Решение № 64 от 11.5.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 71/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Д. Д. ...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя К. К. И., против Наказателно постановление № 19-2500296/15.01.2026г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на ТД - жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 800 (осемстотин) евро за нарушение на чл. 6, ал.4 вр. ал.3 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В жалбата е застъпена позиция, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Подчертава се, че към момента на подаване на жалбата от служителката Ц. Т. Ц. до Инспекцията по труда възнаграждението е било изплатено от работодателя в пълен размер съобразно изискването на чл.121, ал.1 КТ, като сумата е преведена на 03.12.2025г., а на 16.01.2026г. е било извършено доплащането в размер на 119.76 евро. Визира се, че дори да се приеме, че е налице техническо забавяне в доплащането, случаят е маловажен, а наложената имуществена санкция в размер на 800 евро се явява непропорционална на разликата в плащането на възнаграждението на служителката. Сочи се, че са изплатени и всички дължими данъци и осигуровки. Подчертава се, че в самото НП е фиксирано като признато от страна на наказващия орган „отсъствие на установими и вредни последици за наетото лице“, което според жалбоподателя сочи на маловажност на случая съгласно чл. 415в от Кодекса на труда поради чисто формалния характер на нарушението. Обстойно са изложени доводи в насока приложимост разпоредбата на чл.28 ЗАНН, като се подчертава, че необсъждането на същата от страна на АНО по естеството си представлява съществено нарушение, което обуславя и отмяна на НП, в каквато насока е и отправеното до съда искане. Алтернативно се моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в НК, във връзка с което са изложени доводи за липса на настъпили вредни последици за работника и своевременно отстраняване на нарушението след установяването му. Пред съда жалбата се поддържа по изложените в нея доводи чрез представител по пълномощие – адв. С.. Изразява становище за липса на осъществен състав на нарушение, сочен от административното обвинение, тъй като фактите по случая очертавали приложимост на чл.12 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и който регламент се прилага с предимство пред нормите на вътрешното законодателство. Редом с това изтъква доводи за предоставените от чл.245 КТ възможности за работодателя до 25-то число на месеца, следващ за този през който е бил положен трудът, да начисли и изплати възнаграждението, както е било сторено, и алтернативно визира фактори, според които простъпката да се преквалифицира като нарушение по смисъла на чл.415в КТ. Претендира разноски по делото. Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното оставяне без уважение. Изтъкват се доводи в насока пълна съобразеност на процесуалните правила и гарантиране спазването процесуалните права на наказания търговец. Излага обстойно съображения за неприложимост на посочения от защитата регламент и нормата на чл. 245 КТ. Досежно хипотезата на чл. 415в КТ обръща внимание, че непълното плащане на трудовото възнаграждение представлява неточно изпълнение и това рефлектира върху имуществената сфера на засегнатия служител поради неосигуряване на средствата в минималния предвиден от законодателя размер, като подчертава, че в случая е налице вреда в рамките на несвоевременно изплатената част от заплатата в размер на 102,56 евро. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски по делото за осъщественото процесуално представителство. Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище. Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното: През 2025г. търговското дружество – жалбоподател „Д. Д. ...“ ЕООД, ЕИК ..., с предишно наименование „М. Х. ...“ ЕООД, с издадена Лиценз № Л- 3129-136 от МТСП/20.04.2021г., валиден до 19.04.2026г., за предоставяне на социална услуга „Асистентска подкрепа“, и с безсрочна регистрация съгласно Удостоверение № 3519/27.04.2023г., издадено от зам.-министъра на МТСП, осъществявало дейност по предоставяне на посреднически услуги за насочване и подпомагане за започване на на работа в други държави. На 15.06.2025г. между член от семейството на г-жа А. И. от гр.Б., Г., който бил физическо лице с увреждания, като възложител/клиент, и търговеца-жалбоподател, в качеството на изпълнител/доставчик, бил сключен договор за осигуряване на социални услуги, включващо санитарно-хигиенни, битови и социални условия на нормален жИ.т на потребителя физическо лице с увреждания, изразяващо се в текущо почистване, поддържане на лична хигиена на потребителя, хранене, битови услуги, помощ при общуване и социални контакти. Във връзка с изпълнение на тези ангажираности между ТД – жалбоподател и Ц. Т. Ц. от гр.С. бил сключен трудов договор № 01/10.11.2025г. за неопределено време за изпълнение на длъжността „социален асистент“, считано от 20.11.2025г., при 8-часово работно време, с договорено възнаграждение 1800 евро и място на работата в Г.. В издадената на основание чл. 121 КТ Заповед № 010/2025г. за командироване на посочената служителка било отразено конкретното място на изпълнение на работата в чуждата държава като адрес, връчена била длъжностна характеристика за дейността като социален асистент, списък на често използваните думи и изрази на немски език и превод на български. Работодателят предоставил и договора за услуга, с превод на български език, съдържащ обстойно посочени права, задължения, условия за осъществяване на специфичните дейности, почивки, заплащане в празничните дни, както и отделен график на почасовите ангажираности по обслужването на клиента, инструктаж и обучение по правилата на ЗБУТ, специфичните правила и инструкции за боравене с инвалидна количка при обгрижване на клиента. С подаване на електронен трудов запис в ТД НАП трудовият договор с Ц. Т. Ц. бил регистриран, като е отразено, че трудовото правоотношение възникнало на 20.11.2025г., а прекратяването му било на дата 01.12.2025г., регистрирано при спазване на посоченото законодателно изискване. Поради постъпила на 03.12.2025 г. жалба от Ц. Т. Ц. до ГД „ИТ“ – София по повод установеното от нея на място, че има двама възрастни души за обгрижване и няма информация за личен лекар (доколкото при прочита на жалбата се извежда това като конкретни оплаквания поради разхвърляното и неясно изложение откъм фактически данни), била осъществена проверка от контролните органи на Д„ИТ“ – Силистра предвид адреса и седалището на управление на ТД – жалбоподател в град С.. При същата били констатирани горепосочените обстоятелства, както и че за отработените 7 дни през месец ноември 2025г., съобразно представеното платежна ведомост, на служителката било начислено възнаграждение в брутен размер 376.95 лева – пропорционално за отработеното време при основна заплата, равняваща се на минималната установена за страна от 1077 лева месечно. Проверяващите инспектори констатирали, че съгласно условията на р а б о т а в приемащата държава, публикувани на единния официален национален уебсайт на Г., минималната работна заплата, считано от 01.01.2025г., е 12,82 евро бруто на час, предвид което работодателят не е начислил и изплатил в пълен размер трудовото възнаграждение на Ц. Т. Ц. за отработените от нея 7 дни през месец ноември 2025г., не по-малко от установения размер на основната заплата за същата или сходна работа в приемащата държава – Федерална Република Г., в минимален размер от 12,82 евро за всеки отработен час. В рамките на проверката било представено платежно нареждане за изплащане на 1170 лева / 598.21 евро на служителката Ц., а след даденото предписание от главен инспектор П., на 19.01.2026. била доплатена сумата 119.76 евро. Констатациите от проверката досежно неизплатеното в полагащия се размер възнаграждение, вписани в съставения Протокол № ПР2546490/17.12.2025г., намерили отражение като фактическите рамки на административното обвинение в съставения на ТД-жалбоподател АУАН № 19- 2500296/17.12.2025г., и квалифицирани като нарушение на чл. 6, ал.4 вр.ал.3 о т Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. С издаденото на база акта НП № 19-2500296/15.01.2026г., възпроизвеждащо словесната част на вмененото нарушение и правната квалификация на описаното, на ТД, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро (1564.66 лева) на основание чл. 414, ал. 1 КТ. Съдът констатира, че при образуване на административнонаказателното производство и неговото протичане не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове, от компетентни длъжностни лица и при съобразяване на изискуемите от закона реквизити, като тяхно задължително съдържание. Коректно очертаните рамки на административното обвинение и събраните писмени доказателства по делото ясно показват, че простъпката е намерила израз в неспазване императивната повеля на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, тъй като осигурилият временна работа ТД - работодател в друга, приемаща държава, не е изпълнил задължението си да начисли и изплати на служителката Ц. Ц. уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава във връзка с правилото на ал. 3, че елементите на трудовото възнаграждение по чл. 3, ал. 2, т. 1 (размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения) се определят от законодателството на приемащата държава т.е. на ФРГ. Тези разпоредби гарантират равни условия на труд и заплащане на командированите работници с тези на местните лица в чуждата държава, в случая Г.. Във връзка с възражението, че казусът е подчинен на Регламент (ЕО) 883/2004, следва да се отбележи, че той се отнася до сферата на координацията на системите за социална сигурност (осигуровки, обезщетения за безработица, майчинство, пенсии, здравно осигуряване), а не за гражданско-правните отношения между работодател и служител, поради което постановките му са неприложими по настоящия случай. В хипотезата на командироване на служител в друга държава от ЕС, Регламент 883/2004 определя при кой осигурителен режим остава лицето (в случая България като изпращаща държава) т.е. определя къде се внасят осигуровките върху заплатата, но не урежда размера или сроковете за плащане на самата нетна работна заплата. Посоченото от защитата, че нормата на чл. 245 КТ следва да бъде взета предвид по случая, не съответства на спецификите на същия с оглед заложеното от законодателя в посочената правна норма, а именно да гарантира изплащането на минимална част от заплатата при финансови затруднения на работодателя, като служителят изпълнява добросъвестно задълженията си и не освобождава работодателя от задължението да изплати пълния размер на възнаграждението, а осигурява защитен минимум при невъзможност за пълно плащане. Видно от писмените доказателства по делото ТД-работодател и жалбоподател е изплатило на служителката Ц. размер на 598.21 евро, и в рамките на предоставения срок за изпълнение на предписанието остатъкът (119.76 евро) до необходимия размер, с оглед въведения минимум на ставката за час 12,82 евро в Г., е заплатен на 16.01.2026г. Предвид отстраняване на неизрядностите в ангажимента на търговеца по заплащане на дължимото възнаграждение в разумен срок, при отчитане ниският размер на заплатения остатък, недоказаността на настъпили каквито и да са вредни последици за служителката преди доплащането на процесната сума от 119.76 евро, очертават административната простъпка като маловажна по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ. Предвидената в максималния размер имуществена санкция от 300 лева / 153,39 евро съдът намира за съответстваща на степента на обществена опасност на извършеното и приема, че санкциониране на ТД- работодател по този ред е фактор, който да повлияе занапред навременното спазване изискванията на закона. Исканите от процесуалния представител на административнонаказващия орган при дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и в конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция ТД-жалбоподател следва да заплати на Главна дирекция „ИТ“ разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева / 76, 69евро. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът