Решение № 4160 от 25.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11486/2021 г.

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С искова молба Т.-Ю. ЕООД срещу Т.С. ЕООД предявява иск на основание чл. 361 ТЗ и чл. 356 ал. 2 ТЗ с цена на иска 3285.79 лева. Твърди се изпращане на мейл от ответника към ищеца с прикачена заявка за извършване на международен транспорт на дата 05. 09. 2018 год. Преди това е проведен телефонен разговор по въпроса. В разговора са договорени условията на сключения неформален договор за превоз. След разговора ответникът изплаща подписана и подпечатана заявка-договор, като прикачен файл на мейла на ищеца. Страните са сключили договор за спедиторска услуга. В изпълнение на договора ищецът е сключил от свое име договор с превозвача. Договорът между страните по спора е за спедиция и е формален, консенсуален и с постигане на съгласие се постига и неговото сключване. Подписан е нарочен договор за възлагане организирането на превоз между доверителя е ищеца по електронен път, с който е постигнато съгласие за организиране на превоза. В чл. 356 ал. 2 ТЗ е предвидено че доверителят е длъжен да плати на комисионера направените разноски за поръчката и уговореното възнаграждение – тоест ответникът следва да заплати на спедитора ищеца сторените от последния разноски – платено на превозвача навло от 1200 евро без ДДС и договорено възнаграждение по договора за спедиция от 200 евро без ДДС. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 3285.79 лева с ДДС с лихви, както и 480 лева с ДДС разноски в обезпечителното производство, както и тези в образуваното изпълнително дело. В отговор на исковата молба ответникът не поставя въпрос за недопустимост на исковата молба. Прави своите възражения – липса на облигационни отношения между страните, съществуване на заявка-договор за договор за превоз, сключен обаче между ответника и Т. ЕООД. Оспорва се активната материално-правна и процесуална легитимация на ищеца, както и пасивната такава на ответника. Липсва произнасяне на съда по правната квалификация – тя следва да се обвърже са Конвенцията СМR. Моли се за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. С определение на районния съдия като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано Т. ЕООД по реда на чл. 219 ал. 1 ГПК. Изготвен е точен и ясен проект за доклад по делото. Ответникът признава, че няма плащане по процесната фактура 37098/07. 09. 2018 год. Разпределена е точно и доказателствената тежест на страните. Отхвърлено е доказателственото искане за ССЕ предвид т. т. 3 и 4 от проекта за доклад. С определение в публично съдебно заседание съдът се е произнесъл по всички искания на страните, допуснал е изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, на свидетелски показания за ищеца, приел е всички писмени доказателства без оспорване по чл. 193 ГПК. Произнесени са всички други искания на страните чрез техните пълномощници. Представеното заключение на ССЕ е обективно, добросъвестно и компетентно дадено и корелира с останалия неоспорен по делото доказателствен материал, самото то неоспорено по реда на чл. 200 ГПК. Експертът е категорична, че за извършената спедиторска услуга с получател ответника, ищецът е издал фактурата 37098 на стойност 3285.79 лева, издадена на основание посочени документи заявка договор за транспорт, товарителница CMR, издадена фактура, подробно отразени в заключението. Процесната фактура е редовно и своевременно осчетоводена от ищеца, включена в Дневник продажби по ДДС за 09. 2018 год., отразена и с съответната справка- декларация по ДДС и данните подадени своевременно в ТД на НАП с уведомление. Фактурата не е осчетоводена от ответното дружество. В публично съдебно заседания са произнесени искания на страните по представени писмени документи за писмени доказателства и е прието заключението на вещото лице П.Д.. Страните нямат въпроси и заключението е прието без оспорване. Разпитани са свидетели. Свид. Ф. съобщава, че е работила като спедитор по трудов договор към ищеца, докато е работела са имали отношения с ответника. Няколко дни имаме задължение да изплатим фактурата и ЧМР, това което е налично, изпратено е и са започнали преговори за плащане и те не казват нищо за фактурата, просто настояват за оригинално ЧМР. Свид. М. разказва, че е назначена в ищцовото дружество. Имало заявка на ответника към тях. Потвърждава, че спедитор е била свид. Ф.. Бяха извършени два транспорта, бяха покрити два товара и двата от дружеството, едната фактура се плати, едната не. Нямаше възражения от тяхна страна. Проблемът станал, когато разбрали, че нямат плащане по едната фактура. Плащане нямаше дори и след проверка. Страните други доказателствени искания нямат. С решение от 26. 01. 2021 год. по гр. д. № 38523/2019 год. на СРС ІІ ГО 57 състав е осъдено ответното дружество да заплати на ищцовото на основание чл. 361 ал. 1 ТЗ процесната сума. Разпределено е присъждането на разноски. С въззивна жалба ответникът атакува решението на районния съдия на съображения, които са залегнали в отговора на исковата молба и в хода на производството, чрез молбите и устните становища на процесуалния му представител. Посочват се следните пороци: неправилност, необоснованост, незаконобразност, неправилна правна квалификация и оценка на доказателствата, довело до необосновани фактически и правни изводи, поради което неправилно е приложен и материалният закон, на изложени съображения, вече развити и пред първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението с постановяване на друго за отхвърляне на предявения иск от страна на ищеца като неоснователен и недоказан и по естество и по размер. В случай, че пороците са неотстраними в производството пред настоящия съд, то се моли делото да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав, като не се сочи правно основание на кой ГПК. Моли се за прекратяване на съдебното производство, ако се констатират нарушения на материалния закон – не се сочи кой, които не могат да бъдат отстранени, поради ненадлежно конституирани страни. Претендират се разноски за двете инстанции. Постъпил е отговор от ищеца Моли се съдът да остави въззивната жалба без уважение и в законна сила атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Взема се становище по всяко едно от възраженията с въззивната жалба, което е трайно поведение на ищеца и е напълно адекватно с оглед характера на спора. Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК, като са произнесени и доказателствените искания на въззивника. От ищеца е постъпило становище от 08. 12. 2021 год. по доказателствените искания на въззивника, като е налице противопоставяне. Съдът и без това се е произнесъл в този аспект. По реда и смисъла на чл. 266 ГПК страните не са ангажирали нови доказателства и не са направили нови доказателствени искания след произнесените такива с проекта за доклад на въззивния съд. Жалбата отговаря на изискванията за допустимост и редовност, но се явява неоснователна. Решението е валидно, в обжалваната част е допустимо, а по останалите въпроси, по които съдът е ограничен от жалбата, същото е и правилно, обуславящо потвърждаване в тази му част, с препращане към мотивите по аргументи от чл. 269 изр. 1 и изр. 2 и чл. 272 ГПК. Решението е правилно, по следните съображения: Удостоверява се от доказателствата по делото установената за безспорна и еднозначна фактическа обстановка, която налага правните изводи на районния съдия и на настоящия въззивен съдебен състав да съвпадат изцяло. По делото е представен отговор на исковата молба от ответника и настоящ въззивник, според който искът не е предявен от активно легитимирана страна и срещу такава, и не следва да бъде разгледан. Искът е неоснователен. Изложени са съображения, преповторени впоследствие в самата въззивна жалба. Произнесени са всички искания на страните в проект за доклад, обективирано в нарочно определение. Точно е разпределена доказателствената тежест на страните по спора, като оплакването на въззивника на тази плоскост е несъстоятелно. Докладът е финализиран да е окончателен без възражения на страните с нарочно определение. Допуснати са писмени документи като писмени доказателства, изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, изслушване на свидетелски показания. Представените писмени документи са приети като писмени доказателства. Всички писмени доказателства не са надлежно оспорени по реда и в смисъла на чл. 193 ГПК. Заключението е прието с нарочно определение без въпроси и без оспорване по реда на чл. 200 ГПК. В последното открито съдебно заседание страните не са заявили доказателства пред районния съдия и същият е приключил съдебното дирене, като е дал ход на устните състезания. Приетите като допустими, необходими и релевантни по спора доказателства установяват едностранно фактическата обстановка с поддържаните факти и обстоятелства от страна на ищеца, съответно обуславят – обосновават, мотивират – изводите на районния съдия в тази връзка на правна плоскост. Логични и аргументирани са изложените обстоятелства и факти в отговора на въззивната жалба, твърдени и в исковата молба. Правният извод, който се налага е, че при наличието на валидно договорно правоотношение, е възникнало спорното материално право за предявяване на иск с посочената правна квалификация. Вследствие на това искът следва да бъде уважен, като доказан по основание и по размер, както е сторил районният съдия. По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Следват се разноски на въззиваемия ищец в размер на 720 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение, което с оглед сложността на делото и обема на изявленията на страните, както и многобройните доказателства, не е прекомерно. Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3 пр. 2 ГПК. По изложените мотиви, Софийски градски съд