Решение № 280 от 21.1.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 661/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК и образувано по жалба от П. Х. Х. от [населено място] против Ревизионен акт № Р-16002424004136-091-001 от 06.03.2025г., издаден от Т. В. П., Н. С. и възложил ревизията и П. Г. Д., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 145/ 14.05.2025г. на Директор дир. ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП, с който са установени допълнително задължения за: годишен и авансов данък за ЕТ за 2018г. - в размер на 42 541,03лв. главница и 28 066,86 лихви, за 2019г. – главница 38 686,63лв. главница и 20 934,85 лихви, за 2020г. – 37 389,56 лв. главница и 16 441,76лв. лихви ; за 2021г. – 43 608,69лв. главница и 14 754,79лв. лихви; за 2022 г. – 28 233,18 лв. главница и 6 488,46 лв. лихви; за 2023г. – 16 309,30лв. главница и 1 517,46лв. лихви; за ДОО – за 2018г. в размер на 3339,87лв. главница и 2269,74лв. лихви, за 2019г. – 4067,04 лв. главница и 2290,64 лв. лихви, за 2020г. – 5057,16 лв. главница и 2321,41лв. лихви, за 2021г.- 5039,40 лв. лихви и 1809,02 лв. главница; за 2022г. – 5545,56лв. главница и 1393,26лв. лихви; за 2023г. – 5683,20 главница и 680,77 лв. лихви; вноски за ЗО – за 2018г. в размер на 1805,33лв. главница и 1226,87 лихви, за 2019г. – 2198,40 лв. лихви и 1238,20лв. лихви, за 2020г. – 2733,60лв. главница и 1254,82 лв. лихви, за 2021г. – 2724,00лв. главница и 977,85 лв. лихви; за 2022г. – 2997,60лв. главница и 753,12лв. лихви и за 2023г. – 3072,00 главница и 367,97лв. лихви; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г. в размер на 1128,33 главница и 766,78 лихви, за 2019г. – 1374,00 лв. главница и 773,86 лв. лихви, за 2020г. – 1708,50лв. главница и 784,25лв. лихви и за 2021г. – 1702,50лв. главница и 611,17 лв. лихви; за 2022г. – 1873,50лв. главница и 470,70лв. лихви и за 2023г. – 1920,00лв. главница и 229,98лв. лихви, както и е начислен ДДС за периода 01.12.208г. – 31.12.2023г. в размер на 239 996,10 лв. главница и 111 224,55 лв. лихви. Жалбоподателят оспорва изцяло издадения ревизионен акт с довод за неговата материална незаконосъобразност и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва приетото от ревизиращия орган, че осъществяваната от него посредническа дейност при продажба на МПС в периода 2018-2023г. представлява “търговска дейност“ осъществена от физическо лице и неправилно е приложен чл.1, ал.1, т.4 от ТЗ. Твърди, че посредническата дейност по продажба на МПС не е извършвана от него в лично качество, а по силата на договорните му отношения по сключен рамков договор с „Визия – ДД“ ООД и „Верея-Тур“АД. Липсвали доказателства, че всички преводи са за възнаграждения за жалбоподателя и съотв. съставляват приход за него. Твърди, че съгласно договорите за лизинг с клиентите, застраховките ГО, винетките, глобите от пътни камери и застраховките „Пълно автокаско“ на автомобилите се поемали от лизингополучателя, като застраховките ГО и винетките се заплащали от клиентите, а премиите по застраховките „автокаско“ били заплащане от него по ЕКОНТ и тези суми били включени в общата сума, получена чрез ЕКОНТ. Оспорва извода на ревизиращите, че получените чрез ЕКОНТ преводи съставляват доходи, които са укрити доходи по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, защото те не съставляват личен негов доход, а средства за заплащане на договорени суми по сделки с възложителите, включително и сумите за застрахователните премии и др. разходи, които той е заплащал. Пледира за неправилно приложение на закона, тъй като ревизията е проведена по особения процесуален ред на чл.122 от ДОПК, а липсва пълно и главно доказване на обстоятелствата, чието проявление предпоставя прилагането на този ред на провеждане на ревизионно производство. Същото е приложимо само при липса на достатъчна документална обоснованост, респ. липсата на редовно водено счетоводство, което прави невъзможно определяне с точност на публичните задължения. Случаят не попадал в тези хипотези. Допълнително навежда довод и за неправилно дадена правна квалификация при определяне на задължението за ДОО. Счита, че въпреки цитираната от ревизиращите норма на чл.6, ал.8 от КСО, вр. с чл.4, ал.3, т.1,2 и 4 от КСО, ревизиращите посочват като основание чл.6, ал.7 от КСО, която норма не намира приложение в случая, а това е съществено процесуално нарушение, тъй кат накърнява правото на защита на засегнатото лице да разбере на което правно основание дължи допълнителни вноски за ДОО. В заключение оспорва и размера на определената му данъчна основа, като оспорва, че всички получени суми следва да се облагат като доходи от търговска дейност по чл.28 от ЗДДФЛ, без да се отчетат разходите за дейността и действителния размер на доходите от посредническата дейност. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че фактическата обстановка е правилно и пълно изяснена и тя сочи, че жалбоподателят в ревизирания период осъществява дейност по търговско посредничество при продажба на МПС, собствени на трети лица, от която реализира доходи, получавани посредством „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД, за които не е начислен данък по ЗДДФЛ, ведно с дължимите осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Данъчната основа е определена по реда на чл.122 от ДОПК, поради прието за установени хипотезите на ал.1, т.2, т.4 и т.5 от нормата. При проведеното ревизионно производство ревизираното лице не е представило изисканите документи, не представя никакви доказателства, счетоводно отразяване, сведения и обяснения, за да се установи данъчната основа, предвид на което е приет извод за повеждане на ревизията по особения процесуален ред и в резултат на нея е удостоверен фактът на придобити доходи от търговска дейност по посредничество при продажба на МПС, за която ревизираното лице е получило чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД парични преводи в общ размер на над 1,6 млн. лева, изплатени чрез 1518 записа. Т.е., касае се за дейност, която няма инцидентен характер, тъй като средният брой получени пощенски преводи е над 20 бр. всеки месец и целта е реализиране на приходи/доходи от търговското посредничество. Това е подкрепено и чрез извършената на „ВИЗИА-ДД“ООД ревизия, която установява, че получените от П. Х. суми няма счетоводно отчитане в счетоводството на дружеството, не са фактурирани и не са постъпвали по банковите му сметки или в касата, т.е. не са постъпили в патримониума на това лице. Също така е установено, че получените от Х. чрез преводите от „Еконт Експрес“ ООД суми не са предавани от него в касата на „ВИЗИА-ДД“ООД за времето от получаването на сумите до провеждане на ревизията. Аналогични са данните и за другото дружество „Верея Тур“ АД. Оспорва като неверни твърдения в жалбата, че получените от Х. суми за застраховки, винетки и прочие такива същият е разплащал към третите лица. Твърдението на Х., че той не извършва дейността по търговски начин е опровергано, както от неговите обяснения, така и от целокупния доказателствен материал събран в ревизионното производство. Т.е., лицето е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ и получените от него приходи подлежат на облагане като търговска дейност на осн. чл.28. Допълнително установените задължения за ДОО на жалбоподателят са в резултат на определения с обжалвания РА осигурителен доход по реда на чл.122-124 от ДОПК, вр. с чл.124а от същия, защото установеността на приходи от икономическата дейност на Х. сочи, че то е извършвало вид трудова дейност, за която дължи внасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по см. на КСО и ЗЗО. Х. дължи и съответния ДДС, тъй като е задължено лице по см. на чл.3, ал.1-2 от ЗДДС. В резултата на проследяване на облагаемия оборот от посредническа дейност и от патентната дейност – заведение за бързо хранене, към 31.03.2018г. лицето има реализиран облагаем оборот от над 76хил. лв. и в срок до 14.04.2018г. е било длъжно да се регистрира по ЗДДС. Тъй като до 31.12.2022г. лицето поддържа оборот над 50 хил. лв., а за 2023г. над 100 хил. лв., не е налице основание за отпадане на регистрацията по ЗДДС. На осн. чл.102, ал.3 от ЗДДС всички изпълнени доставки на услуги - посредническа дейност по продажба на МПС и от продажби в заведение за бързо хранене, са приети за облагаеми доставки, за които се дължи начисляване на ДДС, което е определено в размер на 236 996,10 лв. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002424004136-020-001 от 16.08.2024г. /л. 8, т.1/, издадена от Р. Б. М., в качеството й на заместник на Т. В. П., Началник на сектор при ТД НАП Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на П. Х. Х., [ЕГН] от [населено място], с регистрация като ЕТ П. Х.-62, [ЕИК] и е определен обхват на ревизията по следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2023г.; ДДС /за същия период/. Определен е състав на ревизионния екип – П. Г. Д.- ръководител на ревизията и С. Д. П., гр. инспектор по приходите. Указано е в заповедта, че ревизията следва да се извърши в срок 3 месеца от връчването на ЗВР на лицето. ЗВР е връчена съгласно разписка на л. 11 електронна на 21.08.2024г. Със ЗИЗВР № Р-16002424004136-020-002/23.10.2024г. /л.126, т.3/, издадена от Т. П., възложил ревизията е променен обхвата на ревизията с нови видове задължения, като допълнително са включени задължения за ДОО за самоосигуряващи се, ЗО за самоосигуряващи се и УПФ за самоосигуряващи се лица и е определен срок за приключване на производството до 21.11.2024г. ЗИЗВР е връчена електронна на 25.10.2024г. /л.132, т.3/. Със ЗИЗВР № Р-16002424004136-020-003/14.11.2024г. /л.78, т.3/, издадена от Т. П., възложил ревизията, е продължен срокът за приключване на ревизията до 20.12.2024 г. ЗИЗВР е връчена електронно на 15.11.2024г. /л.84/ Със ЗИЗВР № Р-16002424004136-020-004/17.12.2024 г. /л.69, т.3/, издадена от Т. П., възложил ревизията, е продължен срокът за приключване на ревизията до 21.01.2025 г. Заповедта е съобщена по електронен път. /л.74, т.3/. В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени проверки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД. Видно от приложените на л. 73-77 декларации по образец, П. Х. е декларирал, че не притежава недвижими имоти, няма налични МПС, машини, стоки, оборудване и стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, вземания от банки и трети лица. От служебна справка за декларирани данни с декларацията по чл.14 от ЗМДТ е установено, че Х. е собственик на 0,25 ид./ч. от земя и сгради, находящи е в с . Черна гора с данъчна оценка на имотите 5375,10лв. На П. Х. на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56. ал.1 от ДОПК, са връчени ИПДСПОТЛ от 07.06.2024г. /л.62, т.3/, по което са представени доказателства и писмени обяснение /л. 63-65, т.3/; Получена е Молба за удължаване на срока за представяне на документи с Вх. № РД-20- 4963/ 03.09.2024 г. /л.242, т.9/. Издадено е решение за продължаване на срока с № Р-16002424004136-106-001/ 04.09.2024 г. Получен е отговор по електронната поща на 17.09.2024 г., по пощата с Вх. № РД-20- 4963/17.09.2024 г; ИПДПОЗЛ № Р-16002424004136-040-002 / 18.12.2024 г. връчено по електронен път на 02.01.2025 г./л.379, т.2 и л. 30, т.3/. Представено е писмено обяснение и документи по пощата с Вх. № РД-20-310/16.01.2025 г. /л. 381, т.2 – л.3, т.3/ Във връзка с установени обстоятелства по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК, на основание чл.124, ал.1 и чл.124а от ДОПК на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК № Р- 16002424004136-113-001/18.12.2024 г. /л.36, т.3/, връчено на 02.01.2025г. /л.35, т.3/ и Уведомление почл.17, ал.1, т.2 от ДОПК № Р-16002424004136-193-001 от 18.12.2024г. /л.31, т.3/, също връчено на 02.01.2025г., с което то е известено, че данъчната основа на задълженията му ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. От лицето са подадени за съответните години декларации по чл.124 от ДОПК /л. 5 - л.28, т.3/. Подадено е и ИПДСПОТЛ № Р-16002424004136-041-001/15.10.2024 г. до Изипей АД. Отговор е получен чрез ел. услуга на НАП с Вх. № Р-16002424004136-ПРД-001-И / 28.10.2024 г. /л.125, т.3/. С ИПДСПОТЛ № Р-16002424004136-041-002/16.10.2024 г. /л.215, т.3/ е подадено и до ЕКОНТ ЕКСПРЕС АД. Отговор е получен по електронната поща посредством платформа за трансфер на данни WeTransfer на 28.10.2024 г. /л.217-218, т.3/. От стр.222, т.3 и сл., в томове 4-8 до л. 139, т.9 от делото се прилагат заверени копия от електронни известия за получени от П. Х. чрез куриерската фирма суми, ведно със снимки на фискални бонове. С Протокол № Р-16002424004136-ППД-001/16.10.2024г., /л.144, т.9/ са присъединени доказателствата, събрани в хода на предходна проверка на П. Х. Х., приключена с Протокол № П- 16002424018368-073-001/ 25.07.2024г.; С Протокол № Р-16002424004136-ППД-002 /22.10.2024 г./ л. 138, т.3/ са присъединени доказателствата, събрани в хода на предходна проверка на П. Х. Х., с УИН № П-16002424018368; С Протокол № Р-16002424004136-ППД-003 /30.10.2024 г. – присъединени доказателствата, събрани в хода на ревизия на Визия ДД ООД с [ЕИК], приключена с Ревизионен доклад - № Р-16002424000443-092-001/ 12.09.2024 г. /л.88-97, т.3/ и Ревизионен акт - № Р-16002424000443-091-001/19.09.2024 г. /л.86, т.3/; С Протокол № Р-16002424004136-ППД-004/ 17.12.2024 г. /л. 40, т.3/ са присъединени доказателствата, събрани в хода на ревизия на ВЕРЕЯ - ТУР АД с [ЕИК], Ревизионен акт № Р-16002424000439-091-001/ 16.12.2024 г., и Ревизионен доклад - № Р-16002424000439-092-001/ 20.11.2024 г. /л.44-51, т.3/; с Протокол № Р-16002424004136-П73-001 /16.01.2025 г. - присъединяване на доказателства по реда на чл. 37 от ДОПК - справки от информационните масиви на НАП; Установено е, че П. Х. е подавал декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице в ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора с начало на дейност в качеството си на самоосигурявящо се лице като собственик на ЕТ „ПЕТКО ХРИСТОВ - 6. " с [ЕИК], считано от 06.04.2004 г. Заявен вид осигуряване - само за фонд Пенсии. Осигуряването прекратено от 02.01.2020 г. Няма внесени дължими осигурителни вноски по фонд ДОО, ДЗПО и УПФ. За целите на ревизията са изготвени и искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица. С ИПДСПОТЛ №Р-16002424004136-041-001/ 21.01.2025г. /л.70, т.2/ от „ВЕРЕЯ ТУР" АД, са изискани във връзка с рамков договор за посредничество при продажба на МПС от 21.01.2015г. представяне на договори, фактури за продажба, ПКО, банкови извлечения и др. за всяка извършена от П. Х. продажба на МПС, ведно с платежни документи за изплатени на Х. суми и др., по което от третото лице са приложени фактури за извършени продажби на употребявани МПС и извлечения от счетоводните сметки /л. 72-96, т.2/, дадени са писмени обяснения /л. 98-99, т.2/, декларация /л.100, т.2/. От данните от писмените обяснения е удостоверено, че за процесния период П. Х. не е нает на трудов договор във „ВЕРЕЯ ТУР“ АД, но въз основа на нотариално заверено пълномощно е упълномощен да продава от името на дружеството собствени ПМС, внос от САЩ, като за периода 2018-2023г. същият е продал 28 автомобила, за които се прилагат и фактури. Съгласно декларация на законния представител на дружеството, П. Х. не е внасял в касата, нито е превеждал суми по разплащателните сметки на АД за периода 2016 до м. 01/2025г., вкл. и с оглед извършени продажби на МПС, както и от това лице не са получавани суми на друго основание, нито са отчитани суми от Х., получени от последния чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД. По повод ИПДСПОТЛ № П-16002424018368-041-002 от 03.06.2024г. /л.140, т.3/ ревизиращите правят идентични установяванията и относно „ВИЗИЯ-ДД“ООД, от името на което дружество П. Х. продава техни МПС, като доходите от продажбите са получавани лично от ревизираното лице чрез изплащане на пощенски записи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД. Въз основа на извършен анализ на предоставени справки и информацията от трети лица, вкл. куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД ревизиращите приемат за установено, че П. Х. извършва търговска дейност, като чрез осъществяване на търговско посредничество при продажба на МПС, реализира приходи в размер на 1 652 599,68 лв. /по години посочени на стр.5 от РД/. От ревизиращия екип е прието, че представените данни от "Еконт експрес" ООД сочат, че продажбите попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ - извършвана дейност по занятие, както и че тези доставки са с цел реализиране на печалба, т.е. лицето действало като търговец по смисъла на чл.1, ал.4 от ТЗ, поради което той е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ лице, а получените приходи от продажбите подлежат на облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ. В заключение ревизиращите приемат, че Х. не е декларирал всички получени доходи за периода, което е прието като наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и т.4 – липсва счетоводна отчетност, съгласно ЗСч. За ревизирания период има подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от П. Х. Х.: 2018 г. с Вх. № 2400И0751945/05.06.2024 г. с декларирани доходи в Приложение 1 в размер на 1800,00 лв. и Приложение 3 в размер на 281 761,24 лв. с код 307 - Доходи от възнаграждения по извън трудови правоотношение /л.363-364, т.2/. Деклариран данък за довнасяне – 21 132,13 лв. Данъкът не е внесен; 2019 г. с Вх. № 2400И0751949/05.06.2024 г. с декларирани доходи в Приложение 1 в размер на 1800,00 лв., Приложение 3 в размер на 326 056,60 лв. с код 307 - Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношение, и Приложение 7 в размер на 3367,32 лв. /л.357-359, т.2/. Деклариран данък за довнасяне - 24454,28 лв. Данъкът не е внесен; 2020 г. с Вх. № 2400И0687522/23.11.2023 г. с декларирани доходи в Приложение 1 в размер на 1827,50 лв. и Приложение 3 в размер на 311 515,62 лв. с код 307 - Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношение /л.352-353, т.2/. Деклариран данък за довнасяне - 23363,00 лв. Данъкът не е внесен; 2021 г. с Вх. № 2400И0687523/23.11.2023 г. /л.346-347, т-2/с декларирани доходи в Приложение 1 в размер на 1940,00 лв. и Приложение 3 в размер на 360 371,12 лв. с код 307 - Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношение. Деклариран данък за довнасяне - 27027,00 лв. Данъкът не е внесен.; 2022 г. с Вх. № 2400И0751952/05.06.2024 г. с декларирани доходи в Приложение 1 в размер на 2070,00 лв. /л.340-341, т.2/ и Приложение 3 в размер на 238 365,47 лв. с код 307 - Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношение. Деклариран данък за довнасяне - 17877,00 лв. Данъкът не е внесен; 2023 г. с Вх. № 2400И0735758/22.04.2024 г. с декларирани доходи в Приложение 1 в размер на 2377,50 лв. /л.334-335, т.2/ и Приложение 3 в размер [рег. номер],63 лв. с код 307 - Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношение. Деклариран данък за довнасяне - 10513,00 лв. Данъкът не е внесен. От ревизиращите са установени подадени Данъчни декларации по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък за 2018 г. с Вх. № ДК61000689БФ/31.01.2018 г. и за 2019 г. с Вх. № ДК61000539БФ/29.01.2019 г., от които са установени доходи, подлежащи на облагане с патентен данък за ЕТ П. Х. – 62, както следва: за 2018 г.- 48 854,31 лв.; за 2019 г. – 25 867,65 лв. В РД е прието, че съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, ревизираното лице следва в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който достига облагаем оборот от 50 000,00 лв. за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия да подаде заявление за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като в конкретния случай ревизираното лице реализира облагаем оборот в размер на 76 236,33 лв. към 31.03.2018 г. и в срок до 14.04.2018 г. е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. До 31.12.2022 г. лицето поддържа облагаем оборот над 50 000,00 лв. и над 100 000,00 лв. за 2023 г., поради което няма основания за отпадане на задължителната регистрация по ЗДДС. С ИПДПОЗЛ № Р-16002424004136-040-002/ 18.12.2024г. от П. Х. е изискана информация за всички извършени разходи във връзка с осъществяваната дейност - посредничество при продажбата на МПС. РЛ не представя информация за извършени разходи, като изрично в дадени обяснения при извършените му проверки /л.238, т.9 и л. 275, гръб, т.9/ сочи, че няма документи за извършени разходи във връзка с осъществено посредничество при продажбите на МПС. Въз основа на доказателствата, е прието, че за периода 01.12.2018 г. - 31.12.2023 г. П. Х. Х. извършва продажби с вкл. ДДС, които съставляват доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, облагаеми по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС в размери, посочени в нарочна таблица /вж. РД/. Размерите на данъчната основа и дължимия ДДС са посочени в кол. 3 и кол. 4 от таблицата. Въз основа на извършеното ревизионно производство, горните фактически установявания и на основание чл.117 от ДОПК от определения със ЗВР ревизиращ екип – П. Д. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С. П. – главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16002424004136-092-001 от 05.02.2025г. /л. 81 и сл., т.1/. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от издателите си. Същият е връчен по електронен път на 06.02.2025г., съгласно приложено в том 2 удостоверение /л.53/. Против съставения РД е подадено възражение по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице /л.62-63, т.1/, подписано от упълномощен представител /л.61, т.1/. Въз основа на съставения Ревизионен доклад №Р016002424004136-092-001 от 05.02.2025г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, на 06.03.2025г. от Т. В. П., началник сектор и възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002424004136-091-001 /л.43-50, т.1/, с който по отношение на П. Х. Х., [ЕГН] са установени данъчни и осигурителни задължения за периода 01.12.2018г. – 31.12.2023г. и лихви за просрочие, изчислени към 06.03.2025г., в общ размер на 723 415,71 лв. С РА изцяло са потвърдени и възприети констатациите в ревизионния доклад от 05.02.2025г., както фактическите и правни изводи, и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с електронни подписи от издателите си П. Д. и Т. П.. Ревизионният акт е връчен на П. Х. по електронен път на 11.03.2025г., съгласно удостоверение за електронно извършено връчване чрез ИС "Контрол“ /л.59, т.1/. На 20.03.2025г. чрез ССЕВ /л.37, т.1/ от П. Х. Х., чрез адв. Г. /л.40, т.1/ е подадена жалба до Директор ДОДОП Пловдив /л.38, т.1/ против РА № Р-16002424004136-091-001 от 06.03.2025г., регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№Ж-16-108-1 на 01.04.2025г., като към нея не са приложени нови доказателства. Оспорен е изводът на органа, че се касае за търговска дейност по см. на ТЗ, че не всички суми са личен приход на лицето, че няма укриване на приходи, че не се доказват предпоставките за провеждане на ревизионно производство по особения ред, че неправилно е определена данъчната основа по чл.28 от ЗДДФЛ. С Решение № 145/ 14.05.2025г. Директор на ДОДОП – Пловдив /л.22 - л.34, т.I/ на основание чл.155, ал.2 от ДОПК потвърдил изцяло обжалвания РА за установени задължения за ГАД по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за годините 2018-2023г. и за ДДС за периода 01.12.2018г. -31.12.2023г. Решение №145/ 14.05.2025г. е съобщено на оспорващия по електронен път на 19.05.2025г./л.21, т.1/, а жалбата против него е подадена чрез органа на 02.06.2025г., в последния ден от 14 дневния срок. Горестоящият административен орган е приел, че от събраните в хода на проведеното ревизионно производство доказателства е потвърден изводът, че ревизираното лице извършва през ревизирания период търговска дейност по посредничество при продажба на автомобили с доставка чрез куриер и плащане – наложен платеж и парични преводи, които не са с инцидентен характер, а приходите от тези сделки не са декларирани и правилно са установени предпоставките по чл.122, ал.1, т.2, 4, 5 от ДОПК за облагане на лицето с допълнителен данък по ЗДДФЛ за годините 2018-2023. Потвърден е изводът на ревизиращия екип, че от гл. т. на ЗДДС П. Х. е задължено по него лице съгласно чл.3, ал.1-2 от ЗДДС, тъй като извършваната от него търговска дейност съставлява независима икономическа дейност по предоставяне на услуги, в случая посреднически по продажба на МПС, което е облагаема доставка по ч.8, вр. с чл.9, ал.1 от ЗДДС и формира оборот за регистрация по ЗДДС. Относно допълнително установените задължения за ДОО, ЗО и ДПО-УПФ за самоосигуряващи се лица, в решението е прието за неоснователно възражението, че не е доказано от ревизиращите, че приетия от тях за укрит доход е от трудова дейност и поради това за него се дължат ЗОВ. Според горестоящия данъчен орган в ревизионното производство са установени факти, сочещи, че през ревизирания период Х. има сключен трудов договор с ВИЗИЯ-ДД ООД, по койот е осигуряван на осн. чл.4, ал.1, т.1 от КСО, а като собственик на ЕТ П. Х.-62 той е лице по чл.4, ал.3, т.1,2, 4 от КСО и дължи внасяне на осигурителните вноски изцяло за своя сметка, като доходът върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. По силата на чл.33 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, а в чл.40 от ЗЗО са регламентирани доходите, от които се изчисляват вноските, като в случая е посочено, че тя се определя на осн. чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Предвид установеността в ревизионното производство на недекларирани доходи, е определен нов осигурителен дохов на Х. на осн. чл.124 от ДОПК, вр. с чл.6, ал.8-9 от КСО и чл. 40, ал.1, т.2 от КСО, в следствие на което са установени допълнителните задължение за ДОО, ЗО и ДПО-УПФ. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията /вж. и л. 163-164, т.1/; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с [жк], както и доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002424004136-091-001/ 06.03.2025г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното: Оспорването на РА е допустимо, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от оспорването, против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна. Ревизията на П. Х. е възложена със заповед, издадена на 16.08.2024г. от служителя, изпълняващ функциите по заместване на Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, определен в акт на Директора на ТД на НАП Пловдив с правомощието да издава ЗВР. По делото се прилагат Заповед № №РД-09-789/13.05.2022г. /л.18, т.1/ и Приложение №1 към нея, съгласно което началник на сектор с място на работа Т. В. П. е орган по приходите, която в това си качество е определена за орган, компетентен да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК. В случая първоначалната ЗВР е издадена от служителя Р. Б. М., в качеството й на заместваща отсъстващия титуляр на длъжността Началник сектор, която служителка е посочена в Приложение №1 към Заповед № №РД-09-789/13.05.2022г. за заместваща титуляра при неговото отсъствие. По делото допълнително се представят доказателства, че в периода 15.23.08.2024г. титулярът на длъжността началник сектор Т. П. отсъства от работа, поради разрешен й отпуск, предвид на което същата се замества от определеното лице – Р. М. /вж. заповедта на л. 164, т.1. Видно от приложените в преписката последващи ЗИЗВР същите са издадени от титуляра на длъжността началник сектор Т. П., което сочи на валидно инициирано ревизионно производство. По делото се прилагат и са приети доказателства за връчване на ЗВР и последвалите я ЗИЗВР на П. Х., които не са оспорени. Със ЗВР е определен съставът на ревизиращия екип – ръководител на ревизията П. Д. и С. П., като РД е съставен на 05.02.2025г. и подписан чрез валиден КЕП именно от определения със ЗВР и последвалите ги ЗИЗВР като ръководител на ревизията служители гл. инспектор П. Д. и С. П.. РД е надлежно връчен на Х. на 06.02.2025г., съгласно удостоверение на л.53, т.2 Ето защо, съдът приема извода, че изцяло съобразно закона и въз основа на приетите доказателствата е инициирано и е проведено ревизионното производство, приключило с издадения на дата 06.03.2025г. краен административен акт /РА/ в производството по ДОПК. Съгласно на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. В случая съдът приема извод, че няма допуснати съществени процесуални нарушения. ЗВР и ЗИЗВР, съставения Ревизионен доклад от 05.02.2025г. и издаденият въз основа на него РА № Р-16002424004136-091-001/ 06.03.2025г., са издадени чрез информационна система „Контрол“, като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител, като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т. I от делото/. В случая от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи към датата на издаване на горепосочените актове. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него. С оглед на изложеното, Съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни. РА е и мотивиран както с конкретни фактически основания, така и с правни. С оглед спецификата на ревизионното производство и съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, поради което фактическите и правни основания, посочени в РД, съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК. Поради това, липсата на мотиви в РА, при наличието на такива в ревизионния доклад, не представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание по чл.120, ал.1 от ДОПК. В случая, РД съдържа достатъчни фактически и правни основания, въз основа на които приходният орган определя спорните задължения в тежест на жалбоподателя, което на свой ред дава яснота, защо са установени те и в процесния ревизионния акт, поради което не е необходимо в РА изцяло да се преповтарят констатациите, изложени преди това в РД. Издателите на РА изрично заявяват, че приемат констатациите, фактическите и правни изводи, съдържащи се в доклада. Дори и РА да не притежава мотиви, ако в съдържанието му изрично се препраща към ревизионния доклад, както е в случая, то в съдебната практика се приема, че допуснатото процесуално нарушение не е от такова естество, че да прави издадения ревизионен акт нищожен или незаконосъобразен единствено и само на това основание. В случая липсват доказателства, че лицето е възпрепятствано да организира защитата си или е била налице пречка по отношение на него същият да упражни в срок и в пълен обем правото си на контрол относно законосъобразността и правилността на акта пред горестоящия данъчен орган или съда. Ревизията е приключена в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, последно срокът е продължен до 21.01.2025г., а РД е съставен на 05.02.2025г., което е в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт, който конкретно /с оглед подадено възражение против РД/ е 14 дни от датата на подаване на възражението, считано от 19.02.2025г. /вж. л. 68, т.1/, съотв. до 05.03.2025г., РА е издаден на 06.03.2025г. Съдът също приема извода, че няма допуснато от органите по приходите и нарушение на принципите за обективност и на служебното начало по чл. 3 и чл.5 от ДОПК и приема извод, че приходните органи са установили обективно и в пълнота, съответно са извършили преценка на всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичните задължения. Жалбоподателят е запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, като му е предоставяна възможност да реализира защитата си, като сочи доказателства за указани му с ИПДПОЗЛ доказателства. От преписката не се установи при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, при формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Жалбоподателят не само е своевременно и надлежно е уведомен за започналото ревизионно производство, но и не е лишен или възпрепятстван незаконосъобразно от възможността пълноценно да участва в него, като е безспорно, че именно по повод връчените му искания в хода на ревизията, същият реализира правото си на защита, като представя изискани му документи и дава писмени обяснения, които са взети в предвид от органа. Макар и да подава възражение против РД, не прилага други доказателства, чрез които да търси оборване на фактическите установявания, направени с РД. Ревизиращите органи в изпълнение на служебното си задължение са събрали по реда, предвиден в ДОПК, доказателства, като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правно релевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание. По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон: Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато се установят данни за укрити приходи или доходи, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане, липсват. В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основания за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като в този смисъл са и дадените указания в разпореждане [номер]/004.07.2025г., постановено по делото. При извършения от Съда контрол за законосъобразност на обжалвания РА приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, установяват и доказват наличието на предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл.122, ал.1 и конкретно хипотезите на т.2, 4 и 5 от ДОПК, като основания за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК. Следва да се отбележи, че жалбоподателят само формално оспорва в подадената от него жалба до съда, че липсват основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Доказателства в тази насока по делото не се ангажират, за да се опровергае изводът на приходните органи, въпреки, че с нарочни искания органите по приходите са изискали документи и писмени обяснения и пр. относно осъществяваната от Х. комисионна дейност по силата на рамкови договори с трети лица с “Визия-ДД“ ООД и „Верея Тур“ АД, в резултат на която ревизираното лице през процесния период реализира доходи, нито е оборен изводът на органа, че тези приходи Х. през ревизираните периоди е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, за да ги декларира за целите на облагането. Тъй като дейността, от която се генерират приходите е със стопански характер, като извършена от търговец по см. на ТЗ, следва, че Х. формира предприятие по см. чл.2, ал.1 от ЗСч., съотв. е задължен субект да води текуща счетоводна отчетност по ЗСч., а доказателства за такова не се представят пред органа, като изрично отново се признава от ревизираното лице, че такова не е водено, както и е признато от Х., че не съхранява документи, свързани с дейността и получените от нея приходи, които да правят възможно установяване на основата за облагане. В ревизионната преписка са налични изрични писмени обяснения дадени и подписани от П. Х., доказващи фактите на придобити е недекларирани приходи от извършено от него комисионна дейност, свързана с продажби на чужди МПС, която дейност не е водена счетоводна отчетност, нито се пазят каквито и да е документи за нея /като фактури и др./. Фактът на осъществени по силата на рамковите договори с третите лица продажби на МПС, от които П. Х. генерира пред процесния период приходи в размер на общо над 1,652 млн. лева, получени чрез изплатени лично пощенски записи, получени чрез ЕКОНТ ЕКСПРЕС АД не е опроверган, нито дори е заявен като спорен от жалбоподателя, а по делото са налице безспорни доказателства за това. Х. не оспорва както пред органа, така и пред съда подписите под електронните изявления за получени суми, нито дори отрича факта на тяхното получаване, като в този смисъл са и изричните му писмени обяснения, дадени в хода на ревизионното производство. Като частни писмени документи, електронните изявления, подписани от жалбоподателя, се ползват с материална доказателствена сила относно съдържащите се в тях неизгодни за него факти. Събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства правилно се кредитират от органите по приходи, като годни да удостоверят обективираните в тях факти. Оспорващата страна не се възползва от правната възможност да прави доказателствени искания с цел оборване на фактическите установявания на приходния орган. Единствено твърди пред органа, така и пред съда, че при сключване на предварителните договор с клиентите е било предвидено, че застраховките „ГО“, винетки, глоби от пътни камери и застраховките „Автокаско“ се поемат от лизингополучателя, които суми са изпращани от купувачите на жалбоподателя, с които суми той в последствие се разплаща по сметка на трети лица. На първо място нито по делото, нито пред органа се представят каквито и да е предварителни договори, за да се удостоверят тези твърдения, дори напротив, от Х. пред органа са дадени писмени обяснения, в които той изрично признава, че не съхранява такива договори. Ето защо, тези му твърдения не се удостоверяват и съответно остават не доказани, а от там и могат не променят крайните фактически установявани на органа касателно получените в установените размери доходи, които следва да се включат в облагаемата основа за определяне на размерите на дължими публични задължения. Съдът приема за доказано във връзка с целите на данъчното облагане, че в разглеждания казус от органа на приходите се доказаха обстоятелства за извършване на ревизионно производство по аналогия, т.е. по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, тъй като е удостоверено по несъмнен начин, че през ревизирания период П. Х. реализира доходи, които е укрил, които са получени в резултат на извършена от него дейност, която правилно е определена като търговска по см. на ТЗ, както и се установи, че лицето не представя за тази дейност никакви доказателства за редовно водена счетоводна отчетност по ЗСч., каквато той следва да извършва, а доколкото дейността е с характер на търговска, не представянето на счетоводни документи и регистри, и липсата на такива, препятства възможността да се установи коректно основата за данъчно облагане, нито представя документите /фактури и др./, необходими за определяне на основата за облагане, тъй като такива по изрично признание на ревизираното лице не се съхраняват от него, като по силата на чл. 175 ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, направеното от страната признание на факти, се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В този смисъл, Съдът приема извода, че органът по приходите доказва наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, на които се основава /т.2, 4 и 5/ и съотв. изцяло законосъобразно е предприел процедура по установяване задълженията по особения процесуален ред, установен в чл. 122 от ДОПК. След като основанията на чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК се подкрепят от документите, събрани от органа по приходите в хода на ревизията, приложение намира презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това я носи жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване, както се сочи по-горе. В случая и въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът приема за не опровергана презумираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно релевантните за определянето на данъчната основа по ЗДДФЛ обстоятелства. Съгласно чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 - т.16 от ДОПК, като органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон. В случая от представените по делото доказателства е безспорно установеното, че ревизираното лице през процесните периоди системно /редовно/ извършва дейност по посредничество при продажба на стоки /МПС/ това е с цел реализиране доходи за лично ползване, поради което тази дейност законосъобразно е определена като стопанска дейност. Споделя се изводът на органите по приходите, че извършените продажби нямат инцидентен характер, тъй като в тази насока са налице не оспорени писмени доказателства /вж. доказателствата от „ВИЗИЯ-ДД“ООД и „ВЕРЕЯ ТУР“ АД, както и не опроверганите констатации, че сумите по електронните известия на ЕКОНТ ЕКСПРЕС АД са получени единствено и само от П. Х.. Продажбите са регулярни, системно извършвани през ревизираните периоди, в количества, които еднопосочно определят дейността като търговска и извършвана по занятие по см. на чл.1 ТЗ, а предвид обема и броя на продажбите, осъществени от Х., както и на получените от него за тази дейност парични суми в размер на над 1,652 млн. лв., то е несъмнено, че ревизираното лице безспорно извършва независима икономическа дейност, доходите от която не са декларирани от него по надлежния ред като такива от стопанска дейност на ЕТ и в пълния им получен размер, поради което и не са облажени с преки и косвени данъци. С оглед на изложеното, правилно ревизиращият орган приема, че приложение намира чл.26, ал.7 ЗДДФЛ, която разпоредба сочи, че по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по см. на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба (ЗКПО), включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. По силата на чл.18, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗКПО, данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, който е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Съгласно т. 21. 2 от СС 1 „Представяне на финансовите отчети“, счетоводният финансов резултат, т. е. счетоводната печалба или загуба се определят, като разлика между общите приходи и общите разходи. Поради това за определяне на данъчната печалба по реда на ЗКПО и съответно на облагаемия доход по чл.26, ал.1, във връзка с ал.7 от ЗДДФЛ във всички случаи е необходимо да се изследват приходите и разходите от констатираната стопанската дейност. Съобразявайки посочените разпоредби, данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за извършената икономическа дейност без регистрация на тази дейност по ТЗ, е опредена по чл.122, ал.2 от ДОПК при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК. В случая ревизиращия екип на приходната администрация е установил и доказал по надлежния ред размера на недекларираните от ревизираното лице приходи от дейността за съответните години от ревизираните периоди, те не са оспорени от ревизираното лице, нито са опровергани от последното чрез представяне на насрещни доказателства, както в ревизионното производство, така и пред съда. Ето защо, следва да се възприемат за правилно установени и определени в съответствие със събраните доказателства при ревизията, че са установени доходи в общия размер на 1 652 599,68 лв., които не са декларирани като получени за всяка една от ревизираните години и те съответно са, както следва: за 2018г. в размер на 280 131,24 лева, за 2019г. – 319 931,60 лева, за 2020г. – 310 515.62 лева, за 2021г. – 360 371,12 лева, за 2022 г. – 238 367,47лв. и за 2023г. – 143 284,63лева, изплатени чрез ЕКОНТ ЕКСПРЕС АД и получени суми от П. Х., съгласно представени копия на документи и електронни изявления, съдържащи подписа на ревизираното лице. В съответствие със закона при определяне на облагаемата основа са отчетени и декларираните доходи от патентна дейност, която ревизираното лице осъществява като ЕТ П. Х.- 62, които са установени в размера от общо 74 721,96лв., както и при определяне на облагаемата основа е включен и начисления при ревизията ДДС. По отношение на разходите за дейността жалбоподателят не подкрепи с доказателства конкретните си твърдения, че такива са извършени от него за заплатените застраховки и пр., поради което съдът приема, че ревизиращият орган законосъобразно с РА при определяне на облагаемата основа е съобразил единствено удостоверените по надлежен начин разходи при осъществяваната от Хрисов търговска дейност по посредничество при продажбите на МПС, съотв. и така визираните от него стойности са именно тези. Принципът на съпоставимост на приходите и разходите изисква разходите, извършени във връзка с определена дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, в който се черпи изгода от тях, но само ако същите са документално доказани. Жалбоподателят не доказа да е извършил разходи във връзка с дейността, които да не са съобразени от органите по приходите при формирането на данъчната основа. По този начин, съдът приема, че с РА правилно са признати разходи единствено за 2018г. в размер на 33264,87 лв. и за 2019г. – 20 747.55 лв. /от патентна дейност на жалбоподателя, извършена като ЕТ П. Х.-62/. Като правилни се възприемат изводите на приходните органи, че осъществяваната от П. Х. дейност в периода 2018г. и 2023г. по посредничество при продажба на стоки /МПС/, от която се реализират доходи за лична полза, е независима икономическа дейност по дефиницията на чл.3, ал.2 от ЗДДС, тъй като е осъществявана редовно и срещу възнаграждение. Като осъществяващ независима икономическа дейност, Х. се явява данъчнозадължено лице съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС. Въз основа на получените плащания, чрез наложените платежи, приходните органи правилно определят реализирания облагаем оборот по реда на чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС помесечно, както и правилно приходния орган е установил, че след м. 03.2018г. е достигнат облагаем оборот в размер на над 50 000лв. /76 236.33 лв./, което задължава лицето да подаде заявление за регистрация по ДДС в срок до 14.04.2018г., каквато не е подадена. За безспорно удостоверено съдът приема обстоятелството, че считано от дан. период 03/2018г. до края на ревизирания такъв е поддържан оборот за 12 месеца над предвидения в разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗДДС от 50 000лв., а след изменението й от ДВ бр. 58/2022г. и над размера на облагаем оборот от 100 000лв. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС данъчнозадълженото лице дължи ДДС за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако то беше подало заявление, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. При прилагане на цитираната разпоредба, данъчните задължения за ДДС и лихви са установени с РА за данъчните периоди от м. Март 2018г. до м. декември 2023г. върху установената от ревизиращия екип данъчна основа по правилото на чл.67, ал.2 от ЗДДС. По този начин за всеки от периоди е начислен съотв. дължимия ДДС в общ размер на 236 99,10 лева, ведно със съответните лихви в размер на 111 224,55 лева. Законосъобразно е извършено определянето на данъчната основа, като органът е съобраил размера на доказаните приходи от дейност за съответните години от ревизирания период, съотв. размера на доказаните разходи за дейността. На основание чл.28 ЗДДФЛ са приспаднати и дължимите осигурителни вноски, като относно техния размер не се повдигат възражения, нито те се оспорват, като въз основа на така определената данъчна основа по чл.122, ал.1 от ДОПК е определен допълнително дължимият годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ и прилежащи лихви. Настоящата инстанция споделя, вкл. и като не оборени фактическите изводите на решаващия административен орган, досежно размерите на допълнително определените задължения за ЗОВ за процесните периоди. При удостовереността на факта, че П. Х. системно упражнява дейност с личен труд, за което получава постоянни доходи, т.е. упражнява трудова дейност на свой риск и за своя сметка, то правилен е изводът на органа, че подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО и ЗЗО като самоосигуряващо се лице, в качеството му на търговец. За получените доходи от тази дейност и при правилно съобразяване на конкретиката на случая, безспорно е в случая, че няма начислени и няма внесени задължителни здравно осигурителни вноски, съгласно изискванията на чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. В случая не намира приложение ТР № 2/02.02.2022г. по тълк. д. 8/2020г. на ОСС на ВАС. Съгласно мотивите на което, не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а от ДОПК, за еднолични търговци, регистрирани по чл.56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани, при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл.124а ДОПК. Според чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, в приложимите редакции, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Упражняването на търговска дейност, с регистрация или без регистрация като едноличен търговец, е трудова дейност, която поражда задължение за осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО. Установеното по делото от фактическа страна подкрепя извода, че жалбоподателят попада в кръга назадължително осигурените лица по чл.4, ал.3, т.2 от КСО в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла чл.5, ал.2 от КСО, поради което дължи и ЗОВ, каквито органът по приходите установява с обжалвания РА. Жалбоподателят не оспори установените от приходния орган размери на тези задължения, поради което съдът приема, че те са правилно определени за съответните години върху годишен осигурителен доход, определен на база установения при ревизията облагаем доход по ЗДДФЛ и при съобразяване с максималния размер на осигурителния доход за посочените периоди. С оглед на гореизложеното и съобразявайки разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК, Съдът приема, че РА № Р-16002424004136-091-001/ 06.03.2025г., потвърден изцяло с Решение № 145 от 14.05.2025г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП относно определени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 – 2023г., за ЗОВ за същия период и за ДДС за периода 01.12.2018г. 31.12.2023г., ведно с прилежащите лихви, е изцяло законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на спора, жалбоподателят на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност на спора и преди всичко при отчитане на проявената процесуална активност от пълномощника на страна, изразяваща се в прилагане на кратки писмени становища за законосъобразност на РА, съдържащи и искане за присъждане на разноските, и като съобрази тълкуването, дадено в решение по дело С-438/2022 на СЕС, Съдът приема за справедлив в този случай размер на възнаграждението за юрисконсулт от 3117,15 лв. или 1593,77 евро. Според Съда, възнаграждението за юрисконсулт, определено в границите по чл.8, ал.2, т.6 от наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /вж. за нея тълкуването на СЕС/, в случая ще се яви справедливо по размера си, тъй като няма да е съобразен нито с фактическата и правна сложност на спора, нито с процесуалното поведение на пълномощника на ответника. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът