Решение № 212 от 30.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 8/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК. С решение № 44/05.12.2024 г., постановено по т.д. № 39/2023 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, са отменени следните решения от 02.11.2023 г. на Общото събрание на СДРУЖЕНИЕ ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „ОГОСТА” МОНТАНА (СЛРД „Огоста” - Монтана), ЕИК 111514769, представлявано от С. С.: за изключване на Ц. Е. Ц., ЕГН ••••••••••, като член на Сдружението; за избор на С. П. С., М. И. Ж., П. К. П., Д. К. Д., С. Г. С., Д. В. К., А. М. А., Л. И. Ж., А. Б. А., И. Г. П. и В. И. С. за членове на Управителния съвет на СЛРД „Огоста” – Монтана и за избор на Е. В. Х., К. И. Д. и А. М. Й. за членове на Контролния съвет на СЛРД „Огоста” – Монтана, като е отхвърлен като неоснователен иска на Ц. Е. Ц. за отмяна на решения от 02.11.2023 г. на общото събрание на СЛРД „Огоста” – Монтана за избор на С. П. С. за председател на Управителния съвет и на Е. В. Х. за председател на Контролния съвет на СЛРД „Огоста” – Монтана. В срока по чл.259, ал.1 ГПК против решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – СЛРД „Огоста” – Монтана, действащо чрез процесуалния си представител – адв.Е.Й., в частта, с която са отменени решения от 02.11.2023 г. на Общото събрание на сдружението. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в случая съдът няма правомощия да разглежда и контролира правилността на решенията на УС от 10.05.2023 г. и от 31.05.2023 г. и да проверява доказаността на различните хипотези за налагане на дисциплинарни наказания на членове на сдружението. Изразено е несъгласие с приетото от съда, че на разискваното на ОС производство по наложените дисциплинарни наказания не е обсъждано конкретно дисциплинарно наказание на жалбоподателя Ц., а са обсъждани „ан блок” четирите жалби и степента на наложеното наказание на наказаните членове, тъй като изрично в Устава на сдружението било посочено, че дисциплинарните наказания се налагат от УС, а ОС има правомощието да ги потвърди или отмени след представяне пред делегатите на ОС на извършеното нарушение от съответния член на сдружението и запознаването им с неговото възражение. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че не са доказани приходи в ЛРД - с. Дългоделци от нерегламентирани дейности във връзка с нарушения на ЗЛОД и ППЗЛОД, в които е участвал и Ц. Ц., без да се съобрази с приложения като доказателство Протокол от 25.03.2023 г. от ОС на ЛРД - с.Дългоделци. Сочи се, че на събранието на ЛРД – с.Дългоделци, инициирано по повод именно на тези действия и обсъждане на финансови и организационни въпроси, присъствието на представители на УС на СЛРД „Огоста” е било възпрепятствано от Ц. и други три лица от дружината, засегнати от дисциплинарни мерки, а същевременно като гост е бил допуснат Б. Ц. – процесуален представител на Ц. в настоящото производство, без да има отношение към управлението на СЛРД „Огоста”, за което С.стват в показанията си лицата К. и С.. Твърди се още, че Ц. в качеството си на щатен служител на МВР се ползвал от съдействието на органите на МВР за недопускане на делегатите от УС на СЛРД „Огоста”. Изтъква се, че на жалбоподателя е била предоставена възможност да изложи своята позиция, за което С.ства предоставеният от него писмен отговор на поставени въпроси във връзка с извършени конкретни нарушения на Устава на дружеството и нормативната уредба, констатирани от УС, КС и отделни членове на дружеството, по който е било взето решение от ОС. Поддържа се, че нито в Устава, нито в ЗЮЛНЦ са предвидени конкретни процедури по налагане на дисциплинарни наказания на членове на сдружението, както и че ОС на сдружението е приело, че оперативното решение за налагане на дисциплинарни наказания се възлага на УС без да се предвижда конкретна процедура, а окончателното решение по контрол на такива решения е запазено за ОС при спазване на законовите изисквания за представителност и законосъобразност на свикване и провеждане на самото общо събрание. Твърди се, че към датата на провеждане на събранието – 02.11.2023 г. мандатът на членовете на УС и КС е бил изтекъл, поради което нарочно решение за освобождаването им не е било необходимо. Пояснява се, че такова би било необходимо при предсрочно прекратяване на мандата им, преди изтичане на срока, за който са избрани, предвиден в устава, каквато хипотеза при вземане на оспорените решения не е била налице. В обобщение, настоява се решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендират се направените във въззивното производство разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият - ищец в първоинстанционното производство Ц. Е. Ц., действащ чрез процесуалния си представител – адв.Б. Ц., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна, за което излага подробни съображения. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски. Апелативен съд – София, след като извърши преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството и съобразно приложимите законови разпоредби, приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК е и редовна, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество. Производството пред Окръжен съд – Монтана е образувано по искова молба на Ц. Е. Ц. срещу СЛРД „Огоста” – Монтана. В нея и в допълнителната искова молба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на взетите решения на извънредното отчетно-изборно Общо събрание на сдружението, проведено на 02.11.2023 г., по т.1 – за приемане и освобождаване на членове на сдружението, по т.6 – за избор на членове на УС и КС и по т.7 – за избор на председател на УС и КС. Сочи се, че жалбоподателят е член на сдружението от повече от десет години. Излага се, че дневният ред на събранието е бил предложен от А. Г. без да се съобразява с волята на останалите членове на сдружението и е бил приет единодушно от всички присъствали на събранието делегати, видно от съставения протокол, но липсват данни по какъв начин е бил упълномощен той и дали изрично е била изразена воля от упълномощилите го членове за определяне на точките от дневния ред на събранието, като се уточнява, че именно той е отправил искане от тях за свикване на това събрание. Относно обжалването по т.1 се сочи, че Общото събрание е взело решение за потвърждаване на две решения на УС – първото, взето с протокол № 19/10.05.2023 г., в частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание „изключване и заличаване на членство в сдружението“, а второто - за потвърждаване на решението от 31.05.2023 г., като жалбите му срещу тях са били отхвърлени, което е довело до изключването му и заличаване на членството му в сдружението. Твърди се, че решенията на УС на СЛРД „Огоста“ - Монтана, както и Заповед № 11/11.05.2023 г. на Председателя на сдружението, с която му е наложено същото наказание, са били обжалвани своевременно и съгласно изискванията на Устава пред ОС на сдружението. Изтъква се, че незаконосъобразността на атакуваното решение на ОС на сдружението се състои в това, че с поканата за свикване на ОС и в дневния му ред жалбоподателят не е поканен и записан лично като член на сдружението, застрашен от изключване, че не са записани и оповестени предварително конкретни негови действия, възприети за нарушения, които са несъвместими с по-нататъшното му членство и по този начин не е осигурено правото му на реална защита, както и че не е бил поканен на двете заседания на УС, на които му е било наложено и потвърдено наказанието „изключване и заличаване на членство в сдружението“ – едното от 10.05.2023 г., а за другото е бил уведомен с писмо с изх.№ 46/14.06.2023 г., че е проведено и му е било потвърдено наказанието. Сочи се още, че посочените две решения на УС са постановени при липса на диспозитив и мотиви, на конкретизация за време и място на извършване на нарушенията, липса на конкретни текстове от устава и други закони, които са били нарушени от него, поради което същите са назаконосъобразни, като това е довело и до материалната незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС на сдружението. Акцентира се, че няма изрична и недвусмислена воля за „изключване и заличаване на членство в сдружението“ от страна на ОС и УС, както и че няма посочени конкретни нарушения в атакуваното решение на ОС, обосноваващи изключването му от сдружението. Сочи се, че в нарушение на разпоредбите на Устава на сдружението в състава на УС при вземане на порочните решения е участвал Д. К., който не е член на този орган, а на Контролния съвет, правил е констатации за извършени нарушения без да сочи доказателства и е отправил предложение за налагане на наказание. Заявява се, че УС с решение по протокол № 19/10.05.2023 г., потвърдено с порочното негово решение от 31.05.2023 г., са изключени четирима ловци от сдружението - о.з.генерал Б. В. Г., председателя на ЛРД – с.Дългоделци П. Г. П., Ц. Е. Ц. и Г. З. З.. Обръща се внимание, че в решението на УС от 10.05.2023 г. липсва диспозитив за изключване, а в обстоятелствената част безразборно са цитирани текстове от закони, без да става ясно кое от наказаните лица е извършило нарушението, по кой текст, от кой закон и за кой времеви период се отнася. В унисон със заявеното се изтъква, че са посочени нарушения на чл.30 и чл.70 от ЗЛОД, на чл.28, ал.З от ЗЮЛНЦ и на ППЗЛОД без да се посочват текстовете им и без да са конкретизирани по време и място. Допълва се, че в ЗЮЛНЦ никъде не е закрепено правомощие на представител на сдружение да налага наказание по този закон, нито са предвидени административни или дисциплинарни наказания, а такива правомощия не са записани и в устава на сдружението. Заявява се, че е налице разминаване между текстовете, посочени в обжалваното решение на УС, и тези в обжалваната заповед, като се допълва още, че текстовете в последната не кореспондират с тези в протокола на УС от 10.05.2023 г. Излага се, че жалбоподателят е изпълнявал решения на ОС, всички мероприятия на територията на дружината са извършени съобразно законите на страната и за всички извършвани състезания са уведомявани писмено всички компетентни институции на територията на сдружението. Поддържа се, че ОС е взело решение въз основа на нищожни текстове от устава на сдружението, а именно чл.23в, ал.1, т.1 и т.2, които са с действие, противоречащо на разпоредбите на закона - чл.25 ,ал.4 и 5 от ЗЮЛНЦ, където не е предвидено, че решенията на УС, подлежащи на обжалване, имат незабавно действие и обжалването не спира тяхното изпълнение. Съображенията във връзка с взетите решения по т.6 и т.7 от дневния ред на Общото събрание се състоят в това, че от поканата е видно да е предвиден избор на Председател на УС и КС, но такава длъжност в сдружението няма. Има два отделни органа, които са Управителен съвет и Контролен съвет и със свои председатели, които не могат да бъдат едно и също лице. На следващо място се сочи, че е налице неяснота в текста на самата покана „Избор на Председател на УС и КС“, тъй като не става ясно на кой от двата органа ще се проведе избор за председател и проведения избор председател за кой от двата органа се отнася. Излага се още, че в поканата липсва точка от дневния ред, която да се отнася за заличаване на старите Председатели на УС и КС и на членовете на тези органи и се твърди, че е недопустимо без да са заличени старите Председатели и членове, за което да е предвиден изрично като точка от дневния ред проект за решение, да се избират нови. В тази насока се сочи, че приложение намира забраната, предвидена в чл.29,ал.З от ЗЮЛНЦ, а именно по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не може да се вземат решения. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразни атакуваните решения на общото събрание на СЛРД „Огоста“ - гр.Монтана от 02.11.2023 г. по т.1 – за изключване и заличаване на членството в сдружението на Ц. Е. Ц., по т.6 – за избор на членове на Управителния съвет и Контролния съвет на сдружението, както и по т.7 – за избор на Председател на УС и КС. В отговора на исковата молба и на допълнителната такава са изложени доводи за недопустимост на предявените искове относно решенията на ОС по т.6 и т.7 поради липсата на качеството „член на сдружението“ на ищеца към момента на взимането им, доколкото наложеното му наказание „изключване и заличаване на членството в сдружението“ подлежи на незабавно изпълнение, а обжалването му не спира изпълнението, съгласно чл.23в, ал.1, т.1 и т.2 от Устава. Поддържа се неоснователност на предявените искове поради това, че решенията на ОС подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, но такъв е недопустим по същество на решенията и мотивите им, и в частност на решенията на УС от 10.05.2023 г. и от 31.05.2023 г. Сочи се, че ОС е свикано с определение по ч.т.д. № 20/2023 г. по описа на ОС-Монтана въз основа на искане на 1/3 от членовете на сдружението по реда на чл.29, ал.7 от Устава при обявен в него дневен ред, приет и от всички делегати на проведеното събрание. Уточнява се, че производството по чл.29, ал.7 от Устава е било инициирано от 859 заинтересовани членове на СЛРД с приложени подписи, а А. Н. Г. е бил избран за „натоварено лице“ след като искане за свикване на ОС е било отхвърлено от УС. В тази насока се излага, че в производството по свикване на ОС по съдебен ред съдът е проверил всички доказателства и се заявява, че поканата за свикване на общото събрание е била обявена на 26.09.2023 г. по партидата на сдружението в ТРРЮЛНЦ и е била разлепена на таблото за обяви и съобщения в офиса на сдружението, поради което се възразява срещу твърденията на ищеца относно непоканването му на двете заседания на УС, на които му е било наложено наказание, и на това на ОС, на което то е било потвърдено, за което се сочи покана с изх.№ 31/12.04.2023 г., изпратена до Ц. Ц., за даване на обяснения за негови действия, с които драстично е нарушил Устава, изразяващи се в недопускане на представители на СЛРД „Огоста“ – Монтана до годишното събрание на ЛРД – с.Дългоделци на 25.03.2023 г., за което бил изготвен доклад до УС на сдружението от зам.-председателя му С. С. и председателя на КС Д. К., в отговор на която е постъпило писмо с вх. № 32/27.04.2023 г. от Ц.. Твърди се, че той като член на ЛРД – с.Дългоделци се представял за служител на МВР и не допуснал представители на УС на СЛРД да присъстват на събранието на ЛРД – с.Дългоделци, което инициирал съвместно с други три лица и с което допуснал нарушение на Устава на сдружението. Допълва се, че по отношение на Ц. има и данни за провеждане на мероприятия във връзка с тренировка на ловни кучета в землището на с.Дългоделци, от което са били формирани неотчетени в касата на СЛРД финансови приходи, като са били отнети функциите на СЛРД да организира и ръководи дейността на ЛРД – с.Дългоделци по опазване и ползване на дивеча и защита на интересите на ловците на дружината по чл.30, ал.2 ЗЛОД. Сочи се още, че ЛРД – с.Дългоделци е провеждала и „международен ловен туризъм“ през 2021 г. също в нарушение на Устава на СЛРД и на чл.76 ЗЛОД, за което данни се извличат от протокол от 25.03.2023 г. от ОС на ЛРД – с.Дългоделци. Заявява се, че при така констатираните нарушения УС на СЛРД „Огоста“ – Монтана на 10.05.2023 г. е взело решение за налагане на наказание „изключване и заличаване на членство в сдружението“ на Ц., за което е била издадена заповед. Жалбата на ищеца срещу нея е била разгледана на 31.05.2023 г. от УС, който с протокол № 20 от същата дата е потвърдил решението си от 10.05.2023 г. Това решение също е било атакувано с жалба с вх.№ 55/16.06.2023 г., разгледана на ОС от 02.11.2023 г., на което законосъобразно и в съответствие с Устава са били изцяло потвърдени решенията на УС от 10.05.2023 г. и от 31.05.2023 г. Сочи се, че в Устава на СЛРД не е премахната възможността за последващ контрол чрез обжалване на решенията на други органи на сдружението пред ОС, поради което чл.23в, ал.1, т.1 и т.2 от Устава не противоречи на чл.25, ал.4 и ал.5 от ЗЮЛНЦ. Изтъква се, че предвидената процедура по налагане на наказание е спазена, а ищецът се е възползвал от възможността за спиране на действието на решението на ОС на СЛРД от 02.11.2023 г. в обжалваните части чрез налагане на обезпечителна мярка с обезпечителна заповед, издадена въз основа на определение по ч.т.д. № 34/2023 г., въз основа на която е било образувано изп.дело № 360/2023 г. при ДСИ към РС-Монтана. Изложени са още съображения и за неоснователност на предявените искове срещу решенията по т.6 и т.7 на ОС от 02.11.2023 г., изразяващи се в липса на необходимост за включване на изрична точка в поканата и в дневния ред на събранието за заличаване на старите председатели и членове на УС и КС, доколкото в нея е отразено, че събранието е отчетно-изборно, предвид включените точки от дневния ред в тази насока, както и с оглед на това, че при извършен нов цялостен избор мандатът на предходните председатели и членове на УС и на КС е прекъснат, както и с оглед на това, че законосъобразността на взетите решения допълнително ще бъде контролирана и от длъжностното лице по регистрацията в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията, поради което нарочен диспозитив за заличаване на старите членове на УС и на КС и на техните председатели не бил необходим. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, Окръжен съд – Монтана е приел, че предявените искове от Ц. Ц. са допустими, тъй като към момента на изключването му от сдружението той е бил негов член, както и че уважаването на иска за изключването му като член на сдружението е открило възможността за разглеждане на исковете за отмяна на решението на ОС за избор на членове на Управителния съвет и Контролния съвет и техните председатели. Първостепенният съд е приел, че въпреки спазване на процедурата по свикване и провеждане на Общото събрание от 02.11.2023 г., взетото решение за изключване на Ц. Е. Ц. като член на сдружението е незаконосъобразно поради липса на мотиви, тъй като в него не са посочени конкретно извършени нарушения на Устава на сдружението и на закона, индивидуализирани по време и място, и последиците от тях, а кръгът на нарушенията е бил разширен без да бъде предоставена възможност на изключвания член да вземе становище по допълнително вменените му нарушения. Решението на Общото събрание за избор на нови членове на Управителния съвет и Контролния съвет на сдружението е отменено като незаконосъобразно поради липса на решение за освобождаване на досегашните им членове, а решението за избор на председатели на двата колективни органа е потвърдено с оглед неоснователност на наведения с исковата молба довод, че в поканата за свикване на ОС е предвидена точка в дневния ред за избор на председател на УС и КС, от чието граматическо тълкуване следвало предложение за избор на лице, оглавяващо едновременно и двата органа на сдружението. Апелативен съд – София в изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК намира обжалваното решение за валидно, като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискуемата от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо в обжалваната му част, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по предявени процесуално допустими обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл.25, ал.6 вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на следните решения от 02.11.2023 г. на общото събрание на СЛРД „Огоста“ – Монтана, а именно по т.1 от дневния ред - за потвърждаване на решението на УС за изключване на Ц. Е. Ц. като член на сдружението, по т.6 от дневния ред – за избор на С. П. С., М. И. Ж., П. К. П., Д. К. Д., С. Г. С., Д. В. К., А. М. А., Л. И. Ж., А. Б. А., И. Г. П. и В. И. С. за членове на Управителния съвет на сдружението и за избор на Е. В. Х., К. И. Д. и А. М. Й. за членове на Контролния съвет на сдружението и по т.7 от дневния ред – за избор на С. П. С. за председател на Управителния съвет на сдружението и на Е. В. Х. за председател на Контролния съвет на сдружението. Предмет на въззивното производство са само уважените искове по чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ относно решението по т.1 от дневния ред на общото събрание на ответното сдружение от 02.11.2023 г., касаещо произнасянето по жалбата на ищеца Ц. Е. Ц. срещу решението на управителния съвет за изключването му като член на сдружението, както и относно решенията по т.6 от дневния ред на общото събрание за избор на членове на управителния и на контролния съвети на сдружението. Не са предмет на въззивното производство отхвърлените искове относно решенията по т.7 от дневния ред на общото събрание за избор на председатели на управителния и на контролния съвети, доколкото в тази част липсва жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение, което по този иск е влязло в сила. Относно правилността на обжалваното решение въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира, че от представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното от фактическа страна: Безспорно е установено по делото, че СЛРД „Огоста“ – Монтана е регистрирано като сдружение с нестопанска цел в обществена полза, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията, с ЕИК 111514769, със седалище и адрес на управление в гр.Монтана, с наименование Ловно-рибарско дружество „Огоста“. Сдружението и обединените дружини, членуващи в него, използват територията на ловната площ, определена съгласно изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и си поставят следните цели: да работят за опазване и обогатяване на биологичното разнообразие; да полагат целогодишни грижи за опазване на видово обогатяване и увеличаване на дивеча и рибата; да създават условия за упражняването, развитието и охраната на ловната и риболовна фауна; да създават условия за упражняването и развитието на ловния и риболовния спорт; да възпитават своите членове в любов към отечеството и чувство за отговорност за опазване на природната среда; да работят за повишаване на екологичната, ловната и риболовната култура; да популяризират природозащитните и демократични идеи и принципи на организацията; да отстояват независимостта на Сдружението и да развиват отношения на другарство, взаимопомощ, уважение и етичност между членовете си; да сигнализират държавните институции за необходимостта от решаване на неотложни екологични проблеми, имащи пряко или косвено отношение към ловното и риболовното дело и да защитават интересите и правата за упражняване на лов и риболов на членовете си. Не се оспорва от ответника, а и от представената карта с № 062305 на Ц. Е. Ц. и протокол от общо събрание от 25.03.2023 г. на ЛРД – с.Дългоделци се установява, че ищецът Ц. Е. Ц. е бил член на СЛРД „Огоста“ – Монтана към момента на изключването му. Представен е от ищеца протокол от общо събрание на ЛРД – с.Дългоделци, проведено на 25.03.2023 г., на което е гласувано нарочно решение Б. Ц. да бъде допуснат до него, а представителите на СЛРД „Огоста“ С. С. и Д. К. да не бъдат. В обсъжданията по т.1 и т.2 от дневния ред е отразено изказване на Г. З. относно провеждани от него тренировки и състезания на диви яребици и без отстрел в землището на с.Дългоделци и отчет за 2021 г. и 2022 г., според който в дружината са постъпили 460 евро, съответно по 50 лв. на ден за дружината от състезания, а за 2021 г. и 2022 г. - 1120 лв. Б. Ц. е заявил, че финансовите документи на дружината се съхраняват в сдружението, постъпилите средства са в банкова сметка, а парични суми се изплащат само срещу представяне на финансов документ – фактура. Ответното сдружение е представило доклад с вх.№ 25/28.03.2023 г., изготвен от зам.-председателя С. С. и председателя на контролния съвет Д. К., адресиран до управителния съвет на сдружението, във връзка с проведеното на 25.03.2023 г. общо събрание на ЛРД – с.Дългоделци. В него е посочено, че въпреки отправената им покана от редови членове на дружината, двамата не са били допуснати до участие в него от Ц. Ц. и Г. З., представили се за служители на МВР, които заявили, че изпълняват нареждане на председателя на ЛРД – с.Дългоделци П. П., а Б. Ц. е бил допуснат като гост. С изготвения доклад е отправено предложение за включване на въпроса в дневния ред на следващото заседание на управителния съвет и при констатиране на нарушение на устава на сдружението във връзка с недопускане на неговите представители до събранието на дружината, да бъдат наложени наказания. От представеното от сдружението писмо с изх.№ 31/12.04.2023 г., адресирано до Ц. Ц., се установява, че същият е поканен на заседание на УС на 27.04.2023 г., на което на основание чл.23б, ал.2 от Устава на сдружението му се предоставя възможност да даде становище по повод извършени от него действия като член на общо събрание от 25.03.2023 г. на ЛРД – с.Дългоделци. С писмото са му били отправени следните въпроси: „1. Каква е причината на събранието да не бъдат допуснати С. Г. С. – зам.-председател на СЛРД „Огоста“ – Монтана и Д. К. – председател на контролния съвет на сдружението? и 2. От какви дейности се формират допълнителните приходи на ЛРД – с.Дългоделци, как се отчитат и къде се съхраняват?“ Ответното сдружение е представило заявление с вх.№ 32/27.04.2023 г. от Ц. до председателя на УС на СЛРД, в което той е изложил позицията си по поставените му въпроси с поканата (писмо с изх.№ 31/12.04.2023 г.). Заявил е, че е изпълнявал решение на общото събрание на ЛРД – с.Дългоделци за недопускане на представителите на сдружението до провежданото общо събрание на дружината, както и че юридическо лице е сдружението, а не ловната дружина, поради което касата, банковите сметки и всички счетоводни документи се съхраняват и осчетоводяват в сдружението, а всички средства на дружината се отразяват по партидата й в него. От представения от ответника протокол № 19/10.05.2023 г. от заседание на Управителния съвет на сдружението е видно, че въз основа на събрани писмени доказателства относно извършени нарушения от четирима членове на ЛРД – с.Дългоделци, сред които и Ц. Ц., са констатирани следните нарушения: 1) нарушения Устава на сдружението - недопускане на зам.- председател на УС на сдружението и председателя на КС на сдружението на годишно отчетно събрание на ЛРД – с.Дългоделци на 25.03.2023 г., представляващо нарушение на чл. 25, чл.26 и чл.27 от Устава, извършване на нерегламентирана спортно-състезателна и тренировъчна дейност с ловен туризъм, от която са формирани допълнителни финансови средства без те да бъдат отчетени в касата на сдружението, провеждане на нелегитимно отчетноизборно събрание, за което не са били уведомени всички членове на ЛРД – с.Дългоделци и допускане на участието на лица с неограничен брой подправени или подписани не от посочените за техни издатели пълномощни, непроследяване на моментния кворум, отразяване на различен брой присъстващи лица при различните гласувания; 2) нарушения на ЗЮЛНЦ - гласуване от председателя на ЛРД-с.Дългоделци П. П. на общото събрание от 25.03.2023 г. с осем броя неподписани или преправени пълномощни в нарушение на чл.28, ал.3 ЗЮЛНЦ, допуснато от председателя на събранието Б. Г., неправилно преброяване и отчитане на дадените гласове; 3) нарушения на ЗЛОД - по чл.30, ал.2 ЗЛОД, отнемане на функциите на сдружението да ръководи и организира дейността на ЛРД – с.Дългоделци по опазване и ползване на дивеча и защита на интересите на ловците от дружината, на чл.76 ЗЛОД във връзка с организирания международен ловен туризъм на територията на ЛРД – с.Дългоделци. Проведени са дебати относно нарушенията и представени на събранието доказателства, след което председателят на сдружението С. С. е направил предложение за налагане на дисциплинарно наказание „изключване и заличаване на членство в сдружението“ на четиримата членове на дружината, сред които е и Ц. Ц.. Управителният съвет е приел с единодушие предложението. От ищеца е представено писмо с изх.№ 36/12.05.2023 г. от председателя на УС на сдружението, адресирано до него, с което е уведомен за наложеното му със Заповед № 11/11.05.2023 г. дисциплинарно наказание „изключване и заличаване на членство в сдружението“. Видно от приложената заповед № 11/11.05.2023 г., издадена на основание чл.31а, ал.6 и чл.23б, ал.1 от Устава, посоченото наказание е наложено на Ц. за допуснати нарушения на Устава на СЛРД „Огоста“ – Монтана и на чл.28, ал.3 ЗЮЛНЦ. Посочен е редът за обжалването й, както и че то не спира изпълнението на наказанието. Към заповедта е приложено извлечение от протокол № 19/10.05.2023 г. Ц. е оспорил наложеното му със заповедта наказание. В депозираното от него възражение с вх.№ 42/19.05.2023 г. до УС на СЛРД е заявил, че е бил натоварен с осигуряване на пропускателен режим на събранието от 25.03.2023 г. на дружината, съобразно дадения му присъствен списък на членове, които има право да допусне. Посочил е, че зам.-председателят на УС и председателят на КС на сдружението и кмета на с.Дългоделци не са били включени в него, поради което същите не са били допуснати, а случаят е бил отнесен до председателя на ЛРД – с.Дългоделци. Уточнил е, че след взимане на решение от дружината за недопускането им до събранието, те останали навън. В този смисъл е заявил, че не е ограничавал движението на посочените лица, а е изпълнявал въведения пропускателен режим и взетото решение на дружината за недопускането им, на чието гласуване не присъствал заради изпълняваните от него функции по това време. Възразил е и срещу вмененото му нарушение по чл.28, ал.3 ЗЮЛНЦ. От представения от ответника протокол № 20/31.05.2023 г. от проведено тогава заседание на управителния съвет на сдружението се установява, че жалбата на Ц., озаглавена „възражение“, е била приета за неоснователна, а решението от 10.05.2023 г. за налагане на наказанието му е било потвърдено. Видно от представеното от ищеца писмо с изх. № 46/14.06.2023 г., той е бил уведомен за резултата от оспорването и за реда, по който може да осъществи по-нататъшната си защита. От ищеца е представено и заявление с вх.№ 55/16.06.2023 г. до ОС на СЛРД „Огоста“ – Монтана, с което обжалва решението на УС за потвърждаване на наложеното му със заповед № 11/11.05.2023 г. наказание, като изтъква идентични на изложените във възражението от 19.05.2023 г. и в заявлението от 27.04.2023 г. доводи, въз основа на които претендира, че не е осъществил вменените му нарушения. От ищеца е представен доклад на дипломиран експерт-счетоводител от 10.04.2023 г. с вх.№ 42/13.06.2023 г., адресиран до председателя на УС и председателя на КС на сдружението, според който няма индикации и доказателства за липса или злоупотреби с активи, но са налице множество слабости в системата за вътрешен контрол на сдружението, които създават предпоставки за бъдещи злоупотреби. В него е посочено, че за 2021 г. не са открити разходни документи за извършени разходи извън посочените в чл10 от Устава на сдружението цели. В констатациите на доклада е отбелязано още, че в счетоводно отчетените разходи на сдружението за 2021 г. не са отразени платени удръжки от такса стопанисване и такса лов и риболовни билети по финансовия план за 2021 г., в който не са били заложени разходи за амортизации. С решения на УС са били одобрени допълнителни разходи за 2021 г. При извършения одит не е било представено решение № 5 на УС, но извършените разходи на сдружението за 2021 г. съвпадат с тези по решенията на УС. Отправени са препоръки при вземане на решения от УС за допълнителни разходи. Представено е от ищеца и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 20.09.2023 г. във връзка с твърдените от представителите на СЛРД „Огоста“ – Монтана нарушения на ЗЮЛНЦ и Устава на СЛРД, допуснати на общото събрание на ЛРД – с.Дългоделци, изразяващи се в ползване на пълномощни, неподписани от сочените в тях за упълномощители, както и организиране от ръководството на дружината на състезания и тренировъчна дейност на външни лица срещу заплащане, сумите от които не били отчитани в сдружението. От извършената служебна проверка по партидата на сдружението в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 26.06.2023 г. е обявено определение № 92/15.09.2023г. на Окръжен съд – Монтана по ч. т. д. № 20/2023 г., с което по искане с правно основание чл. 26, ал.1, изр. 2 от ЗЮЛНЦ от А. Н. Г., натоварено лице по смисъла на закона, което представлява 859 заинтересувани лица на СЛРД „Огоста“, е свикано извънредно общо събрание на сдружението на 02.11.2023 г. от 10.00 часа и място на провеждане в гр. Монтана в голямата зала на Общински младежки дом, намиращ се бул. „Трети Март“ № 98. Общото събрание е свикано при следния дневен ред: 1. Приемане и освобождаване на членове на сдружението - ловци, риболовци и Ловнорибарски дружини. Разглеждане на жалби на наказани членове на сдружението.; 2. Отчет за дейността и финансовото състояние на СЛРД „Огоста“ – Монтана и на УС на сдружението за 2022 г. Обсъждане и приемане на отчета. Освобождаване от отговорност на членовете на УС за дейността им през 2022 г.; 3. Отчет на Контролния съвет на СЛРД „Огоста“ – Монтана за 2022 г. Обсъждане и приемане на отчета. Освобождаване от отговорност членовете на КС за дейността им през 2022 г.; 4. Определяне размера на членски внос за 2024 г.; 5. Приемане на проект на бюджета на СЛРД „Огоста“ – Монтана за 2024 г.; 6. Избор на членове на Управителен съвет и Контролен съвет.; 7. Избор на председател на УС и КС.; 8. Участие на СЛРД „Огоста“ - Монтана в европейски и други проекти за осъществяване на мероприятия, свързани с предмета на дейност на сдружението и 9. Разни. От ответното сдружение е представен списък на делегати, получили покана за това общо събрание, и протокол, удостоверяващ поставянето й на 20.09.2023 г. на информационното табло в сградата на сдружението и на адрес гр.Монтана, ул.“Цар Б. III“ № 17, обявен в ТРРЮЛНЦ като адрес на управление на сдружението, съгласно чл.29, ал.5 от Устава на сдружението. По делото от сдружението е представен протокол от проведеното на 02.11.2023 г. общо събрание, от който е видно, че на него са присъствали 75 делегати от общо 85 поканени. По т.1 от дневния ред на събранието председателят на УС С. П.С. е прочел и поставил за разглеждане подадените жалби до ОС от изключените с решения на УС членове на сдружението, сред които е и жалбоподателят Ц. Ц.. Обсъдени са констатации от мотивите към постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство от 20.09.2023 г., според които липсват конкретни данни за извършени присвоявания, и разискванията по т.1 и т.2 от протокола от общото събрание на ЛРД – с.Дългоделци, отнасящи се до провежданите състезания и тренировки, от които са постъпвали парични средства в дружината, неотчитани в касата на сдружението. След това са прочетени писма с вх. № 32, 33 и 34/27.04.2023 г., сред които и това на Ц., и след известно разискване за съответствието на наложените наказания с тежестта на извършените нарушения е поставено на гласуване и е прието решение за изключване на Ц. Е. Ц. от сдружението. По т.6 от дневния ред на събранието е обсъдено предложението за избор на С. П. С., М. И. Ж., П. К. П., Д. К. Д., С. Г. С., Д. В. К., А. М. А., Л. И. Ж., А. Б. А., И. Г. П. и В. И. С. за членове на Управителния съвет на сдружението. Посочените кандидати са били избрани при явно и ан блок гласуване с единодушие. Разгледано е и предложение за избор на Е. В. Х., К. И. Д. и А. М. Й. за членове на Контролния съвет на сдружението, които също са били избрани при явно и ан блок гласуване с единодушие. От представената от ищеца молба с вх. № 23/09.03.2023 г. от Г. З. в качеството му на отговорник по спорта на клуб „Епаньол Бретон – България“ до председателя на СЛРД „Огоста“ – Монтана е видно, че сдружението е уведомено и от него е поискано съдействие за провеждане на пролетно полево изпитание без отстрел на естествен дивеч на 19.03.2023 г. на територията на ЛРД – с.Дългоделци. Ищецът е представил и уведомление с вх.№ 3350/09.03.2023 г. от А. Г., СЛРД „Огоста“ – Монтана, адресирано до началника на РУ на МВР – Монтана, с което информира за провеждането на посоченото състезание с кучета и в което отново е посочен Г. З. като лице за контакт. От представения по делото от ищеца констативен протокол № 05628/19.03.2022 г. се установява, че на 19.03.2022 г. от главен инспектор д-р Т. М., отдел „Опазване на животните“ на ОДБХ – Монтана въз основа на заповед № 202/16.03.2023 г. на директора на ОДБХ – Монтана (приложена по делото) е била извършена проверка по Закона за ветеринарно-медицинската дейност на състезание на ловни кучета, провеждано в с.Дългоделци, общ. Якимово с организатор Г. З., СЛРД „Огоста“ – Монтана, приключила без констатации за нарушения. В показанията си свидетелят П. П., бивш председател на ЛРД – с.Дългоделци, е изнесъл данни, че по време на ловен излет на 18.12.2022 г. е бил заплашен с убийство от ловец от дружината, за което е подал сигнал на тел. 112 и в сдружението и е поискал осигуряване на присъствие на органите на реда на събранието на 25.03.2023 г. свидетелят е заявил, че поради очаквано присъствие на множество членове на дружината на това събрание, е предоставил списък за допускането им на Ц. Ц. и Г. З.. Заявил е, че събранието е избрало председател, който е подложил на гласуване предложението за допускане на С. С., Д. К. и Б. Ц. като гости и по отношение на С. и К. то е било отхвърлено, като по време на гласуването трите лица не са присъствали в залата. Свидетелят е споделил, че заплашилото го с убийство лице го е уведомило, че то е поканило С. и К. на събранието, но в дружината не е постъпвало уведомление от сдружението за тяхното задължително присъствие като представители на СЛРД „Огоста“. П. е съобщил, че му е било разрешено от председателя на събранието да гласува с пълномощните, дадени му от десетима членове на дружината. Свидетелят е заявил също, че Ц. работи в системата на МВР като полицай, а в дружината е бил член на контролния съвет докато той е бил неин председател, но не са му известни данни и случаи на финансови злоупотреби, извършвани от Ц.. Правомощията на Ц. се заключавали в това да вземе подписаните финансови документи от сдружението и да осъществява контрол. Посочил е, че няма отчетни финансови документи за дарените на дружината печка за 420 лв., календари за 500 лв. и сол за животните, както и че те не са преминали инвентаризация и не са били заприходени, и е уточнил, че всички предишни председатели на дружини процедирали по този начин. В показанията си свидетелят Д. К., председател на КС на СЛРД „Огоста“ - Монтана, е заявил, че има решение на УС на сдружението на общи събрания на дружините да присъстват той в качеството си на председател на Контролния съвет на сдружението и С. С. в качеството си на зам.-председател на УС на сдружението, както и че е имал информация за нередности в ЛРД – с.Дългоделци, включващи провеждане на нерегламентирани състезания и лов на територията на дружината без разрешение от сдружението в нарушение на предвидения в закон ред. Споделил е, че със С. имали устна покана от членове на дружината, но неоснователно не били допуснати от Ц. Ц. и Г. З. до събранието на дружината с мотив, че не били включени в списъка с поканени лица и им било наредено да не ги допускат, а същевременно Б. Ц. бил допуснат. Изчакали отвън около половин час в присъствието на полицаи, но никой от ръководството на дружината не им разяснил ситуацията. Свидетелят е съобщил, че Б. Ц. бил изведен от събранието за малко, но после отново бил допуснат до него. В показанията си К. е изнесъл данни и за това, че към момента на провеждане на обсъжданото събрание Ц. Ц. в качеството си на член на контролния съвет на дружината извършил нарушение, тъй като не бил отчел постъпилите суми от състезателна дейност, за което се отнасяло отразеното в протокола изказване на Б. Ц. относно реда за отчитане, събиране и разходване на посочените суми. Заявил е още, че при направена проверка в касата на сдружението не били открити депозирани парични средства на дружината. Свидетелят е споделил, че наложеното на Ц. наказание е било за извършени нарушения, установени със събрани документи и други доказателства. Допълнил е, че въпреки предоставената възможност на Ц. за обяснения, той не се е възползвал от нея. Свидетелят подробно е разяснил реда за закупуване на инвентар и за извършване на дарения, като е уточнил, че в процедурата винаги участие взима сдружението, но в разглеждания случай тя не е била спазена. свидетелят С. С., зам.-председател на УС на СЛРД „Огоста“ – Монтана, също в разпита си споменава за решение на УС на сдружението за посещаване на различни дружини от неговия състав. За събранието на дружината в с.Дългоделци разбрали от поканата и решили да присъстват на него поради известните им данни за проблеми там във връзка с гласуване на 1 лице с 8-9 пълномощни и нерегламентирана дейност по обучение на кучета и лов с чужденци. Относно недопускането им с К. до събранието на дружината е заявил, че на вратата на помещението Г. З. и Ц. Ц. ги посрещнали, представили им се за полицаи и казали, че има решение за недопускането им, поради което изчакали навън, а след малко дошла и полиция. От залата излязъл Б. Ц. заради провежданото гласуване на допускане на тримата гости до събранието. След това Ц. бил допуснат, а представителите на сдружението – не. Свидетелят е споделил, че не е видял списък за допускане на лица, но още преди гласуването по този въпрос на събранието те не са били допуснати до мястото на провеждането му за разлика от Б. Ц.. С. е заявил, че Ц. е изключен от сдружението именно заради недопускането им до въпросното събрание и пропускът му да докладва за нередности, съставляващ неизпълнение на задълженията му като член на контролно-ревизионната комисия на дружината. Изтъкнал е също, че изготвеният одитен доклад се отнася само за сдружението и не включва дружините, поради което не съдържа данни и за дружината в с.Дългоделци. От показанията на свидетеля В. А., участвал като протоколчик на събранието на дружината на 25.02. 2023 г., се установява, че преди началото му са дошли С., К. и Ц. като гости, поради което е било предложено и гласувано решение за недопускане на представителите на сдружението. Свидетелят е съобщил, че по време на гласуването Б. Ц. е бил навън заедно с представителите на сдружението и Ц., като е имало и един полицай. Изтъкнал е, че Ц. и друго лице са съобщили на С. и К. решението на събранието за недопускането им. Заявил е, че не са му известни обстоятелства във връзка с липса на пари и неясноти около заприходяване на имущество, както и че не е имало списък за допускане на членове. С оглед на така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд приема следното: Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд по предявените искове по чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ относно решението по т.1 и т.6 от дневния ред на общото събрание от 02.11.2023 г. на СЛРД „Огоста“ за изключване на Ц. Е. Ц. като член на сдружението и за избор на членове на УС и на КС, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща изцяло към тях като правилни, законосъобразни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. Общото събрание е било надлежно свикано с акт на окръжния съд по седалище на сдружението по реда на чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ, в рамките на което производство той е извършил проверка за наличие на изискуемите от закона предпоставки за това, чиято преценка не подлежи на контрол в рамките на настоящото производство. Според чл.29, ал.5 от Устава на сдружението поканата за свикване на общо събрание се изпраща до всички ловни и ловно-рибарски дружини, членуващи в сдружението, и се поставя на видно място за обявления в сградата на сдружението най-малко един месец преди насрочения ден за провеждането му. В Устава липсва изрично предвидено задължение за отправяне на лична покана до всеки от членовете на сдружението. От събраните доказателства по делото се установява, че поканата за свикване на общо събрание на сдружението, насрочено за 02.11.2023 г., е била изпратена на делегатите на дружините в сдружението, а също и че на 20.09.2023 г. е била поставена на информационното табло в сградата на сдружението и на адрес гр.Монтана, ул.“Цар Б. III“ № 17, обявен в ТРРЮЛНЦ като адрес на управление на сдружението, с което процедурата, уредена в чл.29, ал.5 от Устава на сдружението, е била изпълнена. В обявения дневен ред за събранието т.1 е формулирана по следния начин: „Приемане и освобождаване на членове на сдружението – ловци, риболовци и Ловно-рибарски дружини. Разглеждане на жалби на наказани членове на сдружението“. Към 26.09.2023 г., когато поканата за ОС на сдружението е била обявена в ТРРЮЛНЦ, Ц. вече е бил подал жалбата си (озаглавена „заявление“ с вх.№ 55/16.06.2023 г.) до ОС на сдружението срещу решението на УС от 31.05.2023 г., с което е било потвърдено неговото изключване. От изложеното следва, че несъмнено той е бил наясно, че на насроченото за 02.11.2023 г. ОС на сдружението неговата жалба ще бъде поставена за разглеждане. Ето защо, оплакването на ищеца, че не е имал възможност да се защити пред ОС поради непоканването му лично на проведеното общо събрание на 02.11.2023 г., е неоснователно. С оглед изложените във въззивната жалба възражения, настоящият съдебен състав приема и следното: Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.4 ЗЮЛНЦ регламентира правомощията на общото събрание на сдружението да приема и изключва членове на сдружението. В тази хипотеза, съгласно чл.22, ал.3 и чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, решението на управителния съвет за изключване на член на сдружението може да бъде обжалвано пред общото събрание в едномесечен срок от узнаването му, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Същият е срокът за обжалване на решението на общото събрание по жалбата пред окръжния съд по реда на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. В рамките на това двуфазно обжалване съдът има правомощия да извърши контрол и върху първичното решение за изключване, взето от управителния орган с оглед ефективност и пълнота на реализираната защита по съдебен ред. В чл.23 от действащия устав на сдружението, обявен в ТРРЮЛНЦ на 06.03.2023 г., изключването на член и заличаване на членството му в сдружението е предвидено като едно от наказанията, което може да се налага на членовете – наречено „изключване и заличаване на членството в сдружението“. Подобни наказания е предвидено да се налагат „за нарушаване на устава, неизпълнение на решения на управителния съвет и на общото събрание на сдружението, ръководните органи на дружината и ръководителя на лова по време на лов, за действия, насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията, за нарушаване на традиционно установените правила на ловна и риболовна етика и за уронване на доброто име и авторитета на сдружението“. Същевременно, в чл.23а от Устава е конкретизирано, че наказанията „прекъсване на членството за срок до две години“ или „изключване и заличаване на членство на член на сдружението“ се налагат само за определени нарушения, сред които е и „злоупотребата с парични средства и имущество на сдружението - по предложение на председателя на сдружението или по искане на председателя на ловна дружина по реда на т.1“ (т.е. придружено от протокол, съставен на общо събрание на дружината, където членовете с обикновено мнозинство са гласували в потвърждение на искането). В чл.23б и чл.23в от Устава е уредена процедурата за налагане на наказанията, според която 1) управителният съвет изслушва становище на нарушителя и на председателя на дружината, като могат да се допускат и писмени обяснения на други лица и документи; 2) решението за наказание се взима от управителния съвет с обикновено мнозинство и се налага със заповед на председателя на сдружението; 3) заповедта на председателя се връчва срещу подпис на нарушителя в десетдневен срок от вземане на решението за налагане на наказание, а наложеното наказание има незабавно изпълнение, като обжалването му не спира изпълнението; 4) решението за налагане на наказание може да се обжалва в седемдневен срок пред управителния съвет, а ако той потвърди решението - да се обжалва пред общото събрание, чието решение подлежи на обжалване и по съдебен ред. Следователно, според така уредената процедура фактическият състав на изключване на член на сдружението се състои от два акта, а именно решение на управителния съвет и издадена в негово изпълнение заповед на председателя на сдружението, които заедно пораждат целените правни последици. В съответствие с чл.22, ал.3 ЗЮЛНЦ, в чл.23в, ал.4 от Устава на сдружението е предвидено обжалване на решението на УС за изключване на член на сдружението пред ОС на сдружението. Общото събрание е неограничено в правомощията си за контрол на актовете за изключване на член на сдружението, а при съдебното оспорване на неговото решение съдът при преценката си е обвързан от наведените от ищеца оплаквания спрямо решението на ОС, решенията на УС и актовете на председателя на УС за налагане на посоченото наказание. Ето защо, възражението на ответното сдружение за недопустимост на съдебния контрол по същество върху решението на УС за изключване на Ц. е неоснователно, тъй като незаконността на решението на УС за изключване на член обуславя незаконност на решението на ОС за потвърждаване на наложеното наказание. Следователно, ищецът Ц. е легитимиран да оспорва изключването си както пред общото събрание на сдружението, така и по съдебен ред, а незабавното действие на решението за изключването му не препятства тази възможност. В тази насока е и решение № 60052/13.07.2021 г. по т.д. № 261/2020 г., II т.о., ВКС, според което възможността за оспорване на решението за изключване, което има незабавно действие, не се влияе от момента на настъпване на прекратяването на членството, като изключеният член винаги е активно легитимиран да обжалва решението, с което пряко се засяга членственото му правоотношение. Ето защо, неоснователно е релевираното от ищеца възражение за нищожност на чл.23в, ал.1, т.1 и т.2 от Устава относно незабавното действие на решението за изключване на член на сдружението, подлежащо на изпълнение независимо от обжалването му, поради противоречие с чл. 25, ал.4 и ал.5 ЗЮЛНЦ, тъй като посочените положения, уредени в устава, не противоречат на уредения в закона ред за защита срещу актове на органи на сдружението. Оспореното решение от проведеното на 02.11.2023 г. общо събрание на ответното сдружение е постановено в процедурата по чл.23в, ал.4 от Устава, по повод подадена от Ц. жалба срещу решение на УС от 31.05.2023 г., с което същият е потвърдил своето решение от 10.05.2023 г. за изключване на ищеца като член на сдружението и издадената въз основа на него заповед № 11/11.05.2023 г. от председателя на сдружението. Според представения протокол от ОС жалбата е била докладвана и изключването на ищеца е било гласувано при 62 гласа „за“, 2 „против“ и 11 „въздържали се“, след което е отразено приемането на решението. Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че с решението на ОС е оставена без уважение жалбата на Ц. срещу изключването му с решение на УС от 10.05.2023 г., потвърдено с решение на УС от 31.05.2023 г. Членството в сдружение с нестопанска цел е основно, лично и неотменимо субективно право, на което е предоставена правна защита с разпоредбата на чл.25, ал.6 вр. чал.4 ЗЮЛНЦ, поради което съдебниаят контрол за законосъобразност и уставосъобразност на решението на общото събрание на сдружението за изключване на негов член включва не само процедурните правила, касаещи свикването и провеждането му, чието спазване гарантира участието на всеки член на сдружението във върховния орган на сдружението, какъвто е ОС, но и нормативните и уставните разпоредби, с които се осигурява реално упражняване на съответното членствено право. Следователно, в хипотезата на оспорване на решение на ОС на сдружението за изключване на негов член проверката включва и основанията, довели до предприемане на предвидената санкция, явяваща се оценка за поведение на съответния член, несъвместимо с продължаване на членството му в сдружението по смисъла на чл.22, ал.2 ЗЮЛНЦ. Изключването на член на сдружението като основание за прекратяване на членственото му правоотношение по чл.2, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ представлява принудително лишаване от право на членство в конкретната организация, съставляващо санкция за виновно поведение. В унисон с установената практика на ВКС, към която спада и решение № 318 от 04.02.2019 г. по търг.дело № 808/2018 г., I I т.о. „поради липса на конкретика във формулировката на чл.22, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ, според даденото в последователната практика на ВКС нейно тълкуване, несъвместимо с продължаване на членството в сдружение-ЮЛ, като правоотношение, е всяко виновно поведение на лицето, което пренебрегва или застрашава както съществуването, така и постигането на конкретните преследвани с него цели, като при отсъствие на доказано поведение – действия или бездействие, отговарящо на посочените критерии, съобразно възложената на ответника доказателствена тежест, изключването е недопустимо. Касае се за приложение на санкция, характеризираща се с особена тежест за отделния член на ЮЛ, поради което въпреки предоставената от законодателя засилена автономия на сдружението с нестопанска цел, част от която е и санкционната власт, реалното осъществяване на защита на изключвания в рамките на съответното ОС – висш негов ръководен орган, не може да бъде отречено. Следователно, да се приеме, че законът не изисква конкретика относно действията на изключвания, определени като нарушения по смисъла на чл.22, ал.2 ЗЮЛНЦ, и тяхното предварително довеждане до знанието на последния чрез оповестяването им поне в поканата на ОС, което е оправомощено да наложи санкцията „изключване“, би означавало да се лиши застрашеното от наказание лице от реално упражняване на негово членствено право, каквото е и правото му на защита, и да се обезсмисли както необходимостта от последващото му изслушване от УС, така и самата идеална цел, преследвана от сдружението и обективирана в уставните му разпоредби.“ В чл.23б, ал.2 от Устава изрично е предвидено, че УС на сдружението „изслушва становище“ на нарушителя преди да му бъде наложено наказание от предвидените в чл.23, измежду които е и „изключване и заличаване на членство в сдружението“. Същевременно, изрично е предвидено в чл.23а, ал.1, т.5 от Устава, че за нарушението „злоупотреба с парични средства и имущество на сдружението“, каквото се твърди да е процесното, наказание може да се налага само по предложение на председателя на сдружението или по искане на председателя на ловна дружина. В тази насока, при такова нарушение, за да се спази изискването на чл.23б, ал.2, следва на нарушителя да бъде предоставена възможност за излагане на позицията му. Такава несъмнено му е била предоставена, видно от изпратеното от председателя на сдружението до Ц. писмо с изх.№ 31/12.04.2023 г. С него той е бил поканен на заседание на УС на 27.04.2023 г. с посочено място и час, на което да изложи становището си по повод извършени от него действия като член на общо събрание от 25.03.2023 г. на ЛРД – с.Дългоделци. С писмото са му били поставени следните въпроси: „1. Каква е причината на събранието да не бъдат допуснати С. Г. С. – зам.-председател на СЛРД „Огоста“ – Монтана и Д. К. – председател на контролния съвет на сдружението? и 2. От какви дейности се формират допълнителните приходи на ЛРД – с.Дългоделци, как се отчитат и къде се съхраняват?“. От заявление с вх.№ 32/27.04.2023 г. от Ц. до председателя на УС на СЛРД се установява, че той е упражнил предоставеното му право и е изложил позицията си по поставените му въпроси с поканата. Заявил е, че е изпълнявал решение на общото събрание на ЛРД – с.Дългоделци за недопускане на представителите на сдружението до провежданото общо събрание на дружината, както и че юридическо лице е сдружението, а не ловната дружина, поради което касата, банковите сметки и всички счетоводни документи се съхраняват и осчетоводяват в сдружението, а всички средства на дружината се отразяват по партидата й в него. Формулираното задължение на УС да „изслушва становище“ на нарушителя не предполага несъмнено то да бъде реализирано чрез личното му присъствие на УС, на което в устна форма да изложи своята позиция. Макар ответното сдружение да не е представило протокол от заседание на УС от 27.04.2023 г., Ц. е бил поканен на него и е представил в писмен вид отговори на отправените му въпроси в деня, за което е било насрочено. Съгласно чл.23б, ал.3 от Устава, писмените обяснения са допустими. Следователно, нарушение на процедурата по чл.23б, ал.2 от Устава не се констатира. В Устава не се предвижда отправяне на покана към членове на сдружението за заседания на УС. Липсва и задължение за връчване на препис от протокол от заседание на УС, на който е било наложено наказание на член на сдружението. Единствено в чл.23в, ал.1 е посочено, че за наложените наказания нарушителите се уведомяват писмено в десетдневен срок след вземане на решението от наказващия орган. От представените доказателства, а именно писмо с изх.№ 36/12.05.2023 г. и писмо с изх.№ 46/14.06.2023 г., получени от Ц., както и от депозираните по тях съответно възражение с вх.№ 42/19.05.2023 г. до УС на СЛРД и заявление с вх.№ 55/16.06.2023 г. до ОС на СЛРД, е видно, че същият е бил уведомен за взетите решения от УС на заседанията му на 10.05.2023 г. и на 31.05.2023 г. Следователно, неоснователни са оплакванията на ищеца, че не му е бил връчен препис от протокола от заседанието на УС от 31.05.2023 г., на което е било потвърдено изключването му, и че не е бил поканен на заседанието на УС от 10.05.2023 г., на което е бил изключен, както и на това от 31.05.2023 г. На следващо място, съгласно чл.23а, ал.1, т.5 от Устава за нарушението „злоупотреба с парични средства и имущество на сдружението“ председателят на сдружението прави предложение за налагане на едно от наказанията - „прекъсване на членството за срок до две години“ или „изключване и заличаване на членство в сдружението“. От протокол № 19/10.05.2023 г. от проведеното тогава заседание на УС се установява, че именно председателят на сдружението С. П.С. е отправил предложение за обсъждане и налагане на наказания на четирима членове на ЛРД-с.Дългоделци, сред които е и Ц.. Членовете на УС са заявили, че са запознати с писмените заявление на тези лица. Обобщени са доказателства и е достигнат извод за осъществени от тези лица на множество нарушения на Устава на СЛРД, ЗЮЛНЦ и ЗЛОД. След това С. е направил предложение за налагане на дисциплинарно наказание „изключване и заличаване на членство в сдружението“ на четиримата членове на дружината, сред които и Ц. Ц., което е било прието с единодушие. Ето защо, не е налице нарушение на разпоредбата на чл.23а, ал.1, т.5 от Устава. Основателно е и оплакването на ищеца за липса на достатъчна конкретизация на вменените му нарушения, за които е изключен. От протокола от УС на 10.05.2023 г. е видно, че са били констатирани следните нарушения, за които на четиримата членове са били наложени наказания, а именно 1) нарушения Устава на сдружението - недопускане на зам.- председател на УС на сдружението и председателя на КС на сдружението на годишно отчетно събрание на ЛРД – с.Дългоделци на 25.03.2023 г., представляващо нарушение на чл. 25, чл.26 и чл.27 от Устава, извършване на нерегламентирана спортно-състезателна и тренировъчна дейност с ловен туризъм, от която са формирани допълнителни финансови средства без те да бъдат отчетени в касата на сдружението, провеждане на нелегитимно отчетноизборно събрание, за което не са били уведомени всички членове на ЛРД – с.Дългоделци и допускане на участието на лица с неограничен брой подправени или подписани не от посочените за техни издатели пълномощни, непроследяване на моментния кворум, отразяване на различен брой присъстващи лица при различните гласувания; 2) нарушения на ЗЮЛНЦ - гласуване от председателя на ЛРД-с.Дългоделци П. П. на общото събрание от 25.03.2023 г. с осем броя неподписани или преправени пълномощни в нарушение на чл.28, ал.3 ЗЮЛНЦ, допуснато от председателя на събранието Б. Г., неправилно преброяване и отчитане на дадените гласове; 3) нарушения на ЗЛОД - по чл.30, ал.2 ЗЛОД, отнемане на функциите на сдружението да ръководи и организира дейността на ЛРД – с.Дългоделци по опазване и ползване на дивеча и защита на интересите на ловците от дружината, на чл.76 ЗЛОД във връзка с организирания международен ловен туризъм на територията на ЛРД – с.Дългоделци. В заповедта, с която на ищеца е било наложено процесното наказание, е посочено единствено, че му се налага дисциплинарно наказание „изключване и заличаване на членство в сдружението“ за допуснати нарушения на Устава на СЛРД „Огоста“ – Монтана и чл.28, ал.2 ЗЮЛНЦ“. Следователно, налице е несъответствие между текстовете, посочени в решението на УС от 10.05.2023 г. за изключване на Ц. от сдружението и тези в обжалваната заповед от 11.05.2023 г. Макар заповедта да поражда действие заедно с решението на УС за налагане на посоченото наказание, което е било връчено на ищеца заедно с нея, пълната липса в заповедта на изложение относно фактическата страна на нарушението препятства възможността Ц. да реализира в пълен обем правото си на защита поради неяснота за нарушенията, срещу които да се отбранява. Действително, в чл.23 от Устава е посочено, че за нарушение на Устава се налагат лимитативно изброените в него наказания, но формулираното в заповедта като вид нарушение „нарушение на Устава на СЛРД „Огоста“ – Монтана“ е крайно недостатъчно. Впрочем, в решението от 31.05.2023 г. на УС за потвърждаване на наложеното наказание също не се съдържа подробна обосновка на вмененото нарушение на Ц., а единствено е отразено по т.1, че след задълбочени обсъждания УС е приел възражението на Ц. с вх.№ 42/19.05.2023 г. за неоснователно, поради което е потвърдил наложеното му със заповед № 11/11.05.2023 г. наказание. В решението на ОС от 02.11.2023 г. отново не са обсъдени конкретно извършените нарушения от нито един от членовете, обжалвали наложените им наказания. Още при обжалване на решението на УС от 10.05.2023 г. ищецът е изтъкнал липсата на яснота и конкретизация на вменените му нарушения и е искал те да бъдат индивидуализирани от компетентните органи на сдружението с оглед ефективно упражняване на правото му на защита, но такава не е била извършена. Наведените твърдения за недопускане на представители на СЛРД на общото събрание на ЛРД- с.Дългоделци и за извършени финансови злоупотреби поради неотчетени в сдружението, но постъпили в дружината средства, са съотнесени общо към четиримата членове на сдружението и по никакъв начин в нито един момент от процедурата по наказването им не са били конкретизирани нарушенията, извършени от всеки от тях, за които е ангажирана личната им отговорност. Следователно, несъмнено липсва индивидуализация на всяко от нарушенията по време, място и обстоятелства, при които те са били осъществени, както и посочване на конкретния извършител на всяко то тях. Нещо повече, обсъждането общо и едновременно на жалбите на наказаните лица на ОС от 02.11.2023 г. без диференциране на отговорността на всяко от тях осъществява грубо нарушаване на принципа за лична отговорност. Нарушенията също са били обсъдени общо и на УС от 10.05.2023 г., след което председателят на сдружението е предложил четиримата членове на ЛРД-с.Дългоделци да бъдат изключени от сдружението. В този смисъл, липсата на конкретизация в достатъчна степен на нарушенията препятства възможността за законосъобразно налагане на наказание на ищеца Ц.. Не на последно място следва да се посочи, че с оглед изричното и недвусмислено оспорване на ищеца на вменените му по общ начин нарушения, изцяло в тежест на ответното сдружение е било доказването им по несъмнен начин. От представения протокол от общото събрание на ЛРД- с.Дългоделци, подкрепен и от показанията на свидетелите П., А. и К., които настоящата инстанция кредитира като достоверни, се установява, че Ц. е действал в изпълнение на взето решение на общото събрание на ЛРД- с.Дългоделци, в която той членува, за недопускане на С. и К. до участие в него. В Устава на сдружението липсва разпоредба, която да установява задължение за допускане до ОС на дружините на представители на сдружението, а решение на орган на сдружението в този смисъл също не е представено по делото, макар в показанията си свидетелите С. и К. да са заявили обратното, поради което съществуването на такова задължение също е недоказано. От протокола от ОС от 02.11.2023 г. става ясно, че председателят на сдружението е повдигнал за обсъждане въпроса във връзка с наложените наказания и подадените жалби от тримата изключени членове. Председателят на КС е заявил, че са събрани доказателства, цитирайки отделни части от обсъжданията по т.1 от дневния ред на ОС на ЛРД-с.Дългоделци относно провеждани тренировки в землището на с.Дългоделци и постъпилите от това средства в дружината, но тези доказателства не са били представени на събранието, нито са били детайлно дискутирани. Не се съдържат в протокола от ОС от 02.11.2023 г. данни кога тези мероприятия са били провеждани и с какво са нарушили нормативно установения ред. От представените от ищеца доказателства, а именно молба с вх. № 23/09.03.2023 г. от Г. З. в качеството му на отговорник по спорта на клуб „Епаньол Бретон – България“ до председателя на СЛРД „Огоста“ – Монтана, уведомление с вх.№ 3350/09.03.2023 г. от А. Г., СЛРД „Огоста“ – Монтана, адресирано до началника на РУ на МВР – Монтана и констативен протокол № 05628/19.03.2022 г. се установява, че сдружението е било уведомено за насроченото на 19.03.2023 г. състезание. В показанията си С. и К. излагат твърде общи твърдения за организирани мероприятия, от които не били отчетени приходи в сдружението. Следва да бъде изтъкнато и обстоятелството, че извън рамките на първоначалната покана до Ц. за становище (изх.№ 31/12.04.2023 г.) стоят въпросите за международната ловна дейност и състезанията с кучета, въведени едва с протокол № 19/10.05.2023 г., с който са наложени наказанията, но твърдения за тези обстоятелства не се съдържат в поканата за излагане на позицията на Ц., което представлява разширяване на кръга на твърдени нарушения без предоставяне на възможност за защита срещу тях преди налагане на наказанието. Такива не се установяват и от разпитите на свидетелите С. и К., тъй като в тях съдържащите се данни са твърде общи. Следва да бъде изтъкнато, че за осъществяване на нарушението по чл.23а, ал.1, т.5 от Устава, а именно „злоупотреба с парични средства и имущество на сдружението“ от обективна страна наред с небрежно водене на счетоводната отчетност, се изисква още и извършване на умишлено разпореждане с имущество на сдружението и то в негова вреда. Изключване на член от сдружението за извършено нарушение се извършва при спазване на установената в Устава процедура след установяване по безспорен начин на извършеното нарушение, индивидуализирано по време, място и обстоятелства, при които е било извършено, от обективна страна, както и виновно поведение на нарушителя, от субективна страна, след което да бъде дадена правна квалификация на нарушението съгласно Устава и законовите разпоредби, които са били нарушени. Доказване на вменените нарушения по несъмнен начин не е осъществено, доколкото представените частни С.стващи документи и депозираните показания се явяват недостатъчни за обосноваването им. Ето защо, въззивната инстанция достига до извода, че решението на ОС на СЛРД „Огоста“ - Монтана от 02.11.2023 г. за изключване на ищеца като член на сдружението е незаконосъобразно, поради което решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде потвърдено. Следователно, наведените във въззивната жалба оплаквания във връзка със законосъобразното изключване на Ц. Е. Ц. са неоснователни. Основателността на предявения от ищеца иск за отмяна на решението на ОС от 02.11.2023 г. по т.1 за изключването му от СЛРД „Огоста” – Монтана обуславя допустимостта на предявения от него иск за отмяна на решението на общото събрание по т.6 от дневния ред за избор на членове на УС и на КС на сдружението. Аналогична е позицията на настоящата съдебна инстанция и по отношение на заявените с въззивната жалба оплаквания относно законосъобразността на решението на ОС от 02.11.2023 г. по т.6 от дневния ред. В оповестения с поканата дневен ред на ОС, насрочено за 02.11.2023 г., не е включен проект на решение за освобождаване на досегашните членове на УС и на КС на сдружението преди избирането на нов състав на тези органи. Видно от съставения протокол от 02.11.2023 г. от самото събрание е, че на него също не е предложено гласуване на такова решение преди избора на новите членове на двата органа, а направо е било преминато към прочитане и обсъждане на предложенията за избирането им. При извършената служебна проверка по партидата на сдружението в ТРРЮЛНЦ се установява, че с оглед на взетото решение на ОС от 02.11.2023 г. по т.6 от дневния ред на 08.11.2023 г. са вписани П. К. П., Д. В. К., А. М. А., Л. И. Ж., А. Б. А., И. Г. П., С. П. С., М. И. Ж., Д. К. Д., В. И. С. и С. Г. С. като членове на УС. Със същото решение за членове на КС са били избрани Е. В. Х., К. И. Д. и А. М. Й., но същите не са вписани в ТРРЮЛНЦ, тъй като персоналният състав на КС на сдружението не е сред обстоятелствата, подлежащи на вписване съгласно чл.18, ал.1 ЗЮЛНЦ. Преди това, въз основа на решение на ОС на сдружението, проведено на 16.06.2022 г., на 30.06.2022 г. по партидата на сдружението са били вписани избраните с това решение 11 членове на УС и 3 членове на КС. С влязло в сила решение № 8/15.02.2023 г. по търг.дело № 59/2022 г. по описа на Окръжен съд – Монтана е отменено решението на ОС от 16.06.2022 г. за избор на нови членове на КС и УС. От заинтересованото лице не е било поискано заличаване на вписванията в ТРРЮЛНЦ въз основа на влязлото в сила решение, но това не е пречка за настъпване на конститутивното му действие. Според чл.32, ал.2 и чл.34, ал.3 от Устава, УС и КС на сдружението се избират за срок от четири години. Поради отмяната на решението от 16.06.2022 г. на Общото събрание на сдружението и изтичането на мандата на 22.05.2022 г. на избраните с предходно решение на ОС от 22.05.2018 г. членове на УС и на КС, следва, че към датата на провеждане на ОС, чието решение по т.6 се обжалва в настоящото производство, членовете на УС и на КС на сдружението са били с изтекъл мандат към 22.05.2022 г. Въпреки това, възникналите с избора на предходните членове на УС и на КС мандатни отношения между сдружението и всеки от тях не се считат за прекратени с изтичането на срока на мандата им. Този извод следва от възприетата в правната доктрина и съдебната практика теза, че изтичането на срока на мандата няма автоматичен прекратителен ефект по отношение на правомощията на членовете на двата съвета. В този смисъл е и решение № 108/08.10.2015 г. по търг. дело № 2263/2014 г., II т.о. на ВКС. Мандатно правоотношение между всеки от членовете на УС и на КС, от една страна, и юридическото лице, от друга страна, възниква с решението на ОС за избора им. С конституирането на съответния орган между юридическото лице и всеки член на този орган възниква сложно органно правоотношение, съчетаващо в себе си елементи от договора за поръчка и договора за изработка, което не се прекратява ex lege с изтичането на мандата на съответния член, а е необходимо изрично волеизявление на върховния орган на юридическото лице, какъвто е общото събрание, в чиито правомощия е възложено да избира и освобождава членовете на другите органи на юридическото лице. В допълнение, следва да бъде изтъкнато, че ако се приеме тезата, че мандатното правоотношение се прекратява с изтичане на предвидения в Устава срок на мандата, то тогава след изтичането му юридическото лице би останало без УС и КС, което би препятствало възможността за негово функциониране съобразно устава. В тази насока следва да се изтъкне, че функцията по волеизразяване на практика не би могла да се осъществява надлежно, което положение би било недопустимо в правния мир. Според разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ от изключителната компетентност на ОС на сдружението е изборът и освобождаването на членовете на неговия УС. В разглеждания случай, при съвместното тълкуване на чл.30, т.3, уреждащ правомощието на ОС на сдружението да избира и освобождава членовете на УС и на КС на сдружението, и съответно на чл.32, ал.2 и чл.34, ал.3 от Устава на СЛРД „Огоста” - Монтана следва, че ОС на сдружението следва да приеме решение за освобождаване на предходния състав на УС и на КС преди да избере нов, в съответствие с компетентността му съгласно Устава. В протокола от проведеното събрание липсва нарочно решение за освобождаване на членовете на двата органа преди да бъде избран новият им състав. Такова не може да бъде изведено като имплицитно от проведените разисквания по въпроса. В допълнение следва да се посочи още, че предложение за избор на членове на двата органа при липса на предложение за освобождаване на досегашните им членове би довело до удвояване на персоналния им състав с новоизбраните лица, което стои в противоречие с чл.32, ал.4 и чл.34, ал.2 от Устава, съответно предвиждащи изрично броят на членовете в състава на всеки орган. Поради изложените съображения въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове за отмяна на решението по т.6 от дневния ред на общото събрание за избор на членове на управителния и контролния съвет на сдружението. Поради съвпадение в крайните изводи решението на първоинстанзионния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. С оглед изложеното, Апелативен съд – София приема, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на спора, съгласно чл.78, ал.3 във вр. с чл.273 ГПК право на присъждане на разноски за въззивното производство има само въззиваемият. Същият претендира присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 639 евро, за които е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършването им, а именно пълномощно от 12.03.2025 г. в полза на адв.Б. Ц. и договор за правна защита и съдействие от същата дата, в който е уговорено възнаграждение в размер на 1250 лева, равняващи се на 639 евро, заплатено в брой. Ето защо, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 639 евро. Водим от горното, Апелативен съд – София