Решение № 977 от 15.5.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 127/2026 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на “ДЕА 15“ ЕООД, ЕИК: 204458901, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 30, ет. 10, ап. 54, представлявано заедно и поотделно от управителите С. Ж. П. и А. Б. П. против Решение № 27/11.02.2026г., постановено по АНД № 902/ 2025г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е потвърдено НП №25-2500141 от 21.10.2025г. на и.д.Директор на Дирекция “Инспекция по труда“, гр.Търговище. Със същото Решение дружество “ДЕА 15“ ЕООД гр.Търговище е осъдено да заплати на ИА „ГИ“ разноски по делото в размер на 66.47 евро. В касационната жалба, като отменително основание се навежда неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, обосноваващи неправилност в правната преценка на въззивния съд за липса на маловажност на нарушението. Навежда се, че административното нарушение попада в хипотезата на чл.415в, ал.1 от КТ. Излагат се доводи, обосноваващи, че деянието на дружеството в конкретния случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, тъй като установеният работник е работил само един ден в търговския обект, същият се е обучавал, не е сервирал алкохол и не е приемал парични средства. Моли се оспореното въззивно решение да бъде изцяло отменено, като се постанови ново, с което деянието да се преквалифицира, като се приложи чл.415в от КТ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за настоящата инстанция. В съдебно заседание касаторът – „ДЕА 15“ ЕООД гр.Търговище се представлява от управителите С. П. и А. П., както и от процесуалния пълномощник адв. А. Н. от АК – Търговище, която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и доводи. Излага становище, че са налице предпоставките за приложението на чл. 415в КТ. Навежда, че веднага след констатациите на административния орган дружеството е подало заявлението си за разрешение и че такова разрешение е получено още преди съставянето на НП. Навежда, че посочените об8стоятелства не са обсъдени от наказващия орган в НП. Излага становище за недопустимо позоваване в НП на друго подобно нарушение, което не било конкретно описано в НП, като навежда, че подобно позоваване нарушава правото на защита на наказаното лице. Излага становище за несъразмерност на наложената санкция от 1700 лева спрямо тежестта на установеното нарушение и обема на търговската дейност на дружеството. Моли касационната жалба да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище, в съдебно заседание се представлява от ст. юрисконсулт Р. Х., която оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, обосноваващи, че установената по делото фактическа обстановка не покрива признаците на хипотезата по чл.415в от КТ. Излага становище, че няма как да се приеме, че нарушението е отстранено веднага, тъй като разрешението на контролния орган за приемането на работа от страна на работодателя на непълнолетното лице има действие занапред, а същото е дадено на 09.09.2025г. Моли оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният състав на съда, след проверка на делото, констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка: При извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище на 28.08.2025г., започнала около 19:10 часа по работни места в обект: бар-сладкарница „У дома“, намиращ се в гр. Търговище на ул. „Севастопол“ №1, стопанисван от дружество „ДЕА 15“ ЕООД гр. Търговище с ЕИК: 204458901, е установено, че в посочения обект полага труд като „барман“ лицето С. К. В. с [ЕГН] (лице от 16 до 18 години). Същото е декларирало, че полага труд в обекта като „барман“, с работно време за деня от 08:00 ч. до 22:00 ч., с работно време на смени, по график, с почивни дни по график, с почивки в работния ден – 1 час за хранене и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 620 лв. По време на проверката по работни места С. К. В. по заявка на сервитьорите е изготвял поръчки за клиентите на сладкарницата. Видно от представените за проверка документи в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище, било установено че дружеството е сключило със С. К. В. с [ЕГН] трудов договор № 6 от 27.08.2025 г. за длъжността „барман“ с място на работа: бар-сладкарница „У дома“ в гр. Търговище, ул. „Севастопол“№1. Съгласно представения протокол с изх. №30Е003565209/27.08.2025г. и час 16:44:04 за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение №1, 2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, има вписан електронен трудов запис за сключения с лицето трудов договор, с данни за началото на изпълнението по трудовия договор: 28.08.2025 г. С. К. В. с [ЕГН] към момента на проверката – 28.08.2025 г. имал навършени 16 години, но ненавършени 18 години, т.е. е непълнолетно лице. При извършена проверка на регистъра на разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е констатирано, че към 28.08.2025 г. от работодателя „ДЕА 15“ ЕООД гр.Търговище с ЕИК: 204458901 няма постъпило искане и няма издадено разрешение на инспекцията по труда за приемане на работа на С. К. В. с [ЕГН] На 03.09.2025 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище е постъпило искане с вх. №25127455/03.09.2025г. от работодателя „ДЕА 15“ ЕООД гр. Търговище с ЕИК: 204458901, за приемане на работа на непълнолетното лице С. К. В.. На 09.09.2025 г. на работодателя „ДЕА 15“ ЕООД гр. Търговище с ЕИК: 204458901 е било издадено разрешение с изх. № 25090273/09.09.2025 г. за приемане на работа на С. К. В. с [ЕГН]. Предвид на гореизложеното, проверяващите приели, че на 28.08.2025г. работодателят „ДЕА 15“ ЕООД гр. Търговище с ЕИК: 204458901, е приел на работа в обекта: бар - сладкарница „У дома“, намиращ се в гр. Търговище на ул. „Севастопол“ №1, непълнолетния С. К. В. с [ЕГН], който е лице от 16 до 18 години, без разрешение на инспекцията по труда в нарушение на чл.303, ал.3 от КТ. Било прието също, че нарушението е извършено на 28.08.2025 г. в обекта: бар - сладкарница „У дома“, намиращ се в гр. Търговище, ул. „Севастопол“ №1. Прието било също така, че нарушението е констатирано на 28.08.2025 г. при проверка по работни места в обекта и на 25.09.2025 г. при проверка по документи в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ в гр. Търговище. Въз основа на така установеното нарушение на „ДЕА 15“ ЕООД гр. Търговище, в качеството на работодател, бил съставен АУАН № 25-2500141/26.09.2025 г. за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ. Актът бил съставен и предявен на управителя на дружеството на 26.09.2025г. Същият бил подписан от управителя на дружеството без възражения. В законния 7-дневен срок от подписването на АУАН, от страна на дружеството не са направени писмени възражения срещу така констатираното нарушение. Въз основа на АУАН и.д. Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Търговище издал НП № 25-2500141/21.10.2025 г., с което за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, наложил на „ДЕА 15“ ЕООД гр. Търговище, в качеството му на работодател, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева. Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка е базирана на събраните по делото писмени доказателства по административнонаказателната преписка и въз основа на събраните по делото свидетелски показания на актосъставителя М. М.. При така установеното от фактическа страна Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма и съдържание по чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Районният съд е извел извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява описаната в НП фактическа обстановка. Съдът е приел, че деянието на дружеството като работодател покрива признаците на нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, като правилно последното е подведено от наказващия орган под административнонаказателната разпоредба на чл.414,ал.1 от КТ. Районният съд е приел, че нарушението на дружеството не може да се квалифицира като „маловажен случай“ по чл. 415в, ал.1 от КТ. Съдът е извел извод за неприложимост на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като установеното нарушение не може да бъде отстранено поради неговото довършване на 28.08.2025г., тъй като издаденото на 09.09.2025г. от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище разрешение на работодателя има действие само занапред. Районният съд е посочил, че нарушението е формално, на просто извършване, и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредни последици, с оглед на което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Районният съд е отчел като отежняващо отговорността обстоятелство, че съгласно протокол № ПР2534405/26.09.2025г. за извършена проверка, работодателят е извършил и още едно нарушение по режима за наемане на работа на непълнолетни лица, след което е приел, че констатираното нарушение не е изолиран случай. След отчитане на гореизложените обстоятелства Районният съд е извел извод, че при определяне на вида и размера на предвиденото в закона наказание за извършеното нарушение са съобразени всички събрани доказателства, степента на обществена значимост и укоримост на нарушението, както и изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН и на чл.414, ал.1 от КТ, поради което, така определеният размер от 1700 лева на административното наказание „имуществена санкция“, отговаря на тежестта на извършеното нарушение и с нея могат да се постигнат в пълен обем целите на наказанието, съгласно чл.12 от ЗАНН. При така възприетите фактически и правни доводи Районният съд с оспореното Решение №27/11.02.2026г. изцяло е потвърдил процесното НП като законосъобразно. Със същото решение съдът е осъдил „ДЕА 15“ ЕООД гр.Търговище да заплати на ИА „ГИ“ разноски по делото в размер на 66.47 евро. Решение № 27/11.02.2026г. по АНД № 902/2025г. на Районен съд – Търговище е съобщено на „ДЕА 15“ ЕООД гр. Търговище на 12.02.2026г. Касационната жалба на дружеството е подадена до Административен съд – Търговище на 25.02.2026г., чрез Районен съд – Търговище. При така установеното от фактическа страна касационният съд приема касационната жалба за допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол. При разглеждане на жалбата по същество настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК, приема следното: Изводите на въззивния съд, че от така събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се доказва описаната в НП фактическа обстановка изцяло се споделят от настоящата инстанция. Деянието, така както е описано от обективна страна в НП, покрива признаците на нарушение по чл.303, ал.3 от КТ, същото е правилно правно квалифицирано и подведено под административнонаказателната норма на чл.414, ал.1 от КТ. Отговорността на дружеството, като работодател, е обективна, безвиновна. С оглед изложеното безспорно по делото е доказано, че дружество „ДЕА 15“ ЕООД гр.Търговище е осъществило състава на описаното в НП административно нарушение. Спорен в случая се явява въпросът дали конкретното административно нарушение покрива признаците на „маловажен случай“ по приложимата специална норма на чл. 415в ал.1 КТ. При наличието на специална разпоредба в КТ, не подлежи на обсъждане общата дефиниция за маловажност на нарушението по §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Съгласно чл. 415в ал.1 КТ, за да е маловажно нарушението, законът изисква то да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители, като посочените две предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая нарушението е извършено на 28.08.2025г. Поисканото от дружеството разрешение от Дирекция „ИТ“ – Търговище, за приемане на работа на непълнолетния С. К. В., като действие не е извършено незабавно. Лицето е констатирано да полага труд в обекта на дружеството на 28.08.2025г., а поисканото от дружеството разрешение е депозирано в Дирекцията не на същия или на следващия ден, а 6- дни по-късно – на 03.09.2025г. Едновременно с изложеното, даденото разрешение от Дирекция „ИТ“ – Търговище на работодателя има действие само за напред, а именно за предстоящо приемане на непълнолетния на работа, без същото да санира настъпилите последици. Предвид изложеното не може да се изведе извод, че нарушението е било веднага отстранено, т.е веднага след установяването му, като предпоставка по чл.415в, ал.1 от КТ. Не може да се приеме и че не са настъпили вредни последици и за работника, тъй като за да се сключи валиден писмен трудов договор с работника, преди това работодателят следва да е получил разрешение от Дирекцията за приемането на работа на непълнолетното лице. Последното води до накърняване на трудовите права на работника. Дори и да се приеме, че за работника не са настъпили вредни последици, липсата на първата предпоставка води до отпадане на приложението на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като регламентираните в посочената разпоредба материални предпоставки следва да са налице кумулативно. Едновременно с гореизложеното процесното нарушение не се отличава по степен на тежест и укоримост от посочените в чл.415в, ал.2 от КТ нарушения на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, за които се изключва приложението на института на „маловажно нарушение“. Закрилата на децата, каквито се явяват и непълнолетните, задължително налага предварителната преценка на Дирекция „ИТ“ преди постъпването им на работа. Тази преценка, обективирана в съответен акт на инспекцията по труда, е едно от задължителните условия за сключване на трудов договор с непълнолетни, навършили 16-годишна възраст, и неспазването на това изискване не е с по-малка важност от сключването на трудов договор в писмена форма или от връчването на сключения трудов договор на работника преди постъпване на работа. Следва също да се отчете, че приемането на работа на лице, ненавършило 18 години, без надлежно разрешение е регламентирано от законодателя като състав на престъпление, за което с разпоредбата на чл.192а от НК са предвидени наказания лишаване от свобода до шест месеца и глоба от хиляда до три хиляди лева. С посочената регламентация е налице законодателна оценка, че засягането на този вид обществени отношения е с по-висока степен на обществена укоримост и че те следва да са обект на по-засилена и интензивна защита. Ето защо, макар и нарушението по чл. 303, ал.3 КТ да не е сред посочените в чл. 415в ал.2 КТ, същото не следва да се определя като маловажно, предвид защитавания чрез регламентацията му от законодателя значим обществен интерес. Предвид изложеното и с оглед значимостта на обществените отношения, обект на защита на нормите, систематично поставени в Раздел I „Специална защита на непълнолетните“ от КТ, където е и нормата на чл.303, ал.3 от КТ, настоящата инстанция приема, че по отношение на конкретния случай на административно нарушение, разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ не може да бъде приложена и оспореното въззивно решения в тази насока се явява постановено при правилно приложение на материалния закон. Касационният съд намира обаче, че така наложения с НП размер на административното наказание „имуществена санкция“ от 1700 лева се явява несъразмерен. При определянето на размера на наказанието, органът в НП е изложил като мотиви обстоятелството, че констатираното нарушение не е изолиран случай, тъй като съгласно протокол № ПР2534405/26.09.2025г. за извършена проверка работодателят е извършил и още едно нарушение по режима за наемане на работа на непълнолетни лица. Последното обаче не е индивидуализирано чрез посочване на имената на другото непълнолетно лице, за което се твърди, че също е било допуснато да работа без разрешение на Дирекция „ИТ“. Това препятства проверката на съда дали за това друго непълнолетно лице не е съставен също АУАН за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ, като следва да се има предвид, че ако за това нарушение е бил съставен АУАН и НП, които се обжалват, все още не може да се извежда извод за наличието на това нарушение. По делото не са налице данни дружеството, като работодател, да е било санкционирано преди това, с влязло в сила НП за нарушение на КТ. Ето защо съдът приема, че така изложения общ мотив на наказващия орган за наличието на констатирано при проверката друго нарушение от страна на дружеството, като единствен, не може да обоснове по-висок размер на санкцията от минимално определения в чл.414, ал.1 размер от 1500 лева. Едновременно с изложеното касационният съд отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства, следните такива: факта, че непълнолетният работник е отработил само 1 ден при липсата на дадено разрешение, наличието на все пак подадено – макар и не веднага, искане от управителя на дружеството, за издаване на разрешение за приемането на работа на непълнолетния, както и наличието на сключен с непълнолетния трудов договор от 28.08.2025г., която дата съвпада с деня, в който непълнолетният е бил констатиран да полага труд в обекта на дружеството. По изложените съображения, съдът приема, че размерът на така наложеното административно наказание се явява явно несправедлив по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и възраженията на касатора в тази насока са основателни. Последното съставлява касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Следва обжалваното решение да бъде частично отменено в тази му част, като се постанови друго, с което да се измени обжалваното НП в частта му относно размера на наложената имуществена санкция, като същата бъде намалена от 1700 лева на 1500 лева. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. По отговорността за разноските, съдът приема следното: Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото – оставане в сила на обжалваното решение на Районния съд и потвърденото с него НП, в частта, касаеща наличието на описаното в НП административно нарушение, неговата правна квалификация и неприложимостта на чл.415в, ал.1 от КТ, приложение в случая намира разпоредбата на чл. 143, ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски. Последното като решение кореспондира и с тълкуването по т.2, б.“а“ от Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, според което при потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените разноски. Нормите на чл. 63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН регламентират, че в полза на учреждението или организацията, чиито орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като в тези случаи размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 27е от НЗПП, приета на основание ЗПП, предвижда, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева. Настоящото производство попада в тази категория дела. Предвид положения от представителя на ответната страна труд, изразяващ се в лично участие в проведеното единствено съдебно заседание, съдът намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 130 лева. Ето защо касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 66.47 евро, представляващи превалутираната стойност на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 130 лева. Разноските следва да се присъдят на основание чл.1, т.6 от ДР на АПК, в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е директорът на ДИТ – Търговище, т. е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която именно има качеството на юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд