Решение № 77 от 2.5.2024 г. на Районен съд - Габрово по дело № 9/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ГГ-01” ЕООД гр.Габрово, представлявано от Х. Н. Б. против Наказателно постановление № 07- 2300163 от 12.12.2023г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Габрово, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на осн. чл. 414 ал.1 от КТ. В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Не било налице нарушение на чл. 302 ал.2 от КТ спрямо Д. М. Г., тъй като същата не е работила в стопанисваното от дружеството жалбопадател заведение преди да навърши 16 годишна възраст. Претендира се отмяна на наказателното постановление, алтернативно, в случай, че се приеме, че е налице нарушение на трудовото законодателство, то били налице предпоставките за приложение на чл. 415 в от КТ. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Процесуалният представител на наказващия орган - Директор на Д “ИТ” Габрово оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено. Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. На 27.09.2023г. свидетелите Д. Г. и Б. Т., инспектори в Д „ИТ” Габрово, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места – ЗОХ „Глинени гърнета”, намиращо се в гр. Габрово, улица „Радион Умников” № 9, обект на „ГГ-01” ЕООД. Проверката била извършена в интервала 15, 40 – 16, 10 часа при която било установено, че Д. М. Г., ЕГН ••••••••••, осъществява трудова дейност, като сервитьор. Инспекторите изискали от Г. писмена деларация, в която декларирала, че работи в „ГГ- 01”ЕООД от месец юни 2023г., като сервитьорка, с работно място – ЗОХ „Глинени гърнета”, с работно време по график от 15, 00 часа до 17, 00 часа, почивни дни – два, почивки в работния ден, уговорено трудово възнаграждение в размерна 180 лева, последнополучено трудово възнаграждение в размер на 180 лева, с отбелязване в декларацията, че е има сключен трудов договор и е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Извършена е проверка в информационната система на ИА „ГИТ” – регистър за разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години, при която е установено, че в Д”ИТ” Габрово към 27.09.2023г. не е постъпвало заявление от „ГГ- 01”ЕООд за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетната Д. Г. и съответно не е издавано разрешение за работа на това лице. От представената допълнително в Дирекция „Инспекция по труда” Габрово фирмена документация е установено, че между Д. М. Г., ЕГН •••••••••• и „ГГ-01”ЕООД Гр. Габрово има сключен писмен трудов договор № 62/19.05.2023г., подписан от двете страни по трудовото правоотношение, за изпълнение на длъжността „сервитьор” за непълно работно време – 2 часа, уговорено месечно възнаграждение в размер на 195 лева и вписана дата на постъпване на работа на лицето – 19.05.2023г. Трудовият договор с Д. Г. е регистриран в ТД на НАП на 22.05.2023г. На Д. Г. е връчена срещу подпис на 19.05.2023г. длъжностна характеристика за длъжността „сервитьор”. От представените книги за инструктаж е установено, че на Д. Г. е документиран срещу подпис начален инструктаж на 19.05.2023г., издадена е служебна бележка № 62/19.05.2023г. за проведен начален инструктаж на същата дата, документиран е и инструктаж на работното място проведен на 19.05.2023г. От представена ведомост за работни заплати за месец май 2023г. е установено, че на Д. Г. е начислено трудово възнаграждение за осем дни - от 19.05.2023г. до 31.05.2023г., което й е изплатено срещу подпис. С представена в хода на проверката Заповед № 42 от 28.09.2023г., подписана от работодателя и работника, трудовото правоотношение на Д. Г. било прекратено, считано от 28.09.2023г., като на същата дата е подадено от работодателя уведомление до ТД на НАП за прекратяване на трудовото правоотношение. Извършена е справка в информационната система на ИА „ГИТ” – регистър на разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години, от която е установено, че в Д „ИТ” Габрово, към 19.05.2023г. датата на започване на работа на Д. Герогиева, не е постъпвало заявление от „ГГ-01” ЕООД за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетната Г. и съответно е издавано такова разрешение за работа. За извършената проверка е съставен Протокол №ПР2336491 от 09.11.2023г. За установеното нарушение на чл. 302 ал.2 от КТ е съставен АУАН от 15.11.2023г. против „ГГ-01”ЕООд. Съставения АУАН е надлежно връчен и подписан. Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 07-2300163 от 12.12.2023г. от Директора на Д „ИТ” Габрово, с което на „ГГ-01” ЕООД в качеството му на работодател по см. на §1 т.1 ДР на КТ за нарушение на чл. 302 ал.2 от КТ, на осн. чл. 414 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Изслушани са показанията на свидетелите Д. Г., Б. Т. и Р. Л., които потвърдиха изцяло фактите изложени в съставения АУАН и в частност факта, че непълнолетната Д. Г., към момента на проверката е осъществявала трудова дейност в обекта на дружеството. Приложени са декларация на осн. чл. 402 ал.2 от КТ от Д. Г., Трудов договор № 62 от 19.05.2023г, . справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от 22.05.2023г., длъжностна характеристика връчена на 19.05.2023г. на Д. Г., копие от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж, с документиран инструктаж на Д. Г. на 19.05.20203г. под № 57 в книгата, служебна бележка № 62 от 19.05.2023г. за проведен начален инструктаж, график за работа за месец май 2023г., в който са отбелязани отрабогени 9 дни от Г., таблица отчитане явяването/неявяването на работа за месец вай 2023г., ведомост за заплати за месез май 2023г., извадка от регистъра на ИА”ГИТ”. При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че допуснато нарушение на чл. 302 ал.2 от КТ. В Кодекса на труда е предвидена специална закрила на непълнолетните в глава ХV, раздел първи, като съгласно чл. 301, ал. 1 от КТ, минималната възраст за приемане на работа е 16 години, като е забранено приемането на работа на лица, ненавършили 16 години. В чл. 302, ал. 1 и ал. 2 от КТ е предвиден редът по който, по изключение, се приемат на работа лицата ненавършили 16 години, като това става след обстоен предварителен медицински преглед и медицинско заключение, което установява годността им да извършват съответната работа и разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Така посочените норми имат за цел опазване на живота, психическото и физическото здраве на непълнолетните лица, отчитайки тяхната физическа и психическа незрялост. В конкретния случай, към 19.05.2023г., Д. М. Г., родена на 07.07.2007г., не е имала навършени 16 години. От приложената справка от ИА „ГИТ-София - Регистър на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, се установява, че на "ГГ-01" ЕООД не е било издадено разрешение от инспекцията по труда за приемане на работа на Д. Г.. С оглед на това, като е приел на работа на 19.05.2023г. Д. Г., на длъжност "сервитьор" без разрешение по чл. 302, ал. 2 КТ, "ГГ-01" ЕООД, като негов работодател е осъществило състава на административно нарушение. По делото е доказано по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства, че Д. Г. е осъществявала трудова дейност от 19.05.2023г. Всички събрани по делото доказателствата установяват с категоричност този факт и липсва каквото и да било в обратна насока. Работодателят е следвало да съобрази изискването на чл. 302, ал. 2 от КТ и за изиска разрешение от Д”ИТ” за наемане на работа на непълнолетно лице, което в случая не е сторено. Нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е квалифицирано, като съответна на установеното противоправно деяние е и приложената санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ, според която работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева. Административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер 1500 лв., която е в минимален размер, спазвайки принцина на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при нейната индивидуализация. Не са налице основания за приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, уреждащ привилегирован състав на нарушение. Не е налице отстраняване на нарушението, лицето е работило над 3 месеца без разрешение от Д”ИТ” и след извършване на проверката, работодателят е прекратил трудовото му правоотношение. Обстоятелството, че междувременно Д. Г. е навършила 16 години не освобождава работодателя от задължението да иска разрешение от инспекцията по труда, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.3 от КТ, лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Не са налице предпоставки, които да обосновават приложението на чл. 28 б."А" от ЗАНН, предвид немалката продължителност на периода, през който лицето е работило в нарушение на регламентираните с чл. 302, ал.2 КТ изисквания. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство. По изложените съображения съдът счита, че наказателното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното изрично искане от страна на процесуалния представител на наказващия орган, в полза на Дирекция "Инспекция по труда"-Габрово следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева. Водим от изложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът