Решение № 29 от 3.8.2026 г. на Районен съд - Елхово по дело № 727/2024 г.

наказателно дело № 20242310200727 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № BG2024/1000-2122/НП, издадено на 01.11.2024г. от Д.С.А. – и.д.Началник на Отдел „МРР“ в ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което на М. С. О. от с.•••, •••, ЕГН – ••••••••••, е наложено адм. наказание глоба в размер на 13989.51 лв. на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, представляваща 100% от митническата стойност на стоката и на основание чл.233, ал.6, вр. с ал.1 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – изделия от злато с общо тегло 179,26 грама, с обща митническа стойност 13989.51 лева. Срещу това НП е подадена жалба от М. С. О., чрез редовно упълномощения адв.П. Н., с която се желае същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и издадено при съществени нарушения на процесуалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с проц. представител - адв. П. Н.. Заявява се, че жалбата се поддържа изцяло и атакуваното НП следва изцяло да бъде отменено, тъй като на първо място в хода на извършваната митническа проверка жалбоподателката е попитана на напълно неразбирам за нея език за неща, които съответното длъжностното лице е следвало да разясни и в този смисъл неучастието на преводач е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. На следващо място се твърди, че е неправилно посоченото в НП, че стоката не попада в графата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“, предвидена в чл.1, т.21, б. „б“ от Делегиран Регламент на Комисията ЕС № 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент ЕС № 952/2013 г. на ЕП и на Съвета за определяне на правила за някои от разпоредбите на митническия кодекс на съюза. Сочи се, че „стоки с нетърговски характер“ означава стоки, съдържащи се в личния багаж на пътниците, когато имат случаен характер и се състоят и се ползват, изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. В случая се твърди, че става въпрос за стоки с нетърговски характер, защото златните изделия са стари семейни накити, което означава, че същите не могат да бъдат поставени под митнически режим, съгласно чл.158 от Регламент № 952/2013г. На трето място, при условията на евентуалност се сочи, че е недопустимо за едно и също нарушение от една страна да бъде налагана глоба и от друга страна да бъдат отнемани вещите, които са посочени като предмет на административното нарушение. В представени допълнително писмени бележки се излагат подробни съображения за основателност за жалбата. Желае се присъждане на направените по делото разноски за заплатено адв.възнаграждение. Органът, издал обжалваното наказателно постановление – Д.С.А.– Началник на Отдел „МРР“ в ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д. Д., заявява в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна, не следва да се уважава и се желае съдът да потвърди обжалваният акт като законосъобразен и правилен. В съдебната фаза се ангажират доказателства. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение. Излагат се и подробни съображения в представена писмена защита. Районна прокуратура – Ямбол, ТО Елхово, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания на П. В. и Ж. Д. - служители в ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ се установява, че н а 04.07.2024 г. около 17:00 ч. на МП „Лесово“, на трасе „Входящи леки автомобили“, пристигнал лек автомобил „•••“, управляван от български гражданин – жалб. М. С. О. и двама пътници – св. М. М. /неин брат/ и дъщеря й Д. О.. След пристигането на автомобила в зоната за митнически контрол, свидетелят П.В. попитал водача и пътуващите в автомобила лица дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите органи, на който въпрос получил отрицателен отговор. След това митническите служители пристъпили към физическа проверка на автомобила и личния багаж на пътуващите в автомобила лица, извършен е и личен преглед на водача М. О.. При извършената митническа проверка в ръчната чанта на М. О. са открити два броя кутии с бижута от жълт метал. Извършената експертиза установила, че предметите от жълт метал представляват златни изделия както следва: златни обици проба 585 - 15 чифта, с общо тегло 35.34 грама; златни пръстени с проба 585- 12 броя, с общо тегло 34.55 грама; златни синджири с висулки проба 585 -8 броя, с общо тегло 39.90 грама; златни гривни проба 585 -5 броя, с общо тегло 17.55 грама; златни висулки проба 585 -2 броя, с общо тегло 9.60 грама; златен пръстен проба 750 - 1 брой – 3.07 грама; златен синджир проба 750 - 1 брой – 18.15 грама и златни гривни проба 750 - 2 броя, с общо тегло 21.10 грама, или изделията са с проби 585 и 750 и с общо тегло 179,26 грама и тяхната пазарна стойност е общо 17207.10 лева. На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ били поискани писмени обяснения от М. С. О. /приложени към АНП с превод на български език/, в които жалбоподателката е посочила, че златните изделия са лично нейни, използвани са и не е знаела, че „са забранени“. За осъществените действия, контролните органи съставили Протокол за извършена митническа проверка № 24ВG001011М029531 от 04.07.2024 г. и Протокол за личен преглед, приложени в АНП, като откритите у М. О. златни изделия били задържани с разписка за задържане № 24007929. Поради горното и на основание чл.230 от Закона за Митниците, на М. С. О. бил съставен на 04.07.2024г. от св. П. В. Акт за установяване на административно нарушение № ВG04072024/1000/М-2017 за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ за това, че на 04.07.2024г. на МП Лесово е превозила стоки – изделия от злато с общо тегло 179,26 грама през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Веднага след съставянето на АУАН той е бил предявен на жалбоподателката, подписан от нея и й било връчено копие от същия, като била уведомена съгласно текста в самия АУАН, че в седемдневен срок от връчването на този акт има право да направи писмени възражения по него. При подписването на съставеният й АУАН М. С. О. вписала, че бижутата са стари и са използвани от нея, не е знаела, че са забранени и иска да й бъдат върнати със споразумение. В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок не са направени възражения по съставения АУАН. Видно от приложеното към АНП становище от комисия, назначена със Заповед № ЗТД-1000 - 909/05.12.2023г. на Директор на ТД Митница Бургас, същата комисия е изчислила по реда на чл.74, пар.3 от Регламент /ЕО/ № 952/2013 година митническата стойност на стоките - предмет на нарушението, както следва: златни обици проба 585 - 15 чифта, с общо тегло 35.34 грама; златни пръстени с проба 585- 12 броя, с общо тегло 34.55 грама; златни синджири с висулки проба 585 -8 броя, с общо тегло 39.90 грама; златни гривни проба 585 -5 броя, с общо тегло 17.55 грама; златни висулки проба 585 -2 броя, с общо тегло 9.60 грама; златен пръстен проба 750 - 1 брой – 3.07 грама; златен синджир проба 750 - 1 брой – 18.15 грама и златни гривни проба 750 - 2 броя, с общо тегло 21.10 грама, като общата митническа стойност на тези изделия е в размер на 13989.51 лева, след като от пазарната им стойност е направена корекция в размер на ДДС и ставката на мито по отношение на трети страни. Въз основа на така съставения АУАН е издадено на 01.11.2024 година от Д.С.А. – Началник на Отдел „МРР“ в ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ обжалваното Наказателно постановление № BG2024/1000-2122/НП, с което на М. С. О. от с.•••, •••, ЕГН – ••••••••••, е наложено адм. наказание глоба в размер на 13989.51 лв. на основание чл.233, ал.1 от ЗМ, представляваща 100% от митническата стойност на стоката и на основание чл.233, ал.6, вр. с ал.1 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – златни обици проба 585 - 15 чифта, с общо тегло 35.34 грама; златни пръстени с проба 585- 12 броя, с общо тегло 34.55 грама; златни синджири с висулки проба 585 -8 броя, с общо тегло 39.90 грама; златни гривни проба 585 -5 броя, с общо тегло 17.55 грама; златни висулки проба 585 -2 броя, с общо тегло 9.60 грама; златен пръстен проба 750 - 1 брой – 3.07 грама; златен синджир проба 750 - 1 брой – 18.15 грама и златни гривни проба 750 - 2 броя, с общо тегло 21.10 грама, с обща митническа стойност 13989.51 лева. Фактическото описание на нарушението е идентично с това, посочено в АУАН. Това НП е било връчено на жалбоподателката чрез упълномощения от нея адв. Пл. Н. на 05.11.2024г. Жалбата е депозирана пред АНО на 14.11.2024г. Материалната компетентност на Д.С.А. – Началник на Отдел „МРР“ в ТД Митница Бургас да издава НП за нарушения по ЗМ се установява от приетата по делото Заповед № ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“, с която последният изрично е делегирал правомощията си на АНО по чл. 231 от ЗМ на посочената категория длъжностни лица – директорите и зам.директорите на териториалните дирекции и началниците на отделите „МРР“ в териториалните дирекции съобразно тяхната териториална компетентност да издават НП по реда на ЗМ. От показанията на свидетеля М. М. е видно, че той и семейството на неговата сестра – жалб. М. О. всяка година идват на гости в България. През м. юли 2024г. дошли в България с управлявания от сестра му лек автомобил „Порше Кайен“ като пътували заедно с племенницата му Д.. При проверката на митническия пункт в страната ни в чантата на сестра му намерили златни бижута-накити, за част от които свидетелят твърди, че са негови – пет пръстена, три гривни и две колиета, а другата част - на сестра му и на дъщеря й Д.. Свидетелят не си спомня да е бил попитан дали има нещо за деклариране. Твърди, че бил вътре в колата по време на проверката и не чувал, като не е чул и към сестра му да е отправен такъв въпрос относно наличие на нещо за деклариране. Сочи, че сестра му е преселена в Турция от малка, през •••г. и знае много малко думи на български език. Свидетелят също не е декларирал златните накити, които твърди, че са негови, тъй като не е знаел, че трябва да ги декларира, а когато митническите служители намерили златото в чантата на сестра му, той не казал, че част от тези накити са негови. Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото административно наказателна преписка и от събраните в хода на съдебното дирене доказателства - изцяло от показанията на свидетелите П. В. и Ж. Д. и отчасти от показанията на свид. М.. Показанията на първите двама свидетели, съдържащи относимите факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателката М. О., съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни, логични и последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. По същество тези техни показания не са оборени и от показанията на свид. М. М., тъй като последният не оспорва, че при извършената митническа проверка в чантата на сестра му – М.О.. са били намерени две кутийки, съдържащи златни изделия – различни накити, които не са били надлежно декларирани. Обстоятелството, че свидетелят не е чул, респ. не си спомня той или сестра му да са били попитани от митническите служители дали имат нещо за деклариране преди да пристъпят към извършването на митническата проверка, не доказва че такива въпроси действително не са били зададени. Показанията на свид. В. и Д. относно това, че след като са били открити златните изделия в чантата на жалбоподателката, тя е заявила, че същите накити са нейни, не се опровергават от свидетелят М., който потвърждава, че той не е заявил, че част от откритите в чантата на сестра му изделия от злато са негови. От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения срок и като такава се явява допустима. Акта и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ. Съгласно чл.230 от ЗМ, за всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9, § 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и/или извършват контрол или дейност по разследване по реда на НПК. В конкретния случай актът за установяване на митническо нарушение е съставен от св. П. В. – митнически инспектор – лице, осъществяващо митнически надзор и контрол. Правомощие на Д.С.А.– Началник на Отдел „МРР“ в ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ да издава НП за нарушения по ЗМ следва от оправомощаването му със Заповед № ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“. АУАН е съставен съгласно разпоредбите на чл. 40 - 43 от ЗАНН и в него е описано по изискуемия от закона начин твърдяното нарушение, като е конкретизирана и нарушената законова разпоредба. Изложени са обстоятелствата във връзка с нарушението, като актосъставителят е посочил, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 233, ал.1 от ЗМ. При издаването на атакуваното НП са спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в обжалваният акт е ясна и точна, което от своя страна припокрива изискването за ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение. Ревизираният акт - НП съдържа всички задължителни реквизити, съгласно изискванията на ЗАНН. В НП надлежно е посочено на какво основание са подлежали на деклариране пренасяните стоки, а в АУАН и НП изрично е посочено, че преди започване на митническата проверка жалбоподателката е била поканена устно да декларира пред митническите органи превозваните, респ. пренасяните стоки, вещи и валутни ценности, които подлежат на такова деклариране, поради което възраженията на процесуалния пълномощник на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни. Съдът намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения при съставянето и предявяването на АУАН и с оглед това, че жалбоподателката М. С. О., макар да е български гражданин, не владее български език добре. В потвърждение на това са показанията на разпитаните по делото свидетели – двамата митнически служители В. и Д., от които се установи, че комуникацията с жалбоподателката е била провеждана на български език, който тя владеела в достатъчна степен, за да разбере какво се изисква от нея и за какво нарушение й се съставя АУАН. Освен това, от обясненията на самата жалбоподателката, дадени в последното съдебно заседание става ясно, че по време на извършваната й проверка е присъствал и служител, който е владеел турски език и е разговарял с нея именно на турски език. А в дадените в хода на митническата проверка писмени обяснения жалбоподателката е посочила, че когато е тръгнала към България е взела от дома си своите лични златни бижута и не е знаела, че „са забранени“, т.е. същата е разбрала какво нарушение й е вменено. Обстоятелството, че в административно-наказателното производство липсва нарочен акт за назначаване на преводач, не опорочава процедурата по предявяване и връчване на АУАН, още повече, че ЗАНН не изисква и не задължава административният орган да издаде такъв акт. С оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателката в тази фаза на административнонаказателното производство, като същата е била наясно и е разбрала какво административно деяние й е вменено. Още повече, че подписвайки се под съдържанието на АУАН, същата е удостоверила и отразеното в него обстоятелство, че се е запознала с неговото съдържание. От друга страна, за прецизност съдът следва да отбележи и, че прокламираното и гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към процесното адм. нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси/ и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд”. Предвид на това съдът приема, че в настоящият случай по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателката, което право тя е реализирала в пълен обем, включително чрез жалба до съда. Досежно материалноправната законосъобразност на НП в частта на т.1 от същото, настоящият съдебен състав прецени НП в тази му част за издадено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ - стойността на стоките. Или изпълнителното деяние на основния състав на чл. 233, ал.1 от ЗМ „митническа контрабанда“ може да се изрази в две форми - „пренесе“ или „превози“, като наказуем по силата на чл. 233, ал. 1 ЗМ е и опитът за това. От обективна страна е необходимо пренасянето или превозването на стоките да се извършва през държавната граница, да е без знанието и разрешението на митническите органи и да не представлява престъпление. Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателката М. С. О. е автор на административното нарушение, визирано в обжалвания акт, както и се установява първият съставомерен признак на митническата контрабанда по чл.233, ал.1 от ЗМ, която в случая се явява осъществена в превозване с управлявания от жалб. М. О. на изделия от злато – златни обици проба 585 - 15 чифта, с общо тегло 35.34 грама; златни пръстени с проба 585- 12 броя, с общо тегло 34.55 грама; златни синджири с висулки проба 585 -8 броя, с общо тегло 39.90 грама; златни гривни проба 585 -5 броя, с общо тегло 17.55 грама; златни висулки проба 585 -2 броя, с общо тегло 9.60 грама; златен пръстен проба 750 - 1 брой – 3.07 грама; златен синджир проба 750 - 1 брой – 18.15 грама и златни гривни проба 750 - 2 броя, с общо тегло 21.10 грама, с общо тегло 179.26 грама с обща митническа стойност 13989.51 лева /или 7152,72 евро/, през държавната граница от Р Турция в Р България. От друга страна липсата на знание и разрешение от митническите органи за осъщественото превозване като втори съставомерен признак на деянието, се доказва с показанията на разпитаните двама митнически служители - свидетелите В. и Д.. От показанията на същите се установява, че е било отправено запитване, респ. покана до водача на автомобила и до пътуващите в него лица за деклариране на превозвани и пренасяни стоки, подлежащи на деклариране, на което последвал отрицателен отговор от водача - жалб. М. С. О., а в резултат на извършената митническа проверка в ръчната чанта на М. О. е установено наличието на процесните вещи – изделията от злато. Дължимо в случая е било писмено деклариране на пренасяните през държавната граница стоки с търговски характер и липсата му изключва знанието, респ. разрешението на митническите органи за пренасянето на стоките. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като общото задължение за деклариране се установява от разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз. Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, посочени в АУАН и в НП, дължимото за тях надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължението за деклариране на внасяните в случая стоки от лицата, установено с материалната разпоредба на чл.66, ал.1 от ЗМ, както и от чл.158 и чл.162 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 вр.с чл.143 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза /МКС/, съгласно които всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. Бездействието от страна на жалбоподателката по отношение на задължението й за деклариране, което тя не е изпълнила и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено разрешение от тях за внасянето на стоките на територията на страната ни. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателката е извършила от обективна страна състава на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер, предвид количеството на стоките, описани в НП и тяхната стойност. Съдът не възприема възражението на жалбоподателката и нейния проц. представител, че превозваните през държавната граница златни изделия попадат в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“, посочена в чл.1, т.21, б. „б“ от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Съгласно посочената разпоредба „стоки с нетърговски характер“ са тези, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: имат случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства, или стоки, предназначени за подаръци, като естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. Обектите - предмет на процесното нарушение, посочени в НП, не могат да бъдат отнесени към изброените изключения, предвид техния вид и брой, вкл. и с оглед на тяхната стойност, поради което и същите подлежат на деклариране. Соченото едва в хода на съдебното производство възражение, че част от превозваните златни изделия не са били на жалбоподателката, а на нейния брат – св. М., съдът не възприема, тъй като по делото безспорно се установи, както от показанията на всички разпитани трима свидетели, така и от обясненията на самата М. О., дадени в с.з., че тя е заявила пред митническите служители, че откритите в личната й чанта златни бижута са нейни и нито тя, нито пътуващият с нея М. М. е посочил, че част от накитите са на последния. Показанията на свидетеля М. в тази част от една страна са изолирани и противоречат на събраните по делото други доказателства, а от друга страна могат да се счетат за дадени от заинтересован свидетел с оглед близкото му родство с жалбоподателката, поради което съдът не ги възприема. В настоящия казус държавната граница на Република България не съвпада с линията на митническата проверка на МП Лесово предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница, което е практически невъзможно, а вътре в територията на Република България, поради което е налице в случая довършено адм.нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК. Съдът приема, че жалбоподателката М. С. О. е била наясно с митническите изисквания към влизащите на територията на страната МПС и пътници, вкл. задълженията във връзка с митническия режим на стоките, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично на указателни табели и на няколко езика, вкл. български и турски език, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите МПС и пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП Лесово, но въпреки това не е декларирала превозваните с управлявания от нея лек автомобил стоки пред митническите органи, поради което вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. Предвиденото наказание за извършено митническо нарушение по чл. 233, ал.1 от ЗМ е глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките при внос. Както се посочи по-горе общата митническа стойност на стоките, предмет на нарушението, е в размер на 13989.51 лева /или 7152,72 евро/. По делото не са налице данни за други нарушения от страна на жалбоподателката по Закона за митниците, за които да са й налагани административни наказания. Ето защо съдът намира, че АНО правилно е определил административното наказание глоба в размер на 100% от митническата стойност на вещите, предмет на митническото нарушение, т.е. в предвиденият минимален размер. Така наложеното с обжалваното НП наказание съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение, както правилно е приел АНО. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите - предмет на нарушението. Целта на ЗМ е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението и са засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. Настоящият случай не разкрива характеристиките на маловажен случай, дори и само предвид голямото количество на превозваните стоки, като деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност. Съдът намира НП за незаконосъобразно в частта по т.2 от същото относно постановеното отнемане в полза на държавата на предметите на нарушението - недекларираните златни изделия с обща митническа стойност в размер на 13989.51 лева /или 7152,72 евро/ по следните съображения: Действително това разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗМ в случаите на осъществено нарушение по чл.233, ал.1 от с.з., но подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според СЕС всяка държава-членка трябва да предвиди в националното законодателство административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели. В този контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. В този смисъл са Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18, като в последното от тях, свързано с приложението на чл.234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му, публ. в ДВ брой 82 от 2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013, едновременно с наложената имуществена санкция, респ. глоба, е присъдена и равностойността на липсващия предмет на нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата. Съдът на ЕС посочва в т.44 от същото решение /С-655/18/, че „санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по чл. 234а, ал.1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира по-специално, че допуснатите в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от митнически надзор”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата, респ. присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална. Съобразно и диспозитива на посоченото Решение т.47 „чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и равностойността на тези стоки”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат отклонени от митнически надзор. Последното води на извод, че санкциите, предвидени от държавите членки за неспазване на митническото законодателство, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Приложено по аналогия към чл.233, ал.6 от ЗМ съдът намира, че в случая е налице противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно: този на пропорционалността, вземайки предвид естеството на стоката – златни изделия, които във времето не се обезценяват, а напротив стойността им се покачва драстично. Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в чл.5, § 4 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза, да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели. Налагането на санкция „отнемане на вещите” наред с наказание „глоба“ и нерелевирането на фактора на законност на превозваните/пренасяните стоки само по себе си директно обуславя извод за несъразмерност на наложеното наказание като цяло. Тази несъразмерност е основание за отмяна на НП в тази част. При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва на основание чл.288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл.42, § 1 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени обжалваното НП в тази му част по пункт 2-ри. Дори и да се приеме тезата, че отнемането на вещите – предмет на нарушението, не е санкция, то би било налице непропорционалност на наложеното санкциониране на лицето като цяло, тъй като в санкционирането му несъмнено освен наложената глоба следва да се отчете и фактът, че са отнети златните изделия, законно притежавани от жалбоподателката с оглед данните по делото. С Определение № 15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в чл.84 от ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното производство, като в чл.301, ал.1, т.11 от НПК на съда е възложено при постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната на обжалваното НП по пункта 2-ри няма за последица автоматичното връщане на задържаните процесни вещи /доколкото същите не са акцизни стоки или забранени такива, за които има специален режим за вноса или износа им/, поради което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната на НП в частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постанови тяхното връщане на лицето, от което са отнети – жалб. М. С. О. или на надлежно упълномощено от нея лице. При този изход на спора – потвърждаване на НП в една част и отмяната му в друга, на основание чл.63д от ЗАНН, вр. с чл.143 и чл.144 от АПК, вр.с чл.78 от ГПК право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената част от претенциите им. Жалбоподателя е представил доказателства за направени разноски в производството в размер на 2500.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН в съдебните производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, учреждението или организацията, чийто орган е издал акта има право на присъждане на възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. това възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН се определя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, която разпоредба в редакцията й, действала към датата на приключване на съд.производство, за този вид работа предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. В случая делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, работата на юрисконсулта по това дело се състои в участие в две съдебни заседания и изготвяне на подробна писмена защита, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на максимално посочения, а именно 150.00 лева. В съответствие с потвърждаване на НП по т.1 и отмяната му по т.2, в полза на ТД Митница Бургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 75.00 лева или 38.35 евро. От страна на въззиваемата страна своевременно е заявено и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение направени от жалбоподателя. Работата на адвоката в конкретното производство се е изразила в депозиране на жалбата, явяване и участие в проведените две съдебни заседания и изготвяне на писмени бележки. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценя за неоснователно. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, големият материален интерес и процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя. Съобразно горепосочените доводи, съдът счита, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде редуцирано в по-нисък размер. С оглед гореизложеното, административнонаказващият орган следва да бъде осъден да заплати сторени от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1250.00 лева, предвид отмяната на НП по т.2, а искането за заплащане на разноски за разликата над този размер до претендирания от 2500.00 лева /1278,23 евро/ следва да се отхвърли като неоснователно. Предвид Закона за въвеждане на еврото в Р България, в сила от 01.01.2026г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута (лев) с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс (1 евро е равно на 1,95583 лева). Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.5 и чл.63д, ал.1 и ал.5 вр.с ал.4 от ЗАНН, съдът