Решение № 501 от 7.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 800/2023 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. С присъда от 06.06.2022 г., постановена по НОХД № 9820/2017 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 9-ти състав, подсъдимата Н. Д. Д. е призната за виновна в това, че на 31.01.2013 г., в гр. София, при условията на посредствено извършителство, използвайки действащото неумишлено лице И.Ю.С., чрез използване на неистински документи – застрахователна полица № ••••••••••, на която бил придаден вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „С.“ ЕООД, в уверение на това, че е начислена сума от 7542.90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, а в действителност от ЗАД „Армеец“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука“ с такъв номер, както и не е постъпвала сума в размер на 7542.90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № ••••••••••, получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 7542.90 лева, собственост на „С.“ ЕООД, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 212, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, подсъдимата Н. Д. Д. е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила. С така постановената присъда, подс. Я. Г. Д. е признат за невиновен в това, че на 31.01.2013 г., в гр. София, чрез съставяне на неистински документи – застрахователна полица № ••••••••••, на която е придал вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която придал вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ на „С.“ ЕООД, в уверение на това, че е начислена сума от 7542.90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, а в действителност от ЗАД „Армеец“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука” с такъв номер, както и не е постъпвала сума в размер на 7542.90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № ••••••••••, съзнателно дал възможност на Н. Д. Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 7542.90 лева, собственост на „С.“ ЕООД – престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, подсъдимият Я. Г. Д. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С присъдата и на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, Съдът е постановил инкриминираните веществени доказателства – застрахователна полица № •••••••••• и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., да останат към доказателствата по делото. С така постановената присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Н. Д. Д. е осъдена да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР – сумата от 169.76 лева за сторените в производството разноски за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от по 5.00 лева в полза на СРС – държавна такса за служебно издадени два броя изпълнителни листа. С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Н. Д. Д. е осъдена да заплати в полза на Софийски районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет сумата от 670.00 лева за сторените в производството разноски за възнаграждения за вещи лица, както и сумата от по 5.00 лева в полза на СРС – държавна такса за служебно издадени два броя изпълнителни листа. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба с допълнение от адв. В. Б. – от АК – Пазарджик, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Н. Д. Д.. В така депозираната срещу първоинстанционната присъда въззивна жалба се твърди, че същата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива. Излага се, че присъдата на първия Съд е и необоснована по съображения, че фактическите изводи, обусловили извода на СРС за виновността на подсъдимата, не съответстват на събрания доказателствен материал. Сочи се, че Районният съд е отрекъл априори доказателствената стойност на обясненията на подсъдимата, въпреки, че намират подкрепа в останалите доказателствени източници, а изразената от нея позиция за липса на съпричастност към извършеното деяние е логична, аргументирана и последователна още от първия й разпит в досъдебното производство. Навеждат се доводи, че няма основание да бъде предпочетена версията на свидетелите Б. и С., ако показанията им се подложат на критична оценка и съпоставка с останалите доказателствени източници. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимата Д. по повдигнатото й обвинение, а алтернативно – за намаляване размера на наложеното й наказание, предвид здравословното й състояние и продължителността на воденото наказателно производство. В допълнението към подадената въззивна жалба защитата излага подробни аргументи в подкрепа на довода си за неправилност на първоинстанционната осъдителна присъда. Твърди, че от доказателствената съвкупност не може да се направи безсъмнен извод относно авторството на деянието по чл. 212, ал. 1 от НК. Изтъква, че в хода на съдебното следствие не е установено чии подписи под инкриминираните документи – застрахователна полица и сметка, са подправени, респективно – кое е конкретното физическо лице, чиито подпис е подправен, реално съществуващо ли е това лице и имало ли е надлежна представителна власт да сключва застрахователен договор, за да се прецени дали документите са истински или неистински. Развиват се доводи, че липсата на задължителни реквизити на полицата, не е равнозначно на доказаност на материалната подправка на документа. Защитата аргументира, че по делото не е установено по нужния категоричен начин, че подс. Д. е предоставила инкриминираните документи на св. С., нито, че е получила инкриминираната парична сума. Сочи, че основен източник на обвинителни доказателства в тази насока се явяват показанията на св. С. от досъдебна фаза, но същите не позволяват еднозначен извод за виновността на подсъдимата, предвид това, че достъп до документацията и празните бланки, съхранявани от св. М. в офиса на подсъдимата, са имали и други лица и, че бланките са били подпечатани с печат на Агенция „Армеец – клон Бургас“, и са получени именно от св. М.. Излага, че бланките са били загубени от св. М., но същата не е уведомила ЗАД „Армеец“, а от застрахователното дружество са й поискали обяснение, след като са били сезирани от „С.“ ЕООД. Сочи, че по делото не се установява никаква връзка между инкриминираните полица и сметка и дружеството „С.Б.Е.П.“ ЕООД. Оспорва изводите на решаващия първоинстанционен Съд в насока, че между св. Б. и подсъдимата е имало разговори за подновяване на договора за трудова злополука на „С.“ ЕООД; че подсъдимата е имала финансови затруднения и че е била наясно, че св. И. С. е позната в офиса на „С.“ ЕООД. Сочи на необходимост от повишена критичност към показанията на свидетелите Б. и С.. В допълнението към въззивната жалба се навеждат съображения, че служителите на „С.“ ЕООД не са познавали подс. Д., като са свързвали единствено св. Б. със застрахователната дейност на дружеството. Излага се, че първият Съд е направил извод за липса на данни за неправомерни действия от страна на служители на „С.“ ЕООД, но не е отчел, че новият управител на дружеството – св. Г., е освободил св. М. от длъжност и е преустановил отношенията на дружеството със св. Б.. Сочи, че св. Б. се е ползвала с влияние в дружеството, като е определяла какви суми, по кое време, на какво основание да се платят за застрахователни цели и отношенията й със служителите са били толкова неформални, че докато е била в чужбина е била замествана от дъщеря си, която е нямала компетентност да действа като застрахователен агент. Аргументира тезата, че сключването на застраховка „Трудова злополука“ на служителите в „С.“ ЕООД е сложна дейност, изискваща изчисления на коефициенти на база списък на служители, възраст на служителите и други фактори, значително съдействие от страна на застрахования и нееднократни посещения на агента в офиса на застрахования, а не се изчерпва само с попълване на бланка. Сочи се, че служителите на „С.“ ЕООД не са споделили да са предоставяли необходимата за сключване на застраховката информация; такива информация не се изнася и от св. Б.. Изтъква, че по делото са събрани данни, че застраховката е следвало да се сключи на всяка цена преди смяната на управителя З., в последния месец от мандата му, въпреки че по това време св. Б. е била в чужбина, като причините за това са могли да бъдат известни само на лице в структурата на дружеството, не и на подсъдимата. Сочи, че платената по застрахователната полица сума е нехарактерно висока, а в самата сметка не е указан вида на плащането, като обичайно такива плащания се извършвали по банков път по сметка на застрахователя или агента, а не на каса. Твърди, че липсва документална следа полицата да е преминала през Б.а Д., както и получената с РКО от св. С. застрахователна премия, да е предоставена на подсъдимата. Защитата поддържа, че изводите на първия Съд в насока, че контролът в общинското дружество е бил строг, не кореспондира с установената липса на документация за правната връзка с лицето, ангажирано със застрахователната дейност на дружеството – св. Б., с липсата на доказателства за изплащани комисионни и с това, че на лице, което е нямало никаква връзка с дружеството – св. С., е изплатена сума от около 8000 лева и й е позволено да се подпише от името на друг човек, отсъстващ от страната за неопределено време. Акцентира се, че св. Б. е била единственият уволнен от св. М., собственик на „МАТ Б.с“, агент. Защитата прави анализ на съдържанието на обективните признаци от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК и заключава, че обвинението не е аргументирало кое лице е посочено като автор на инкриминираните документи, а първият Съд е направил погрешното заключение, че документите са неистински или, дори да са истински по произход, са с невярно съдържание, като акцентира, че застрахователната полица е диспозитивен документ и не може да бъде с невярно съдържание. Алтернативно отправя искане за намаляване размера на наложеното на подсъдимата Д. наказание. Сочи, че неправилно първият Съд е отчел като отегчаващи отговорността й обстоятелства предварителната подготовка, план, упоритост и начин на извършване на престъплението. Релевира доводи, че не се установява цел у подсъдимата да прехвърли отговорността върху С., Б. и М., както и да създаде пречки за доказване и разкриване на престъплението. Излага, че подсъдимата е имала безупречно процесуално поведение от началото на процеса. Навежда доводи и за влошено здравословно състояние на същата. Срещу така постановената присъда, в наказателно – оправдателната й част, с която подс. Я. Г. Д. е признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, не е постъпила въззивна жалба или протест. В тази й част присъдата е влязла в сила и не подлежи на редовен инстанционен контрол от настоящата инстанция. В хода на въззивното съдебно следствие са снети допълнителни обяснения от подс. Н. Д. Д.. Пред настоящата инстанция същата излага, че е била собственик на „С.Б.Е.П.“ ЕООД, но вече не работи като Б.. Твърди, че инкриминираните застрахователна полица, предоставена на „С.“ ЕООД и сметка нямат общо с нея, с нейната фирма или със сина й Я. Д.. Излага, че през 2012 г. в управляваното от нея дружество имало служител Г.Б., който я запознал със свидетелките И.а Б. и И. С. – майка и дъщеря, като подсъдимата назначила св. С. на длъжност „технически сътрудник“, със задължения да посреща клиенти; да прави застраховки; да събира пари; да прави отчети за деня и да се отчита на подсъдимата. Сочи, че нито един от разпитаните свидетели – управители и служители на „С.“, не е познавал нито нея, нито сина й Я. Д.. Подсъдимата излага, че за да работи като застрахователен Б. с дадени фирми и да прави застраховки за тези фирми, е необходимо да има договор за посредничество и да получи възлагателно писмо от съответната фирма, за да се обърне към застрахователна компания за оферта. Посочва, че в „С.“ ЕООД всички видове застраховки се правят чрез обществена поръчка, а не на приятелски начала. Сочи, че застраховката „Трудова злополука“ е специфична, изисква се предварителна информация за служителите и се прави от застрахователна компания, а не от Б.. Акцентира, че по делото е изискана информация от ЗАД „Армеец“, дали подсъдимата е правила запитване за сключване на такъв вид застраховка и отговорът е бил отрицателен. Д. излага, че свидетелите С. и Б. са били познати на св. М. – управител на фирмата „ВИЦ – СЕМ“ ЕООД, на която фирма се водела бланката, представена пред „С.“ ЕООД. Сочи, че от сумите, платени по конкретната полица, ако са достигнали до ЗАД „Армеец“, комисионна би получило „ВИЦ – СЕМ“ ЕООД, а не подсъдимата. Сочи, че под РКО стоят имената на директора, главния счетоводител и касиера на „С.“ ЕООД, както и на св. Б., подписана от св. С., а към наказателна отговорност е привлечена Д.. Подсъдимата посочва, че никога в живота си не е злоупотребявала, че не знае къде се намира офиса на „С.“ ЕООД и не познава никого там. Сочи, че през годините, в които е работела като застрахователен Б., е поддържала коректни отношения с клиентите си; държала е документите си заключени в каса и всяка вечер е преглеждала какво се е случило през деня. Посочва, че е наела човек да върши работа, а не да краде. Заявява, че се чувства невинна и присъдата на първия Съд е несправедлива и не е за нея. Сочи, че трябва да отговаря този, който е взел парите от „С.“ ЕООД, както и, че подписът под РКО не е неин. В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция защитникът на подс. Н. Д. Д. – адв. В. Б. – от АК – Пазарджик, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение, по изложените в тях съображения. Развива доводи, че по делото не е установено чии подписи под застрахователната полица и сметката са били подправени, както и дали процесните документи са били неистински, поради което и не е доказана съставомерността на деянието, вменено във вина на подсъдимата. Излага, че първият Съд не е обсъдил показанията на св. Б. и С. с нужната критичност, като не е отчел, че празните бланки са били зачислени на св. М., които тя е загубила; че св. Б. е имала сериозно влияние в „С.“ ЕООД; че св. С. е посетила офиса на дружеството от името на майка си, получила е парите по застрахователната полица и се е подписала от името на майка си, а св. Б. си е удържала комисионна. Ангажира съображения, че между подс. Д. и представляващите „С.“ ЕООД, не е имало каквато и да било фактическа или правна връзка, както и че не е логично св. С. да предаде паричната сума на подсъдимата, без да получи какъвто и да било документ за това. Отправя искане за оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение. При условията на евентуалност, защитата поддържа и искането за намаляване размера на наложеното на подсъдимата наказание, като сочи, че като изключително смекчаващо отговорността й обстоятелство следва да се отчита продължителността на воденото наказателно производство. Изразява несъгласие с отчетените от първия Съд отегчаващи отговорността й обстоятелства. Подсъдимата Н. Д. Д., при упражняване правото си на лична защита, поддържа тезата на защитата си. В последната си дума излага, че не е злоупотребила със „С.“ ЕООД; не е откраднала от дружеството; не е подстрекавала или изпращала никого там, където не познава никого. Посочва, че не може да работи с някой, който не познава, който не й е връчил документ да го представлява и не й е разпоредил да търси застраховка за неговата фирма. Моли да бъде оправдана, защото е невинна. Защитникът на подс. Я. Г. Д. – адв. К. П. – от САК, споделя изложените от защитата на подс. Д. във въззивната жалба с допълнение съображения. Посочва, че установеното, че подс. Д. не е съставил процесните документи, поставя под съмнение достоверността на цялата обвинителна теза и нейната доказаност. Намира, че подс. Д. също следва да бъде оправдана по съображения, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Подсъдимият Я. Г. Д., при упражняване правото си на лична защита, поддържа заявеното от защитника си. Допълва, че първоначално свидетелките Б. и С. са били привлечени към наказателна отговорност на досъдебна фаза, след което са посочили него и майка му. Сочи, че е чист пред съвестта си и по делото по никакъв начин не е било доказано, че е участвал в инкриминираното деяние, поради което и прокурорът е оттеглил обвинението от него. В последната си дума моли майка му да бъде оправдана, тъй като по делото не е било доказано, че се е облагодетелствала по някакъв начин, а постановената спрямо него оправдателна присъда да бъде потвърдена. Представителят на СГП намира присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, поради което предлага да бъде потвърдена. Развива доводи, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено авторството на подс. Д. по отношение на инкриминираното деяние. Излага, че изводите на първата инстанция по отношение на виновността и отговорността на подсъдимата Д., са правилни и законосъобразни. Намира и, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния Съд. ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното: За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, и обсъдил обясненията на подсъдимия Я. Г. Д., снети в о.с.з. на 16.05.2022 г. (л. 527 – 527/гръб от съдебното производство) и обясненията на подсъдимата Н. Д. Д., снети в о.с.з. на 16.05.2022 г. (л. 527/гръб от съдебното производство); показанията на свидетел М.Ц.Т., снети в о.с.з. на 23.02.2021 г. (л. 208 – 210/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 2, л. 24 – 26), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел Ч.Н. Г., снети в о.с.з. на 23.02.2021 г. (л. 211 – 214 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 122 – 124), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел Н.С. Г., снети в о.с.з. на 23.02.2021 г. (л. 214/гръб – 216 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 183 – 184), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел Е.А.В., снети в о.с.з. на 23.02.2021 г. (л. 216 – 220/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 166 – 168), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на св. М.С. М., снети в о.с.з. на 27.04.2021 г. (л. 270 – 274 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 197– 199), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел З. Г. З., снети в о.с.з. на 27.04.2021 г. (л. 274 – 279 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 181–182), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел А.Б. М., снети в о.с.з. на 22.06.2021 г. (л. 295 – 297/гръб от съдебното производство) и тези, дадени пред друг състав на съответния първоинстанционен Съд (л. 58/гръб – 59 от съдебното производство), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел В. Н.М., снети в о.с.з. на 22.06.2021 г. (л. 298 – 301 от съдебното производство); показанията на св. М.В.Н., снети в о.с.з. на 19.07.2021 г. (л. 316/гръб – 322 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 2, л. 128 – 129), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел И.Ю.С., снети в о.с.з. на 19.10.2021 г. (л. 385/гръб – 389/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 2, л. 116 – 118), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел И.а Б. Б., снети в о.с.з. на 19.10.2021 г. (л. 389/гръб – 395 от съдебното производство); показанията на свидетел Г.Л.Б., снети в о.с.з. на 07.12.2021 г. (л. 453/гръб – 456 от съдебното производство) и показанията на свидетел Д.В. М., снети в о.с.з. на 10.02.2022 г. (л. 484/гръб – 487/гръб от съдебното производство); незаверен препис на писмо от „С. ЕООД“ до ЗАД „Армеец“, изх. № 14-70-00- 294/08.08.2013 г. (т. 1, л. 44 – 46, номерация горе в дясно от досъдебното производство); незаверен препис на писмо от ЗАД „Армеец“ до „С.“ ЕООД, изх. № 100-4494/21.08.2013 г. (т. 1, л. 48 от досъдебното производство), незаверен препис на писмо от „С. ЕООД“ до ЗАД „Армеец“, изх. № 14-70-00-294/27.08.2013 г. (т. 1, л. 49 – 52, номерация горе в дясно от досъдебното производство); незаверен препис на писмо от ЗАД „Армеец“ до „С.“ ЕООД, изх. № 100-4945/12.09.2013 г. (т. 1, л. 47, номерация горе в дясно от досъдебното производство); незаверен препис от Заповед № 2/26.05.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на И.а Б. Б. – С. с „МАТ Б.“ ЕООД, считано от 27.05.2009 г. (т. 1, л. 61, номерация горе в дясно от досъдебното производство); извлечение от движението по разплащателна сметка с IBAN BG51BPBI••••••• с титуляр „С.Б.Е.П.“ ЕООД, разкрита в „Юробанк България“ АД (т. 1, л. 65 – 79, номерация горе в дясно от досъдебното производство); писмо от ЗАД „Армеец“ до СДВР, изх. № Л-8529/22.08.2014 г., ведно с приложения – заверени копия на кореспонденция със „С.“ ЕООД (т. 1, л. 80 – 84а, номерация горе в дясно от досъдебното производство); писмо от „Юробанк България“ АД – ЦУ до СДВР, изх. № 1201/0966/15.09.2014 г., ведно с приложения – заверени преписи на документи за откриване на сметка с IBAN BG51BPBI••••••• с титуляр „С.Б.Е.П.“ ЕООД (т. 1, л. 83 – 92, номерация горе в дясно от досъдебното производство); незаверен препис на справка от НАП за актуалното състояние на всички трудови договори, сключени в „С.Б.Е.П.“ ЕООД към 22.08.2014 г. (т. 1, л. 94 – 96, номерация горе в дясно от досъдебното производство); незаверен препис от пълномощно от 20.08.2014 г. (т. 1, л. 98 – 99, номерация горе в дясно от досъдебното производство); оригинал длъжностна характеристика на длъжността „счетоводител“ в „С.“ ЕООД, връчена на М.С. М. и трудов договор от 01.08.2006 г., сключен между С.“ ЕООД и М.С. М. (т. 1, л. 169 – 171, номерация горе в дясно от досъдебното производство); заверен препис на договор за абонаментно обслужване на застрахователни договори, сключен на 25.09.2006 г. между С.“ ЕООД и „МАТ Б.“ ЕООД (т. 1, л. 172 – 173, номерация горе в дясно от досъдебното производство); писмо от „Юробанк България“ АД до СДВР от 26.11.2014 г., ведно със заверени документи за откриване на сметки с титуляр „С.Б.Е.П.“ ЕООД (т. 1, л. 203 – 208, номерация горе в дясно от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 18.12.2014 г. (т. 2, л. 27 от досъдебното производство); писмо от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД до СДВР, изх. № 92- 3058/15.01.2015 г., ведно със заверени преписи от кореспонденция със „С.“ ЕООД и документи, касаещи сключени застрахователни договори по смесена застраховка живот на служителите на „С.“ ЕООД (т. 2, л. 44 – 69 от досъдебното производство); писмо от „Общинска банка“ АД до СДВР, изх. № 5117/22.12.2014 г., ведно с движението по банкова сметка с IBAN BG18SOMB••••••• с титуляр „С.“ ЕООД, разкрита в „Общинска банка“ АД (т. 2, л. 70 и класьори № 1, № 2 и № 3 от досъдебното производство); писмо от ЗАД „Армеец“ до СДВР, изх. № 100-575/28.01.2015 г. (т. 2, л. 74 от досъдебното производство); заверен препис от трудова книжка на Я. Г. Д. (т. 2, л. 96 от досъдебното производство); писмо от „С.“ ЕООД до СДВР, изх. № 14-04-04-2/12.05.2015 г., ведно с приложения (т. 2, л. 132 – 142 от досъдебното производство); писмо от ЗАД „Армеец“ до СДВР, изх. № Л- 5923/11.06.2015 г., ведно с приложения (т. 2, л. 144 – 146 от досъдебното производство); писмо от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД до СДВР, изх. № 92-3058/29.06.2015 г., ведно с приложения (т. 2, л. 153 – 160 от досъдебното производство); писмо от „МАТ Б.“ ЕООД до СДВР, изх. № 092/13.07.2015 г., ведно с приложения (т. 2, л. 161 – 172 от досъдебното производство); справка за движението по банкова сметка с IBAN BG18SOMB•••••••, разкрита в „Общинска банка“ ЕАД с титуляр „С.“ ЕООД за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2014 г. и справка за движението по банкова сметка с IBAN BG18SOMB•••••••, разкрита в „Общинска банка“ ЕАД с титуляр „С.“ ЕООД, за периода 01.01.2014 г. – 12.12.2014 г. (т. 3, л. 1 – 251 от досъдебното производство); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс. Я. Д. (т. 6, л. 21 от досъдебното производство); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс. Н. Д. (т. 6, л. 30 от досъдебното производство), справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от „С.Б.Е.П.“ ЕООД (т. 6, л. 28 от досъдебното производство); справка от Търговски регистър и регъстър на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на „С.Б.Е.П.“ ЕООД (л. 117 от съдебното производство); писмо от ЗАД „Армеец“ АД до СРС, изх. № 100-3968/19.08.2021 г., ведно с приложения (л. 351 – 380 от съдебното производство); незаверени копия от застрахователни полици, издадени от ЗК „Лев Инс“ и сметки за платени суми по тях (л. 433 – 443 от съдебното производство); незаверени копия от декларация от 09.07.2013 г. от Д.В. М. и договор за прехвърляне на дружествен дял от „ВИЦ – СЕМ“ ЕООД от 13.03.2015 г. (л. 444 и л. 445 от съдебното производство); справка за съдимост на подс. Я. Д. (л. 24 и л. 134 – 135 от съдебното производство); справка за съдимост на подс. Д. (л. 27 и л. 132 от съдебното производство); веществените доказателства по делото – оригинал на застрахователна полица № ••••••••••, сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г. и РКО № 44/31.01.2013 г., изготвен от „С.“ ЕООД (т. 2, л. 23 от досъдебното производство) и вещественото доказателствено средство – 1 (един) брой оптичен носител на информация (т. 2, л. 93 от досъдебното производство), както и заключенията на назначените и изготвени Графическа експертиза № 69 – Е/2015 г. (т. 2, л. 79 – 90 от досъдебното производство) и повторна Графическа експертиза № 32/2022 г. (л. 509 – 521 от съдебното производство пред СРС) и разясненията на изготвилите ги вещи лица. При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото, първостепенният Съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Т., В., М., С., М., Н., Б., Б., Г., З., Г., М. и М., и обясненията на подс. Д., като е приел, че са единни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът не е дал вяра единствено на обясненията на подс. Н. Д., в които същата отрича съпричастността си към инкриминираното деяние. Останалите, събрани по делото, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства Съдът е кредитирал изцяло, като е приел, че са обективни, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството. В основата на изводите си по фактите, Съдът е поставил заключението на назначената и изготвена повторна Графическа експертиза, а не това на основната такава, като е преценил, че в. л. Г. е разполагал с по-голям обем сравнителни образци, въз основа на които да изгради мнението си досежно авторството на процесните документи. Въз основа на така събрания доказателствен материал, СРС е приел за установено, от фактическа страна, че дружеството „С.Б.Е.П.“ ЕООД, ЕИК •••••••, е било със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „•••••••. Търговският офис на дружеството се намирал в гр. София, ул. •••••••, до НОИ. Управител на дружеството била подсъдимата Н. Д. Д.. Предметът на дейност на юридическото лице бил извършването на покупка на стоки и други вещи, с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; търговско представителство, посредничество и агентство на частни и чуждестранни лица и други. Дружеството извършвало застрахователна дейност като Б.. Подсъдимата Д. работела във фирмата си като застрахователен агент. Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „Армеец“ АД сключило на 14.06.2006 г. споразумение № 10090159NA06 за застрахователно посредничество – Б.ство, със „С.Б.Е.П.“ ЕООД. На последното се предоставили празни бланки на застрахователни полици, сметки и други под строга отчетност. Подсъдимият Я. Г. Д. работел като технически сътрудник и шофьор в дружеството „С.Б.Е.П.“ ЕООД за периода от 30.05.2011 г. до 28.11.2011 г. Подсъдимият Д. е син на подс. Д.. За времето от 29.11.2011 г. до 20.08.2014 г., подс. Д. нямал отношение към дейността на фирмата на майка си Н. Д., нито изготвял или подписвал документи в офиса на „С.Б.Е.П.“ ЕООД, нито съхранявал такива в себе си, нито бил виждал такива. Посещавал рядко офиса на майка си Н. Д.. В офиса на „С.Б.Е.П.“ ЕООД работели и дъщерята на подсъдимата Д. – А., както и св. Г.Л.Б. – на длъжност организатор, привличащ клиенти на застрахователни услуги. В периода от 16.08.2012 г. до 15.02.2013 г., в „С.Б.Е.П.“ ЕООД работила и св. И.Ю.С., извършваща техническа дейност по обработка на документи, чрез записване на данните на сключваните застрахователни полици в компютърна система, чрез компютърна конфигурация. Свидетелката С. не попълвала застрахователни полици и други документи към тях в офиса на „С.Б.Е.П.“ ЕООД. Нямала такива задължения по трудов договор, нито правомощия в същия смисъл. Свидетелката С. е дъщеря на св. И.а Б. Б.. Подсъдимата Д. и св. Б. се познавали от пролетта на 2012 г. Работели заедно като застрахователни агенти през зимата на 2012 г. в офиса на застрахователния Б. „С.Б.Е.П.“ ЕООД. Б. работела на свободна практика. Подсъдимата предоставяла на св. Б. бланки на застрахователни сметки и полици. Б. отчитала полици в търговския офис на подс. Д. в гр. София, ул. •••••••, като ги попълвала, след което сключвала застраховки за „Гражданска отговорност“ и „Каско“ от името на различни застрахователни дружества с ползватели на застрахователни услуги. Б. отчитала към Б.а „С.Б.Е.П.“ ЕООД и плащанията по застрахователните премии по полиците от предоставените й парични суми, в брой, в офиса на подс. Д., намиращ се към този времеви период в гр. София, ул. •••••••. След това подс. Д., като управител на „С.Б.Е.П.“ ЕООД, осъществявала последващи плащания на внесените застрахователните премии към застрахователите, включително и по полиците на св. Б.. Б.ът „С.Б.Е.П.“ ЕООД нямал преки търговски връзки и взаимоотношения с дружеството „С.“ ЕООД. Такива имал със застрахователя ЗАД „Армеец“, по силата на сключеното между тях на 14.06.2006 г. споразумение № 10090159NA06 за застрахователно посредничество – Б.ство. Дружеството „С.“ ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Париж“ № 3. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Столична община. Същото е общинско предприятие. Предметът му на дейност касае извършването на независим строителен надзор и технически контрол в проектирането, строителство, изготвяне на оценки, извършване на консултантски дейности и др. От 25.09.2006 г. дружеството „С.“ ЕООД имало сключен договор за абонаментно консултантско обслужване на застрахователни договори с посредника „МАТ Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, с управител св. А.Б. М.. Договорът касаел предоставянето от посредника на „С.“ ЕООД на консултации по подготовка за сключване на застрахователни договори, сключване на застрахователни договори и други. Свидетелката И.а Б. (С.) работила в дружеството „МАТ Б.“ ЕООД на длъжност „отчетник, уреждане на застрахователни полици“ за периода от 25.03.2009 г. до 26.05.2009 г. На 26.05.2009 г. трудовото й правоотношение с дружеството било прекратено, по реда на чл. 325, т. 1 от КТ. Тя напуснала дружеството, без да върне на посредника празните бланки от застрахователни полици, квитанции и други, които представлявали ценни книги и се водели под строга отчетност. Не били регистрирани и не съществували като извършени от св. Б. злоупотреби с невърнатите в „МАТ Б.“ ЕООД празни бланки от полици, квитанции и други. За периода от м. октомври 2006 г. до есента на 2009 г., управител на „С.“ ЕООД бил св. Н.С. Г.. Главен счетоводител в „С.“ ЕООД била св. Е.А.В.. Тя работела в юридическото лице на тази длъжност от 2006 г. За периода от м. октомври 2009 г. до 27.02.2013 г., управител на „С.“ ЕООД бил св. З. Г. З.. Счетоводител на посоченото юридическо лице била св. М.С. М.. Последната оформяла счетоводните документи на дружеството – платежни нареждания за разплащания с трети лица по банков път, по разпореждане и със съгласието на управителя на „С.“ ЕООД – св. З. З. и главния счетоводител св. Е. В.. При св. М. се съхранявали само оригиналите и копията на документите, които били основания за извършените плащания по банков път. При нея не се съхранявали договорите, свързани с извършваните банкови плащания по тях и оформените счетоводни документи. Свидетелката М. изготвяла съответен банков платежен документ (платежно нареждане), след което го отнасяла за проверка и подпис на св. В., а последната го предоставяла проверен и подписан на управителя на юридическото лице за подпис. След като съответният банков платежен документ бил подписан от управителя на „С.“ ЕООД, същият се връщал на св. М., ако следвало да се извърши плащане по банков път, или се предоставял на касиера на дружеството – св. М.Ц.Т., ако бил разходен касов ордер (РКО) за извършване на касово плащане в брой на сумата по ордера на получателя. Максималният предел на разплащаната сума в брой чрез РКО в дружеството „С.“ ЕООД, възлизала на 10 000 лева. Без съгласието и подписа на управителя на „С.“ ЕООД, не се извършвали плащания към трети лица и счетоводителите и касиера в предприятието на фирмата нямали право да обективират самостоятелно такива разпореждания. Свидетелката Т. също проверявала дали РКО бил подписан от главния счетоводител или счетоводителя и управителя и въз основа на тази проверка фактически извършвала плащане на сумата по ордера на ръка на нейния получател. Свидетелката Т. извършвала всички осчетоводявания на касата на „С.“ ЕООД, като същата предварително изготвяла РКО по устно указание на главния счетоводител или управителя на дружеството и го предоставяла на главния счетоводител за подпис, а последната – проверен и подписан от нея – на управителя на дружеството за полагането на последен подпис. След това РКО се връщал на касиера, който извършвал на каса плащане на сумата по ордера при положителна санкция на управителя на „С.“ ЕООД и неговия счетоводител. Свидетелите М. и Т. били подчинени на свидетелите В. и З.. Те изпълнявали техните разпореждания, свързани с изготвяне на документи и изплащане на парични суми по банков път или чрез РКО. В рамките на предмета на своята дейност, дружеството „С.“ ЕООД следвало да сключва задължителни застрахователни договори за закрила срещу застрахователни рискове – „Трудова злополука“, „Каско“ на служебни МПС и други. Плащането на застрахователните премии по полиците се извършвало по установената в „С.“ ЕООД за всички плащания обичайна практика – по банков път, чрез св. М., или на каса, в брой, чрез касиера на предприятието св. Т.. Сключването на застрахователните полици и плащанията на застрахователните премии, по тях се извършвало по разпореждане и със задължителното съгласие на управителя на „С.“ ЕООД – св. З. З.. Дружеството „С.“ ЕООД ползвало от 2006 г. застрахователните агентски услуги на св. И.а Б.. Свидетелката Б. обслужвала в продължение на много години като застрахователен агент „С.“ ЕООД. Свидетелката В. Н.М., изпълняваща длъжността ръководител на „Административни дейности – Човешки ресурси“ в „С.“ ЕООД, считано от 2006 г., организирала дейността по сключването на застрахователни полици. В нейния кабинет се съхранявали в досиета полиците на дружеството. Достъп до полиците от кабинета й имала само св. М.. Съществувала практика в дружеството „С.“ ЕООД св. И.а Б., за да обслужва същото по застрахователните полици, които следвало да се сключат, да посещава често офиса на фирмата с дъщеря си св. И. С.; да общува със св. М.; да извършва справки при нея; да изисква информация устно по телефон и с посещения на място; да проверява регистрационните талони на автомобилите на дружеството; да предоставя на св. М. изготвени застрахователни полици за съхранение. Свидетелите М. и Т. познавали св. И. С. като дъщеря на св. И.а Б., предвид многократните им посещения заедно в офиса на „С.“ ЕООД. Освен плащания по банков път на дължимите по застрахователните полици на „С.“ ЕООД и застрахователни премии в полза на св. Б., на същата се извършвали като обичайна практика и плащания в брой чрез РКО и разписки на застрахователните суми по полиците, като сумите били предоставяни на св. И.а Б. или на нейната дъщеря – св. И. С.. Свидетелката В. М. се свързала в началото на м. ноември 2012 г. със св. Б. и й казала, че предстои смяна на управителя на „С.“ ЕООД през м. февруари 2013 г. Следвало да има застраховка за дружеството „С.“ ЕООД за риска „Трудова злополука“. На 01.12.2012 г. през ГКПП св. И.а Б. напуснала пределите на Република България, насочвайки се с МПС към Федерална Република Германия. След като заминала за ФР Германия, св. Б. се свързала с дъщеря си И. С. и й казала, че следва да се изготви въпросната застрахователна полица за дружеството „С.“ ЕООД, която да се подпише от св. З.. Тази информация станала известна на подс. Д. от св. Б., доколкото същите провели разговор и се уговорили да бъде преиздадена застрахователна полица за „Трудова злополука“ за дружеството „С.“ ЕООД от името на застрахователен Б.. Подсъдимата Д. изразила съгласие, казвайки, че няма да има проблеми и доколкото нейното дружество „С.Б.Е.П.“ ЕООД имало сключено валидно споразумение за посредничество – Б.ство и към тази дата, което не бил прекратено, със ЗАД „Армеец“. Свидетелката Б. отсъствала от страната до м. ноември 2013 г., като се завърнала на 10.11.2013 г. Офисът на дружеството „С.Б.Е.П.“ ЕООД на адрес гр. София, ул. •••••••, се посещавал, със съгласието на подс. Д., от св. Д.В. М.. Свидетелката М. работела като застрахователен агент към Б.а „ВИЦ – СЕМ“ ЕООД. Офисът на фирмата бил на адрес гр. София, ул. •••••••. Свидетелката М. била управител и собственик на „ВИЦ – СЕМ“ ЕООД. Същата нямала офис в гр. Бургас, но била сключвала застрахователни полици в такъв офис в гр. Бургас. Агентският й договор се отчитал в Агенция – Бургас към ЗАД „Армеец“. Свидетелката М. и подс. Д. работели съвместно по всички видове застраховки, сключвани с ползватели на застрахователни услуги. Двете си помагали. Свидетелката Д. М. съхранявала в шкаф със свободен достъп в офиса на „С.Б.Е.П.“ ЕООД в гр. София, на ул. •••••••, празни бланки на застрахователни полици и сметки, поставени в папка. Сред тези сметки била и празна бланка на сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г., която била изчезнала. Подсъдимата Д. знаела, че в офиса на „С.Б.Е.П.“ ЕООД, св. М. съхранявала папка с празни бланки на застрахователни полици и сметки към тях, сред които била и инкриминираната празна бланка на сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г. Свидетелката М. уведомила впоследствие застрахователят ЗАД „Армеец“, че въпросната празна бланка на сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г., липсва от нейната документация и същата е изгубена. Според съставената застрахователна полица № •••••••••• от 28.01.2013 г., се предоставяла за период от 12 месеца, от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г. застрахователна закрила чрез групова застраховка „Трудова злополука“, съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. Застрахователната закрила по полицата касаела работещите в дружеството „С.“ ЕООД, представлявано от св. З. З., лица и служители. Като застраховател по полицата било посочено ЗАД „Армеец“. Полицата с № •••••••••• от 28.01.2013 г., била подписана от застраховащия своите работници субект „С.“ ЕООД чрез св. З. З.. Същата била подписана и за застраховател ЗАД „Армеец“. Върху подписите били поставени печати с фирмените инициали на двете дружества. Поредността на положените в полицата подписи за застраховащ и застрахован, и положените върху тях печати на двете фирми, не била едновременна. Дължимата застрахователна премия по полица № •••••••••• от 28.01.2013 г., възлизала на 7542.90 лева с ДДС. В полицата било определено плащането й да бъде осъществено в брой еднократно. Била изготвена сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г. за начислената по застрахователната полица № •••••••••• застрахователна премия в размер на 7542.90 лева. Посочената сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г. била изпратена първоначално като празна бланка от ЗАД „Армеец“ в Агенция Бургас, където същата била предадена на застрахователен агент „ВИЦ – СЕМ“ ЕООД с приемо-предавателен протокол от 23.01.2013 г. В сметката било отразено, че вноската по полицата се заплащала еднократно. Видът на застраховката според данните от тази сметка касаела „отговорности“, а не „злополука“, за какъвто риск била самата полица № •••••••••• по отразените в нея данни. В сметката била записана сумата по вноската с думи и цифри в размер на 7542.90 лева. Не бил отразен начинът на плащане на сумата – дали следва да е по банков път, с посочване на банкова сметка или в брой, при което се изписвал номер на квитанцията. В сметката били поставени подпис от св. З. З. и печат за застрахования субект „С.“ ЕООД. За застрахователя „ЗАД Армеец“ бил поставен подпис и печат на Агенция Бургас към ЗАД „Армеец“. Поредността на положените в сметката подписи за застраховащ и застрахован и положените върху тях печати на двете фирми, не била едновременна. В сметката била вписана Агенция София, а печатът бил на Агенция Бургас. Липсвали данни за името на застрахователя в полето за „застраховател“ с отразяване на име и фамилия на служителя, сключил застраховката. Липсвали и реквизити в същата сметка, касаещи посочването на името на Б.а и неговия код, респективно кодът на договора между Б.а и ЗАД „Армеец“, както и не е бил вписан номера на агентския код на Агенцията Бургас. В сметката била вписана Агенция София, а печатът бил на Агенция Бургас. Свидетелят З., когато подписвал сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г., не знаел, че тази информация следвало да се впише. Съставените застрахователна полица № •••••••••• от 28.01.2013 г. и сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г., били предоставени в оригинал в търговския офис на „С.Б.Е.П.“ ЕООД в гр. София, ул. •••••••, от подс. Н. Д. Д. на св. И. С. на 31.01.2013 г., тъй като майка й се намирала във ФР Германия и доколкото св. И.а Б. имала за свой клиент дружеството „С.“ ЕООД. Подсъдимата Д. указала на св. И. С. да вземе полицата и сметката, да ги занесе в дружеството „С.“ ЕООД за полагане на подписи от управителя – св. З. З., да ги отчете, да получи застрахователната премия и да й предостави сумата по сметката обратно за отчитане към „С.Б.Е.П.“ ЕООД. Свидетелката И. С. не е попълвала предоставените й от подс. Д. застрахователна сметка и полица. Свидетелката С. не знаела, че същите в действителност са несъществуващи. Полицата и сметката към нея били взети от св. И. С., от подс. Д.. Свидетелката И. С. в същия ден – на 31.01.2013 г., ги занесла на св. В. М. за полагането на съответните подписи, като след подписването им от управителя на дружеството, полицата следвало да остане на съхранение при св. М.. Свидетелката М. направила копия от полицата и сметката след подписването им от управителя З. и заедно със св. И. С. се насочили към счетоводството на „С.“ ЕООД, за предоставяне на паричната сума по сметката. На 31.01.2013 г. бил съставен РКО № 44/31.01.2013 г. от св. М. Т.. Тя отразила в него, че в полза на св. И.а Б., във връзка с предоставеното й за сведение от св. В. М. копие на застрахователна полица № •••••••••• от 28.01.2013 г., следва да заплати в брой на касата на „С.“ ЕООД сумата от 7542.90 лева. Свидетелката Т. попълнила РКО в съответните части. Подписала се в него. Предоставила го за подпис на главния счетоводител В. и управителя З.. След като й бил върнат РКО, проверила, че същия е подписан от посочените ръководни лица. Броила сумата от 7542.90 лева. Подписала се в РКО повторно в графата за броил сумата. По устно указание на св. В. М., която донесла в касата на „С.“ ЕООД не само копието на полицата с № ••••••••••, но и копие от сметка серия В № •••••••, св. Т. предоставила сумата, но не на св. И.а Б., макар че тя била посочена поименно в РКО, а на св. И. С., нейна дъщеря. В този момент св. И.а Б. се намирала извън пределите на Република България. Свидетелката И. С. се подписала в РКО на същата дата 31.01.2013 г. не в лично качество със своите имена, а от името на майка си И.а Б., след което взела броената й парична сума от 7542.90 лева и си тръгнала. Свидетелката Т. приложила РКО № 44 от 31.01.2013 г. в касовата книга, отразила в нея съответен счетоводен запис. След това предоставила в края на работната седмица касовата книга за проверка и за полагане на подпис от свидетеля В., което било сторено. Свидетелката И. С. предоставила на 31.01.2013 г. сумата от 7542.90 лева на подс. Д.. Свидетелката И. С. се подписала на документ, че предоставя на подс. Д. сумата от 7542.90 лева. За св. И.а Б. била отчислена комисионна от застрахователната премия от 7542.90 лева, получена от нейната дъщеря И. С.. За Б.а „С.Б.Е.П.“ ЕООД съществувала уредена комисионна в размер на около 18 % от стойността на застрахователната премия. Подсъдимата Д. се разпоредила с получената сума от 7542.90 лева, без да я превежда към дружеството ЗАД „Армеец“, въпреки че посоченият застраховател имал сключен договор със „С.Б.Е.П.“ ЕООД за осъществяване на посредничество от фирмата на подсъдимата Д. като Б.. На 28.02.2013 г. управител на дружеството „С.“ ЕООД станал св. Ч.Н. Г.. Свидетелят Г. възложил извършването на проверка, със съдействието на св. М.В.Н., по повод на установената като несъществуваща застрахователна полица № •••••••••• за групова застраховка „Трудова злополука“ на стойност 7542.90 лева. В рамките на проверката, от водената писмена кореспонденция между ЗАД „Армеец“ и „С.“ ЕООД било установено, че посочената полица липсвала като регистрирана при застрахователя ЗАД „Армеец“ и сумата от 7542.90 лева не е била отчитана при него, респективно не е постъпвала такава. Застрахователната полица с № •••••••••• не е била отпечатана на бланка, която е под строга отчетност от ЗАД „Армеец“. Полиците под строга отчетност при този застраховател в десния им горен ъгъл имали набит уникален номер с определен шрифт в червен цвят, който липсвал в застрахователната полица № ••••••••••. Номерът в тази полица бил набран в средата. Сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г. не била отчетена в ЗАД „Армеец“. През лятото на 2013 г. в застрахователното дружество била установена нейната липса, а през 2014 г., поради наводнение в Агенция Бургас, приемо-предавателния протокол от 23.01.2013 г. за предаването й на агента „ВИЦ – СЕМ“ ЕООД бил унищожен. За да не се възпрепятства дейността на дружеството „С.“ ЕООД, то сключило договор за застрахователна полица „Трудова злополука“ под № 000351763 от 06.06.2013 г. чрез застрахователният посредник „К.“ ООД. В ЗАД „Армеец“ липсвали официални данни относно застрахователна полица с № •••••••••• от 28.01.2013 г. за групова застраховка „Трудова злополука“. Посоченият номер на полицата не фигурирал в регистъра на бланките под строга отчетност на застрахователя. Процесната бланка на полицата с № ••••••••••, не била издавана за посочения в нея период. Застрахователната полица с № •••••••••• не била отпечатана върху бланка под строга отчетност, а върху бланка за кореспонденция на дружеството ЗАД „Армеец“. Бланката на сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г. по данни на застрахователя ЗАД „Армеец“ била изгубена, респективно унищожена от застрахователния посредник „ВИЦ – СЕМ“ ЕООД. Печатът на сметката, поставен за името на „Агенция Бургас“, приличал на печата на офиса на дружеството на ЗАД „Армеец“ в гр. Бургас. Въпросните сметки по застрахователни полици се предоставяли на застрахователните посредници на ЗАД „Армеец“ и се попълвали от посредниците при осъществени застрахователни плащания по сключени застраховки. В ЗАД „Армеец“ под номера на застрахователната полица № ••••••••••, фигурирала регистрирана полица чрез „Агенция София 19“ на ЗАД „Армеец“ за застраховка на МПС „Каско“ със застрахован лек автомобил „Волво С40“ с peг. № •••••••. Полицата за автомобила била сключена на 14.08.2013 г. със застраховано физическо лице К.А.Р.. Застрахователната премия по полицата „Каско“ възлизала на 320.63 лева. С писмена покана от 24.04.2014 г. ЗАД „Армеец“ поискало Б.ът „С.Б.Е.П.“ ЕООД, чрез управителя подс. Н. Д., да преустанови сключването на застрахователни договори, събирането на застрахователни премии и ползването на информационните масиви на дружеството и да върне в срок до 25.04.2014 г. всички застрахователни полици и документи под строга отчетност, ведно със събраните от Б.а застрахователни премии. На 25.04.2014 г. било прекратено от страна на ЗАД „Армеец“ сключеното на 14.06.2006 г. споразумение № 10090159NA06 за застрахователно посредничество – Б.ство със „С.Б.Е.П.“ ЕООД, поради констатирани от застрахователя нарушения и злоупотреби. Въз основа на заключението на назначената и изготвена повторна съдебно – графическа експертиза № 32/2022 г., изготвена от в. л. Г. (л. 509 – 521 от съдебното производство), първият Съд е приел за установено, че ръкописните текстове в графите в сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г. със застрахован „С.“ ЕООД и застраховател ЗАД „Армеец“, не са написани от Я. Г. Д. или Д.В. М., както и че подписите за „За застрахования“ и „За застрахователя“ в застрахователната полица № •••••••••• за застраховка „Трудова злополука“ от 28.01.2013 г. и в сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г., не са положени от Я. Г. Д. или Д.В. М.. Подсъдимата Н. Д. Д. е родена на ••••••• г. в гр. София, българка, български гражданин, с висше образование, безработна, живуща в гр. София, бул. „••••••• •••••••, ЕГН – ••••••••••. Подсъдимият Я. Г. Д. е роден на ••••••• г. в гр. Враца българин, български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран живущ в гр. София, бул. „••••••• •••••••, ЕГН – ••••••••••. При така установената фактическа обстановка, СРС е приел, че с деянието си, подсъдимата Н. Д. Д. е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, като на 31.01.2013 г. в гр. София, при условията на посредствено извършителство, използвайки действащото неумишлено лице И.Ю.С., чрез използване на неистински документи: застрахователна полица № •••••••••• – на която бил придаден вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „С.“ ЕООД в уверение на това, че е начислена сума от 7542.90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, а в действителност от ЗАД „Армеец“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука“ с такъв номер, както и не е постъпвала сума в размер на 7542.90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № ••••••••••, получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 7542.90 лева, собственост на „С.“ ЕООД, с намерение да го присвои. Съдът е приел, че подсъдимата е осъществила деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Ето защо е признал подсъдимата Н. Д. за виновна по така повдигнатото й обвинение и я е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила. Районният съд е преценил, въз основа на заключението на повторната графическа експертиза, че подс. Я. Г. Д. не е съставил инкриминираните документи, с което не е осъществил и вменения му престъпен състав. Ето защо и на основание чл. 304 от НПК е оправдал подс. Я. Д. по повдигнатото му обвинение за това, че на 31.01.2013 г., в гр. София, чрез съставяне на неистински документи – застрахователна полица № ••••••••••, на която е придал вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която придал вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ на „С.“ ЕООД в уверение на това, че е начислена сума от 7542, 90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, а в действителност от ЗАД „Армеец“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука” с такъв номер, както и не е постъпвала сума в размер на 7542, 90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № ••••••••••, съзнателно е дал възможност на Н. Д. Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 7542, 90 лева, собственост на „С.“ ЕООД – престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Произнесъл се е по веществените доказателства – застрахователна полица № •••••••••• и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., като е постановил същите да останат по делото. Осъдил е подс. Н. Д. Д. да заплати направените по делото разноски. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие пред настоящата инстанция, са приобщени в качеството им на гласни доказателствени средства, обясненията на подсъдимата Н. Д.. Въззивният съд изгради изводите си по фактите както въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред СРС гласни, писмени и веществени доказателства, и доказателствени средства, така и въз основа на събраните в хода на въззивното съдебно следствие такива, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени източници не доведоха до установяване на факти и обстоятелства, различни от приетите за установени такива от първия Съд, поради което и настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционния съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства в основата си са непротиворечиви, логични и обсъдени в своето единство и взаимовръзка, установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимата Н. Д. по отношение на инкриминираното деяние и механизма на неговото извършване. По делото са събрани няколко групи гласни доказателствени източници, които са обсъдени внимателно и задълбочено от решаващия първоинстанционен Съд и правилно са поставени в основата на изводите му по фактите. Така, правилно първият Съд се е доверил и поставил в основата на изводите си по фактите показанията на свидетелите Н. Г., З. З. и Ч. Г., заемали последователно във времето длъжността „Управител“ на „С.“ ЕООД. Действително, тези свидетели не са възприели факти и обстоятелства, относими към съставяне на процесните документи – застрахователна полица № ••••••••••, на която е бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители на „С.“ ЕООД и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която е бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „С.“ ЕООД в уверение на това, че е начислена сума от 7542, 90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, но показанията им безусловно допринасят за установяване на няколко категории обстоятелства. На първо място свидетелите Г., З. и Г. дават показания по отношение на основния предмет на дейност на „С.“ ЕООД към инкриминирания период, като в тази им част показанията им са напълно еднопосочни и взаимно допълващи се, и намират категорична доказателствена опора в изисканата и приложена по делото справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството. Въз основа на така събраните гласни и писмени доказателствени средства се установява безспорно, че дружеството е с предмет на дейност извършване на независим строителен надзор и технически контрол в проектирането и строителство; изготвяне на оценки; консултантски услуги и експертизи; баланс на земни маси и рекултивация на терени; транспортиране, складиране и съхраняване на машини, съоръжения и други материали и изделия; учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти с изрично разпоредително решение на Столичния общински съвет, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона. На второ място, показанията на тези свидетели послужиха на инстанциите по същество да установят периода от време, през който всеки от тях е заемал длъжността „Управител“ на дружеството – св. Г. в периода от м. октомври 2006 г. до есента на 2009 г.; св. З. – от м. октомври 2009 г. до 27.02.2013 г., а св. Г. – от 28.02.2013 г. до датата на разпита му пред съда, и екипа, с който работели в дружеството. Така, въз основа на показанията на св. Г. се установява, че след като заел длъжността „Управител“ на дружеството, взел в екипа си свидетелите З., В. и М., а въз основа на показанията на св. Г. – че е освободил свидетелите М. и Т. от заеманите от тях длъжности в дружеството. Въз основа на показанията на свидетелите Г., З. и Г., Съдът възприе и установената процедура в дружеството по одобряване на извършваните плащания – по банков път и на каса. В тази им част показанията на свидетелите намират категорична доказателствена опора в показанията на свидетелите В., Т. и М., поради което и за Съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите му по фактите. Показанията на тези свидетели са напълно еднопосочни и взаимно допълващи се в насока, че след като св. Г. заел длъжността „Управител“ на дружеството, св. И.а Б. е била ангажирана да се занимава с изготвянето на застраховките, необходими за дейността на дружеството, както и че същата започнала да работи с дружеството след като св. Г. заел длъжността „Управител“ на същото. Действително, установява се, че на 25.09.2006 г. бил сключен договор между „С.“ ЕООД и „МАТ Б.“ ЕООД (т. 1, л. 172 – 173 от досъдебното производство) за застрахователни услуги, към което до 2008 работела и св. Б., но след като била освободена от св. М., св. Б. продължила да обслужва застрахователната дейност на „С.“ ЕООД. В тази насока по делото са събрани напълно еднопосочните и взаимнодопълващи се показания на свидетелите Г., З., М., Т. и Б., които настоящата инстанция не намира основание да не кредитира с доверие. Въз основа на показанията на св. З., които намират категорична доказателствена опора в тези на св. М. и Б., се установява и, че св. Б. е носела застрахователните полици след като същите вече са били подписани от представляващ застрахователната компания и е получавала плащания както по банков път, така и на ръка, срещу РКО, както и че е имало случаи, в които документи са носени и са заплащани парични суми на дъщерята на св. Б.. Така събраните гласни доказателствени средства послужиха на съда да установи по несъмнен и категоричен начин и това, че застрахователните договори са съхранявани в оригинал при св. В. М. докато св. Г. заел длъжността „Управител“ на дружеството. Съдът се довери на съобщеното от св. З. и в насока, че същият е положил подпис в графа „За застрахования“ под инкриминираните документи – застрахователна полица № ••••••••••, на която е бил придал вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители на „С.“ ЕООД и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г. Показанията на св. Г. послужиха на Съда да формира изводите си по отношение наредената от него проверка по повод застрахователна полица № •••••••••• за групова застраховка „Трудова злополука“ на стойност 7542.90 лева – поводът за извършването й и резултатите от проверката. В тази им част показанията на този свидетел намират категорична доказателствена опора в показанията на св. М. Н., снети както пред първия Съд, така и на досъдебна фаза – последните приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, в които свидетелят задълбочено, детайлно и изчерпателно излага възприятията си по отношение на извършената от него проверка на застрахователната полица и отликите в реда за издаване и реквизитите на полицата, приобщена като веществено доказателство по настоящото производство, от действително издаваните от ЗАД „Армеец“ такива. При формиране на изводите си по фактите, първият Съд правилно се е доверил на съобщеното от този свидетел, като е преценил, че същият депозира показанията си обективно, правдиво и добросъвестно, при подчертан стремеж да съдейства за изясняване на обективната истина. Обстоятелството, че пред Съда св. Н. не е в състояние да възпроизведе в цялост възприятията си, относими към извършената от него проверка, наложило приобщаване към доказателствената съвкупност на показанията му от досъдебна фаза, не разколебават безусловно налагащия се извод за пълна кредитируемост на показанията му, а невъзможността му да възпроизведе някои от възприятията си добре се обясняват с изминалия продължителен период от време от възприемането им до датата на разпита му от Съда. Тук е мястото да се посочи, че свидетелите Г. и Г. депозират и показания във връзка с ъ с сключените от дружеството „С.“ ЕООД застрахователни договори по смесена застраховка живот с „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД. Показанията на тези свидетели, макар и обективно и добросъвестно депозирани и кореспондиращи с писмените доказателствени средства – писма от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД до СДВР, изх. № 92- 3058/15.01.2015 г. и изх. № 92-3058/29.06.2015 г., ведно с приложения (т. 2, л. 44 – 69 и л. 153 – 160 от досъдебното производство), Съдът не обсъди, като съобрази, че същите не допринасят за изясняване предмета на доказване в настоящото производство, така както е очертан в разпоредбата на чл. 102 от НПК. Действително, прави впечатление, че пред Съда тези свидетели не са в състояние да възпроизведат в цялост и в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства, респективно – заявяват липса на спомен по отношение на редица факти и обстоятелства, наложило приобщаване на показанията им от досъдебна фаза по надлежния процесуален ред. Това, обаче, добре се обяснява с изминалия твърде продължителен период от време от възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите дават показания и разпита им пред Съда, както и с индивидуалните особености на всеки от тях да възприема и пресъздава възприети от него факти и обстоятелства, и не разколебава безусловно налагащия се извод, че свидетелите депозират обективно, безпристрастно и добросъвестно показанията си, при максимален стремеж да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен Съд по отношение кредитируемостта на показанията на условно очертаната втора група свидетели – В. М., Е. В., М. М. и М. Т. – служители в „С.“ ЕООД към инкриминирания период от време, заемащи длъжностите съответно ръководител отдел „Човешки ресурси“ (св. М.); главен счетоводител (св. В.); оперативен счетоводител (св. М.) и касиер (св. Т.) в дружеството. Въз основа на направения обективен и задълбочен анализ на показанията на тези свидетели, първият Съд е достигнал до правилни и доказателствено обезпечени изводи по отношение на заеманите от тях длъжности в „С.“ ЕООД, естеството на служебните им задължения и разпределението на функциите между свидетелите М. и Т. при извършване на плащания към контрагенти на дружеството. По отношение на тези факти и обстоятелства, показанията на тези свидетели са напълно единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и необорени от останалите, събрани по делото доказателства, поради което правилно са кредитирани от Съда като обективно и безпристрастно депозирани. Изложеното в пълнота е относимо и към показанията на свидетелите В., М. и Т. в частта им, в която същите пресъздават установения в дружеството ред за изплащане на суми към съконтрагенти на дружеството – по банков път или на каса и оформянето на документооборота за това. В тази им част показанията на свидетелите са освен напълно единни и еднопосочни, още и кореспондиращи по несъмнен и категоричен начин с тези на св. Г. и З., поради което и за Съда не възникна съмнение в достоверността и правдивостта им. Показанията на свидетелите М., В., М. и Т. и В., в корелация с изложеното от свидетелите Б., Г. и З., послужиха на инстанциите по същество, за да формират категорични изводи по отношение на взаимоотношенията на дружеството със св. Б. във връзка със сключване на задължителните застраховки за дейността на „С.“ ЕООД, както и по отношение на практиката за заплащане на дължимите застрахователни премии по застрахователните договори на св. Б. или на дъщеря й – св. С., в брой или по банков път. По-конкретно, въз основа на показанията на св. М., инстанциите по същество установяват обстоятелството, че до встъпването на св. Г. в длъжност, същата е съхранявала в кабинета си оригиналите на застрахователните договори, сключени от представляващия дружеството, след което ги е предоставила в счетоводството; това, че св. М. е следяла за изтичането на срока на сключените застрахователни полици и е сигнализирала св. Б. за необходимостта от подновяването им; това, че св. Б. донасяла в „С.“ ЕООД предварително попълнени застрахователни полици, които се подписвали от управителя на дружеството; това, че св. М. предоставяла копие от застрахователната полица в счетоводството на дружеството, за да се извърши плащане към Б. и това, че св. Б., по нейно настояване, била представлявана от дъщеря й – св. С., когато Б. отсъствала от страната. Така изнесените от св. М. твърдения намират категорична доказателствена опора в съобщеното от свидетелите З., Б., С., М. и Т., поради което и следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на съдилищата по фактите. Въз основа на показанията на св. В. настоящата инстанция възприе и, че именно тази свидетелка е положила подпис в графа „гл. счетоводител“ под РКО № 44 от 31.01.2013 г., с който на св. С., действаща от името на св. Б., е изпратена сумата от 7542.90 лева във връзка със застрахователна полица № •••••••••• от 28.01.2013 г., а въз основа на тези на св. Т. – и обстоятелството, че именно последната е изплатила на св. С., доведена от св. М., процесната сума, тъй като св. Б. към онзи момент се намирала в чужбина. Така събраните гласни доказателствени средства са не само еднопосочни и взаимнодопълващи се, но и кореспондират по несъмнен и категоричен начин с тези на свидетелите Б. и С., поради което и настоящата инстанция намира, че следва изцяло да ги кредитира с доверие. Действително, също както свидетелите Г., З. и Г., така и В., М. и Т. не са в състояние да възпроизведат пред първия Съд в цялост и в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства, респективно – заявяват липса на спомен по отношение на редица факти и обстоятелства, наложило приобщаване на показанията им от досъдебна фаза по надлежния процесуален ред. Това обаче, добре се обяснява с изминалия твърде продължителен период от време от възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите дават показания и разпита им пред Съда, както и с индивидуалните особености на всяка от тях да възприема и пресъздава възприети от него факти и обстоятелства, и не разколебава безусловно налагащия се извод, че обсъжданата категория свидетели депозират обективно, безпристрастно и добросъвестно показанията си, при максимален стремеж да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. От вниманието на настоящата инстанция не убегна, че св. М. и Т. са били освободени от заеманите от тях длъжности след като св. Г. заел длъжността „Управител“ на „С.“ ЕООД. Въпреки това, Съдът прецени, че няма пречка да се довери на съобщеното от тези свидетели както на досъдебна фаза, така и пред Съда, тъй като показаният им в нито една тяхна част не се разколебават или оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници; напротив – същите намират категорична доказателствена опора в съобщеното от свидетелите З., М. и В.. Нещо повече – в подкрепа на извода за обективност и достоверност на показанията на св. Т. е обстоятелството, че същата съобщава неизгодни за нея факти, а именно, че е платила процесната сума на св. С., която се е подписала на РКО от името на св. Б., тъй като последната била в чужбина, респективно – допуснала е нарушение на финансовата дисциплина. Иначе, защитата вярно сочи, че нито един от свидетелите от състава на „С.“ ЕООД – Г., З., Г., М., В., М. или Т., не сочи да е познавал подсъдимите Д. и Д., нито последните да са посещавали офиса на дружеството във връзка със сключването на застрахователни договори. Това, обаче, както ще бъде аргументирано подробно по-долу, макар да кореспондира с обясненията на подсъдимите лица, не обуславя извод за невиновност на подс. Д.. СГС в този си състав, изцяло споделя и доводите на решаващия първоинстанционен Съд в насока пълна кредитируемост на показанията на свидетелите Г. Б. и Д. М., снети в хода на съдебното следствие пред първия Съд. Свидетелят Б. е работел в офиса на „С.Б.Е.П.“ ЕООД през 2012 г., а св. М., действаща като застрахователен агент чрез управляваното от нея дружество „ВИЦ СЕМ“ ЕООД, е сътрудничела с подс. Д. при сключването на застрахователни договори и оформянето на застрахователни полици, и е ползвала офиса на дружеството „С.Б.Е.П.“ ЕООД. Действително, тези свидетели не са възприели факти и обстоятелства, относими към съставянето или ползването на инкриминираните документи – застрахователна полица № ••••••••••, на която е бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители на „С.“ ЕООД и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която е бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „С.“ ЕООД в уверение на това, че е начислена сума от 7542, 90 лева по застрахователна полица № ••••••••••. Въпреки това, показанията им безусловно допринасят за изясняване на обективната истина. По-конкретно, показанията на св. Б. послужиха на Съда да установи познанството между подсъдимата, от една страна и свидетелите Б. и С., от друга; обстоятелството, че подс. Д. и св. Б. си сътрудничели при изготвяне на застрахователни договори за крайни клиенти, а св. С. посещавала офиса на „С.Б.Е.П.“ ЕООД и подпомагала дейността на дружеството; реда, установен в дружеството, управлявано от подсъдимата, за изготвяне и съхранение на застрахователни полици и бланките под строга отчетност. Показанията на този свидетел Съдът намира за обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, и кореспондиращи с тези на св. Б., поради което прие, че няма пречка да ги постави в основата на изводите си по фактите. Действително, св. Б. е бил служител на дружеството, управлявано от подс. Д. за период от няколко месеца през 2012 г., предшестващи инкриминираната дата. Към датата на депозиране на показанията си пред Съда – 07.12.2021 г., обаче, не се установява същият да се намира в каквито и да било взаимоотношения с подсъдимата, които да водят до евентуален извод за неговата заинтересованост от изхода на делото. Отделно от това, показанията му в нито една тяхна част не се разколебават или оборват от останалите, събрани по делото доказателствени средства, а констатираната от Съда невъзможност да възпроизведе в цялост и в детайли възприятията си, относими към периода, в който е работел в дружеството, добре се обясняват с изминалия твърде продължителен период от възприемането им до датата на разпита му пред Съда. Настоящата инстанция прецени, че не следва да обсъжда показанията на св. Б. единствено в частта им, в която същият обсъжда взаимоотношенията между „С.Б.Е.П.“ ЕООД и ЗК „Олимпик“, тъй като в тази им част същите не допринасят за изясняване предмета на доказване, така както е очертан в разпоредбата на чл. 102 НПК. Изцяло следва да бъдат кредитирани с доверие и показанията на св. М., въпреки че същата, точно както и св. Б., не е в състояние да възпроизведе в цялост и в детайли възприятията си, относими към периода 2012 – 2013 г. Въз основа на показанията на тази свидетелка, Съдът установи предмета й на дейност към инкриминираната дата – застрахователно агентство чрез застрахователния Б. „ВИЦ – СЕМ“ ЕООД; обстоятелството, че същата е имала агентски договор със ЗАД „Армеец“, като се е отчитала през Агенция – Бургас; познанството й с подс. Д.; обстоятелството, че си е сътрудничела с Д. при изготвянето на застрахователни полици и е ползвала офиса на „С.Б.Е.П.“ ЕООД, включително е оставяла там папка с празни бланки под строга отчетност и това, че бланка на сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., ползвана от ЗАД „Армеец“, с печат Агенция – Бургас, е установена от нея като липсваща от папката с бланки под строга отчетност, оставена в офиса на „С.Б.Е.П.“ ЕООД, за което по-късно й било поискан отчет от застрахователното дружество. По отношение на тези факти и обстоятелства, настоящата инстанция намира, че свидетелката депозира обективно, безпристрастно и добросъвестно показанията си, поради което и не намира причини да ги дискредитира. Настоящата инстанция се довери на показанията на св. М. и в частта им, в която същата отрича да е попълвала текста на сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., ползвана от ЗАД „Армеец“, като прецени, че същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин със заключението на повторната Съдебно – графическа експертиза. СГС в този си състав, изцяло се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен Съд по отношение кредитируемостта на показанията на св. А. М.. Действително, същият не е възприел факти и обстоятелства, относими към съставянето и ползването на процесните документи, но показанията му послужиха да се установи познанството му с подсъдимата и със св. Б.; обстоятелството, че св. Б. била служител в управляваното от него дружество „МАТ Б.“ ЕООД, но била освободена поради съмнения за неотчитане на средства и злоупотреби, а подс. Д. била служител в дружеството „В. Б.“ ООД, както и реда за изготвяне на застрахователни полици и заплащане на дължимите по тях суми. На особено внимателен анализ и оценка Съдът подложи показанията на свидетелите И.а Б. и И. С., като прецени, че същите са основен източник на доказателственорелевантни факти по отношение на механизма на извършване на инкриминираното деяние. При извършената преценка на показанията на тези свидетели по отделно и в контекста на останалите, събрани по делото доказателствени източници, СГС в този си състав прецени, че изцяло следва да ги кредитира с доверие, като обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани. Така, показанията на свидетелите Б. и С. са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се, необорени от останалите, събрани по делото доказателствени източници и подкрепени от обясненията на подс. Д., и показанията на свидетелите Б. и М. по отношение н а познанството им и съвместната работа с подсъдимата, датиращо от 2012 г. и обстоятелството, че същото било по инициатива на св. Б.. Вън от съмнение е и достоверността на показанията им в насока, че св. С. е била назначена на работа от подс. Д. в „С.Б.Е.П.“ ЕООД за период от около няколко месеца през 2012 г. Настоящата инстанция прецени, че изцяло следва да се довери на показанията на тези свидетели в частта им относно дългогодишната работа на св. Б. като застрахователен агент към различни застрахователни Б.и. В тази насока по делото са събрани още и показанията на св. М., М. и Б., които формират достатъчна по обем и категоричност доказателствена съвкупност. По нужния несъмнен и категоричен начин, въз основа на показанията на свидетелите Б., С., Г., З., М. и Т. – последните от които обсъдени по-горе, се установява и това, че от 2006 г. св. Б. единствена се е занимавала със застрахователните договори, сключвани от „С.“ ЕООД. Въззивният съд, също както и първата инстанция, прецени че изцяло следва да се довери на показанията на св. Б. и С. – последните депозирани на досъдебна фаза и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, в смисъл, че поради очакване през м. февруари 2013 г. св. З. да бъде освободен от заеманата от него длъжност на управител на „С.“ ЕООД, св. М. се свързала със св. Б. с информация, че до м. февруари 2013 г. полицата за групова застраховка „Трудова злополука“ следва да бъде продължена. Именно с това добре се обяснява създадената от св. Б. организация по издаване на застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука“ на служителите на общинското дружество през „С.Б.Е.П.“ ЕООД, въпреки че към м. януари 2013 г. св. Б. се намирала в чужбина. Изцяло следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на св. Б., снети пред решаващия първоинстанционен Съд в насока, че същата разполагала с данни от въпросник за служителите на „С.“ ЕООД, предоставен й от св. М., съдържащ данни, необходими за сключване на груповата застраховка. Не са налице предпоставки за дискредитиране на показанията на св. Б. и в насока, че е постигнала договореност със св. М. именно дъщеря й – св. С., да получи информацията от въпросника за служителите, да занесе застрахователната полица в „С.“ ЕООД и да получи премията по застрахователния договор. Показанията на тази свидетелка намират косвена доказателствена опора в тези на свидетелите З., М. и Т., които Съдът също кредитира. От най-съществено значение за изхода на делото се явяват показанията на св. Б. в насока, че е разговаряла с подс. Д. застрахователната полица за групова застраховка „Трудова злополука“ на служителите на „С.“ ЕООД да бъде издадена именно от застрахователния Б. „С.Б.Е.П.“ ЕООД, и тези на св. С. в смисъл, че застрахователната полица и сметка за застрахователната премия, които следвало да отнесе в офиса на „С.“ ЕООД, са й били предоставени именно от подс. Д.. По отношение на тази категория обстоятелства действително не са събрани други гласни доказателствени средства, но независимо от това въззивната инстанция намира, че изцяло следва да се довери на съобщеното от Б. и С., като формиращо логична и житейски убедителна верига от доказателства, необорена от останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Логични и убедителни са твърденията на св. Б., предвид сложността на груповата застраховка „Трудова злополука“, за която съобщават и подсъдимата, и свидетелите М. и М., че същата се е обърнала именно към Д. за изготвяне на полицата, предвид добрите взаимоотношения помежду им, продължителното им взаимно сътрудничество и богатия опит на Д., за който свидетелства М.. Житейски убедителни и неразколебани от доказателствената съвкупност са и показанията на св. Б., че е предложила именно св. С. да отнесе необходимите за сключване на застрахователния договор документи в „С.“ ЕООД и да получи застрахователната премия по договора, предвид обстоятелството, че е имало и други случаи, в които св. С. е посещавала търговския офис на дружеството и е била позната на служителите на „С.“ ЕООД именно като дъщеря и доверено лице на св. Б.. Най-после, напълно единни и еднопосочни са показанията на св. Б. и С. в насока, че именно последната е получила застрахователната премия по сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г., като същите намират категорична доказателствена опора в показанията на св. М. и Т.. Нещо повече – Съдът няма основания да се съмнява в достоверността на показанията на С. и Б. в тази насока, тъй като същите съдържат твърдения за неизгодни за С. факти, а именно, че е създала неистински частен документ, полагайки подписа си под РКО № 44 от 31.01.2013 г. от името на св. Б.. Настоящата инстанция прецени, че следва да се довери и на съобщеното от св. С. пред органа на досъдебното производство в насока, че е предала получената застрахователна премия по застрахователна полица № •••••••••• на подс. Д., като прецени, че в нито една своя част показанията й не се оборват или дори разколебават от останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Оттук и изводът, че св. С. депозира показанията си максимално обективно, добросъвестно и безпристрастно, при подчертан стремеж да съдейства за разкриване на обективната истина, поради което и правилно първият Съд се е доверил на същите и ги е поставил в основата на изводите си по фактите. Действително, също както останалите свидетели, и Б. и С. не са в състояние да възпроизведат пред първия Съд в цялост и в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства, респективно – заявяват липса на спомен по отношение на редица факти и обстоятелства, наложило приобщаване на показанията на св. С. от досъдебна фаза по надлежния процесуален ред. Това, обаче, добре се обяснява с изминалия твърде продължителен период от време от възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите дават показания и разпита им пред Съда, както и с индивидуалните особености на всяка от тях да възприема и пресъздава възприети от него факти и обстоятелства и не разколебава безусловно налагащия се извод, че свидетелите депозират обективно, безпристрастно и добросъвестно показанията си, при максимален стремеж да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. На тези причини Съдът отдаде единственото разминаване в показанията на св. С. от двете фази на производството единствено по отношение на обстоятелството, дали е получавала застрахователната премия по застрахователната полица за групова застраховка „Трудова злополука“ на служителите от „С.“ ЕООД – пред Съда свидетелката отрича да е получавала парични суми, докато пред органа на досъдебното производство твърди да е получила такива и да ги е отчела на подс. Д.. По отношение на това обстоятелство, Съдът кредитира показанията на св. С. от досъдебна фаза, като прецени, от една страна, че са депозирани сравнително скоро след възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – на 18.05.2015 г., при съхранен спомен относно същите, а от друга, като съобрази, че същите намират категорична доказателствена подкрепа в показанията на св. Т. относно лицето, на което броила сумата по застрахователната полица. По отношение на останалите факти и обстоятелства, за които св. С. дава показания, не се констатират съществени несъответствия или разминавания, които да налага подробното им и задълбочена обсъждане. При този анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, настоящата инстанция прецени, че няма пречка да се довери на обясненията на подс. Д. в частта им, в която същата съобщава за предмета й на дейност и този на представляваното и управлявано от нея дружество „С.Б.Е.П.“ ЕООД, като прецени, че същите кореспондират както с показанията на свидетелите Б., С., М. и Б., така и с отразеното в писмените доказателствени средства. Като обективни и добросъвестно депозирани настоящата инстанция прецени и обясненията на подсъдимата в частта им, касаеща познанството й със свидетелите М., Б., С., М. и Б.; изпълняваните от С. и Б. функции в дружеството, представлявано от подсъдимата и това, че не е познавала представляващите и служителите на „С.“ ЕООД, като прецени, че в тази им част обясненията й кореспондират по небудещ съмнение начин с останалите гласни доказателствени средства, събрани по делото. Съдът се довери на обясненията на подсъдимата Д. и в насока, че изготвянето на застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука“ следва да се предшества от предоставена информация за застрахованите лица, като прецени, че в същия смисъл са и показанията на свидетелите М. и Б.. Вън от съмнение е и достоверността на обясненията на Д. по отношение на това, че не е била получила възлагане от „С.“ ЕООД да изготви групова застраховка „Трудова злополука“ за служителите. Такова, видно от показанията на св. М. и Б., е получила последната, макар и неформално. Същевременно, настоящата инстанция, също както и решаващия първоинстанционен Съд, прецени, че не може да се довери на обясненията на подсъдимата, в които същата отрича съпричастността си към деянието. В тази им част Съдът намери, че обясненията й се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници – и в частност от показанията на св. Б. и С., и са предназначени единствено да формират защитната й версия по повдигнатото й обвинение. Въз основа на показанията на св. С., които Съдът изцяло кредитира по съображенията, изложени по-горе, въззивната инстанция установи безспорно, че процесните документи са предоставени именно от подсъдимата на св. С. с указание да бъдат занесени в офиса на „С.“ ЕООД, а също и, че последната е отчела подписаната от св. З. застрахователна полица на подсъдимата и получените суми като застрахователна премия. Оттук и изводът, че подсъдимата Д. е разполагала с инкриминираните неистински документи и посредством наказателно неотговорното, като невиновно действащо лице – св. С., е ползвала същите пред длъжностните лица в „С.“ ЕООД. Това, че подс. Д. е получила платената застрахователна премия, се установява безспорно от показанията на св. С., а това, че не ги е отчела в ЗАД „Армеец“ – се доказва безспорно от показанията на св. Г. и Н. и отразеното в писмените доказателствени средства. Обстоятелството, че подс. Д. е имала знание за неистинския характер на предоставените на св. С. документи, се установява безспорно, предвид и дългогодишния стаж и опитност на подсъдимата като застрахователен агент, от това, че застрахователна полица с № •••••••••• от 28.01.2013 г. за групова застраховка „Трудова злополука“ не е била издавана от служител на ЗАД „Армеец“; че застрахователната полица с № •••••••••• не била отпечатана върху бланка под строга отчетност, а върху бланка за кореспонденция на дружеството ЗАД „Армеец“ и, че получената застрахователна премия не е отчетена в ЗАД „Армеец“. Предвид така безспорно установените факти и обстоятелства, Съдът намира авторството на подсъдимата Д. по отношение на инкриминираното деяние за безспорно доказано. Възраженията на защитата в противния смисъл, Съдът намира за неоснователни. Иначе, настоящата инстанция няма основание да дискредитира обясненията на подс. Я. Д., депозирни пред първия Съд, в които същият отрича да е съпричастен към изготвянето на процесните документи – застрахователна полица № •••••••••• и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г. и РКО № 44/31.01.2013 г., като прецени, че обясненията му се покрепят по нужния несъмнен и категоричен начин от заключението на назначената в хода на съдебното производство пред СРС повторна графическа експертиза № 32/2022 г. (л. 509 – 521 от съдебното производство пред СРС), която СГС изцяло кредитира. Въззивната съдебна инстанция кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като намира за правилно и законосъобразно използването им от СРС при изграждането на фактическите му изводи. Правилно и законосъобразно първият Съд е поставил в основата на изводите си по фактите и веществените доказателства по делото – застрахователна полица № •••••••••• и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., тъй като същите са приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред и допринасят за изясняване на предмета на доказване. Решаващият първоинстанционен Съд правилно и обосновано е кредитирал и ползвал при формиране на изводите си по фактите, заключението на назначената и изготвена повторна графическа експертиза № 32/2022 г. (л. 509 – 521 от съдебното производство пред СРС), която е поставил в основата на изводите си по фактите, като обективно, ясно, точно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване по делото. Макар да не възниква съмнение, че заключението на назначената в хода на досъдебното производство графическа експертиза № 69 – Е/2015 г. (т. 2, л. 79 – 90 от досъдебното производство) на в. л. Г., е изготвено обективно и добросъвестно, СГС намира, че същото правилно не е ползвано от първия Съд при формиране на изводите му по фактите, тъй като, за разлика от в. л. Г., в. л. Г. е разполагал със сравнително ограничен източник на сравнителни образци, въз основа на които да изгради мнението си досежно авторството на процесните документи, поради което и не е могъл да изведе обосновани заключения от експертното изследване. В заключение следва да се посочи, че в хода на проведеното съдебно следствие пред първия Съд, са събрани необходимите и възможни доказателствени източници, които да позволят на Съда, постановил атакувания съдебен акт, да формира еднозначни изводи по отношение на обсъдените по-горе факти и обстоятелства. Същите са подложени на изключително внимателен и задълбочен анализ от първия Съд, обективиран в мотивната част на атакувания съдебен акт, въз основа на който Съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи по фактите. При този анализ на доказателствената съвкупност безпротиворечиво се установява, че с деянието си подс. Н. Д. Д. е осъществила всички признаци, от обективна и субективна страна, на вменения й престъпен състав по чл. 212, ал. 1 от НК. Обект на наказателноправна закрила от престъплението „документна измама“ са, от една страна, обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество, а от друга – тези, гарантиращи ползването в гражданския оборот само на документи, създадени по законоустановения за това ред. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и полу‐ чаване на чуждо имущество без правно основание с намерение за присвояване. Документите могат да бъдат както официални, така и частни. Те служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или изплащането му. Лицата, които са заблудени, действат при съзнание, че деецът има действително основание за ползването му. Престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК има както когато деецът сам е съставил доку‐ мент с невярно съдържание, неистински или преправен документ и после лично или посред‐ ствено го е използвал, така и когато само е използван такъв документ, съставен от другиго. Самото съставяне на документите по чл. 308 – 315 от НК не е елемент от състава на престъплението, защото в изпълнителното деяние влиза само ползването му. Като е употре‐ бил понятието „документи“, законодателят е имал предвид всички видове неистински, под‐ правени или с невярно съдържание документи – както официалните по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и частните, доколкото по силата на нормативен акт могат да служат като осно‐ вание за получаване на имущество и без съдържанието им допълнително да е включено в други официални документи. Чрез документи с невярно съдържание, неистински или преправени такива могат да се въведат в заблуждение или да се поддържа, или използва заблуждението както у отделни лица, така и у група лица или колективни органи. Лицето, което използва документа, носи наказателна отговорност по чл. 212, ал. 1 от НК, независимо от това дали може да се търси отговорност от съставителя му. Достатъчно е този, който използва документа, да съзнава, че е с невярно съдържание, не‐ истински или преправен, и че няма правно основание въз основа на което да получи об‐ ществено имущество. За състава на чл. 212, ал. 1 от НК е необходимо деецът лично или посредствено да ползва документа преди получаването на общественото имущество. (вж. ППВС № 8/28.12.1978 г. по н. д. № 5/1978 г., изм. и доп. с ППВС № 7/1987 г., т. 1 и т. 2). Хронологически, ползването на документа следва да предхожда получаването на чуждото движимо имущество и да се явява обуславящо – порочният документ да създава привидно правно основание у трето лице за разпореждане с имуществото. Документната измама е резултатно увреждащо престъпление, като бива довършено с получаването на имотна облага от страна на престъпния деец. Субект на престъплението по този законов текст е всяко наказателно-отговорно лице. Престъплението е уредено като умишлено, като може да се осъществи само с форма на вината пряк умисъл и специална съставомерна цел. Съдържанието на прекия умисъл включва предвиждане у дееца, че вследствие на неговото въздействие (ползване на порочно съставен документ), у едно трето лице ще възникнат неправилни представи, че е налице валидно правно основание за разпореждане с имущество; деецът предвижда и това, че в резултат на ползването на порочния документ, измаменото лице ще се разпореди със свое или чуждо имущество; наред с това, субектът действа с намерение да присвои предмета на посегателство, след като го получи. В конкретния по делото случай така събраната доказателствена съвкупност позволява единствено възможния извод, че подсъдимата Н. Д. Д. е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци от състава с посочената правна квалификация. Така, установено е, че на 31.01.2013 г. в гр. София, подс. Д. използвала пред длъжностни лица в „С.“ ЕООД – свидетелите З., М. и Т., неистински документи – застрахователна полица № ••••••••••, на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „Софтинвест“ ЕООД, в уверение на това, че е начислена сума от 7542.90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, а в действителност от ЗАД „Армеец“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука“ с такъв номер, както и не е постъпвала сума в размер на 7542.90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № ••••••••••. Това подсъдимата сторила при условията на посредствено извършителство, чрез оръдие на престъплението – св. И.Ю.С., която не е съзнавала неистинността на посочените по-горе документи, и по указание на подс. Д. е занесла дадените й от подсъдимата неистински документи – застрахователна полица № ••••••••••, на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „Софтинвест“ ЕООД, в уверение на това, че е начислена сума от 7542.90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, в служебните помещения на „С.“ ЕООД, които е представила пред св. М., З. и Т.. Действително, защитата основателно сочи, че от съдържанието на процесните документи не е видно от кое лице от персоналния състав на ЗАД „Алианц“ е придаден вид, че документите изхождат. Под застрахователна полица № ••••••••••, на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД е положен подпис в графа „застраховател“, а под сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „Софтинвест“ ЕООД, е положен подпис в графа „за застрахователя“, без да е посочено от кое конкретно физическо лице от персоналния състав на застрахователното дружество е изготвило полицата и сметката, респективно – от чие име се сочи да са издадени документите. Това, обаче, не води на извод, че процесните документи не са неистински, по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК. Съгласно посочената законова разпоредба, „неистински документ“ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. В конкретния по делото случай е безспорно, че на процесните документи е придаден вид, че са изготвени от името и за сметка на ЗАД „Армеец“, респективно – че изхождат от лице, което с действията си би могло да ангажира правната сфера на застрахователното дружество като задължено по застрахователната полица. Същевременно установява се, че застрахователна полица с № •••••••••• от 28.01.2013 г. за групова застраховка „Трудова злополука“, не е била издавана от служител на ЗАД „Армеец“: посоченият номер на полицата не фигурирал в регистъра на бланките под строга отчетност на застрахователя; бланката на полицата с № •••••••••• не била издавана за посочения в нея период; застрахователната полица с № •••••••••• не била отпечатана върху бланка под строга отчетност, а върху бланка за кореспонденция на дружеството ЗАД „Армеец“; под номера на застрахователната полица № •••••••••• фигурирала регистрирана полица чрез „Агенция София 19“ на ЗАД „Армеец“ за застраховка на МПС „Каско“ със застрахован лек автомобил „Волво С40“ с peг. № •••••••. Полицата за автомобила била сключена на 14.08.2013 г. със застраховано физическо лице К.А.Р.. Застрахователната премия по полицата „Каско“ възлизала на 320.63 лева. Бланката на сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г., също не е била подписана от представляващ застрахователното дружество – същата била изпратена първоначално като празна бланка от ЗАД „Армеец“ в Агенция Бургас, където била предадена на застрахователен агент „ВИЦ – СЕМ“ ЕООД с приемо- предавателен протокол от 23.01.2013 г., а впоследствие била обявена за изгубена. Оттук и изводът, че процесните документи не са изготвени от физическо лице, което би могло да ангажира правната сфера на застрахователното дружество, респективно – същите са неистински от гледна точка на авторството на документа. Иначе защитата вярно сочи, че инкриминираните по делото документи не могат да бъдат с невярно съдържание, тъй като се касае за неистински от гледна точка на авторството на изготвилото ги лице диспозитивни, а не удостоверителни документи. Обвинението, повдигнато срещу подс. Д., обаче, е за ползване на неистински, не и на документи с невярно съдържание, поради което и Съдът не дължи произнасяне по верността на документите. Вярно е и това, че по делото не е установено подс. Д. да е съставила процесните документи. Липсват доказателства в насока действителното авторство на ръкописния текст в графите и подписите под застрахователна полица № ••••••••••, на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД и под сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „Софтинвест“ ЕООД. За съставомерността на деянието по възведения на Д. престъпен състав, обаче, е необходимо същата единствено да е ползвала порочно съставен документ – което е безспорно установено по делото, не и да е извършила действия по съставянето му. В резултат на представянето на съставените неистински документи – застрахователна полица № ••••••••••, на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „Софтинвест“ ЕООД, в уверение на това, че е начислена сума от 7542.90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, на св. И. С. била предоставена сумата от 7542.90, която същата на 31.01.2013 г. предала на подс. Д.. С това следва да се приеме, че подсъдимата е получила – отново при условията на посредствено извършителство, без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 7542.90 лева, собственост на „С.“ ЕООД. Сумата била получена от подсъдимото лице без валидно правно основание за това, тъй като представената на длъжностните лица при „С.“ ЕООД застрахователна полица № ••••••••••, на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., не е била издавана от ЗАД „Армеец“. Представената сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „Софтинвест“ ЕООД, в уверение на това, че е начислена сума от 7542.90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, също не е била издадена от ЗАД „Армеец“, тъй като в дружеството не е постъпвала сума в размер на 7542.90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № ••••••••••. Между представянето на неистинските документи – застрахователна полица № ••••••••••, на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „Софтинвест“ ЕООД, в уверение на това, че е начислена сума от 7542.90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, и получаването на чуждото движимо имущество – сумата от 7542.90 лева от страна на подсъдимата, е налице пряка и непосредствена причинно – следствена връзка – представянето на процесните неистински документи пред длъжностни лица от „Софтинвест“ ЕООД се е явило единственото основание за заплащане на посочената в сметката сума по застрахователната полица в гореупоменатия размер. С получаване на процесната сума от страна на подсъдимата – на 31.01.2013 г., престъплението е било довършено. Правилен, следователно, е изводът на първостепенният Съд, че с това подс. Д. е осъществила всички признаци от обективна страна на състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК. Верни са изводите на СРС и относно субективната съставомерност на деянието на подсъдимата Н. Д.. Същата е действала виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът й е обхващал представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Подсъдимата е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването на обществено-опасните последици от него и е искала настъпването на тези последици. Същата е имал съзнание, че посредством св. И. С., на която дала двата порочно съставени документа с указание да ги предостави на длъжностни лица в „С.“ ЕООД и да получи посочената в сметката парична сума, ползва неистинските документи като доказателство за надлежно сключен застрахователен договор за групова застраховка „Трудова злополука“; че вследствие на ползването на порочно съставен документ у длъжностните лица в „С.“ ЕООД ще възникнат неправилни представи, че е налице валидно правно основание за разпореждане с имущество – плащане на застрахователната премия в размер, посочен в сметка серия В № ••••••• от 28.01.2013 г.; в резултат на ползването на порочните документи, представляващия „С.“ ЕООД ще се разпореди с имущество на дружеството – ще даде разпореждане на св. С. да се заплати сумата от 7542.90 лева. Подсъдимата е действала и с намерение да присвои предмета на посегателство, след като го получи, а именно да се разпорежда с получената парична сума като със своя, без да я превежда в полза на ЗАД „Армеец“, посочено като задължено лице по полицата. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че Районният съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. Д. инкриминирано деяние. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подс. Д. е била призната за виновен в осъществен състав на престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. Възраженията на защитата в противния смисъл, Въззивният съд намира за неоснователни. За пълнота и за да отговори на доводите на защитата, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че по делото действително се установява нарушаване на финансовата дисциплина от „С.“ ЕООД, позволило на подс. Д. да реализира престъпния си замисъл. Верни са съжденията на защитата в насока, че контролът в дружеството е бил отслабен, което е позволило на св. Т. да изплати процесната парична сума на св. С., вместо на св. Б., посочена като лице, на което се брои сумата и по този начин да се създаде неистински документ – РКО № 44 от 31.01.2013 г.; не е била проведена процедура по ЗОП за сключване на застраховка „Трудова злополука“, нито е дадено възлагателно писмо на св. Б. да осигури сключването на групова застраховка „Трудова злополука“ за работниците и служителите на дружеството. Тези обстоятелства, явили се благоприятстващи подсъдимата да реализира замисъла си, обаче, не изключват наказателната й отговорност за осъществен състав на престъпление с посочената правна квалификация, а единствено следва да се разглеждат като смекчаващи при индивидуализаията на наказателната й отговорност. Пред настоящата инстанция защитата на подс. Н. Д. навежда доводи, че наложеното й от първия Съд наказание е явно несправедливо, като прекомерно завишено по размер. Въззивният съд, като извърши служебен преглед на присъдата на СРС и в частта относно определеното на подсъдимата наказание, намира, че доводите на защитата и в този смисъл не могат да бъдат споделени. За да определи конкретното по вид и размер наказание, което следва да бъде наложено на подс. Д. за осъщественото от нея престъпно посегателство, първоинстанционният Съд е отчел като смекчаващи отговорността й обстоятелства – нейното чисто съдебно минало и изминалия сравнително продължителен период от време между датата на извършване на деянието и постановяване на окончателния съдебен акт, надвишаващ разумния срок за наказателно преследване, а като отегчаващи – създадената предварителна престъпна подготовка, план и упоритостта в начина на реализирането на престъплението; сравнително високата стойност на имотната облага, надвишаваща 24 пъти минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието; преследваната цел да се прехвърли отговорността по начина на извършеното престъпление в тежест на свидетелите И. С., И.а Б. и Д. М., и създаването на пречки за доказването на престъплението и разкриването му от правоохранителните органи. При това е преценил, че следващото се на подсъдимата Д. наказание следва да се определи по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, под предвидения в закона най-нисък размер на наказанието, предвид наличието на изключително смекчаващо отговорността й обстоятелство – надвишаването на разумния срок за наказателно преследване, и в размер на 1 (една) година „Лишаване от свобода“. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с отчетените от първия Съд смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, като намира за необходимо да посочи, че като такива отчита и трудовата ангажираност на Д. към датата на извършване на инкриминираното деяние, от което следва извод, че същата е проявявала стремеж да осигурява издръжката си по правомерен начин; стриктното процесуално поведение на подс. Д. в хода на воденото срещу нея наказателно производство, с което не е ставала причина за неоправдано забавяне или затрудняване хода на делото; дадените подробни обяснения пред въззивната инстанция, частично кредитирани от СГС, с които в известна степен допринася за изясняване на обективната истина, както и аргументираната по-горе отслабена финансова дисциплина в „С.“ ЕООД. Настоящата инстанция намира, че не може да сподели доводите на защитата, че като смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство следва да отчете влошеното й здравословно състояние, тъй като по делото не са събрани доказателства за това здравословното състояние на подсъдимата да е трайно влошено. Що се отнася до отчетените от първия Съд отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва да се солидаризира с изводите му, че такова се явява сравнително високия размер на имотната облага, получена в резултат на престъпното деяние – в размер на 7542.90 лева, надвишаваща повече от 20 пъти установената към 31.01.2013 г. минимална работна заплата за страната. Като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство следва да се отчете още и това, че е извършила деянието при условията на посредствено извършителство, чрез оръдието на престъплението – св. И. С., действаща невиновно по отношение фактите и обстоятелствата, обуславящи съставомерността на деянието като документна измама. И това е така, тъй като по избрания от подсъдимата начин за извършване на деянието, в осъществяването му е било включено още едно наказателно неотговорно лице и това е затруднило установяването на авторството на подсъдимата по отношение на деянието. Същевременно, настоящата инстанция споделя доводите на защитата в насока, че първият Съд неправилно е отчел като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство създадената предварителна престъпна подготовка, план и упоритостта в начина на реализирането на престъплението. И това е така, тъй като по делото не се установява кога у подс. Д. е възникнало решението за осъществяване на деянието, респективно – дали същата е действала с предварителен умисъл и след сериозна подготовка и съставяне на план за реализацията му. Неправилно първият Съд е преценил като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство преследваната цел да се прехвърли отговорността по начина на извършеното престъпление в тежест на свидетелите И. С., И.а Б. и Д. М. и създаването на пречки за доказването на престъплението и разкриването му от правоохранителните органи, доколкото не се установява подсъдимата да е целяла именно набедяването на други лица, нито затрудняване разкриването на извършеното от нея престъпление. Въпреки наложилата се ревизия на изводите на първия Съд по отношение на отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, СГС намира, че не са налице предпоставки за изменение на постановената присъда, в насока занижаване размера на наложеното на подсъдимата Д. наказание „Лишаване от свобода“. Същото е правилно определено по вид и по размер от първия съд, в съответствие с отчетената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Правилно първият Съд е преценил, че прекомерната продължителност на наказателното производство, водено спрямо подсъдимата, която не се дължи на недобросъвестното процесуално поведение от страна на същата, далеч надхвърлящо разумния срок, съобразно критериите, установени по чл. 6 от ЕКПЧ, следва да се отчита като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство, по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две, кумулативно предвидени в наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление – определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“. Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в своята съвкупност значително намаляват степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние. В конкретиката на настоящия случай, настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен Съд, че именно прекомерната продължителност на наказателното производство, необусловена от недобросъвестното процесуално поведение на подсъдимата, се явява изключително смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от две години, се явява прекомерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Правилно при това, първият Съд е приел, че са налице предпоставките за индивидуализиране на следващото се на подсъдимата наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, явяващ се своеобразен компенсаторен механизъм, както е приел СРС, за преодоляване прекомерната тежест на предвиденото в закона наказание. При определяне на конкретно следващото се на подсъдимата Д. наказание за извършеното от нея престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, първият Съд е достигнал до по същество правилни изводи, че следващото се на подс. Д. наказание следва да се определи в размер на 1 (една) година „Лишаване от свобода“. Законът не дава възможност – в хипотезата на санкция със специален минимум, за определяне на друго по вид наказание от предвиденото в закона, а размерът на същото съответства на отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Така определеното на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, се явява справедливо, заслужено и необходимо за поправяне и превъзпитание на подсъдимата и постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Правилни са и изводите на СРС, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, за отлагане изтърпяването на така наложеното на подсъдимата Д. наказание „Лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години. Подсъдимата не е осъждана на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер; наложеното й наказание „Лишаване от свобода” е за срок до три години, а именно – за срок от едва година, и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената, не се явява наложително същата да изтърпи наложеното й наказание „Лишаване от свобода“. При преценка на необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на подсъдимата за извършеното престъпление, СГС в този си състав съобрази, че с оглед смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства се налага изводът, че целите на наказанието биха били постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта на осъждането й на наказание, свързано със засягане свободата за придвижване в пространството и с ограничението в правата й, следващо се от факта на осъждане на „Лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо спрямо Д. да бъде постановявано ефективно изтърпяване на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“. Ефективното изтърпяване на наложеното наказание би се явило ненужна наказателна репресия, несъобразена с целите на наказанието. В конкретния случай, според становището на Съда, не се налага изолирането на подсъдимата от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването й от обичайната й социална среда. Общественият интерес не налага, а и личността на самото подсъдимо лице не оправдават, социалната му дезинтеграция. Евентуална такава би се явила разрешение, непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло извън законноустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. При подсъдимата не са формирани трайни престъпни навици; престъплението – предмет на настоящото производство, има по-скоро инцидетен характер. С оглед личността на подсъдимата, следователно, целите на наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на провеждания наказателен процес, на осъждането и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху подсъдимото лице и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно – поправително въздействие. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо – превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимото лице, в рамките на определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление. Това обстоятелство е достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите. Воден от изложените до тук съображения, Въззивната инстанция споделя изводите на първия Съд, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното на подсъдимата Д. наказание „Лишаване от свобода“, следва да се отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, решаващият първоинстанционен Съд е съобразил личностовите данни на подсъдимата, като едновременно с това е отчел обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер изпитателен срок ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително възпитателно – превантивно въздействие върху конкретното подсъдимо лице и останалите членове на обществото. Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, Съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец; отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция, като същевременно определянето му в рамките, посочени в закона не се явява несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимата и оказване на предупредително въздействие върху нея и върху останалите членове на обществото. Правилно и законосъобразно решаващият първоинстанционен Съд е определил сторените по делото разноски и е възложил същите в тежест на подсъдимата Д.. Правилно, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Д. е осъдена да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР – сумата от 169.76 лева, за сторените в производството разноски за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от по 5.00 лева в полза на СРС, за държавна такса за служебно издадени два броя изпълнителни листа. Законосъобразна е и присъдата, в частта й, с която подс. Д. е осъдена да заплати в полза на Софийски районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет, сумата от 670.00 лева за сторените в производството разноски за възнаграждения за вещи лица, както и сумата от по 5.00 лева в полза на СРС, за държавна такса за служебно издадени два броя изпълнителни листа. Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на СРС в този смисъл. Правилно и законосъобразно, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, решаващият първоинстанционен Съд е постановил веществените доказателства – застрахователна полица № •••••••••• и сметка серия В № •••••••/28.01.2013 г., да останат към доказателствата по делото. Настоящата инстанция намира и, че при постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен Съд. Възраженията на защита на подсъдимата в тази насока Въззивният съд намира за неоснователни. На първо място в тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че Съдът не е допуснал нарушение на принципите на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Решаващият първоинстанционен Съд е събрал необходимите и възможни гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и е положил необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници – както обвинителни, така и оправдателни такива. Не може да се отправи упрек и по отношение на оценъчната дейност на Съда, касаеща събраните доказателствени източници. Фактическите констатации на първоинстанционния Съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка, от Районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Внимателният анализ на доказателствената съвкупност по делото, направен от Въззивния съд, сочи, че СРС максимално добросъвестно е подложил на анализ и оценка събраните по делото доказателствени източници и ги е тълкувал стриктно с оглед тяхното съдържание, без да надценява едни за сметка на други; без да игнорира някои от доказателствените източници, за сметка на други. Оценката му по отношение кредитируемостта на доказателствените източници е правилна и обоснована, и се споделя от настоящия съдебен състав Съдът е изложил по ясен и убедителен начин в мотивната част на присъдата изводите си по фактите и тяхната правна оценка, както и съображенията си относно кредитируемостта на определени доказателства за сметка на други, като не е сторил това произволно, а въз основа на задълбочен и правилен анализ и съпоставка на доказателствените източници едни спрямо други. Изложил е подробно хронологията на събитията, които е приел за установени, както и съображенията, обусловили извода му, че с деянието си, подс. Н. Д. е осъществила състава на вмененото й престъпно посегателство. Контролиращата съдебна инстанция и страните по делото не са лишени от възможност да разберат действителната воля на решаващия първоинстанционен Съд и начинът на формирането й. Съдебният акт, следователно, не страда от порока липса на мотиви. Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния Съд, СРС е формирал по същество правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт. Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, Въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то Съдът счете, че същият следва да бъде потвърден. Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Софийска Градски Съд, НО, І-ви въззивен състав