Решение № 1861 от 19.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7990/2025 г.

дело № 20251100507990 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 3759/05.03.2025г. по гр.д. № 51825/2023г. по описа на СРС, 164 състав, съдът е уважил частично предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Л. П. М. положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признал за установено ,че ответницата дължи сумите от: 9191,32 лв. съставлява дължима главница за топлинна енергия (ТЕ), за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, с присъединен абонатен № 372270, ведно със законна лихва за период от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането; - 809,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г. върху установената като дължима главница за топлинна енергия от 9191,32 лв.; - 77,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането; - 14,00 лв. - представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13161/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, като са отхвърлени исковете за сумите от 1930,69 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 226,85 лв., представляваща мораторна лихва върху отхвърлената част от главницата за топлинна енергия от 1930,69 лв., дължима за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г. Ответницата е осъдена да плати разноски по делото в размер на сумата от 812,19 лв. представляваща съдебни разноски за исковото производство и 244,95 лв., представляваща съдебни разноски от заповедното производство по ч.гр.д. № 13161/2023 г. по описа на СРС. Производството е образувано по въззивна жалба на ответника Л. П. М., с която се атакува решението в частите, в които са уважени исковете на ищеца по съображения, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са подробни съображения, че твърдяното количество доставена топлинна енергия било недоказано, доколкото било служебно начислено и значително завишено. Ответницата не отрича, че е собственик, както и че част от уредите за измерване на топлинна енергия не работят, вкл. и водомерите, като топлинна енергия била начислена служебно на базата на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г., но в противоречие с чл.68, ал.6 вр. чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата, а именно гореща вода от 140л. на обитател за едно денонощие, а вещото лице сочи, че в случая било начислявана вода за две лица. По същия начин била служебно начислявана и ТЕ на максимална мощност за две лица, като отчитащото дружество не взело предвид, че процесният имот се обитавал от едно лице. Приемайки стойностите за две лица съдът постановил неправилно решение. Отделно от това претендираната сума от 5000лв. на отоплителна година била неоправдано завишена, същата била неправилно начислена на максимална мощност за процесния период. Съответно са изложени съображения, че ищецът не доказал реално потребена топлинна енергия, а издадените фактури не отразявали потребена енергия и действителните задължения, вкл. по делото не били представени документи, протоколи за неработещи уреди и методиката за начисляване на ТЕ, а заключението по СТЕ не можела да обоснове извод, доколкото вещото лице работило по документи, които не били по делото. Заключението по ССчЕ не била относима, съответно счетоводните записвания нямали доказателствена стойност. Ищецът не провел пълно и главно доказване на доставеното количество топлинна енергия, поради което и исковете подлежали на отхвърляне, ведно с акцесорните искове за лихви. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия – ищец /Топлофикация София ЕАД/, в който намира въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Третото лице – помагач Далсия ООД, ЕИК: 041029500 не е взело становище. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация София” ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл.150 ЗЕ вр. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да се признае за установено, че ответницата дължи суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13161/2023г. по описа на СРС, 62 състав. За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлоенергия срещу задължение на ответницата да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, носител е на вземане за цената на дяловото разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същите. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал. 1 от ЗЕ се осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на предходната наредба. Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал. 2 от ЗЕ. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Настоящият въззивен състав приема за установено по делото, че през процесния период ответницата е била потребител на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот, което е отделено и за безспорно. Спорът по делото пренесен пред настоящата инстанция с оглед доводите във въззивната жалба касае количеството на доставената топлинна енергия по твърденията, че начислената топлинна енергия била по максимална мощност, но за две лица. По отношение на обема на доставената топлинна енергия, е допуснато и прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което настоящата инстанция също кредитира като логично, обосновано и издържано, съобразно което процесният имот е топлоснабден с непрекъснато топлоснабдяване в периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ежемесечно били извършвани отчети на общия топломер, който е от търговски тип и бил преминал метрологичен контрол, отчислявани били технологични разходи за сметка на Топлофикация София ЕАД съгласно действащата методика. Дяловото разпределение било извършвано от Далсия ООД /с предишна фирма Бруната/ за етажната собственост и процесния имот било в съответствие с методиката. В отговор на въпроси при защитата на заключението в.л. Калпачка допълва, че в топлоснабдения имот липсват изрядни измервателни уреди поради неизпълнение на задължението на потребителя, поради което и отчитането било на максимална инсталирана мощност. При изчисляване на количеството топлинна енергия за сградна инсталация се установява в заключението, че разпределянето е в зависимост от отопляемия обем на имота и сградата, т.е. не е по брой лица. Така и при изчисляване на количеството топлинна енергия за отопление на имота се установява, че в имота има 6бр. отоплителни тела без уреди, а разпределената енергия е по максимален специфичен разход за сградата по действащата методика в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.9 на Наредба № Е-РД-04-1, т.е. също не е по брой лица. При изчисляване на количеството ТЕ за подгряване на вода (БГВ) за периода м.05.2020г. до м.04.2021г. било грешно, защото ФДР определила два пъти по-голямо количество ТЕ за подгряване на 102.2м3 – 40.495МВтч, а именно за 2 бр. лица по 140л. дневно, поради което е дадено заключение, че доставеното количество БГВ за м.05.2020г. до м.04.2021г. следва да е 20.246/102.2М3, с което сумата за изравняване е в размер на -4042.60лв. Така за процесния период /м.05.2020г. до м.04.2022г./ било доставена ТЕ (след изравняване) в общ размер на 9191.32лв. Общата сума по прогнозно начисляване за процесния период била 13233.92лв. (3978.40лв. за отопление на имот и сградна инсталация и 9255.52лв. за БГВ). Следователно от заключението се установява, че количество БГВ за м.05.2020г. до м.04.2021г. е било извършено от ФДР за 2бр. лица, което се коригира от вещото лице, като в приетия вариант на експертизата – даденият размер от 9191.32лв. включва доставена ТЕ за имот, за сградна инсталация и за БГВ на база 1бр. лице. Доводите в жалбата в този смисъл, че не било взето предвид, че служебно начислената ТЕ била за две лица, са неоснователни по изложените съображения. Нормативно е предвидена възможност за служебно изчисляване на топлинна енергия по реда на Наредба № Е-РД-04-1, за топлинна енергия за отопление на имот, когато има отоплителни тела без уреди, както и за отчитане на битово горещо водоснабдяване при липса/ изтекъл срок на годност на водомер. За ТЕ за отопление – чл.61, ал.1 от Наредбата урежда, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В т.6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 е уреден начинът за изчисляване на стойността на топлинната енергия при когато има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, а именно като се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, като /т.1/ се определя инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата при проектни условия, а при липса на данни се приемат данните на подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж. За всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален специфичен разход за сградата. Дяловите единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС. С така определените дялови единици всички отоплителни тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди. Разпределението на енергията се извършва по реда на т. 6.4. В случая в заключението на вещото лице са посочени мощностите на отоплителните тела, които съответстват на отразеното в неоспорените формуляри за отчет (л.157) и индивидуалните справки (л.155). В т.6.9. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 се урежда, че при щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5. За ТЕ за БГВ чл.68 от Наредбата се урежда, че количеството топлинна енергия се определя по показанията на топломера, а съгласно чл.69 количеството топлинна енергия се разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода. Изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя по показанията на индивидуалните водомери за топла вода, а (чл.69, ал.2, т.2) когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 (в която норма се въвеждат изискванията, на които трябва да отговарят индивидуалните топломери, общият водомер за студена вода пред подгревателя и индивидуалните водомери) и ал. 6, т. 4 (съгласно която норма индивидуалните водомери подлежат на последваща проверка по реда на Закона за измерванията за сметка на собственика, чиято периодичност е съгласно изискването на Наредба № 4 от 2004 г), липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие /т.нар. „на база“/. Следователно по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /на база/, е приложима при наличието на договорно правоотношение с потребителя на топлинна енергия, като тези правила въвеждат и санкция за последния в случай, че не отстрани повредата на индивидуалния водомер, което е вменено като задължение съгласно чл.52, ал.7 на фирмата за дялово разпределение когато установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл през отчетния период, да уведоми писмено клиентите за задължението им в едномесечен срок от установяването да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения, за да могат да се приложат последиците по чл.52, ал.8 - в случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7 или последващата проверка установи, че индивидуалният топломер и/или индивидуалният водомер е повреден, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 и/или на т. 7.3.3 от приложението към чл. 61, ал. 1. Съдът намира, че при определяне на дължимите суми е спазена нормативно установената методология, тъй като чл.68, ал.6, т.2 Наредба № Е-РД-04- 1 урежда, че при неизправност или липса на водомер количество гореща вода се определя за сгради, в които уредите за дялово разпределение се отчитат веднъж годишно - като произведение на броя дни от периода без измерване и среднодневния разход на водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване, определен от последните му два отчета. С оглед чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата - Количеството топлинна енергия, определено по чл. 68, се разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода. Изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. От приетото по делото заключение на вещото лице може да бъде направен извод, че са налице предпоставките за служебно начисляване на количеството потребена топлинна енергия за гореща вода, а именно – липсват изрядни измервателни уреди. Същото се потвърждава и от приетите писмени доказателства от третото лице – помагач (л.155 и сл.), в които във формулярите за отчет (вкл. подписани от клиента) е отразено, че радиаторите са без уреди, а водомера е с несменена батерия, а в индивидуалните справки е отразено, че е негоден за употреба. Съгласно чл.52 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването – за дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско плащане, вкл. - индивидуални водомери за топла вода за битово горещо водоснабдяване към имотите на клиентите; индивидуалните водомери за топла вода в имотите на клиентите подлежат на проверка за сметка на собственика съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /чл.34а – през 10г. по искане и за сметка на потребителите/. Съгласно ал.7 - ФДР, когато установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка на индивидуалните водомери е изтекъл през отчетния период, уведомява писмено клиентите за задължението им в едномесечен срок от установяването да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните водомери, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения. В случаите, в които клиентът не изпълни задължението си или последващата проверка установи, че индивидуалният водомер е повреден, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 (при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане) и/или на т. 7.3.3 (при повреда на индивидуален топломер) от приложението към чл. 61, ал. 1. Настоящият въззивен състав приема, че ФДР е изпълнило задължението по чл.52, ал.7 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. – при констатиране неизправното функциониране на водомера с попълване Формулярите за отчет от 21.06.2021г. и 17.06.2022г, носещ подпис на клиента. При приемане на писмените доказателства представени от третото лице-помагач същите не са оспорени, напротив изрично е поискано от процесуалния представител на ответника приемането им по съображения, че са относими и необходими. Неоснователно е и оплакването, че неправилно било взето предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като изчисленията по нея били направени въз основа на документи, които не са приети по делото като доказателства. Това е така, тъй като в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице, съгласно чл. 197, ал. 1 от ГПК, да бъдат представени по делото, тъй като необходимостта от експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да провери и огледа на друго място, и само поради извършването на проверка при страната, при която са материалите, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в делото /Вж. Определение № 333 от 21.05.2013 г. по т. д. № 833/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/. Доводите срещу фактурите и приетата ССчЕ са неотносими, доколкото съдът не е кредитирал заключението на ССчЕ във вр. с изравнителните сметки и сумата за възстановяване, а само във вр. с установената липса на плащане от абоната, каквото не се и твърди. Не е налице основание за приспадане разлика в цена на ТЕ за минал период ( за сумата от – 543,38 лв., която с решение на КЕВР № Ц-24/10.06.2020г. била приета по-ниска цена на ТЕ за предходен период), доколкото не може служебно да се прихващат суми за възстановяване по предходен период, т.е. касае предходен период и няма въведено възражение за прихващане със сумата, т.е. няма изявление на прихващащия, каквото е необходимо за осъществяване на потестативното право (арг. т.1 на ТР № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2 / 2020 г. на ОСГТК на ВКС). Конкретни възражения срещу дължимостта и размера на услугата дялово разпределение както и срещу присъдените мораторни лихви, не са изложени във въззивната жалба, освен че като акцесорни (обусловени) искове подлежат на отхвърляне. Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият, който е претендирал разноски за юрк.възнаграждение, поради което следва да му се присъди такова в размер на 100€ с оглед ниската фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Софийският градски съд: