Решение № 923 от 7.7.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 646/2026 г.

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Банка ДСК АД против Решение № 104/08.01.2026г., пост. по гр.д.№ 9331/2024, ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против М. О. О. /М. О. О./, иск за осъждането й да заплати сумата над уважения размер от 2 637,55лв. до пълния предявен размер от 10438,28лв., главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г. и допълнително споразумение от 12.02.2015 г., както и за заплащане и на следните суми по договора: 367,75лв. - договорна лихва за периода 28.12.2023г.- 28.05.2024г. и сумата от 10,63л в . - обезщетение за забава за периода 28.12.2023г.- 28.05.2024г. Жалбоподателят Банка ДСК АД е останал недоволен от постановеното решение и поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Твърди, че съдът е приел, че се дължи възнаградитена лихва, както и че след изтичане на гратисния период размерът на главницата няма да е равен с размера на отпуснатия кредит, като приема че договорът е недействителен поради противоречие с чл.17, ал.6 от ЗКСД. Така съдебният акт се явява необоснован. Жалбоподателят счита, че договорът е действителен, т.к. е в съответствие с типовия договор по см. на чл.7 от ЗКСД, написан е на ясен и разбираем език, съдържа всички изискуеми реквизити. Поддържа, че страните са договорили лихва да бъде начислявана и по време на гратисния период, като погасителния план урежда само по-късното й издължаване. Тази уговорка е в съответствие с чл.23, ал.1 от ЗКСД и се позовава на съдебна практика по този въпрос . Сочи че в случая са налице всички правопораждащи факти – усвояване на кредита, начисляване на лихва на договорно основание, изтичане на гратисния период за връщане на сумата, липса на изпълнение от страна на длъжника, обявяване на предсрочна изискуемост. Счита, че размерът на дълга е установен и от приетата по делото ССЕ. По отношение капитализирането на договорната лихва счита, че то не е забранено от закона и е законодателно уредено в чл.20, ал.1 от ЗКСД. Доколкото нито в закона, нито в договора има изрично правило за олихвяване на капитализираната лихва, то следва да се приложи принципа на свобода на договаряне. Така претендира, че възнаградителната лихва се дължи на осн. чл.23, ал.3 във вр. с чл.24, ал.1 от ЗКСД. По тези съображения жалбоподателя счита, че следва да бъде начислена и присъдена договорната лихва, начислена върху чистата главница без капитализация. Прави оплакване и за това, че съдът не ги е уведомил, че ще извършва проверка за нищожни клаузи в договора, с което счита, че е нарушен принципът на състезателното начала. Поддържа, че при отпадане на клаузата за капитализация на лихвата, то приложение следва да намери задължението за заплащане на възнаградителна лихва. Моли за отмяна на обжалваната част от решението и присъждане на исковите суми в цялост. Претендира разноски. Въззиваемата страна М. О. О. оспорва жалбата като поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че решението не страда от вътрешно противоречие. Счита, че предявените искове са за усвоена главница, договорна лихва и обезщетение за забава, но липсва искова претенция за възнаградителна лихва. Счита за правилен и извода на съда за недействителност на договора поради противоречие с изискванията на чл.7, ал.6 от ЗКСД, като поддържа липса на ясно и точно посочване на размера на лихвения процент на договорната лихва. Също се позовава на съдебна практика. Поддържа и че липсата на ясно договорна по този въпрос води до нарушение на разпоредбите на чл.147, ал.1 от ЗЗП за съставяне на клаузите в договорите по ясен и недвусмислен начин. Заявява и че използването на термина „капитализира“ в ОУ към договора също е неясно и липсва дефиниция на това понятие. Счита за правилен и извода на съда за наличие на анатоцизъм, т.к. се засяга механизмма на формиране на дълга и води до промяна на икономическото съдържание на договора. Счита, че това е форма на заобикаляне на закона и води до нищожност на целия договор. Клаузата за капитализация на лихвите противоречи и на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, т.к. не позволява потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Сочи и че това е нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, §1 от Директива 2005/29ЕО, т.к. заблуждава средния потребител за цента на договора. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец по делото, останал недоволен от отхвърлителната част на постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното : Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба. Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с иск за изпълнение на договорни задължения. По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита. За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че процесният договоре се урежда от ЗКСД и не отговаря на изискванията на този специален закон – чл.17,ал.6 и чл.18,ал.3. Установил е, че начисляваната лихва за гратисния период се капитализира годишно и увеличава размера на главницата. Приел е че това нарушава общата забрана по чл.10, ал.3 от ЗЗД, Освен това , с оглед законовата забрана по този вид договори възнагладителната лихва да надвишава 7%, в случая остава неясно какъв е размерът на тази лихва, т.к. с капилизирането очевидно се променя посочения в договора процент. Така кредитополучателят не е получил пълна, точна и ясна информация относно параметрите на договора, както и предвид фактическия „анатоцизъм“, който не е разрешен законодателно, освен в отношенията между търговци, е приел, че е налице недействителен договор, поради наличие на неравноправни клаузи в него в противоречие с изискванията на чл.143-146 от ЗЗП. Приспаднал е платените по договора суми и е приел, че невърнатия остатък от главницата е присъдената сума от 2637,55лв. От фактическа страна се установява от представения по делото Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, че на 05.12.2014г. между страните е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Задължението на банката кредитор е да предостави на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер 78 233,20 лв., а кредитополучателят – да издължи кредита за срок от 120 месеца, считано от датата на изтичане на т.нар.“гратисен период“. Гратисният период според договореното касае главница и лихва по кредита и тече от датата на първото усвояване на кредита до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит съгласно учебния план за съответната специалност. Уговорено е кредитът да се усвоява на части, като сумата, необходима за заплащане на всяка дължима такса за обучение, се превежда по сметка на учебното заведение. Първата такса, дължима за първия семестър от първата учебна година, се заплаща от кредитополучателя, а кредиторът я възстановява по сметка на кредитополучателя в 3-дневен срок след представяне на документ, удостоверяващ плащането й. Кредитът се погасява на равни месечни вноски с падеж на 28-мо число на месеца, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Възнагладителната лихва е фиксирана , като е посочено, че не може да надишава 7%. Посочено е , че приложение намират и ОУ на банката, които са приложени към договора. ОУ прдвижда общият размер на отпуснатия кредит да се определя като сбор от семестриалните такси за пълния срок на обучение по съответната специалност. Кредитът се усвоява за срока на семестриалното обучение, на части, в началото на всеки семестър и не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за семестъра. Договорната лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като за последния се капитализира годишно/ чл.10.2/ Срокът за погасяване на главницата и лихвите започва да тече след изтичане на гратисния период, като първата вноска може да бъде изисквана не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период. ОУ предвиждат и че при забава на плащанията за главница или лихви над 90 дни, целия остатък става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка от 10%. Представен е и погасителния план към договора. Видно от приложените уверения от МУ-••• М. О., гражданка на ••••, е била студент в посоченото учебно заведение в редовнаформана обучение по специалността „Медицина“ през учебните: 2014/2015г. – І курс; 2015/2016г.– ІІ курс; 2017/2018 г. – ІІІ курс; 2018/2019 г. – ІV курс; 2019/2020 г. – V курс. Обчението е шест годишно, а срока за полагане на държавен изпит е 30.09.2021г. В документите е посочено и че семестриалните такси са по 4 000€ или 7823,32лв. Прложено е и удостоверение, че ответницата е положила успешно държавен изпит на 17.09.2021г. По делото е приета ССЕ с в.л. Ш., която установява, че услоената сума по договора е 7823,32лв. на дата 08.12.2014г. Съобразно клаузите по договора след изтичане на гратисния период 30.09.2021г. и до 28.10.2021г. не са извършвани плащания, при което размерът на главницата е определен на 12 402,82лв., формиран от услоената главница и начислената и капитализирана лихва / от 4579,50лв./. Експертизата установява извършвани плащания по кредита в размер на 5185,77лв. В допълнително заключение на ССЕ се изчислява с извършените плащания как се погасяват отделните компоненти по договора за кредит. Във въззивната инстанция е прието допълнителна ССЕ, която е изчислила размера на възнаградителната лихва за гратисния период 3726,94лв., договорната лихва за периода 28.12.23-28.05.24г. върху чистия размер на усвоената главница – 224,90лв., както и лихва за забава за съшщия период от 6,77лв. С оглед на така установеното от фактическа страна, се правят следните правни изводи : Между страните е възникнало договорно правоотношение за студентски кредит. Безспорно кредитополучателят е •••• гражданин, като към този момент •••• е страна – член на ЕС, поради което приложение намират разпоредбите на Регламент (ЕО) № 593/2008 на ЕП и Съвета от от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I). Според чл.6, §1, б.А) от Регламента при потребителски договори се прилага материалното право по обичайното местопребиваване на потребителя, когато то съвпада с местоизвършване дейността на търговеца. Безспорно процесният договор е потребителски, т.к. според Регламента такъв е договорът, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че извън рамките на неговото занятие или професия („потребител“), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия („професионалист“). В настоящия случай кредитополучателят е студент, чието постоянно местопребиваване е в Р България. Кредиторът също е със седалище и адрес на управление в Р България, поради което по силата на чл.6, §1, б.А) от Регламента приложимо спрямо процесното правоотношение е правото на РБългария. В националното законодателство правоотношението е уредено от общите правила на ТЗ – в чл.430 и сл., а по отношение на него са приложими и специалните правила на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, с оглед качеството на кредитополучателя и условията, при които е отпуснат кредитът. Правната рамка според сочения специален закон е следната : Съгл. чл.17, ал.2 ЗКСД с договора за кредит банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора. Предвидено е също така, че кредитополучателят не дължи плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Самият договор следва да е писмен, да е на ясен и разбираем език. При нарушеване на тези изисквания то договорът е недейтвителен. В този случай се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи. Съгл. 19 ЗКСД кредитополучателите не дължат заплащане на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита, като такива уговорки са нищожни. Нормата на чл. чл.20 ЗКСД предвижда, че възнаградиелната лихва, не може да надхвърля 7% /съобразно действащата разпоредба към момента на сключване на договора/ и уговорка за по-висока лихва е нищожна. Според чл.23 ЗКСД кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от сключване на договора до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа съгласноучебния план за съответната специалност. Съгл.чл.24 ЗКСД общият размер на задълженията на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и лихвата, дължима за срока на договора, като изплащането започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, при което погасяването на общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски става в 10г. срок, считано от края на гратисния период. Така този специален закон регламентира начина на сключване, предмета и изпълнението на договори за финансиране на стрданти, т.к. „студентски заеми“, като с оглед специалната защита на тзи обществени отношения, нормите му са императивни. Целта на закона е гарантиране на достъп до образование и провеждане на държавните политики в областта на образованието. Задължение на съда е да извършва служебна проверка на нарушение на потребителските договори, сред които е и настоящия. Настоящият договор е сключен в писмена форма, като неразделна част от него са и ОУ на банката. В договора не е посочен конкретен размер на приложимата възнаградителна лихва. Посочено е единствено, че същата не може да надвишава 7%, но не и конкретния приложим размер. Вярно е че този процент не надвишава максимално допустимия, но за кредитополучателя не е ясно кой е реалния процент на възнагриздетланата лихва. Допустимо и в съответствие със закона е предвидено през гратисния период да се начислява лихва. Същата, обаче, съобразно клаузите в договора се капитализира, с което се нарушава чл.24, ал.1, т.1 и т.2 ЗКСД. Така резултатът от този гратисен период е, че в края му главницата по кредита не е равна по размер на усвоените суми за платени такси за обучение, както изисква чл.21, ал.1 и ал.3, чл.24, ал.1, т.1 от ЗКСД, а включва и възнаграждението на банката за този период. Договорната лихва се начислява и върху размера на вече изтеклите до момента лихви през гратисния период. Реално потребителят е задължен да върне сумата, ползвана за плащане на такси за обучение, договорнат а лихва върху нея до погасяването й, изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й. Налице е „анатоцизъм“, който е забранен с императивната норма по чл.10, ал.3 от ЗЗД за начисляване на лихви върху изтекли лихви за договори с физически лица. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че свободата на договаряне позволява подобни уговорки, т.к. тази свобода е ограничена от императивните правни норми. С оглед на така изложеното , съдът намира, че процесният договор е недействителен на осн. чл.17, ал.6 от ЗКСД. От една страна не е спазено изискването, записано в ал.1 – отношенията между банката и студента да са разписани в писмен договор, като по отношение на договорната лихва липсва писмена уговорка за приложимия лихвен процент. Записаното в договора – „не повече от 7%“ не съставлява договорка колко точно е този процент и не може да бъде третирано като волеизвяление на страните, материализирано в писмен вид, с което са постигнали съглашение относно приложимия лихвен процент. На осн. чл.17, ал.4 от Закона, потребителят студент не дължи плащания, които не са изрично уговорени в договора. По тази причина не може да се приеме и тезата, за дължимост на възнаградителна лихва, т.к. същата не е уговорена по размер. Ето защо на осн. чл.17, ал.7 от Закона кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. По отношение на тази стойност съдът кредитира изчисленията направени от ССЕ в първото заключение досежно усвоената сума по договора от 7823,32лв и за извършените плащания в размер на 5185,77лв., при което разликата от 2637,55лв. се явява невърнатия остатък от главницата. За тази сума следва да бъде осъдена ответницата кредитополучател, като до пълния предявен размер и за претенциите за лихви искът се явява несоснователен и следва да бъде отхвърлен. За пълнота на изложението следва да се отговори на жалбоподателя, относно искането му разликата в неприсъдената главница да се присъди като договорна лихва, че е недопустимо съдът да присъжда суми на непредявено основание. В случая исковата претенцзия е за 10 738,38лв. главница по договора за кредит и няма как сумата над 7823,32лв., която е същинската главница по договора, служебно да бъде приета от съда като претенция на друго основание, напр. за възнаградителна лихва, респ. да разглежда подобен непредявен иск. До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и решението като првилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По разноските На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивното производство в размер на 550€., заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното съдът