Решение № 227 от 4.11.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 313/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 26/29.05.2024г., постановено по гр.д.№ 163/2023г. по описа на Районен съд- Чепеларе е признато за установено в отношенията между страните, че Община Чепеларе, Булстат •••, с адрес гр.Чепеларе, ул.„Беломорска“ №44Б, представлявана от кмета Боран Хаджиев, дължи на К. Г. И., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Смолян, ул. „Тракия“ № 62, сумата 15 520 лева, представляваща сбор от договорени, но неплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие, сключени между Община Чепеларе и К. Г. И., както следва: 1. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019г. с договорен, но не платен адв.хонорар 350, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу Д.А.Н., по акт за установяване на задължения /АУЗ/ № 101-1/13.03.2015г.; 2.Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу Т.Б. по АУЗ № 173-1/26.03.2015г.; 3.Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу С.С.Д. по АУЗ № 128-1/17.03.2015г.; 4. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу Л. Р.Г. по Акт за установяване на задължение № 234-1/06.04.2015г.; 5. Договор за правна защита и съдействие от дата: 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу Д.М. по АУЗ № 211 -1/02.04.2015г.; 6. Договор за правна защита и съдействие от дата: 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 400, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу Е.А.М.О.Б. по АУЗ № 110-1/16.03.2015г.; 7. Договор за правна защита и съдействие от дата: 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 450, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу Р.Д. по АУЗ № 262-1/21.04.2015г.; 8. Договор за правна защита и съдействие от дата: 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 550, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу Г.М. по Акт за установяване на задължение № 23-1/12.02.2015г.; 9. Договор за правна защита и съдействие от дата: 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. Хонорар 280, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу А.К. по АУЗ № 366-1/16.03.2015г.; 10. Договор за правна защита и съдействие от дата: 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу Н.У.К. по Акт за установяване на задължение № 237-1/06.04.2015г.; 11.Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу Х.М.К. АУЗ № 238-1/06.04.2015 г.; 12. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу У.К.М. АУЗ № 239- 1/06.04.2015 г.; 13. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу А.Е.М. Акт за установяване на задължение № 240-1/06.04.2015 г.; 14. Договор за правна защита и съдействие от дата: 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу УУ.П.Ф. Акт за установяване на задължение № 84-1/12.03.2015 г.; 15. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв.хонорар 350, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу П.Л. АУЗ № 99-1/13.03.2015 г.; 16. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Л.К.Б. Акт за установяване на задължение № 217-1/02.04.2015 г.; 17.Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Д.Д.Ф. Акт за установяване на задължение № 85-1/12.03.2015 г.; 18. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу М.С.Б. Акт за установяване на задължение № 216-1/02.04.2015 г.; 19. Договор за правна защита и съдействие от дата: 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 380, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Д.Л. Акт за установяване на задължение № 89-1/13.03.2015 г.; 20. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 380, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу П.Л. АУЗ № 88-1/13.03.2015 г.; 21. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Р.Г.М. Акт за установяване на задължение № 221- 1/03.04.2015г.; 22. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу У.Д.Д. АУЗ № 220-1/02.04.2015г.; 23. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 380, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу П.Д.М. АУЗ № 119-1/16.03.2015 г.; 24. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 370, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Р.С.М. АУЗ № 120-1/16.03.2015 г.; 25.Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. е договорен, но неплатен адв. хонорар 380, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу А.Д.К. Акт за установяване на задължение № 77-1/11.03.2015 г.; 26. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 280, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу П.Т.Л. АУЗ № 367-1/26.05.2015 г.; 27. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 280, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Е.Л.Г. АУЗ № 54-1/09.03.2015 г.; 28. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 280, 00 лв., касаещо образуване и водене на изпълнително дело срещу А.Д.Г. Акт за установяване на задължение № 55-1/09.03.2015 г.; 29. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 280, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу С.Д. Акт за установяване на задължение № 57-1/09.03.2015 г.; 30. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. Хонорар 280, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу М.А.Д. АУЗ № 58-1/09.03.2015 г.; 31. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 370, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу К.Л.Л.М. АУЗ № 179 -1/26.03.2015 г.; 32. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 370, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу П.Е.Л.М. Акт за установяване на задължение № 180-1/26.03.2015 г.; 33. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. Хонорар 280, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Д.П. АУЗ № 371-1/26.05.2015 г.; 34. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 280, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу А.Е.П.Акт за установяване на задължение № 370-1/26.05.2015 г.; 35. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 260, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Д.Б. № 373-1/26.05.2015 г.; 36. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 240, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Д.И.Ф. Акт за установяване на задължение № 368-1/26.05.2015 г.; 37. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв.хонорар 240, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Ф.Д.Ф. Акт за установяване на задължение № 369-1/26.05.2015г.; 38. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 280, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Р.У.С. Акт за установяване на задължение № 364-1/26.05.2015 г.; 39. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Б.Т. Акт за установяване на задължение № 143-1/19.03.2015 г.; 40. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. Хонорар 330, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу П.П. Акт за установяване на задължение № 265-1/20.04.2015 г.; 41. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 360, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Д.А.Т. Акт за установяване на задължение № 145- 1/19.03.2015г.; 42. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 260, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Л.У.А.Д. Акт за установяване на задължение № 384- 1/29.05.2015 г.; 43. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 260, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Ф.Д.К. АУЗ № 383-1/29.05.2015 г.; 44. Договор за правна защита и съдействие от дата: 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу М.К. № 386-1/29.05.2015 г.; 45. Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 350, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу М.К. АУЗ № 385-1/29.05.2015 г.; 46.Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019 г. с договорен, но неплатен адв. хонорар 370, 00 лв., касаещ образуване и водене на изпълнително дело срещу Л.У.Д.Х. Акт за установяване на задължение № 183- 1/30.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2023г. до окончателното плащане на вземането по главницата, за които суми е издадена Заповед № 61/16.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 108/2023 г. по описа на Районен съд – Чепеларе, като са отхвърлени претенциите в частта им за установяване на дължимост на сумата от 4724, 97 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 14.06.2020г. до 14.06.2020 г.. Осъдена е Община Чепеларе да заплати на К. Г. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 540, 38 лева - направени разноски в исковото производство, и сумата от 310, 40 лева-разноски в заповедното производство.Осъдена е Община Чепеларе да заплати на адв. В.И.Р., вписана в АК - Смолян, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 2000 лева - адвокатско възнаграждение. Осъден е К. Г. И. да заплати на Община Чепеларе, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 841, 14 лева- направени разноски в настоящото производство. Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1723/18.06.2024г. от Община Чепеларе, чрез пълномощника й адв. Н.С., в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че заплащането на адвокатското възнаграждение от общината на упълномощения адвокат следва да бъде удостоверено с надлежни доказателства, каквито са доказателствата за внасянето му по банкова сметка или за заплащане в брой, което да е съпроводено със съответните счетоводни записвания издадени първични счетоводни документи, вкл. РКО. Твърди се, че от представените писмени доказателства безспорно се установява, че на ищеца К. И. са изплатени договорните суми в брой, за което същия се е подписал, затова следва да се приеме, че не е налице основание за повторно плащане за процесиите договори за правна помощ всички от 27.02.2019г. Сочи се, че съдът изцяло е игнорирал обстоятелството, че когато в договора за правна помощ е отразено, че плащането е извършено в брой, тази част от договорът има характер на разписка. Твърдението на ищеца, че не е получавал договорените по договора за правна помощ суми е несъстоятелно, при положение, че ясно е записано, че ги е получил в брой за което се е подписал, което представлява оспорване съдържанието на изходящ от самия него частен диспозитивен документ. По аргумент на т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора бъде вписан начина на плащане. В случая е отразено, че плащането е в брой във всички процесни договори от 27.02.2019г. и следователно договора има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, в който смисъл е и съдебната практика. Видно от представените доказателства ищеца единствено е образувал процесиите изпълнителни дела, а не е водил същите, както се е уговорил в представените договори за правна помощ, поради което за водене не му се е дължало адвокатско възнаграждение. Независимо от това адв. И. е включил сумата за водене към сумата за образуване на изпълнително дело и същата му е била заплатена в брой.Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 от съответните размери посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая адв. И. е подал молба за образуване на изпълнителното производство, поради което му се следва възнаграждение само по чл. 10, ал. 1, т. 1 от наредбата в размер но 200 лв.В молбата взискателят е направил изявление за овластяване на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ. Всички изпълнителни дела предмет на процесиите договори са образувани на дата 11.03.2019г., като по тях са приложени процесиите договори за правна зашита и съдействие от 27.02.2019г. за заплатено адвокатско възнаграждение в брой.Освен молбите за образуване на съответното изпълнително дело липсват каквито и да е било доказателства ищеца да е правил искания за изпълнение на принудителни действия срещу длъжниците. Процесиите договори за правна защита и съдействие всички от 27.02.2019г. са договори за поръчка. С тези договори едната страна - доверител, възлага на другата страна - довереник да извърши определени правни действия и постигането на правен резултат, от името на доверителя, за негова сметка и в интерес на доверителя. Интересът на доверителя изисква той да бъде уведомяван за хода на изпълнение на поръчката, като довереникът е длъжен да се отчете за извършването на поръчката и да предаде или прехвърли на доверителя резултатите от нея. Видно от представените по делото доказателства ищеца не е дал отчет за извършеното от него до момента. Съгласно чл. 288, ал. 1 ЗЗД прекратяването на мандата му не лишава довереника от правото да иска заплащане на уговореното възнаграждение, като според задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 72 от 30.06.2010 г. по т. д. № 740/2009 г., I т. о., това право касае заплащане на възнаграждение за извършената до този момент работа. Такова на адв.И. се дължи до размера на 200 лв. по изготвяне и образуване на изпълнителните дела, като договорената до приключване на делото разликата се явява недължима. Заплащането на възнаграждение за несвършена по договора за поръчка работа би довело до неоснователното обогатяване на довереника, респективно до обедняването на доверителя.Твърди, че показанията на св.С.Ч.-бивш кмет на община Чепеларе до 06.11.2019г., която уточнява, че е сключила договор за абонаментно правно обслужване с най-доверения си човек- адв. И.- съдът не е преценил по реда на чл. 172 ГПК, предвид възможната нейна заинтересованост. В деловодството на община Чепеларе, не се намират никакви данни, че ищеца е образувал изпълнителни дела при което и да е било ЧСИ, като това поведение на ищеца, освен че е в пряко нарушение на сключения договор за абонаментно обслужване от 2015г., е нарушение и на Етичен кодекс, тъй като въпреки наличието на договор за абонаментно обслужване от 2015г. ищеца е подписал на 27.02.2019г. процесиите договори. Твърди се, че адв.И. не е положил изискуемата се от общите и специални разпоредби грижа, дължима от адвоката при изпълнение на сключеният договор за абонаментно правно обслужване от 06.11.2015г. Жалбоподателят счита, че съдебният акт е пример за съдебен произвол, тъй като приетото от съда не почива на никаква правна и житейска логика.Съдът не е приложил правилно фундаментални принципи в гражданското законодателство, което обосновава очевидната неправилност на постановеното решение. Моли да бъде отменено обжалваното решение в осъдителната му част бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2003/15.07.2024г. от К. Г. И., чрез пълномощника му адв.В.Р., в който се оспорва същата като неоснователна.Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и закона, като не са налице сочените във въззивната жалба процесуални нарушения, а съдебният акт е постановен при верен анализ на доказателствата и в съответствие с материалният закон. Правилен е извода на районния съд, изведен от съвкупния анализ на всички доказателства, че сумите по обсъжданите договори не са платени. Възражението, че по обсъжданите претенции има вече извършено плащане, не е въведено с депозираният по делото от ответника отговор по чл. 131 от ГПК. По аргумент от разпоредбата на чл.143 от ГПК в първото по делото с.з. страните в процеса правят пояснения на вече наведени твърдения, но не могат да въвеждат нови такива, каквото в случая се прави, че хонорарите са били платени, което противоречи на първоначално изразената позиция, че сумите не се дължат, защото били включени в плащанията по договора за абонамент, алтернативно че не се дължат, защото договорите не били налични в Община Чепеларе и др. Неоснователно е и оплакването, че след като в договорите е отразено, че е платено „в брой“, то тази част от договора има силата на разписка. За да достигне до извода, че плащанията по договорите не са се осъществили, съдът е преценил в съвкупност събраните доказателства и становищата на страните. Още с исковата молба, а и в първото по делото съдебно заседание е уточнено, че договорите са съставени по този начин, с цел да бъдат претендирани като разноски в изпълнителните производства, т.е. в услуга на ответника по ИМ, без възнагражденията по тях да са платени в деня на подписването, нито след това. Ищецът е очаквал плащането да се извърши в брой, но този факт не се е осъществил. От една страна ответникът твърди, че ДПЗС не се намират в деловодството на Община, а от друга в противоречие с първото твърдение, че плащанията по договорите са извършени. След като общината твърди, че е платила, то документът за плащане би следвало да се намира в нея. Доказва се също, че Община Чепеларе не е осчетоводила плащане по договорите, не е декларирала твърдяното плащане по реда на чл. 73, ал.1 от ЗДФЛ. От приетата СИЕ се установява, че при ответната община няма счетоводни записвания доказващи плащане по процесиите договори. Ответникът е със статут на юридическо лице, което има задължението да отрази всички приходи и разходи свързани с правоотношенията, по които е страна. Липсата на записвания за плащане, съответно и липсата на други първични счетоводни документи /пр. РКО, платежни нареждания/, само по себе си е доказателство, че сумите по договорите не са платени и че в действителност, плащане нито в брой, нито по банков път е извършвано. Видно е от представените по делото ДПЗС върху тях е отбелязан с печат на жалбоподателя и техен входящ номер, което е задължавало същия, ако е платил да отрази това в своето счетоводство, като представи и надлежен счетоводен документ, за да докаже твърдението си. Макар и по косвен път липсата на плащане по договорите да се установява от представеното от жалбоподателя Удостоверение, издадено от ТД на НАП, Офис Смолян с изх. № 4205/26.04.2024г., за периода 2020-2023г., Община Чепеларе не е подавала справка за изплатени доходи на адв. К. И.. През 2020г., се обявяват извършените плащания за 2019г., когато договорите са сключени.Съгласно чл. 73, ал.1 от ЗДФЛ предприятията по смисъла на КСО - платци на доходи изготвят справка по образец, за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски в полза на местни физически лица. Ако е извършил плащане по процесиите договори от 2019г., както твърди, то ответникът е следвало да декларира плащането по посоченият ред, което не е направено, защото община Чепеларе не е платила.От показанията на свС.Ч. - бивш кмет на Община Чепеларе, се установява, че процесиите договори е подписала в кабинета си, като с предходния адвокат Н. сключили споразумение за разсрочено плащане на задълженията към него и тогава на адв. И. му станало ясно, че няма свободен ресурс и плащането на такива хонорари ще стане след като се съберат вземанията от длъжниците и по принцип, когато има наличен финансов ресурс.Свидетелката заявява, че на са правени плащания в момента на сключването на договорите, защото общината нямала пари, а с адв. И. се разбрали устно, че плащанията по неговите хонорари ще става след като се вземат от длъжниците, като в самите договори са написали, че е платено в брой, за да може ЧСИ да събере или да поиска възнаграждението, като общината не е извършвала плащане в брой. Постигнатото съгласие за плащане на определена сума за възложената работа, подлежи на доказване чрез всякакви доказателствени средства за правните и фактически действия на страните и съгласно установената практика на ВКС, ограничението по чл.164, ал.1, т.З ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева не важи за доказване на смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен; каква е била действителната обща воля на страните, включително и относно уговорките за изпълнението на договора; как са изпълнявани задълженията по него след сключването му и др. Напълно обоснован е отказът на Районен съд Чепеларе, да събере доказателства от НАП по въпроса дали ищецът е регистрирано лице по ЗДДС, тъй като отношенията между него и приходната администрация не са предмет на установяване в настоящото производство, т.е. са неотносими. Ищецът не оспорва, че не е отразявал вземанията си по процесии договори в справки декларации, защото не е получил сумите. Неоснователно е и оплакването, че адв. К. И. само е образувал изпълнителните дела, но не е водил същите, за което районният съд е изложил мотиви, а именно че ищецът е подавал молби до ЧСИ Соня Димитрова за образуване на изпълнителните дела, като в тях е посочил действията, които следва да бъдат предприети за принудително изпълнение, с цел събиране на вземанията. Видно от представените по изпълнителните дела, с молбите е поискано не само образуване на изпълнително дело, но и извършване на конкретни принудителни действия. Не е налице основание за намаляване на възнагражденията и присъждането им частично от Районен съд Чепеларе, поради поддържаният факт, че ищецът е извършвал само действие по образуване. Неоснователно е и възражението, че липсва отчет за извършваната работа и че възложителят в лицето на Община Чепеларе, следва да бъде уведомяван за хода на изпълнение на поръчката.Извършването на отчет за извършваната работа е не непременно в писмена форма. От показанията на св.Ч. се установява, че по всички договори е извършвал действия и е идвал да й докладва, като е обяснявал по кое дело, какво е направил. Конкретно за предявените договори е докладвал дали са предадени на ЧСИ и дали са образувани изпълнителни дела. Коментирали са какъв е размера на вземането и какво е събрано, като са искани справки от счетоводството. Докладвал е за трудности във връзка с намирането на чужденците, които са длъжници. Неоснователно е и твърдението, че договорите са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, като за това твърдение е настъпила преклузия. Възражението е и неоснователно и поради факта, че адв. И. не само е образувал изпълнителните дела, но и чрез молбите депозирани пред съдебният изпълнител е заявил искания за извършване на конкретни действия, насочени към събиране на сумите по АУЗ. Следва да се отчете и обстоятелството, че пълномощията на адв. И. са оттеглени с изрично изпратено до него писмо, представено от жалбоподателя пред първоинстанционният съд. В съдебно заседание жалбоподателят Община Чепеларе, чрез пълномощника си адв.С. поддържа жалбата си. Въззиваемият К. Г. И. чрез пълномощника си адв.Р. оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Районният съд е бил сезиран с предявени от К. Г. И. срещу Община Чепеларе обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.280 и сл.ЗЗД, вр.с чл.36 ал.2 ЗАдв и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено, че Община Чепеларе дължи на К. Г. И. по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6116.06.2023г. по ч.гр.д.№ 108/2023г. по описа на Районен съд-Чепеларе сумата от 15 520 лева-главница, представляваща сбор от договорени, но неплатени адвокатски възнаграждения по Договори за правна помощ и съдействие, подробно описани в исковата молба и сумата от 4724, 97 лева-законна лихва за забава върху главница, начислена за периода 14.06.2020г.до 14.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от входиране на заявлението -15.06.2023г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 404, 90 лева за държавна такса и 1 311, 02 лева за адвокатско възнаграждение на адв.Р., присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА, както и разноските в исковото производство. Поддържани са твърдения, че въз основа на договори за правна защита и съдействие, сключени между ищеца, в качеството му на адвокат и Община Чепеларе, му е възложено правна защита и съдействие по множество изпълнителни дела, по които Община Чепеларе е взискател, с които е уговорен и размера на възнаграждението по всяко от възложените му дела, но до момента Община Чепеларе не му е изплатила дължимите възнаграждения по подробно описаните в исковата молба 46 броя договори в общ размер от 15 520.00 лева. Независимо, че съгласно чл.2, ал.3 от Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения заплащането на възнаграждението по адвокатските договори е авансово и платимо към датата на сключването му и след като плащането по договорите не е извършено до момента, длъжникът е в забава, от което ищецът търпи вреди, които претендира да му бъдат изплатени под формата на лихва за забава за периода 14.06.2020г. - 14.06.2023г. в размер на 4 724, 97 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. От фактическа страна се установява следното: По подадено от ищеца К. Г. И. Заявление с вх. № 1698/15.06.2023г. срещу длъжника Община Чепеларе е образувано ч.гр.д.№ 108/2023г. по описа на Районен съд-Чепеларе, по което и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК № 61/16.06.2023г. за претендираните от заявителя суми: 15 520, 00 лева главница, представляваща сбор от неплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ и съдействие, сключени между Община Чепеларе и адв.К. И., 4724, 97 лева законна лихва за забава, начислена за периода от 14.06.2020г. до 14.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от входиране на заявлението - 15.06.2023г.до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 404, 90 лева държавна такса и 1311, 02 лева адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 20.06.2023г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта е постъпило писмено възражение от длъжника Община Чепеларе с вх.№ 2022/18.07.2023г. С Разпореждане № 212/24.07.2023г. заповедният съд е указал на заявителя К. И., че в едномесечен срок от получаване на разпореждането може да предяви срещу Община Чепеларе установителен иск за установяване на вземането си по издадената заповед, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането е връчено на заявителя на 22.08.2023г. Същият в указания му едномесечен срок е предявил настоящия иск с искова молба с вх.№ 2526/20.09.2023г., препис от която е представил по заповедното производство. Следователно предявеният иск е процесуално допустим, както правилно е приел районният съд. От приетите като доказателства по делото 46 броя договори за правна защита и пълномощни към тях, подробно описани по-горе, както и от приетите копия от изпълнителни дела образувани от ЧСИ Соня Димитрова с район на действие Окръжен съд –Смолян се установява, че ищецът К. Г. И. в качеството му на адвокат е упълномощен на 27.02.2019г. с изрични писмени пълномощни от Община Чепеларе, представлявана от кметаС.Ч., да образува изпълнителни дела срещу 46 броя лица, изрично посочени, за събиране на задълженията, по влезли в сила Актове за установяване на задължения по смисъла на чл.107 ал.3 от ДОПК и да представлява Община Чепеларе по тези дела до приключването им. На същата дата между Община Чепеларе представлявана от кметаС.Ч. и ищецът К. И. са сключени 46 броя договори за правна защита и съдействие, по които адв.К. И. е поел задължение да окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на посочените в пълномощните изпълнителни дела срещу същите 46 броя лица. Във всеки от посочените 46 договори между страните е уговорен размер на адвокатско възнаграждение за ищеца, като е отбелязано, че възнаграждението е платено в брой. Посочените договори са подпечатани с печата на Община Чепеларе и са входирани в с дата 27.02.2019г. със следните входящи номера: 56, 109, 103, 74, 51, 62, 99, 41, 30, 82, 117, 110, 31, 112, 87, 72, 61, 75, 45, 91, 101, 111, 96, 97, 29, 90, 63, 35, 104, 76, 68, 92, 46, 32, 59, 57, 115, 98, 40, 88, 47, 71, 114, 81, 80 и 73. На основание посоченото по-горе упълномощаване адвокат К. И. от името на Община Чепеларе, в качеството й на взискател е подал молби за образуване на изпълнителни дела на основание Актовете за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, които са изпълнителни основания съгласно чл.209, ал.2, т.3 от ДОПК. По тези подадени молби са образувани следните изпълнителни дела: 1. изп. № 164/19 г. с длъжник Д.А.Н.; 2. изп. дело № 165/19 г. с длъжник Т.Б.; 3. изп. дело № 166/19 г. с длъжник С.С.Д.; 4. изп. дело № 167/19 г. с длъжник Л. Р.Г.; 5. изп. дело № 168/19 г. с длъжник Д.М.; 6. изп. дело № 169/19 г. с длъжник Е.А.М.О.Б.; 7. изп. дело №170/19 г. с длъжник Р.Д.; 8. изп. дело № 171/19 г. с длъжник Г.М.; 9. изп. дело № 172/19 г. с длъжник А.К.; 10. изп. Дело № 173/19 г. с длъжник Н.У.К.; 11. изп. дело № 174/19г. с длъжник Х.М.К.; 12. изп. дело № 175/19 г. с длъжник У.К.М.; 13. изп. дело № 176/19 г. с длъжник А.Е.М.; 14. изп. Дело № 177/19 г. с длъжник УУ.П.Ф.; 15. изп. дело № 178/19 г. с длъжник П.Л.; 16. изп. дело № 179/19 г. с длъжник Л.К.Б.; 17. изп. дело № 180/19 г. с длъжник срещу Д.Д.Ф.; 18. изп. дело № 181/19 г. с длъжник М.С.Б.; 19. изп. дело № 182/19 г. с длъжник Д.Л.; 20. изп. дело № 183/19 г. с длъжник срещу П.Л.; 21. изп. дело № 184/19 г. с длъжник Р.Г.М.; 22. изп. дело № 185/19 г. с длъжник У.Д.Д.; 23. изп.дело№ 186/19 г. с длъжник П.Д.М.; 24. изп. дело № 187/19 г. с длъжник Р.С.М.; 25. изп. дело № 188/19 г. с длъжник А.Д.К.; 26. изп. дело № 189/19 г. с длъжник П.Т.Л.; 27. изп. дело № 190/19 г. с длъжник Е.Л.Г.; 28. изп. дело № 191/19 г. с длъжник А.Д.Г.; 29. изп. дело № 192/19 г. с длъжник С.Д.; 30. изп. дело № 193/19 г. с длъжник М.А.Д.; 31. изп.дело № 194/19 г. с длъжник К.Л.Л.М.; 32. изп. дело № 196/19 г. с длъжник П.Е.Л.М.; 33. изп. дело № 197/19 г. с длъжник Д.П.; 34. изп. дело № 198/19 г. с длъжник А.Е.П.; 35. изп. дело № 199/19 г. с длъжник Д.Б.; 36. изп. дело № 200/19 г. с длъжник Д.И.Ф.; 37. изп. дело № 201/19 г. с длъжник Ф.Д.Ф.; 38. изп. дело № 202/19 г. с длъжник Р.У.С.; 39. изп. дело № 203/19 г. с длъжник Б.Т.; 40. изп. дело № 204/19 г. с длъжник П.П.; 41. изп. дело № 205/19 г. с длъжник Д.А.Т.; 42. изп. дело № 206/19 г. с длъжник Л.У.А.Д.; 43. изп. дело № 207/19 г. с длъжник Ф.Д.К.; 44. изп. дело № 208/19 г. с длъжник М.К.; 45. изп. дело № 209/19 г. с длъжник М.К.; 46. изп. дело № 210/19 г. с длъжник Л.У.Д.Х., всичките по описа на ЧСИ Соня Димитрова с рег. №917, с район на действие Окръжен съд – Смолян. От представения по делото Договор за абонаментно правно обслужване от 06.11.2015г., сключен между Община Чепеларе, в качеството й на възложител, и адв.К. И., в качеството му на изпълнител, се установява, че възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва в полза на първото лице правно и юридическо обслужване на неговата дейност за срок от четири години, считано от датата на подписването му срещу ежемесечно възнаграждение от 1000 лева. В чл.1, ал.2 от договора са регламентирани задълженията на изпълнителя за следните фактически правни действия: да дава юридически и правни консултации за срока на действие на договора; изваждане и оформяне на документация, свързана с придобиване и/или отчуждаване на недвижими и движими вещи на възложителя на територията на РБ; документи, свързани с кандидатстване за всякакъв вид проекти, разрешителни, лицензи, патенти, пред всички административни органи на местната и централната власт, институции, организации, физически и юридически лица; да води съдебни дела и процедури свързани с тях от името на възложителя, вкл. и да го представлява при заведени съдебни спорове срещу последното лице, да завежда и води делата до окончателното им приключване пред всички инстанции, както и в производства по отмяна, вкл. с правата по чл.34, ал.3 от ГПК – да признава исканията на противната страна, да се отказва от исканията или да ги намалява, да ги увеличава или да ги изменя, да сключва спогодби. В чл.14 от договора страните се уговорили за участие в съдебни производства, експертни съвети, комисии и проектни процедури Възложителя да заплаща на Изпълнителя отделно възнаграждение, което се договаря за всеки отделен случай. От показанията на разпитания по делото свидетелС.Ч., се установява, че е била кмет на Община Чепеларе в периода от 06.11.2015 год. до 06.11.2019 год. Още след встъпването си в длъжност е решила да привлече адвокат, когото познава и на когото има доверие. С адвокат Н., който е ползвал предишния кмет, прекратили договорните си отношения, като уточнили какви претенции има към общината и сключили споразумение за разсрочено плащане на задълженията на общината към него. Адв. К. И. сключила договор за абонаментно правно обслужване на Общината, тъй като във връзка със служебната си дейност служителите имали нужда да бъдат консултирани от адвокат. Твърди, че този абонаментен договор включвал само осъществяването на правни консултации, като с адв.И. се уговорили в случаите, когато се налагало да осъществява процесуално представителство по конкретно дело да му бъде заплащан отделен адвокатски хонорар, за което сключвали и отделни договори. След встъпването й в длъжност като кмет свидетелката установила огромен брой недобори- вземания на общината от хора, които дължат данък сгради, такса смет, туристически данък, наеми, като размерът на тези недобори бил над 3 700 000 лева. Затова поискала списък на длъжниците от началника на „Местни данъци и такси“. Тъй като списъкът бил огромен в продължение на една година със зам.кмета и с адвокат И. се опитвали да се свържат с длъжниците, някои от които доброволно заплатили задълженията си. Много голям бил размерът на задълженията на чужденци, собственици на имоти в к.к. Пампорово, за които зам.кмета на гр.Смолян я посъветвал, че единствения изход е да се образуват изпълнителни дела срещу тях. За всяко едно заведено изпълнително дело се сключвали отделни договори за правна помощ, с уговорено отделно адвокатско възнаграждение, в които договори е описан размера на сумите за адвокатско възнаграждение и начина им на плащане и имената на задължените лица. За всеки договор подписвали и пълномощно. Договорите били заведени в деловодната система на общината с входящи номера, като деловодител по това време е била К.С.. Отделен регистър на договорите не е воден. Сключените договори се предават на финансов контрольор в Дирекция „Финанси“. При предявяване на приложените към делото 46 броя договори за правна защита и съдействие и пълномощни всички от 27.02.2019 год., св.Ч. е потвърдила, че положените в тях подписи на мястото на „клиент“ и „упълномощител“ са нейни, а положения печат е на Община Чепеларе. Твърди също, че процесните 46 договори са подписани в кабинета й едновременно от нея и от адв.И., след което са били предадени в деловодството, за да бъдат подпечатани и да им се сложат входящи номера. При сключването на 46-те договори за правна защита и съдействие уговорените в тях суми за адвокатско възнаграждение били записани, че са платени в брой, но не са платени, защото тогава общината не е имала пари. Разбрали се устно с адв.И., че ще му бъде платено, след като получат парите от длъжниците. Затова в договорите записали, че е платено в брой, за да може ЧСИ да ги събере от длъжниците. Свидетелката твърди, че на адв.И. не му е плащано в брой. Докладвал й е за трудностите във връзка с намирането на чужденците, дори че е бил заплашван да си оттегли молбите от ЧСИ. Сочи, че на нея също са й се обаждали длъжници. Твърди, че адв.И. е бил много активен в работата си.Когато служителите са имали проблем в работата са му се обаждали за консултации и той е поддържал постоянно контакти с тях, като това са услугите извършвани по договора за абонаментно правно обслужване. По всички сключени договори й е докладвал какво е свършено.Свидетелката сочи, че по професия е счетоводител и е била наясно с уговорените адвокатски възнаграждения за събиране на сума от над 600 000 лева. За да не се утежнява бюджета на община са записали, че сумите са платени в брой, за да може да получат тези суми за адвокатски възнаграждения от длъжниците чрез ЧСИ и тогава да платят на адвоката. Плащането на адвоката е ставало на по-късен етап, когато реално се съберат пари, тъй като финансовото състояние на общината е било много лошо, такава уговорка са имали с адв.И., да му се плаща възнаграждение, когато по сметките на общината постъпят пари. Имало е и случаи, по които е упълномощила адв.И. по вече образувани изпълнителни дела. С писмо изх. № 11-06-2/04.12.2019г. Кмета на община Чепеларе е поискал от адв.И. във връзка със сключения договора за абонаментно правно обслужване от 06.11.2015г. в 5-дневен срок да му бъдат предоставени всички преписки по всички видове дела, който се намират при него с резюме за извършените правни и фактически действия по тях и крайните срокове на делата. В отговор на изпратено му писмо адв. И. е уведомил кмета на Община Чепеларе, че за този срок е технически невъзможно да направи поисканата справка за посочения период от 4 години, предвид наближаващите празници и натовареността му и по други дела., като е посочил, че ще изготви същата в първите дни на 2020г. С уведомление с изх.№11-06-1/21.01.2020 год. ищецът е уведомен от кмета на Община Чепеларе, че сключеният между тях договор за абонаментно правно обслужване от 06.11.2015 год. е прекратен, поради неизпълнение от негова страна от 06.11.2019г. Уведомен е още, че Кметът оттегля изцяло правомощията му по образуваните от него изпълнителни дела с взискател Община Чепеларе, включително и в частта, с която е упълномощен да получава плащания на суми, включитено преводи по банков път, извършени за погасяване на задълженията на длъжниците на Община Чепеларе по изпълнителните дела. В писмото не е посочено конкретно неизпълнени, което е основание за прекратяване на договора. С ново писмо с изх.№11-06-1-003/09.03.2020г. кметът на община Чепеларе е уведомил до адв.И., че в Община Чепеларе не са налице договори за правна помощ и съдействие, по които претендира заплащане на адвокатски възнаграждения по изпълнителни дела, по които са представени само пълномощни и липсват други документи, че с него е уговаряно някакво адвокатско възнаграждение. При липсата на договори следва да се приеме, че изготвянето на молби за образуване на изпълнителни дела е влизало в задълженията му по договора за абонаментно правно обслужване от 06.11.2015г., поради което такива възнаграждения не му се следват. От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза се установява, че процесните 46 броя договори не са заведени в деловодната система на Община Чепеларе и съответно не са осчетоводени и няма направени плащания към ищеца. От ЧСИ Соня Димитрова не са постъпвали суми от процесните изпълнителни дела, съответно няма разпределение на разноски, като не са нареждани суми по сметка на ищеца от страна на ЧСИ Соня Димитрова. Единствено по изп. дело №169/2019 год. в касата на Община Чепеларе са внесени на каса данък недвижими имоти в размер на 491, 73 лева на 02.09.2019 год. и такса битови отпадъци в размер на 721, 90 лева на 02.09.2019 год. или е извършено плащане в общ размер на 1213, 63 лева. При изслушване на заключението, вещото лице уточнява, че в счетоводните регистри на Община Чепеларе липсват данни за осчетоводяване на каквито и да било документи за плащането на хонорарите на адв.И. по 46 – те броя договори, предмет на настоящото производство, нито в брой, нит по банков път. Процесните договори не са заведени в електронната система на общината, но е възможно да са заведени в някакъв хартиен регистър, тъй като договорите имат входящи номера. От представеното по делото писмо с изх.№4206/26.04.2024 год. на ТД на НАП – Пловдив, офис Смолян, се установява, че за периода от 2020 год. до 2023 год. Община Чепеларе не е подавала справка по чл.73, ал.1 и ал.6 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на адв.К. И.. При така установеното от фактическа страна въззивният съд счита, че правилно районният съд е квалифицирал предявените обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК вр. с чл.280 и сл.ЗЗД, вр.с чл.36 ал.2 ЗАдв и чл.86 ЗЗД. Правилно е приел също, че исковете са основателни и доказани, с изключение на претенцията за мораторни лихви за периода 14.06.2020г.-14.06.2023г. в размер на 4 424, 97 лева, която е отхвърлена и в тази част решението не е обжалвано. По делото безспорно се установява, че между страните е бил сключен Договор за абонаментно правно обслужване от 06.11.2015г., по силата на който Община Чепеларе, в качеството й на възложител е възложила на адв.К. И., в качеството му на изпълнител и той е приел да извършва в полза на възложителя правно и юридическо обслужване на неговата дейност за срок от четири години, считано от датата на подписването му срещу ежемесечно възнаграждение от 1000 лева. В чл.14 от договора страните се уговорили за участие в съдебни производства, експертни съвети, комисии и проектни процедури възложителя да заплаща на изпълнителя отделно възнаграждение, което се договаря за всеки отделен случай. От представените по делото и подробно описани по-горе 46 броя договори за правна защита и пълномощни към тях, се установява, че ищецът К. Г. И. в качеството му на адвокат е упълномощен на 27.02.2019г. с изрични писмени пълномощни от Община Чепеларе, представлявана от кметаС.Ч., да образува изпълнителни дела срещу 46 броя лица, изрично посочени, за събиране на задълженията, по влезли в сила Актове за установяване на задължения по смисъла на чл.107 ал.3 от ДОПК и да представлява Община Чепеларе по тези дела до приключването им. На същата дата -27.02.2019г. между Община Чепеларе, представлявана от кметаС.Ч. и ищецът К. И. са сключени 46 броя договори за правна защита и съдействие, по които адв.К. И. е поел задължение да окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на посочените в пълномощните изпълнителни дела срещу същите 46 броя лица. Във всеки от посочените 46 договори е уговорен размер на адвокатско възнаграждение за ищеца, в общ размер по всички договори от 15 520, 00 лева, като е отбелязано, че възнагражденията са платени в брой. Неоснователно е възражението, че Кметът на Община Чепеларе, тъй като не е орган по приходите, не е компетентен да събира публични вземания срещу данъчно задължени лица, който вземания са установени с Актовете по чл.107, ал.3 от ДОПК. Съгласно чл.44, т.15 от ЗМСМА кметът представлява общината, а съгласно т.5 от същата норма организира изпълнението на общинския бюджет В чл.11, ал.3 от ЗПФ е регламентирано правомощието на кмета като първостепенен разпоредител с бюджета на общината. Съгласно чл.210 от ДОПК страни в производството за принудително изпълнение са публичният взискател и длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника. Публичният взискател е носителят на публичното притезание, което следва да се удовлетвори принудително, след като липсва доброволно изпълнение от страна на публичния длъжник. Обикновено публичния взискател е държавен или общински орган, който е провел производство по установяване на вземането и съответно е издал акт за това. Това не изключва възможността принудителното изпълнение да се предприеме от кмета на Общината, който я представлява. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а съгласно ал.2 невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, като принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като същите според ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвидената възможност в чл.4 ДОПК за делегиране от кмета чрез заповед до определено длъжностно лице от администрацията на тези правомощия не лишава самия него от възможност да предприеме съответните действия сам. Следователно кметът е компетентният орган да сключи процесните договори за правна защита и съдействие, а събирането на публичните вземания се извършва от съдебен изпълнител по реда на чл.4, ал.2 от ЗМДТ във вр. с чл.163, ал.4 от ДОПК. Безспорно договорът за правна помощ и съдействие по своя характер е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, с който довереника се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни или фактически действия. Съгласно чл.286 от ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено, като в този случай договорът е двустранен и консенсуален. В случая такова възнаграждение е уговорено. Според чл.36 от ЗАдв. адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът му се определя в договор между адвоката и клиента. Съдебната практика безспорно приема, че отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл. 36, ал. 2 от ЗА), но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. 3 от ЗА). В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция - чл. 36, ал. 1 ЗА. В този смисъл са Решение № 102/16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 224/11.07.2011 г. по гр. д. № 371/2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 127/27.04.2016 г. по гр. д. № 5964/2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012г. на ВКС, IV ГО; Решение № 409/02.12.2014 г. по гр. д. № 2667/2013 г. на ВКС, IV ГО, и др. На основание чл.14 от Договора за абонаментно правно обслужване от 06.11.2015г., правилно районният съд е приел, че на ищеца адв.К. И. по всеки от посочените 46 договора за правна защита и съдействие се дължи отделно възнаграждение, поради което неоснователно е в тази връзка възражението на ответника Община Чепеларе, че подаването на еднотипни молби за образуване на изпълнителни дела се включва в обема на предоставяната правна помощ, съгласно посочения договор за абонаментно правно обслужване, за която му е заплащано месечно по 1000 лева, поради което друго възнаграждение не се дължи. След като страните по договора са се уговорили, че за участие във всяко съдебно производство ще се договаря отделно възнаграждение, неоснователно е твърдението, че това се отнася само за исковото, но не и за изпълнителното производство. При тълкуване на посочената разпоредба на чл.14 от договора по реда на чл.20а ЗЗД съдът счита, че понятието „съдебни“производства включва и изпълнителното производство, което се извършват от съдебен изпълнител. Освен това в чл.10 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се предвиждат отделни възнаграждения за изпълнителните производства. Неоснователни в тази връзка са и оплакванията във въззивната жалба, че адв.К. И. само е подал еднотипни молби за образуване на посочените по-горе 46 изпълнителни дела по описа на ЧСИ Соня Димитрова, поради което му се дължи само възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело, но не му се дължи възнаграждение по т.2 за процесуално представителство. От приложените изпълнителни дела е видно, че адв.И. е искал от ЧСИ да извърши проучване на имущественото състояние на длъжниците, да наложи запори на банковите им сметки, да наложи запори на вземанията им от трети лица, да извърши опис на имущество на длъжниците. Освен това оспорване на размера на адвокатското възнаграждение би могло да се извърши само в изпълнителното производство по конкретното изпълнително дело и то от длъжника в изпълнителното производство, но не и в настоящето, в което действат сключените договори между адвоката и довереника му и страните са обвързани от тези договори. Неоснователно е и оплакването, че районният съд е игнорирал обстоятелството, че във всичките 46 договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение е платено в брой, поради което ако се уважи исковата претенция ще се стигне до двойно плащане. Действително съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС се приема, че когато в договора за правна помощ е отразено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила адвокатското възнаграждение. Но в случая, след като това плащане се оспорва и след като по делото са събрани безспорни доказателства, че плащане не е извършено, то посоченото оплакване е неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че неправилно районният съд е приел, че заплащането на адвокатските възнаграждения на ищеца следва да бъде удостоверено от ответника с надлежни доказателства. При наличие на оспорване, страната която твърди, че е платила следва да го докаже, каквито доказателства не се представят от Община Чепеларе. Напротив доказва се липсата на плащане от приетата и неоспорена от страните ССчЕ, от която се установява, че процесните 46 броя договори не са заведени в електронната деловодната система на Община Чепеларе и съответно не са осчетоводени и няма направени плащания към ищеца.Вещото лице сочи, че след като имат входящи номера е възможно да са заведени в някакъв хартиен регистър. Вещото лице установява, че от ЧСИ Соня Димитрова не са постъпвали суми от процесните изпълнителни дела, съответно няма разпределение на разноски, като не са нареждани суми по сметка на ищеца от страна на ЧСИ Соня Димитрова. Единствено по изп. дело №169/2019 год. в касата на Община Чепеларе са внесени на каса данък недвижими имоти в размер на 491, 73 лева на 02.09.2019 год. и такса битови отпадъци в размер на 721, 90 лева на 02.09.2019 год. или е извършено плащане в общ размер на 1213, 63 лева. Вещото лице уточнява, че в счетоводните регистри на Община Чепеларе липсват данни за осчетоводяване на каквито и да било документи за плащането на хонорарите на адв.И. по 46-те броя договори, предмет на настоящото производство, нито в брой, нито по банков път. Основателно в тази връзка е възражението в отговора на въззивната жалба, че Община Чепеларе е със статут на юридическо лице, което има задължение да отрази всички приходи и разходи, свързани с правоотношенията, по които е страна, като липсата на счетоводни записвания и първични счетоводни документи е основание, да се приеме, че плащане по договорите не е извършено, нито в брой, нито по банков път. Подпечатването на договорите с печат на общината и поставянето на входящи номера е задължавало общината да отрази тези договори в счетоводството си, както и да представи надлежни документи, ако е извършила плащане. Обстоятелството, че плащане не е извършено се установява косвено и от представеното Писмо с изх.№4206/26.04.2024 год. на ТД на НАП – Пловдив, офис Смолян, от което е видно, че за периода от 2020 год. до 2023 год. Община Чепеларе не е подавала справка по чл.73, ал.1 и ал.6 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на адв.К. И.. Според посочената разпоредба предприятията по смисъла на КСО-платци на доходи изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данъци и задължителни осигурителни вноски в полза на местни физически лица. След като не е декларирала изплатени доходи на адв.К. И., което е задължена да направи може да се направи извода, че претендираните от ищеца доходи не са заплатени. Че плащане не е извършено се установява и от показанията на свС.Ч., бивш кмет на Община Чепеларе от 06.11.2015г. до 06.11.2019г., която твърди, че в качеството си на кмет, представляващ общината, е подписала процесните 46 договори за правна помощ и съдействие и пълномощните по посочените 46 изпълнителни дела, като твърди, че са вписали в договорите, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, за да може ЧСИ да ги събере от длъжниците, които плащат разноските по изпълнителните дела, но в действителност не са платени. Тъй като финансовото състояние на община било много лошо се разбрали устно с адв.И., че ще му бъде платено, след като получат парите от длъжниците или постъпят някакви пари по сметките на общината. Свидетелката твърди, че на адв.И. не му е плащано в брой по процесните договори. Във връзка с показанията на свС.Ч. въззивният съд счита за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че районният съд не ги е преценил като заинтересовани на основание чл.172 от ГПК, с оглед твърдението й, че е искала да привлече „адвокат, когото познава и на когото има доверие“. Посоченото не води до извод за заинтересованост и доказателства в тази посока не са представени. Логично всеки кмет при встъпване в длъжност ангажира екип, на който има доверие, в това число и адвокат, който да обслужва правно общината, каквато е и практиката в Община Чепеларе, като предходния кмет Тодор Бозуков е ангажирал адв.Н., св.Ч.-адв. И., а настоящият кмет Боран Хаджиев –адв.С. От изложеното следва извода, че макар в процесните договори да е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е платено в брой, такова плащане не е извършено, което безспорно се установява от неоспореното заключение на ССчЕ, Писмо с изх.№4206/26.04.2024 год. на ТД на НАП – Пловдив, офис Смолян и показанията на св.Ч.. С оглед на изложеното и на основание чл.36 във вр. с чл.286 от ЗЗД Община Чепеларе дължи на адв.И. претендираните от него адвокатски възнаграждения по посочените 46 договори за правна защита и съдействие на обща стойност 15 520 лева и като е уважил тази искова претенция районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната част. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателя Община Чепеларе да заплати на адв.В.И.Р. от АК-Смолян, със съдебен адрес: гр.Смолян, ул.Бузлуджа“ № 7, ет.8, ап.8 на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, което съдът счита за справедливо с оглед фактическата и правна сложност на делото и обемът на извършените от адв.Р. действия. Въззивният съд счита, че настоящето решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, тъй вземането в размер на 15 520 лева не произлиза от един и същ правопораждащ факт, а от отделните процесни 46 броя договори, като вземането по всеки от тях е с цена на иска под 5000 лева и е предмет на защита с отделен иск, в случая с 46 обективно съединени иска, а не с оглед сбора от цената на всички искове.(Определение № 142/02.06.20216г. по т.д.№ 3396/2015г. на Іт.о., Определение № 6/02.01.2019г. по ч.т.д.№ 2429/2018г.на Іт.о. и др.) Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд