Решение № 489 от 20.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2311/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК - чл.273 ГПК. С Решение № 141/30.04.2024 г., постановено по гр. д. № 161/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, ГК, е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 11.09.2020 г. на Г. И. В., ЕГН ••••••••••, починал на 23.10.2020 г. в полза на С. В. И., ЕГН ••••••••••, обявено с Протокол по нотариално дело № 3 от 2020 г., рег. № 3, общ рег. № 1307/29.06.2022 г., съставен от нотариус П. П., с район на действие - Районен съд Перник и вписано с вх. рег. № 2960/04.07.2022 г., акт № 243, том 1, дело № 1848/22 г. от Служба по вписванията-Перник, на основание чл. 42, б. ”б” ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН - поради неспазване на формата на волеизявлението в завещанието, като ненаписано собственоръчно и неподписано от завещателя Г. И. В., ЕГН ••••••••••, по иска с правно основание чл. 42, б. ”б” ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН от И. Г. Г., ЕГН •••••••••• и постоянен адрес: •••, срещу С. В. И., ЕГН •••••••••• и постоянен адрес: •••. Оставени без разглеждане са евентуалните искове на И. Г. Г. срещу С. В. И. с правно основание чл. 42, б. ”в” ЗН за прогласяване нищожността на същото саморъчно завещание, като съдържащо изразения в него мотив, поради противоречието му със закона, обществения ред и добрите нрави, както и поради невъзможен предмет и с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. чл. 29, ал. 2 от ЗН за възстановяване на ищцата И. Г. Г. нейната запазена част от наследството, оставено от наследодателя й Г. И. В. в размер на 1/3 част. С. В. И., ЕГН ••••••••••, е осъдена да заплати на И. Г. Г., ЕГН ••••••••••, сумата 6 132.62 лв. разноски по производството пред ОС - Перник. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата С. В. И., ЕГН ••••••••••, представлявана от адв. С. И., с която го обжалва в частта, с която съдът прогласява нищожността на саморъчно завещание от 11.09.2020 г. на Г. И. В. в полза на С. В. И., поради неспазване формата на волеизявлението като ненаписано собственоръчно и неподписано от завещателя и осъжда С. В. И. да заплати на И. Г. Г., сумата 6 132.62 лв. - разноски по производството пред ОС - Перник. Релевирани са възражения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че е постановено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми и в противоречие със събраните по делото доказателства. По делото са разпитани множество свидетели и са изслушани общо четири съдебни експертизи като при сравнителното изследване на почерка в завещанието и в сравнителните образци във всичките експертизи, експертите са установили съвпадения в посочени общи и частни признаци, които съвпадения са устойчиви и трайни и образуват идентификационна съвкупност, но независимо от тези изводи, в първата и в четвъртата съдебни експертизи вещите лица дават заключение, че ръкописният текст и положеният подпис не са изпълнени от Г. В., а във втората и третата вещите лица дават заключение, че ръкописният текст и положеният подпис са изпълнени от Г. В.. Съдът е кредитирал първата и четвъртата съдебни експертизи, без да анализира същите в съвкупност с останалите две съдебни експертизи и без да се мотивира в решението си защо дава вяра на две от заключенията - първо и четвърто, а не дава вяра на другите две заключения - второ и трето, което е съществено нарушение, тъй като решението не е мотивирано по смисъла на закона и в този смисъл е неправилно. Експертизите, на които съдът е дал вяра, без да посочи защо, всъщност наблягат на различията в почерка, а в тези заключения има и много съвпадения, които първоинстанционният съд не е обсъдил. Не е допусната и исканата петорна експертиза, с което е нарушено правото на защита на страната, както и равенството на страните в процеса. Претендират се разноски. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - ищец в производството И. Г. Г., чрез адв. В. Т., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Окръжен съд - Перник, е сезиран с искова молба от И. Г. Г. против С. В. И., с главен иск с пр. осн. чл. 42, б. „б” от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, за обявяване за нищожно завещателното разпореждане на къща, находяща се на улица ••• в град •••, направено със саморъчно завещание от 11.09.2020 г., оставено от Г. И. В., ЕГН ••••••••••, починал на 23.10.2020 г., в полза на ответницата С. И., тъй като при съставянето на саморъчното завещание не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН - саморъчното завещание не е написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него. При условията на евентуалност е предявен иск, че завещанието е нищожно на основание чл. 42, буква „в” ЗН, тъй като изразеният в него мотив, поради който е съставено, ответницата да гледа починалото лице с баба му В., е противен на закона и на добрите нрави, доколкото обективира договор за гледане и издръжка и написаното вменява тежест и по съществото си представлява волята на покойния за сключване на договор за гледане и издръжка, за който договор не са спазени реквизитите, предвидени в действащата нормативна уредба, както и поради невъзможен предмет - да гледа/да полага грижи за починало лице, доколкото завещанието има действие след обявяването му и смъртта на лицето, което го е съставило. Освен това, условието или тежестта, посочено в него - „Да ни гледа с баба В. Р. Г., родена на 03.01.39 г. в гр. Перник”, е изцяло невъзможно, доколкото завещанието няма действие преди смъртта на лицето. При условията на евентуалност, И. Г. предявява срещу С. И. иск с пр. осн. чл. 29, ал. 2 от ЗН за възстановяване на ищцата нейната запазена част от наследството, оставено от наследодателя Г. И. В., в размер на 1/3 част. Ответницата С. В. И., е подала отговор на исковата молба, с който я оспорва изцяло. Твърди, че не е налице нищожност на процесното завещание по ЗН на нито едно от въведените от ищцата основания. Завещанието е написано и подписано от покойния Г. В., като ответницата се е грижила единствена цял живот за завещателя и неговата баба, докато ищцата е изоставила собственото си дете и никога не се е интересувала от него и неговия живот и дори не е плащала издръжка. Изрично възразява, че не е налице съществен елемент от фактическия състав на исканото намаление на завещанието на покойния син на ищцата - на основание чл.30, ал. 1 от ЗН, тъй като съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, т.4 от ТР № 3/2013 год. от 19.12.2013 год. по тълк.д. № 3/201З год. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2005 год. от 4.2.2005 год. по тълк.д. № 1/2005 год. на ОСГК на ВКС, предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо заветник, който не е призован към наследяване /както ответницата - леля на покойния завещател - факт изрично посочен в исковата молба/, е приемането на наследството по опис от страна на наследника, който прави такова възражение за запазена част. Срокът за приемане на наследството по опис е три месеца от откриването му - 23.10.2020 год. и този срок е изтекъл на 23.01.2021 год., като срокът може да бъде продължен до три месеца от районния съдия - чл.61, ал. 1 от ЗН и в този случай срокът би изтекъл на 23.4.2021 год., но ищцата нито твърди, нито представя доказателства за приемане на наследството по опис, нито това е било сторено от нея в срока по чл.61 от ЗН - първоначален или удължен. Настоящата инстанция, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното: От приложените по делото доказателства се установява, че ищцата И. Г. Г. е наследник по закон на Г. И. В., ЕГН ••••••••••, починал на 23.10.2020 г., за което е съставен Акт за смърт № 1092/23.10.2020 г. на община Перник, като негова майка, видно от Удостоверение за наследници с изх. № 22/ГРС-5741/29.08.2022 г. и Препис - извлечение от акт за смърт въз основа Акт за смърт № 1092/23.10.2020 г. От представения пред първата съдебна инстанция Нотариален акт за продажба на недвижим имот №1, том I, дело 1/1995 г., съставен на 02.01.1995 г, нотариус при Пернишкия районен съд, вписан в СВ с вх.рег. №1 том 126/1995 г., се установява, че В. Р. Г., ЕГН •••••••••• и В. И. Г., ЕГН ••••••••••, са прехвърлили чрез договор за покупко – продажба на сина си И. В. Г., ЕГН •••••••••• и малолетния му син Г. И. В. собствената си северозападна част на двуетажна жилищна сграда – близнак и ½ от правото на ползване върху държавна земя, подробно индивидуализирана в нотариалния акт, на ул.“Протожерица“ № 147, гр.Перник, при запазено право на ползване на прехвърлителите върху зимничните помещения. Видно от Удостоверение за наследници № 22/ГРС-3384/30.05.2022 г. на Община Перник, В. И. Г., ЕГН •••••••••• е починал на 20.08.2011 г. , като е оставил наследници - В. Р. Г. (преживяла съпруга), С. В. И. (дъщеря) и внук – Г. И. В. (наследник на починалия преди наследодателя си И. В. Г.). Видно от Удостоверение за наследници № 22/ГРС-3384/30.05.2022 г. на Община Перник, В. Р. Г., ЕГН •••••••••• е починала на 24.05.2022 г. , като е оставила като единствена наследница по закон С. В. И. (дъщеря). Към този момент синът й – И. Г. и внукът й и наследник на сина й И. Г., са починали – първия през 2003 г., а вторият – на 23.10.2020 г. На 29.06.2022 г. с Протокол по нотариално дело № 3 от 2020 г., рег. № 3, общ рег. №1307/29.06.2022 г., съставен от нотариус П. П., с район на действие - Районен съд Перник, е обявено саморъчно завещание на Г. И. В., ЕГН ••••••••••, по молба на ответницата С. В. И.. Представено е по делото саморъчното завещание вписано с вх. рег. № 2960/04.07.2022 г., акт № 243, том 1, дело № 1848/22 г. от Служба по вписванията - Перник, носещо дата 11.09.2020 г., с което Г. И. В. е завещал на леля си С. В. И. къщата на ул. •••, гр. Перник, като най-отдолу срещу изписаната дата 11.09.2020 г. след думата „Г. В.” е положен подпис. Съгласно заключението на комплексната съдебно-медицинска и почеркова експертиза, приета пред ОС-Перник, ръкописният текст и подписът, положен след думата „Г.В.” в Саморъчно завещание от 11.09.2020 г. от името на Г. И. В., с ЕГН •••, не са изпълнени от Г. И. В.. От заключението на изслушаната пред ОС-Перник повторна съдебно-графическа експертиза се установява, че починалото лице Г. И. В. е изпълнител на процесното завещание от 11.09.2020 г. Текстът и подписът в завещанието от 11.09.2020 г. са изписани изцяло от Г. И. В.. Текстът и подписът са изписани и положени с пишещата ръка на изпълнителя. От заключението на изслушаната пред ОС-Перник разшИ. тройна графическа експертиза се установява, че текстът и подписът в Саморъчно завещание от 11.09.2020 г. са изпълнени от Г. И. В.. Съгласно заключението на тройната графическа експертиза, изготвена от вещите лица Д. Л. Г., И. М. А. и В. В. Ц., специалисти в областта на документните изследвания в ЦЕКИ към НИК - МВР, ръкописният текст в саморъчното завещание от 11.09.2020 г. не е изписан от Г. И. В. и подписът в саморъчното завещание от 11.09.2020 г. не е положен от Г. И. В.. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А. А. А., В. Б. А., К. Е. И. (на ответницата С. И., досежно обстоятелствата при кого и с кого е живял цял живот завещателят, какви са били отношенията му с майка му – ищцата по делото И. Г., какви са били отношенията на завещателя с баба му В. Г. и леля му С. И., какво е било здравословното му състояние през последните пет години преди смъртта му, кой е полагал грижи в този период, и на свидетелите Н. С. Т. и Т. С. Т. (на ищцата, при условията на равнопоставеност за същите обстоятелства). По делото са изслушани показанията на свидетелите на ответната страна какви са били отношенията му с майка му – ищцата по делото И. Г., предвид противоречията в показанията на първата група свидетели – свидетелите С. Д. Л. и Е. Й. Х. (по искане на ответната страна) и при условията на равнопоставеност - свидетелите на ищцата - Е. Д. П. и Г. И. М.. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Както бе изяснено, производството пред пъвоинстнционния съд е инициираното по молба на И. Г., с която е атакувана валидността на изготвено от наследодателя й Г. И. В. в полза на С. И. саморъчно завещание, носещо дата 11.09.2020г. Предявеният главен иск е с правно основание - чл. 42, б. „6” от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, като в условията на евентуалност, същият е съединен с иск по чл. 42, буква „в” ЗН, съответно – с претенция с правно основание - чл. 29, ал. 2 от ЗН, за възстановяване на запазена част от наследството, оставено от наследодателя на ищцата. С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на оспореното завещание именно в хипотезата на чл. 42, б. „6” от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, като поради липса на процесуални предпоставки – останалите искови претенции, са оставени без разглеждане. С оглед дължимата проверка и като инстанция по същество, въззивният съд намира, че така постановеният е правилен и законосъобразен, а подадената против същия въззивна жалба – неоснователна, по следните съображения: Завещанието е едностранен формален акт, съдържащ личното волеизявление завещателя. С него то се разпорежда безвъзмездно със свои имуществени права в полза на друго лице - бенефициер. Завещанията биват два вида – нотариални и саморъчни, като при последното завещателят сам трябва да осигури действителността на последната си воля, за да възпроизведе тя целените правни последици. Като строго формален акт, саморъчното завещание може да бъде нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му – чл. 42, б. “б” ЗН. Такива са случаите, при които е налице машинописно изписано завещание, вкл. и при саморъчната добавка в края му, че текстът се поддържа от завещателя. До нищожност водят и случаите когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател. Нищожно е и завещанието, което не е подписано. Подписът може да бъде традиционно използваният от завещателя стилизиран вариант, но е допустимо да се състои и в изписване на неговите имена. Във всички случаи обаче подписът трябва да е положен след завещателните разпореждания, за да бъдат те действителни. Оспорената автентичност на едно завещание не е равнозначно на оспорена автентичност на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не води до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя. Изискванията за саморъчно изписване на текста и за подписване на завещанието целят да гарантират неговата автентичност. Нищожното завещание не произвежда действие. То не може да бъде потвърдено, а на нищожността му може да се позове всеки без ограничения във времето. В настоящото производство основният спорен въпрос е концентриран именно върху автентичността (почерк и подпис) на процесното завещание. В тази връзка, за изясняването му ОС - Перник е допуснал, изслушал и приел четири на брой съдебно - почеркови екпертизи, които не си противостоят в изводите относно това, че в случая не може да са даде отговор на въпроса кога и дали целия документ е изписан на една и съща дата; кой е интелектуалния автор на текста; както и за липсата на техническа поправка в документа; Първата допусната, изслушана и приета експертиза по същността си е комплексна. Тя съдържа отговори на въпроси с медицинска и графическа насоченост. Експертизата е неоспорена в обстоятелствената част и направеното заключение на експерта, дадено в областта на медицината. Видно от направения анализ, извършен на база медицинската документация, съхранявана в архива на МБАЛ „Рангелова" – гр. Перник, лицето Г. И. В. е лекуван в болницата по повод язва на дванадесетопръстника; хроничен обострен панкреататит; остър панткреатит (възпаление на задстомашната жлеза) и в деня преди неговата кончина е бил на лечение по повод декомиенсиран захарен диабет с кетоацидоза; остър панкреатит; ОБН; алкохолен хепатит; алкохолна кардиомиопатия в периода от 2013 г. – 2020 г. В резултата на проверката в медицинската документация, вещото лице не е установило информация, според която пациентът е страдал от полиневропатия. Както в обстоятелствената част на своето заключение, така и по време на разпита във връзка с приемането му – вещото лице доктор А., ясно заявява липсата на данни, от които може да се направи извод, че лицето Г. В. е страдало от конкретното заболяване. Факт е, че другите установени заболявания биха могли (т.е. заявена е съществуваща вероятност) да доведат до промени в инервацията на ръцете, а от там и до възможна промяна в почерка, но изрично, категорично и многократко експертът подчертава, че констатираните заболявания, дори в дългогодишно развитие, не е задължително да доведат до промяна (увреждане) в двигателните функции (навици) на болния. За наличието на подобно заболяване, а още повече и за промени вследствие на същото по делото не свидетелстват и останалите доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. В тази връзка, следва да се отбележи, че никой от свидетелите не е възприел пряко (чрез собствени наблюдения) изготвянето на процесното завещание. Също така, събраните в производството гласни доказателства са допуснати по въпроси, целящи изясняване на други факти, в частност относими към евентуалното разглеждане на останалите спорни моменти и хипотези във връзка с валидността на процесното завещателно разпореждане, но стоящи извън формалната му проверка. Освен това, в показанията на нито един от свидетелите не се съдържат твърдения завещателят да е имал проблеми с двигателните функции, както и че евентуално наличните такива са в резултат на конкретно заболяване и/или че същите са се проявили в момент преди изготвяне на оспорения документ. Същевременно, в рамките на графичното изследване от комплексната експертиза е посочено, че за периода 2014 г. – 2020 г. промени в двигателните навици на лицето не са установени. Този извод не се опровергава и от данните, отразени в последващите експертни заключения. По отношение приетата комплексна експертиза пред ПОС са направени възражения в посока необоснованост и неправилност на изводите, засягащи частта на графичното изследване. Видно от обстоятелствената част на заключението, изводите на експерта – графолог Е. К. представляват оценка на резултатите от няколко последователно проведени изследвания. В този смисъл, според извършеното от експерта предварително изследване - целият почерк, отразен в оспорения ръкописен текст е със средна степен на обработеност, прост по структурна сложност, относително разтегнат по вертикала, със слабо изразен десен наклон, несвързан, среден по размер. По отношение на оспорения подпис – предварителното изследване сочи, че същият е със средна степен на обработеност, опростен по структурна сложност, средно разтегнат по хоризонтал и вертикал, с десен наклон, свързан (с изключение на буква „Г“), с възходяща редова линия. Според вещото лице - транскрипцията на подписа е смесена, включваща буква „Г“; елемент, наподобяващ буква „е“ + елемент, наподобяващ буква „р“ + безбуквен щрих + парафен елемент; В действителност, вещото лице заявява наличие на установени съвпадения в общите и частните признаци, но те са по отношение изводите от проведеното разделно и сравнително изследване на признаците на почерка, отразени в ръкописните текстове и подписите, селектирани в качеството на сравнителен материал, а не по отношение признаците на същия, установени при изследването между сравнителните образци и оспорения документ (в каквато насоченост са доводите в жалбата на въззивника). В продължение на горното, от направения графичен анализ е видно, че по отношение сравнителното изследване на признаците на почерка в ръкописния текст на завещанието със същите, отразени в сравнителните образци – становището на експерта е, както за установени съвпадения в част от общите признаци (а по-конкретно - структурна сложност, разтегнатост по вертикал, свързаност и размер), така и за различия, изразяващи се обработеност (по висока при обекта); разтегнатост по хоризонтала (по голяма при сравнителните образци) и наклон (по-изразен десен при сравнителните образци. При конкретното сравнително изследване – вещото лице изброява и видуализира и установените различия в по-характерните частни признаци на почерка. Съвпадения и различия в общите признаци е установен и при сравнителното изследване на признаците на подписа в ръкописния текст на завещанието със същите, отразени в сравнителните образци. Според изследването - устойчиви, съществени и характерни се явяват установените и изброени различия в частните му признаци. В резултат на цялостния си анализ, експертът е достигнал до заключение, според което текстът и подписът в оспорения документ не са изпълнени от лицето Г. В.. Крайните изводи на вещото лице – графолог К. са оспорени от ответната страна – сега въззивник, като същите са заявени като необосновани и неправилни. Поискана и съответно е допусната повторна СПЕ. Заключението на комплексната експертиза в цялост е била възприета от първоинстанционния съд, като това възприемане се оспорва пред въззивната инстанция с доводи по реда на чл. 196 вр. 22, ал.1 от ГПК. При анализ на данните по делото и с оглед процесуалните позиции на страните, съдът намира така направено с въззивната жалба възражение за процесуално нарушение за неоснователно предвид следните съображения: В изпълнение на възложено му вещото лице има задължение да изгради заключението си само върху доказателствения материал по делото. За да бъде преценката му правилна, то трябва да бъде безпристрастно. По тази причина разпоредбата на чл.196 ал.1 ГПК препраща към чл.22 ал.1 ГПК, гарантираща безпристрастността на вещото лице чрез възможността за неговия отвод, както и обещанието му за безпристрастие (чл.200 ал.1 ГПК). Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако са налице основания за съмнение, относно безпристрастието му (чл.196 ал.2 ГПК), а от своя страна вещото лице е длъжно да съобщи на съда съществуването на обстоятелства, поставящи под съмнение неговата безпристрастност (чл.196 ал.3 ГПК). Законът не посочва краен срок, в който може да бъде направен отвод на вещото лице, но разрешението на този въпрос е свързано с момента на узнаване на обстоятелствата, които представляват основание за отвод на това лице и тяхното релевиране. (Решение №174/13.01.2016г. по т.д. 3122/2014 на ВКС ТК, І-отд.). В настоящия случай пред ПОС не е направен изричен отвод на експерта Е. К. по чл.196 ал.1 вр. чл.22 ал.1 ГПК. Оплакването, свързано с недопустимото участие на вещото лице-графолог в комплексната СПЕ – съдържащо се във въззивната жалба, е с доводи, че конкретното вещо лице е изразило предварително становище по спора, участвайки в изготвяне на експертно заключение в хода на досъдебно производство. Според процесуалния закон (чл. 196, ал.1 вр. чл. 22, ал.1 от ГПК) – като експерт в производството не може да бъде назначавано лице: 1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение; 2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; 3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител; 4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото; 5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото; 6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. От горе изложеното е видно, че ГПК не визира като основание за отвод на вещото лице за участието му в изследване по друго дело (или производство) между същите страни или поради връзка на делата (производствата). От своя страна и в частност - основанието за отвод по т. 6 от чл. 22, ал. 1 ГПК е условно по характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. т.е - то би било налице, когато съществуват особени отношения между вещото лице и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на изследването му, както и в случаите, когато вещото лице е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред. Участието на вещото лице по друго дело или в производство с различен предмет, по което експертът е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и в настоящото, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си то не обосновава някаква лична заинтересованост от изготвяне на заключение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността изводите да бъдат различни, тъй като са изведени по различен начин въз основа изследване и анализ на нови и/или в съвкупност и с други доказателства. Предвид горното и доколкото в случая липсват твърдения, данни и/или доказателства за отношения между вещото лице и ицщовата страна, включително и под формата на договорна такава относно предварителното експертно становище, самият факт за наличие на изследване, възложено от държавен орган в хода на досъдебно производство, не е достатъчен да обоснове съмнение за пристрастие в работата му по настоящия спор. Тъй като възраженията за процесуални нарушения по см. на чл. 196 вр. 22, ал.1 ГПК са неоснователни, то и обсъждането на комплексната експертиза в нейната цялост е дължимо при спазване правилата на чл. 202 ГПК. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на въззивника по отношение недопускането на нова разшИ. СПЕ след приемането на втората тройна такава. Вещите лица се конституират от съда, за да дадат своето становище (заключение) по въпрос на делото, за чийто отговор са нужни специални знания (чл.195 ал.1 ГПК). Очевидно при въздигнат спор относно автентичността на текст в документ и/или подпис – необходимостта от специални знания е налице. Както бе посочено – в първоинстанционното производство във връзка с изясняване на така формиралия се като основен спор – по искане и с оглед възраженията на всяка от страните са допуснати, изслушани и приети общо четири експертни заключения. От своя страна – в крайните си изводи вещите лица се разделят на две групи, като в този смисъл - експертът от комплексната медицинска и графична експертиза и повторната тройна СПЕ споделят извод за липса на автентичност в спорния документ, докато – повторната (двойна) СПЕ, изготвена от вещите лица Л. Д. и Г. Д. и първата (разшИ.) тройна СПЕ – изразяват изцяло противоположно становище. Въпреки създалото се разногласие на експертните мнения, въззивният съд намира за правилно възприетото от първоинстанционния съд процесуално поведение във връзка с недопускане на нова разшИ. (петорна) експертиза, която да отговори на вече поставените и изследвани от предходните експертизи въпроси. Това е така, тъй като в случая не се поставят нови въпроси, възникнали във връзка изводите на вещите лица от последната експертиза, а и определящ за правилното решаване на спорния въпрос не е броя на вещите лица, споделящи общи изводи. Освен това, с оглед изискванията на процесуалния закон, съдът няма задължение да възприеме заключение, дори и срещу същото да няма постъпили възражения. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях. (Решение №.241/23.10.2013 г. по г.д.№.3194/2013, първо ГО, Решение №.108/16.05.11 по г.д.№.1814/09, четвърто ГО, Решение №.348/16.11.15 по г.д.№.1271/15, трето ГО, Решение №.248/16.11.15 по г.д.№.1271/15, трето ГО, Решение №.57/8.05.14 по г.д.№.7493/2013 г., второ ГО, Решение №.24/28.01.10 по г.д. №.4744/08, първо ГО, т.19 ТР 1/04.01.01 по т.д.1/2000, ОСГК на ВКС и др.). В случая, процесното решение на ПОС е мотивирано след възприемане на посочената по-горе първа група експертни становища. В действителност, в мотивната част на обжалвания акт липсва обосновка на причините, поради които съдът не е възприел повторната двойна и първата стройна СПЕ. Този пропуск не рефлектива върху правилността на акта, доколкото в рамките на дължимата проверка и дейността си като инстанция по същество, въззивният съд достига до същия краен извод, но по следните съображения: Видно от позициите на страните, спорът относно автентичността на саморъчно завещание в еднаква степен се отнася както за авторството на ръкописния текст, така и за авторството на подписа. Почеркът е система от привични движения на ръката, с които се фиксират в ръкопис писмено двигателните навици на всяко пишещо лице. Подписът от своя страна е съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в някои случаи и презимето на автора. Чрез него се придава удостоверително значение на документа, като той е основание да се смята, че лицето, от чието име е текстът е направило съответното волеизявление или, че му е известно неговото значение. Както почеркът, така и подписът на физическо леце притежават индивидуалност - основно свойство, което се определя от психофизическите особености на човека и от външните (материални) условия - методиката на обучение на писане, възраст, пишещото средство и други; Устойчивост - свойство пряко зависимо от продължителността на еднотипно проявление на основните фактори; Вариантност – която води до това, че почерковите признаци не са с еднообразно проявление, а са променливи. При допускането на съдебно –графологическа експертиза, е необходимо откриването на идентификационните признаци на почерка и обясняване на механизма на образуването и изменението им в резултат на фоктори от средата като се държи сметка за общите признаци - строежът на почерка; наклонът; размерът; разтегнатостта; свързаността; натиск при писането. Към частните признаци се отнасят: разположение на точката на започване на движенията на ръката и начинът на започване; посоката на движенията на ръката; формата; относителните размери и взаиморазположението на буквите и буквените знаци; формата на движенията на ръката; броят на движенията на ръката; сложността на движенията на ръката; разположението на точката на пресичане; разположението на точката на завършване на движенията на ръката и начинът на завършване. Частните признаци се установяват по-трудно от общите, но и са по-трудни за маскиране или имитиране. Общите признаци са по-лесни за маскиране или имитиране и в по-голяма степен зависят от неблагоприятното въздействие на външните и вътрешните фактори и затова не се използват самостоятелно за идентифициране на автора. При това следва да се изследва онези фактори, които могат да обусловят изменение на подписа или почерка - обичайни такива (напр. светлина, поза и положение при писането, вида на пишещия прибор, бързина на писане, психическото и здравословното състояние на лицето, образователното и интелуктуално равнище) и случайни – стрес, психическа умора, силно вълнение. Възможно е и наличие на паталогични фактори – напр. трайни заболявания, постепенно водещи до разрушаване на почерка. Тъй като сред основните цели на почерковата експертиза е да установи автора на съответния ръкописен текст/подпис, теоретично и практически е възприето идентификационното изследване да премине през следните четири етапа: Предварително изследване, при което документът се изучава по съответните писмени графични знаци, изтриване, зацапване; Разделно изследване, при което изучават се общите и индивидуалните признаци на почерка/подписа; Сравнително изследване, при което се изучават общите и частните признаци на обектите на експертизата т.е дали те имат сходство или различия; и Заключение, което се изготвя се въз основа на комплексна оценка на количеството и качеството на съвпадащите и различаващите се признаци, прави се извод за наличие или отсъствие на тъждество и обяснение за причината на различието. Категоричност с найточна възможност за установяване на характерните особености в частните признаци на елементите в буквите, числата, символите в ръкописните текстове /както и в подписите/, дава изследването на оригиналния (оспорен) документ. От съществено значение при извършване на анализа е и осигуряването на сравнителен материал, като най-често се използват т.н. „свободни” сравнителни образци – т.е. такива, които са съставени независимо от възникналия между страните правен спор (не са съставени с оглед на процеса). „Свободни” сравнителни образци могат да бъдат писма, записки, дневници и др. В теорията се приема, че тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са твърде подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. Няма изискване сравнителният материал да е от официален документ (Решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о.) или да материализира изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че същият е автентичен. Съгласно чл.197, ал.1 ГПК в Определението, с което съдът назначава вещо лице се посочват и материалите, които се предоставят на експерта. При съдебнографологическата експертиза като сравнителен материал могат да служат документи, които се държат от страната, която ги представя или по нейно твърдение се намират в държане на противната страна, у трето лице или в държавно учреждение. В конкретния случай, с актовете по назначаване на всяка от съответните експертизи е посочен и сравнителния материал, с които следва да се работи. Видно от данните по делото, експертизата, която е работила с най-голям брой автентичен сравнителен материал и то в оригинал е последната тройна СПЕ. Тя е и единствената експертиза, която извършва цялостния си анализ, изисквайки и изследвайки в лабораторни условия самия оригинал на оспорения документ. По отношение етапите на проведените изследвания в останалите експертизи, следва да се отбележи, че оригиналът на оспорения документ е ползван ограничено. В този смисъл, видно от обстоятелствените части на заключенията, същият е предмет само на предварителното техническо изследване в първоначалната комплексна експертиза. Що се касае до работата на повторната двойна и първата (разшИ.) тройна СПЕ, то тя е сведена до фото - заснемане на резултати от визуалния му оглед. Последното от своя страна поставя резултатите на цялостния анализ в зависимост от изправността, качествата, свойствата и режим на работа на техническите средства, а това създава възможност за промяна в мащаба на изображението, което от своя страна би могло да рефлектира, като промени и размера на почерка и/или подписа. При това положение, изводите по идентификационните въпроси в тези две заключения не могат да бъдат категорични, а вероятни. В продължение горното и по отношение повторната двойна и първата (разшИ.) тройна СПЕ, се отчита допълнително и обстоятелството, че въпреки заявената категоричност за положителните резултати от изследванията си, в анализа на посочените заключения липсата на единство. В този смисъл, ако според заключението на вещите лица Л. Д. и Г. Д. - почеркът, отразен в оспорения ръкописен текст е със средна степен на обработеност, прост по структурна сложност, средно разтегнат по вертикал и хоризонтал, с лек десен наклон, не свързан, то според вещите лица д-р С. Б., Ю. М. и Д. Г. – почеркът, с който е изпълнен текста на завещанието е средно обработен, с ниска степен на свързаност, със среден размер, с десен наклон и разтегливост над средната. Различия в анализа на общите признаци се наблюдава и при изследването на оспорения подпис. Така, ако според двойната СПЕ - почеркът, отразен в оспорения подпис, положен след името „Г.В.“, е висока степен на обработеност, опростен по структурна сложност, средно разтегнат по хоризонтал и леко увеличен по вертикал, с десен наклон, свързан, след изписването на буква „Г “ , с възходяща редова линия, с транскрипция - смесена, включваща буква „Г“, изписана интервално, следвана от елемент, наподобяващ буква „е“, елемент, наподобяваш „р", нечетящ се щрих и завършва с праволинеен параф, то според експертизата на д-р С. Б., Ю. М. и Д. Г. - подписът на завещателя е средно обработен, с проста смесена транскрипция, състояща се от начална буква „Г“ - елементи, които могат да бъдат прочетени като букви „е+р вълнообразно движение, свързващо буквите и вертикалния дъговиден параф, с десен наклон и среден размер. В продължение на изложеното, констатира, че и в самото сравнително графическо изследване на почерка в текста на завещанието и този в сравнителните образци, при категоричност в изводите за наличие на съвпадения в частните признаци, обсъжданите експертизи отново не се припокриват (с изключение на признака - форма на движение при изписване на подредовия елемент на буквата „д“- триъгълна). В горния смисъл, според двойната СПЕ характерните за почерка на лицето Г. В. частни признаци са: Разместване на движението по хоризонтала при изписване на точките начало и край на буквата „с – точката край вдясно; Разместване на движението по вертикала при изписване на втората и третата цифра и знака точка между тях, спрямо четвъртата цифра и знака точка след нея в датите „11.09.2020г. и „11.01.2009“ – по – високо; Форма на движението при изписване на точка – овална; Разместване на движението по хоризонтала и вертикала при изписване на третия хоризонтален елемент на буквата „ Е “ - над редовата линия; Относително разположение на точката начало на изписване на цифрата „9“ - върху вертиалния елемент вдясно; Степен на свързаност при изписване на елементите на буквата „ж“ – свързано; Относителна разтегнатост по вертикала при изписване на подредовия елемент на буквите „з и ц“ - увеличена; Относително разположение на точките начало на изписване на първи и трети елементи на знака „ № “ и горната къса линия - на една възходяща права линия; Относително разположение на точката на свързване на двата полуовала на буквата „ В “ - степен на свързаност на втория полуовал - върху вертикалния елемент/ втория полуовал отворен; Относителна разтегнатост по хоризонтал при изписване на овалния елемент на буквата „в“ спрямо примковидния й елемент - намалена; Степен на свързаност при изписване на елементите на буквата „Д“ - интервално; Степен на свързаност при изписване на връзката м/у първи и трети елемент н а буквата „н“ - свързано или интервално;; Относително разположение на точката край на изписване на буквата „р - вдясно от праволинейния елемент на буквата; Степен на свързаност при изписване на елементите на буквата „щ с подредовия елемент - интервално; Форма и направление на движението при изписване на последния елемент на буквата „я“ - Дъговидна/ дясно окръжно; Форма на движението при изписване на втория елемент на буквата „б“ – ъгловата; Увеличено количество на движението при изписване на буквите „И, н; Степен на свързаност при изписване на буквата „е“ - интервално; Направление на движението при изписване на връзката на първия с втория елемент на буква „л“ – дясноокръжно; Направление на движението / съотношение на наклоните / при изписване на цифрата „1“ – еднакви; Форма на движението при изписване на връзката м/у вертикалния и хоризонталния елемент на цифра „2 – дълговидна; Видно от обстоятелствената част на първата тройната СПЕ – характерните за почерка на лицето Г. В. частни признаци са различни, а именно: Форма на движение при изписване на: елементите на буква „к — праволинейни; І елемент на буква „л - праволинеино-възвратна;; елементите н а буква „Г” - праволинейна; Форма на движение при свързване на: елементите н а ц и ф р а „2” - дъговидна; елементите на буква „д” - примковидна; елементите на буква „л” - дъговидна; елементите на буква „н” - праволинейно-възвратна; I и надредовия елемент на буква „П” - остроъгълна; Вид на движение при свързване на: ІІІ елемент на цифра „7” - разделно; Продължителност на движение при изписване на: подредовия елемент на буква „ц” - увеличена по вертикала; Количество на движение при изписване на: I елемент на буква „ч” — намалено ; буква „л” – увеличено; Разположение движението при изписване на: елемент на буква „я” — вдясно от II елемент; Разположение на движението при изписване н а : І І І елемент на буква „я” - хоризонтално долу на реда на писане; Разположение на точката на начало на движение при изписване на: буква „е - върху вертикалната част на II елемент; Посока на движение при изписване на: Хоризонталният надредови елемент на буква „Г“- възходяща надясно; Извън така установеното, следва да бъде отбелязано още, че в случая възниква съмнение в правилната оценка на признаците и отговора на идентификационните задачи на повторната двойна СПЕ, доколкото заявените като установени и отразени в заключението като частни признаци, представляващи степен на свързаност и/или разтегнатост, включително относителна такава, не са частни, а общи признаци по същността си. Освен това – според същата експертиза по отношение подписа на Г. В. е установено различие при пространственото разположение по вертикала на точка начало на изписване на дъговидния елемент на буква „р“ спрямо ъгловия елемент след него, като според вещите лица в изследвания подпис тя е по-висока, а в сравнителните образци е по-ниско или на един хоризонтал. Липсва обаче обосновка на факторите, водещи до тази констатацията, като обяснението, че същото би могло да бъде обяснено с вариантност е лаконично и без конкретизация на данните, въз основа на които е изведено. Същевременно, въпреки задължението си още при изследователската част на заключението си експертизата да изложи резултатите, касаещи всички признаци, отговорни за приликите, разликите и вариантностите в почерка на Г. В., едва в хода по приемане на първата тройна на СПЕ вещите лица заявяват констатирано при проведените изследвания наличие на стереотипност по отношение изписване на букви „Е“ и „Д“. В конкретното ОСЗ същата е определена, като вариантност, тъй като според изявленията на вещите лица е била срещната и в сравнителните образци. В какво се изразява сочената вариантността, на какво се дължи и кои са образците, при които е установена - експертите не дават конкретика. Така посоченото на самостоятелно основание ограничава категоричността на изводите и рефлектира върху обосноваността в резултатите от анализа. Съобразявайки изложеното до момента, съдът намира, че най-пълно и обосновано за производството се явява заключението на последната тройна СПЕ. Както бе посочено, това е експертизата, която е работила с найголям брой разрешен сравнителен материал и то в оригинал. Тя е и експертизата изрично конкретизираща, кои от конкретно изброените оригинали на събраните сравнителни образци са изходящи именно от лицето Г. И. В., като становището й в тази част не е оспорено. Последната тройна експертиза е и единствената, която изисква и в лабораторни условия извършва сравнително изследване между оригинала на завещанието и автентичните сравнителни образци, което е определящо за постигане на категоричност в изводите по разрешаване на идентификационните въпроси. Крайните изводи на експертизата са изведени след анализ на резултатите от проведените в последователност техническо, разделно и сравнително изследване, с ясно посочена конкретика на установените различия в идентификационни признаци на почерка и подписа на лицето, положени в оригинала на процесния документ и сравнителните образци. Отразени са и констатираните съвпадения, като са обосновани и факторите, от които произтичат. В случая, правилността заключението, не може да бъде разколебано единствено въз основа на възраженията на въззивника по отношение професионалните качества на експертите, доколкото квалификацията на същите е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.5 от Наредба № Н-1 от 2023 г. и според която за вещо лице може да бъде утвърдено дееспособно лице е служител на МВР и има завършено специално обучение в Академията на МВР или Националния институт по криминалистика на МВР. Предвид така посоченото, с най-висока степен на доверие съдът кредитира именно заключението на последната тройна СПЕ. Видно от резултатите на проведеното от нея сравнително изследване между ръкописно изписания текст - обект в завещанието и ръкописните текстове - сравнителни образци, изходящи от Г. И. В., различия са налице, както в общите признаци – степен на обработеност, степен на сложност, степен на свързаност и наклон, така и в характеризиращите ги частни признаци, чието проявление е във: форма на движението при изписване на първи елемент на буква „ч“, в обекта- праволинейна, а при сравнителните образци - дъговидна; относителна разтегливост и посока на движението при изписване на втори и трети елемент на буква „В“ — в обекта - по сбити, насочени нагоре, а при сравнителните - по-широко насочени надясно; количество на движението при изписване на хоризонталния елемент на буква „Г“- в обекта - намалено, а при сравнителните образци - увеличено; форма на движението при изписване на хоризонталния елемент на буква „Г“ - в обекта - праволинейна, а при сравнителните образци - дъговидна; форма и количество на движението при свързване на първи с втори елемент на буква „а“, в обекта - примковидна увеличена, а при сравнителните - ъгловидна намалена; форма на движението при изписване на втори елемент на буква „н", в обекта - праволинейна, а при сравнителните - дъговидна; форма на движение при изписване на хоризонталния елемент на ръкопечатна буква П, в обекта - праволинейна, а при сравнителните образци - дъговидна; форма на движение при изписване на завършващия елемент на цифра „8“ , в обекта — дъговидна, а при сравнителните — праволинейна; форма на движението при изписване на средната част на буква „ж“ , в обекта — ъгловата, а при сравнителните - дъговиден; продължителност на движението при изписване на буква „з“, в обекта — увеличена, а при сравнителните образци — намалена спрямо обекта; форма на движението при изписване на елементите от средната част на символа „N“, в обекта праволинейна, а при сравнителните - дъговидна; форма на движението при изписване на елементите на цифра ,,4“, в обекта праволинейна, а при сравнителните - дъговидна; Форма на движението при изписване на първи елемент на цифра „7“, в обекта - дъговидно, а при сравнителните — праволинейна; вид и форма на движението при изписване на втори и трети елемент на цифра „7“ в интервален, а при сравнителните — слят, с триъгълна форма; форма на движение при изписване на точковидния елемент – в обекта овално/полуовално, а при сравнителните – точковидна; продължителност на движението при изписване на първия елемент на буква „р“ - в обекта -увеличено, спрямо сравнителните образци; форма на движението при изписване на втори елемент на буква „л“ – в обекта триъгълна, а при сравнителните образци – примковидна; Едновременно с горното, при проведеното сравнително изследване на оспорения подпис, в конкретната СПЕ, се сочат и констатирани различия в следните негови частни признаци: посока на движение при изписване на хоризонталния елемент на буква „Г“ – в обекта нагоре, а при сравнителните образци – преобладаващо надясно и надолу; относително месторазположение на движение на хоризонтални, спрямо вертикалния елемент на буква „Г“ – в обекта по-голямо разстояние, а при сравнителните образци или са слети или се застъпват, с по-малко разстояние между тях; количество на движението при изписване на средните щрихови елементи, в обекта намалено, спрямо сравнителните, където е увеличено; форма на движението при изписване на средните щрихови елементи, в обекта - преобладава дъговидната, а при сравнителните - праволинейно-възвратна, примковидна; относително месторазположение на движение при изписване на средните елементи, спрямо ред на писане, в обекта похоризонтално, а при сравнителните - по-по диагонал; относително разположение на точката на започване на средната щрихова част - в обекта по-отдалечена от началния елемент на подписа, а при сравнителните - по-близо до началния елемент; форма на движението при изписване на началната средна част, в обекта - овалнопримковидна, а при сравнителните - примковидна/ъгловидна; Доколкото установените и изброени различия по същността си са характерни, съществени и устойчиви, то те се явяват и достатъчни, за да бъде споделен изведеният от последната тройна СПЕ краен извод относно това, че почеркът и подписът - обекти в оспореното Завещание от 11.09.2020 г., не са изпълнени, съответно - положени от Г. И. В.. Същият не търпи промяна от констатираните сходства в транскрипцията на подписа - обект и сравнителните образци, както и в посоката на движението при изписването им, доколкото то не се отнася за автентичността и на самия ръкописен текст, а и обяснението за наличието им е - опит за наподобяване. При това положение, предпоставките, визирани в текста на чл. 25, ал. 1 от ЗН към процесното завещателно волеизявление се явяват неизпълнени, а неспазената форма за саморъчно изписан текст и/или подпис на самостоятелно основание императивно и неблагоприятно рефлектира върху валидността му. Предвид всичко изложено, въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При тези фактически и правни констатации, с оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по отношение на евентуално съединените искове, респ. не следва да бъдат обсъждани останалите събрани доказателства, в частност – свидетелските показания, които нямат отношение към исковата претенция по чл. 42, б. ”б” ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН - неспазване на формата на волеизявлението в завещанието. По отговорността за разноските в процеса: При този изход на делото и неоснователност на въззивната жалба, на въззивника разноски не се дължат. Въззиваемата страна е заявила своевременно претенция за разноски пред САС, като е представила и доказателства за тяхното извършване. Искането е основателно и доказано, поради което съдът намира, че в ползва на въззиваемата страна следва да бъде присъдена сумата 1 278.23 евро, равни на 2 500 лева – представляващи сторените пред въззивната инстанция разноски за процесуално представителство, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024г. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав