Решение № 260668 от 10.6.2021 г. на Районен съд - Варна по дело № 3105/2020 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Д.“ ЕАД, ЕИК 200704693, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя Д.С.Д., чрез адв.Кр. К., •••-010457/07.11.2018 год. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което за нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, вр.чл.275, ал.1 от КТ и чл.127, ал.1, т.4 от КТ на осн. чл.416, ал.5, вр.чл.413, ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 / петнадесет хиляди / лева. С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални и материални нарушения. Сочи се, че ефективния контрол не е осъществен от общината и пътната агенция, която стопанисва третокласния път и е създала предпоставки за ПТП. Алтернативно се иска намаляване на санкцията до минимума предвиден в закона. В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв.М., ВАК, който моли НП да бъде отменено изцяло. Прави искане за присъждане на разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юк Ошавкова, която намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Прави искане за присъждане на разноски. Актосъставителят, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: От фактическа страна: НП № 03-010457/07.11.2018 год. е издадено, затова, че „ Д.“ ЕАД, с БУЛСТАТ 200704693 в качеството на работодател не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършената работа от лицата Н.П.С. с ГЕН •••••••••• на длъжност „ носач-товарач, стоки“ и Д.К.О.с ЕГН •••••••••• на длъжност „ носач-товарач, стоки“ при управлението на служебен автомобил „ микробус“ с рег. № •••, управляван от Н.П.С. на длъжност „ носач-товарач, стоки“ и спътника Д.К.О.на длъжност „ носач-товарач, стоки“ без да създаде риск за здравето и по безопасен начин, т.е. е допуснал управлението на служебен автомобил „ микробус“ с рег. № •••, който при участие в ПТП на третокласен път между гр.Белослав и с.Константиново, около 200 метра след завод „ Терем КРЗ Флотски арсенал Варна“ ЕООД, местност „ Лъджата“, водел до летален изход и за двете лица без това да е възложено в длъжностната характеристика или друг вътрешно-фирмен документ – нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, вр.чл.275, ал.1 от КТ и чл.127, ал.1, т.4 от КТ. Нарушението е извършено на 01.10.2018 год. на третокласен път между гр.Белослав и с.Константиново, около 200 метра след завод „ Терем КРЗ Флотски арсенал Варна“ ЕООД, местност „ Лъджата“. НП е съставено въз основа на АУАН № 03-010457/31.10.2018 год.. Възражение от представляващия дружеството- нарушител срещу акта няма вписано. Такова е депозирано в законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.3 от ЗАНН. Разпитан в хода на съдебното производство свидетеля при установяване на нарушението и съставянето на акта П.Б. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че на 01.10.2018 год. дежурен полицай е съобщил в Д ИТ Варна за трудова злополука. Установено било, че на главен път гр.Белослав-с.Константиново, на около 100 метра след завоя за „Терем „ е възникнало ПТП с две загинали лица. Когато той и колегата му посетили мястото на произшествието установили смачкан микробус, облепен със стикери на „ Денислав „, собственост на дружеството. Свързали се с работодателя и започнали проверка за настъпилата злополука. Установили, че работниците Н.П.и Д.О.се качили на служебния микробус и тръгнали от Белослав в посока с.Константиново, където се намирала другата база на дружеството. По пътя натам настъпило транспортното произшествие. Според свидетеля било установено, че на починалите лице с устна заповед било наредено да отидат до базата в с.Константиново.Според свидетеля от страна на дружеството се опитали да прикрият факта, че починалите са били на работа, като били представени графици, че в деня на злополуката не са били. Не били дадени обяснения от дружеството и по какъв начин ключовете от микробуса са се намирали в Н.Пламенов. С показанията си св.Е. потвърждава казаното от св.Б.. От показанията на св.С. С.се установява, че Н.С. е нямал право да управлява микробус, тъй като е нямал издадена такава заповед. От показанията на Н.С. се установява, че към датата на нарушението е управлявал микробус „ Мерцедес“, при управлението на който са починали П.и К..Твърди, че влизането и излизането от обекта на фирмата е ставало само с карти.Освен карти, водачите на автомобили на дружеството са имали и пътни листи, в които се попълвал маршрута, откъде се тръгва, къде се отива.Твърди, че рядко се е случвало буса да бъде местен в негово отсъствие. Твърди, че това бил единствения случай, когато някой вземал чужд автомобил и излизал с него от базата, както и че за всяко излизане се попълвал пътен лист. Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и Е., тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви. По отношение показанията на свидетелите С. и С.съдът ги кредитира, като отчита обстоятелството, че същите работят за дружеството жалбоподател. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Б., Е., С.и С., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК. От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор Дирекция „ ИТ” Варна, съгласно приложена Заповед № 0280/03.08.2010 год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, като АУАН също е съставен от компетентно лице. Общото задължение на работодателя е да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места е регламентиран в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ. В частност при оценяване на риска се осигурява обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове. От анализа на доказателствата по делото е безспорно установено, че „Д.“ ЕАД, в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т.2 предл.последно от ДР на ЗЗБУТ е имал задължението да осигури безопасни и здравословни условия на труд, изразяващи се конкретно в организацията на работните места, касаеща предоставяне управлението на МПС, собственост на дружеството на лица, на които това не е вменено по длъжностна характеристика, каквото изискване визира чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че влизането и излизането на автомобилите от базата на дружеството е ставало с нарочна поименна карта, както и че са попълвани пътни листи при излизане на автомобилите от базата. Видно от показанията на св.С. обаче, е че имало изключения, а именно при нареждане от началника на транспорта на дружеството друг, работещ в дружеството е можело да се отиде с МПС на дружеството, за да се зареди с гориво, а такова зареждане е ставало в базата в с.Константиново, по пътя за където е настъпило транспортното произшествие. В случая според състава на съда не е от значение по каква причина двамата работника се пътували към с.Константиново, а именно, че след като управлението на МПС не им е било заложено в длъжностната характеристика за работодателя е било задължително, осигурявайки здравословни и безопасни условия на труд да създаде организация на работните места, за да не се допуска управлението на автомобилите на дружеството от лица, на които това не им е вменено в задълженията. Още повече, че са налице данни за употребен от починалия С. алкохол / видно от СМЕ, назначена по ДП № 318/2018 год. по описа на 04 РУ ОД МВР Варна е, че в кръвта на починалия С. е установено наличие на алкохол 2, 6 промила и 3, 4 промила в урината/. Въпреки изложеното по-горе, обаче състава на съда намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на наказаното лице. От описанието на нарушението, дадено в АУАН и НП се установява, че се касае за липса от страна на дружеството нарушител на ефективен контрол за извършената работа при управление на служебен автомобил без да се създаде риск за здравето и по безопасен начин, което е посочено в текста на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, а като нарушена е визирана нормата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, която гласи, че работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места. Изложеното дава основание на съда да приеме, че както в АУАН, така и в НП не е налице съответствие между описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено и посочените законни разпоредби, които са били нарушени виновно. По този начин е ограничено правото на защита на санкционираното лице, доколкото на практика не става ясно за какво точно деяние е ангажирана административно-наказателната отговорност на същото. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират точно и изчерпателно и текстовете от закона, които са били нарушени, като от друга страна следва да е налице съответствие на описаните такива в АУАН и тези, залегнали в издаденото въз основа на него НП. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Предвид горното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. По разноските Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на „Д.“ ЕАД, ЕИК 200704693, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя Д.С.Д., което чрез процесуалния си представител е направило изрично искане за присъждане на разноски в размер на 1000 лева. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Неоснователно е направеното в съдебно заседание възражение на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като договарянето му в размер на 1000 лв. е в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма основание този размер да бъде намален. Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът