Решение № 77 от 7.2.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 581/2024 г.

Производството е по реда на чл. 294 ГПК. С решение № 260 589/07.04.2021 г. по т. д. № 715/2020 г. СГС, ТО, 18 състав е отхвърлил предявените от „Аркус“ АД, ЕИК 129007079 срещу А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно осъществяващи съвместно правомощията на синдици на „КТБ“ АД /н/ и „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, ЕИК 831184677, искове с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД, за приемане за установено, че изявление за прихващане от «Корпоративна търговска банка» АД/н./, представлявана от синдиците с изх. №2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ“ АД /н./, с което се прихваща вземането на „Аркус“ АД в размер на 661 300.64 лева, включено под № 420 в Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н./ с приети вземания по чл.69, ал.1 от ЗБН, обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н./ в ТРРЮЛНЦ, със задължения на „Аркус“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. № 36/032 в размер на 408 835.35 щатски долара с левова равностойност в размер на 724 288.62 лева, е нищожно, поради противоречие със закона и липса на предписаната от закона форма и липса на активно вземане, както и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност за обявяване на относителна недействителност на изявлението за прихващане от „Корпоративна търговска банка.“ АД /н./, представлявана от синдиците с изх. №2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ“ АД /н/, с което се прихваща вземането на „Аркус“ АД в размер на 661 300.64 лева, включено под №420 в Частични сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н./ с приети вземания по чл.69, ал.1 от ЗБН, обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със задължения на „Аркус“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. №36/032, като неоснователни и недоказани. Решението е обжалвано от «Аркус» АД и производство пред САС, ТО, 13 състав е приключило с решение № 563/ 04.08.2022 г. по т. д. № 669/2021 г., с което е обезсилено решение № 260 589/07.04.2021 г. по т. д. № 715/2020 г. СГС, ТО, 18 състав, поради недопустимост на предявените искове. Решението на САС е обжалвано пред ВКС от „Аркус“ АД. С решение № 99/10.07.2024 г. по т. д. № 2648/2022 г., ВКС, ТО е дал разрешението, че кредитор с прието вземане в производството по банкова несъстоятелност включено в сметка за разпределение, има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по общия ред срещу банка в несъстоятелност/ синдика й, за да установи нищожност на противопоставеното му във фазата на разпределение на осребреното имущество, възражение за прихващане. В този смисъл, съдът е изложил, че ищцовото дружество има интерес със сила на присъдено нещо, да отрече валидността на извършеното едностранно изявление от синдиците на банката, поради противоречие със закона, евентуално липса на форма, евентуално да отрече погасителния му ефект, поради липсата на материалноправни предпоставки за проявяването му, поради което и е отменил решение № 563/ 04.08.2022 г. по т. д. № 669/2021 г. на САС, ТО, 13 състав, в частта, в която е обезсилено решението на СГС по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 44 ЗЗД, вр. с чл. 103 и 104 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК относно изявление за прихващане, извършено от синдиците на „КТБ“ АД /н./ с вземане на „Аркус“ АД в размер на 661 300, 64 лв., включено под № 420 в частична сметка за разпределение на налични суми, със задължения на същото дружество в размер на 408 835, 34 щ.д. с левова равностойност 724 288, 62 лв по договор за гаранционна сделка, предявени от „Аркус“ АД срещу „КТБ“ АД /н./ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Съдът е обърнал внимание, че и първоинстанционния и въззивния съд, не са дали възможност на ищеца да уточни, дали претендира нищожност на изявлението за прихващане въз основа на общата разпоредба на чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД или въз основа на специалната такава на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН, предвид изложените от него неясни твърдения. Съдът е споделил преценката на въззивния съд за липсата на процесуалноправна легитимация в полза на синдиците на „КТБ“ АД /н./ като самостоятелна страна в исковото производство, тъй като те са действали като представителни на банката и е изложил, че липсва правен интерес от поддържането на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото ищецът не свързва правния си интерес с осигуряване на преферентен ефект за определен кредитор на несъстоятелността, спрямо останалите, поради което и търсената защита не може да бъде постигната чрез този иск, който е насочен срещу предпочитателно удоволетворяване на кредитор с цел отнемане на преимуществото му пред останалите в реда за удоволетворяване. Затова в частта, в която с решение № 563/ 04.08.2022 г. по т. д. № 669/2021 г. САС, ТО, 13 състав е обезсилил решението на СГС по предявения при условието на евентуалност иск за обявяване на относителната недействителност на процесното прихващане, на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, решението е оставено в сила. С оглед предписанията в отменителното решение на ВКС относно необходимостта от яснота за основанието на което се претендира нищожност на прихващането, повереникът на ищецът е уточнил пред САС, че предявява два иска, съединени при условието на евентуалност, както следва: По главния иск твърди, че прихващането е нищожно, поради противоречие със закона, а именно, поради нарушение на чл. 59, ал. 5 ЗБН, защото, не е налице насрещност на вземанията, тъй като по отношение на сметката за разпределение, синдикът действа като орган на несъстоятелността, т.е. той не изпълнява свое облигационно задължение към кредиторите, а технически обезпечава изпълнението на сметката, както и поради противоречие със задължението на синдика да извърши разпределението по предвидения в чл. 99, ал. 2 ЗБН, ред, който не допуска извършване на прихващане на този етап от производството. По евентуалния иск твърди, че прихващането е нищожно на основание чл. 22, ал.1, т. 1 ЗБН, тъй като то обективира неправомерно изпълнение на задължението на банката, да погаси възникнали преди решението за откриване на производството по несъстоятелност вземания на кредитора, съобразно установения от закона ред, предвид факта, че в одобрената сметка за разпределение били включени вземания на кредитора от одобрения списък на приетите вземания, които със сигурност са съществували преди откриване на производството по несъстоятелност. Ответникът „КТБ“ АД /н./ оспорва квалификацията по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН. Представя заповед № 7-00431/ 23.04.2019 г. на председателя на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с което е дадено предварително разрешение на синдика на КТБ“ АД /н./ за отправяне на волеизявления за прихващане с вземания на банката към нейни длъжници, които са включени като кредитори с подлежащи на разпределение средства в частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД на основание чл. 103 и чл. 104 ЗЗД. Съдът, като взе предвид поддържаните от страните твърдения и доказателствата по делото, намира за установено следното: Ищецът е кредитор на банката с прието вземане в размер на 5 851 455, 56 лв. с поредност по чл. 94, т.4 ЗБН, който е включен в частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на банката по чл.69, ал.1 ЗБН под № 420 с разпределено вземане в размер на 646 746, 97лв. Независимо от влизането в сила на сметката за разпределение в частта относно вземанията на „АРКУС“ АД, към момента, синдика на „КТБ“ АД /н/ отказва да изпълни сметката в тази част и не извършва плащане на разпределената на дружеството сума. Вместо да плати разпределената сума, синдика на „КТБ“ АД /н/ отправя до „АРКУС“ АД изявление за прихващане с изх. №2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ“ АД /н/. Според съдържанието на волеизявлението за прихващане синдика на „КТБ“ АД /н/ прихваща вземания към „АРКУС“ АД от „КТБ“ АД /н/ по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. в размер на 724 288, 62 лв., представляващи левова равностойност на 408 835, 35 щатски долара, претендирани като дължими по договора комисиона за издаване на банковата гаранция за периода от 01.01.2014г. до 10.09.2019г. в общ размер на 36 340.92 щатски долара и комисиона за ангажимент за периода от 01.01.2014г. до 10.09.2019г. в общ размер на 312 494.43 щатски долара, срещу задължения към „АРКУС“ АД по сметката за разпределение в размер на 661 300.64 лв. Съобразно дадените указания с отменителното решение на ВКС, задължителни в настоящото производство, ищцовото дружество има интерес да отрече по общия ред, със сила на присъдено нещо, валидността на извършеното едностранно изявление за прихващане от синдиците на банката, поради противоречието му със закона, поради което и предявения иск по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е допустим. Ищецът поддържа, че нищожността на прихващането е резултат от нарушение на нормата на чл. 99, ал. 2 ЗБН. Одобрената от фонда, съобразно чл. 99, ал. 1 ЗБН сметка за разпределение, определя кои вземания подлежат на удоволетворяване, какъв е реда за удоволетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Това е основата за плащане към кредиторите на несъстоятелността и предопределя удоволетворяването на всеки един от тях. Установеното със сметката за разпределение вземане на кредитора, не може да бъде оспорено, нито от синдиците, нито от несъстоятелната банка, нито от другите кредитори. Съобразно чл. 99, ал. 2 ЗБН, синдиците не могат да откажат да изпълнят одобрената сметка за разпределение. Тази разпоредба е императивна /принудителна/ и задължава да бъде приложена, щом са се осъществили фактите посочени в хипотезиса й. При нея няма вариант за поведение – дължи се безпрекословно изпълнение на това, което указва и не е възможно адресатът на правната норма, да се отклони от предписаното в нея. Ето защо, извършване на прихващане от банката, действаща, чрез синдика като неин представител, на този етап от производството е недопустимо. Едностранното волеизявление на синдика е нищожно, защото противоречи на императивното правило да изплати дължимите на кредиторите суми по сметката за разпределение, така както са определени в нея, поради което и само на това основание, иска по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен. По отношение поддържаното от ищеца основание за нищожност на прихващането и по реда на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да бъде отбелязано, че според мотивите в решение № 99/10.07.2024 г. по т. д. № 2648/2022 г., ВКС, ТО с което решение № 563/ 04.08.2022 г. по т. д. № 669/2021 г. на САС е оставено в сила, тази разпоредба е неотносима към правния интерес на ищеца в настоящата хипотеза, поради което и не следва да бъде разисквано. В правната теория обаче е застъпено виждането, че основанията уредени в чл. 26, ал. 1 ЗЗД са общи /без договорите върху неоткрито наследство/ и се прилагат само когато липсва друго специално основание за нищожност. В случая, такова специално основание за нищожност е разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН, поради което и съдът намира, че независимо от избора на ищеца при обективно съединяване на исковете, да посочи този иск, като евентуален, искът следва да бъде разгледан като главен. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред или в нарушение на изискванията на закона, изпълнение на задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В този смисъл са и изложените мотиви в цитираното от ВКС в отменителното решение, определение № 254 от 07.02.2024 г. на ВКС по к.ч.т.д. № 1351/2023 г. В определението е подчертано, че разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН е аналогична на разпоредбата на чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ и осигурява защита на всички кредитори срещу неправилното изпълнение на задължение, възникнало до откриването на производството по несъстоятелност, което включва в обхвата си както действия от десезираните органи на длъжника, така и от органите на несъстоятелността. Посоченото е, че чрез този иск се преодоляват не само действия, осигуряващи преферентен ефект на отделните кредитори, но се цели запазване на установения в производството по несъстоятелност ред за осребряване на масата на несъстоятелността и удоволетворяване на кредиторите. Според установените факти по делото, налице е действие на банката да изпълни задължението към кредитора „Аркус“ АД, а именно, да погаси приетите в производството по несъстоятелност вземания на този кредитор, възникналите преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, чрез компенсация с вземанията на „КТБ“ АД /н./ предмет на изявление за прихващане с изх. №2780/16.09.2019г. Независимо дали прихващането е извършено със знанието на Фонда за гарантиране на влоговете или не /за установяване на което е и представената от ответника заповед № 7-00431/ 23.04.2019 г. на председателя на управителния съвет на Фонда/, това прихващане е в нарушение на реда за удоволетворяване на кредиторите и съобразно чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН се явява нищожно. Ето защо, искът е основателен и следва да бъде уважен, а решението на първоинстанционния съд в тази част, отменено. По направените по делото разноски. При този изход на спора, „КТБ“ АД /н./ следва да заплати от масата на несъстоятелността, разноски на „Аркус“ АД за всички съдебни инстанции /вкл. разноските пред ВКС/, съобразно представените по делата списъци на разноските общо в размер на 103 353, 48 лв. Водим от горното, Софийският апелативен съд,