Решение № 13077 от 1.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3819/2026 г.

Производството е образувано по искова молба от С. Г. Д. против „ЕН БИ ПИ“ ООД. Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № ••••• г. е заемал при ответника длъжността „фармацевт магистър“ с месторабота – Нови Искър, Аптека „Нота Бене“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от страна на ищеца с 30-дневено предизвестие, връчено на 01.12.2025 г. и следователно – от 01.01.2026 г. Твърди, че има вземания към ответника, както следва: сумата 16 519, 33 евро (32 309 лв.), представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода м.04.2024 г. – м.12.2025 г.; сумата 1 935, 03 евро (3 784, 59 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 01.05.2024 г. – 11.02.2026 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЕН БИ ПИ“ ООД, с който оспорва исковете. Твърди, че трудовият договор не е подписан от управителя на дружеството М.Б.Я., а от неизвестно лице. Твърди, че подписът, положен за работодател, с който е удостоверено постъпването на ищеца на работа, не е на управителя на дружеството М.Б.Я.. Оспорва ищецът да е постъпил на работа. Оспорва ищецът да е полагал труд през исковия период. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В първото по делото открито съдебно заседание ищецът уточнява фактическите си твърдения, а именно – че е полагал труд със съгласието на работодателя не в обекта в Нови Искър, а в друг обект, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••“, бл. •••••, аптека „Нота Бене“. Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна: Представен е трудов договор № 0••••• г., сключен между С. Г. Д. и „ЕН БИ ПИ“ ООД за длъжността „фармацевт магистър“ в Отдел „ЕН БИ ПИ“ ООД и месторабота Нови Искър, Аптека „Нота Бене“ при месечно възнаграждение 2000 лв. Видно от договора, служителят се задължава да постъпи на 05.04.2024 г. Договорът е подписан от страните, в т.ч. за работодател. Удостоверено е, че служителят е постъпил на работа на 05.04.2024 г. Подадено е уведомление по чл.65, ал.5 КТ до НАП за сключения договор. Представено е предизвестие от С. Г. Д. до „ЕН БИ ПИ“ ООД, връчено на 01.12.2025 г., за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.01.2026 г. От представената справка за осигурителен доход от НАП се установява, че ответното дружество „ЕН БИ ПИ“ ООД като осигурител е внасяло осигуровки за ищеца за периода м.04.2024 г. – м.10.2025 г., за който период е издадена справката. Представени са графици за смени в аптека „Нота Бене“, гр. Нови Искър за исковия период, в които ищецът не фигурира. Пред СРС е разпитана свидетелката Л.А.О., която депозира показания, че е магистър-фармацевт, управител на обект – аптека в гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ № 275 и работи в този обект от м.12.2020 г.; че лицето С. Д. не се е явявало на работа в обекта; че не познава това лице и никога не е работила с него; че в периода м.04.2024 г. – м.12.2025 г. такова лице не е работило в обекта. Заявява, че тя изготвя графиците за работа в аптеката и такова лице не е фигурирало в тях. Свидетелката депозира показания, че „Нота Бене“ има над тридесет аптеки в гр. София, като не във всички тях се приготвят екстемпорални форми. Заявява, че има обект – аптека в ж.к. „•••••“. Пред СРС е разпитана и свидетелката Н. К. Х., която депозира показания, че е работила в аптеки „НОТА БЕНЕ“ от 2017 г. до края на 2024 г. – в аптека „НОТА БЕНЕ“ ж.к. „Младост-4“, бл. ••••• на длъжност „помощник – фармацевт“ и последно като „ръководител на лаборатория“; че в обекта в ж.к.“Младост-4“ има екстемпорална лаборатория за приготвяне на лекарства по индивидуална рецепта, като през периода, през който свидетелката е работила, не е имало друга действаща лаборатория във верига аптеки „НОТА БЕНЕ“. Заявява, че познава С. в качеството си на „магистър фармацевт“, тъй като са били колеги в обекта в “Младост-4“; че той е изготвял екстемпоралните рецепти, бил е включван в графиците за аптека „НОТА БЕНЕ“, които лично е изготвяла графиците за работния процес; че ищецът е давал смени два пъти седмично по 8 часа в обекта в ж.к. „Младост – 4“; че ищецът е описвал всяка една рецепта, която приготвя в лабораторен дневник, който свидетелката е имала на разположение и е виждала. По делото е представено извлечение от Регистъра на издадените разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти, от което е видно, че за обект – аптека, находяща се в гр. София, ж.к. „•••••“, бл. •••••, е издадено разрешение № АП-2202006182-2/02.06.2025 г. на „ЕН БИ ФАРМА“ ООД. Представени са и 2 бр. разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти – с № АП-631-1/28.10.2016 г. и № АП-2202006182-2/02.06.2025 г., издадени на „ЕН БИ ФАРМА“ ООД за обекта, намиращ се в ж.к. „•••••“, бл. •••••. При така установеното съдът намира от правна страна следното: По иска по чл.128 КТ: В тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период между него и ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание, по което е изпълнявал задължението си да престира труд, поради което в негова полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на исковата сума. Установи се по делото, че между страните е сключен трудов договор № 0••••• г. за длъжността „фармацевт магистър“ в Отдел „ЕН БИ ПИ“ ООД и месторабота Нови Искър, Аптека „Нота Бене“. Съгласно чл.63, ал.4 КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено – чрез акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпването /в посочения смисъл – решение № 156 от 16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г. на ВКС, III ГО/. В случая, видно от представения трудов договор, в същия е удостоверено писмено, че служителят е постъпил на работа на 05.04.2024 г. Подадено е уведомление по чл.65, ал.5 КТ до НАП за сключения договор. В тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд по сключения с ответника трудов договор през заявения исков период. Установи се от показанията на свидетелката О., а не се и оспорва от самия ищец, че той не е полагал труд в уговореното място на работа – обект в гр. Нови Искър. Ищецът твърди да е полагал труд в друг обект със съгласието на работодателя, а именно – аптека в ж.к. „•••••“. Твърденията на ищеца са, че аптеки „Нота Бене“ са верига, която се оперира не само от ответното дружество, а от голяма корпоративна структура. От показанията на свидетелката Х. се установява, че ищецът е полагал труд в периода от 05.04.2024 г. до края на 2024 г. в аптека „Нота Бене“ в гр. София, ж.к. „•••••“, бл. 479А, до който момент свидетелката депозира показания да е работила в обекта. Този обект обаче не е уговореното място на работа по сключения между страните трудов договор. Същевременно, по делото не се установява писмено съгласие на страните за изменение на трудовото правоотношение. Не се установява съгласие на работодателя ищецът да полага труд на място, различно от уговореното. Наред с това, обектът, в който се установява ищецът да е полагал труд през част от исковия период – до края на 2024 г., е обект, за който разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти е издадено на друго дружество – „ЕН БИ ФАРМА“ ООД, различно от ответното, т.е. не може да се приеме, че това е обект, стопанисван от ответника. Извод в различен смисъл не следва от показанията на свидетелката Х., че тя е работила в същия обект в ж.к. „Младост“, но трудовият й договор е бил сключен с „ЕН БИ ПИ“ ООД. Извод в различен смисъл не следва и от представената справка за осигурителен доход от НАП, от която е видно, че ответното дружество „ЕН БИ ПИ“ ООД като осигурител е внасяло осигуровки за ищеца за периода м.04.2024 г. – м.10.2025 г. Ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно престиране на труд през исковия период. В случая полагане на труд през част от исковия период – до края на 2024 г. се установява, но не в обект на ответното дружество, а за остатъка от периода – м.01.2025 г. – м.12.2025 г. полагане на труд не се установява, поради което искът се явява неоснователен. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.222 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър-фармацевт, а в предвидените от закона случаи - с помощник-фармацевт, като на територията на Република България може да открие не повече от 4 аптеки. Дори това да обяснява защо е необходимо веригата аптеки да се оперира през различни юридически лица, в контекста на процесното трудово правоотношение, се касае за трудов договор, сключен с едно дружество-работодател, по който се престира труд в обект на друго дружество, различно от работодателя. Ирелевантно в случая е, че се касае за една и съща верига аптеки. По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер. По разноските: С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото. Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 24.03.2026 г. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая, видно от представения договор за правна защита, в същия е посочен единствено размер на уговорено възнаграждение, но не и начин на плащане – било то в брой, за да се обсъжда дали договорът има характер на разписка, или по банков път, в който случай липсват и доказателства за плащане по банков път. Предвид изложеното не може да се приеме за доказано реално извършване на твърдените разноски, поради което същите не следва да се присъждат. Воден от гореизложеното, съдът