Решение № 100 от 3.2.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 2623/2022 г.

Производството се развива след решение № 50108/14.12.2022г. по гр.д.

№ 4713/2021г. на ВКС, Второ ГО, с което е отменено решение № 1363/30.07.2021г. по гр.д. № 1124/2021г. на ВОС-ГО, с което пък е потвърдено решение № 260778/08.03.2021г. по гр.д. № 4280/2019г. на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС, при което са дадени задължителни за въззивния съд указания.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 281064/31.03.2021г. от Н. Т. Н. ЕГН •••••••••• от гр. •••• и С. Т. Н. ЕГН •••••••••• от гр. ••••, чрез адв. В.С., против решение № 260778/08.03.2021г. по гр.д. № 4280/2019г. на 9-ти състав на ВРС, с което са отхвърлени предявените от тях срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите положителни установителни искове за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че те са собственици при равни права от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях на недвижим имот, представляващ новообразуван имот с пл. № 502123 по ПНИ на местността „Орехчето“, в землището на село Звездица, община Варна, приет със Заповед № 1035 от дата 21.09.2001 г. на Областния управител на обл. Варна, изменен по размер на имота със Заповед № РД-08-7706-268 от 21.08.2008 г. на Областния управител на обл. Варна, с площ 607, 00 кв. м. и граници: на запад - имот пл. № 122; на север - имот пл. № 121 и имот пл. № 9511 път; на изток - път (имот пл. № 9511) и на юг - път (имот с пл. № 9511), идентичен с имот представляващ реална част от ПИ с идентификатор •••• по КК и КР на с. Звездица, общ. Варна, одобрени със Заповед № РД-08-18-17/06.03.2015 г. на изп.д. на АГКК – Варна, целият с площ от 1207 кв. м., при граници на целия имот: ПИ с идентификатори 122;

294; 89; 301 и № 361 (път) по същите КК и КР, с площ на реалната част от 607, 00 кв.м., при граници на реалната част: ПИ № 122; от две страни път с № 361 и в останалата си част ПИ № 121, която реална част е повдигната окомерно в цвят на скица на л. 89 от делото на ВРС, на основание трансформирано в собственост право на ползване, предоставено на наследодателката им К.А. Т., ЕГН ••••••••••, поч. на 16.05.2015 г., въз основа на Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС по реда на ПМС № 26/23.04.1987 г. и ПМС № 4/12.02.1988 г., при приключена процедура по изкупуване чрез плащане на оценката на 08.06.1994 г., както и наследяване от ищците след смъртта на трансформираната ползвателка, а в условията на евентуалност – въз основа на придобивна давност, респективно кратка по чл. 79, ал. 2 от ЗС или 10-годишна по чл. 79, ал. 1 от ЗС, с присъединяване на владението на всички предходни във времето собственици, общо считано за периода от 08.06.1994 г. до 16.05.2015 г., евентуално от 14.11.2001 г. до изтичането на пълния законов срок на давността.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено e в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не е допуснал установяване на твърдението им, че държавата не е придобила в миналото собствеността върху процесния имот № 123 по ПНИ на м.“Орехчето“. Неправилно е приложил нормата на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приета през 1997г., като й е придал обратно действие, каквото тя няма, тъй като е материалноправна норма и обратно действие на същата не е предвидено в закона, след като три години по-рано наследодателката им е заплатила определяната цена и е придобила собствеността. Не е зачел осъществяваното от наследодателката давностно владение върху процесния имот с пл. № 123 по ПНИ на местността „Орехчето“, в землището на с. Звездица, община Варна за времето до 21.11.1997 год. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, ДВ, бр. 107/18.11.1997 год. се отнася само за отнети в миналото от бивши собственици (физически лица) земи, а в случая такова отнемане не е имало. Неправилно е прието от съда, че характерът на спорния имот е земеделска земя, но към 1992г. От 2002г., когато е влязъл в сила ПНИ и до настоящия момент, той попада в урбанизирана територия. Неправилно съдът се е позовал и на ТР № 9/2012 год. на ВКС на РБ, без да съобрази, че постановките на цитирания тълкувателен акт са неприложими в случая, тъй като в ТР № 9/2012 год. на ВКС на РБ не е обсъждан изобщо въпросът за приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК, която норма урежда инцидентния контрол от гражданския съд за валидност на реституционното решение в качеството му на индивидуален административен акт. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че „реституционното“ решение № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна е валидно, тъй като подобен извод е необоснован. Цитираното решение на административния орган по поземлената собственост е нищожен административен акт, тъй като по делото не е представено заявлението с вх. № 60241/04.08.1992 год. на Държавен поземлен фонд – Министерство на земеделието, храните и горите, а освен това е установено, че не съществува в правния мир и ПМС № 1080/1958 год., въз основа на които е постановено и решението № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна. С оглед нищожността на решението № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна, нищожна е и заповедта на кмета на община Варна № 1443/14.06.2002 год. по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване от ДПФ – МЗГ – София на процесния имот с пл. № 123 по ПНИ на местност „Орехчето“ землище с. Звездица, община Варна. Неправилни са и изводите на съда относно неоснователността на заявения като евентуален иск за собственост на процесния имот, че собствеността е придобита по давност на 31.05.2006 год., т.е., преди установения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, както и поради това, че имотът към 01.06.2006 год. не е бил държавна собственост, поради което и не попада в обхвата на цитираната забрана. Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което заявеният като главен иск за собственост, квалифициран като такъв с правно осн. § 4а, ал. 5 от ЗСПЗЗ да бъде уважен, а в случай, че същият бъде счетен за неоснователен, да се уважи заявеният като евентуален иск за собственост на същия имот, придобит по давност. Претендират и присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Държавата, чрез Министъра на ЗХГ, чрез ст.юк Б.Х., в който се оспорва жалбата. Излага оплакванията си за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба. От наведените от ищците твърдения, не става ясно на коя от двете хипотези на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ищците основават правата си на собственост, съответно правата на своята наследодателка и дали на нормата на § 4а, ал. 5 или на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ не урежда фактически състав на придобивен способ, а урежда единствено реда за заплащането на земята и срока за това, а предпоставките за упражняване на правото на изкупуване и съответно придобиване на предоставен за ползване имот са предвидени в § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, една от които е наличието на построена в имота сграда, каквато няма построена, няма и такива твърдения от страна в исковата молба. Поради това и мотивите на съда в обратен смисъл са необосновани. Твърди се също, че по делото не са налице и предпоставките на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имотът да бъде придобит от наследодателката на двамата ищци, с оглед пречките, установени в § 4б, ал. 1, изр. трето от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случай, че съдът приеме, че обжалваното решение е допустимо, то заявява, че като краен резултат то е правилно. Навежда обаче оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила. Налице е неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което и изводите на РС-Варна са необосновани. Безкритично са възприети представени от ищците писмени доказателства, оспорени своевременно от ответната страна, без да бъдат обсъдени възраженията против тях, в резултат на което неправилно е прието, че процесният имот е идентичен с имота, за който ищците твърдят, че е бил предоставен за ползване на наследодателката им К. Т., че на наследодателката на ищците валидно e било предоставено право на ползване и то именно върху процесния имот, че имотът е бил оценен съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и е бил заплатен по реда и в сроковете, установени в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ. Крайните изводи на ВРС за неоснователност на предявените искове, счита за правилни и се моли първоинстанционото решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

С оглед постановеното решение № 50108/14.12.2022г. по гр.д. № 4713/2021г., ВКС, настоящият състав е дал правна квалификация на исковите претенции за трансформирано в собственост право на ползване, предоставено на наследодателката на ищците К.А. Т. по отношение на спорния недвижим имот, представляващ новообразуван имот № 502123 по ПНИ на м.“Орехчето“, в землището на с. Звездица, с площ от 607.00кв.м., идентичен с имот, представляващ реална част от ПИ с идентификатор № 30497.502.123 по КК и КР на с. Звездица, целият с площ от 1207.00кв.м., която реална част е повдигната окомерно на скицата на л. 89 от делото на ВРС, предявени от Н. Т. Н. и С. Т. Н. е тази по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо от становището, изразено от Н. Т. Н. в подаваните от него след образуване на настоящото в.гр.д. № 2623/2022г. на ВОС-ГО молби, уточнения и допълнение, евентуално изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност, на осн. чл.124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 2 от ЗС, евентуално 10-годишна, на осн. чл. 124, ал. 1, от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ГПК, което са осъществявяли лично считано от 16.05.2015г. и към което присъединяват владението, осъществявано от тяхната наследодателка в периода от 08.06.1994г. до 16.05.2015г., евентуално от 14.11.2001г. до изтичане на пълния законов срок.

В хода на производството при повторното разглеждане на спора на въззивна инстанция, на 27.12.2023г. е починал въззивникът Н. Т. Н., като по делото са конституирани на осн. чл. 227 от ГПК наследниците му по закон Е. И. Н. ЕГН ••••••••••-съпруга, К. Н. Р. ЕГН ••••••••••-дъщеря и Т. Н. Т. ЕГН ••••••••••-дъщеря, в чието лице ще бъде постановено решението по настоящото дело.

Предвид представената в о.с.з. на 24.01.2024г. по настоящото въззивно гр.д. скица № 15-1056427-04.10.2023г., изд. от СГКК-Варна, следва да бъде прието, че спорният имот е с идентификатор 30497.502.123 по КК и КР на с. Звездица, СО „Орехчето“, одобрени със заповед № 18-17/06.03.2015г., последно изм. от 12.01.2023г. с площ от 607.00кв.м. и предишен идентификатор •••• и номер по предходен план 502123.

Актуалното наименование на Министерството, на което е предоставен съгласно АЧДС № 10491/09.12.2022г. спорният имот от държавата е Министерство на земеделието и храните и държавата се представлява от министъра на земеделието и горите.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба № 25737/08.04.2019г., ищците Н. Т. Н. и С. Т. Н. са навели твърдения, че са наследници на майка си К.А. Т., поч. на 16.05.2015 год.

На майка им е било предоставено с решение № 8/20.10.1986г. на УС на АПК „Д.Кондов“ безплатно и безсрочно ползване на пустееща земя от 600.00кв.м. в м. „Орехчето“-Варна, на осн. чл. 23, ал. 3 от Допълнителния устав на Асоциация НАПС. Предоставянето е било извършено при условията на ПМС № 26/23.04.1987г. за усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението със селскостопански продукти /обн. ДВ бр. 37/15.05.1987г./. За предоставеното на майка им право на ползване е издадено удостоверение № К-31-А/02.04.1990г. от директора на ПИМТС-Варна К.Иванов. С чл. 3, ал.1 от ПМС № 4/12.02.1988г. за по-нататъшно усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване, обн. ДВ бр. 19/11.03.1988г., земите за земеделско ползване, предоставени на гражданите въз основа на документ, издаден от ръководно длъжностно лице на АПК, не се считат заграбени и не се отнемат, като в чл. 3, ал. 4 от същото ПМС са дадени указания до 01.04.1989г., ИК на ОбНС да предостави по реда и размерите, определени в ПМС № 26/1987г. земите по предходните алинеи на лицата, които ги ползват, но не винаги указанията са били изпълнени. Смятат, че нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ касае прекратяване правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на гражданите по силата на всички актове на Президиума на НС, на ДС и на МС, в това число и по силата на ПМС № 4/1988г., макар и да нсе е посочено в § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В противен случай, ако се приеме, че имотът не е бил предоставен на К.А. Т. от АПК по някой от актовете по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то ще се окаже, че предоставеното й през 1986г. право на ползване не е прекратено през 1992г. по силата на цитираната последно норма и процесният имот е придобит от тях по давност.

По молба на тяхната майка вх. № 834/12.06.1992г. е бил издаден от комисията към Община Варна оценителен протокол № 636/30.09.1993г. за предоставения й за ползване имот, като е бил оценен на 19980.00лв. Тази сума е била изплатена от К.А. Т., чрез нейната внучка К. Н. Т. на 08.06.1994г., според представената вносна бележка и нотариално заверената декларация рег. № 1653/31.01.2016г., подписана от К. Н. Т. /Р./ и удостоверение № АУ 098641АС-001АС/11.11.2016г.

С плащането тяхната майка е придобила собствеността върху предоставения й за ползване имот № 123 от датата на плащането-08.06.1994г., на осн. § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото имотът не е бил частна собственост и не е подлежал на възстановяване на физическо или юридическо лице.

Със заповед № 1038/21.09.2001г. на Областния управител на Област с администратевен център Варна е одобрен ПНИ на м. „Орехчето“ на с. Звездица. ПНИ не се отнася до цялото землище на с. Звездица, а само до тази местност. Преди ПНИ няма за м. Орехчето влязъл в сила КП или друг план. Съгласно ПНИ, имотът им 123 е записан на ДПФ и е определен с площ от 686.00кв.м. За записване на имота като държавен е липсвало правно основание, доколкото преди 21.09.2001г. е липсвало реституционно решение на ПК-Варна за възстановяване или признаване на правото на собственост на държавата върху този имот.

Чак след издаване на заповед № 1038/21.09.2001г. е издадено решение № 864/06.03.2002г. на ПК-Варна по заявление на МЗГАР вх. № 60241/04.08.1992г., с което е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 165.00 дка. в м. „Орехчето“, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. Звездица, като по стари имотни граници обхваща имоти, сред които не е техния № 123. Според решение от 06.01.2004г. на ВОС-АО по адм.д. № 560/2002г., оставено в сила с решение № 6021/25.06.2004г. на ВАС по адм.д. № 2719/2004г. при изработването на ПНИ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на издадената заповед № 1038/21.09.2001г. за неговото одобряване, цитирайки констатираните от съда нарушения. Това решение е постановено по отношение на ПИ № 238, в м. Орехчето, заповедта за одобряване на ПНИ е отменена само в частта на ПИ № 238. Позовавайки се на констатираните в съдебното решение нарушения, се молят съдът да се произнесе по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК инцидентно по законосъобразността на заповед № 1038/21.09.2001г. по отношение на имот № 123, понеже не са участвали в администратевното производство по нейното издаване, като заповедта не им е била редовно съобщена по реда, предвиден в § 4, ал. 6, вр. ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ в ред. до ДВ бр. 99/22.10.2002г. Следвало е одобряващата ПНИ заповед на Областния управител да им е съобщена по реда на Закона за единния кадастър на РБългария, но не е.

Издадена е била и заповед на кмета на Община Варна № 1443/14.06.2002г., малко след издаване на заповед № 864/06.03.2002г. на ПК- Варна, с която се нарежда да бъде възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ДПФ. По отношение на изкупения от тях имот № 123, посочен отново с площ от 686.00кв.м., вместо 607.00кв.м. Тази заповед нито им е била съобщена, нито има самостоятелно действие, а е свързана с одобрения ПНИ. Освен това касае възстановяване на собствеността на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване по актовете, посечени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не възстановяване на земи в полза на държавата. Иска се инцидентното установяване на незаконосъобразността и на тази заповед № 1443/14.06.2002г.

Ищците сочат още, че е издадена и заповед № РД-08-7706- 268/21.08.2008г. на Областния управител на област с административен център Варна, обн. ДВ бр. 78/05.09.2008г. за изменение на издадени заповеди за одобряване на ПНИ, като в раздел XI е изменена площта на имот № 123 в м. Орехчето, която от 686кв.м. се намалява на 607км.м., по искане на собственика на съседния имот № 122 по ПНИ. Изрично е посочено, че промяната с тази заповед не е предмет на предявения иск.

Тъй като през 2014г. СГКК-Варна е отказала на К.А. Т. издаването на скица за имот № 123, то тя се принудила да подаде до Район Аспарухово заявление рег. № АГУП 14003305 АС/08.12.2014г. за попълване и поправка на кадастралната основа за този имот и отразяване на собственика на имота в ПНИ, но получила отказ със заповед № 18-390/18.01.2017г., връчен на Ноайден Т. на 05.09.2018г. Отказът е обжалван и е образувано адм.д. № 2684/2018г. на Адм.С-Варна.От приложеното писмо по тази преписка ОСИСД при Община Варна и ОД „Земеделие“-Варна оспорват правото им на собственост, а Община Варна счита имота им пу, блична държавна собственост, без опора в закона.

Въз основа на гореизложеното Н. Т. Н. и С. Т. Н. се молят да бъде прието по отношение на държавата, че са собственици на по 1/2ид.ч. на имот № 123 /новообразуван имот •••, записван още и с идентификатор •••• по ПНИ от 2001г./ с площ от 607.00кв.м. по КК и КР от 2015г., представляващ и реална част в южната част на имот ••••, целият с площ от 1207кв.м. в м. Орехчето, в кадастрален район 502 в землището на с. Звездица, Община Варна, щрихована с червен щрих на скицата на л. 89 от първоинстанционното дело, на осн. наследствено правоприемство, настъпило след смъртта на майка им К.А. Т. на 16.05.2015 год., а тя се легитимира като собственик въз основа на трансформираното по реда на чл. 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ предоставено й право на ползване, евентуално са придобили правото на собственост върху горния имот по давност, въз основа на осъществявано от тях владение върху имота в периода от 16.05.2015 год. до предявяване на иска на 20.03.2019 год. с присъединеното владение на наследодателката им К.А. Т., осъществявано в периода 08.06.1994 год., когато е извършено плащане на имота по оценителния протокол от 30.09.1993 год. до смъртта и́ на 16.05.2015 год., като добросъвестни владелци и кратка придобивна давност, евентуално изтекла 10- годишна такава, евентуално от датата на одобряване на ПНИ, посочена като 14.11.2001г. до изтичене на целия необходим срок.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът – Държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, чрез ст.ю.к. Б. Б. оспорва исковете, считайки ги за недопустими, поради посочените неясноти относно пасивно легитимираното да отговаря лице и имота, евентуално неоснователни.

Смята, че решение № 8/20.10.1986г. на УС на ПИМТС-Варна не е сред актовете, посочени в разпоредбата на § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изм.и допълнение на ППЗСПЗЗ, нито е издадено на основание някой от изброените актове. Не е сред астовете и ПМС № 4/1988г. и защо се позовават на него. Удостоверение № К-31-А/02.04.1990г. не представлява годен титул за учредено право на ползване. Ищците следователно не могат да се позоват на горните документи и да твърдят, че са били ползватели на имота, още по- малко са станали негови собственици. Приложеният оценителен протокол е издаден на осн. чл. 265, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, и също не е сред изискуемите актовеи не е част от процедурата по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оценителен протокол № 636 /30.09.1993г. не доказва право на ищците и е неотносим по делото.

Оспорва, че имотът предмет на иска е бил предоставен за ползване на наследодателката на ищците, че правото на ползване е било надлежно учредено и е извършено от надлежен орган. Не са били налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, защото няма построена сграда в имота, а не е спазено императивното законово изискване на § 4б, ал. 1, предл. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът не е бил заплатен, както се твърди и не е текла придобивна давноств полза на ищците. Процесният имот е държавна собственост, за който има влязла в сила заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не само, че ищците не притежават титул за собственост, а и титул за предоставено ползване. Не разполагат с право на ползване на земя по реда на по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и приложеното удостоверение № К-31- А/02.04.1990г. не доказва надлежно учредено право на ползванена наследодателката им.

Възразява, че с решение № 864/06.03.2002г. на ПК-Варна е признато правото на собственост на държавата на земя в съществуващи стари реални граници в землището на с. Звездица-нива от 165.00дка, находяща се в терен по § 4 на селото, в м. Орехчето. Това решение е послужило за издаване на заповед № 1443/14.06.2002г. на кмета на Община Варна, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗДПСС върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот с идентификатор •••• с площ от 686кв.м. Собствеността е придобита от Държавен поземлен фонд-МЗГ-София /сега МЗХГ/. Същото произтича и от нормата на чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно която Министърът на земеделието храните и горите упражнява правото на собственост на земите от ДПФ.

Оспорва твърдението, че имотът е придобит по давност в периода от 09.06.1994г. до 16.05.2015г. от наследодателката, а след това ищците са владяли, присъединявайки владението на своята наследодателка. Не са придобили по давност имота и в периода от 14.11.2001г.-датата на одобряване на ПНИ до 16.05.2015г. и след това упражнявано владение от самите ищци, присъединявайки владението на своята наследодателка. Имот с идентификатор 3049750123 е собстдвеност на ДПФ-МЗХГ. Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ по отношение на земите от ДПФ давност не тече и дори К.А. Т. да е владяла имота в посочения период, не го е придобила по давност. До колкото се касае в настоящия казус до земеделска земя, давност не е текла от 1991г. до момента. Освен това съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, изтеклата давност по отношение на имоти, собствеността върху която се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече нова давност от влиза не в сила на този закон-22.11.1997г. Така от 1994г. до 22.11.1997г. давност не е текла Ако се приеме, че след това е текла давност, то съгласно § 1 от ЗИД на ЗС, считано от 01.06.2006г. е наложен мораториум, съгласно който давността е спряла да тече. Следва да се има предвид, че за имоти, по отношение на които тече процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ, до приключване на реституцията давност не тече. Процедурата е завършила в влизане в сила на заповед № 1038/21.09.2001г. за одобряване на ПНИ, последвана от заповед № 1443/14.06.2002г. по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва твърдението, че заповед № 1038/21.09.2001г. не е съобщена по предвидения в чл. 39, ал. 1, т. 2 от ППЗЕК на РБ ред. Към датата на издаване на спорната заповед ЗЕК на РБ и ППЗЕК на РБ са били отменени, считано от 01.01.2001г. Процедурата по съобщаване на заповедта е спазена, съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 46 от ЗКИР и § 6 и § 7 от Наредба № 14/23.07.2001г. Ищците от своя страна възразява, че никога не са владели имота с намарение за своене, съответно те не са станали собственици. Освен това, по отношение на имоти от ДПФ давност не тече. И декларирането на имота в данъчна служба и плащането на дължим данък не е доказателство за осъществявано владение.

В заключение сочи, че държавата е собственик на имота, като по силата на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ Министърътj на земеделието, храните и горите упражнява правата на собственик.

Моли се предявените в условията на евентуалност искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

В писмено становище, представено от Н. Т. Н. в първото по делото о.с.з. на 18.11.2019г., същият е взел такова по подадения от насрещната страна писмен отговор на исковата молба. В удостоверението за предоставяне на право на ползване на К.А. Т. от 02.04.1990г. ясно е посочено, че става въпрос за поземлен имот № 123, с посочени граници-на изток-имот № 125 на ищеца Н. Т. Н., предоставен му на лично качество, който не е наследствен, от запад- имот № 122 на В./В.Г./П., а северната и южната граница са разменени, доколкото южна граница е общински път, а от север е имало храсти, а сега се намира имот № 121. Списъкът по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ на актовете по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е изчерпателен, а е примерен, както приема ВКС. В периода от 1992-1994г. за К. Т. са били налице всички изискуеми условия за изкупуване на имота. Той й е бил предоставен за ползавне и на осн. §4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ го е изкупила. До изм. на ЗСПЗЗ от 30.07.1999г. самото изплащане на земята прехвърля собствеността на бившия ползвател. К. Т. е спазила срока по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, продължен до 31.01.1998г., като е направено плащане още на 08.06.1994г. В периода от 1992г. до 1994г., когато тя е подала заявление за изкупуване на земята, последната не е била нито частна държавна, нито общинска, още по-малко публична държавна собственост. Дори и да не е имала право по някаква причина да изкупи имота, тя е придобила собствеността по давност, независимо от наложения мораториум, защото нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ не намира приложение, понеже имот № 123 не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на бивши собственици-физически и юридически лица. От 01.06.1996г. е можело да се придобиват по давност земи частна държавна и общинска собственост. На 01.06.2006г. К. Т. е придобила собствеността, като приетият на 06.06.2006г. със задна дата-считано от 01.06.2006г. мораториум няма действие. К. Т. е имала самосъзнанието, че е собственик от 08.06.1994г., когато е прехвърлена собствеността.

С оглед твърденията на страните и на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници № 57, изд. от с. Ябълково, общ.

Димитровград, обл. Хасково /л.12 от първоинстанционното дело/ е видно, че К.А. Т. ЕГН •••••••••• е починала на 16.05.2015 год. Като свои наследници по закон е оставила ищците по делото-Н. Т. Н.-син и С. Т. Н.-дъщеря.

Видно от удостоверение № К-31-А/02.04.1990г., изд. от директора на Предприятие за изкупуване и материално техническо снабдяване /ПИМТС/– Варна, на основание чл. 23, ал. 3 от допълнителния устав на Асоциация НАПС и Решение № 8/20.10.1986г. на Управителния съвет /л.166 от първоинстанционното дело/ е удостоверено, че на К.А. Т., живуща в гр. Варна, кв. Изгрев, бл. 3, ап. 7, се предоставя пустееща земя от 600 кв. м. в местността „Орехчето“ – Варна – поземлен имот № 123 – при граници: изток - Н. Н.; запад – Вълко П.; север – път; юг – храсти. Горепосочената земя е предоставена за безплатно и безсрочно ползване.

От оценителен протокол № 636/30.09.1993г. /л. 33 по първоинстанционното дело/ се установява, че комисия в състав: Г.С.Г.- председател и членове: , Д.Н.П. и Ж.А.Г. при Община Варна, изд. по молба вх. № 834/12.06.1992г. от ползвател К.А. Т. ЕГН ••••••••••, имащ право на собственост на осн. § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и представено удостоверение № К-31-А/02.04.1990г. и площ на имота от 0.600кв.м., находящ се в м. „Орехчето“, пл. № 123, в землището на с. Звездица е оценила предоставена за ползване земя на сумата от 19980.00 лева.

Според платежно нареждане от 08.06.1994 год. /л. 168 от първоинстанционното дело/ по сметка на община Варна е заплатена сумата от 39960.00 лева. Като основание за плащане е посочено: „За земя 18000 лв.х2бр = 36000лв. За коефициент за инфраструктура 1980 лв х 2 бр. =3960 лв. Общо 39960.00лв.За наредител е посочено: „ ЕТ „Ати – Теди“ за К. Н. Т.“. Приложено е по първоинстанционното дело и декларация /л. 167 от първоинстационното дело/, подписана от К. Н. Р. ЕГН ••••••••••, действаща като собственик и представляващ ЕТ „Ати-Теди-К. Тодорова“ гр. Варна, с нотариална заверка на подписа, рег. № 1653/31.03.2016г. на нотариус П.М.. Деклараторката е декларирала, че с платежно нареждане рег. № 9425/08.06.1994г. е заплатила на Кметство Аспарухово към Община Варна сума за закупуване на земя в м. „Орехчето“ в землището на с. Звездица-за К.А. Т. и за Т. Н. Т.. От удостоверение с № АУ098641АС-001АС/11.11.2016 год. /л. 36 от първоинстанционното дело/, изд. от Община Варна, Район Аспарухово е видно, че след извършена справка за платените суми за земя и инфраструктура на имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в местност „Орехчето“, землище Звездица, община Варна е прието, че по специалната сметка с платежно нареждане от 08.06.1994 год. е внесена сумата от 39960.00 лева от ЕТ „Ати-Теди“ от К. Н. Т.. Сумата е за два имота по 600 кв. м., а именно: 2х18000 лева =36000 лв. и 2х1980 лв. = 3960лв. за инфраструктура за два имота, като съгласно нотариално заверена декларация с рег. № 1653/13.03.2016 год. на нотариус П. М., К. Н. Р., вносител на сумите е декларирала, че същите са за предоставени места за ползване на К.А. Т. и Т. Н. Т.. Видно, със заповед № 1038/21.09.2001 год. на областния управител на област с административен център Варна /л. 38 по първоинстанционното дело/ е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, на местност „Орехчето“, землище на с. Звездица, община Варна, област Варненска област. Съгласно скица № 202/07.03.2002г. /л. 41 от първоинстанционното дело/, изд. от Община Варна е новообразуван имот № 123, кад. район 502 по ПНИ на м. „Орехчето“, с площ 686.00кв.м., собственост на Държавен поземлен фонд, при съседи имот с пл. № 9511 на Община Варна, имот с пл. № 122 на В.Г.П. и имот с пл. № 121 на Ч.Г.В.. Видно от заповед № 1443/14.06.2002г. на Кмета на Община Варна /л. 41 от първоинстанционното дело/, на осн. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила ПНИ на м. Орехчето, в землището на с. Звездица, одобрен със заповед № 1038/21.09.2001г. на Областния управител на област с административен център Варна е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в м. Орехчето-СО по § 4, ал. 2, от ПЗР на ЗСПЗЗ, с идентификатор 3049750123, с площ 686кв.м., начин на трайно ползване: ниви, орна земя, при граници: № 9511-път, имот № 122, имот № 121, като собствеността е придобита от Държавен поземлен фонд-МЗГ- София.

С последваща заповед № РД-08-7706-268/21.08.2008г. на Областния управител на област с административен център Варна е изменен ПНИ, като площта на имот с пл. № 123 по ПНИ на м. „Орехчето“, землище с. Звездица, общ. Варна е изменена на 607.00кв.м. Със заповед № РД-18-17/06.03.2015г. на ИД на АГКК /л. 66 от първоинстанционното дело/ е одобрена КК и КР за землището на с. Звездица, Община Варна, обл.Варна, след отстраняване на констатираните забележки, във връзка със заповед № РД-18-85/16.12.2009г. на ИД на АГКК. Видно от скица № 15-525207/02.12.2015г. на СГКК-Варна, скица № 15- 517618/25.07.2018г. и скица № 15-372837/24.04.2019г. имот с идентификатор ••••, а по предходен план 502121, при съсъди: •••• ••••, ••••, ••••, ••••, в м. Орехчето е показан с площ от 1207.00кв.м., записан на името на И.Е.Н.. С решение № 864/06.03.2002 год. на ПК-Варна /л. 40 от първоинстанционното дело/, изд. по преписка по заявление с вх. № 60241/04.08.1992 год., на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГАР /бивше МЗХГ, сега МЗХ/ в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 165, 00 дка, находяща се в терен по § 4 на с. Звездица, в местността „Орехчето“. По плана на старите имотни граници на м. „Орехчето“ имотът обхваща имоти с пл. № № 301; 302; 303; част от имоти с пл. № № 304; 312; 313; 314; 315; 316; 317; 318; 319; 320; 321; 322; 323; 324; 325; част от имот с пл.

№ 326; част от имот с пл. № 329 и част от имот с пл. № 330, заявен с пореден № 5 от заявлението и установен както е посочено с други ПМС 1 0 8 0 / 1 9 5 8 г. е в решението, че възстановяването на собствеността върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Приложена е посочената по-горе скица № 202/07.03.2002г. на Община Варна за новообразувания имот № 123, кад. Район 502 по ПНИ на м. Орехчето, одобрен със заповед № 1038/21.09.2001г. на Обл.управител на Варна.

На л. 501 от първоинстанционното дело е представено Разпореждане № 1080/21.07.1958 год. на Министерския съвет, индивидуализирано и като протокол на МС № 26/18.07.1958г., с което е обърнато внимание на МЗГ и ИК на окръжните и околийските народни съвети да провеждат ефикасен контрол за точното и своевременно установяване на земите на ДПФ за правилното им раздаване и ползване от държавни иобществени оргонизации, учреждения и предприятия, задължавайки ги да извършат цялостна проверка за установяване земите от ДПФ, за въвеждане на порядък при раздаване и стопанисване на земите от ДПФ и доклад на резултатите.

Съгласно извлечение от електронния регистър „Ferma 3“ на ОС „Земеделие“ Варна, по заявление с вх. № 60241/04.08.1992 год. от ДПФ – МЗГАР /л. 289 от първоинстанционното дело/ са заявени 1943, 20 дка земеделски земи в землището на с. Звездица, община Варна, като под № 5 е заявен имот от 165.00 дка в местност „Орехчето“ в съществуващи реални граници по § 4.

Съгласно Удостоверение № АГУП 14003305АС_023ВН от 06.03.2020 год., изд. от Община Варна /л. 432-433 от първоинстанционното дело/, не са открити данни за подадена молба за издаване на оценителен протокол № 636/30.09.1993 год.на К.А. Т.. От удостоверение № МД20000133ВН_002ВН/03.02.2020 год., изд. от Община Варна, дирекция „Местни данъци и такси“ /л. 314-315 от първоинстанционното дело/ е видно, че ПИ № 123 с идентификатор 30497.502.123 с площ 600кв.м. по плана на местност „Орехчето“, с. Звездица е деклариран на 10.04.2019 год. от Н. Т. Н.. Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата съдебно-почерковата експертиза, неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че изследваните от вещото лице документи – Удостоверение № К- 31-А/02.04.1990 год. и Оценителен протокол № 636 от 30.09.1993 год. – са копия и липсата на оригинал не позволява да бъде извършен оглед на подписите от криминалистична гледна точка – вид на хартията, пишещото средство, евентуални преправки, заличаване, монтаж, кражба на подпис и други. Поради това и подписите в двата документа са изследвани от експерта самостоятелно, като графични обекти извън останалия контекст. Според заключението, подписът, положен за „Директор“ в изследваното копие на Удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год. е изпълнен от К.И.К.. Подписите, положени за „Членове под № 1, № 2 и № 3“ в представения в копие Оценителен протокол № 636 от 30.09.1993 год., са изпълнени от членовете на комисията Г.С.Г., Д.Н.П. и Ж.А.Г.. От заключението на съдебно-техническата експертиза, дадено също компетентно и безпристрастно и неоспорено от страните и от обясненията на вещото лице в о.с.з. на 28.09.2020г. се установява, че процесният имот попада изцяло в описания в решението № 864/06.03.2002 год. на ПК-Варна и е частично идентичен с имот с идентификатор № 3049750123 с площ 686 кв. м., посочен в заповедта № 1443/14.06.2002 г. на кмета на Община Варна. В помощния план (плана § 4к, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1-3 от ППЗСПЗЗ, съдържащ данни за имотите, предоставени за ползване, както и данни за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, респ. включващ план на старите имотни граници (ПСИГ) и план на имотите, предоставени за ползване), въз основа на който е изработен ПНИ на местност Орехчето, землище с. Звездица, общ. Варна, процесният имот попада в имоти по стари имотни граници с пл. № № 313 и 323 по ПСИГ, видно от скица- приложение № 1 към заключението, които в регистъра към помощния план са записани на Държавен поземлен фонд – приложения 7.2 и 7.3. По Кадастралния план на местност „Орехчето“, землище на с. Звездица от 2000 г. процесният имот е заснет като имот пл. № 123 с площ от 698 кв. м., стопанисван от общината, при съседи: имот пл. № 9511 (улица); имот пл. № 122 с ползвател В.Г.П.; имот с пл. № 121 с ползвател Ч.Г.В. и имот с пл. № 125 с ползвател Н. Т. Н.. В регистъра на имотите към КП имот с пл. № 123 е записан на Държавен поземлен фонд – Приложение 6 и 6.2 към заключението, а в списъка на ползвателите към КП е записано, че се стопанисва от общината – приложение 5.1, 5.2 и 5.3 към заключението. По ПНИ на местност „Орехчето“, землище с. Звездица, общ. Варна, одобрен със заповедта на Областния управител № 1038/21.09.2001г., процесният имот е индивидуализиран като имот с пл. № 123 отново с площ 686 кв. м., при съседи: имот 9511 (улица), имот пл. № 122 със собственик В.Г.П. и имот с пл. № 121 със собственик И.Е.Н.. В регистъра към ПНИ имот с пл. № 123 е записан на Държавен поземлен фонд – приложение 9.3 към заключението. С последваща заповед на Областния управител № РД-08-7706-268/21.08.2008 г. процесният имот е индивидуализиран като новообразуван имот с пл. № ••• с площ от 607 кв. м., при съседи: имот пл. № 5029511 (улица); имот пл. № 5020122 – собственик В.Г.П. и имот пл. № 5020121 – собственик Ч.Г.В. – скица-приложение № 12 от заключението. В кадастралната карта на с. Звездица, общ. Варна, одобрена със Заповед № РД – 18 – 17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният имот с пл. № 123 по ПНИ на местност „Орехчето“, землище с. Звездица, общ. Варна е заснет като част от имот с идентификатор ••••, с площ 1207 кв. м. с вписан в КР собственик И.Е.Н., при съседи: ПИ с идентификатори - •••• /улица/; ПИ •••• със собственик А.М.В.; ПИ •••• със собственик МЗХ и ПИ •••• със собственик МЗХ. По КВС на землището на с. Звездица, общ. Варна, цялата територия на местност „Орехчето“ е означена като един имот с № 21, с пояснение „Територии по пар. 4 Орехче“ – скици - приложение 14; .1 и 14.2 към заключението. Статутът на процесния имот имот е земеделска земя. За периода преди 1990 г. не е наличен план за местността „Орехчето“ в землището на с. Звездица. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че процесният имот за пръв път е отразен (заснет) като имот с № 123 в помощния КП от 2000 год.; вещото лице не е открило данни за наличие на предишни (преди 2000 год.) планове за терена, в който попада процесния имот и в които планове, същият да фигурира. Пояснило е още, че в миналото за някои местности за нуждите на земеделските организации са съществували т.н. ведомствени кадастри – подобие на кадастрални планове, но не е открил такива за процесната местност. Относно заключението в частта му, в която вещото лице е посочило, че имот с пл. № 123 по ПНИ на м. „Орехчето“, землище с. Звездица, общ. Варна не е идентичен с претендираната от ищците реална част от ПИ с идентификатор •••• по КК и КР на с. Звездица, общ. Варна, одобрени през 2015 год., която реална част е защрихована в червен цвят на скицата на л. 89 от делото на РС-Варна, в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че този му извод е в резултат констатираното от него при огледа и измерването леко фактическо изместване навътре-на север на южната граница, представляваща телена ограда, отгразена на комбинирана скица – приложение № 3 към заключението. Анализът на скиците към заключението, обсъдени и във връзка с дадените от вещото лице пояснения в съдебно заседание, обосновава извода, че имот с пл. № 123, в местност „Орехчето“, описан в удостоверение № К-31-А от 02.04.1990 г. е идентичен с имота с пл. № 123 по ПНИ от 2001 г., чиято западна граница и площ са коригирани през 2008 г. с нова заповед на Областния управител, както и с реалната част от ПИ с идентификатор •••• по КК и КР на с. Звездица, общ. Варна, одобрени през 2015 год., която реална част е защрихована в червен цвят на скицата на л. 89 от първоинстантционното дело. От кореспонденцията между различни държавни органи (л. 71 от делото на РС-Варна) е видно, че в одобрените през 2015 г. КККР на с. Звездица, общ. Варна е допусната грешка, като неправилно в КК имотът с пл. № 123 по ПНИ на м. „Орехчето“, землище с. Звездица, общ. Варна с площ от 607 кв. м. е заснет като част от ПИ с идентификатор ••••, вместо като самостоятелен имот, което не е спорно между страните, както и, че понастоящем грешката е отстранена, видно и от скица № 15- 1056427/04.10.2023г., изд. от СГКК-Варна за имот с идентификатор 30497.502.123 по КК и КР на с. Звездица, м. Орехчето, одобрени със заповед № РД-18-17/06.03.2015г., посл.изменение от 12.01.2023г.

По първонстанционното дело са изслушани показанията на двама свидетелите Г.Х.В. и И.Я.И.. От показанията им се установява, че през 1986 г. на майката на ищците бил предоставен за ползване имот в местност „Орехчето“, като част от процеса по оземляването. Имотите на ищеца Н. Н. и на майка му К. били съседни, непосредствен съсед на имота на К. бил имотът на П., след него – имотът на свидетеля Г.В., който бил на името на дъщеря му. В периода 1988-1992 година двата имота – на ищеца Н. Н. и на майка му били оградени, първоначално ги оградили като един имот, впоследствие по средата между двата имота сложили ограда от мрежа. Имотът на майката на ищците бил насят с трайни насаждения; след смъртта на К. имотът и́ се стопанисвал от ищеца Н. Н.. Установява се още, че никой друг освен семейството на ищците не е обработвало процесния имот. В имота на К. постройки няма; в имота на Н. Н. има тоалетна. От показанията на свид. М.М., която заема длъжността „Главен директор“ на Главна дирекция „Аграрно развитие“ към Областна дирекция „Земеделие“ се установява, че през годините /от 2015 г. и по интензивно 2018 г. и 2019 г./ ищецът Н. Н. системно подавал заявления и провеждал срещи относно имот № 123 по повод спорове за собственост.

На въззивна инстанция, пред настоящия състав Н. Т. Н. е представил АДС №10491/09.12.2022г. /л. 69 по делото/, утвърден от Областния управител- гр. Варна, по силата на който е актуван като частна държавна собственост поземлен имот с идентификатор 30497.502.123 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-17/06.03.2015г. на ИД на АГКК, с предишен идентификатор •••• и номер по предходен план 502123, с площ 607кв.м., находящ се в м. Орехчето, с. Звездица, при граници: ПИ ••••, •••• и ••••. Посочено е, че основанието за съставян на АЧДС е чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, решение № 864/06.03.2002г. на ПК-Варна и заповед № 1443/14.06.2002г. на Кмета на Община Варна. Посочено е също, че имотът е предоставен на министерството на земеделието и, че няма бивш собственик на имота. АЧДС е издаден спорд въззивника при висящ иск за собственост, поради което се явява нищожен и по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК иска да бъде прогласена нищожността му, евентуално да бъде обезсилен този незаконосъобразен акт.

С оглед задължителните указания на ВКС, ВОС е приел и приложил по въззивното дело решение на УС на АПК, проведено на 20.10.1986г. /л. 120 и 121 по делото/. В т. 19 от дневния ред е взето решение от УС на АПК да се раздаде за лично ползванеземя на постоянно място, с цел създаване на трайни насаждения. Определено е м. Орехчето, район с. Звездица да бъде раздадено на работници и служители за безвъзмездно и безсрочно ползване.

С решение № ф-178/02.05.1990г. по гр.д. № 104/1990г. на ВРС е регистрирано Кооперативно земеделско стопанство „Димитър Кондов“-Варна.

Видно от протокол № 3/01.06.1990г. на УС на КЗС „Дим.Кондов“-Варна, по т. 4 от дневния ред е взето решение за утвърждаване на представените земи като лично ползване по 600кв.м. в м. Орехче.

С писмо изх. № Ц1030-25-14Н1/07.04.2020г., НОИ, ТП-Търговище уведомява, че данни и разплащателни ведомости за лицата К.А. Т., С. Т. Н. и Т. Н. Т. не са открити. В периода от 01.03.1984г. до 31.05.1992г. К.И.К. е заемал длъжността „директор“ и „председател“. Видно от два бр. граждански договори от 07.07.1993г. на Д.Н.П. и Ж.А.Г. е било възложно да извършват оценки на имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Звездица, на които са изплатени възнаграждения.

От удостоверение № РД-23-9400-403/1/03.04.2023г., изд. От Областна администрация-Варна се установява, че в учрежденския архив не са открити решение № 8/20.10.1986г. на УС на АПК „Д.Кондов“-Аврен, списък на лицата с раздадени за ползване земи в м. Орехчето, съставени от АПК ведомствени кадастри за м. Орехчето и документи, удостоверяващи тяхното унищожаване или указващи къде се съхраняват.

Представени са справки за земите по § 4 на ЗСПЗЗ, закупени от ползватели или възстановени на бивши собственици. Сред тях фигурират само Н. Т. Н. и К. Н. Т.. С решение по т. 2.1, обективирано в протокол от 12.02.2001г. комисия, определена от Кмета на Община Варна е определила нов околовръстен полигон на територията на Район „Аспарухово“-селищно образувание /СО/ Орехчето-л. 147 по делото.

Представено е и удостоврение № 747/16.07.1976г., изд. от АПК Димитровград, с което е удостоверено, че К.А. Т., жител на с. Ябълково, Хасковски окръг е приета за член на ТКЗС на 19.04.1950г., работила е в ТКЗС и има внесени лични вноски в периода от 1957г. до 1975г.

От акт за смърт на К.А. Т. от 16.05.2015г. е видно, че същата е била с постоянен адрес с. Ябълково, община Димитровград, обл. Хасково и е починала в лечебно заведение в гр. Варна. Съпругът й Т. Н. Т. е починал, като е съставен акт за смърт в гр. Димитровград на 08.12.1976г., като е оставил за наследници по закон съпругата си К.А. Т., син-Н. Т. Н. и дъщеря-С. Т. Н.. Държавата чрез Министъра на земеделието, храните и горите, чрез гл.юк Б. Б. е ангажирала по делото удостоверение № С 31/02.04.1990г., изд. от директора на ПИМПТС-Варна, съгласно решение № 8/20.10.1986г. на УС, че на С. Т. Н. е предоставено право на ползване върху пустееща земя от 500кв.м. в местност Орехчето-Варна, при посочени граници. С удостоверение № Т/27/02.04.1990г. е удостоверено предоставяне на ползване върху пустееща земя в м. Орехчето на Т. Н. Т.. Към двете удостоврения са приложени оценителни протоколи от 30.09.1993г. и платежно нареждане за сумата от 19980.00лв. за земя на Т. Н. Т., за плащане извършено от ЕТ „Ати-Теди“- Кр.Т.“.

С оглед становищата на страните и установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, срещу акт който подлежи на обжалване и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, следователно е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК от С. Н. Т. и Н. Т. Н., поч.на 27.12.2023г., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от наследниците си по закон Е. И. Н. ЕГН ••••••••••, К. Н. Р. ЕГН •••••••••• и Т. Н. Т. ЕГН ••••••••••.

За да е основателен искът с правно осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК ищците следва да докажат по пътя на пълното и главно доказване, че са собственици на процесния недвижим имот, придобит от тях на твърдяното придобивно основание.

Ищците най-напред са навели твърдения, че са придобили собствеността на имот с идентификатор 30497.502.123 от КК и КР на с. Звездица, СО „Орехчето“ на основание предоставено право на ползване, трансформирано в право на собственост, следствие от изкупуване по реда на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и наследяване. С решение № 50108/14.12.2022г. по гр.д. № 4713/2021г. на ВКС е отменено решение № 1363/30.07.2021г. по гр.д. № 1124/2021г. на ВОС, с което пък е потвърдено решение № 260778/08.03.2021г. по гр.д. № 4280/2019г. на ВРС, като ВКС е приел в мотивите си, че ВОС е дал неправилна квалификация на придобивното основание, на което се позовават ищците, като такова по § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вместо § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, указвайки на съда при новото разглеждане да прецени дали е налице фактическия състав на последно посочената правна норма. ВКС е посочил, че дали ще се приложи § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ зависи от това дали имотът е блил застроен. Няма спор между страните, че в процесния имот няма построена сграда. Съгласно разпоредбата на § 4б, ал. 1 в ъзстановява се правото на собственост на гражданите върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползуване съгласно актовете, посочени в § 4, освен ако те представляват лозе, овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или ако земеделската земя е единствена на семейството на ползувателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. В тези случаи ползувателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км за градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км от крайбрежната морска ивица, а съгласно ал. 2 от същата правна нарма, когато собствеността върху предоставената за ползуване земя не се възстановява съгласно предходната алинея, ползувателят може да придобие собственост върху нея, ако заплати земята на собственика чрез общинския съвет до 30 септември 1994 г. по цени, определени съгласно § 4а, ал. 1.

С оглед дадените задължителни указания, настоящият състав ще изследва дали са налице основанията за придобиване на собствеността, на осн. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответниците са оспорили както надлежното предоставяне на правото на ползване на наследодателката на ищците-К.А. Т., така и наличието на основание за изкупуване на имота, както и твърдението за направено плащане-в срок и по надлежно издаден оценителен протокол.

Настоящият състав може да приеме, че съгласно удостоверение № К-31- А/02.04.1990г. и представените по делото документи, като съдебно решение от 07.12.1992г. по гр.д. № 1266/1989г. на ВОС-ФО и такива даващи историческа справка за съществуването на АПК „Д.Кондов“-Варна, чието седалище е било променено в с. Аврен, преобразуването му в търговско дружество с наименование „Агроборса“ и по-късно КЗС, прекратено с ликвидация, право на ползване е било предоставяно на гражданите от АПК „Димитър Кондов“, в състава на което е било Предприятие за изкупуване и материално –техническо снабдяване-гр. Варна и чийто директор към 1990г. е бил К.И.К., който е подписал и цитираното удостоверение. Съгласно заключението по допуснатата от ВРС съдебно-почеркова експертиза, макар и изследвала заверен за вярност препис от оригинала на удостоверението, вещото лице е потвърдило, че то е подписано от лицето, което се сочи за негов автор- К.И.К.. В удостоверение № К-31-А/02.04.1990г. е посочено още, че правото на ползване на К.А. Т. е предоставено с взето решение № 8/20.10.1986г. на УС на АПК „Д.Кондов“. Това решение е взето при действието на ПМС № 11/02.03.1982г. за цялостно изграждане на системата за самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи с основни селскостопански продукти, отменено с ПМС № 26/23.04.1987г. за усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението със селскостопански продукти ДВ бр. 37/15.05.1987г., но действало към 20.10.1990г. ПМС № 26/23.04.1987г., посочено от ищците очевидно не намира приложение по казуса, т.к. обнародването му следва взетото решение № 8/20.10.1986г. и няма да бъде обсъждано. Видно в чл. 15, ал. 1 от ПМС № 11/02.03.1982г. е указано на ИК на ОБНС, ръководствата на АПК и други селскостопански организации с участието на обществените организации да продължат картотекирането и предоставянето на изоставени, ниско продуктивни, маломерни, наклонени и други непълноценно използвани земи на АПК, на горските стопанства и в чертите на населените места, като са посочени и лицата на които може да бъдат предоставени и размера на предоставяната земя. В т. 3 е посочено: на семействата на работници, служители и пенсионери, незаети в селскостопанското производство, включително и на онези, които не са жители и не работят на територията на съответното населено място-до 2 дка. От приложения на л. 309 по делото дневен ред на заседанието на УС при АПК „Д.Кондов“-с. Аврен, което ще се проведе на 20.10.1986г. наред с изготвените анализи, кадрови въпроси и утвърждаване на заповеди, в т. 5. e обявено „други“. Видно от приложеното решение от 20.10.1986г. на УС на АПК, в т. 19 е решено да се раздаде за лично ползване земя на постоянно място, с цел създаване на трайни насаждения. Определена е м. „Орехчето“, район с. Звездица да бъде раздадено на работници и слежители за безвъзмездно и безсрочно ползване. Списък с лицата, на които е предоставена земя за ползване не е приложен. Предадени за съхранение в Община Варна, Кметство Звездица, ОЗГ и държавен архив на такива списъци не са установени и след щателно издирване и извършвани проверки по издадените за целта съдебни удостоверения. Не може да се отрече, че с взетото решение от 20.10.1986г. на УС на АПК е предоставена земя за ползване на гражданите и това е в съответствие с действалото към момента ПМС № 11/1082г. така, че се явява неоснователно възражението на държавата, чрез Министъра на земеделието, храните и горите, че не става въпрос за предоставяне на земя по силата на някое сред посочeните постановления на МС в § 63 от ПЗР към ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ доколкото видно сред изброените е тъкмо ПМС № 11/02.03.1982г.

Дори и да не се вземе предвид казаното дотук, то следва да се отбележи, че в чл. 3 от ПМС № 4/12.02.1988г. за по-нататъшното усъвършенстване устройството на зоните за общедствен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях е предвидено, че земи за земеделско ползване, предоставени на граждани въз основа на документ, издаден от ръководно длъжностно лице на НС или кметство, АПК, селскостопанска бригада, ТКЗС и Горско стопанство, не се считат за заграбени и не се отнемат. Вероятно в изпълнение на тази разпоредба от действащата към 1990г. нормативна уредба, в т. 4 от протокол № 3/01.06.1990г. на УС на КЗС „Д.Кондов“ е взето решение, с което се утвърждават земи като лично ползване по 600кв.м. в м. „Орехчето“.

Настоящият състав намира, че не е възможно да се приеме, че съгласно удостоверение № К-31-А/02.04.1990г. и посоченото решение № 8/20.10.1986г. е предоставено правото на ползване на К.А. Т.. Вярно, че тя към 1986г. е била пенсионер, с оглед предоставеното удостоверение № 747/16.07.1976г., изд. от АПК Димитровград, клон с. Ябълково. Не се събраха категорични данни, че е била жител на гр. Варна, предвид удостоверение рег. № РД-12-01-118- 44/06.11.2023г., изд. от Община Димитровград за постоянния й и настоящ адрес, първият посочен на 25.08.2003г., а вторият-на 01.01.1980г., още по- малко на с. Звездица. Дори и да е имала местоживеене в с. Ябълково, Община Димитровград, Област Хасково, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от ПМС № 11/02.03.1982г., тя е лице с право да й бъде предоставено ползване на земеделска земя, за разлика например от ненавършилата още 11-годишна възраст нейна внучка Т. р. 25.11.1975г. и 16-годишната й внучка К. р. 04.03.1970г., които докато са още деца, също притежават удостоверения за предоставено им право за ползване на земеделска земя по силата на решение № 8/20.10.1986г. в м. Орехчето, т.е. при същите условия като баба си.

Същественото в случая е, че не са представени списъците на лицата, на които е било предоставено право на ползване по взетото решение № 8/20.10.1986г. и следователно не може да се установи дали К.А. Т. е сред тях, понеже не са открити никакви съхранени документи за това. Ищците не представят списъци и по т. 4 от протокол № 3/01.06.1990г. на УС на КЗС „Д.Кондов“. Не представят и самото удостоверение № К-31-А/02.04.1990г. в оригинал, при поискването от ответната страна на осн. чл. 183 от ГПК, за да бъде прието, че това е документът, с който е предоставен на наследодателката на ищците право на ползване, въз основа на документ, издаден от ръководното длъжностно лице на АПК, според изискванията на чл. 3 от ПМС № 4/12.02.1988г.

Дори и да не се вземе предвид коментираното непосредствено по-горе, то следва да бъде отчетено, че остава недоказано подаването на заявление от страна на К.А. Т. за издаване на оценителен протокол, че не се събраха доказателства за заплащане на цената на имота й по оценителен протокол № 636/30.09.1993г. в размер на 19980.00лв. Това е така, понеже при извършените справки не е открито като съхранено посоченото в оценителния протокол заявление вх. № 834/12.06.1992г., подадено от ползвателя К.А. Т.. Макар, че оценителни протоколи се изготвят по искане на ползвателите, а няма такова подадено от К. Т., оценителен протокол № 636/30.09.1993г. е изготвен. Протоколът е изготвен от комисия, определен по състав от Община Варна. Според заключението на допуснатата от първоинстанционния съд СПЕ, членовете на тази комисия-Г.С.Г.-председател и членове: Д.Н.П. и Ж.А.Г. са подписали оценителния протокол. Недоказано е останало обаче плащане от страна на К. Т. по издадения й оценителен протокол. По делото има твърдения, че сумата по оценителния протокол № 636/30.09.1993г. в размер на 19980.00лв. е била заплатена от К.А. Т., чрез нейната внучка К. Н. Т. на 08.06.1994г., действаща като ЕТ „Ати-Теди“. Видно от платежното нареждане- л. 168 от първоинстанционното дело, наредител е ЕТ „Ати-Теди“. Според подписаната чак на 31.03.2016г. декларация от К. Н. Р. ЕГН ••••••••••, като бивш собственик на ЕТ „Ати-Теди-К. Т.“, на 08.06.1994г. тя е платила за баба си К.А. Т. и за сестра си Т. Н. Т. ЕГН ••••••••••. От една страна в платежното нареждане е посочено ясно, че плащането е за К. Н. Т.. От друга, според събраните по делото доказателства плащане е направено за земята на К. Н. Т. на 14.08.1995г. и за Н. Т. Н. на 14.08.1995г., но и за Т. Н. Т. отново чрез плащане от ЕТ „Ати-Теди“ на 05.08.1997г. Ако с плащането от 08.06.1994г. К. Т. е платила за баба си и сестра си, въпреки отбелязването, че плаща за себе си, защо за Т. Т. има повторно плащане на 05.08.1997г.? Право на ползване е предоставено и на друг член на семейството-ищцата С. Т. Н., която се е снабдила с оценителен протокол. Няма доказателства по делото, че оценката за имота й е платена. Тя платила ли е лично или чрез родственик, не се установява. Вярно, че плащането от 08.06.1994г. е за два имота, но за кои и дали единият е на К. Т., не може да бъде прието за доказано. Ако К. Т. е платила за себе си, както е посочено в преводното нареждане и за сестра си Т. Т., а не за баба си К. Т., но по някаква причина К. Т. не е придобила собствеността на предоставен й за ползване имот-отказала се е примерно, както твърди баща й Н. Т. Н., то към 2016г., когато отдавна е изтекъл срокът за плащане, не може да бъде прието, че е платила за баба си К. Т., прехвърляйки по пътя на декларирането, направеното в своя полза към 08.03.1994г. плащане, в полза на неплатилия своевременно оценката ползвател К.А. Т.. Така или иначе не са налице основанията, предвиде в § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на незастроена земеделска земя от ползвателя и трансформирането му в правото на собственост, предвид изключението, залегнало последователно в ред. ДВ бр. 83/1993г., действала към 08.06.1994г. и следващите изменения, последното ДВ бр. 98 от 1997 г., че ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. Както беше посочено, няма спор, че процесният имот не е застроен. От заключението по изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че до одобряване на ПНИ имотът е представлявал земеделска земя и с решение, обективирано в протокол от 12.02.2001г. е определен нов околовръстен полигон, като е обособено селищно образувание „Орехчето“. В конкретния казус имотът се намира на 6км. от центъра на гр. Варна, който е с население над 300 хил. души и на 5.7км. от крайбрежната морска ивица, според данните, посочени от вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд СТЕ. Дори и да бяха изпълнени всички останали изисквания на закона, а те не са, поради неизпълнение на условията за отстояние, ползвателят не би имал право да изкупи имота.

К.А. Т. не е придобила имота, като предоставен й за ползване, който е изкупила в срок и придобила собствеността чрез плащане на цената по изготвения оценителен протокол, при условията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно същият не е наследен от ищците С. Т. Н. и Н. Тодав Н., последният починал в хода на производството на 27.12.2023г. и заместен на осн. чл. 227 от неговите наследници по закон-Е. И. К. Н. Р. и Т. Н. Т.. Ищците са навели твърдение в условията на евентуалност, че са придобили собствеността в следствие на изтекла в тяхна полза придобивна давност- кратка придобивна давност, на осн. чл. 79, ал. 2 от ЗС, евентуално 10- годишна, на осн. чл. 79, ал. 1 от ГПК, текла от 16.05.2015г., към който период присъединяват владението, осъществявано от наследодателката им в периода от 08.06.1994г. до 16.05.2015г., евентуално от 14.11.2001г. до изтичане на пълния законов срок, с присъединяване на владението на всички предходни във времето собственици.

Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В ал. 2 от същата правна норма е посочено, че а ко владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Кое владение е добросъвестно е посочено в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗС, според която владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

С оглед формулираното в закона понятие „добросъвестно владение“ и условията да бъде прието владението за такова, следва да бъде посоченот, че в настоящия казус не може да става въпрос за добросъвестно владение от страна на лицата, за които се твърди да са осъществявали давностно владение, понеже нито са придобили собствеността от несобственик, нито предписаната форма е била опорочена. Не следва да бъде изследвана изобщо възможността ищците да са придобили собствеността като добросъвестни владелци. Дори и да твърдят завладяване на процесния имот, след като не са придобили имота по наследяване от бившия ползвател, трансформирал правото си на ползване в право на собственост, давностният срок е винаги 10-годишен.

След като ищците твърдят за себе си начало на периода на давностно владение от 16.05.2015г.-смъртта на наследодателката К. Т., към което те присъединяват осъществяваното от нея владение, считано от 08.03.1994г.- датата на плащане на оценката на имота, евентуално влизане в сила на заповедта за одобряване на ПНИ-14.11.2001г., то следва да бъде даден отговор на въпроса дали наследниците, присъдинявайки владението на своята наследодаятелка са придобили имота с изтичане на 10-годишния срок на владение.

На това място следва да бъде отбелязано, че настоящият състав приема за установено, че имотът с идентификатор 30497.502.123 по КК и КР на с. Звездица, СО „Орехчето“, посл. изм. на заповедта за одобрение на ИД на АГКК от 12.01.2023г. е представлявал земеделска земя от ДПФ, част от стари имоти 313 и 323 по Плана на стари имотни граници /ПСИГ/, като за да достигне до този извод, съдът има предвид заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ. Двата имота пл. № 313 и пл. № 323 по ПСИГ и в последствие в регистъра към ПНИ са записани като собственост на ДПФ. Няма твърдения и от страна на ищците, че имотът, който според тях е предоставен за ползване на наследодателката им да е бил собственост на физическо или юридическо лице, че е отнет и подлежи на възстановяване в полза на трети лица. Искане за възстановяване има, но то е подадено до ПК- Варна от МЗГАР със заявление № 60241/04.08.1992г. Не е представено в оригинал заявлението, но е представено като извлечение от електронния регистър „Ferma 3“, поддържан в ОСЗ-Варна. При преглед на записванията, под № 5 е заявена за възстановяване от ДПФ в съществуващи реални граници нива от 165.00дка, в м. „Орехчето“, в землището на с. Звездица, на осн. § 4. Няма основание да не се приеме за достоверна информацията от електронния регистър, щом е възпроизведена в представения официален документ и въпреки направеното от ищците оспорване е останала неопровергана, особено ако по някаква причина и най-малко поради отдалечеността във времето, когато е подадено заявлението не се съхранява оригиналът на заявлението, но съществува електронен документ, извлечение от който се намира по делото. Издадено е решение на ПК-Варна № 864/06.03.2002г. за възстановяване собственистта на ДПФ-МЗГАР, на осн. чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот: нива от 165.00дка, в терен по § 4, на с. Звездица, м. „Орехчето“, като са посочени кои имоти обхваща по ПСИГ, сред които са имоти пл. № 313 и пл. № 323, който имот е заявен с пореден № 5 от заявлението и установен с друг ПМС № 1080/1958г. и е издадена заповед № 1443/14.06.2002г. на Кмета на Община Варна. Ищецът е възразил, че не съществува посоченото в решението на ПК-Варна, ПМС № 1080/1958г., като е ангажирал копия от съдържание и справочник на ДВ /“Известия на Президиума на НС“/ за 1958г. и 1959г. Няма данни да е обнародвано такова ПМС. На л. 501 от първоинстанционното дело обаче е приложено разпореждане № 1080/21.07.1958г. по Протокол на МС № 26/18.07.1958г., с който се обръща внимание на МЗГ, че не провеждат ефикасен контрол за точното и своевременно установяване на земите от ДПФ и за правилното им раздаване и ползване от държавни и обществени организации, учреждания и предприятия. Следва да бъде прието, че тъкмо това разпореждане № 1080 по Протокол на МС, посочен с абревиатурата „ПМС“ е цитирано в решение № 864/06.03.2002г. на ПК-Варна, за доказателство, че са раздавани земи от ДПФ за ползване. Следва да бъде прието от решаващият състав, че при вземане на решение, има предвид само допустимите възражения, които могат да правят ползвателите, съответно техните наследници, за каквито се представят Н. Т. Н. и неговите наследници по закон и С. Т. Н., според приетото в ТР № 9/07.11.2012г. по ТД № 9/2012г. на ОСГК на ВКС, чието действие, противно на оплакванията на въззивниците не може да бъде ограничено до гражданите, изключая държавата. Те не могат да въвеждат като предмет на изследване по настоящото дело собствеността върху спорния имот към момента на образуване на ТКЗС, съответно защо той е възстановен с решението на ПК- Варна на ДПФ.

Следва да бъде уточнено, че при използването на понятието „възстановяване“, настоящият състав намира, че следва да се придържа към приетото по смисъла на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ в ред. ДВ бр. 34/1992г., действала към 08.03.2001г. Ал. 1 гласи, че земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от поземлените комисии, а ал. 2-че в случаите по ал. 1 поземлената комисия взема решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27. Доколкото става въпрос за земи, възстановявани в стари имотни граници, то следва да се има предвид тъкмо разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 от ППСЗПЗЗ, посочена и в решение № 864/06.03.2002г. на ПК-Варна, като основание за издаването му. Щом според чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ земите от ДПФ се установяват служебно от ПК, то без правно значение за спора е дали е било подадено заявление № 60241/04.08.1992г. или не. Видно административният акт за взетото решение е валиден акт, като издаден надлежен административен орган-ПК-Варна и в рамките на вменената му от закона компетентност. Казаното по-горе за служебното начало при издаването на този административен акт-решение № 864/06.03.2002г. на ПК-Варна и липсата на необходимост от подаване на заявление за това, при наведени възражения от Н. Т. Н. свързани точно с подаденото заявление № 60241/04.08.1992г., водят до извода за неоснователност на искането за инцидентно произнасяне по законосъобразността на административния акт, по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК.

За да се произнесе по наведеното твърдение за придобиване на имота по давност, с изтичане на 10 годишен срок, съдът има предвид следното:

Съгласно § 4, ал. 1 от ЗСПЗЗ в ред. ДВ бр. 28 от 1992 г. се прекратява правото на ползуване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Считано от този момент лицата, които твърдят, че им е било предоставено право на ползване са останали само държатели на тези земи. Наследниците на К.А. Т. са се позовали на обстоятелството, че е осъществявано владение, считано от 08.03.1994г., когато наследодателката им платила определената й оценка за имота.

Според разпоредбата на чл. 86 от ЗС, изм. ДВ, бр. 31 от 1990 г. и до доп.

ДВ бр. 33 от 1996 г., не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. В периода от 08.03.1994г. до 01.06.1996г. К. Т., дори и да е осъществявала фактическа власт, както се установява от разпитаните по делото свидетели, водени от ищците, дори и да се приеме, че тя е владяла процесния имот, не е можело да го придобие по давност, предвид това, че е бил до колективизацията собственост на ДПФ и предвид разпоредбата на чл. 86 от ЗС. След доп. ДВ бр. 33 от 1996 г. на чл. 86 от ЗС поначало е било възможно придобиването на вещи частна държавна собственост по давност. Процесният имот е бил тъкмо частна държавна собственост, като не се събраха по делото категорични данни, че е бил публична държавна собственост въпреки, че в един от представените по делото документи е посочен, като такъв. Не е било възможно придобиването му по давност, т.к. е бил наложен мораториум, според нормата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС в ред ДВ бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г. и последвалите изменения до Решение № 3/ 24.02.2022г. по КД № 16/2021 г. на КС на РБ, обн. ДВ бр. 18 от 04.03.2022г., съобразено с това, че е бил земеделска земя към 01.06.1996г., попадаща в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което налага някои ограничения, за които съдът ще изложи отделно съображения, както и бил земя от ДПФ, поради приетото с разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от ППЗСПЗЗ /нова, обн. ДВ бр. 88/1998г./. Няма спор, че още от 2002г. е възникнало селищно образувание и процесният имот попада в него, но това е без значение в течащия спор между реституирания собственик и ползвателя по реда на ЗСПЗЗ, който закон регулира отношенията точно по повод на земеделските земи.

В периода от 01.06.2006г. видно е наложен мораториум върху придобиване на имоти частна държавна собственост, продължил до 08.03.2022г., след обн. на решението на КС, с което е обявена разпоредбата за противоконституционна. В мотивите на решението е прието, че с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението в сила, а именно от 08.03.2022 г. С цитираното решение е обявена за противоконституционна и разпоредбата на параграф 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), с който е предвидено ретроактивно действие на спирането на давността считано от 31 декември 2017 г. до 19.01.2018 г., в който период давност е текла. Отмяната на така наложеният мораториум обаче няма обратно действие. Обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС за противоконституционна не засяга нейният досегашен ефект, като последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението в сила, т.е. от 08.03.2022 г. нататък.

Следва да се има предвид в случая, че имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото се установи по делото с ангажирането на специалните знания на вещото лице по допуснатата СТЕ, до изработване на ПНИ, одобрен със заповед № 1038/21.09.2001г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна, въз основа на помощния КП от 2000г. за местността, т.е. до 14.11.2001г., когато ПНИ е влязъл в сила, не е текла давност. Едва с ПНИ, който съдържа данни за новообразуваните имоти и старите имоти по ПСИГ, може да бъде разграничен процесния ПИ № 502.123 по ПНИ от всяка друга част от земната повърхност. До тогава не са индивидуализирани нито имотите на ползвателите, нито на ДПФ с възстановена собственост, за да е възможно процесният имот да бъде владян и съответно придобит по давност. Поне до 14.11.2001г. давност за наследодателката на ищците не е текла. Следователно те не са придобили имота по давност след тази дата и до до приключване на устните състезания на въззивна инстанция при повторното разглеждане на спора-на 20.05.2024г., т.к. важи казаното вече за действието на наложения мораториум, включително и след отмяната с решението на КС, с изключение на периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г.

Ищците са поискали съдът да се произнесе на осн. чл. 17, ал. 2 от ГПК по законосъобразността на заповед № 1038/21.09.2001г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна, понеже този документ им се противопоставя, но не са взели участие в администратевното производство по издавенето и обжалването му. Неоснователно е.

Оплакванията са концентрирани върху това, че заповедта на Областния управиел на Варна не им е съобщена, като на заинтересовани лица по реда на ГПК, а противно на изискванията на § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ в ред. ДВ бр. 68/30.07.1999г., действала към датата на оспорваната заповед-21.09.2001г. Съгласно тази правна норма планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ал. 5. Ал. 5 от тази правна норма гласи, че п ланът на новообразуваните имоти се приема и съобщава на заинтересуваните лица по реда на Закона за единния кадастър на Република България /ЗЕК на РБ/. В чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗЕК на РБ е предвидено, че приетите от комисията по реда на предходния член кадастрални планове, какъвто е ПНИ се съобщават от общинския народен съвет на заинтересуваните:

1. с обявление, обнародвано в Държавен вестник - когато кадастралните планове, както и писмената документация се отнасят за цели землища и населени места или за значителни части от тях; обявлението се поставя на видни места в населеното място и се разгласява чрез средствата за масова информация;

2. по реда на Гражданския процесуален кодекс - когато кадастралните планове, карти и писмена документация се отнасят за ограничени части от землищата и от населените места. Отсъствуващите лица се уведомяват с поставяне на съобщение на жилището им или на недвижимия имот, за който се отнася. Същото съобщение се поставя и на видни места в сградата на народния съвет (кметството) и в териториалния кадастър. За така направените съобщения се съставя протокол, който се датира и подписва от длъжностното лице. При промяна на местожителството на гражданите те се уведомяват писмено.

Ищците са се позовали на тези разпоредби, като са изтъкнали, че ПНИ, одобрен с оспорваната заповед касае земите в определена местност-м. „Орехчето“, но не и до цялото землище на с. Звездица, нито на значителна част от него. ЗЕК на РБ и ППЗЕК на РБ обаче са отменени с публикацията в ДВ бр.34/25.04.2000г., в сила от 01.01.2001г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от действалия към 21.09.2001г. Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ в ред. ДВ бр. 34/2000г., в сила от 01.01.2001г., производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се открива със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра /ал. 1/. Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни всекидневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на службата по кадастъра, общината и кметството. Няма спор, че заповедта за одобряване на ПНИ № 1038/21.09.2001г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна е обнародвана и според изявлението на Н. Т. Н. в ДВ на 30.10.2001г. Следователно според изискванията на закона, оспорваната заповед за одобряване на ПНИ на м. „Орехчето“ е обнародвана в ДВ и не е било необходимо съобщаването й по реда на ГПК на заинтересованите. Всички заинтересовани се считат уведомени, че ПНИ е приет. И наследодателката на ищците е такова лице, понеже ищците са навели твърдения, че е изкупила имотът, представен й за ползване, а той е записан в регистъра към ПНИ на ДПФ. Не са предприети никакви действия по обжалване на ПНИ, който им е бил надлежно съобщен. Освен това, ПНИ е бил изменен със заповед № РД-08-7706-268/21.08.2008г., видно от представената от Н. Т. Н. скица от 13.09.2014г. на л. 49 от първоинстанционното дело. Няма спор, че тази заповед също е публикувана в ДВ. Обжалване заинтересуваните отново не са предприели. Налага се единствено възможния извод, че нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК не намира приложение и за тях няма възможност да искат инцидентно установяване на законосъобразността на административния акт. Понеже заповед № 1443/14.06.2002г. няма самостоятелен характер, а представлява едно цяло със заповед №1038/21.09.2001г., казаното по-горе се отнася и до заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото оплакванията са свързани със тази съществуваща връзка. Съдът не дължи произнасяне на осн. чл. 17, ал. 2 от ГПК и относно заповед № 1443/14.06.2002г.

Дори и да е текла давност за ищците и тяхната наследодателка след 14.11.2001г., когато е влязъл в сила ПНИ за имота им, като необжалван, то поради наложеният мораториум от 01.06.2006г. и след отмяната с решение на КС след влизане в сила на обнародването му в ДВ, считано от 08.03.2022г. до приключване на устните състезания на въззивна инстанция-20.05.2024г. не е изтекъл изискуемия се 10-годишен давностен срок, дори и с отчитане прекъсването от 31.12.2017г. до 19.01.2018г.

Но имотът е такъв от ДПФ. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 88/31.07.1998г., в сила от 04.08.1998г. и действаща до момента, земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Срокът от 01.06.1996г. до 04.08.1998г. също не е бил достатъчен да придобият по девност и се легитимират на това основание ищците като собственици.

Не следва да бъде прието за доказано по пътя на пълното и главно доказване, че ищците са придобили собствеността на спорния имот и след осъществявано от тях давностно владение, при условията на кратка придобивна давност, евентуално общата 10-годишна, текла за тях в периода от 16.05.2015г. до изтичане на изискуемия се срок, към което владение присъединяват владението на наследодателката си, считано от 08.03.1994г. до 16.05.2015г.

Настоящият състав намира, че не се налага да бъдат обсъждани оставалите оспорвания, възражания и оплаквания на страните, както и останалите приобщени по делото доказателства, т.к. не са относими по спора. На въззивна инстанция е представен от Н. Т. Н. АЧДС № 10491/09.12.2022г. Макар и относим до спорния имот, той има само констативен характер и съдът не гради решението си въз основа на този документ. Не дължи произнасяне и по направеното искане по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта, в която са присъдени разноските от 1025.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.

Съдът дължи произнасяне за разноските и за първоначалното въззивно производство, касационното такова и за повторното въззивно производство. При първоначалното разглеждане на делото на въззивна инстанция са присъдени 316.00лв. Няма искане за изменение на решението в частта за разноските, съответно постъпила частна жалба. За касационното обжалване държавата, чрез процесуалния си представител е представила списък за разонските на осн. чл. 80 от ГПК, видно от който единствените разноски са за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав приема, че същото следва да бъде определено от съда, по реда на чл. 23, вр. чл. 26а от Наредба за заплащане на правната помощ, като вземе предвид, че се разглеждат три иска с правно осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени в условията на евентуалност-по 360.00лв. за всеки един разгледан иск с оглед вида и количеството предоставен труд от юрисконсулта, при високата фактическа и правна сложност на спора или общо 1080.00лв. За повторното разглеждане на спора на въззивната инстанция въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на държавата сумата от 1116.90лв., от която 1080.00лв. възнаграждение за процесуално представителство, определено от съда по посочения вече непосредствено по- горе ред- по 360.00лв. на разгледан иск, 20.00лв.-заплатена д.т. за издадените 4бр. съдебни удостоверения и 16.90лв.-за писмената справка от Сл.по вписванията-Варна, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Видно в представения списък е посочен като размер на юрисконсултското възнаграждение сумата от 1500.00лв., а насрещната страна е направила възражение за прекомерност. Посоченият в този случай размер не обвързва съда, понеже сам следва да извърши изчисление за дължимото възнаграждение, съгласно правилата на чл. 37 от ЗПрП и ги присъди в съответния размер. Така, общият размер на възнаграждението, което следва да бъде присъдено по реда на чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК за касационната инстанция и двукратното разглеждане на делото на въззивна инстанция, възлиза на сумата от 2512.90лв.

Водим от горното, съдът