Решение № 202 от 10.12.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 267/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на И. В. С. от гр. Варна срещу решение № 311/26.03.2024 г. по гр. д.№ 1728/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска по чл.124, ал.1 от ГПК срещу Община Аксаково за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил по давност описания в исковата молба недвижим имот, чрез владение, упражнявано от 1997 г., до датата на предявяване на иска – 26.07.2023 г. Пълномощникът на въззивника излага доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди, че процесният имот винаги е бил частна собственост; евентуално сочи, че дори да се приеме, че е бил държавен или общински, въпреки мораториума е налице продължило повече от десет години давностно владение. Моли съда да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго такова, с което установителният иск да бъде уважен, като претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Аксаково, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи началния момент на твърдяното владение; позовава се на чл.86 от ЗС и на мораториума и претендира разноски. Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка: Предявен е положителен установителен иск за собственост от И. В. С. от гр. Варна срещу Община Аксаково за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик по давностно владение на реална част с площ от 60 680 кв.м. на поземлен имот с идентификатор № 11702.19.66 по КККР на с. В., общ. А., обл. В., като е поискана отмяна на Акт за общинска собственост № 6516/15.05.2017 г. на Община Аксаково в частта за описания имот. Ответникът е оспорил изцяло претенцията, твърдяната от ищеца фактическа обстановка, наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност по отношение на спорния имот; при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищецът е упражнявал фактическа власт над вещта с намерение да я свои, ответникът е възразил, че владението му е било прекъснато. Установява се от приложените нотариални актове: № 230, том IІ, рег. № 5092, дело №241/2001 г.; № 231, том II, рег. № 5093, дело № 242/2001 г.; № 229, том II, рег. № 5091, дело № 240/2001 г.; № 228, том II, рег. № 5090, дело № 239/2001 г., № 227, том II, рег. № 5088, дело № 238/2001 г.; № 226, том II, рег. № 5087, дело № 237/2001 г.; № 225, том II, рег. № 5086, дело № 236/2001 г. – всички по описа на нотариус Р. К., че на 13.08.2001 г. Ст. Ат. Н., Ив. Н. Я. и Ат. Ив. Ат., като представляващи заличеното ТКЗС „Г. Д.“ с.В., съгл. § 29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ. бр. 45/1995 г.), определени с Решение на Общото събрание на правоимащите с Протокол № 1/25.05.1995 г., като продавач и ищецът И. В. С., като купувач сключили договори за покупко-продажба на недвижими имоти – рибовъдни басейни I – VII в землището на с.В., общ.Аксаково, подробно описани в цитираните нотариални актове, в които са обективирани разписки за заплатените от купувача продажни цени. Установява се от приложените договор № РД-51-1221/30.07.2001 г. и договор № РД-51-1222/30.07.2001 г., че министърът на земеделието и горите е продал на ищеца И. В. С. недвижим имот, съставляващ земя – частна държавна собственост, с площ от 1 577 кв. м., представляваща парцел XIII по Плана за парцелиране на обект „Рибарници“ - прилежаща територия към обект „Склад“ и земя – частна държавна собственост с площ от 251 кв. м., представляваща парцел XIV, по Плана за парцелиране на обект „Рибарници“ - прилежаща територия към обект „Битова сграда“. От приложения акт № 6516 за публична общинска собственост (л. 28 от гр. д. № 1728/2024 по описа на ВОС) се установява, че същият е издаден на 12.05.2017 г. от Община Аксаково с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.2, чл.56, ал.1 ЗОС и чл.19, ал.1, т.1 ЗВ с цел актуване на ПИ № 000021 по КВС на с. В., общ. Аксаково, начин на трайно ползване: рибарник, целият с площ от 257.017 дка. Заключението на назначената съдебно-техническа експертиза установява, че на територията на с.В., където се помещава спорния недвижим имот, е приета действаща кадастрална карта (интегриран план „Карта за възстановената собственост“ на землище на с. В., общ. А., обл. В.), одобрена със Заповед № РД-18-866/08.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК и заповед за изменение на КККР № 18-7454/12.08.2020 г. на началника на СГКК – Варна, обнародвана в ДВ бр.95/21.07.2000 г. Вещото лице е установило, че е приет парцеларен план, озаглавен „Парцеларен план на рибарници с.З.“ за изследвания рибарник, приет с протокол от 03.04.1995 г. на осн. чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ. При оглед на имота вещото лице е констатирало, че южната част на ПИ с идентификатор № 11702.19.66 е оградена с мрежа, закрепена на бетонови колове, а на запад ПИ граничи със земя, която е заета от водни обекти – вада и преливник, съответно не е заграден и е обрасъл с дървета. В северната част е съществуваща дига – наземна част, която отделя ПИ с идентификатор № 11702.19.66 и ПИ с идентификатор № 11702.19.61. На изток имотът граничи с река, около която има слог. Площта на спорния имот попада в рибовъдни басейни VIII, IX, X, XI и XII според представения по делото парцеларен план. От показанията на свидетеля М. Ив. Д. съдът установява, че рибарникът се намира между с.З. и с.В. в общ. Аксаково. Свидетелят е посочил, че се е сближил с ищеца във връзка с извършвания от него любителски риболов. Сочи, че искал разрешение лично от И. С., за да извършва риболов в рибарниците. Изтъква, че бил нает на работа от него и заедно почистили имота от бурени, монтирали ограда и табела с надпис „Строго забранено влизането, частна собственост“. Сочи, че достъпа до имота се осъществявал от общо четири входа – един главен и три второстепенни, през които снабдявали храна за риба. Излага, че от северната страна на рибарниците има диги, за да може да се преминава между тях. Показанията на свидетеля М. Т. Ив. съдържат сведения, че ищецът е установил фактическа власт върху реална част от имота през 1997 г., като поставил табела, забраняваща свободен достъп, ограда и го почистил от вредна растителност. Съдът намира показанията на свидетеля Ив. Т. К. за достоверни в частта, установяваща, че ищецът е присъствал на територията на рибарника през 1997 г. и е участвал в изграждането на ограда с бетонни колове. От показанията на свидетеля Й. Д. К. съдът установява, че от 1989 г. до около 1992 г. рибарникът бил стопанисван от ТКЗС „Г. Д.“. Свидетелят споделя, че впечатленията за упражнявана фактическа власт от страна на ищеца И. С. датират от 2001 г. Сочи, че ищецът ремонтирал стопански сгради в имота. В показанията си свидетеля Ив. Н. Я. излага, че е била член на ликвидационния съвет на заличеното ТКЗС „Г. Д.“, продало рибарници на ищеца И. С. и установява, че рибарниците са изградени от ТКЗС. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Предявеният иск е за собственост срещу Община Аксаково, като ищецът И. В. С. се е позовал на непрекъснато владение от 1997 г. /след уточнение на исковата молба/, до предявяването на иска. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владениеези юридически факти. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, следва, че придобивната давност е сложен юридически факт, елемент от който е наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към възприемането им от други. Съобразявайки показанията на свидетеля Ив. Н. Я. и заявлението за издаване на план за парцелиране, съдът приема, че процесните рибарници са били вече изградени от ТКЗС „Г. Д.“ към момента на приемане на ЗСПЗЗ (Обн. ДВ. бр. 17/01.03.1991 г.). Изградените съоръжения в поземления имот към този момент изключват възможността за възстановяване притежанието на поземления имот с идентификатор № 11702.19.66 на предходните собственици на имота, включен в ТКЗС, или на техните наследници. Поради тази причина, съобразно чл. 10б, ал. 5, предл. първо вр. чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ съдът приема, че спорният поземлен имот към настоящия момент е държавна, а не е общинска публична собственост. До горният извод съдът достига и предвид липсата на ангажирани доказателства от въззиваемата страна отвносно обезщетяване на бивши собственици със земи от общинския поземлен фонд. Съгласно чл.48 от ППЗСПЗЗ, имуществото на ТКЗС се състои от право на собственост и други вещни права върху дълготрайни и краткотрайни активи на ТКЗС и др. От разпоредбите на § 12, ал.1, т.1 и т.4, б.„б" от ПЗР на Закона за водите, § 3, ал.1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване и чл.49а, ал.2, т.1 от ППЗСПЗЗ следва извод, че изградените върху земя на членове-кооператори и със средства на ТКЗС язовири са част от имуществото на ТКЗС (част от техните дълготрайни активи). Поради това при ликвидацията на ТКЗС, ако лицата, които имат право на дял в тези ТКЗС, не са желаели да получат язовирите вместо дела си, ликвидационните съвети на ТКЗС са имали право да ги продават на трети физически или юридически лица. Разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, б.„в" от Закона за водите от 2000 г. предвижда, че публична общинска собственост са язовирите и микроязовирите, с изключение на тези по чл.13, ал.1 (язовирите, които са посочени в приложение № 1 на закона като комплексни и значими язовири, поради което се считат за публична държавна собственост). Това тълкуване на разпоредбата на чл.19 от Закона за водите след влизане в сила на Конституцията от 1991 г. определя, че не са общинска собственост сгради и съоръжения, изградени до влизането й в сила със средства на кооперации или сдружения с идеална цел, както и включените в капитала на търговски дружества имоти. С чл.19 от ЗВ, въпросът кои обекти са общинска собственост се разрешава по принципа на остатъка- общинска собственост са всички обекти - бивша социалистическа собственост по смисъла на ЗС в редакцията му до изменението с ДВ бр.31/1990 г., които не са собственост на Държавата по изрични разпоредби на закона, или които не са придобити от други юридически или физически лица на законно основание от Държавата преди разделянето на държавната и общинската собственост. С оглед твърденията доказателствата по делото и показанията на свидетелите Й. К. и Ив. Я., съдът приема, че ищецът И. С. е установил фактическа власт върху закупените от него рибарници I – VII през 1997 г. По отношение на началния момент на упражняване на фактическа власт върху процесните рибарници VIII – XII не са представени категорични доказателства. Ищецът е установил фактическа власт над спорната реална част от ПИ с идентификатор № 11702.19.66 като държател, без съзнание за своене на ПИ, предвид факта, че е сключил договори за покупко-продажба единствено за рибарниците I – V I I. Не се установява в настоящото производство факт, който е довел до промяна на намерението на ищеца да установи фактическа власт над спорната реална част от поземления имот, поради което придобивна давност не е започнала да тече. С оглед гореизложеното ОС – Варна е достигнал до правилен извод за недоказаност на установителният иск на ищеца И. В. С. срещу Община Аксаково за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по давностно владение на реална част с площ от 60 680 кв. м. на поземлен имот с идентификатор № 11702.19.66 по КККР на с. В., общ. А., обл. В.. При този изход на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски на осн. чл.78, ал.8 ГПК в минимален размер, с оглед степента на правната и фактическа сложност на делото, както и на процесуалните усилия положени от ангажирания от въззиваемата страна процесуален представител във въззивното производство. Мотивиран от изложеното, Варненски апелативен съд