Решение № 3792 от 11.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4498/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 20008350 от 27.01.2022 г. по гр.д. № 42772/2020 г. Софийски районен съд, 171 състав: Признал за установено по предявените от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ГР. СОФИЯ, СО - СТУДЕНТСКИ, Ж.К. „СТУДЕНТСКИ ГРАД“, УЛ. ••••••• ••••••• – ЗАТВОРЕН КОМПЛЕКС „О.Х.“, представлявани от Н.А.А., чрез управителя на етажната собственост – С.Д., срещу В. Б. Р., ЕГН ••••••••••, обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 41, ал. 1 ЗС, че ответницата дължи на етажната собственост сумата от 1 513.55 лв., представляваща неплатени вноски за ремонт, поддръжка и управление на етажната собственост, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.05.2020 г., до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 06.06.2020 г. по ч.гр.д. № 17125/2020 г. на СРС, 171 състав; Осъдил В. Б. Р., ЕГН ••••••••••, да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ГР. СОФИЯ, СО - СТУДЕНТСКИ, Ж.К. „СТУДЕНТСКИ ГРАД“, УЛ. ••••••• ••••••• – ЗАТВОРЕН КОМПЛЕКС „О.Х.“, представлявани от Н.А.А., чрез управителя на етажната собственост – С.Д., на основание чл. 48, ал. 8, чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС сумата 381.68 лв., дължими за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г., от които 309.28 лв. -представляващи вноска за управление и поддръжка за периода от м. юни 2020 г. до м. септември 2020 г., 22.40 лв. - вноска за фонд „Ремонт“ за периода м. юни 2020 г. до м. септември 2020 г., 50 лв. - вноска за консумативи за периода от м. юни до м. септември 2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищцовата страна сумата 680.27 лв. – разноски в исковото производство, и 630.27 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 17125/2020 г. по описа на СРС, 171 състав. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата В. Б. Р., която го обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В решението неправилно било посочено като управител на етажната собственост лице, което нямало нищо общо с нея. Неправилно било посочено и че сградата, в която се намира имотът на въззивницата, е „затворен жилищен комплекс“ – самостоятелна етажна собственост по смисъла на ЗУЕС. Районният съд структурирал несъществуващ правен субект, което било недопустимо. Етажната собственост на бл. 1 била регистрирана като самостоятелна в община „Студентска“ и нямала обвързаност с решенията на другите етажни собствености на сградите, построени в общото дворно място. Лицето С.Д. нямало сочената представителна власт, ЕС на бл. 1 се представлявала от управителя Н.А., избран от ОС на собствениците на сградата с необходимото мнозинство с протокол № 1/27.07.2018 г. и преизбран с решение по протокол № 8/24.06.2020 г., за което били представени доказателства с отговора на исковата молба. Според чл. 32 ГПК, за представителство на етажната собственост на бл. 1 следвало да има упълномощаване съгласно чл. 41 ЗУЕС от управителя, каквото в случая липсвало. Поради това предявените искове се явявали процесуално недопустими и по тях районният съд не следвало да се произнася. Освен това по делото не било доказано „К.Б.“ ООД да е извършвало дейности, за които се претендирало заплащане, нито етажните собствености в общия двор да са приели бюджети като основание за сключване на договор, на който се основавала исковата претенция. Съдът не обсъдил и представените доказателства във връзка с извършвани от ответницата плащания за фонд „Ремонти и обновяване“ по сметка на ЕС на бл. 1. По тези и други съображения моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Съображения излага в писмени бележки от 26.04.2023 г. Въззиваемите страни – ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата – етажна собственост на адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „••••••• •••••••, представлявани от упълномощен адвокат от „К.Б.“ ООД при твърдения, че на дружеството са възложени правомощията по поддръжка и управление на общите части на комплекс „О.Х.“, състоящ се от сгради блок 1, 2, 3, 4, 5 и 6, управлявани общо чрез Съвместно общо събрание по чл. 18 ЗУЕС, с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Управителят на етажната собственост на бл. 1 – Н.А.А., представляващ етажните собственици пред съда съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, взема становище за основателност на въззивната жалба. Предявилият исковете нямал представителни права спрямо етажната собственост на бл. 1, а по време на действие на договора от 19.09.2018 г. имали това право след упълномощаване от управител, каквото в случая нямало. Моли съда да обяви атакуваното решение за недопустимо. Съображения излага в становище от 28.04.2023 г. Въззивната жалба е процесуално допустима като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо по следните съображения: На 12.05.2020 г. е подадено заявление по чл. 410 ГПК от името на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата на адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „••••••• •••••••, като част от затворен комплекс „О.Х.“, състоящ се от сгради блок 1, 2, 3, 4, 5 и 6, управлявани общо чрез Съвместно общо събрание по чл. 18 ЗУЕС, с което е поискано издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу В. Б. Р., като собственик на самостоятелен обект в бл. 1 – ателие № 2, за сумата от общо 1 513.55 лв., представляваща сбор от всички неплатени месечни вноски, дължими на етажната собственост (комплекса) за периода 01.11.2018 г. – 31.05.2020 г. – вноски за поддръжка и управление, консумативи; за фонд „Ремонт и обновяване“ и за услугите по договор от 19.09.2018 г. за управление и поддръжка на ЕС, прилежащи площи и общи части и инсталации в жилищен комплекс от затворен тип „О.Х.“. Заявлението е подадено чрез адв. И. М., за който е представено пълномощно, с което управителят на „К.Б.“ ООД - П.Д.С., в качеството му на лице по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, го упълномощава да представлява етажните собственици, вкл. пред съда, във връзка със събиране на вземания за неплатени вноски към бюджета на сградата съгласно ЗУЕС и решенията на общото събрание (съвместното общо събрание). По образуваното гр.д. № 17125/2020 г. на СРС, 171 състав на 06.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати претендираната със заявлението сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 12.05.2020 г. до плащането. След подадено в срок възражение срещу заповедта са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове и е образувано гр.д. № 42772/2020 г. на СРС, 171 състав, решението по което се обжалва. С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 6, т. 9 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, както следва: установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от общо 1 513.55 лв., от които 1 077.52 лв. – вноски за управление и поддръжка за периода м. 11.2018 – м. 05.2020 г.; 100.90 лв. – вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м. 11.2018 – м. 05.2020 г.; 237.50 лв. – вноски за консумативи за периода м. 11.2018 – м. 05.2020 г.; 97.63 лв. – еднократна вноска за ремонт на дилатационни фуги; осъдителни искове с правно основание чл. 6, т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 6, т. 9 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС - за сумата 309.28 лв. – вноски за управление и поддръжка за периода м. 06.2020 – м. 09.2020 г.; за сумата 22.40 лв. – вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м. 06.2020 – м. 09.2020 г., и за сумата 50 лв. – вноски за консумативи за периода 06.2020 – м. 09.2020 г. За доказване на представителната власт на управителя на „К.Б.“ ООД в исковата молба се твърди, че същата следвала от чл. 1.1.10 от сключения договор за управление и поддръжка на общите части в комплекс „О.Х.“. Видно от приетия договор за управление и поддръжка на етажна собственост, прилежащи площи и общи части и инсталации в жилищен комплекс от затворен тип „О.Х.“, същият е сключен между собствениците на самостоятелни обекти в блок 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на процесния адрес, представлявани от управителите на всяка отделна етажна собственост, като възложител, и „К.Б.“ ООД, като изпълнител. С договора на изпълнителя са възложени част от правомощията на управителите на етажните собствености – да свиква, организира и провежда ОС на ЕС и на съвместното ОС, да извършва регистрации, да изготвя проекти за ПВР, администрира плащания и т.п. Съгласно чл. 1.1.10 от договора, изпълнителят събира стари легитимни вземания на етажните собственици, следи за редовността на плащанията и при просрочие над 90 дни връчва и/или залепва на вратата на адреса на некоректния платец известие за просрочие и/или покана за доброволно плащане; При допълнително възлагане от УС при просрочия над 180 дни изготвя и подава заявление за издаване на съдебна заповед за плащане и изпълнителен лист срещу него, както и образува и води искови производства и изпълнителни производства, вкл. с право да упълномощава адвокати за всички съдебни инстанции. В тези случаи възложителят поема съдебните разноски. Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Според чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. От граматическото и логическото тълкуване на посочените норми следва, че правомощията на третото лице са в зависимост от това дали с договора са му възложени всички или част от правомощията на управителния съвет (управителя). В случая, съгласно чл. 1.1.10 от договора от 19.09.2018 г., действал до 19.09.2020 г. и касаещ периода, за който от ответницата се претендират процесните вземания, на „К.Б.“ не са възложени всички правомощия на управител, като изпълнителят може да осъществява представителство пред съда такова само при допълнително възлагане от УС, респ. управителя. Такова допълнително възлагане в случая не се установява, а и не се твърди, а представляващият етажните собственици от бл. 1 – управителят Н.А., изрично заявява, че не е упълномощавал изпълнителя по договора да представлява етажните собственици от бл. 1 пред съда, и не потвърждава извършените без представителна власт действия. От изложеното следва, че установителните и осъдителните искове срещу В. Б. Р. са предявени от лице, което не разполага с представителна власт по отношение на ищците, а действията по предявяването им не е потвърдено от надлежния им процесуален представител, поради което исковете са недопустими. На основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове по същество следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото – прекратено. Съобразно разясненията, дадени с мотивите на т. 13 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 415, ал. 5 (предишна ал. 2) заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр.д. № 17125/2020 г. на СРС, 171 състав, също следва да бъде обезсилена. При този изход и своевременно заявената от ответницата претенция за разноски за първата инстанция, такива й се следват на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Предвид основанието за обезсилване на обжалваното решение - исковете са предявени от лице, което не разполага с надлежна процесуална представителна власт по отношение на ищците, направените от ответницата разноски следва да бъдат възложени в тежест не на етажните собственици, които са страна по делото, а на „К.Б.“ ООД, действало като представител на собствениците без представителна власт, и отговорно за разноските, които е предизвикало със своите действия. Ето защо „К.Б.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на ответницата сумата 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция, които са заплатени в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие. Разноски за настоящата инстанция не са претендирани от въззивницата, поради което такива не се присъждат. Така мотивиран, съдът