Решение № 101 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Смолян по дело № 698/2025 г.

Ищцата М. Р. К. от гр. Смолян, чрез пълномощника адв. •••• е предявила срещу „•••“ ЕООД, представлявано от Десислава Николова и Ивет Венева иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за нищожност на договор за кредит № 1398895/04.11.2024 г. Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното: На 04.11.2024 г. ищцата е сключила Договор за потребителски кредит № 1398895, по силата на който „•••“ ЕООД й е предоставило в заем сумата от 800 лв. при фиксиран ГЛП от 40,96 % и ГПР от 49,93 %. и обща сума за връщане 840,96 лв., включваща главница и лихва. На същата дата, 04.11.2024 г., била задължена да сключи и договор за предоставяне на поръчителство с Multitude Bank p.l.c. със седалище в Малта срещу задължението за заплащане на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 367,04 лв. Твърди, че таксата за предоставяне на поръчителство/гаранция, която представлява разход по кредита и е условие за сключването на договора за кредит, не е включена в ГПР, налице е заблуждаваща търговска практика, посоченият в договора ГПР е неверен. Включването на таксата по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция би оскъпило ГПР, нарушава определения в чл. 19, ал. 4 горен праг, което е незаконосъобразно. С посочената такса кредитодателят си осигурява в противоречие с добрите нрави и принципите за добросъвестност скрито възнаграждение за сметка на кредитополучателя. Счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Договорът за потребителски кредит е нищожен и съдържа нищожни и неравноправни клаузи, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, поради което същият е нищожен. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Максималният размер на договорната лихва е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. Целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, поради което договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Налице е договор за гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество. В договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „•••“ ЕООД на допълнителен финансов приход от 367,04 лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка, с което се реализира допълнително възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем, чието възникване му е било известно при сключването на договора. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител. Претендира за разноски. Адв. ••• моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Признава факта на сключения договор за кредит с ищцата. Твърди, че ищцата сама е избрала ••• (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е била информирана за дължимите такси, е подала заявление за кредит. Получила е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „•••“ изисква поръчителство. Ищцата е получила и документи от •••, включително Договор за гаранция. След като е била информирана, ищцата е потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договора, поради което не се касае за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищцата в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищцата е била информирана за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител. Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „•••“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. Предявява насрещен иск, с който претендира на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдена ищцата да плати остатъка от главницата по договора за кредит в размер на 352 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещния иск до окончателното плащане. Основава иска на следните фактически твърдения: По силата на Договор за потребителски кредит № 1398895 от 04.11.2024 г., сключен между страните ищцата е получила кредит в размер на 8000 лв., преведен по сметка на ищцата чрез Изипей АД, който следвало да бъде погасен в едномесечен срок. Ищцата платила сумата от 448 лв. и е останала за плащане сумата от 352 лв., представляваща непогасена главница. Моли предявеният от ищцата иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а насрещният иск да бъде уважен. Претендира за разноски. Ищцата като ответник по насрещния иск признава, че дължи неплатената по договора главница в размер на 352 лв. Възразява да й бъдат възлагани разноските по насрещния иск. В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея адв. ••• в писмена молба поддържа исковата молба и моли да бъде уважен предявеният иск, като бъдат присъдени направените разноски на ищцата. Адв. ••• претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ответникът не се представлява. В писмена молба моли предявеният от ищцата иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност. Претендира за разноски. След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 04.11.2024 г. между „•••“ ЕООД като кредитор и М. Р. К. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1398895, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 800 лева със срок за издължаване 19.12.2024 г.. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с лихва от 40,96 % и обща сума за връщане от 840,96 лв. Договорен е ГПР от 49,93 %. Съгласно чл. 6 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Видно от СЕФ, с който на потребителя е предоставена преддоговорна информация – т. 4.3. При кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по договора за кредит. Сключването на договора за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договора за кредити не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. Ако кредитополучателя избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя не са посочени като размер. Посочените разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита, съгласно § 1.1 ЗПК, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.“ На 05.11.2024 г. е сключен и договор за гаранция /поръчителство/ между ••• банк със седалище в Малта като гарант и М. Р. К. като клиент за обезпечаване на договора за кредит, сключен между „•••“ ЕООД и потребителя. Предвидена е такса за предоставяне на гаранцията в размер на 367,04 лв., платима ведно с кредита. Редът и условията за кандидатстване за потребителския кредит са предвидени в т. 3 от общите условия. Според т. 4.1. кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя преддоговорна информация за избрания кредит. Според т. 5 преди сключването на договора за потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността на кредитополучателя и възможността за повишаване на кредитоспособността, вкл. и чрез обезпечение, предложено от последния - предоставено от гарант чрез договор за поръчителство или поръчителство от поръчител – физическо лице, предложен от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Съгласно т. 5.8. от ОУ Поръчителят/гарантът е задължен солидарно с кредитополучателя. Според т. 6.3 и т. 6.4 договорът за кредит се счита сключен с изпращане на съгласие за сключване от кредитополучателя по един от предвидените начини - СМС, код за потвърждение на интернет страницата на кредитора, потвърждение за сключването на договора на потребителския профил на клиента или чрез собственоръчно подписване, което съгласие следва да бъде изпратено в рамките на 48 часа от уведомлението от дружеството за одобрение на потребителския кредит. В т. 9.5. са посочени банковите сметки на дружеството кредитор в Пощенска банка и Банка ДСК или алтернативно е предвидена възможност за плащане на месечните вноски чрез Изи пей по клиентския номер на дружеството. Видно от разписката на л. 49, на 04.11.2024 г. ответникът е превел на ищцата чрез Изи пей отпуснатия кредит в размер на 800 лв. Според представените разписки за извършените плащания от ищцата по договора за кредит чрез Изи пей /л. 44- 48/ ищцата е платила по договора за кредит, съответно на 19.12.2024 г. – 80 лв.; на 26.12.2024 г. – 160 лв.; на 10.01.2025 г. – 80 лв.; на 17.01.2025 г. – 80 лв. и на 06.03.2025 г. - 48 лв. Общо платените вноски по кредита възлизат на 448 лева. Посоченото се потвърждава от справката за извършените плащания от ищцата, представена от ответника. С оглед признанието на ищцата на дължимия остатък от главницата по договора за кредит в размер на 352 лв., съдът приема, че в действителност неплатената главница е в този размер. При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният от ищцата иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни - страните по договорното кредитно правоотношение. Безспорно се установи, че в случая между страните е бил сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 10, ал. 1 ЗПФУР е предвидено задължение за доставчика на услугата да уведоми своевременно потребителя за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. В чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР изрично е предвидено, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ. Според разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Ал. 4 предвижда, че писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. От страна на ищцата се представят преддоговорната информация, както и общите условия за предоставяне на потребителски кредити от „•••“ ЕООД, поради което съдът приема, че същите са достигнали до нея и са й известни и че от страна на ответника необходимата информация по чл. 10 ЗПФУР действително е била предоставена и получена по предвидения начин. Чл. 18, ал. 5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП. С оглед признанието на неизгодния за ищцата факт, съдът приема, че същата е получила от ответника кредит в размер на 800 лв. въз основа на процесния договор за кредит, които е следвало да върне съобразно погасителния план като брой погасителни вноски, размер и елементи на вноските, както и падеж на вноските. От начина, по който е формулирана клаузата на чл. 6 от договора за кредит, оспорена от ищцата като нищожна, не става ясно каква точно е функцията на поръчителството/гаранцията, респ. между кои страни следва да бъде сключен договорът и дали се касае за двустранно или тристранно споразумение. Самият договор за кредит е сключен между кредитора „•••“ и кредитополучателя М. К., а тази клауза обвързва и третото за кредитното правоотношение лице - „••• банк“, като договорът за кредит е двустранен и е сключен от страните по него, но не и от гаранта. Не се ангажират доказателства от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, да докаже валидността на клаузата за обезпечение, респ. на сключения договор за гаранция. Оскъдното съдържание на клаузата на чл. 6 от договора и непредоставена допълнителна информация за конкретните условия по този договор за поръчителство сочат на невъзможност за ищцата спокойно и разумно да прецени дали договорът за кредит, съдържащ и тази клауза, е изгоден за него и дали изобщо би искал да сключи договора при тези условия. Именно поради липсата на конкретни данни в договора за кредит за условията на поръчителството са направили невъзможно ищцата да се запознае с всички условия по кредита и да вземе мотивирано решение за сключването му. По този начин клаузата е неточна, неясна и двусмислена, тъй като не предвижда конкретни права и задължения за потребителя; не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора досежно поръчителството, а освен това и клаузата не е индивидуално уговорена, в какъвто смисъл ответникът не ангажира доказателства. Освен това съдът счита, че конкретният избор на поръчител е фиктивен, тъй като изначално е предложен на потребителя от кредитополучателя. При това положение клаузата на чл. 6 от договора е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В този смисъл и неоснователно е твърдението, че след като ищцата не се е отказал от договора за кредит в предвидения 14-дневен срок /чл. 10 от договора за кредит/, то същата е била съгласна с него и е приела условията на кредитора за поръчителя. Неупражняването на правото й на отказ не заздравява пороците на договора и не го прави действителен във всичките му части. Освен това клаузата на чл. 6 от договора е сключена при изначална липса на еквивалентност на насрещните престации и поставя в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора - потребителя, поради което е нищожна и като неравноправна. Срещу заплащането на възнаграждение за тази допълнителна услуга реално потребителят не получава еквивалентна насрещна престация. Обратното кредитодателят получава обезпечение от предложено от него лице, което в случая е и свързано лице /при извършена служебна справка в търговския регистър по партидата на ищцата се установи, че едноличен собственик на капитала му е ••• СЕ/ и избрано от потребителя поради липса на друга възможност, срещу което потребителят в негова вреда се задължава да заплати възнаграждение в размер многократно надвишаващ допустимия размер. В случая договорената такса за предоставянето на гаранция от 367,04 лева е в размер почти половината от отпуснатия кредит, което е несъвместимо с нормалните възнаграждения за обезпечения и противоречи на общоприетия морал в договорните отношения и принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение. Посоченият в договора за кредит ГПР от 49,93 % не е действителният такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимото възнаграждение за допълнително сключения договор за гарант /поръчителство/. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР - не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Както се посочи, нито в договора за кредит, нито в общите условия, в общата сума, дължима от потребителя, не е включена таксата /възнаграждението/ по договора за гаранция/поръчителство. Тя представлява косвен бъдещ разход по кредита, поради което следва да бъде изрично посочена в ГПР, което в случая не е направено. Реалното включване на този разход в ГПР автоматично увеличава неговия размер до 12160.2556 %, изчислено с помощта на изчислителния модул за ГПР на калкулатор.бг, надхвърлящ значително предвидения законов горен праг, което е в явно противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Определяйки отделно стойността на гаранцията/поръчителството и то в отделен договор, се цели заобикаляне на посочените законови разпоредби. Отпускането на кредита е обвързано именно със сключването на договор за поръчителство, респ. с клаузата на чл. 6 от договора, тъй като така се повишава оценката за кредитоспособността на кредитополучателя и представлява условие за отпускането на кредита. Не случайно е посочена в т. 5 от общите условия за предоставяне на потребителски кредити – „Условия за предоставяне на потребителски кредит. Възможност за повишаване на кредитоспособността чрез предоставяне на обезпечение.“ Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Клаузата на чл. 6 от договора за кредит не отговаря на действителния ГПР, включващ всички разходи по кредита, включително и таксата /цената/ за гарант /поръчителство/, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗПП и обуславя неравноправния характер на договора, а оттам и неговата нищожност. В решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, §. 55 изрично е прието, че „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.“ Ще следва предявеният от ищцата иск за нищожност на договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен. Относно насрещния иск: Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както се установи по-горе при усвоен кредит в общ размер от 800 лв., като ищцата е погасила суми в общ размер 448 лева. Дължимият непогасен остатък от главницата по договора за кредит е в размер на 352 лв., който размер се признава от ищцата като неплатен. ще следва да бъде осъдена ищцата да плати на ответника остатъка по кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане. Относно разноските: Ищцата е направила разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лв. Адв. ••• – пълномощник на ищцата е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в минимален размер. Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. ••• е безплатна за ищцата като материално затруднено лице, съгласно представения договор за правна защита и съдействие на л. 31. Право на преценка на адвоката е да установи условията за безплатната правна помощ при сключването на договора с клиента, която преценка не подлежи на съдебен контрол, съгласно установената съдебна практика. С оглед изхода от спора, ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв. ••• адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв. - минималният, определен в чл. 7, ал. 2, т. 1 НВАР, като при определянето на размера на възнаграждението съдът се съобрази с невисоката сложност на делото, поради многобройната съдебна практика по подобни казуси, както и отчете обема и вида на осъществяваната от пълномощника на ищеца правна защита и я съобрази със защитавания материален интерес и с разрешенията в § 2 и 3 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № C‑438/22, и счита, че адекватният размер на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед положения труд, сложността на делото и защитавания материален интерес е в определения минимален размер. В този смисъл неоснователно е възражението за прекомерност. Неоснователно е посоченото от ищцата, че не дължи разноски по насрещния иск. Цитираната от нея практика на СЕС касае кондикционни искове, а не искове за реално изпълнение, какъвто е настоящият насрещен иск, поради което е неотносима към случая. Ще следва с оглед изхода от насрещния иск да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение по насрещния иск в минималния размер, предвиден в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 от НЗПП, а именно в размер на 200 лв. От извършена служебна справка в счетоводството на РС - Смолян се установи, че ответникът не е заплатил дължимата държавна такса по насрещния иск в размер на 50 лв., въпреки, че го е посочил в исковата молба по насрещния иск и е описал като приложение вносна бележка за платена ДТ. С оглед уважаването на насрещния иск ще следва да бъде осъдена ищцата на основание чл. 81, вр. чл. 77 ГПК да заплати по сметка на РС - Смолян държавна такса по насрещния иск в размер на 50 лв..