Решение № 22 от 29.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1446/2022 г.

Производството е по реда на гл.ХХII НПК.

На 17.06.2020г., СНС - закрит е постановил по НОХД № 1749/2018г.

Присъда относно подсъдимите както следва:

Подсъдимият М. С. К. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.219 ал.1 НК и съответно на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение с посочената правна квалификация и изразяващо се в това, че на 05.11.14г. в гр.•••, обл.Ловешка, в качеството на длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б.„а“ НК – ••• на Община Ловеч, при условията на независимо съпричиняване с Т. В. С., не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество, като извършил фактическото приемане на 1 бр. атракционно влакче в нарушение на глава Е „Наблюдение и контрол при изпълнение на договори“, раздел IV, т.2 на Процедурен наръчник на Община Ловеч, приет на осн.заповед № 353/14.04.14г. на Кмета на Община Ловеч и влязъл в сила на 01.06.14 г., раздел V, чл.12 ал.3 от Договор № BG161РО001/3.1-03/2010/032-D- 24/03.09.14г. за „Доставка на атракционно влакче по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, вследствие на което последвали други значителни щети за Община Ловеч – сумата от 210 034, 52лв., представляващи разлика между заплатените от Община Ловеч суми – общо 359 732, 55лв., преведена с платежно нареждане от 16.09.14г. по фактура № 1000000102/03.09.14г., издадена от ДЗЗД Еврогеймс гр.Варна за сумата от 179 866, 28лв. и платежно нареждане от 15.12.14г. по фактура № 2000000001/05.11.14г., издадена от ДЗЗД Еврогеймс гр.Варна за сумата 179 866, 27лв. – и сумата от 149 698, 03 лв., представляваща пазарна стойност на полученото атракционно влакче.

Подсъдимата Т. В. С. е призната за невиновна и на осн.чл.304 НПК е оправдана по вменените й две отделни престъпления, съответно 1. За престъпление по чл.219 ал.1 НК и изразяващо се в това, че на 06.11.14г. в гр.•••, обл.Ловешка, при условията на независимо съпричиняване с М. С. К., в качеството й на длъжностно лице по см.на чл.93 т.1 б.„б“ НК, възникнало съгласно - Заповед № 874/27.08.2012г. на Кмета на община Ловеч, с която е определил Т. В. С. за ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, - Заповед № 963/20.09.2012г. на Кмета на община Ловеч, раздел І, чл.1.1, т.4, в частта, с която са й вменени задължения да организира и координира процедурите по другите дейности, свързани с проекта, по т.13, с която й е вменено задължение текущо да координира и контролира разработването на различни документи, съгласно българското законодателство, и по т.14, с която й е вменено задължение да отговоря за осигуряване на необходимите документи при мониторинга и контрола на дейностите и направените разходи, - Заповед № 1078/08.09.2014г. на Кмета на община Ловеч, с която Т. В. С. е определена, като ръководител на проект, да осъществява контрол по изпълнението на Договор № BG161РО001/3.1-03/2010/032-D-24/03.09.2014г. за „Доставка на атракционно влакче – локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, не положила достатъчно грижи за работата, възложена й с цитираните заповеди и с граждански договор № 161PO001/3.1-03/2010/032-08/27.08.12г., сключен с Община – Ловеч, представлявана от Кмета М. К., като е нарушила раздел V, чл.12, ал.3 от Договор № BG161РО001/3.1- 03/2010/032-D-24/03.09.14г. за „Доставка на атракционно влакче – локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, съгласно който Възложителят е длъжен при приемане на доставката да извърши проверка на съответствието й с оферираните параметри, и приела 1 бр. атракционно влакче - локомотив с два вагона, без да извърши фактическа проверка за съответствие с оферираните параметри, а само удостоверила това обстоятелство чрез подписване на 06.11.14г. на приемо-предавателен протокол, съдържащ техническа спецификация на доставеното оборудване по вид и количество, чрез който се удостоверява, че Изпълнителят (ДЗЗД „Еврогеймс“) е предал, а Възложителят (община Ловеч) е приел съответната доставка в срок и оборудването, без забележки, вследствие на което последвали други значителни щети за Община – Ловеч – сумата от 210 034, 52 лв., представляващи разликата между: реално заплатената от Община Ловеч сума от 359 732, 55лв., преведена с платежно нареждане от 16.09.14г. по фактура № 1000000102/ 03.09.14г., издадена от ДЗЗД Еврогеймс гр.Варна за сумата от 179 866, 28 лв. и платежно нареждане от 15.12.2014г. по фактура № 2000000001/ 05.11.2014г., издадена от ДЗЗД „Еврогеймс“ – гр.Варна, за сумата от 179 866, 27лв., и сумата от 149 698, 03лв., представляваща пазарна стойност на полученото атракционно влакче – локомотив с два вагона.

2. Подсъдимата Т.С. е призната за невиновна и за извършено престъпление по чл.311 ал.1 НК, а именно за това, че на 06.11.14г. в гр. Ловеч, обл.Ловешка, в качеството й на длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б. „б“ НК, възникнало съгласно Заповеди с №№ 874/27.08.12г., 963/20.09.12г. и 1078/08.09.14г., всичките на Кмета на Община Ловеч и съгласно същите съответно, подсъдимата е определена за ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“; вменени са й задължения да организира и координира процедури по други дейности, свързани с проекта, задължения за текущ контрол и координиране разработването на различни документи и задължение да отговоря за осигуряване на необходимите документи при мониторинга и контрола на дейностите и направените разходи; подс.Т. С. е определена, като ръководител на проект, да осъществява контрол по изпълнение на Договор № BG161РО001/3.1-03/2010/032-D-24/03.09.14г. за „Доставка на атракционно влакче – локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“ в кръга на службата си съставила официален документ – Приемо- предавателен протокол от 05.11.14г., в който удостоверила неверни обстоятелства и изявления, както следва:

1. Че протокола е подписан от С. на 05.11.2014 г., а реално същата го е подписала на 06.11.14г.;

2. Че тя е приела оборудването без забележки, като фактическото приемане е извършено от Възложителя – кмета на Община Ловеч М. К. с цел да бъде използван този документ, като доказателство за тези обстоятелства и изявления пред Община Ловеч С горепосочената Присъда подс.Б. Н. Д. е призната за виновна за извършено на 06.08.14г. в Община Ловеч с административен адрес гр.Ловеч, обл.Ловешка, ул.„Търговска“ № 2, престъпление по чл.316 пр.2 вр. чл.308 ал.1 пр.2 НК и на осн. чл.78А ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000лв.

Подсъдимата Б. Н. Д. е осъдена да заплати и направените по делото разноски в размер на 2 642, 61лв. по ДП и в размер на 2 434лв в съдебна фаза, както и сумата от 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата както в нейната оправдателна част, така и в частта й относно наложеното на подс.Б. Д. административно наказание за престъплението по чл.316 пр.2 вр. чл.308 ал.1 пр.2 е постъпил протест от прокурор при СП с оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност и в необоснованост на атакувания съдебен акт.В депозирания протест и в допълненията към него се твърди, че досежно вменените на подсъдимите М.К. и Т.С. престъпления по делото са събрани безспорни доказателства, но първостепенният съд погрешно е оценил същите и на това се дължат погрешно изведените факти.В тази вр. за всяко едно от процесните престъпления се излагат конкретни съображения със съответните препратки към приобщените доказателства и към направените от СНС фактически и правни изводи, които според държавното обвинение, са противоречиви, непълни и не почиват нито на доказаните факти, нито на материалния закон.В подадения протест и в допълненията към него са развити подробни мотиви касателно престъплението по чл.219 НК, обвинение за което е повдигнато на подсъдимите К. и С., като в заключение се гради извод за наличие на един усложнен фактически състав, при който поредица от действия и бездействия водят до настъпване на противоправните последици.Конкретно за престъплението по чл.311 ал.1 НК, вменено на подс.С., също са наведени доводи – обсъжда се качеството на удостоверителен документ на инкриминирания приемо-предавателен протокол и задължението на подсъдимата за правилното, стриктно и законосъобразно водене на документацията по проекта.

В контекста на наведения довод за необоснованост на постановената присъда в допълненията към протеста се акцентира на липсата на качествен, задълбочен и пълен доказателствен анализ, който порок се приравнява на липса на мотиви, според СП.

Касателно присъдата в частта й относно подс.Б.Д. в протеста се излагат съображения за правилно приложение на чл.78а НК, но се твърди, че определеният размер на наложеното административно наказание е занижен и в тази насока се навеждат конкретни аргументи против изложения от СНС мотив за наличие на ниска степен на обществена опасност на самото деяние.

Във въззивния протест се отправя искане за отмяна на атакуваната присъда в нейната оправдателна част, като на осн.чл.336 ал.1 т.2 НПК се постанови нова присъда, с която подсъдимите К. и С. да бъдат признати за виновни във вменените им престъпления, като се изразява и конкретно становище относно параметрите на наказанието. Досежно присъдата в нейната осъдителна част относно подс.Б.Д. и на осн.чл.337 ал.2 т.1 НПК се отправя искане за изменение на същата и увеличаване размера на наложеното наказание до максимално допустимия такъв от 5 000лв.

Против присъдата на СпНС в осъдителната й част за престъплението по чл.316 пр.2 вр.чл.308 ал.1 пр.2 НК и в частта й относно присъдените разноски е постъпила и въззивна жалба и допълнение към нея от адв.П. В. – защитник на подс.Б.Д. с наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразени в липса на прецизен доказателствен анализ в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 НПК, и доводи за нарушение на материалния закон.С процесната въззивна жалба се отправя искане за отмяна на постановената присъда в атакуваната й част, като съобразно изложените възражения, алтернативно се заявява искане за постановяване на оправдателна присъда на осн.чл.334 т.2 вр. чл.336 ал.1 т.3 НПК или при евентуално потвърждаване на осъдителната присъда да се измени същата в частта й относно разноските до размер на действително направените такива във вр. с вмененото документно престъпление на подс.Д.. Депозираният протест и въззивната жалба са подадени в срока по чл.319 ал.1 НПК.Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгл.чл.321 НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

Въззивният съд в хода на проведеното въззивно съдебно следствие прие отправените от държавното обвинение доказателствени искания за съотносими към предмета на доказване, като уважи и доказателствени искания на защитата и съответно приобщи към доказателствената съвкупност нови писмени и гласни доказателства.

В хода на въззивното производството и в с.з. на 18.05.2022г. с нарочно съдебно определение на осн. чл.334 т.4 вр. чл.24 ал.1 т.3 НПК и вр. чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.4 НК съдът отмени Присъда от 17.06.2020г. на СНС-закрит, постановена по НОХД № 1749/18г., в осъдителната й част относно подс.Б.Д. (както за престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.1 пр.2 НК, така и в частта досежно присъдените разноски) и прекрати наказателното производство против горепосоченото подсъдимо лице, поради изтекла абсолютна давност.

В хода на съдебните прения по делото представителят на АСП заявява, че поддържа протеста с изложените в него доводи и искания, които преповтаря и предлага същият да бъде уважен.Изразява становище за неправилност и необоснованост на постановената оправдателна присъда за подсъдимите К. и С. – твърди се неправилно приложение на материалния закон, предопределено от допуснато нарушение на процесуалните правила за цялостен, обективен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, свързани с правилното изясняване на обстоятелства, включени в предмета на доказване.В тази вр. се сочат конкретни доказателствени източници и участващият по делото прокурор излага свой собствен доказателствен коментар на същите, градейки извод за безспорна доказаност на всички съставомерни елементи за вменената на двамата подсъдими престъпна деятелност.Отправя се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановява на нова такава, съгласно която подсъдимите К. и С. бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, а алтернативно се отправя и искане за връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд с довод за липса на мотиви.

Защитниците на подс.К. – адв.Й. и адв.П. приемат проверяваната присъда за правилна и навеждат доводи, че събраните в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност водят до единствения правилен извод за невиновност на подс.К..Те изразяват тезата за изпълнение от страна на подсъдимия на служебните му задължения и назначаване на екип за работа по проекта „Подкрепа и развитие на туристическите атракции в гр.Ловеч“, като той лично не е задавал параметрите на атракционното влакче, не е избирал доставчик и не е участвал в приемането на обществената поръчка, поради което не е могъл и не е притежавал нормативно регламентирано задължение да участва в приемането на обществената поръчка, респ. не е реализирал поведение, включено в състава на престъплението по чл.219 ал.1 НК.Според защитата, именно св.Д. се е отклонила от задълженията си и макар да е присъствала при приемането на атракционното влакче, не е подписала Приемо-предавателния протокол, с което действие е целяла злепоставяне и компрометиране на подсъдимия.Становището на защитата за неизвършване на процесното престъпление е подкрепено и с аргумента, че съобразно доказателствения материал, инкриминираната щета е настъпила едва през 2016г., към който момент подс.К. вече е загубил своето длъжностно качество на ••• на Община Ловеч. При горните съображения защитата приема, че по делото липсват доказателства, установяващи действия или бездействия на подсъдимия, които да са в причинна връзка с настъпилата щета.Доколкото именно подобни мотиви са изразени и от основния съд, то защитата отправя искане за потвърждаване на постановената оправдателна присъда.

В хода на съдебните прения адв.А., защитник на подс. С. развива подробни теоретични доводи за характеристиките на престъплението по чл.219 ал.1 НК и също излага свой собствен коментар на събраните по делото доказателства. Според нея, видно от приобщената доказателствена съвкупност и изхождайки от характера на изпълняваните функции и правното основание за възникването им, подс.С. не притежава качеството на длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 НК и поради това, не може бъде годен субект на нито едно от вменените й престъпления (нито на това по чл.219 НК, нито на това по чл.311 ал.1 НК).Защитата излага подробни аргументи за липса на доказателствена обезпеченост и за останалите съставемерни елементи за процесните престъпления.В тази насока се твърди изначална несъставомерност на повдигнатото на подс. С. обвинение за престъпление по чл.219 ал.1 НК – от една страна се твърди, че сочените в обвинителния титул няколко отделни заповеди на Кмета на Община Ловеч, на база на които подсъдимата изпълнява своите задължения, не притежават характеристиките на нормативни правила и не въвеждат нормативни изисквания, нарушаването на които би запълнило бланкета на сочената наказателна норма; а от друга страна се релевира довод за липса на функционална обвързаност между задълженията и реално изпълняваните функции от подсъдимата и обстоятелството на заплащане на доставената стока.В частност и касателно престъплението по чл.311 ал.1 НК освен аргумента за липса на заемано от подс.С. длъжностно качество, се излагат и мотивирани съображения, че инкриминираният документ (приемо-предавателен протокол) не представлява официален документ по см. на чл.93 т.5 НК с изискуемото правно значение, тъй като съгласно въведените с Процедурния наръчник правила, приемо- предавателеният протокол е свързан само със сроковете за получаване на съответната доставка, а само и единствено Констативният протокол е основание за заплащане.При горните аргументи защитата отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като липсват основания за нейната отмяна.

В предоставеното на подсъдимите К. и С. право на лична защита и в предоставената им последна дума те изразяват лаконично становище за поддържане на изложените от техните защитници доводи и заявяват искане за потвърждаване на постановената оправдателна присъда.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.1 вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 НПК, поради което същата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на първостепенния съд.

Действително в случая спорът между процесните страни е фокусиран върху фактите и правната им оценка, но въззивният съд следва да извърши цялостна служебна проверка и да разгледа всички въпроси, отнесени до правилността на постановения съдебен акт.Горното произтича от правомощията на въззивната инстанция, съчетаващи тези на първостепенния съд при решаването на делата с контролните функции на проверяваща инстанция.Преценката за легитимност на проведеното първоинстанционно съдебно производство предхожда тази по същество на процесния спор.В тази вр. и по мнение на настоящия съдебен състав на първо място следва да се извърши служебна проверка за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като решаването на този въпрос предопределя както насоката и обхвата на въззивната проверка, така и подлежащите на упражняване въззивни правомощия.

Въззивната инстанция намира, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се проведено първоинстанционно производство, базирано на обвинителен титул, лишен от изискуемото по чл.246 ал.2 НПК съдържание, а в същото време и от страна на основния съд са допуснати самостоятелни съществени процесуални нарушения в хода на проведеното съдебно производство, тъй като проверяваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила /чл.348 ал.3 т.2, пр.2 вр. ал.1, т.2 НПК/, изразяващи се в липса на формирана съдебна воля по въпросите по чл.248 ал.1 НПК и обективирането й в определение от разпоредително съдебно заседание.Тези нарушения не могат да бъдат санирани от САС, но са отстраними чрез връщане на делото за ново разглеждане и нова преценка на въпросите по чл.248 ал.1 НПК, подлежащи на разглеждане в разпоредително заседание.

В контекста на горното и в хронологичен план САС отбелязва, че след внасяне на ОА, първостепенният съд е насрочил делото за разпоредително заседание на 17.07.18г., като своевременно е изпратил призовки на подсъдимите лица, на техните защитници и на ощетеното юридическо лице, в случая Община Ловеч.Изпратени са и нарочни съобщения за подлежащите на обсъждане въпроси по чл.248 ал.1 НПК, като обаче нито в съобщенията, нито в постановеното в з.з. разпореждане на съдията-докладчик, нито в последствие в проведеното с.з. на страните са разяснени последиците по чл.248 ал.3 НПК, свързани със законово регламентирания преклузивен срок за изразяване на становище за допуснати съществени процесуални нарушения (това обстоятелство се отбелязва само и единствено за прецизност и изчерпателност на настоящото изложение и макар горното да представлява процесуално нарушение, то не се оценява за съществено такова, доколкото досежно подсъдимите К. и С. е постановена изцяло оправдателна присъда).

Междувременно по делото е постъпил писмен граждански иск от пострадалото лице Община Ловеч (л.131).

На 17.07.18г. било проведено разпоредително с.з. от съдебен състав с Председател съдия В. А. и съдебните заседатели Д. Г. и А. К..В заседанието участвали и всички лица по чл.247г НПК, като съдът снел самоличност на подсъдимите лица и им разяснил процесуалните права.След изслушване на становището им относно евентуалното приемане на гражданската претенция, съдът постановил нарочно определение, съгласно което не е приел за съвместно разглеждане в производството по делото същата.Тук правят впечатление мотивите на съда, а именно „макар и гражданският иск да е основателен, същият е недопустим“, респ. в този начален момент съдът си е позволил да изрази становище по същество, отбелязвайки основателността на гражданския иск, а не преценявайки само и единствено неговата процесуална допустимост – изразеното от съда становище е обективен признак за предубеденост, тъй като обосноваващите гражданската претенция факти са идентични с тези по обвинението, но въпреки това САС отново отчита крайния изход на делото, а именно постановената изцяло оправдателна присъда за подсъдимите К. и С. и не приема горния пропуск за съществен и решаващ в случая.

В проведеното на 17.07.18г. разпоредително заседание от защитата били наведени доводи за отвод на един от участващите по делото прокурори и приемайки, че следва да предостави възможност на защитата на докаже твърденията си, съдът отложил делото за 17.09.18г., като непосредствено след това Председателят на състава дори постановил изрично разпореждане за определяне на нов съдебен заседател.

За насроченото ново разпоредително заседание била изпратена призовка на Община Ловеч (л.179).

На 17.09.18г. се провело съдебно заседание от нов съдебен състав, като вместо съдебния заседател А. К., участие взел съдебният заседател Г. В..Ход на делото не бил даден и същото било отсрочено за друга дата, а именно за 16.10.18г., като следва да се подчертае, че представител на пострадалото лице Община Ловеч не присъствало на това заседание, а и за новонасроченото такова призовка въобще не му била изпратена.

На 16.10.18г. СНС-закрит в състав – Председател съдия В. А. и съдебни заседатели Д. Г. и Г. В. провели ново разпоредително заседание.Даден бил ход на делото, но от този нов съдебен състав не била снета самоличността на подсъдимите и не им били разяснени процесуалните права.Също така на това ново разпоредително заседание не присъствал представител на пострадалото лице.При горното се наблюдава първото допуснато от съда съществено процесуално нарушение – нито е снета самоличност на подсъдимите, нито са им разяснени процесуалните права, включая и регламента на чл.248 ал.3 НПК, нито е призовано ощетеното юридическо лице, нито съдът е постановил нарочно определение относно предявения граждански иск, а същият е бил наличен, тъй като е депозирана писмена молба за това.Независимо, че всяко едно от тези действия е било извършено в проведеното първо разпоредително заседание от 17.07.18г., то при наличие на промяна на съдебния състав, е следвало тези действия да бъдат отново извършени. Нещо повече – съдът не е следвало въобще да дава ход на разпоредително заседание по делото, тъй като на ощетеното юридическо лице не е била изпратена призовка и поради това, същото въобще не е било редовно уведомено за съдебното заседание, което от своя страна изключва и приложението на чл.247г ал.2 и ал.3 НПК. Призоваването на пострадалия и на ощетеното юридическо лице за разпоредително заседание намира своя смисъл в реалното им предоставяне на възможност за изразяване на становище по въпросите по чл.248 ал.1 НПК, значими и предопределящи хода на съдебното производство, тъй като по силата на предвидената в чл.248 ал.3 НПК преклузия решаването на тези въпроси е изнесено в един ранен момент на отпочване на съдебното производство.В случая ощетеното юридическо лице е лишено от тази възможност, поради неговото непризоваване.

Самостоятелно нарушение представлява и липсата на постановено от първостепенния съд нарочно определение относно приемането/неприемането на предявения писмен граждански иск, като съответно липсата на произнасяне в този смисъл е оставило висяща гражданската претенция и това само по себе си е довело до нарушение правата на ощетеното юридическо лице, в случая Община Ловеч. Както вече се отбеляза по-горе, при проведеното първо разпоредително заседание от 17.07.18г. съдът е спазил процесуалните правила и се е произнесъл с определение, съгласно което не е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск.Последвалата обаче промяна в състава на решаващия съд е обстоятелство, налагащо повторното произнасяне, което произтича от регламентирания в нормата на чл.258 НПК принцип в наказателното производство за неизменност на съдебния състав.Този основен принцип обхваща не само неизменност на съдебния състав в процеса на събиране на доказателства, респ. не намира приложение само и единствено при отпочване на съдебното следствие, но обхваща и всички други действия на съда, значими за самото производство, в това число и дължимата преценка при конституиране на страните в процеса.Съдебният състав не е отчел цялостното проявление на принципа за неизменност на състава, и в частност - неговият начален момент.Разпоредителното заседание се провежда в състав, който трябва да разгледа делото, като изискването за неизменност на съдебния състав е приложимо от началото на разпоредителното заседание.В случая първостепенният съд в проведеното разпоредително заседание на 16.10.18г. не се е произнесъл по отправената в писмен вид гражданска претенция, въпреки че е следвало да направи това, тъй като предходното произнасяне от друг съдебен състав, не обвързва волята на новия такъв, който се ползва с правомощието за самостоятелна преценка.

Проследявайки действията на основния съд и от фактическа страна, САС отбелязва, че в хода на проведеното на 16.10.18г. разпоредително заседание защитниците на подсъдимите лица са изразили единодушно становище за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с обстоятелственото изложение в процесния ОА и формулирания обвинителен диспозитив, като са отправили и изрично искане за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на съответния прокурор за тяхното отстраняване.След изслушване на страните първостепенният съд е изложил определени мотиви (макар и неизчерпателни), но не е постановил пълен диспозитив по всички точки на чл.248 ал.1 НПК, включая и такъв по чл.248 ал.1 т.3 НПК, който е значим за хода на съдебното производство.В случая съдебното определение съдържа нарочно произнасяне само и единствено по чл.248 ал.1 т.1, т.2 и т.6 НПК, но липсва произнасяне по искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и по този начин съдът отново е оставил висящ един от основните въпроси, подлежащи на обсъждане в разпоредително заседание.

В контекста на горното въззивният съд намира, че СНС-закрит не е изпълнил основното си процесуално задължение, като орган по ръководство и решаване в съдебната фаза на наказателното производство, да мотивира становище, в което да даде външен израз на вътрешното си убеждение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на разпоредителното заседание и по този начин същото да стане достояние както на страните, така и на всяка следваща инстанция.В случая съдът не се е произнесъл с пълен диспозитив, с което е препятствал изцяло възможността да се разбере какво е решил по въпросите по чл.248 ал.1 НПК. Нещо повече – именно диспозитивът на съответния съдебен акт влече неговия обвързващ характер и възникването на предвидените правни последици, в това число предопределя и процесуалната възможност за неговото атакуване и иницииране на въззивна проверка.Липсата на такъв нарочен диспозитив се приравнява на липса на проведено в цялост разпоредително заседание.Ето защо, макар и формално да е налице редовен от външна страна съдебен акт (писмен и издаден от съответния компетентен орган), то той не отговаря по съдържание и структура на изискванията на закона – нарушена е нормата на чл.34 НПК, тъй като определението на съда не съдържа мотиви и пълен диспозитив, не дава отговор на въпросите, поставени в чл. 248 ал.1 НПК, включително и за допуснати на ДП съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила.При това положение САС приема, че по същество липсва такъв, тъй като липсва надлежно волеизявление на решаващия орган, липсва властническа воля на съда по предмета на разпоредителното заседание.

Т.е. налице са пороци при проведеното разпоредително заседание и тъй като такова заседание с изслушване на становище по въпросите по чл.248 ал.1 НПК се провежда само и единствено от първоинстанционния съд, то това нарушение не може да бъде отстранено от настоящата въззивна инстанция.

На следващо място Апелативният съд констатира и допуснати съществени процесуални нарушения в иницииращия съдебното производство обвинителен титул. Така, при очертаване в ОА на релевантната фактология относно престъпната деятелност по чл.219 ал.1 НК се наблюдава неясно и противоречиво обстоятелствено описание на конкретните факти, обективно запълващи престъпния състав.

В тази вр. в ОА са изложени неясни съображения досежно сочената от държавното обвинение инкриминирана дата и деятелност, досежно съставомерния елемент „поверено имущество“ и досежно длъжностното качество на подсъдимите лица.

В случая и съгл. материалната норма на чл.219 ал.1 НК, престъплението се реализира от длъжностно лице.В обвинителния диспозитив за подс.К. изрично е вписано неговото качество на ••• на Община Ловеч и се сочи, че същият представлява длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б.„а“ НК. Верни и фактически обосновани са тези обвинителни твърдения, че подсъдимият, като ••• на Община, притежава качеството на длъжностно лице и е представител на изпълнителната власт на местно ниво.Съобразно нормите на чл.21 ал.1 т.5 и чл.38 ал.7 ЗМСМА и чл.86 ал.1 КТ, Кметът полага труд по валидно трудово правоотношение на изборна длъжност и в този смисъл изпълнява служба в кметството, представляващо местната държавна власт, поради което и като представител на изпълнителната власт, той е длъжностно лице по см. на чл.93 ал.1 т.1 б.„а“ НК. Съгласно чл.44 ал.1 т.1 ЗМСМА, той ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и в кръга на службата му е включено и правомощието по разпореждане с парични суми и с общинско имущество, респ. в определени хипотези той би могъл да е длъжностно лице както по б.„а“, така и по б.„б“ на чл.93 т.1 НК.В конкретния случай обаче и видно от даденото в ОА фактическо описание, в задълженията на подс.К., като ••• на Община Ловеч, по сключения от него с МРРБ Договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПРР са включени и определени задължения по управление и ръководене, в частност именно той е длъжностното лице, което сключва договора за безвъзмездна финансова помощ и с тези си действия поема конкретни задължения от името на Общината, включително и за целевото разходване на средствата; той е и органът, който назначава конкретния екип за работа по програмата и изпълнение на сключения договор, в това число сключва граждански договор и с подс.С. и в последствие издава конкретните процесни Заповеди, по силата на които са й вменени задължения на Ръководител на проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“, включая и процесните задължения да организира и координира процедури, текущ контрол, разработване на различни документи, осигуряване на необходимите документи при мониторинга и контрола на дейностите и направените разходи, контрол по изпълнението на Договор № BG161РО001/3.1- 03/2010/032-D-24/03.09.2014г. за „Доставка на атракционно влакче – локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитието на туристически атракции в Община Ловеч“.Т.е. при реализация на горното, подс.К. осъществява деятелност, като представител на Общината и като такъв, извършва действия на длъжностно лице по чл.93 т.1 б.„а“ НК, но извършва и ръководна работа, което препраща към чл.93 т.1 б.„б“ НК. Също така в обстоятелственото изложение на ОА изрично се сочи, че именно подс.К., в качеството си на •••, дава одобрение и подписва документи, свързани с разходване на средствата при изпълнение на сключения Договор по ОПРР, респ. той извършва и разпоредителни функции, което запълва визираната в чл.93 т.1 б.„б“ НК характеристика на длъжностното лице по управление на чуждо имущество.Т.е. сключвайки гражданския договор с подс.С. и издавайки инкриминираните Заповеди, той действа като длъжностно лице по чл.93 т.1 б.„а“ НК, но при заплащане на парични суми във вр. с дейностите по ОПРР и на база Договора за безвъзмездна финансова помощ, той действа като длъжностно лице по чл.93 т.1 б.„б“ НК, тъй като тези му действия включват управление и разпореждане с чуждо имущество (това на Община Ловеч).Тези последни задължения на подс.К. са съответни по вид и характеристики на втората категория длъжностни лица, а именно тези по чл.93 т.1 б.„б“ НК, а това от своя страна налага извод, че длъжностното качество на подсъдимия по чл.93 т.1 б.„а“ НК (само и единствено като лице, изпълняващо служба в определено ЮЛ, каквото е Общината) няма структурно и функционално отношение към инкриминираната парична сума.С оглед на горното, се налага извод за наличие на определено противоречие и несъответствие между обстоятелствената и заключителната част на ОА, което следва да бъде отстранено.В правната доктрина и съдебната практика е изведено, че субект на безстопанственост по чл.219 ал.1 НК може да бъде само длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество, или такова длъжностно лице, на което е възложена работа.Следователно, за да е деецът годен субект на престъпление по чл.219 ал.1 НК, не е достатъчно само длъжностното му качество по см. на чл.93 т.1 НК, а е необходимо на това длъжностно лице да е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или да му е възложена определена работа, което от своя страна препраща към чл.93 т.1 б.„б“ НК, а не както сочи процесният ОА. При направения обаче в последния запис на фактите с описание на всичко гореизложено и воден именно от отделните характеристики, вложени от законодателя в понятието длъжностно лице, то се заключава, че дадената в обвинителния диспозитив правна оценка на длъжностното качество на подс.К. по чл.93 т.1 б.„а“ НК не кореспондира с фактическото изложение, което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение.

Подобно нарушение се наблюдава и относно очертаното в ОА длъжностно качество на подс.С., като длъжностно лице по чл.93 т.1 б.„б“ НК. В обстоятелствената част на обвинителния титул са описани всички установени от държавното обвинение действия на подсъдимата, но липсва нарочно уточнение коя точно хипотеза на горната норма запълват същите, а както правилно е изтъкнала защитата в разпоредителното с.з., функциите по пазене и управление на чуждо имущество са различни от тези по управление и ръководене и по този критерий е нужно да се прави разграничението между двете хипотези, визирани в чл.93 т.1 б.„б“ НК. Т.е. подобно и при описанието за подс.К., и тук е изложено подробно обстоятелствено описание, но липсата на категоричност и изрично уточнение поставя съдът в ситуация сам да избере съотносимите факти и на база на същите сам да изведе и то по аналитичен път правилната правна оценка, което е недопустимо и е вмешателство в самостоятелната компетентност на държавното обвинение по чл.46 ал.1 НПК да повдига обвинение за конкретно престъпление от общ характер.Само и единствено органите на държавното обвинение следва да отграничат и изрично да посочи фактите, които приемат, че запълват съответния престъпен състав, а не да поставят съда в ситуация да предполага волята им и сам да избере и „да отсее“ съотносимите факти, измежду всички тези, вписани в ОА.

За съставомерен елемент за престъплението по чл.219 НК се сочи и „повереното имущество“, но тук отново ОА „мълчи“. В тази вр. са изложени редица факти, но отново липсва изрично отграничение в какво се изразява „повереното имущество“ – дали за такова следва да се приемат паричните средства, включени в бюджета на Община Ловеч, включая и тези, отпуснати по сключения Договор за безвъзмездна финансова помощ (преимуществено в тази насока са описани факти в обстоятелствената част) или е самото аткракционно влакче (сочено в заключителната част), което след придобиването му става част от имуществото на Общината, макар и да не отговаря на предварително зададените параметри, а и инкриминираната щета е формулирана като разлика между действително заплатената такава и пазарната стойност на подобно атракционно влакче. Т.е. отново е оставено на преценката на съда да изведе по аналитичен път този съставомерен елемент, а същият не е изрично визиран, за да е ясна волята на обвинението, а от там и за да е възможна правилната съдебна преценка за съотносимост на доказателствата.В допълнение и в контекста на горното се подчертава и посочената в ОА конкретика – от една страна в ОА се твърди фактът на предвидено закупуване на атракционното влакче за сумата 300 000лв. без ДДС при 100% финансиране от безвъзмездната финансова помощ (л.4), а в последствие се сочи, че на 08.08.13г. в изпълнение на сключения договор по ОПРР и по извънбюджетната сметка на Общината е постъпила от МРРБ сумата от 521 780, 95лв., от които само 125 906, 39лв. са предназначени за доставка на атракционното влакче (л.44), а в същото време се твърди и фактът, че за тази доставка Община Ловеч е направила разходи от 359 732, 55лв. с ДДС и от тях са верифицирани 321 960, 63лв. с ДДС (съответно 273 666, 53лв. са финансирани от ЕФРР, 32 196, 06лв. от държавния бюджет и 16 098, 03лв. от общинския бюджет). Т.е. на първо място липсва изрично посочване на обстоятелството на реално постъпила и то в цялост по сметка на Общината на предварително определената сума от 300 000лв. без ДДС (сочи се само сумата от 125 906, 39лв.) и ако се приеме, че „повереното имущество“ включва именно паричните средства по ОПРР, то по какъв начин подсъдимият е допуснал нарушение по ръководене и управляване на цялата парична сума в пълен размер, без да е получил същата, респ. същата към инкриминираната дата все още не му е предоставена, като „поверено имущество“.

Настоящият съд установява и друг порок в процесния ОА. Съгласно обвинителния диспозитив за подс.К., се твърди допуснато конкретно нарушение на Процедурния наръчник на Община Ловеч в сила от 01.06.14г., като не е извършил конкретни фактически действия, а именно не е извършил проверка на качеството на доставената стока (атракционно влакче) и не е съставил и подписал Констативен протокол, съгласно горецитирания наръчник.Т.е. сочи се конкретно дължимо и неизпълнено поведение, запълнено от две отделни и то очертани в кумулативна даденост бездействия (по неизвършване на качествена проверка и по неизготвяне на КП). В тази вр. и за първата част на обективираното от подсъдимия поведение е налице определено обстоятелствено изложение (л.17-л.18 от ОА), но за втората част липсват описани факти.Наведени са данни за момента на приемане на Процедурния наръчник и въведените със същия правила, включая и задължението за последователно съставяне на приемо-предавателен протокол и на КП и придаденото на тези два документа значение, но в обстоятелствената част на ОА липсва изрично изложение за несъставяне и неподписване от подсъдимия на изискуемия КП. Този факт се сочи само и единствено едва в заключителната част на ОА. Тук съдът подчертава, че бездействието по несъставяне на изискуемия КП по своята същност представлява един отрицателен факт, но това не го лишава от качеството му на факт от обективната действителност и като такъв, същият следва да бъде изрично вписан в обстоятелственото изложение на ОА, а не да е въведен едва в заключителната част, като обвинително твърдение.Т.е. в тази вр. липсва фактическо обвинение, което представлява съществено процесуално нарушение.

Допуснато е и нарушение касателно очертаната инкриминирана дата за престъплението по чл.219 ал.1 НК. За такава относно подс.К. се сочи 05.11.14г., а за подс.С. съответно 06.11.14г.Следва да се има предвид, че престъплението по чл.219 НК е резултатно такова и изисква настъпване на определен съставомерен резултат, в случая друга значителна щета.Последната е имуществена такава и е в размер на 210 034, 52лв., но с оглед описаните факти, към сочената инкриминирана дата щетата все още не е настъпила.Действително в обвинителния диспозитив се твърди, че размерът на щетата представлява разликата между пазарната стойност на атракционното влакче и реално заплатената такава от 359 732, 55лв., платена на доставчика на два пъти (съответно на 16.09.14г. и на 15.12.14г.), но този запис в заключителната част на ОА представлява вид пояснение за начина на формиране на самата щета, като тези две отделни дати на реално извършено плащане не са визирани за инкриминирани такива.Т.е. вписаната в обвинителния диспозитив инкриминирана дата (съответно 05.11.14г. за подс.К. и 06.11.14г. за подс.С.), съпоставена с обстоятелственото изложение, съдържащо данни за настъпилата щета, но във времеви момент, следващ същата позволява на съда да формира извод за наличие на определено несъответствие между обстоятелствена и заключителна част на процесния ОА, което несъответствие се оценява за съществено процесуално нарушение.

Видно от заключителната част на ОА, мотивът на държавното обвинение да посочи за пострадало лице именно Община Ловеч се базира на факта на закупуване на стока (в случая атракционно влакче), неотговаряща на предварително зададените технически параметри и невъзможност за ползването му по предварително определения начин (изминаване на точно фиксиран маршрут), но все пак е закупена стока, годна за ползване, макар и не по предвидения маршрут (именно поради това, щетата е формирана като разлика между заплатената сума и реалната пазарна стойност).В даденото в ОА обаче обстоятелствено описание се сочат и факти за наложена с нарочно Решение от 2016г. финансова корекция на Общината по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ и в резултат на това, от същата е възстановена определена сума, но през 2016г. (л.46), респ. след инкриминираната дата, което налага извод за липса на настъпила реална вреда за Общината през 2015г., тъй като за заплащане на влакчето са ползвани парични средства по ОПРР, а не от предварително одобрения общински бюджет за 2015г.Т.е. при направеното фактическо описание с горното съдържание се заключава за наличие на неяснота относно датата на настъпване на инкриминираната вреда, което реално е и датата на довършване на престъплението, а от там неяснота и във волята на държавното обвинение – ако се приеме за инкриминирана дата тази, сочена в ОА, то заплатената парична сума включва не само средства от общинския бюджет, но и такива от ОПРР и такива от държавния бюджет (л.32), респ. пострадал е не само Община Ловеч, но и Държавата; а ако се приема за пострадал само и единствено Община Ловеч, то за дата на настъпване на щетата водещи се явяват вписаните факти на възстановяване на една значителна част от сумата през 2016г. Тези различни по своето съдържание факти не само създават неяснота във волята на държавното обвинение, но и противоречат на очертаните в обвинителния диспозитив съставомерни елементи.В този смисъл и в изпълнение на императивното задължение по чл.246 ал.2 НПК прокуратурата следва да изложи пълно описание на установените в хода на разследването факти, запълващи съответния престъпен състав, но понякога вписването на многобройни обстоятелства, без да се подчертаят изрично приетите от обвинението съотносими такива, създава проблеми в процесуален аспект.

Обсъжданите процесуални нарушения са от категорията на абсолютните - такива по чл. 348, ал.3 т.2, пр.2 вр. ал.1, т. 2 НПК. За тях въззивният съд е длъжен да следи служебно, констатира и при възможност отстрани по реда на чл.314 НПК. В случая обаче те не могат да бъдат преодоляни от въззивната инстанция, а отстранени единствено чрез валидно повтаряне на първоинстанционното съдебно производство от стадия и етапа, където са допуснати.Ето защо, обуславят винаги и безусловно отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд. Естеството на констатираните абсолютни процесуални нарушения не позволява проверка на атакувания акт по същество и обсъждане на възраженията, касаещи правилното прилагане на материалния закон, които несъмнено следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото.

При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани посочените по-горе нарушения, като постанови съдебния си акт по чл. 248, ал.5 НПК с изискуемото от закона съдържание и структура /чл. 34 НПК/, Горепосочените пропуски в депозирания ОА касаят съставомерни елементи от процесното престъпление, поради което същите следва да намерят отражение в поставящата фактическите рамки на обвинението обстоятелствена част на ОА по силата на чл.246 ал.2 НПК и да бъдат ясно и изрично отграничени от всички останали, съпътстващи ги такива.

Изискването за фактическа обоснованост на ОА не е самоцелно и липсата на такава съответно рефлектира и води до нарушение на правото на защита на обвиняемите лица.Главното предназначение на ОА е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършено престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване. Изготвянето на ОА е подчинено на посочените в чл.246 ал.2 и ал.3 НПК императивни изисквания, като прокурорът, чрез него, развива в пълнота своята обвинителна теза.В този смисъл са и дадените задължителни разяснения по ТР № 2/2002г. по т.н.д.№ 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Фактическата мотивация на ОА е израз на вътрешното убеждение на съответния прокурор относно обстоятелството на извършено престъпление и изпълнението на горното императивно задължение е важна гаранция за правото на справедлив процес по чл.6 т.1 от ЕКЗПЧОС.

В случая процесният ОА не отговаря на стандарта по чл.246 НПК и това е следвало да бъде проконтролирано от първостепенния съд, в изпълнение на правомощията му по чл.248 ал.1 т.3 НПК Според константната и последователна практика на ВКС въззивната инстанция по начало действа като контролно-решаваща такава и е значително ограничена във възможностите си да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, тъй като разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения, като дори по силата на чл.335 ал.2 НПК може да отстранява допуснати от основния съд процесуални нарушения. Въззивното производство обаче не може да замести първоинстанционното такова и в тази вр. ВКС е последователен в позицията си - т.напр. в Решение № 20/02.06.15г. на ВКС по н.д. № 1686/14г., II н.о. аргументирано е развита тезата, че въззивният съд не разполага всякога с правомощията на „втора първа инстанция“ и като такава, процедира само при надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт, а в предвидените в чл.335 НПК законови хипотези задължително връща делото за ново разглеждане, доколкото се установяват отстраними процесуални нарушения, които тя не може самостоятелно да поправи.

В настоящия случай САС не може да отстрани допуснатото от основния съд нарушение на процесуалните правила, като това нарушение единствено може да бъде отстранено от първата инстанция, при ново разглеждане на делото.

Вярно е, че съгл. разп. на чл.248 ал.3 НПК пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд страните не могат да правят възражения за допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени. Но, също така е вярно, че въззивната инстанция има право, а и задължение по силата на служебното начало, да извърши проверка за наличието на съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и когато установи такива, да върне делото в разпоредителното заседание, в хода на което първостепенният съд следва да констатира съответното нарушение при обсъждане на въпросите на чл.248 ал.1 т.3 НПК. В този смисъл преклузията по чл.248 ал.3 НПК е насочена не към съда, а към страните – в подкрепа на горното е Решение № 69/03.05.19г. на ВКС по н.д.№ 245/19г., III н.о. с изразено ясно становище „преклузията по чл.248 ал.3 НПК се отнася до страните, но не стеснява задължението на съда служебно да следи за спазване процесуалните права на страните в предходните фази и стадии на наказателния процес … служебната намеса е допустима, когато се констатира наличие на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила, както и когато се установят закононарушения, които съществено накърняват правнозащитените интереси на подсъдимия или основните начала на правораздаването“.В подобен смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, дори и преди въведените през 2017г. промени в процесуалния закон (Реш. № 76/2004г. по н.д.№ 505/2003г. на ІІІ н.о., Реш. № 346/2004г. по н.д.№ 1054/2003г. на ІІІ н.о. и др.).Т.е. не съществува процесуална пречка настоящият въззивен съдебен състав да вземе отношение по съдържанието на ОА.

В контекста на горните разяснения и предвид несъответствието на ОА с изискванията на чл.246 ал.2 НПК и предвид допуснатите от основния съд самостоятелни нарушения на процесуалните императивни правила, то въззивният съд на осн.чл.335 ал.2 НПК следва да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция – за разпоредително заседание по чл.247б и сл. НПК, защото именно тя не е изпълнила задължението си по чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК. В разглеждания казус, с оглед изложеното по-горе, се налага извод за допуснати от прокурора и от първия съд съществени процесуални нарушения по см. на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 НПК, които са отстраними при ново разглеждане на делото, но не могат да бъдат отстранени в рамките на въззивната проверка.

Разбира се, настоящият съд намира за нужно изрично да подчертае и следното: Наличието на съществени процесуални нарушения съгл. легалната дефиниция на чл.249 ал.4 НПК рефлектира най-вече върху правата на подсъдимите лица, като в константната съдебна практика е застъпено становището, че независимо от допуснатите такива, то при постановена оправдателна присъда се приема, че тези права в най-пълна степен са охранени, именно с оглед изхода на делото.В конкретния случай обаче и по мнение на решаващия съдебен състав, доказателствено аргументиран е възприетият от СНС-закрит извод за невиновност само и единствено на подс.С., а не и на подс.К..За да може обаче въззивният съд да упражни правомощието си по чл.336 ал.1 т.2 НПК и да постанови обратна осъдителна присъда за този подсъдим, следва първостепенният съд да е провел едно законосъобразно съдебно производство, а в случая са допуснати редица съществени процесуални нарушения.

В заключение настоящият състав на САС приема още, че не е налице и хипотезата на чл.335 ал.4 НПК, създаваща пречка от процесуален характер за упражняване на посоченото правомощие, а така също не е налице и хипотезата на чл.335 ал.3 НПК, преграждаща тази процесуална възможност при повторно провеждане на въззивно производство.

Водим от горното и на основание чл.334 т.1 и чл.335 ал.2 НПК съдът