Мотиви към Решение № 167 от 3.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2520/2022 г.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е във връзка с постъпило искане от Кралство Нидерландия за признаване и изпълнение на решение за плащане на финансова санкция, наложена от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Rechtbank Amsterdam, Централно бюро Инкасо към Министерство на правосъдието и сигурността (Centraal Justitieel Incassobureau – Ministerie van Veiligheid en Justitie), по отношение на засегнатото лице Б. К. К., на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, ведно с Удостоверение по чл. 4 от цитираното Рамково решение. Сезиращият орган моли Съда да упражни правомощията си, произтичащи от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на Б. К. К. – български гражданин, на която е наложена финансова санкция в размер на 140.00 (сто и десет) евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението 273.82 лв. (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), за нарушение на чл. 5.11/1 от Общинската Наредба за осигуряване на обществения ред в Амстердам 2008, Кралство Нидерландия, извършено на 12.11.2020 г. в Mercatorplein, Amsterdam. В съдебно заседание представителят на СГП пледира да бъде постановено решение, с което да бъде признато и прието за изпълнение решението, постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия. Засегнатото лице – Б. К. К., нередовно уведомен, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. Производството спрямо същия се води по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. Служебно назначеният защитник на засегнатото лице Б. К. К. – адв. Д. Т. – от САК, намира, че решението на несъдебен орган на чуждата държава следва да се признае, но изпълнението му следва да бъде отложено. Алтернативно, отправя искане за признаване изпълнението на решението и прекратяване на производството. СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Засегнатото лице Б. К. К. е роден на •••• г. в гр. Хасково, ЕГН – ••••••••••, българин, с българско гражданство, женен, с регистриран постоянен и настоящ адрес по местоживеене – гр. София, ж.к. ••••. С влязло в законна сила на 14.10.2021 г. решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Rechtbank Amsterdam, Централно бюро Инкасо към Министерство на правосъдието и сигурността (Centraal Justitieel Incassobureau – Ministerie van Veiligheid en Justitie) – решение рег. № 96/017782-21, постановено на 06.07.2021 г. по дело № ЕGS 403477274, по отношение на Б. К. К. е наложена финансова санкция в размер на 140.00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението 273.82 лв. (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), за нарушение на чл. 5.11/1 от Общинската Наредба за осигуряване на обществения ред в Амстердам 2008, Кралство Нидерландия, извършено на 12.11.2020 г. в Mercatorplein, Amsterdam. С решението е установено, че на 12.11.2020 г. в Mercatorplein, Amsterdam, Кралство Нидерландия, Б. К. е уринирал извън местата, определени за тази цел в Наредбата за осигуряване на обществения ред в Амстердам 2008, Кралство Нидерландия. Издаденото решение е било изпълнимо след влизането му в сила – на 14.10.2021 г. По делото липсват данни за извършено плащане на наложената финансова санкция. Изложената фактическа обстановка, Съдът възприе въз основа на приложените по делото превод на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции от 14.06.2022 г. (л. 3 – 12 от съдебното производство); превод на писмо от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Rechtbank Amsterdam, Централно бюро Инкасо към Министерство на правосъдието и сигурността (Centraal Justitieel Incassobureau – Ministerie van Veiligheid en Justitie) от 20.01.2023 г. (л. 183 от съдебното производство) и справки от НБД „Население“ относно Б. К. К. (л. 15, л. 40, л. 79 и л. 124 от съдебното производство). При така установената фактическа обстановка, СГС в този си състав намери, че са налице предпоставките, визирани в чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, да признае решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Rechtbank Amsterdam, Централно бюро Инкасо към Министерство на правосъдието и сигурността (Centraal Justitieel Incassobureau – Ministerie van Veiligheid en Justitie) – решение рег. № 96/017782-21, постановено на 06.07.2021 г. по дело № ЕGS 403477274, влязло в законна сила на 14.10.2021 г., с което е наложена финансова санкция по отношение на Б. К. К. – роден на •••• г. в гр.Хасково, ЕГН – ••••••••••, българин, българско гражданство, женен, с регистриран постоянен и настоящ адрес по местоживеене – гр. София, ж.к. •••• – в размер на 140.00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението 273.82 лв. (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), за нарушение на чл. 5.11/1 от Общинската Наредба за осигуряване на обществения ред в Амстердам 2008, Кралство Нидерландия, извършено на 12.11.2020 г. в Mercatorplein, Amsterdam. За да се произнесе в тази насока, Съдът съобрази следното. От събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, безпротиворечиво се установява, че спрямо българският гражданин Б. К. К. е постановено решение за налагане на финансова санкция с влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз, акт на несъдебен орган за налагане на задължение за плащане на парична санкция, за извършено административно нарушение на правилата за осигуряване на обществения ред в Амстердам, Кралство Нидерландия – решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Rechtbank Amsterdam, Централно бюро Инкасо към Министерство на правосъдието и сигурността (Centraal Justitieel Incassobureau – Ministerie van Veiligheid en Justitie), рег. № 96/017782-21, постановено на 06.07.2021 г. по дело № ЕGS 403477274, влязло в законна сила на 14.10.2021 г., с което на К. е наложена финансова санкция в размер на 140.00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението 273.82 лв. (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), за нарушение на чл. 5.11/1 от Общинската Наредба за осигуряване на обществения ред в Амстердам 2008, Кралство Нидерландия, извършено на 12.11.2020 г. в Mercatorplein, Amsterdam. Налице е следователно, решение за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебен орган на държава – членка, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на признаване и изпълнение по реда на Глава трета, раздел І от същия закон. Решения за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административно-наказателни производства в държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. В този смисъл, Окръжният съд не извършва преценка относно правилността и законосъобразността на влезлия в сила акт на несъдебен орган на държава – членка на Европейския съюз, а единствено преценява наличието на предпоставките по чл. 30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС. Двойна наказуемост не се изисква за деянията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32 от ЗПИИРКОРНФС, както и за деяния, съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения, според законодателството на издаващата държава: 1. поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари; 2. контрабанда на стоки; 3. нарушаване на правата върху интелектуалната собственост; 4. заплахи срещу лица и насилие срещу тях, включително прояви на насилие по време на спортни мероприятия; 5. престъпно увреждане; 6. кражба; 7. престъпления или административни нарушения, уредени в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, С 115/47 от 9 май 2008 г.). Съдът признава решение за налагане на финансови санкции, при условие че лицето, срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице – седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България. В конкретния по делото случай решението, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, е за налагане на финансова санкция за осъществено от засегнатото лице поведение, което нарушава правилата за осигуряване на обществения ред в Амстердам, Кралство Нидерландия. С решението е наложена финансова санкция на К. за това, че на 12.11.2020 г. в Mercatorplein, Amsterdam е уринирал извън местата, определени за тази цел, с което е нарушил чл. 5.11/1 от Общинската Наредба за осигуряване на обществения ред в Амстердам 2008, Кралство Нидерландия. Нарушението, осъществено от К., за което същият е санкциониран с решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, не е сред деянията, визирани в чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, за което не се изисква изследване на въпроса за двойната наказуемост. Въпреки това, за настоящия съдебен състав е безспорно, че деянието, осъществено от К. на 12.11.2020 г. в Mercatorplein, Amsterdam, изразяващо се в е уриниране извън местата, определени за тази цел в Общинската Наредба за осигуряване на обществения ред в Амстердам 2008, Кралство Нидерландия, е нарушение и по българското законодателство. Същото съставлява дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (изм. – ДВ, бр. 38 от 1998 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) – „Дребно хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.“ Решението е постановено по отношение на лице, което е български гражданин и има постоянен и настоящ адрес на територията на Р България. Предвид изложеното, следва да се приеме, че са налице визираните в чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС условия за признаване на решение за налагане на финансови санкции с влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт на несъдебен орган за налагане на задължение за плащане на парична санкция за извършено административно нарушение на правилата за осигуряване на обществения ред в издаващата държава, а именно – влязло в сила на 14.10.2021 г. решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Rechtbank Amsterdam, Централно бюро Инкасо към Министерство на правосъдието и сигурността (Centraal Justitieel Incassobureau – Ministerie van Veiligheid en Justitie) – решение рег. № 96/017782-21, постановено на 06.07.2021 г., влязло в законна сила на 14.10.2021 г., по дело № ЕGS 403477274, с което е наложена финансова санкция по отношение на Б. К. К. в размер на 140.00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението 273.82 лв. (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), за нарушение на чл. 5.11/1 от Общинската Наредба за осигуряване на обществения ред в Амстердам 2008, Кралство Нидерландия, извършено на 12.11.2020 г. в Mercatorplein, Amsterdam. Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки да се откаже признаването и изпълнението на така наложената на засегнатото лице финансова санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, Съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение за налагане на финансови санкции, ако установи, че: 1. удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението; 2. срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции; 3. изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно на български съд; 4. налице е имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо; 5. решението се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния; 6. наложената финансова санкция е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума; 7. в някои от случаите по чл. 30, ал. 1 решението се отнася за деяние, което не съставлява престъпление или административно нарушение според българското законодателство; 8. решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението; 9. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно удостоверението в случай на писмено производство и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението; 10. (нова – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако удостоверението изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия съобразно законодателството на издаващата държава: а) лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви; б) след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда и такава защита действително е оказана; в) след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок; 11. (нова – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично, освен ако е посочено, че лицето изрично се е отказало от правото си на устно изслушване и изрично е заявило, че няма да оспорва решението, след като е било надлежно уведомено относно производството и възможността да се яви лично на процеса. Видно от събраните по делото писмени доказателствени средства, не е налице нито една от визираните в закона – в чл. 35, т. 1 – 11, предпоставки да се откаже признаването и да се допусне изпълнението на решението на несъдебния орган на Кралство Нидерландия. Не е налице и предпоставка за отлагане изпълнението на така наложената на засегнатото лице финансова санкция, в каквато насока е искането на защитата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Съдът може да отложи изпълнението на решение за конфискация или отнемане, когато: 1. при изпълнението на решение за конфискация или отнемане на парична сума съществува риск общата стойност да превиши сумата, посочена в решението, поради едновременно изпълнение в повече от една държава - членка на Европейския съюз – по искане на Националната агенция за приходите; 2. изпълнението на решението може да навреди на висящо наказателно производство - за определен от съда разумен срок; 3. се нуждае от превод решението за конфискация или отнемане или на части от него - за времето, необходимо за извършване на превода, или 4. имуществото вече е предмет на производство за конфискация или отнемане в Република България – по искане на Националната агенция за приходите. В конкретния по делото случай не се установява едновременно изпълнение на решението в повече от една държава – членка на ЕС, което да създаде риск общата стойност да превиши сумата, посочена в решението; не се установява спрямо заинтересованото лице да е налице висящо наказателно производство, на което да може да навреди изпълнението на решението на несъдебния орган на Кралство Нидерландия; данни за решението, подлежащо на изпълнение, са събрани под формата на заверен превод на български език – вж. превод на писмо от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Rechtbank Amsterdam, Централно бюро Инкасо към Министерство на правосъдието и сигурността (Centraal Justitieel Incassobureau – Ministerie van Veiligheid en Justitie) от 20.01.2023 г. (л. 183 от съдебното производство); не се установява имуществото на лицето вече да е предмет на производство за конфискация или отнемане в Република България – по искане на Националната агенция за приходите. Отделно от това, визираните в закона предпоставки за отлагане на изпълнението касаят решение за конфискация или отнемане, а не такова за налагане на финансови санкции. Предвид изложеното следва да се приеме, че искането на защитата в този смисъл се явява лишено от основание. Не са налице и предпоставки за прекратяване на изпълнението на решението на несъдебния орган на Кралство Нидерландия. Съгласно чл. 37, вр. чл. 23 от ЗПИИРКОРНФС, когато бъде уведомен от компетентния орган на издаващата държава за оттегляне на решението или за друга причина, поради която по-нататъшното му изпълнение е недопустимо според нейното законодателство, българският съд незабавно постановява прекратяване на изпълнението. В конкретния по делото случай, не се установява компетентния орган на издаващата държава да е оттеглил решението си или по друга причина да е приел, че по-нататъшното му изпълнение е недопустимо според нейното законодателство. Целта на процедурата, регламентирана в Глава трета „Признаване, изпълнение и изпращане на решения за налагане на финансови санкции” от ЗПИИРКОРНФС, е да се осигури възможност за изпълнение на финансови санкции, установени с влязъл в сила акт на съдебен или несъдебен орган в държава – членка на Европейския съюз от компетентните органи в Република България. Доколкото с решението се определя за плащане от засегнатото лице на парична сума, то съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 8 ЗПИИРКОРНФС, българският съд следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на Българската народна банка за деня на постановяване на решението за конфискация или отнемане в издаващата държава. Съгласно курса на БНБ към 06.07.2021 г. сумата от 140.00 евро е с левова равностойност 273.82 лв. (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки). Доколкото по делото не се установява засегнатото лице да е заплатило дължимата, по силата на влязлото в сила на 14.10.2021 г. решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, сума, то същата следва да се изпълни от компетентния орган в Република България за изпълнение на признатите от български съд актове по чл. 2 и 3 ЗПИИРКОРНФС – Националната агенция за приходите (НАП). Решението на СГС за признаване на решението на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, следва да се изпрати незабавно на НАП – за изпълнение. На основание чл. 38, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, компетентния орган на издаващата държава – Кралство Нидерландия, следва незабавно да се уведоми за настоящото решение, а копие от уведомлението до издаващата държава следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България. Така мотивиран Съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.