Решение № 358 от 21.4.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 1975/2025 г.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД да заплати на Н. М. Н., като баща и законен представител на малолетното дете М. Н. Н., сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултата на получени травматични увреждания от настъпило ПТП настъпило на 01.10.2023 г. на междуселищен път между гр. К., и с. Н., обл. С., с идентификация DLV-2079, ул. 1,700, предизвикано от водач на л.е., при валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на получаване на поканата до застрахователната компания за изплащане на обезщетението – 21.11.2024 г. до окончателното изплащане, представляваща лихва върху извънсъдебно изплатената сума от 2000лева от датата на датата на увреждането до датата на плащането. В молбата се твърди, че на 01.10.2023 г. около 9.30 часа възникнало ПТП между два леки автомобила - „Фолксваген Голф“, с ДКН ............, собственост и управляван от водача М. М. И. от гр. К., обл. С., ул. "Н..И.В." № . и лек автомобил марка „КИА Спортидж“, с ДКН ......, собственост на водача М. И. М. от гр. С., ж.к. "Д." ......... на междуселищен път между гр. К., и с. Н., обл. С., с идентификация SLV-2079, ул. 1,700. Сочи, че лекият автомобил „Фолксваген Голф“, с ДКН ............, имал действаща застраховка „ГО“ в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, администрирана в Полица №BG/30/323061714553, валидна от 11.06.2023 г. до 10.06.2024 г. В него се возила и дъщерята на Мария И. - М. Н. Н., родена на 01.09.2014 г., която към момента на катастрофата била на 9 години. А и лекият автомобил „КИА Спортидж“, с ДКН ......, също имал действаща застраховка „ГО“ в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с администрирана в полица № BG/30/123001801496, валидна от 30.06.2023 г. до 29.06.2024 г. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица № 263/01.10.2023 г. заведен в масивите под № 2023-1031- 429/, който бил съставен от дежурния полицай М. В. В. - младши автоконтрольор при ГОДПКПД-СПП на ОД МВР гр.Сливен, сектор „Пътна полиция“. Изтъкват, че в резултат на настъпилото ПТП, двамата водачи и малолетното дете — всички пострадали и получили телесни увреди. Екип на ЦСМП привел пострадалите жени в спешно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр. Сливен, където им е оказана спешна медицинска помощ, заради което и трите пострадали били хоспитализирани. Пострадалото малолетно дете М. Н. Н., която пътувала на задната седалка на катастрофиралия лек автомобил била приета на дата 01.10.2024 г. около 13.10 часа, и първоначално диагностицирана от дежурните спешни медици с отток и болка фронтално, имала гадене и повръщане многократно, както и болка в лявата лакътна става и дясното коляно. Спешно малолетната М. е била изведена от спешното отделение на ЦСМП и приведена в „Неврологично Хирургично Отделение“ на болничното заведение, където останала за лечение и наблюдение от лекарите - неврохирурзи до 03.10.2024 г. По време на целия болничен престой пострадалата е имала „придружител“, който заедно с медицинските лица е обгрижвал и подпомагал детето. Това била нейната родна баба Таня И. Н. от гр. Кермен, ул.“Н.Й.Вапцаров" №28. В издаденият й „Болничен лист Е20232803141, за временна неработоспобност“ същата е администрирана, като „дублинарка“, по причина „Придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст с посочена диагноза: „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. Твърди се, че в издадената на 01.10.2023 г. „Епикриза“ И.3. № 16366/23 г., по КП 208 от лекуващ лекар д-р А. М. Я. - Завеждащ отделение „НХО“ е записано: Анамнеза: „Касае се за дете от ПТП. Било е пасажер в лек автомобил, получила травма на главата. Имало загуба на съзнание за неопределен период от време. Няма спомен за инцидента. Повърнало е многократно. В момента на хоспитализацията е сънливо.“ Също така в „Съдебномедицинска експертиза“ № 201/2023г. по Досъдебно производство №1411/ 2023 г. по описа на РУ МВР при ОД МВР- СЛИВЕН, съдебният лекар д-р Йордан Стойков, вещо лице в списъка за вещи лица при ОС-Сливен, отговаряйки на зададените му въпроси/задачи е описал и охарактеризирал следните травматични увреди: Контузия на главата с наличие на травматичен оток па меките черепни обвивки в челната област, с клинични данни за сътресение на мозъка, по повод на което е била хоспитализирана в НХО при МБАЛ“Д-р Иван Селимински“ АД-Сливен за наблюдение и лечение; Контузия за лява ръка, в областта на лакътната й става, без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури, участващи в изграждането й; Контузия на десния крак в областта на колянната му става и подбедрииата. без клинични и от образните изследвания данни за фрактура на костните структури, участващите в изграждането им. Освен това в издаденото „Съдебномедицинско удостоверение“ № 84/09.10.2023 г., издадено от д-р С. В. С. вещо лице към Окръжен съд-Сливен, няколко дни след изписването на детето от болничното заведение, при прегледа обективно е установил: „в леко увредено общо състояние...Не може да разкаже за инцидента.. “ В същото медицинско удостоверение съдебният лекар подробно и в пълен обем е констатирал, описал и охарактеризирал телесните увреди на главата и крайниците на пострадалото малолетно дете. Съобщава се, че съдебният лекар-патоанатом също е стигнал до извода, че на детето е причинено следното: „Съвкупно, описаните и диагностицирани телесни увреждания, включително и мозъчното сътресение, протекло със загуба на спомен за инцидента са причинили на освидетелстваното дете М. Н.Н., на 9 г. „Временно разстройство на здравето. Неопасно за живота“....“ Сочат, че за станалото ПТП в РУ МВР - Сливен е образувано ДП № 1411/2023 г., по което е образовано НОХД № 20242230200906 по описа на Районен съд-Сливен. Наказателното производство е приключило с окончателен съдебен акт, администриран в Протокол № 312/10.10.2024 г. Към момента решението на съда е влязло в сила. Изтъкват, че на 20.11.2024 г., в изпълнение на изискванията чл. 380, ал.1 от КЗ, ищецът чрез пълномощник е изпратил „Претенция за застрахователно обезщетение“ до застрахователното дружество „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК 200299615. Съобщението е получено от застрахователното дружество на 21.11.2024 г. отразено в куриерски документи- разписка. Твърди се, че механизмът на станалото ПТП е установен и анализиран в автотехническа експертиза, приложена в досъдебното производство. Счита, че причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и резултата и настъпилите последици са доказани от събраните и приобщени доказателства. Настъпилото ПТП е застрахователно събитие по смисъла на КЗ. Сочи, че пострадалото дете М. е претърпяла значителни неимуществени вреди - болки и страдания от получените телесни увреждания. Първоначално детето е хоспитализирано в Неврохирургично отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД, гр. Сливен в деня на катастрофата - 01.10.2023 г., с диагноза „Мозъчно сътресение без открита ВЧТ“. По време на приема било сънливо, повърнало неколкократно, нямало ясен спомен за случилото се. В болницата били извършени редица изследвания, рентгенография на тялото и крайниците, назначена била медикаментозна терапия. По време на болничният й престой пострадалата М. е била съпровождана от своята баба, която е била неотлъчно до нея.В първите дни било неспокойно, сънувало кошмари, като е изписано от болницата на 03.10.2023 г. и му е назначено домашно лечение. През това време детето е било обгрижено от своите близки. В първите дни било неспокойно, сънувало кошмари, стряскало се на сън, страхувало се. Отказвало да се вози в автомобил дълго време след инцидента. Оплаквало се от силно главоболие, което е времето отшумяло. Имало болки в крайниците - при движение на лявата лакътна става детето изпитвало силна болка. Такава имало и в травмираното ляво бедро.През следващите около 10 дни детето М. не е посещавало училище, а отсъствията й от плановите занятия по „физическо възпитание“ са продължили повече от един месец.За продължителен период от време малолетната М. се променила, като се затворила в себе си, не искала да контактува с околните. Предвид гореизложеното да се постанови решение, с което да се осъди „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД да заплати на пострадалото при ПТП, малолетно дете М. Н. Н., родено на 27.08.2014 г., действащо чрез законния си представител Н. М. Н., и двамата с адрес: гр. К., ул. "Н. Й. В." № ., сума в общ размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от получени автомобилни травми, в резултат на настъпило ПТП на 01.10.2023 г., на междуселищен път между гр. К. и с. Н.ево, обл. Сливен, с идентификация SLV-2079, ул. 1,700, а именно: За получената телесна увреда, резултат от непозволено увреждане, представляваща: Контузия на главата с наличие на травматичен оток на меките черепни обвивки в челната област, с клинични данни за сътресение на мозъка, сума в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на получаване на поканата до застрахователната компания за изплащане на обезщетението – 21.11.2024 г. до окончателното изплащане.; За получената телесна увреди, резултат на непозволено увреждане, представляваща „Контузия за лява ръка в областта на лакътната става, без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури, участващи в изграждането й“ сума в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на получаване на поканата до застрахователната компания за изплащане на обезщетението – 21.11.2024 г. до окончателното изплащане; За получената телесна увреда, резултат на непозволено увреждане, представляваща: Контузия на десния крак в областта на колянната му става и подбедрицата, без клинични и от образните изследвания данни за фрактура на костните структури, участващите в изграждането им, претендира сума в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от считано от датата на получаване на поканата до застрахователната компания за изплащане на обезщетението – 21.11.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират за присъждане на направените по делото разноски. При условията на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от застрахователното дружество, с който считат, че щцовите претенции са неоснователни и недоказани. Молят да се отхвърлят исковите претенции изцяло. Претендират за присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил, с който е извършено ПТП по силата на процесната полица „Гражданска отговорност“. Не оспорва, също така, че е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди на ищеца в размер на 2 000 лв., заплатени на 13.01.2025 г. Сочи, че платената сума за обезщетение е съобразена с икономическата обстановка в страната и е достатъчно справедлива, за да го компенсира. Ответникът оспорва претенциите за допълнително плащане на обезщетения за неимуществени вреди над сумата от 2000,00лв., като необосновано завишени и несъответстващи на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и на икономическата конюнктура в страната към момента на причиняването на вредата. Прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения. Ответникът оспорва изключителната вина на водача на лекия автомобил, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от родителя страна на пострадалия. Сочи, че като детето в процесния лек автомобил, ищецът не е ползвал предпазен колан при инцидента, което е довело до 50% съпричиняване, поради собственото му виновно и противоправно поведение. Ответникът оспорва противоправността на действията на водача, както и причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилите вреди. Ответната страна моли съда, да отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност и в случай, че приемете ищцовите претенции за основателни, молят да се намалите размера на търсената с исковата молба сума, доколкото е прекомерно и необосновано завишена, а и с оглед на ангажираните възражения за съпричиняване. Правят множество възражения, като едно от тях е, че в случая лекият автомобил, в който е пътувала М. не е бил оборудван и не е използвана система за обезопасяване на детето от пълния клас /включващ комбинация от ленти или гъвкави компоненти е осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и /или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти/ или непълния клас /представляващ цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено/, съобразена с теглото на детето. Освен това, считат че при използване на обезопасителна система за дете не би получило телесните травми в конкретният им морфологичен характер и тежест. Същите са настъпили за нея в резултат от липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан, представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137А от ЗДвП. Така също, считат че поради липсата на поставен предпазен колан и детско столче, не е било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото е предвиден конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което е бил възможен контакта на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване на автомобила и от което са настъпили травмите. Телесните травми на пострадалия възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и са настъпили в резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което се прави възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите. При използване на предпазния колан от малолетната, намират, че ищцата не би получила травми като възникналите, а други, по-леки по медикобиологичен характер. На следващо място, намират, че бездействието е в причинна връзка с настъпилия резултат, като не е необходимо наличието на виновно поведение, тъй като самоувредилият се не може да отговаря сам пред себе си за вредите, които си е причинил. Неговата отговорност е обективна, съответства на принципа на непозволеното увреждане, че причинителят на вредите, които е причинил виновно другиму, е длъжен да ги поправи. Изтъкват, че детето се е възстановило напълно в рамките на сравнително кратък период от време, без да са налице каквито и да било усложнения. В тази връзка липсва актуална медицинска документация, от която да е видно как е протекъл оздравителният процес, има ли усложнения и невъзстановени травми от ПТП-то, както и необратими последици за здравословното й състояние. Оспорват и акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главния. В о.с.з. ищецът се явява лично и с пълномощник, който моли съда да уважи исковата претенция. Претендират за присъждане на направените по делото разноски. Ответната застрахователна компания се представлява от пълномощник, който моли да се отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Навежда възражения за съпричиняване в размер на 50 % на вредоносния резултат, поради виновно поведение от страна на майката, изразяващо се в това, че детето е било без предпазен колан към момента на инцидента. Претендират за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски. От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Не е спорно по делото, че на 01.10.2023 г. около 9.30 часа е настъпило ПТП между два леки автомобила „Фолксваген Голф“, с ДКН ............, собственост и управляван от водача М. М. И. от гр. К., обл. С., ул. "Н..И.В." № . и лек автомобил марка „КИА Спортидж“, с ДКН ......, собственост на водача М. И. М. от гр. С., ж.к. "Д." ......... на междуселищен път между гр. К., и с. Н., обл. С., с идентификация SLV-2079, ул. 1,700. Също така не е спорно, че единият от леките автомобили е управляван от майката М. М. И. на малолетното дете пострадало в инцидента. Безспорно от приложеното НОХД № 906/2024 г. по описа на СлРС е видно от протоколно определение, че майката е подсъдимата М. М. И., като е призната за виновна за това, че на 01.10.2023 г. на път SLV-2079, ул. 1,700 между гр. К., и с. Н., обл. С., в следствие на което причинила ПТП на лек автомобил „КИА Спортидж“, с ДКН ........, изразяващи се имуществени вреди в размер на 33 467.58 лв.–престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, вр. ал. 1 от НК, което на осн. чл. 78А от НК, като лицето се освобождава от наказателна отговорност и вместо това се налага административно наказание глоба в размер 900 лв. в полза на държавата бюджета на съдебната власт. Не е спорно, че е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекият автомобил „Фолксваген Голф“, с ДКН ............ в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, валидна от 11.06.2023 г. до 10.06.2024 г., както и на л.а. „КИА Спортидж“, с ДКН ...... в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за периода от 30.06.2023 г. до 29.06.2024 г. Видно от приложения Констативен протокол с пострадали лица № 263/01.10.2023 г. са описани участниците в ПТП, а като пострадало лице е записано детето М. Н. Н. с диагноза комоцио. Протоколът е съставен и подписан от дежурния полицай М. В. В. - младши автоконтрольор при Г“ОДПКПД-СПП“ на ОД МВР гр. Сливен, сектор „Пътна полиция“. Установи се, че на детето са причинени следните телесни повреди, описани в приложеното Съдебномедицинско удостоверение № 84/2023 г. издадено от д-р Станислав Василев Стоянов. Докторът след обстоен преглед е отразил, че с времето болки и страданията ще отзвучат в главата, същите са предимно фронтално и в дясно. В дясната слепоочна област, в близост до окосмената част се установи петно с елипсовидна форма с размери 1,5 на 1 см, кос ход, бледорозово – седефено на цвят, с дребни корички периферно с кафеникав цвят – изход от зарастнала охлузна рана. При натиск детето съобщава за лека болка. В Епикризата от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД на М. Н. Н. на 9 г. е отразена диагноза Мозъчно сътресение без открита ВЧТ, с описана анамнеза: „Касае се за дете от ПТП. Било е пасажер в лек автомобил, получила травма на главата. Имало загуба на съзнание за неопределен период от време. Няма спомен за инцидента. Повърнало е многократно. В момента на хоспитализацията е сънливо.“ Направени са изследвания, които са описани, назначена е терапия от лекуващ лекар д-р А. М. Я. - Завеждащ отделение „НХО“. Приложена е и медицинска бележка № 23277400Е95С от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, от която е видно, че М. Н. Н.ва е била на лечение стационар от 01.10.2023 г. до 03.10.2023 г. и се нуждае от домашен отпуск от 04.10.2023 г. до 06.10.2023 г. Да бъде освободена от часовете по физкултура до 31.10.2023 г. В съдебномедицинска експертиза № 201/2023 г. по досъдебно производство № 1411/2023 г. по описа на РУ-Сливен при ОД на МВР-Сливен след анализ на медицинските документи и доказателства в досъдебното производство и данни от протокол за разпит на свидетели по досъдебното производство са описани всички увреждания на М. Н. Н. на 9 г., вследствие претърпяно ПТП на 01.10.2023 г., а именно: Контузия на главата с наличие на травматичен оток па меките черепни обвивки в челната област, с клинични данни за сътресение на мозъка, по повод на което е била хоспитализирана в НХО при МБАЛ“Д-р Иван Селимински“ АД-Сливен за наблюдение и лечение; Контузия за лява ръка, в областта на лакътната й става, без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури, участващи в изграждането й; Контузия на десния крак в областта на колянната му става и подбедрицата. без клинични и от образните изследвания данни за фрактура на костните структури, участващите в изграждането им. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е обследвала механизма на получените травми на увреждане, какво лечение е осъществено и състоянието на пострадалото дете към момента на ПТП. След преглед на детето и запознаване с материалите по делото и приложеното досъдебно производство и наказателно дело, експертът е изготвил заключение, като е отразил към момента на прегледа детето М. Н. е в добро общо състояние, контактна, адекватна, физическо развитие нормално за възрастта. Няма белези по лицето и челото след прекарана черепно-мозъчна травма. Лява лакътна става е с пълен обем на движение-флексия, екстензия, пронация, супинация. Няма сетивни и циркулаторни нарушения. Получените травми са: контузионен отток и подкожен хематом в челната област, която за възрастта на М. отшумява за 7 дни. Мозъчно сътресение без открита черепномозъчна травма – обикновено отзвучава за около 10-15 дни и контузия на лява лакетна става отзвучава за около 7-10 дни. Контузия тна дясна колянна става отзвучава за 7-10 дни. Урежданията са получени вътре в автомобила от движение на тялото и контакт с тъпи, твърди предмети, вероятно гърба на предната седалка. Основната диагноза на детето М. Н. получена след претърпяното ПТП на 01.10.2023 г. е: комоцио церебри, което оценено по скалата на Глазгоу е 14 точки. Няма термин леко или тежко мозъчно сътресение, белегът е безсъзнанието, независимо от времетраенето. Оплакванията отзвучават при нормален ход за срок около 10-15 дни. В конкретния случай, в резултат на медикаментозната терапия оплакванията са отзвучали в рамките на няколко дни. В съдебно заседание експерта разяснява, че неправилно е изписан отток на обвивката на мозъка, има отток и хематом в челна област подкожен, а не както е написано неправилно, че има отток на мозъчните обвивки. След запознаване с документи от Неврохирургично отделение е установил, че хематома е подкожен и отток на меките тъкани в областта на челото. По делото са разпитани свидетели по почин на ищцовата страна. Свид. Маркова обяснява, че непосредствено след катастрофата отишла в Окръжна болница и видяла детето, което било седнало в количка и не спирало да повръща. Обяснили и, че получило комоцио. Било ударено по главата, подуто фронтално на челото. Ударена била лявата му рака, двата крака, а десния повече. След изписване от болницата го посетила и в къщи, детето лежало, боляла го главата и ръката. Повече от 10 дни след изписване от болницата детето лежало в къщи, не било в състояние да ходи на училище, получило комоцио. Не искала да яде, не била контактна, не контактувала с хора, станала затворена. Свид. И. – баба на детето М. дава показания, че веднага след катастрофата отишла в спешния център, където на детето направили скенер. М. била изплашена, жълта имала синини на челото, боляла я лявата ръка, коленете. Тя останала с детето в болницата като придружител, тъй като майката също била пострадала и трябвало да лежи. Изписали детето от болницата след 3 дни, след което било 10 дни на стационарно лечение. Разяснява, че детето било изплашено когато трябвало да ходи на контролен преглед в болницата, както и избягвало да пътува с лека кола. След инцидента било стресирано, не говорило с никого, станала нервна след катастрофата, родителите й я водили при психолог. Свид. М. М. другият участник в процесното ПТП управлявала лек автомобил „Киа Спортидж“. Разяснява, че детето при тръгване от гр. Кермен е било с предпазен колан, но вероятно в по-късен момент го е откопчало и майката се обърнала назад и отвлякла вниманието си, след което причинила ПТП. Обяснява, че детето след катастрофата вървяло, не залитало и говорило, проблема му станал след транспортиране в Бърза помощ, където и тя била настанена по-късно. Свид. З. разяснява, че се движил в посока от с. Н.ево за гр. Кермен, като видял приближаваща кола в която шофьорката загубила управление и влязла в насрещното движение, след което се ударила челно в лек автомобил Киа. Няма спомен дали майката е помогнала да се извади от колата детето. Заявява, че се обадил на телефон 112. Всички били уплашени и изчакали да дойде линейката. Детето плачело и било уплашено. Изготвено е и съдебно-автотехническа екпертиза, като вещото лице е отразил, че детето е седяло в автомобила на задната седалка зад водача. Детето е получило травми при удара и инертната сила като се е ударило в седалката пред него на водача и в лявата задна врата. Детското столче или седалка е специално средство за обезопасяване на дете, което се захваща за седалката, като наличният колан обхваща тялото на детето без шията и главата. Разяснява, че най-вероятно детето по време на пътуване е откопчало колана преди ПТП, не може да каже с точност кога, поради което обяснява защо колана е разпънат и защо има точно тези травми детето. В случая детето е било без поставен колан. При изправен колан закопчалката не може да се отвори. След събраните фактически констатации, съдът намира, че следва да се уважи частично предявеният иск е с правна квалификация чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността назастрахователя. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди, произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вина на дееца. Следователно, в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно споразумение или решение. В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и съдът е обвързан да приеме установеното с Протокол № 312/10.10.2024 г., постановена по НОХД № 906/2024 г. по описа на СлРС, с която подсъдимата М. М. И. се признава за виновна в това, че на 01.10.2023 г., при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“ с рег. № ........., нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл.5 ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП; е причинила имуществени вреди на л.а. марка „КИА „ модел „Спортидж“ , като на основание чл.78А от НК във връзка с чл.475, ал.2 от НПК се освобождава от наказателна отговорност, като се налага административно наказание „глоба. Поради това, в случая, не се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а съдът приема установеното в проведеното наказателно производство. На следващо място, от доказателствата по делото е установено, че към момента на настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването на лекия автомобил марка марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“ с рег. № ......... е била покрита от ответното дружество, по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в Застрахователна полица № BG/30/323061714553, валидна до 10.06.2024 г. Налице е и съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ОД на МВР - Сливен. Поради това, в случая е налице застрахователно събитие, т.е. събитие, настъпило със застрахования през застрахователния срок, което, съобразно покритите рискове по договора, води до изплащане на застрахователна сума– обезщетение. Поради това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите следва да бъде ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ. Относно интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от получените в резултат на ПТП травматични увреждания, следва да се вземат предвид констатациите и изводите на съдебно-медицинската експертиза, според която, вследствие на настъпилото ПТП на ищеца . Доказа се, че причинени следните травматични увреждания, описани в Съдебно медицинска експертиза №201/2023г. от съдебен лекар д-р Й. С. Контузия на главата с наличие на травматичен оток на меките черепни обвивки в челната област, с клинични данни за сътресение на мозъка, за което е приета в МБАЛ „Д-р Иван Селимински „, Неврохирургично отделение за лечение и наблюдение. Освен това и контузия за лява ръка в областта на лакътна става, а така също и за контузия на дясния крак в областта на колянната става и подбедрица. По тези причини докторът е извел извод, че се касае за мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнание и спомен за инцидента и го е определил като временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалото лице. Съдът отчете факта, че две години след инцидента е прегледано детето, следователно съдебно-медицинско заключение, е с по-отдалечена във времето експертиза, дължаща се на факта, че при децата възстановителните процеси, с оглед на възрастта и бурните сили за възстановяване, произтичащи от младостта на организма, водят до по-приглушена здравна картина, поради което следва да се съобрази установеното от медицинската документация и от първоначалните прегледи. Вещото лице обяснява, че следва да се позовем на информацията, съдържаща се в медицинските документи към датата на лечение, защото цитат „Никой не може да каже за колко време е загубата на съзнание“, с оглед на изтеклите години. Следва да се отчете и тежестта на получените травми, а именно, че се касае за извършените медицински интервенции, изследвания и посещения при лекар във връзка с провежданото лечение на ищеца по повод уврежданията, получени при процесното ПТП, както в болнично заведение, така и в домашно лечение и период на възстановяване от физическите травми и стреса, който са в резултата на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. В случая, обективните данни, събрани по делото сочат, че от процесното ПТП на малолетното дете са причинени няколко травматични увреждания, посочени по-горе. При определяне на размера на неимуществени вреди следва да се отчете обстоятелството, че ищецът е в млада, работоспособна възраст, който вследствие инцидента е претърпял тежки травматични увреждания, изискващи полагане на грижи за определен период от време. Следва, обаче, да се има предвид и установеното от вещото лице, че по делото са представени медицински документи за остатъчни явления във връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма, стрес, възникнало състояние на страх и нервност. Според вещото лице от медицинска гледна точка, при ищеца е налице пълно възстановяване от претърпяната през 2023г. черепно-мозъчна травма, като за в бъдеще не се очакват никакви усложнения. Във връзка с твърденията в исковата молба за психологически проблеми при ищеца, вследствие инцидента, по делото са разпитани свидетели, които действително установяват за проблеми в психичното състояние след процесното ПТП. Следва да се подчертае, че самото произшествие е от такъв характер, че неизбежно води до негативни психични въздействия за пострадалото дете, свързани с преживения стрес, но както се посочи по-горе, което е извън обичайното в такива случаи. Освен това детето е лекувано и от Служебна бележка №1208/19.11.2025г. се установи и доказа, че детето е лекувано и четиркратно са направени медицински консултатции с клиничен психолог С.а Начева. Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди е в общ размер на по 9 000,00 лв., която сума е съобразена със социално-икономическата обстановка към датата на настъпване на процесното ПТП – 01.10.2023 г., когато минималната работна заплата в страната е бил различен от настоящия, а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ за неимуществени, вследствие на телесно увреждане. Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне на справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че същата представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди. По релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване, следва да се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Възражението за съпричиняване, в случая, се основава на твърдение на ответника за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на ищеца, свързано с липса на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява това обстоятелство, като такова не установено и с крайния съдебен акт, с който е приключило наказателното производство. Освен това, вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза в своето заключение сочи, че няма убедителни данни описаните при ищеца травматични увреждания да са резултат на свободно движение на тялото в купето на автомобила, като е посочило, че черепно-мозъчната травма е резултат от удар на дясната челно-слепоочно-теменна част на главата в детайли от купето на автомобила, най-вероятно деформирания таван и дясната задна врата, а контузията и разкъсно-контузната рана на дясното коляно най-вероятно са резултат от удар на дясно коляно в предната седалка. В тази насока са и изводите на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, което посочва, че коланът, монтиран за седящия на задна дясна седалка /на която е пътувал ищецът/ е блокиран в разтеглено положение, като експертът е категоричен, че пострадалото дете е бил с поставен обезопасителен колан. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да оборват установеното от вещите лица, поради което, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредата от страна на ищеца. Налице са искови претенции за осъждане на застрахователя да заплати обезщетение, произтичащо от имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените неимуществени вреди на ищцовата страна, в резултат на ПТП. Предвид това по делото следва да се установи само размера на вредите и евентуалният принос на пострадалият за настъпване на установения вредоносен резултат, който следва да бъде разгледан с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило увреждането и дали пострадалият е допринесъл за това с поведение, съдът счита, че действително по делото не се установи безопасно поведение на пострадалата, тъй като никъде по делото няма данни да е носил каска, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 т. 5 от ЗЗДвП, тъй като е създал предпоставки при травмите при осъществяване на механизма на произшествието. Следователно, съдът следва да приложи нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и според Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на ВКС приносът на увредения може да се изрази в бездействие с което е допринесено за настъпване на вредата. Следователно е налице съпричиняване на вредата спрямо увреденото лице. В тази връзка съдът намира исковете за допустими, а по същество за доказани, но до редуциран размер. Налице са всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, което е причинено от лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество. По правилата на чл. 45 от ЗЗД обезвредата на причинените вреди дължи деликвентът. В Кодекса на застраховането е уредена възможността увредения да предяви претенциите си направо пред застрахователя. Безспорно се установи и доказа, че причината за настъпване на ПТП е противоправното деяние на водача на лекия автомобил. Налице е съдебен акт, в който е установена вината на причинителя на вредите по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Представени са писмени доказателства, от които се установява настъпилата вреда, касателно здравословното състояние на ищцата. От представената епикриза от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД се установиха безспорно настъпилите три травматични промени на ищеца, в резултат на претърпяното ПТП. Ето защо претенцията по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1 т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата, сумата в общ размер на 9000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено по вина на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, поради което претенцията е основателна и доказана. Размерът на неимуществените вреди съдът определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД, съобразно практиката в страната. За претърпените болки и страдания от ищеца, изразяващи се в контузия с отток на мозъка и главата, състояние на загуба на съзнание, охлузване на част от горни и долни крайници, и общо състояние временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът съобрази стойността за репариране на получените уврежданията, описани като: Комоцио, Контузия на главата с наличие на травматичен оток па меките черепни обвивки в челната област, с клинични данни за сътресение на мозъка, по повод на което е била хоспитализирана в НХО при МБАЛ“Д-р Иван Селимински“ АД-Сливен за наблюдение и лечение; Контузия за лява ръка, в областта на лакътната й става, без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури, участващи в изграждането й; Контузия на десния крак в областта на колянната му става и подбедрицата без клинични и от образните изследвания данни за фрактура на костните структури, участващите в изграждането им. Безспорно се установи, че детето е пътувало на задната седалка в автомобила, управляван от майка си М. М. И. без поставен обезопасителен ко л а н . Разпоредбата на чл. 137б ЗДвП регламентира системите за обезопасяване на деца, които са в зависимост от теглото и ръста на децата, за които са предназначени и се класифицират в пет групи.Съгласно чл. 137в, ал.2 ЗДвП, за деца с ръст под 150 см, при пътуване в лек автомобил, се използват системи за обезопасяване по чл. 137б, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП , тоест от пълен или непълен клас. В настоящия случай, детето М. към момента на ПТП е било без налична система да обезопасяване, поради което основателно е възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на майката на ищцата, с което е допринесла увреждането. Затова следва да се намали сумата с тази за съпричиняване от страна на пострадалото лице, следователно тези 9000 лева, следва да се намалят с 20 %, т.е. следва да се присъди сумата от 7 200 лв. От нея следва да се приспадне вече заплатената сума от 2 000 лева от застрахователното дружество на 21.11.2024г., която е изплатена по извънсъдебен ред. Получава се чистата сума за обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5200 лева, т.е. равностойността в размер на 2658,72 евро. Предвид гореизложеното на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”АД, следва да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцовата страна в размер на 5200 лв., т.е. 2658,72 евро, представляващо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни увреждания, в резултат от настъпило ПТП на 01.10.2023 г., по вина на застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/30/323061714553, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 21.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната сума от 12000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение от 780 лева, т.е. 398,81 евро, съобразно уважената част на иска. Ищецът следва да заплати на ответното застрахователно дружество за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 107,37 лв., както и за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 769,25 евро с оглед отхвърлената част на иска. Ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати 106,35 евро, представляващи държавна такса по сметка на СлРС. Предвид гореизложеното