Решение № 25 от 18.1.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 657/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №260002/08.07.2022г., постановено по Гр.д.№92/2020г. по описа на РС – Елена:

• ДОПУСКА извършването на съдебна делба между П. Й. С., с ЕГ•••• от с.Р, общ.Е, и Н. Й. П., с ЕГН •• от гр.В.Т., ул.“•“ №, вх., ет., ап., върху следните недвижими имоти - земеделски земи: 1.Имот с идентификато𠹕• по КККР на с.•, общ. Е., 2.Имот с идентификато𠹕• по КККР на с.•, общ.Е, и 3.Имот с идентификато𠹕• по КККР на с••, община Е, при техни права по ½ ид. част;

• ДОПУСКА извършването на съдебна делба между П. Й. С. и Н. Й. П. върху недвижими имоти, находящи се в с.Р., общ.Е., а именно: 1.ПИ с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификато𠹕•, К. Н. Г., улица, Р. В. Р., и построените в него: 2.Двуетажна ЖС със застроена площ 50 кв.м., находяща се в северната част на имота, 3.Второстепенна стопанска постройка, находяща се в северната част на имота, 4.Второстепенна стопанска постройка, находяща се в средната западна част на имота, при техни права от по ½ ид.част;

• ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за делба от П. Й. С., с ЕГН •••, против Д. И. И., с ЕГН •••, върху следния недвижим имот, а именно: Двуетажна жилищна сграда със застроена площ 52, 35 кв.м. и разгъната застроена площ 104, 76 кв.м., включваща покрита тераса на втория етаж и външно стълбище, построена в поземлен имот с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификато𠹕•, К. Н.Г., улица, Р. В. Р., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;

• ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между П. Й. С., с ЕГН ••, и Д. И. И., с ЕГН •••, върху следния недвижим имот, находящ се в с.., общ.Е, а именно: Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 56, 75 кв.м., находяща се в средната част на имота и долепена северно до двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификато𠹕•, К. Н. Г., улица, Р. В. Р., при техни права от по ½ ид. част.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото П. Й. С. срещу първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от П. Й. С. против Д. И. И. иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС за допускане извършването на съдебна делба върху недвижим имот, а именно: Двуетажна жилищна сграда със застроена площ 52, 35 кв.м. и разгъната застроена площ 104, 76 кв.м., включваща покрита тераса на втория етаж и външно стълбище, построена в поземлен имот с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификато𠹕•, К. Н. Г., улица, Р.В. Р., като неоснователен и недоказан, както и в ЧАСТТА, с която е допуснато извършването на съдебна делба между П. Й. С., и Д. И. И., върху следния недвижим имот, находящ се в с.Р., общ.Е., а именно: Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 56, 75 кв.м., находяща се в средната част на имота и долепена северно до двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификато𠹕•, К. Н. Г., улица, Р. В. Р., при техни права от по ½ ид. част, като са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

С постановеното определение по чл.267 ал.1 ГПК №1094/01.12.2022г. по в.гр.д.

№657/2022г. по описа на ВТОС е приета за разглеждане въззивната жалба на П. Й. С. против първоинстанционното решение само в частта на отхвърления предявен от него против Д. И. И. иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на двуетажна ЖС със застроена площ 52, 35 кв.м. и разгъната застроена площ 104, 76 кв.м., включваща покрита тераса на втория етаж и външно стълбище, построена в ПИ с площ 2554 кв.м., находящ се в с.Р., общ.Е., като неоснователен и недоказан, само която е предмет на въззивното производство.

С постановеното по реда на чл.267 ГПК Определение №1094/01.12.2022г., потвърдено с Определение №56/07.02.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№8/2023г. по описа на ВТАС, въззивният съд е оставил без разглеждане въззивната жалба на П. Й. С. против първоинстанционното решение в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между П. Й. С., с ЕГН •••••, и Д. И. И., с ЕГН ••••, върху следния недвижим имот, находящ се в с.Р., общ.Е., а именно: Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 56, 75 кв.м., находяща се в средната част на имота и долепена северно до двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификато𠹕•, К.Н. Г., улица, Р. В. Р., при техни права от по ½ ид. част, като процесуално недопустима, поради липса на правен интерес у жалбоподателя, и е прекратено производството по В.гр.д. №657/2022г. по описа на ВТОС в тази му част, поради което и първоинстанционното решение в тази му част е влязло в законна сила.

Досежно отхвърленият иск на въззивника по чл.34 ал.1 ЗС против втория ответник Д. И. И. за съдебна делба на двуетажна ЖС със застроена площ 52, 35кв.м. и разгъната застроена площ 104, 76 кв.м., само до който се свежда предметът на въззивното производство, във въззивната жалба е посочено, че въззивникът за първи път в хода на делото узнава, че брат му и първи ответник Н. Й. П. е имал учредено от родителите им право да строеж на двуетажната ЖС и никога не е предявявал претенции, че е едноличен собственик на тази сграда. Сочи се, че считано от датата на завършване на строежа на двуетажната ЖС – неустановена по делото, но несъмнено много по – късна от 1987г. – 1988г., както неправилно е възприета от районният съд, т.к. строежът й продължил години и не една или две, двамата братя стопанисвали и ползвали точно тази сграда, в която въззивникът има отделни две стаи, които ползва и е ремонтирал – една на етаж първи, и една на втори етаж. Сочи се, че братът на въззивника – Н. Й. П. никога, до деня на сделката пред нотариуса /а това е повече от 30 години/ не е твърдял, че цялата сграда е негова или че не допуска ищеца да владее или ползва имота, че спорове за това не са имали, че ищецът /въззивник/ е живял постоянно на този адрес, не е ползвал имота като вила, а като основно жилище, за разлика от брат му, който си идвал от време на време и това е установено от свидетелите по делото и следва и от адресната регистрация на въззивника. Въззивникът сочи, че в този смисъл по делото е твърдял, че е придобил части от имота по силата на давностно владение, което било установено от свидетелите. Твърди се, че неправилно районният съд приема, че има законен строеж в рамките на разрешението. Сочи се, че строежът на двуетажната ЖС значително е надвишил разрешението за едноетажна вила с площ 48 кв.м. и 114 куб. метра, които се достигат при височина на сградата около 2, 4 метра. Излага се, че вместо да изгради разрешената му вила, Н. Й. П., с активно участие на въззивника, е изградил двуетажна сграда с по - голяма площ и квадратура и с двойно по - голям обем и в този смисъл трайната съдебна практика приема, че собствениците на земята - по време на изграждането това все още са родителите им, стават собственици на незаконно изградената сграда, надвишаваща волята им и разрешението. Сочи се, че двамата им родители /и след това ищеца и брат му Н. Й. П. като техни законни наследници/ са придобили правото на собственост върху целия втори етаж от процесната двуетажна ЖС, както и върху надвишаващите 4-5 кв.м. от първия етаж, като дори и да се игнорират тези 4-5 км.м., т.к. не може да се обособи точно превишаването на разрешението за строеж, то със сигурност целият втори етаж е станал собственост на собствениците на земята, а именно Й. С. – баща и М С.а – майка, починали съответно през 1990г. и през 2003г. и тогава въззивникът П. С. е наследил заедно с брат му Н. П. техния втори етаж, по който начин втория етаж е в съсобственост между ищеца и Н. П. при ½ ид.части и технически и до преди делото двамата братя са си поделили този етаж точно така – по една стая за всеки от тях и са ги владели 30г. - 40г. без някой от тях да има възражения. Излага се, че в този смисъл при извършване на продажбата Н. П. е продал и частта на въззивника от собствеността в двуетажната ЖС и същата следва да се допусне до съдебна делба при дялове приблизително ¼ ид.част за ищеца П. С. и ¾ ид. части за Д. И.. Сочи се, че всяка една двуетажна ЖС може да се отдели и обособи като отделни обекти, който въпрос ще бъде предмет на спора във втора фаза. Във въззивната жалба се твърди и че не са налице условията за инцидентно произнасяне от съда по реда на чл.17 ал.2 от ГПК, т.к. допуснатите процесуални нарушения и нарушения на материалния закон са несъществени и се свеждат до една единствена погрешно нанесена линия, успоредна на южната стена на двуетажната сграда и започваща от зазиданата врата на „западната стая“. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част, с която е отхвърлен иска на ищеца по чл.34 ал.1 ЗС за делба на двуетажна ЖС със застроена площ от 52, 35кв.м. и РЗП от 104, 76 кв.м., вместо което постанови друго, с което допусне извършването на съдебната й делба между П. С. и Д. И., при права: ¼ ид. част за П. С. и ¾ ид. части за Д. И.. Претендира съдебни разноски за въззивна инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Д. И. И., чрез пълномощника му адв.И. Б. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част на предявения срещу него иск по чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на двуетажна ЖС със ЗП от 52, 35 кв.м. и РЗП от 104, 76 кв.м., предмет на въззивното производство, потвърдено като правилно. Претендира разноски за въззивното производство.

Съделителят в първоинстанционното производство - Н. Й. П. не е страна във въззивното, поради което и съдът не взема предвид извършените от него пред ВТОС, чрез пълномощника му адв. И. Б. – ВТАК, процесуални действия.

Първоинстанционното решение, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила в частите, с които е уважен иска на ищеца против Н. Й. П. по чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на трите земеделски имота и на недвижими имоти, находящи се в с.Раювци, общ.Елена, а именно: 1.ПИ с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификато𠹕•, К.Н. Г., улица, Р.В. Р., и построените в него: 2.Двуетажна ЖС със застроена площ 50 кв.м., находяща се в северната част на имота, 3.Второстепенна стопанска постройка, находяща се в северната част на имота, 4.Второстепенна стопанска постройка, находяща се в средната западна част на имота, при техни права от по ½ ид.част.

В СЗ въззивникът П. Й. С., чрез пълномощника му адв.Гаджонова – ВТАК, с писмено становище с вх.№3660/11.04.2023г., моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие и въззивната жалба уважена.

В СЗ въззиваемата страна Д. И. И., чрез пълномощника си адв.И. Б. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част, предмет на въззивно разглеждане, потвърдено.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба в частта, приета за разглеждане от въззивният съд, е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от ищеца против ответника Д. И. И. иск по чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на двуетажна ЖС със ЗП от 52, 35 кв.м. и РЗП от 104, 76 кв.м. При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че приетата от ВТОС за разглеждане въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната му част, предмет на въззивното производство, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане по гр.д.№92/2020г. по описа на РС - Елена са били предявени от П. Й. С. искове за съдебна делба на различни недвижими имоти и между различни лица, включително и предявен от ищеца П. Й. С. против втория ответник Д. И. И. иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС за допускане извършването на съдебна делба на построената в дворно място, находящо се в с.Р., община Е., цялото от 2554 кв.м., двуетажна ЖС със застроена площ от 25 кв.м. с идентификато𠹕• по КККР на с.Раювци, която, съобразно действителното положение към настоящият момент и заключенията на вещите лица по назначените по делото СТЕ и съдебно – геодезическа експертиза, съставлява двуетажна ЖС със застроена площ 52, 35 кв.м. и разгъната разстроена площ 104, 76 кв.м., включваща покрита тераса на втория етаж и външно стълбище. В ИМ и уточняващата я такава са изложени твърдения, че ищецът и първият ответник по делото Н. Й. П. са братя и че процесната двуетажна ЖС е построена в процесното дворно място от 2554кв.м., останало в наследство от родителите им Й. П. С. и М.Н. С.а, като ищецът притежава ½ ид. част от двуетажната ЖС по наследство от родителите си и по приращение. Сочи се, че с договор за покупко – продажба от 17.02.2020г., обективиран в НА №49, том I, рег.№366, н.д. №45/2020г., първият ответник и брат на ищеца – Н. Й. П. е продал на втория ответник Д. И. И. процесната двуетажна еднофамилна ЖС, находяща се в с.Р., но към момента на прехвърлителната сделка праводателят е бил собственик само на ½ идеална част от имота, който е продал и е могъл да се разпореди в полза на втория ответник само с тази си ½ ид. част, но не и с повече, поради което и ответникът Д. И. И. притежава ½ ид. част от двуетажната ЖС по силата на покупко – продажбата. Изложени са твърдения, че на практика в годините ищецът е живял и обитавал двуетажната ЖС, като напълно неправомерно брат му е продал и неговия дял от имота на друг човек. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което по отношение на процесната двуетажна ЖС в с.Р. да я допусне до съдебна делба между ищеца П. С. и Д. И. И. при права от ½ ид. част за всеки един от тях, придобити по силата на приращение за първия, и на сделка – покупко – продажба за втория.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът по иска за съдебна делба на процесната двуетажна ЖС със ЗП от 52, 35 кв.м. и РЗП – 104, 76 кв.м. - Д. И. И. е заел становище за процесуална недопустимост на предявеният от ищеца П. С. против Д. И. И. иск за съдебна делба на процесната двуетажна ЖС в с.Р., т.к. не е съсобствена помежду им. Посочил е, че реално в имота няма сгради като описаната в ИМ двуетажна ЖС със застроена площ 25 кв.м. с идент.№••, вкл. по отношение на застроена площ. Твърди се, че ответникът Д. И. И. е придобил и притежава процесната двуетажна ЖС на основание представения с ИМ нотариален акт за покупко – продажба №49, т.I, рег.№366, н.д. №45/17.02.2020г., както и че преди тази продажба праводателят му Н. П. е бил собственик на основание учредено право на строеж, строителство и давност.

Фактическата обстановка, досежно висящият пред въззивният съд правен спор, е изяснена правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства чрез разпита на водените от страните свидетели и изслушани СТЕ, изготвена от ВЛ арх.Лалев, и съдебно – геодезическа експертиза, изготвена от ВЛ инж.Тодор Цончев, като са установени всички правнорелевантни за спора факти.

Не е спорно по делото и се установява, че ищецът П. Й. С. и Н. Й. П. са братя и законни наследници на родителите си Й. П. С., починал на 12.12.1990г., и М. Н. С.а, починала на 28.07.2003г. След смъртта си, настъпила на 12.12.1990г., общият наследодател Й. П. С. е оставил за свои наследници: преживяла съпруга М Н. С.а и синовете си П. Й. С. и Н. Й. П.. Видно от удостоверение за наследници с изх.№6/04.03.2020г., изд. от Община Е, преживялата съпруга М.Н С.а е починала на 28.07.2003г. и оставила за свои наследници низходящите си П. Й. С. и Н. Й. П.. Родителите на ищеца и първия ответник – Й. П. С. и М.Н. С.а са притежавали и оставили в наследство правото на собственост върху дворно място, цялото от около 1500 кв.м., находящо се в околовръстния полигон на нямащата регулационен план махала Р, кметство с.••, за което Й. П. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №67, том I, н.д.№127/1986г.

Й. П. С. и М. Н. С.а с нотариално заверено Заявление /молба/ от 10.02.1987г. до съответните специализирани органи на общинската администрация при ОбНС гр.Елена, вписано и в нотариалните книги, в качеството си на собственици на дворно място от 1500 кв.м. в с.Р., при граници: улица, И. Т. И., К. Й.а П.а и блок на АПК /нот. акт №67/09.06.1986г./ съгласно чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ /отм./ са декларирали, че са съгласни синът им Н. Й. П. от гр.В.Т. да построи вилна сграда около 50 кв.м. по одобрен архитектурен проект, което право на застрояване прехвърлят безвъзмездно. С Разрешение за строеж №1/10.02.1987г. е разрешено на Н. Й. П. съгласно одобрените /съгласуваните/ проекти от 13.10.1986г. от ОбНС В.Търново да построи вила – 48 кв.м., 114 м3 в неурегулирано място в м.Р, кметство С••. По делото е приет като писмено доказателство и Протокол №1/10.02.1987г. за определяне на строителна линия и ниво на суперфициаря Н. Й. П. за строеж в неурегулирано място в м.Раевци на вила – 48 кв.м., 114 м3, съгласно който застр. петно за вила е правоъгълно.

Видно от Обяснителна записка от 30.07.2020г. с обект: Сгради в ПИ с идентификато𠹕• по КК на с.Раювци, в средната част на имота в КК има отразени две сгради №•• и №••, чието местоположение, вкл. общ външен контур, е вярно отразено. Видно от обяснителната записка от 30.07.2020г. от инж.Хаджимарински, на място в имота няма две самостоятелни сгради, съответстващи на отразените в КК сгради 2 и 3 с оглед външни очертания, конструкция, площ, етажност, вход за достъп и др. В одобрената КК тези постройки южна и северна не са отразени вярно, като отразяването им е в съществено противоречие с нормите и със съществуващото положение на място. Видно от обяснителната записка, в контура на двуетажната по КК сграда 2 са включени само: на долно ниво - северна задна/ част от средното и източното помещения на първия етаж от основната сграда, която част е без прозорци и без достъп, а на второ ниво – само двете стаи от второто ниво на основната сграда без прилежащата тераса пред тях от където е единствения достъп до тези стаи.

В първоинстанционното производство е изслушана СТЕ, като, видно от писменото заключение на ВЛ инж.Лалев, възприето от въззивният съд като пълно, компетентно и обосновано, процесната във въззивното производство сграда 2, посочена в КК, съставлява двуетажна ЖС със ЗП – 52, 35 кв.м. и РЗП – 104, 76 кв.м., изградена е въз основа на одобрени проекти и Разрешение за строеж от 10.02.1987г. Видно от СТЕ, изготвена от арх.Лалев, жилището в сграда 2 - двуетажна ЖС със ЗП – 52, 35 кв.м. и РЗП – 104, 76 кв.м. няма вътрешен санитарен възел, но към момента на изграждането му е било допустимо използването на външна тоалетна, а и обособяването на санитарен възел в антрето между двете стаи на първия етаж не представлява строително – технически проблем и може да бъде изпълнено с минимални неудобства. Видно от СТЕ, изготвена от ВЛ арх.Лалев, с оглед съдържанието на помещенията в разположените в централната част на ПИ ••по КККР на с.Р, общ.Е, процесна сграда 2 /двуетажна ЖС със ЗП – 52, 35 кв.м. и РЗП – 104, 76 кв.м./ и не процесна пред ВТОС сграда 3 /едноетажна сграда със застроена площ 56, 75 кв.м. със смесена конструкция, разположена северно от сграда 1/, те представляват самостоятелни жилища и отговарят на изискванията на чл.110 ал.1 от Наредба №7. Видно от СТЕ, изготвена от ВЛ арх.Лалев, сгради 2 и 3 са крайно невярно отразени в кадастралната карта.

ВЛ по СТЕ арх. Лалев посочва, че сграда 2 е изградена с необходимите строителни книжа и е напълно законна; че по условия и начин на изграждане, както и по строително – технически характеристики, имаме две отделни сгради, респ. в двете сгради са реализирани две самостоятелни жилища, а в условията на алтернативност – двете жилища са самостоятелни обекти в една обща ЖС, състояща се от основна сграда и пристрояване към нея.

В първоинстанционното производство е изслушана съдебно – геодезическа експертиза, като, видно от писменото заключение на ВЛ Тодор Цончев – техник – геодезист, възприето от въззивният съд като компетентно и обосновано, в средата на имот №62325.350.84 има построени две жилищни сгради - №•• и №•• ВЛ по СГеодЕ Т. Ц установява, че процесната сграда №62325.350.84.2 е двуетажна жилищна постройка, законно построена със спазени размери от работен проект, разрешение за строеж и протокол за строителна линия, която сграда е с площ от 52, 35 кв.м. и РЗП 104, 76 кв.м., но не така е показана в КК, където фигурира като сграда с площ 25, 89 кв.м. ВЛ Цончев по СГеодЕ заключава, че при изработване на КК на ПИ №•• с.Р, общ.Е, са допуснати съществени нарушения на техническите изисквания на действащата към момента на изработването Наредба №3/13.04.2005г., както и нарушение на чл.35б и чл.49а от ЗКИР и неспазена процедура по обявяването и изработването на КК на ПИ №••, която следва да отпадне от картата и регистрите на Агенция по кадастъра до отстраняване на неточностите в нея при спазване на процедурата по обявяването й.

В първоинстанционното производство е приобщена към писмените доказателства преписката по издаване на Заповед №РД-18-04-118/03.11.2009г. на Началника на СГКК гр.В.Търново, с която е одобрена КККР за територията на ПИ №•• в с.Р, изготвянето на която ИКК е възложено от ищеца по делото, като ответникът Н. Й. П. не е уведомен за изработваната КК въпреки изискванията на чл.35б ал.3 и чл.49а ал.4 ЗКИР.

С Договор за покупко – продажба на недвижим имот от 17.02.2020г., обективиран в НА №49, том I, рег.№366, н.д.№45/2020г., братът на ищеца - Н. Й. П. продава на Д. И. И. собственият си недвижим имот, находящ се в с.Р, общ.Е, а именно: Двуетажна еднофамилна ЖС със ЗП 25 кв.м., с идентификато𠹕• и Едноетажна еднофамилна ЖС със ЗП 84 кв.м., с идентификато𠹕•, построени в ПИ с площ от 2554 кв.м. с идентификато𠹕• по КК на с.Р. В първоинстанционното производство по почин на страните са събрани гласни доказателства. Св. К.а установява, че двамата братя строили двуетажната къща /новата/, че П. ползва на първия етаж едната стая от къщата и пристройката, които е вързал общо, ползва ги като едно жилище, а Н. ползва другата част от къщата. Св.Д. М. посочва, че в имота около 1987г. – 1988г. построили двуетажна вила – долу имали до една стая Н. и П., външно стълбище и горе също имали по една стая; че Н. не се е противопоставял П. да ползва тази стая, която е със зазиданата врата, която е хол, дневна. Св.П. установява, че техният имот се строеше от двамата – от П. и Н.. От св. показания на И. С /колега с Н. П., когото познава от 1976г./, воден от ответниците, се установява, че свидетелят е помагал на Н. П. да си строи къща през 80-те години на два етажа в с.Р, че Н. П. си строил къщата и той си купувал материалите. Св.С. е чувал, че и брат му е правил по къщата, но какво е правил не знае.

Във въззивното производство не са събрани доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предмет на въззивното производство е предявен от П. Й. С. против Д. И. И. иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на двуетажна ЖС със застроена площ 52, 35 кв.м. и разгъната застроена площ 104, 76 кв.м., който е процесуално допустим.

Разгледан по същество искът по чл.34 ал.1 ЗС е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

За да бъде уважен иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС следва да бъде установено, че недвижимият имот, предмет на съдебна делба, е съсобствен между страните по делото и при какви техни права, както и че съсобствениците не могат да го поделят доброволно.

С ИМ и уточняващата я такава ищецът е поддържал, че процесната двуетажна ЖС със ЗП от 52, 35 кв.м. и РЗП – 104, 76 кв.м. е съсобствена между него и ответника Д. И. И. при равни права от по ½ ид. част за всеки един от тях, придобити по силата на наследяване и приращение за ищеца и на основание сделка – покупко – продажба от 17.02.2020г., обективирана в НА №49, том I, рег.№366, н.д.№45 от 2020г., за Д. И. И.. Съгласно принципа на приращението, установен в чл.92 ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Такова установено друго, съгласно изключението по чл.92 ЗС, е учредяването на право на строеж по чл.63 ал.1 ЗС. В процесният случай безспорно по делото се установява, че ищецът П. Й. С. и Н. Й. П. са братя и наследници по закон на техните родители Й. П. С., починал на 12.12.1990г., и М Н С.а, починала на 28.07.2003г. Приживе на наследодателите Й П. С. и М Н. С.а в притежаваното от тях дворно място от 1500 кв.м. в с.Р, общ.Е /НА №67 от 09.06.1986г./ по силата на безвъзмездно учредено от собствениците Й. П. С. и М.Н С.а по реда на чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ /отм./ право на строеж в полза на низходящия и техен син Н. Й. П. с нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на ОбНС – Елена от 10.02.1987г., вписано и в нотариалните книги, братът на ищеца - Н. Й. П. е построил въз основа и на издадено Разрешение за строеж №1/10.02.1987г. и Протокол №1/10.02.1987г. за определяне на строителна линия и ниво в периода 1987г. – 1988г. /св.Д. М/ процесната двуетажна ЖС с действителна ЗП от 52, 35 кв.м. и РЗП – 104, 76 кв.м., поради което Н. Й. П., в чиято полза е учредена суперфицията, на основание чл.63 ал.1 ЗС е станал неин собственик. След като праводателят Н. Й. П. е бил изключителен собственик на основание чл.63 ал.1 ЗС върху процесната двуетажна ЖС със ЗП от 52, 35 кв.м. и РЗП от 104, 76 кв.м., построена в ПИ с площ 2554 кв.м. в с.Р, общ.Е, валидно е прехвърлил правото на собственост върху нея на ответника по иска за делба Д. И. И. с договор за покупко- продажба от 17.02.2020г., обективиран в НА №49, том I, рег.№366, н.д.№45/2020г. по описа на Нотариус Катрафилов с район на действие РС- Елена, и покупко – продажбената сделка е породила вещно – прехвърлителен ефект, поради което и процесната двуетажна ЖС със ЗП от 52, 35 кв.м. и РЗП от 104, 76 кв.в. не е съсобствена между ищеца и приобретателя й Д. И. И. и предявеният срещу него иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Обстоятелството, че процесната двуетажна ЖС не е била описана в нотариалния акт, обективиращ покупко – продажбената сделка от 17.02.2020г., с действителната й ЗП от 52, 35 кв.м. и РЗП – 104, 76кв.м., не опорочава действителността на сделката, доколкото ясна е волята на прехвърлителя, че прехвърля на приобретателя по сделката правото на собственост изцяло върху построената процесна двуетажна еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ с площ от 2554 кв.м. в с.Р, общ.Е. Доколкото в случая е установено друго, а именно братът на ищеца – Н. Й. П. е построил процесната двуетажна ЖС по силата на учредено му от неговите родители и собственици на земята към момента на построяването безвъзмездно право на строеж по реда на чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ /отм./ и е станал неин собственик на основание чл.63 ал.1 ЗС, то ищецът не притежава ½ ид. част от процесната двуетажна ЖС по силата на наследяване от родителите си и по приращение по чл.92 ЗС, което, предвид липсата на съсобственост между страните върху предмета на делбата, обуславя отхвърляне на предявеният иск по чл.34 ал.1 ЗС като неоснователен и недоказан.

Възражението на ищеца за превишаване, надхвърляне обемът на правото на строеж, е направено за първи път пред първата инстанция едва с писмената защита по делото, т.е. след приключване на устните състезания пред РС, и от една страна е преклудирано. От друга страна, възражението на ищеца за надхвърляне обема на правото на строеж, а от там и твърдението му, че е собственик върху превишението на първия етаж и върху ½ от втория етаж от процесната двуетажна ЖС по силата на наследяване и приращение по чл.92 ЗС, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При преценката дали е налице превишаване, надхвърляне обемът на правото е строеж, се изхожда от изразената воля на учредителите на правото на строеж. В случая родителите на ищеца като собственици на дворното място по реда на чл.56 ал.2 т.2 ЗТСУ /отм./ са учредили безвъзмездно на сина си Н. Й. П. право да построи в имота им вилна сграда около 50 кв.м. /без да е посочена с точност квадратура и етажност на сградата, както и не е посочено същата да е на един етаж/, по одобрен архитектурен проект. Не се доказва процесната двуетажна ЖС със застроена площ от 52, 35 кв.м. и РЗП – 104, 76 кв.м. да е изградена в отклонение от одобрените /съгласуваните/ архитектурни проекти от 13.10.1986г., които и не са приобщени по делото. Видно от писменото заключение на ВЛ по СТЕ арх.Лалев, процесната двуетажна ЖС в с.Раювци е изградена с необходимите строителни книжа и е напълно законна. От писменото заключение на ВЛ Тодор Цончев по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно – геодезическа експертиза безспорно се установява, че процесната двуетажна жилищна постройка е законно построена със спазени размери от работен проект, разрешение за строеж и протокол за строителна линия.

Действително, издаденото на Н. Й. П. Разрешение за строеж №1/10.02.1987г. и съставения Протокол №1/10.02.1987г. са за вила – 48 кв.м., 114 м3 обем. Дори и да се приеме, че е налице надхвърляне обемът на правото на строеж с 4, 35 кв.м. в построения първи етаж от процесната двуетажна ЖС / ЗП от 52, 35 кв.м. – 48 кв.м. = 4, 35 кв.м./ и изцяло с построения втори етаж, който извод, според въззивният съд не би могло да бъде споделен по изложените по-горе съображения, то, както правилно е посочил и първостепенният съд, базирайки се на константната съдебна практика /напр. Решение №137/17.08.2010г. по гр.д. №3954/2008г., Г.К., I г.о. на ВКС, Определение №50104/04.04.2023г. по гр.д.№3486/2022г., Г.К., I г.о. на ВКС и др./, превишението от 4, 35 кв.м. в повече от учреденото право на строеж не представлява и не може да се обособи като самостоятелен обект по строителните правила и нормативи, а също и по делото липсват доказателства изграденият втори етаж от двуетажната ЖС да представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми, поради което и в случая чл.92 ЗС не намира приложение и ищецът не е придобил по приращение твърдяните права, идеални части от правото на собственост върху процесната двуетажна ЖС, чийто изключителен собственик по силата на покупко – продажбената сделка от 17.02.2020г. и върху превишението обемът на правото на строеж, в случай, че се приеме, че е налице такова, което не представлява самостоятелен обект, на основание чл.97 ал.1 ЗС е ответникът Д. И. И., поради което липсва съсобственост върху процесната двуетажна ЖС между ищецът и ответникът Д. И. И., и висящият пред въззивният съд иск за съдебна делба с правно основание чл.34 ал.1 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. От писменото заключение на ВЛ по СТЕ, изготвено от арх.Лалев, се установява, че в процесната двуетажна ЖС е реализирано самостоятелно жилище, но не се доказва построеният втори етаж да представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми, поради което по отношение на него не намира приложение чл.92 ЗС, както твърди въззивникът, а се прилага чл.97 ЗС – той се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с главната вещ /първия етаж от двуетажната ЖС/.

От свидетелските показания на водения от ответника свидетел И. С се доказва, че братът на ищеца – Н. Й. П. си е строил двуетажната ЖС и си е купувал материалите. Участие и на ищеца в строежа на двуетажната ЖС, установено от св. показания на К.а, би породило само евентуално негови облигационни претенции. Предявеното с ИМ и поддържано от ищеца основание на твърдяните му права на съсобственост върху процесната двуетажна ЖС в процеса са по силата на наследяване и приращение. Своевременно от страна на ищеца в процеса не е било въведено като основание на твърдяните му права – придобивна давност по чл.79 ал.1 ЗС, а позоваването на придобивна давност от ищеца едва с писмената защита пред първоинстанционният съд е преклудирано. Оплакването във въззивната жалба, че не са били налице условията за инцидентно произнасяне от първостепенният съд по реда на чл.17 ал.2 изр.2 ГПК по предявено искане с правно основание чл.17 ал.2 изр.2 ГПК от съделителя по първоинстанционното дело Н. Й. П., т.к. допуснатите процесуални нарушения и нарушения на материалния закон според въззивника са несъществени, е освен неоснователно и преклудирано с влизане в законна сила на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК на първоинстанционното решение по предявения от ищеца против Н. Й. П. иск за съдебна делба по чл.34 ал.1 ЗС на недвижими имоти, находящи се в с.Р, общ.Е.

По изложените съображения, предявеният от ищеца против ответника Д. И. И. иск за съдебна делба с правно основание чл.34 ал.1 ЗС на двуетажна ЖС със ЗП от 52, 35 кв.м. и РЗП – 104, 76 кв.м., включваща покрита тераса на втория етаж и външно стълбище, построена в поземлен имот с площ 2554 кв.м. в с.Р, общ.Е, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

До идентичен правораздавателен резултат е достигнал и първостепенният съд, поради което първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от ищеца против ответника Д. И. И. иск по чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на двуетажна ЖС със ЗП от 52, 35 кв.м. и РЗП от 104, 76 кв.м. като неоснователен и недоказан, следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

Изходът по въззивната жалба обуславя неоснователност на претенцията на въззивника П. Й. С. за присъждане на съдебни разноски за въззивна инстанция /за внесена ДТ за въззивно обжалване /, която следва да бъде отхвърлена.

Ответникът по въззивната жалба Д. И. И. с писмения отговор на въззивната жалба е предявил претенция за съдебни разноски във въззивното производство, но по делото липсват доказателства да е направил /да е заплатил/ разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Съделителят в първоинстанционното производство Н. Й. П. не е страна във въззивното, т.к. единствен ответник по висящият пред ВТОС иск за съдебна делба е Д. И. И., и по тази причина на Н. П., който е предявил претенция за разноски, не се следват разноски за въззивното производство и такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,