. 238 и чл. 239 от ЗЗД. Следователно, лизингополучателят не е длъжен да върне вещта /каквото е изключението по чл.233, ал.1 от ЗЗД/, поради това, че правомерно очаква да я придобие в срока на договора. Също така, при прехвърляне на лизинговата вещ договорът за лизинг не остава в сила спрямо приобретателя- изключението по чл.237, ал.1 от ЗЗД. Съответно, неприложима е хипотезата на чл.238 от ЗЗД за възможно едностранно прекратяване на договора за лизинг с едностранно предизвестие. Законодателят е предвидил неприложимост на изброените норми от ЗЗД именно зпоради правната природа на договора за финансов лизинг, към който се прилагат правилата относно наема, но е договорено задължение на лизингодателя да прехвърли собствеността върху лизинговата вещ на лизингополучателя при съответни условия. От изложеното следва извод, че с отнемането на фактическата власт върху лизинговата вещ и нейната продажба на трето лице, лизингодателят – ответик е изпаднал в пълно неизпълнение на основното си задължение – да предостави ползването на вещта. Нещо повече, считано от отчуждаването на вещта и нейното отемане, договорът за лизинг е изцяло лишен от предмет и е фактически и правно неизпълним. В конкретния спор, между страните липсва дооворка за заместваща облага, която лизингодателят /явяващ се длъжник по основното си задължение за реално предоставяне на вещ/ да дължи на лизингополучателя в хипотеза на отнемане ползването върху договорената лизингова вещ.Поради това и не може да се приеме, че договорът за лизинг е продължил своето действие.С недобросъвестното си поведение ответникът е изпаднал в пълно неизпълнение на сключения договор, като облигационната връзка между страните окончателно и непоправимо се е разкъсала. Като е приел обратното СГС не е посочил какво приема, че занапред е съдържанието на договора за лизинг, считано от продажбата и отнемането на ползването на вещта от ищеца.В мотивите на обжалваното решение пространно се излага, че не е налице хипотезата за прекратяване на договора по право поради обективна невъзможност за изпълнение, но се обсъжда само поведението на лизингополучателя. За ищеца невъзможността да ползва лизинговата вещ безвъзвратно занапред, /въпреки че задължението за лизингови вноски и за процесната първа вноска е изплатено чрез различни законово признати способи/, се явява обективна и извън неговата воля. Това се дължи на недопустима, съгласно закона, злоупотреба с права от страна на ответника. Чрез задържането на сумата, представляваща стойността на първата парична вноска ответникът черпи права от собственото си неправомерно поведение- предоставил е сам на себе си облага чрез прекратване на договора на мнимо несъществуващо неизпълнение на лизингополучателя, всъщност нарушавайки основното си задължение за предоставяне на вещ, с което е лишил договора от предмет. В заключение, съдът намира, в противоречие с приетото от първата инстанция, че договорът за лизинг е прекратен, съответно облигационната връзка – необратимо разкъсана, но не поради соченото от ответника основание. Правилно първият съд е приел, че договорът не е прекратен на основание изявлението на ответника за едностранно прекратяване поради неизпълнение /каквото се установи, че не е било налице/, но това не означава, че договорът продължава да има действие. Той е прекратен еднастранно от ответната страна чрез действия на неизпълнение- с отнемането на ползването на вещта от лизингополучателя и продажбата и на трето лице. Налице е хипотезата на незаконосъобразно едностранно прекратяване на договора за лизинг от страна на лизингодателя, което е довело до обективна невъзможност за изпълнението на този договор, поради липса на лизингова вещ за упражняване на нейното възмездно ползване и липса на правна възможност за нейното придобиване от лизингополучателя. Не е възможно връщане на фактическото положение в състоянието преди необросъвестното поведение на ответника. Доколкото в договора за лизинг са инкорпорирани и предвидени клаузи само относно хипотези на неизпълнение от страна на лизингополучателя, но липсват разпоредби относно възможно неизпълнение от страна на лизингодателя, то за произнасяне по иска при установяване неизпълнение на ответната страна следва да се приложат общите правила, предвидени в закона. В конкретния случай ответникът по иска е лишил ищеца от лизинговата вещ занапред, като това лишаване е невъзвратимо и незаместимо /както е изложено по-горе, липсва договорка за заместваща облага/. Договорът за лизинг не може да продължава да поражда права и задължения между страните, защото е лишен от предмет. Това накърнява съществено правната сфера на ищеца- лизингополучател. За него е невъзможно, независимо от изпълнение или не, на неговите задължения, нито да придобие собствеността върху конкретната лизингова вещ, нито да ползва същата за предвидения срок до възникване правото му на придобиване. Същевременно, в имуществената сфера на ответника- лизингодател е постъпила парична сума, формирана от първоначалната вноска и сбора на събраните лизингови вноски, а е налице едновременно намаляване имуществото на ищеца със стойността на първоначалната вноска. Не може да се сподели решаващия извод на СГС, че поради извършено прихващане на насрещни вземания в размер на 8 260 000 щатски долара не е налице разместване на блага, тъй като, според първата инстанция при хипотезата на развален договор, при който задължението на едната страна е погасено чрез прихващане с друго насрещно вземане, не може да се търси реституция на даденото „ защото няма ефективно разместване на блага, няма получаване”. Тази теза на първоинстанционния съд не може да бъде споделена от настоящата инстанция. Прихващането е законово признат способ за погасяване на задължения.То е способ за реализация на вземането, при който кредиторът получава еквивалент. Прихващането предполага, че активното вземане е изискуемо, като насрещните вземания трябва да са еднородни и заместими. От гледна точка на задължението – прихващането е способ за изпълнение, защото длъжника се освобождава от дълг. Задължението трябва да е изпълняемо за да се извърши прихващане. Прихващането е възможно, когато е възможно и изпълнението. Също така, прихващането е средство, с което се избягва излишния оборот – избягва се двойното плащане.Ищцовото дружество- настоящ жалбоподател е заплатило (погасило)първоначална вноска в размер на 8 260 000 щатски долара, чрез прихващане на свое вземане за част от продажната цена на самолета със задължението си за погасяване първоначална вноска по лизинговия договор.Купувачът по договора за покупко-продажба и същевременно – лизингодател по процесния договор- настоящ ответник се е съгласил и приел този начин на плащане, като САС счита, че разместването на блага е ефективно и реално. Да се приеме обратното, както е приел неправилно СГС в решението, би означвало да се приеме, че е налице хипотеза на безпаричност на сделката за покупко-продажба поради изначална липса на основание – едно от основанията за нищожност на договора. По такъв начин съдът в първата инстанция е изпаднал в противоречие с мотивите си, защитени убедително в проверяваното решение- че договорът е действителен и поражда действие, а отричането от съда на реалния правен ефект на прихващането противоречи на закона. Мотивите на атакувания съдебен акт неоснователно и неправилно налагат извод, че ако страните взаимно и насрещно бяха си разменили една и съща парична сума по банков път в същия размер- 8 260 000 щатски долара съдът е щял да приеме «реално разместване на блага и получаване», а при прихващане на суми – такова разместване няма. Не може да се игнорира обстоятелството, че продавачът на процесната вещ – самолет, преди сключване договора за лизинг е прехвърлил правото си на собственост върху него /самолета/ срещу заплащане, извършено /за процесната сума 8 260 000 щатски долара/ чрез прихващане. Респективно, ищецът е прехвърлил свое имущество срещу това прихващане за посочения размер и е налице реално, ефективно и необратимо намаляване на неговото имущество най-малкото до тази стойност- което е очевидно възмездно разместване на материални блага. Първоинстанционният съд, за да формира неправилно становище за липса на ефективно разместване на блага, липса на получаване, е ограничил обсъждането си относно възмездността само от момента на сключване договора за лизинг, но не е съобразил прехвърлителния ефект на договора за продажба и настъпилото обедняване на дружеството- ищец. В обжалваното решение съдът обстояно е разгледал приложението на разпоредбата на чл.343 от ТЗ.Съгласно същата разпоредба рискът от случайното погиване или повреждане на веща при финансовия лизинг е за лизингополучателя.Посочената разпоредба няма каквато и да било връзка с настоящия казус.Основанието на предявения иск в случая е отпадането на основанието за плащане на първоначалната вноска, вследствие действията на лизингодателя- ответник по делото, а не погиването на веща. С оглед на горното съдът счита, че са налице предпоставките за уважаване на иска-налице е договор между страните, по който ищцовото дружество е изпълнило задължението си да заплати първоначалната вноска в размер на процесната сума и отпадане на договорната връзка между страните на твърдяното от ищеца основание. С оглед гореизложеното следва да бъде постановено решение, с което обжалваното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което ответното дружество „Уникредит Лизинг“ АД бъде осъдено да заплати на жалбоподателя „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД /в несъстоятелност /, ЕИК 130053091 сумата от 8 260 000 щатски долара - първоначална вноска по договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г. По отношение на разноските. Разноски не са претендирани от страна на жалбоподателя, поради което такива не следва да бъдат присъждани. На основание чл.620, ал.5 от ТЗ ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на САС дължимата държавна такса за уважения иск пред двете инстанции в размер на 973 754, 88лв. Водим от горното Софийският апелативен съд