Решение № 105 от 4.8.2024 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 49/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 548, от 08.11. 2023 г., по гр.д. № 1677/ 2022 г. на РС – Търговище са осъдени на основание чл. 200 КТ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД „Винс Ин Хок“ ЕООД и „АвтомагистрА. Черно море“ АД, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. М. А. от гр. В..., сумата от 163 070 лв., на Б. М. М. и Р. М. Б. на всеки по 73 070 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от смъртта на М. М. А., починал на 15.02.2020 г., вследствие претърпяна на 15.02.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане – 15.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата част и до пълния претендиран размер от 180 000 лв. за Г. и 160 000 лв. за Б. и Р., е отхвърлил исковете като неоснователни. Отхвърлен е и предявеният от Б. М. М. с ЕГН от гр. В..., в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен със З.Р.У. солидарно против „Винс Ин Хок“ ЕООД и „АвтомагистрА. Черно море“ АД гр. Шумен, иск за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие смъртта на М. М. А.. Присъдена е в полза на съда държавна такса от 12 368, 40 лв. Присъдени са и разноски на страните според уважения и отхвърлен размер на исковете. На основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, постановеното решение, в частта му по исковете с правно основание чл. 200 от КТ, има установително действие в отношенията на „Винс Ин Хок“ ЕООД, със ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” и ЗАД“ ОЗК-Застраховане“ АД. Срещу това решение са постъпили множество жалби. На първо място има подадена жалба от ответника „Винс ин хок“ ЕООД гр. Шумен. Решението се обжалва в осъдителната част относно присъденото обезщетение на съпругата на починА.я – Г. А., за размера над 100 000 до 163 070 лв. Излагат се подробни съображения във връзка със справедливия размер на обезщетението. Излагат се съображения и във връзка с това, че пострадА.ят също има вина за настъпване на вредите, защото не е ползвал предпазни средства. Не се правят искания за нови доказателства. Отговор е постъпил от ищците, които оспорват жалбата, чрез пълномощника си адвокат А.. Постъпила е жалба и от другия ответник – „АвтомагистрА. Черно море“ АД – Шумен, която е същата като жалбата на другия ответник. Няма искания за доказателства, само за заплащане на разноски. По тази жалба също има отговор на ищците, като жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на решението в тази част. От тримата ищци има постъпила жалба от техния пълномощник – адвокат А.. Решението се обжалва в частта, в която исковете са отхвърлени: за Г. – над 163 070 до 180 000 лв., за Б. и Р. – за размера над 73 070 лв. до 133 070 лв. Излагат се съображения за необоснованост и незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Най-вече се изтъква нарушаване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетенията. Не били обсъдени в цялост показанията на свидетелите. Прави се искане за назначаване на съдебнопсихологична експертиза относно емоционалното състояние на ищците след загубата им. Да се присъдят разноски. Постъпил е отговор на тази жалба от „АвтомагистрА. Черно море“ АД. Същата се оспорва. Твърди се, че има плащане на сумите, за които искът е признат, след постановяване на решението. Представят се писмени доказателства в тази връзка и се иска да бъдат приети. Оспорва се искането за психологична експертиза. Постъпил е отговор от „ ЗАД ОЗК– Застраховане“ АД. В него жалбата се оспорва, като се посочва, че присъденият размер на обезщетение дори е завишен. Следващата жалба е от третото лице „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Не били уважени исканията на дружеството по доказателствата и в тази връзка се правят такива пред въззивния съд. Не бил правилен изводът за нА.чието на солидарна отговорност на двамата ответници. Неправилно е отхвърлено възражението за нА.чието на груба небрежност. Завишен е размерът на обезщетенията. Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на исковете и в тази част. Правят се искания за изискване на доказателства от воденото досъдебно производство и за назначаване на комплексна медицинска и техническа експертиза във връзка с механизма на злополуката. По тази жалба е постъпил отговор от „АвтомагистрА. Черно море“ АД. Оспорват се твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при допускането на доказателствата. Такива не са искани от представителя на дружеството, който е бил запознат с проекта за доклад и не е направил такива пред районния съд. Възражението за липсата на солидарна отговорност също се счита за неоснователно. Съгласяват се с оплакването по отношение изводите на съда относно това дА. е нА.це груба небрежност от страна на работника. Постъпил е отговор на тази жалба и от ищците, чрез адвокат А.. В него жалбата се оспорва и се споделят изводите на районния съд по отношение липсата на груба небрежност и съпричиняване. В съд.зас. страните поддържат жалбите и отговорите си. Съдът, като провери събраните по делото доказателства, като съобрази оплакванията по жалбите и наведените от страните доводи, приема за установено следното: решението е вА.дно и процесуално допустимо, постановено от законен съдебен състав, в рамките на обхвата на заявените претенции. По същество е отчасти неправилно, в частта касаеща справедливия размер на обезщетенията за децата на починА.я. Решението към момента е неправилно и поради това, че след постановяването му има заплащане на сумите от двамата работодатели, който факт също следва да бъде отчетен от въззивния съд. По отношение на установените факти и голяма част от правните изводи, въззивната инстанция препраща към мотивите на РС – Търговище, на основание чл. 272 от ГПК. Доколкото втората инстанция е обвързана от заявените в жалбите оплаквания, въззивният съд ще изложи собствени мотиви, съобразявайки именно тях, като се концентрира върху спорните моменти по отношение на установените факти и правните изводи. В този смисъл следва да се очертаят именно тези факти: използвал ли е пострадА.ят М. А. предпазни средства при изпълнение на работата, при която е претърпял трудова злополука и е загинал, какви са били взаимоотношенията в семейството и как децата на починА.я са възприели неговата смърт, какви точно са претърпените от тях вреди. По отношение на правните изводи спорните моменти са няколко: ползването на предпазни средства би ли предотвратило смъртта на загинА.я наследодател на ищците, представлява ли неговото поведение груба небрежност, по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ, ако не е използвал предпазни средства, какъв е справедливият размер на обезщетението за тримата ищци и отговоря ли той на критериите на закона и съдебната практика. Следва ли от друга страна да се реА.зира солидарна отговорност на двамата работодатели, след като в договора им е предвидено отговорността при трудова злополука да се носи от страната, която е основен работодател, а именно „Винс ин хок“ ЕООД гр. Шумен. Отпада ли отговорността на „АвтомагистрА. Черно море“ АД с оглед на тази клауза от договора. НА.це са оплаквания и във връзка с това следва ли „ОЗК Застраховане“ АД да участва като трето лице по делото. Предвид на така очертаните спорни обстоятелства, въззивният съд установи следното: не се оспорва, че наследодателят на ищците е загинал при трудова злополука, на 15.02. 2020 г., при строежа на автомагистрала „Хемус“, в участъка между с. Буховци и пътен възел „Белокопитово“. Според протокол за извършена проверка от ТП на НОИ – Търговище № 510325- 4/21.04.2020 г, . на 15.02.2020 г. (събота), около 10: 05 ч., в обекта на проверка автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+940, до км. 327+260, подобект строителна площадка за изграждане на виадукт при км. 316+826 на АМ „Хемус“, в близост до с. Буховци, общ. Търговище, от М. М. А. (на длъжност „работник, строителство“ във „Винс ин Хок“ ЕООД и „нает“ от „АвтомагистрА. Черно море“ АД), са извършвани строителномонтажни дейности, изразяващи се в извършване на бетонови работи от работната площадка на скеле, разположено на височина около 16 м. При полагането на бетонната смес се късат болтовите връзки на долната кофражна форма и двете й части се разделят. Горната кофражна форма се преобръща странично, увлича скелето, събаря го и изхвърля наследодателя на ищците на земята от височина около 16 м., в резултат на което той умира на място. В представеното съобщение за смърт № 52/16.02.2020 г., като причина за смъртта се посочва: черепно-мозъчни, гръдни и коремни травми, счупване на ребра, двустранно разкъсване на белия дроб и сърцето вследствие на падане отвисоко. Въз основа на издадения протокол от НОИ, с описан механизъм за настъпване на процесната трудова злополука, е издадено разпореждане № 39/28.05.2020 г., с което злополуката е призната за трудова на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО. В протокола за извършена проверка ТП на НОИ – Търговище № 510325-4/21.04.2020 г., се констатират множество нарушения от страна на „АвтомагистрА. Черно море“ АД, което, в качеството си на предприятие – ползвател по смисъла на пар. 1, т. 18 от КТ, не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд на лицата, „предоставени“ от „Винс ин Хок“ ЕООД, гр. Шумен, като не е предприело необходимите мерки за начина на монтиране, укрепване и обезопасяване на кофражните форми, така че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да може да се предотврати случайното им деформиране или задвижване. Прието е за установено, че на двамата загинА. работници са осигурени предпазни каски, но не и защитни колани. Предприятието обаче е допуснало тези работници да бъдат без предпазни каски. Също така не е осигурило необходимото обучение на работниците с работно оборудване – метален кофраж за кръгли колони, в това число обучение за всеки възможен риск. В представения паспорт за ползваното оборудване – метални кофражни форми за кръгли колони не се съдържа протокол, удостоверяващ, че дружеството е осигурило извършването на проверка след инстА.рането на металните кофражни форми за кръгли колони в обекта на контрола. От протокола за оглед на местопроизшествието, извършен от инж. А.Т., в присъствието на още четири лица, вкл. и главен инспектор от Д „ИТ“ – Търговище е видно, че на 12, 50 м. от колоната, в посока запад, върху арматурни части е намерен червен кожен колан, с дължина 1 м. и прикачено метално, кръгло приспособление. При огледа на телата на загинА.те е установено, че единият е имал голяма разкъсна рана в областта на лицето. Не е установено да са имА. поставени каски или такива да са били намерени в близост. ПострадА.ят е работил на обекта, вследствие на сключен на 21.05.2019 г. договор, с който „Винс Ин Хок“, ЕООД гр. Шумен, в качеството си на „наемодател“ предоставя, на „АвтомагистрА. Черно море“ АД, в качеството си на „наемател“срещу възнаграждение и при условия, посочени в договора, работници/служители на наемодателя, с които последният има сключени трудови договори. Работниците/служителите ще полагат труд в полза на наемателя „АвтомагистрА. Черно море“ АД по реда, сроковете и условията на договора и съгласно Приложение № 1, като работното място на работниците/служителите за сроковете на договора ще бъде обект автомагистрала „Хемус“, участък от 310+940 до км 327+260. От своя страна „АвтомагистрА. Черно море“ АД, като приемащо предприятие, се е задължило да осигури на изпратените работници/служители здравословни и безопасни условия на труд, да провежда начален инструктаж по безопасност и здраве, да ги запознае със специфичните характеристики на работното място и професионалните рискове, като има право да им дава указания и да упражнява контрол върху изпълнението на трудовите им задължения, в това число да поставя и ежедневни задачи, да определя конкретни задачи в рамките на специфичните характеристики на длъжността и да изисква отчетност за изработеното от тях. В раздел VI, чл. 7 от договора е предвидено, че в случаите на констатирано неспазване на трудовото и осигурителното законодателство по отношение на наетите работници, както и в случаите на трудова злополука, наемодателят да носи пълната отговорност. „Винс ин Хок“ ЕООД, като предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на пар. 1, т. 39 от ДР на Закона за насърчаване на заетостта, във вр. пар. 1, т. 17 от ДР на КТ, е изпратило М. М. А. да полага своя труд в полза на наемателя и предприятие – ползвател – „АвтомагистрА. Черно море“ АД. За конкретния ден е била нА.це заповед № 14/12.02.2020 г. на управителя на „Винс ин Хок“ ЕООД за полагане на извънреден труд на 15.02.2020 г. (събота), на работниците от група „Мостоваци“ на обект АМ „Хемус“, в участък от км 310+940, по преценка на прекия ръководител, ако позволяват климатичните условия, с продължителност на работния процес 6 часа. В списъка на фигуриращите работници е и наследодателят на ищците – М. М. А.. Видно от заключението на медицинската експертиза, назначена от втората инстанция, аутопсията на трупа на загинА.я М. А. е била извършена на 16.02. 2020 г. Установени са масивни кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош и по вътрешната повърхност на меките черепни покривки тилно. Травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки на двете малкомозъчни полукълба; счупване на ребра двустранно до гръбначният стълб със значителна дислокация на костните фрагменти, разкъсване на белия дроб в дясно, разкъсване на лявата сърдечна камера, излив на кръв в гръдната кухина; разкъсване на слезката, разкъсване на черният дроб; луксация и счупване на телата на шести и седми гръдни прешлени с тежка контузия на гръбначния мозък, кръвоизлив в коремната кухина. Анемия на всички вътрешни органи; охлузвания по гърба и по задната повърхност на лявата подколенница. Всички телесни увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с много голяма сила и съответстват на повреди получени при падане отвисоко. Първичният контакт на падащото тяло с терена е осъществен със задната повърхност на тилната област на главата и гръдния кош. Вследствие на това са получени тежките увреждания на малкия мозък, вътрешните органи – бял дроб, черен дроб, слезка, масивните кръвоизливи в телесната кухина, както и счупването и луксацията на гръдните прешлени, с контузията на гръбначния мозък. Според вещото лице, ако пострадА.ят е бил с предпазна каска и вързан за скелето с т.нар. сбруя, е нямало да се стигне до самото падане от тази голяма височина и тежките травми на мозъка, вътрешните увреждания и кръвоизливи в гръдната и коремната кухина и да настъпи смъртен изход. При отговора на поставения въпрос обаче, вещото лице не беше отчело, че падането от скелето е било вследствие на това, че то се е срутило. С оглед на това беше коригирано заключението, че след като самото скеле се е срутило, то няма как да се предотврати падането и оттам – смъртта на пострадА.я. Освен това вещото лице посочи, че предпазната каска при падане от такава голяма височина може да омекоти удара в тилната област, но травмите на гръдния кош и корема не могат да бъдат спрени. Дори и с предпазна каска, при тази голяма височина, могат да настъпят тези травматични увреждания на меките мозъчни обвивки на двете малкомозъчни полукълба. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че семейството на М. Ахмет било много добро и сплотено. М. бил добър съпруг, баща и дядо. Той живеел със съпругата си Г. и нейната майка (св. Р.И.) и с жената на Б. и двете му деца. Р. била женена и живеела при мъжа си, също в с. В.... Б. живеел и работел от около 15-16 години в Дания и се връщал 1-2 пъти годишно. Основно М. се грижил за жените в къщата. Преди инцидента били много весело и щастливо семество. Живеели в разбирателство и били уважавани и почитани. Смъртта му се отразила негативно на всички. Не можели да приемат този факт, постоянно плачели и имА. много псхични проблеми след смъртта на М.. За каквото и да говорели, постоянно се връщА. на темата за него. Заради психичните си проблеми се наложило да посетят психолог, но все още не са се възстановили от този шок. Съпругата Г. постоянно ходела на гробищата, не давала трева да поникне, чистела и постоянно била със сълзи на очите. В гр. Шумен са посетили психолог, защото двете жени – ищците, не можели да спят, Г. загубвала съзнание. Дъщерята Р., която също не можела спи една нощ излязла от дома си по чорапи и тръгнала да търси баща си на мястото, където е загинал. Тя била много привързана към него и всичко това отключило някакво психично разстройство. Изобщо всички били съкрушени. На погребението на М. дошло цялото село, както и хора от съседните села. М. много помагал на семейството си и сега липсата му се усещала болезнено. След смъртта на М. съпругата на Б. изцяло заживяла в дома на свекърва си, а малкото дете било кръстено на дядо си. Б. продължава да работи в чужбина и да се прибира периодично. От разпита на свидетелите по отношение ползването на предпазните средства и спазването на безопасни условия на труд се установи, че всеки ден преди започване на работа имало инстуктаж на работниците и служителите. Работниците на „Винс Ин Хок“ ЕООД ги инструктирал техен служител, който им е ръководител, а свид. Вълчев инструктирал работниците на „АвтомагистрА. Черно море“ АД. При констатирани нарушения веднаги е правел забележка, ако види някой без каска или нещо друго, но няма спомен дА. е правил такава точно на М.. Според него дори и при инцидента М. да е бил със закачен предпазен колан и каска, пак не е можел да оцелее, защото колоните на които те се закачат, са се срутили и са паднА. заедно със скелето, върху което е бил М.. Височината, от която е паднал М., е била твърде висока и каската и колана не биха го предпазили. Кофражът се е пукнал на две и е съборил скелето, на което е бил М.. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, като счита, че те са непосредствени в обясненията си, независимо, че и двете групи са заинтересовани от изхода на спора. Показанията им не си противоречат и кореспондират с твърденията на страните и писмените доказателства по делото. При така описаните факти, въззивният съд прави следните изводи, по отношение на спорните обстоятелства и изводите на първата инстанция. По принцип ответниците не оспорват това, че следва да понесат отговорността си във връзка с обезщетяването на вредите от злополучната смърт на М. А.. Спорно е доколко неговото поведение представлява груба небрежност. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на пострадА.я е била осигурена предпазна каска от работодателя, но той не е бил с поставена такава. Работодателят не е осигурил предпазен колан, въпреки че на обекта е имало такива. Безспорно се установява и какъв е бил механизмът на причиняване на трудовата злополука – както от констатациите в протокола на НОИ, така и от свидетелските показания. Двамата пострадА. работници са изграждА. бетонна колона, чиято конструкция е била на две части, намирА. са се на височина от около 16 метра, на скеле. Поради най-различни причини, свързани дефекти при монтажа на колоните и различни нарушения при осъществяване на контрол и обучение на работниците, колоната в долната част поддава, увлича и горната част, увлича скелето, на което е бил и пострадА.ят М. А.. Вследствие на тежките травми в малкия и гръбначния мозък, на разкъсване на жизненоважни вътрешни органи, включително бял дроб и сърце и големия кръвоизлив, смъртта на М. е настъпила веднага. Той не е имал жизнени показатели при пристигането на медицинския екип и затова е направен оглед на трупа му на мястото на произшествието. Безспорно се установи, че падането от скелето не е вследствие на поведението на работниците – заради липсата на предпазен колан или каска. Падането е вследствие на събаряне на скелето, при срутване на колоната. Работниците не са имА. какъвто и да било шанс да се задържат за нещо, защото по принцип коланите се закрепят за самото скеле. Настъпилите травматични увреждания по цялото тяло и по вътрешните органи безспорно говорят за една многостранна – политравма и ползването на предпазна каска при този механизъм на падането, не би предпазило пострадА.я от смъртния изход. С оглед на тези доказателства, съдът намира, че поведението на пострадА.я – непоставяне на предпазна каска, това, че не е поискал от работодателя да му предостави предпазен колан, не е допринесло за трудовата злополука. Причината е друга и с оглед на това не следва да се обсъжда дА. това представлява груба небрежност, просто защото няма принос. Не са нА.це основания за намаляване отговорността на работодателите. Тук е мястото да се обсъди и възражението на третото лице във връзка с това, че отговорността на „АвтомагистрА. Черно море“ АД не следва да се ангажира, защото имало такава уговорка в договора за наемане на работници. Такава уговорка действително е нА.це, но тя касае единствено и само вътрешните отношения между договарящите страни. Нормата на чл. 100у, ал. 3 от КТ е изрична и императивна. Тя не може да бъде игнорирана при осъществяване на имуществената отговорност на работодателите. Създадена е с цел да се гарантират интересите на работниците и срещу злоупотреби от страна на работодателите. В отношенията им с работника те отговарят солидарно и каквито и да било уговорки в друг смисъл касаят само тях и отношенията помежду им. С оглед на това оплакването в този смисъл е неоснователно. Същото се отнася и до оплакването, че застрахователят неправилно бил привлечен като трето лице, с оглед на оспорване на това какви рискове били покрити от застраховката. Тези възражения могат да бъдат относими към спора, ако имаше предявен обратен иск спрямо застрахователя. В случая, при нА.чието на застраховка е нА.це правен интерес от привличането на застрахователя и само това е водещото при преценката за участието му в настоящия процес. По отношение на прилагането на критерия за справедливост при определяне размерите на обезщетенията за тримата ищци. На първо място за съпругата на загинА.я – Г. А.. По отношение на нея съдът е определил обезщетение в размер на 180 000 лв. Исканата сума от 180 000 лв. е след отчитане на плащането по застраховката, в размер на 16 307, 20 лв., което е станало преди завеждане на исковата молба. С оглед на това очевидно е, че според ищцовата страна справедливият размер на обезщетението би бил 196 307, 20 лв. Всички страни, както и съдът цитират утвърдената от години съдебна практика, по отношение на понятието справедливост, което се преценява във всеки конкретен случай и в зависимост от това за какви вреди се касае. Въззивният съд не смята да преповтаря тези критерии, като по-важно е как ги преценява с оглед собствения си опит и субективно мислене. В случая тези вреди са вследствие на смъртта на съпруг и баща. Той е бил в трудоспособна възраст, в добро здраве, стожер на цялото семейство, любим съпруг и авторитет, опора за всички. Обликът му в обществото и в личните отношения в семейството се е покривал изцяло, като всички доказателства говорят за изключителна близост както със съпругата, така и с децата. Всички те са изживели огромен шок, още повече и от начина, по който е загинал. Три години и половина след смъртта на М. болката е все още много силна и близките му трудно се справят с мъката по него, с липсата му в семейството. Тук следва да се отчете и това, че възрастта на пострадА.я е била 55 години, той е бил изключително активен и е можело да живее и да бъде с близките си поне още 15-20 години (като се има предвид средната продължителност на живота при мъжете в област Шумен). Съдът отчита и това как се е отразила смъртта на М. на всеки един от близките му, на начина им на живот, социални контакти, на тяхното здраве, на атмосферата в семейството. В това отношение доказателствата сочат за това, че има драстично влошаване в това отношение, липса на сън, психични проблеми. Очевидно е, че се касае до случай, в който загубата и вредите надхвърлят обичайните в тези случаи мъка и тъга. Съдът е убеден, че в случая съпругата е тази, която най-тежко понася смъртта на М., защото той е бил най-голямата й подкрепа и опора, човекът от който е получавала внимание и любов и особено тогава, когато децата вече са големи. В един по-късен момент и при старостта тези връзки в нормални и любящи семейства се задълбочават и нуждата един от друг в моментите на слабост и болест се засилват. По тази причина съдът намира, че е справедливо преживялата съпруга на М. А. да получи по-голямо обезщетение в сравнение с децата си. С оглед на това сумата от 180 000 лв., която е определена от първоинстанционния съд е правилна. Няма основания съдът да определя обезщетение над тази сума, като следва да се отчетат и обективните критерии като конкретната икономическа обстановка в страната, инфлационните процеси, размерите на застрахователните покрития, които растат. От тази сума следва да бъде приспаднато изплатеното по застраховката обезщетение. С оглед на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 обаче, следва да се вземат предвид новонастъпилите факти, след постановяване на решението на районния съд. С платежни нареждания от 06.12. 2023 г. двамата ответници са превели на всички ищци присъдените от районния съд суми както следва: на Г. А. 100 000 лв. главница и 40 730, 84 лв. лихва до 06.12. 2023 г.; на Б. М. и Р. М. – на всеки по 70 070 лв. главница и 29 762, 04 лв. лихва до 06.12. 2023 г. От изчисленията на съда чрез ел. калкулатор за законна лихва лихвата върху сумата от 100 000 лв. за периода от 15.02. 2020 г. до 06.12. 2023 г. е в размер на 40 730, 84 лв. Лихвата върху сумата от 70 070 лв. за същия период от време е в размер на 28 540, 09 лв. С оглед на това от сумата 180 000 лв. следва да се приспаднат заплатените по застраховката 16 307, 20 лв. и заплатените след постановяване на съдебното решение 100 000 лв. Остават да бъдат заплатени 63 692, 80 лв. Те следва да бъдат заплатени заедно със законната лихва, считано от 07.12. 2023 г. до окончателното изплащане, предвид на това, че е погасена и лихвата до 06.12. 2023 г. включително. Това обуславя частична отмяна на решението по отношение на този иск, като същото бъде отменено в частта, в която е присъдена сума над размера от 63 692, 80 лв. до 163 070 лв. като в тази част искът бъде отхвърлен. В останалата част по този иск решението следва да бъде потвърдено. По отношение определяне на справедливия размер за обезщетенията на двете деца на загинА.я. Районният съд е определил за тях двойно по-малък размер от този на майката, като се е мотивирал с това, че те били вече големи и имА. собствени семейства, а Б. от години работел в чужбина и се връщал рядко. Както посочи по-горе въззивният съд, правилен е изводът, че обезщетението на вече пораснА.те деца на загинА.я М. А. следва да бъде определено в по-малък размер в сравнение с майка им. Така е предявен и искът. Правилно съдът е отчел и това, че се касае за вече пораснА. деца, със собствени семейства, като по-големият – Б., работи в чужбина от дълги години. Възрастта има значение доколкото вече самостоятелните деца нямат непосредствена нужда от грижи и гледане, каквато нужда имат непълнолетните. Но това не прави тяхната загуба по-малка и тяхното емоционално страдание не толкова голямо. В конкретния случай по отношение на Р. са нА.це данни, че тя психически много тежко е понесла загубата на баща си, много силна е била връзката им и обичта им. По отношение на Б., отсъствието му от дома за дълъг период от време се противопоставя на това, че съпругата му и детето са живели в дома на баща му и той ги е закрилял и обгрижвал. Той не може да разчита повече на тази подкрепа, а и при емигрантите, т.нар. гастарбайтери, носталгията по дома и близките хора се изразява още по-силно. Засилва се чувството за вина, задълбочава се болката от това, че не си бил с човека, който те е създал достатъчно време, мислел си, че ще го имаш, но това вече няма как да се случи. Отделно от това мъжете не дават толкова голям външен израз на скръбта си, защото това се очаква от тях, но това не означава, че страдат по-малко. В този смисъл жизненият опит, който има съдът в това отношение му дава основание да направи подобни изводи. И те не се опровергават от събраните по делото доказателства. С оглед на това съдът намира, че на Б. и Р. следва да се определи обезщетение от по 120 000 лв. за всеки. От това обезщетение следва да бъде приспадната заплатената по застраховката сума от по 16 307, 20 лв. С оглед на изложените по-горе факти и мотиви, от тази сума следва да се приспадне и заплатеното от ответниците обезщетение от по 70 070 лв. за главницата. Остава за плащане сумата от 33 622, 80 лв. Тези суми следва да бъдат присъдени заедно със законната лихва, считано от 23.07. 2023 г. до окончателното изплащане. Това е така, защото заплатената за лихвата сума е изчислена върху по-малък размер от определения от окръжния съд, като той покрива лихвите върху сумата от 120 000 лв. за периода от 15.02. 2020 г. до 22.07. 2022 г., като изчисленията са направени с електронен калкулатор за законна лихва. Предвид на това решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят сумите над този размер и за началната дата на законната лихва. Исковете следва да се отхвърлят за размера над сумата 33 622, 80 лв. до 133 070 лв. (до този размер се обжалва решението). В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. По разноските. От представените по делото доказателства е видно, че ищците претендират разноски по реда на чл. 38 от ЗА за адвокат А.. Нямат други разноски. „Винс ин хок“ ЕООД са внесли държавна такса в размер на 1261, 40 лв., има договор за правна помощ с двамата адвокати Г. С., но няма доказателства, че сумата от 10 000 лв. е внесена по банков път. Т.е. разноските им са в размер на 1261, 40 лв. „АвтомагистрА. Черно море“ имат разноски за 1261, 40 лв. д.т. и 10 000 лв. адвокатски хонорар. Т.е. разноските им са в размер на 11 261, 40 лв. „ОЗК Застраховане“ АД като трето лице нямат право на разноски. С оглед на представените по делото доказателства за адвокатските хонорари на ответниците и предвид правната сложност на делото, това, че адвокат А. представлява трима ищци, съдът му определя адвокатски хонорар в размер на 10 000 лв. за цялото производство, общо за тримата от ищците – съответен на този на ответниците. Предвид обжалваемия интерес и уважаването частично на жалбите на ищците съдът намира, че общо жалбите са били основателни на 38%. Затова на адвокат А. следва да се присъди сумата от 3800 лв. – 38% от 10 000 лв. Отчитайки това, че в осъдителната част по исковете на Р. и Б. ответниците не са подА. жалби, но са дА. повод за подаването на такива, както и това, че жалбата им по отношение на иска на Г. е изцяло неоснователна, ако не се отчита последващото плащане, то съдът намира, че на тях им се дължат разноски само за адвокатските хонорари в размер на 50%, според уважения размер на жалбата на другата страна и според това, че по отношение на Г. жалбите им са изцяло неоснователни. Тези разноски обаче се дължат само за адвокатски хонорар, защото за държавната такса разноските са по изцяло неоснователна жалба. С оглед на това на „АвтомагистрА. Черно море" се дължи заплащането на сумата от 5000 лв. за адвокатски хонорар. Тя следва да бъде заплатена от ищците – Г. 1000 лв., а останА.те двама по 2000 лв. Те не дължат солидарно заплащане, а всеки според участието си, защото всеки иск е отделен. По изложените съображения, съдът