Решение № 9 от 11.2.2021 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 281/2020 г.

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба на ЕТ „Ерма-90-Ружена Куртева“, гр.Силистра, ЕИК 118506274 против Решение №332/05.10.2020г., постановено по гр.дело №729/2020г. по описа на РРС, с което съдът е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от жалбоподателя срещу РС-Силистра на правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожност на решение №443/18.12.2018г. постановено по гр.дело №1419/2017г.по описа на РС-Силистра. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението, с искане за неговата отмяна и уважаване на ищцовата претенция.Излагат се подробни съображения.С жалбата не се правят доказателствени искания. Насрещната по жалбата страна РС-Силистра е депозирала в срок отговор на възивната жалба, като застъпва становище за нейната неоснователност.Заявява, че поддържа изложените с отговора на исковата молба възражения касаещи допустимостта на производството и основателността на предявения иск.Моли за отхвърляне на жалбата. РОС е намерил въззивната жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса против акт, подлежащ на контрол по реда на въззивното производство. В съд.заседание всяка от страните поддържа заявеното с въззивната жалба, съответно отговора по нея, съответно въззивника чрез пълномощник, въззиваемата страна чрез писмена молба. За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното: РС-Разград е сезиран с искова молба, подадена на правно основание чл.270 ал.2 ГПК от ищеца ЕТ „Ерма-90-Ружена Куртева" гр.Силистра против Районен съд Силистра, за прогласяване нищожност на решение №443/18.12.2018г., постановено по гр.дело №1419/2017г. на СРС.Ищецът излага, че с посоченото решение ответникът е уважил изцяло обективно кумулативно съединените за общо разглеждане осъдителните претенции на Община Силистра, предявени срещу ЕТ „Ерма-90-Ружена Куртева".В мотивите е приел, че „Правото на собственост на ищеца върху спорния имот се установява от събраните по делото доказателства и по силата на закона", възприемайки заключението на назначена по делото тройна съдебно - техническа експертиза, без да даде сметка за действалите ОУП на гр.Силистра. Ищецът счита, че атакуваното решение на Р С- Силистра е постановено при липса на доказателства за отчуждителна процедура на процесния имот и практически узаконява незаконни действия на община Силистра, както и на длъжностни лица във връзка с тях и които се основават не на правовия ред, а на принципа на завладяването от позицията на силата на властта.Сочи, че налице абсолютна неразбираемост на волята на съда и съществени противоречия в мотивите на съдебния акт, че волята е изразена по начин, който остава неразбираем с неясни и противоречиви мотиви.В атакуваното чрез иска решение съдът е игнорирал конкретно писмено доказателство и практика на ВКС, което счита за особено съществен порок на същото, заявявайки, че назначеното вещо лице по делото е било заинтересовано от изхода на спора.Сочи като порок и произнасяне извън пределите на правораздавателната власт. Ответникът по исковата молба, Районен съд Силистра е депозирал писмен отговор, в който застъпва становище за недопустимост на предявения иск, тъй като не е надлежна страна в това исково производство, а такава се явява страната, чието материално право е засегнато от решението, както и, че ищецът не сочи на нищожност на атакуваното по исков ред решение, а на неговата неправилност. Този съд дължи на първо място произнасяне по валидността на атакуваното решение. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и заявеният петитум, ищецът -ЕТ оспорва по исков ред влязъл в сила съдебен акт, постановен от РС-Силистра, като го счита за неправилен, поради неправилно установена посредством събраните доказателства фактическа обстановка и формирани неправилни правни изводи.Производството по чл.270, ал.2 от ГПК не е такова за проверка правилността на съдебните актове, по отношение на която се извършва инстанционен контрол. По отношение на решение №443/18.12.2018г. по гр.дело №1419–2017г. по описа на РС-Силистра този ред е изчерпан.Според посочената вече разпоредба на чл. 270, ал.2 от ГПК по исков ред може да се прогласи само нищожността на съдебно решение, което би било нищожно само в случай, че не е в изискуемата се писмена форма, не е подписано от членовете на състава на съда, постановено е от ненадлежен орган и състав, извън правораздавателната власт на съда, и формираната посредством него от съда воля е неясна до степен на липса на такава. Ищецът е навел в исковата молба, като порок на решението по отношение неговата нищожност само неясна воля на съда, приравнявайки я на липса на такава, като видно от обстоятелствената част тази формирана воля му е напълно ясна, но той е недоволен от изхода на делото.. На следващо място искът е насочен срещу ненадлежна страна, РС-Силистра, който е постановил съдебния акт, но не е обвързан от него, както насрещната в производството по гр.дело №1419/2017г.страна, Община Силистра, която се явява и надлежен ответник в това особено исково производство.Наличието на пасивна процесуална легитимация на ответника в исковото производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, както за предявяването на иска, така и за разглеждането му по същество.При насочването на исковата претенция срещу ненадлежна страна, както е в настоящия случай, обуславя процесуална недопустимост на исковия процес и прекратяване на образуваното дело на основание чл.130 от ГПК, което РС-Разград не е сторил, а е разгледал спора по същество, като е отхвърлил предявения иск.Произнасянето по недопустим иск, прави постановеното по него решение също недопустимо.Това решение следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция и делото прекратено на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо от ГПК. Водим от горното, окръжният съд