Решение № 485 от 22.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8830/2023 г.

№ 20231100508830 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №3561 от 08.03.2023г. по гр.д. №65920/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 6, т. 9 от ЗУЕС вр. чл. 48 от ЗУЕС и чл. 6, т.10 от ЗУЕС вр. чл. 51 от ЗУЕС, че П. Н. П. с ЕГН •••••••••• и М. П. П. с ЕГН •••••••••• дължат на Етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „•••••••• , разделно при квоти от по 1/2 част за всеки от ответниците, следните суми: сумата от 97,04 лева, представляваща разходи за топлинна енергия в общите части на ЕС за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата от 56,32 лева, представляваща вноски за асансьор в ЕС за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата от 35,36 лева, представляваща вноски за ремонт и обновяване на ЕС за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата от 220,56 лева, представляваща режийни разходи в ЕС за поддръжка на асансьор, ел. енергия в общите части на ЕС, почистване и за портиер в ЕС за периода 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата от 39,92 лева, представляваща вноски за управление на ЕС за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.05.2020г. по ч.гр.д. 8186/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав. Със същото решение е отхвърлено искането за признаване за установено, че ответниците дължат посочените суми солидарно, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК П. Н. П. и М. П. П. са осъдени да заплатят на етажната собственост на сумата 25 лева, представляваща разноски за заповедното производство и сумата 125 лева, представляваща разноски за исковото производство.

Производството пред въззивния съд е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. №130784/11.05.2023 г., подадена от П. Н. П. и М. П. П. срещу решението на районния съд в частта, в която предявените срещу тях установителни искове са уважени. Решението се обжалва като постановено по недопустими установителни искове поради липса на идентичност на заявителя в заповедното производство и ищеца в последвалото исково производство. Посочено е още, че „Образцов вход” ЕООД не притежава надлежно учредена представителна власт да представлява собствениците в етажната собственост, в подкрепа на което са изложени подробни доводи. На следващо място решението се обжалва като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Въззивниците считат, че не е доказано да са собственици на обект в Етажната собственост. Освен това в решенията на общото събрание не бил определен конкретен размер на вноските за управление и поддържане на общите части в сградата и за фонд ремонт и обновяване. Настоява се решението на районния съд да бъде обезсилено, евентуално отменено със съответните на това последици относно предявените искови претенции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна Етажна собственост в гр.София, ул. „••••••••, чрез управителя „Образцов вход“ ЕООД, оспорва жалбата като неоснователна. Посочено е в отговора, че първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения и искания на страните, изводите, които е формирал, са правилни и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Решението на районния съд не е обжалвано и не е предмет на въззивна проверка в частта, в която е отхвърлено искане за признаване за установено, че ответниците П. Н. П. и М. П. П. дължат спорните суми солидарно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №90986/18.11.2021г., предявена от „Образцов вход“ ЕООД с ЕИК 203412527, като управител на Етажната собственост с адрес в гр. София, ул.“••••••••, срещу П. Н. П. и М. П. П.. Предявени са искове по чл.422 ал.1 от ГПК и на основание чл. 6 т. 9 вр. чл. 48 от ЗУЕС и чл. 6 т.10 вр. чл. 51 от ЗУЕС за установяване, че ответниците П. Н. П. и М. П. П. дължат на Етажната собственост с адрес в гр. София, ул.“••••••••, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от 21.05.2020 г. по ч.гр.д. 8186/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав, а именно: сумата 97,04 лева, представляваща разходи за топлинна енергия в общите части на сградата за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата 56,32 лева, представляваща вноски за асансьор за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата 35,36 лева, представляваща вноски за ремонт и обновяване на етажната собственост за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата 220,56 лева, представляваща режийни разходи в етажната собственост за поддръжка на асансьор, ел. енергия в общите части, почистване и за портиер за периода 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата 39,92 лева, представляваща вноски за управление на етажната собственост за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г..

Претенциите са обосновани с твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д. № 8186/2020 г. на СРС и издадена в полза на заявителя и ищец Етажна собственост в гр. София, ул.“••••••••, заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парични задължения на ответниците. Ответниците, собственици на ап. Б - 7, ет.8, имали неизпълнени задължения за парични вноски за периода 01.07.2018 г. – 28.02.2019 г., както следва:

• 97,04 лева – сбор от осем месечни вноски по 12,13 лева всяка за изразходвана топлинна енергия в сградата;

• 56,32 лева – сбор от осем месечни вноски по 7,04 лева всяка за асансьор;

• 35,36 лева – сбор от осем месечни вноски по 4,42 лева всяка за ремонт и обновяване на етажната собственост;

• 220,56 лева за режийни разходи – сбор от осем месечни вноски по 1,35 лева за поддръжка на асансьора, по 1,72 лева за ел. енергия в общите части на сградата, по 1,85 лева за ел. енергия на асансьора, по 3,41 за почистване и по 19,24 за портиер;

• 39,92 лева – сбор от осем месечни вноски по 4,99 лева всяка за управление на етажната собственост.

С решение по т. 3 от протокол от общото събрание на етажната собственост от 13.11.2017 г. бил определен бюджетът на етажната собственост. С решение по т. 2 от проведеното на 04.11.2019 г. общо събрание таксата за управление била увеличена на 6 лева на месец, а по т.5 било взето решение за упълномощаване на „Образцов вход“ ЕООД да предприеме съдебни действия срещу собствениците, които дължат на етажната собственост суми над 150 лева. Ответниците имали горните непогасени задължения за вноски за ремонт, обновяване, поддръжка и управление на етажната собственост, чийто общ размер възлиза на 449,20 лева. С договор от 01.01.2018 г. на „Образцов вход“ ЕООД било възложено да извършва дейност по управление и поддържане на етажната собственост, а по т.2 от общото събрание, проведено на 04.11.2019 г., било взето решение за продължаване на договорните отношения с „Образцов вход“ ЕООД.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответниците П. Н. П. и М. П. П. са представили писмени отговори на исковата молба, с които са възразили за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявените срещу тях искове. Застъпили са, че липсва идентичност между заявителя – етажната собственост, в полза на която е издадена заповедта по чл.410 от ГПК за изпълнение на парични задължения и предявилия исковете по чл.422 ал.1 от ГПК ищец „Образцов вход“ ЕООД. Изложили са и съображения в подкрепа на становище, че „Образцов вход“ ЕООД няма представителна власт за предявяване на исковете за етажната собственост. Посочили са, че нямат спорните задължения за вноски в етажната собственост, защото в процесния период не са били собственици на ап. Б - 7 в сградата, не са били ползватели или обитатели на същия обект, както и въобще не са пребивавали в сградата. Така също нямало решение на общото събрание на етажната собственост, с което да е определен конкретен размер на всеки вид вноски за етажната собственост, дължими от отделния собственик, ползвател или обитател. Претендираните суми били с неизяснен размер и произволна стойност.

По делото е приложено заповедно дело № 8186/2020 г. по описа на СРС, 175 състав, в което по заявление вх. № 8186/17.02.2020г. е издадена заповед от 21.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжниците П. Н. П. и М. П. П. да заплатят на Етажната собственост в гр.София, ул. ”••••••••, сумата от 97,04 лева, представляваща разходи за топлинна енергия в общите части на ЕС за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата от 56,32 лева, представляваща вноски за асансьор в ЕС за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата от 35,36 лева, представляваща вноски за ремонт и обновяване на ЕС за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата от 220,56 лева, представляваща режийни разходи в ЕС за поддръжка на асансьор, ел. енергия в общите части на ЕС, почистване и за портиер в ЕС за периода 01.07.2018г. до 28.02.2019г.; сумата от 39,92 лева, представляваща вноски за управление на ЕС за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019 г. Така издадената заповед не е била надлежно съобщена на длъжниците, които на 29.09.2021 г. са подали възражения срещу нея. Заявителят е уведомен за необходимостта да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта на 15.11.2021 г. и с вх. №90986/18.11.2021 г. е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото производство.

Представен е протокол от проведено на 13.11.2017 г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти на сграда в режим на етажна собственост в гр.София, ул.”••••••••. По т.3 от протокола са взети решения разходите за поддръжка на асансьора, за електрическа енергия в общите части на сградата, за електрическа енергия за асансьора, за почистване на общите части на сградата и за портиер да бъдат разпределени пропорционално на броя на обитателите в етажната собственост, с някои изключения – обитателите на обекти на партера и на първия етаж в сградата не участват в разходите за поддръжка и електрическа енергия за асансьора, а собственикът на други два конкретно посочени обекта не участва в разходите за портиер. Определено е от вноски етажната собственост да набира месечно общо 100 лева за електрическа енергия за общите части, 100 лева за електрическа енергия за асансьора, 200 лева за почистване, 500 лева за портиер - ако има такъв назначен, а ако няма – 200 лева за покриване на консумативни разходи в портиерното помещение. Решено е още собствениците на самостоятелни обекти в сградата да извършват вноски във фонд „Ремонт и обновяване” пропорционално на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата и набирането от вноски във фонда общо на 200 лева месечно.

По делото са приети три документа „справка обща каса – обекти”, всеки от които съдържа три таблици. В таблица „приходи” има записвания на основания /ел.енергия асансьор, ел.енергия общи части и т.н./ и парични суми срещу всяко основание. В таблица „други приходи към обект” няма записвания. В таблица „разход и обща каса” за записани дати, основания /други режийни разходи, ел.енергия асансьор, ел.енергия общи части, поддръжка асансьор, почистване и т.н./, обяснителни бележки и парични суми срещу всяко основание. Документите не са подписани и няма данни кой и по какъв повод ги е съставил, визираните на някои редове в таблицата „разход и обща каса” фактури не са представени по делото, както и не са представени и разплащателни документи за визираните в таблицата разходи. В изключение от последното са представени само платежни нареждания и разписки за електронни плащания, от които се установява, че в периода 18.10.2018 г. – 19.10.2019 г. „Образцов вход” ООД е платил по сметка на „Топлофикация София” ЕАД общо 4 183.76 лева. Касае се за тринадесет плащания с посочено основание „Х•••••••• АБ 355663 съгласно споразумение от 18.10.2018 г.” – съответно първа, втора, трета,…. тринадесета вноска. Самото споразумение, по което са извършвани плащанията, не е представено по делото. Представени са разписки и за извършени на 19.06.2018г. в полза на „Топлофикация София” ЕАД електронни плащания на парични суми за „Х•••••••• портиер”.

От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 53 т. III рег. №6172 н. д. №365 на помощник нотариус по заместване на нотариус с рег.№622 се установява, че на 04.04.2014г. съпрузите М. П. П. и Неделчо П. Я., чрез пълномощника им П. П.П., са учредили в полза на „Обединена Българска Банка“ АД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, съставляващ апартамент № Б-7, находящ се в сграда в гр.София, ул. „••••••••, ведно с 2.032% идеални части от общите части на сградата. Представена е справка №1123242/31.08.2022г. от АВп, получена чрез отдалечен достъп, по данни за физическо/юридическо лице, от която се установява вписване на подновяване на 08.12.2015 г. на ипотеката, при което като ипотекарни длъжници /собственици на имота/ са вписани М. П. П. и П. Н. П.. От същата справка се установява вписване на извършена на 20.03.2019 г. продажба от М. П. П. и П. Н. П. на недвижим имот - апартамент Б-7, находящ се в гр.София, ул.”•••••••• ет.8, в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.207.60. От приложената справка от АГКК се установява, че поземленият имот с идентификатор 68134.207.60, в който е построена сградата, в която се намира продаденият от ответниците апартамент, съставлява УПИ III-60 в кв. 312а /както е описан в нотариалния акт за договорна ипотека/ и се ситуира на ул. „Хубча” и на ул.”Дебър”. Следователно налице е идентичност на апартамента, обект на учредената през 2014 г. и подновена през 2015 г. договорна ипотека с ипотекарни длъжници – ответниците и апартамента, обект на извършената от тях продажба от 20.03.2019 г.

Ответниците не са доказали /тяхна е тежестта/, че са пребивавали в етажната собственост по-малко от тридесет дни.

По делото е приет протокол от проведено на 28.09.2017 г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ул.”••••••••, на което по т.1 е взето решение за възлагане на поддръжката и управлението на етажната собственост на „Образцов вход” ООД. На 01.01.2018 г. е сключен договор между Етажната собственост в гр. София, ул. „•••••••• и „Образцов вход“ ООД. Договорът има за предмет извършването на услугата „професионален домоуправител“ за посочената етажна собственост, състояща се от 27 самостоятелни обекта и е сключен за срок от две години.

На проведено на 04.11.2019 г. Общо събрание на собствениците в етажната собственост, по т.2 е взето решение да се сключи с „Образцов дом” ЕООД нов договор за управление на етажната собственост, при възнаграждение от 6 лева месечно на всеки самостоятелен обект в сградата, като за сключване на договора е упълномощен контролният съвет на етажната собственост. На 01.12.2019 г. е сключен анекс към договор за възлагане на управление 01.01.2018г., съгласно който възлагането на управлението на етажната собственост на „Образцов вход“ ООД е продължено с две години, считано от датата на сключване на анекса.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, както и в обжалваната част то е допустимо.

Предявени са установителни искове по чл.422 ал.1 от ГПК при наличието на предвидените в чл.415 ал.1 т.1 и ал.4 от ГПК предпоставки.

Исковете са предявени от Етажната собственост в гр.София, ул.”••••••••, в полза на която, като заявител и кредитор, срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по ч.гр.д. №8186/2020 г. по описа на СРС, 175 състав. Доводите на ответниците за липса на идентичност между заявителя в заповедното производство и ищеца в исковата производство са необосновани, защото с подаването на исковата молба „Образцов дом” ЕООД не е действал като ищец и лично за себе си, а е действал за ищеца - етажната собственост, като нейн управител и процесуален представител. Това е изрично посочено в началото на исковата молба, както следва и от изложението в обстоятелствената част в съвкупност с формулирания петитум.

Неоснователни са възраженията на ответниците и по въпроса за представителната власт на „Образцов дом” ЕООД да предяви исковете за етажната собственост. Към датата на подаване на исковата молба, а и преди това към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, упражняването на правомощията на управител на етажната собственост е било възложено на „Образцов вход” ЕООД. Възлагането произтича от решението по т.2 от проведеното на 04.11.2019 г. общо събрание на собствениците в етажната собственост и сключения въз основа на него анекс от 01.12.2019 г. към договор от 01.12.2018 г. за възлагане на управлението на етажната собственост на „Образцов дом” ООД. Съгласно действалата към датата на вземане на решението от общото събрание и сключването на договора разпоредба на чл.19 ал.8 от ЗУЕС /ред. ДВ бр.26/2016 г./ по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет /управителя/ могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. В настоящия случай решението на общото събрание е бланкетно и не конкретизира кои правомощия на управителя възлага на дружеството – професионален домоуправител, както и няма нарочно одобряване на договора за възлагане. Но етажната собственост е била в идентични правоотношения със същото дружество – професионален домоуправител и преди, като релевантното за настоящия спор решение е за сключване на „нов договор”. Следователно решението от 04.11.2019 г. на общото събрание е за възлагане на правомощията на управител на етажната собственост на „Образцов дом” ООД при същите договорни параметри, при които те са се осъществявали до този момент по предходно сключения договор, а това обосновава и озаглавяването на договора за възлагане от 01.12.2019 г. като „анекс” и извършеното по този начин препращане към предходния договор що се отнася до конкретните права и задължения на страните по него. С оглед предвиденото в чл.19 ал.8 изр. първо от ЗУЕС /ред. ДВ бр.26/2016 г./, че по решение на общото събрание правомощията или част от тях на управителя могат да се възлагат на трети лица и, след като в релевантното за настоящия спор решение на общото събрание не е предвидено ограничено, частично възлагане, то изводът е, че на „Образцов дом” ООД са възложени всички правомощия на управител, включително тези по чл.23 ал.4 от ЗУЕС за процесуално представителство на етажната собственост по съдебни спорове от и срещу отделни собственици по повод общите части и изпълнението на решенията на общото събрание.

Независимо от горното, следва да се отбележи още, че на липсата на представителна власт може да се позове само този, който е ненадлежно представляван /решение №296/05.04.2017 г. по гр.д. №1776/2016 г. на IV ГО на ВКС/. Правните действия, извършени от пълномощник без представителна власт, са в състояние на висяща недействителност и могат да бъдат потвърдени от ненадлежно представлявания. Да се приеме, че други лица, различни от ненадлежно представлявания, могат да се позоват на това, означава последиците на липсата на представителна власт да се приложат по волята на други лица и да се отнеме възможността на ненадлежно представлявания да потвърди действията.

От изложеното следва, че първоинстанционното решение в обжалваната част е постановено по редовно предявени и допустими искове, следователно същото е допустимо.

Постановеното от първоинстанционния съд по същество на спора е частично неправилно.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата.

В настоящия спор ответниците М. П. П. и П. Н. П. са били собственици на самостоятелен обект, апартамент Б – 7 на ет. 8 в сградата в гр.София, ул.”••••••••. Като такива те са учредили през 2014г., респ. подновили през 2015 г. договорна ипотека върху този имот и на 20.03.2019 г. са го продали. Следователно в междинния период от 01.07.2018 г. до 28.02.2019 г., за който е спорът, те са били собственици на посочения обект.

Като такива те са имали задължението по чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС да заплащат определените с решение на общото събрание вноски за фонд „Ремонт и обновяване”. В случая решение на общото събрание за определяне на конкретния размер на вноската, дължима от отделния собственик няма, но е налице решение на общото събрание по т. 3 от 13.11.2017 г. месечно за фонд „Ремонт и обновяване” да се събират от вноски общо 200 лева. Съгласно посочената разпоредба на чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС сумата е дължима от всички собственици, съразмерно на идеалните им части в общите части на сградата. Както се установи от нотариалния акт за договорна ипотека, припадащите се на обекта на ответниците идеални части от общите части на сградата са 2.032%, съразмерно на което вноската във фонд „Ремонт и обновяване” възлиза на 4.42 лева месечно. Позоваването от страна на ответниците, че в процесния период изобщо не са пребивавали в обекта си и на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС /ред. ДВ бр.26/2016 г./ е неотносимо към задължението по чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС за извършване на определените вноски във фонд „Ремонт и обновяване”. Следователно за процесните осем месеца задължението за обекта на ответниците възлиза на 35.36 лева, то не е погасено и следва да се приеме, че се дължи поравно от двамата ответници.

В останалата част спорът е за суми за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗУЕС /ред. ДВ бр.26/2016 г./ разходите за управление и поддържане на общите части се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства. Така, както е предявен съдебният спор, е за дължими от ответниците месечни вноски, авансово събирани за посрещане на разходите за поддръжка и управление на етажната собственост. Това предполага решение на общото събрание на собствениците, с което да е определен конкретен размер парична вноска, която да се прави от всеки собственик, ползвател, обитател. В случая такова решение на общото събрание няма.

С решението по т. 3 от общото събрание от 13.11.2017 г. е определен размерът на крайната сума, която месечно трябва да се събере в етажната собственост за електрическа енергия за общите части, за електрическа енергия за асансьора, за почистване, за портиер. Но тези суми са дължими и трябва да се съберат поравно от всички собственици, ползватели, обитатели в съответния месец. В решението на общото събрание не е посочен броят на собствениците, ползвателите, обитателите, а и той би бил относим към онзи момент. За процесния период няма данни колко са били собствениците, ползвателите, обитателите, членовете на техните семейства и няма база, на която да се направи извод за размера на задълженията на ответниците за месечни авансови вноски за електрическа енергия за общите части, за електрическа енергия за асансьора, за почистване, за портиер. Още повече, като се има предвид, че по решението на общото събрание не всички

собственици участват в набирането на всички суми /напр. партерните и на първия етаж обекти са освободени от вноски за асансьор/, а за портиер сумите са определени в два варианта и няма данни в процесния период, кой от двата е бил приложим.

За авансово събиране на суми за етажната собственост чрез предварителни вноски за такси и други разходи за поддръжка на асансьора, за топлинна енергия на общите части и за управление на етажната собственост общото събрание не е вземало решения, относими към процесния период. Решението по т. 2 от 04.11.2019 г. може да се приеме за такова, с което е определена вноска от 6 лева месечно за управление на етажната собственост, но то е взето, след като ответниците са продали имота си в сградата и е неотносимо.

Не може да се игнорира фактът, че процесният период е вече отминал и в него етажната собственост вероятно е направила едни или други по вид и размер разходи. По делото обаче няма доказателства за реално извършени за етажната собственост в този период разходи за електрическа енергия за общите части, за електрическа енергия за асансьора, за почистване, за портиер, за такси и поддръжка на асансьор, за управление на общите части – от горепосочените обобщени справки, съставени неясно от кого и по какъв повод, без да са представени обобщено визираните в тях разходо-оправдателни документи, обосновани изводи не могат да се правят. По делото са налице доказателства единствено за разходи за плащане на топлинна енергия от етажната собственост. Плащанията от 19.06.2018 г. очевидно касаят предходен на процесния период, а за тринадесетте плащания по спогодба, която не е представена по делото и няма яснота какъв е предметът й, не може да се изведе доколко тези тринадесет плащания изцяло или частично са относими за процесния период. Няма доказателства и за броя на лицата, имащи задължение да заплатят поравно претендираните от ищеца разходи за поддръжка и управление на етажната собственост.

При това, както се посочи, съдебно предявеният спор не е за припадащите се на ответниците части от реално извършените разходи за поддръжка на етажната собственост, а за равни месечни вноски, участващи авансово в набирането на крайния размер на сумите, които общото събрание е определило за посрещане на тези разходи. Както се установи, решение по чл. 11, ал. 1, т.5 от ЗУЕС на общото събрание, с което да е определен конкретен размер и което да е годно да породи задължение за отделните собственици за извършване на конкретно определени месечни вноски за разходите за управление и поддръжка на етажната собственост, няма. Следователно ищецът няма вземания от ответниците за периода 01.07.2018 г. – 28.02.2019 г., в размер на 97,04 лева – по 12,13 лева месечно за топлинна енергия в общите части, 56,32 лева – по 7,04 лева месечно за асансьор, 220,56 лева за режийни разходи – по 1,35 лева месечно за поддръжка на асансьора, по 1,72 лева месечно за електрическа енергия в общите части, по 1,85 лева месечно за електрическа енергия за асансьора, по 3,41 лева месечно за почистване и по 19,24 лева месечно за портиер и в размер на 39,92 лева – по 4,99 лева месечно за управление на етажната собственост. Обратно приетото от първоинстанционния съд е неправилно и постановеното от него решение в тези обжалвани части следва да се отмени. Следва да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове за установяване, че ответниците дължат на ищеца горните суми, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК, за поддръжка и управление на етажната собственост в процесния период. В съответствие със Закона за въвеждане на еврото в РБ сумите следва да се посочат в евро.

В останалата обжалвана част, в която предявеният иск е уважен касателно дължимите от ответниците по 1/2 от 35.36 лева – вноски за ремонт и обновяване, решението на районния съд е правилно е следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора и в съответствие с чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от двете насрещни страни има право на част от разноските, които е сторила за водене на делото, съразмерно на изгодния за нея резултат.

С решението на районния съд на ищеца е присъдена платената държавна такса от 25 лева за заповедното производство, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на 125 лева, включващи държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Следващата се на ищеца съразмерна част от така присъдените му суми възлиза съответно на 1.97 лева и на 9.84 лева, над които размери решението на районния съд следва да се отмени.

За въззивното производство ищецът е платил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. С оглед фактическата и правна сложност на спора и при съпоставка с предвиденото в чл.7 ал.2 т.1 от НВАР, следва, че така платеното възнаграждение не е прекомерно и не подлежи на намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК, както неоснователно се настоява от другата страна. Съразмерно на уважения иск, ищецът има право да получи от ответниците 39.36 лева.

Всеки от ответниците е платил за адвокатска защита в първоинстанционното производство възнаграждение по 300 лева, от които съразмерно ищецът следва да бъде осъден да плати на всеки ответник по 276.38 лева. За въззивната жалба на всеки от ответниците е платена държавна такса по 25 лева и съразмерно ищецът следва да бъде осъден да плати на всеки от тях по 23.03 лева. Други разноски във въззивното производство ответницата М. П. П. не е сторила. Ответникът П. Н. П. е платил за адвокатска защита за настоящата инстанция 400 лева и ищецът следва да бъде осъден да му плати съразмерно 368.51 лева.

В съответствие със Закона за въвеждане на еврото в РБ следващите се на страните суми за разноски по въззивното решение следва да се присъдят в евро.

Водим от горното, въззивният съд