Решение № 296 от 11.2.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 647/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на началника на Р••• д••• за н•••• с••• контрол (Р•••) – П••••, чрез пълномощника му главен юрисконсулт К. И., против решение № 36•• от 17.11.2025 г., постановено по АНД № 130*/2025 г. по описа на Районен съд – П••••. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № ПК-6-•• от 30.07.2025 г., издадено от началника на Р••• – П•••, с което на В. М. В., член на колективен орган на управление на Ж••• к••• (Ж•••) „Ш•••“, БУЛСТАТ: 176672•••, с адрес на управление [населено място], [жк] на основание чл. 234, ал. 1 от ЗУТ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за извършено нарушение на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо от ЗУТ. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че казусът не попада под разпоредбите на трудовото законодателство поради което изводите за материална незаконосъобразност на наказателното постановление са неправилни. Сочи още, че с отмяната на процесното наказателно постановление на процесуално основание неправилно са освободени от отговорност управителните органи на ЖСК в случай на настъпването на инциденти, свързани с необезопасяването на строежа и неговото неограждане в нарушение на ЗУТ, а тези доводи се допълват и с позоваване в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо от ЗУТ. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление. Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор. В съдебно заседание, проведено на 28.01.2026 година касационният жалбоподател – началник на Р••••-П••••, за представител изпраща главен юрисконсулт К. И.. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи, като се отмени атакуваното съдебно решение и вместо него се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание, проведено на 28.01.2026 година ответникът – В. М. В. не се явява и не се представлява. В съдебно заседание, проведено на 28.01.2026 година представителят на Окръжна прокуратура – П••••, прокурор Г. А. предлага решението на районен съд – П•••• да остане в сила. Административен съд – П••••, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. В пределите на извършената служебно касационна проверка по чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него аргументи. Доводите за това са следните: С АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № ПК-6 от 13.05.2025 г., издаден от служители на Р•••-П•••е, установено, че В. М. В., в качеството му на зам. председател на УС на Ж•••“ „Ш•••“, БУЛСТАТ: 176672076, седалище и адрес на управление [населено място], [жк], която е възложител на строеж: „Ж••• б••• ППП „Ш•••“, 6 етажа, 24 апартамента“, находящ се в УПИ I, кв. 34 по плана на [населено място], [жк], с административен адрес: [населено място], [жк], съгласно разрешение за строеж № 8••• от 03.05.1998 г., е допуснал строежът да не е ограден с временна ограда, в нарушение на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо от ЗУТ. Прието е, че нарушението е извършено на 11.03.2025 година, за което е съставен констативен протокол № П-19/12-2••• от 11.03.20205 година. С НП № ПК-6••• от 30.07.2025 г., началникът на Р••• – П•••, позовавайки се на съставен АУАН № ПК••• от 13.05.2025 г., наложил на В. М. В. административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. за това, че на 26.02.2025 г., във функциите му на заместник-председател на УС на Ж•••„Ш•••“, БУЛСТАТ: 17667•••, седалище и адрес на управление [населено място], [жк], която е възложител на строеж: „Жилищен блок ППП „Ш••••“, 6 етажа, 24 апартамента“, находящ се в УПИ I, кв. 34 по плана на [населено място], [жк], с административен адрес: [населено място], [жк], съгласно разрешение за строеж № 8••• от 03.05.1998 г., е допуснал строежът да не е ограден с временна ограда, в нарушение на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо, във вр. с чл. 234, ал. 1 от ЗУТ. Приема, че нарушението е извършено на 26.02.2025 година, като същото е установено на 26.02.2025 година, за което е съставен констатитивен протокол № П-19/12-2••• от 26.02.2025 година. В диспозитивната част на издаденото наказателно постановление наказващият орган мотивира определянето на вида и размера на наложеното административно наказание – „глоба“ от 3 000 лв. с извършването от В. Б. на повторно нарушение на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо от ЗУТ, за което е наказан с глоба от 100 лв. с НП № ПК-13 от 18.02.2025 г.. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – П•••, който с решение № 367 от 17.11.2025 г., постановено по АНД № 13•• по описа на съда за 2025 г., го е отменил като незаконосъобразно. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН и НП са съставени в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Приел също така, че нормата на чл. 157, ал. 7 от ЗУТ съдържа общи указания относно организацията на строителната площадка и нейното ограждане, поради което нито в чл. 157 от ЗУТ, нито в Глава ІХ, Раздел І от ЗУТ, се съдържа конкретно указание относно поставянето на ограда на строежа. В тази връзка според решаващия първоинстанционен състав конкретните изисквания за ограждането на строителната площадка са посочени в чл. 30 и следващите от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за нарушаването на чиито правила и установените в него правила за поведение следва да намерят съответните административно санкционни разпоредби на КТ, и конкретно чл. 413, ал. 1 от КТ, като контролът по спазване на трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ). Въз основа на това стигнал до извод, че за това деяние компетентен да наложи административно наказание е орган, от структурата на ИАГИТ, а не от структурата на ДНСК. На следващо място е посочено, че разпоредбата на чл. 157, ал. 7 от ЗУТ е бланкетна, поради което наказващият орган е следвало да посочи кои указания на общинската администрация са били нарушени, или да посочи изискванията на чл. 30 Наредба № 2 от 22.03.2004 г. Според районния съд липсата им поставя в невъзможност наказаното лице да разбере коя норма е нарушило, което препятства ефективното му упражняване на правото му на защита. В решението се приема още, предвид описанието на процесното деяние в НП като „допустителство“, че според чл. 10 от ЗАНН допустителите се наказват само в изрично предвидените от закона случаи какъвто не е конкретният. Според решаващия първоинстанционен състав лаконичното фактическо и правно описание на нарушението, ведно с израза „допуснал“, не позволява да се направи точен извод в какво се изразява изпълнителното деяние и дали наказващият орган е наложил на лицето санкция за допустителство, наказуемо само в предвидените от закона случаи, но не и в този. По отношение приложението на материалния закон е прието, че разпоредбата на чл. 157, ал. 7 от ЗУТ предвижда отговорност за възложителя на строежа съобразно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка, след посочване, че възложител на строежа е Ж•••• „Ш••••“, която е годен субект на административнонаказателна отговорност, районният съд приема, че по никакъв начин в НП не е описано защо санкция е наложена на В. М. В. – заместник-председател на Ж••• „Ш•••“, а не на управителя или на самата Ж•••. Въз основа на изложеното наказателното постановление е отменено на процесуално основание. Решението е правилно като краен резултат. Настоящият състав споделя изводите, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН и НП са съставени в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Приема също така, че АУАН и НП са съставени в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В двата акта, са посочени различни дати на извършване на процесното нарушение, като датата на извършване на административното нарушение е от съществено значение както за преценка съобразяването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, така и за издирване на приложимия материален закон към датата на извършване на нарушението (чл. 3, ал. 1 от ЗАНН). Нарушението е съществено, в степен самостоятелно да обоснове отмяна на издаденото наказателно постановление, включително като рефлектиращо върху правото на защита на наказаното лице, гарантирано му от процесуални закон от самото начало на производството. На следващо място, принципно се споделят, макар и с различни мотиви, изводите в решението, свързани с неправилно определяне в процесния случай на субекта, който следва да понесе административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо на ЗУТ е бланкетна, включително не сочи конкретния субект, който следва да изпълни задължението за ограждане на строеж с временна ограда – сочи към наличие на указания на общинската администрация. С оглед тази извършена нормативно препратка, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 7, б. „а“ от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община П•••, публикувана на интернет страницата на Община П••• (https://pernik.bg/wp-content/uploads/2025/07/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%[интернет адрес] ), задължават се физическите и юридически лица, извършващи строителните и ремонтни дейности, да обграждат строителните площадки с огради по форма и план, съгласувано с техническите служби на Общината и одобрен план за безопасност и здраве. От което следва, че задължението за ограждане на строителните площадки на територията на община П••••, и във връзка с бланкетната разпоредба на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо на ЗУТ, е за строителя или за лицето, извършващо ремонтни дейности. Следва да се допълни в тази връзка, че в ЗУТ ясно са разписани конкретните задължения на възложителя – изрично изброените в чл. 161, ал. 4 от ЗУТ. Освен горното, дори да беше възможно да се приеме, че отговорността е за възложителя на строежа, от доказателствата, съставляващи преписката по издаване на оспорваното НП не се установява, че именно Ж••• „Ш•••“ е възложител на процесния строеж по смисъла на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. първо от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Изводите си, че Ж•••• „Ш•••“ е възложител на процесния строеж наказващият орган обосновава с разрешение за строеж № 86 от 03.05.1998 г. Видно е от съдържанието на този документ, представен по делото, същият е с титуляри „С••• „Г. Д.“ – Инвестиционно предприятие, [населено място] и физическото лице Г. Е. П. и не е налице пряка връзка, нито установявания, от които да се направи извод на какво основание наказващият орган приема, че Ж•••„Ш••••“ е възложител на процесния строеж. Доказателства, надлежно установяващи соченото обстоятелство не са представени и в хода на делото пред първата съдебна инстанция, но това се явява ирелевантно за изхода на конкретния правен спор предвид изводите за съществено опорочаване на административнонаказателното производство във фазата до издаване на процесното НП. Не на последно място, ще се посочи, че дори по делото да се приеме, че отговорността за ограждане на процесния строеж с временна ограда е за възложителя, съответно, че възложител е именно Ж••• „Ш••••“, неправилно с процесното наказателно постановление е приложен материалният закон в частта на санкционната разпоредба. В случая наказващият орган прилага основанието по чл. 234, ал. 1 от ЗУТ, на свой ред визиращ нарушенията по чл. 232 и чл. 233 от ЗУТ, в случая – чл. 233 от ЗУТ, предвид данните по делото за налагано административно наказание глоба с предходно НП наказуемо на основание чл. 233 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 233 от ЗУТ, имаща за неопределен предмет други нарушения на ЗУТ, вън от обвързаните със специални санкционни разпоредби, има за субекти на отговорността физически лица, с оглед предвижданото административно наказание „глоба“. Респективно и разпоредбата на чл. 234, ал. 2 от ЗУТ, извършваща препратка към чл. 234, ал. 1 от ЗУТ, на свой ред визираща нарушенията по чл. 233 от ЗУТ, има за субекти същата категория лица – физически такива. Съгласно чл. 5 от Закона за жилищностроителните кооперации (ЗЖСК) обаче, Ж••• са юридически лица. От момента на учредяването ѝ, до момента на снабдяването на член-кооператорите с нотариални актове (чл. 35 и чл. 36 от ЗЖСК) или до прекратяването ѝ преди започване или завършване на строежа – с решение на общото събрание (чл. 37 от ЗЖСК), собствеността върху жилища, ателиета, гаражи, т.е. върху сградата, ако такава е изградена, е само и единствено на съответната ЖСК. В тази връзка по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ЖСК „Шахтьор“ е прекратена по някой от нормативно предвидените способи, като извод за това се прави от представената по делото справка с данни от Регистър „БУЛСТАТ“, от която е видно, че Ж•••„Ш••••“, БУЛСТАТ: 1766•••, е с отбелязано състояние: развиващ дейност. От това следва, че и да се приеме, че задълженият по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо от ЗУТ субект, който трябва да обезопаси строежа с временна ограда, съгласувано с общинската администрация, е възложителят, и че това в случая е Ж••• „Ш••••“, то субектът има качество юридическо лице. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Такива случаи са предмет на уредба в ЗУТ, за които са предвидени други санкционни разпоредби предписващи налагане на имуществени санкции. С оглед на горното правилно първоинстанционния съд е приел, че материалния закон е приложен неправилно. Доводите в жалбата, основани в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН са неоснователни. Цитираната в жалбата норма, предвижда, че за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. От анализа на разпоредбата следва, че извършителите, респективно допустителите/издалите разпореждане за извършване на съставомерното деяние лица, трябва да притежават съответно специално качество – работник или служител, респективно техен ръководител, а за да е налице основание за ангажиране отговорност конкретно на ръководител, това следва да е предпоставено, опосредено, от извършено административно нарушение от работник/служител, намиращ се в подчинено положение спрямо допусналия или разпоредилия извършването на това нарушение негов ръководител. Не такъв е разглежданият случай. До момента на прекратяването на жилищностроителната кооперация член-кооператорите ѝ не са в подчинени отношения с УС, който има за изрично разписани в закона функции – организиране изпълнението на решенията на общото събрание (което включва всички член-кооператори), решаване оперативните въпроси и представляване на жилищностроителната кооперация (чл. 32, ал. 1 от ЗЖСК). Настоящият състав напълно се солидализира с доводите на касатора, че в проверяваното решение първоинстанционният съд е смесил функциите на различни контролни администрации в хода на строителния процес. Цитираният подзаконов нормативен акт - Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд е неприложим в конкретиката на казуса. Наредбата е приложима за временни и подвижни строителни площадки", на които се извършват изрично посочени в чл. 2 строително монтажни работи. В конкретниката на казуса е видно, че не е налице строителна площадка по смисъла на тази наредба доколкото в настоящето производство няма установявания да се извършват каквито и де е строително монтажни дейности. Предмет на регулация в ЗУТ са обществените отношения свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и с определянето на ограниченията върху собствеността за устройствени цели (чл. 1, ал. 2 от ЗУТ). В подкрепа на това разбиране е и основанието за издаване на цитираната Наредба – чл. 276, ал. 1 от КТ, с поставена нормативна цел осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Нормата на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо на ЗУТ на свой ред няма за предмет обществени отношения с такъв характер. Правилата, установени в чл. 157 от ЗУТ, с оглед включително систематичното им място, регулират обществените отношения с предмет начало на строежа, откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво, заверка на заповедната книга. В тази връзка и по силата на разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 7 от ЗУТ, органите на ДНСК, съобразно своята компетентност, установяват включително други нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му за всички категории строежи, т.е. включително във връзка със задължението, установено в разпоредбата на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо на ЗУТ, а съгласно чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице налага предвидените в този закон глоби и имуществени санкции за всички категории строежи. Въз основа на изложеното касационният състав не споделя мотивите, че компетентни с оглед фактите по случая да осъществят контрол, конкретно що се отнася до неизпълнени задължения във връзка със строителството, са органи на ИАГИТ. Контролни органи във връзка със строителния процес са именно органите на ДНСК, от чието име е издадено и наказателното постановление. Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че като е отменил процесното наказателно постановление районният съд е постановил законосъобразен като краен резултат съдебен акт, който, валиден и допустим, и по коригиращите мотиви на настоящата инстанция ще се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – П••••