Решение № 3382 от 3.8.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 535/2026 г.

Производството е по реда на чл.27 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по жалба на Ж. Д. Ж. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв.Д. И. М., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис ••, против Заповед №490 от 14.04.2026 г. на Кмета на Община Свиленград. Жалбоподателят считал обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалноправните и процесуалноправните относими разпоредби, и страдаща от съществени пороци. Претендира същата да бъде отменена в цялост, тъй като процедурата по отчуждаването не била проведена законосъобразно. При евентуално нейно потвърждаване относно частта за отчуждаването на имота, моли заповедта да бъде изменена в частта относно определянето на паричното обезщетение, като твърди, че то било ниско и не кореспондирало с действителната пазарна стойност на имота, който се отчуждавал. В жалбата се излагат доводи, че съгласно изискването на чл.25, ал.1 от ЗОС, кметът на общината трябвало да публикува обявление за предстоящото отчуждаване в два централни и един местен ежедневник, а тези факти не били описани в заповедта. Заповедта съдържала конкретизирани правни основания, но без да се споменава фактическото основание за отчуждаването – чл.205 от ЗУТ. От мотивите на заповедта не ставало ясно кой ПУП бил основание за провеждане на отчуждаването, улицата за която се отчуждавал недвижимия имот с кой от плановете се предвиждала. Атакуваната заповед не съдържала начална дата, от която е започнала процедурата, а от този момент зависело дали са спазени и сроковете по чл.208 от ЗУТ. В заповедта не се посочвало нито за каква нужда се отчуждавал имота, нито каква е целта на тази процедура. Не били изложени и мотиви дали тази обществена нужда можело да се задоволи по друг начин. Налагал се извод, че не била обоснована нито една от предпоставките на чл.21, ал.1 от ЗОС. Изискването за съответствие на административния акт с целта, която преследва закона, било едно от изискванията за законосъобразност на административните актове, нарушаването на което съставлявало основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Навеждат се твърдения и за пълно объркване при описанието на имота, който се отчуждавал. Счита се, че сумата от 15 000 евро била занижена, като не били напълно спазени изискванията на чл.22, ал.5 от ЗОС. Ответникът, Кмет на Община Свиленград, чрез процесуален представител в съдебно заседание, излага доводи за неоснователност на жалбата. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том ••, рег.№••••, дело №•••/20•• г. от 21.03.20•• г., жалбоподателят Ж. Д. Ж. купува следния недвижим имот: масивен гараж със застроена площ от 21,00 кв.м., ведно с правото на строеж, при посочени граници, който гараж е построен на основание отстъпено и реализирано право на строеж в общински урегулиран поземлен имот [Наименование]в кв.••• по кадастралния и регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., изменен със Заповед №515/24.09.2009 г., с площ на имота 609 кв.м. По делото са представени касаещите изграждането на гаража документи: Заповед №1386/30.09.2003 г. на Кмета на О. С. за учредяване право на строеж върху общински терен №* в квартал •• по действащия план на [населено място] със ЗП=18 м²; Договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост от 09.10.20••г.; Разрешение за строеж №140/09.12.2002 г.; Заповед №688/25.06.2024 г. на Кмета на О. С. за учредяване възмездно право на пристрояване към гараж с допълнителна площ 3 м² върху общински терен №* в квартал •• по плана на [населено място]; Анекс от 28.06.2004 г. към Договора за учредено право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост, сключен на 09.10.2003 г.; Проект за обект Гараж №* в [населено място], кв.*; Акт за частна общинска собственост №33•• от 25.03.20•• г. за Урегулиран поземлен имот с площ 609 кв.м., застроен, с местонахождение [населено място], кв.••• УПИ [Наименование]за магазини и гаражи, по плана на [населено място], одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г. на Кмета на Община Свиленград, изменен с Решение №515/24.09.2009 г. на Общински съвет – Свиленград, [жк], с изброени в забележка построените в имота сгради; скици и др. Представено е и Удостоверение с дата 17.02.2026 г. за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК за О. Г. №••, ет.* [идентификатор] с площ 21 кв.м. със собственици Ж. Д. Ж. и Е. К. Ж.. С Решение №814 от 17.12.2025 г. на Общински съвет – Свиленград, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА; чл.129, ал.1 от ЗУТ; чл.21, ал.7 от ЗОС и Решение на ОЕСУТ, прието с Протокол №15/08.12.2025 г., е одобрен Проект за изменение на Подробен устройствен план – План за регулация на квартали 314 и ••••по ПУП – ПРЗ на [населено място] и създаване на нови квартали 386 и 387. С представения по делото Констативен протокол от 13.02.2026 г. е удостоверено, че в законоустановения срок не са постъпили жалби против Решение №814 от 17.12.2025 г. на ОбС – Свиленград и същото е влязло в сила. Представено е Решение №832 от 28.01.2026 г. на Общински съвет – Свиленград, и приетата с него Програма за управление и разпореждане с общинска собственост за 2026 г., включваща и Приложение №8 „Описание на обектите, за изграждането на които е необходимо отчуждаване на частни имоти“, в т.30 от което е посочена Сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], одобрена със Заповед №РД-107/13.12.2016 г. на Изпълнителен директор на АГКК, функционално предназначение: Гаражи – 4 бр., застроена площ 88 кв.м., който О. С. ще придобие с цел – за улица [жк], чрез способ принудително отчуждаване по реда на Глава трета от ЗОС. За предстоящото отчуждаване на част от имоти – частна собственост, находящи се в [населено място], за изработване и реализиране на инвестиционни проекти за благоустрояване, озеленяване и други дейности за подобряване на градската среда, съгласно одобрения Подробен устройствен план – План за регулация на кв.••• и ••• [населено място] и създаване на нови [жк], одобрен с Решение №814/17.12.2025 г. на ОбС – Свиленград, от Кмета на О. С. е изготвено Обявление рег.индекс И-1257/06.03.2026 г., на основание чл.25, ал.1 от ЗОбС. В Обявлението е посочено, че предмет на отчуждаването и дължимо обезщетение са изброени недвижими имоти – частна собственост, включително Сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], предназначение – Гараж, застроена площ от 21 кв.м., собственост на Ж. Д. Ж.. Разпоредено е Обявлението да се публикува в два централни и един местен ежедневник, на интернет страницата на О. С. и копие от него да се постави на определеното за целта място в сградата на О. С.. Представени са писмени доказателства – Приемо-предавателен протокол от 06.03.2026 г., Протокол от 06.03.2026 г., разпечатки от печатни издания – вестник „Б. Д.“ бр.•• от 10.03.20•• г., вестник „••••• “ брой •• от 10.03.20•• г. и вестник „М.“ брой ••от 10.03.20•• г., с които е удостоверено разгласяването на Обявлението по предвидените в закона начини. С писмо на Кмета на Община Свиленград с рег.индекс И-1315/09.03.2026 г., получено на 11.03.2026 г. съгласно Известие за доставяне, Ж. Д. Ж. е уведомен, че във връзка с открита процедура по принудително отчуждаване по ред на Глава [Наименование]от ЗОС, че сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], с площ от 21 кв.м., предназначение гараж, негова собственост, попада в обхвата на обект: Подробен устройствен план – План за регулация и Община устройствен план на [населено място], одобрен с Решение №814/17.12.2025 г. на ОбС – Свиленград, предвиждащ изграждане на обекти – публична общинска собственост, съгласно чл.21, ал.1 от ЗОС. В хода на административното производство, по възлагане от Община Свиленград, от ООД „П.-ЖТ“ с оценителски сертификат, представлявано от Ж. М. Т., оценител на недвижими имоти, член на КНОБ, притежаващ оценителски сертификат, е извършена Експертна оценка за стойността на недвижим имот с ид.№••••••••••••••••••••••, представляващ самостоятелен обект – гараж с площ 21,00 кв.м., разположен в жилищна сграда ид.№•••••••••••••••••••••• със застроена площ 88,00 кв.м., застроена в поземлен имот ид.№••••••••••••••••••••• с площ 610 кв.м, на [населено място]. Видно от оценката, приетата справедлива пазарна стойност на оценявания гараж без ДДС е 15 000 евро. С обжалваната в настоящото производство Заповед №490 от 14.04.2026 г. на Кмета на Община Свиленград, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.25, ал.2 и ал.3 от ЗОбС, във връзка с чл.21, ал.1 и чл.29, ал.1 и ал.2 от ЗОбС, във връзка с открита процедура по принудително отчуждаване по реда на Глава [Наименование]от ЗОбС, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и за изграждане на общински обект от първостепенно значение въз основа на влязъл в сила Проект за изменение на Подробен устройствен план – план за регулация на кв.314 и кв.••••на ПУП – ПРЗ и създаване на нови [жк], одобрен с Решение №814 от 17.12.2025 г. на ОбС – Свиленград, както и във връзка с Обявление за предстоящо отчуждаване с изх.№И-1257/06.03.2026 г., се отчуждава Сграда с [идентификатор] по КККР на Свиленград, предназначение – гараж, застроена площ от 21 кв.м., собственост на Ж. Д. Ж., и е определена сума за парично обезщетение в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) евро, представляваща сума за изплащане на описания имот. Заповед №490 от 14.04.2026 г. на Кмета на О. С. е изпратена на адреса на Ж. Д. Ж. с писмо рег.индекс: И-2080/20.04.2026 г. на Кмета на Община Свиленград, и видно от представеното Известие за доставяне е получена от адресата лично срещу подпис на 22.04.2026 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 04.05.2026 г. В хода на съдебното производство по делото бяха назначени съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертизи, изготвени от вещо лице инж.С. С.. След запознаване с материалите по делото, извършване на необходимите справки в О. С. и в Служба по вписванията – Свиленград, както и след оглед и измерване на място, вещото лице е идентифицирало отчуждавания имот. В констативната част на експертното заключение е посочено, че процесният гараж се намира в северозападната част на [населено място], [жк], в кв.••••по плана на [населено място], одобрен със Заповед №602/1993 г., изменен със Заповед №515/24.09.2009 г., като е включен в УПИ [Наименование] – 6434, кв.••••– за магазини и гаражи. Построен е в общински имот с [идентификатор] – Общинска частна собственост, вид територия Урбанизирана, НТП Комплексно застрояване по КККР на [населено място], въз основа на Договор от 18.12.2002 г. за учредяване право на строеж в общински терен №2 – частна общинска собственост, кв.2а по плана на [населено място], със ЗП = 18,00 кв.м. На основание одобрените от 08.12.2003 г. проекти от Гл.архитект на О. С. е издадено Разрешение за строеж №140/09.12.2003 г. за гараж, кв.2а по плана на [населено място]. С Анекс от 28.06.2004 г. към Договора, О. С. учредява възмездно и безсрочно вещно право на пристрояване върху общински терен, находящ се в квартал 2а за пристрояване към гараж по одобрен архитектурен проект, с допълнителна разгъната застроена площ от 3,00 кв.м. Според заключението, съгласно Заповед №3-15/07.02.2025 г. на Кмета на О. С. е допуснато изработването на изменение на подробен устройствен план – план за регулация на кв.••• и кв.••••на [населено място], като се създават два нови [жк], образувани от разделянето на кв.••••във връзка с реализирането на „Изграждане на алеи, паркинг, детски площадки и озеленяване в кв.П. в [населено място] съгласно скица-предложение.“ Проектът за изменение на ПУП – ПР предвижда промяна на границите и отрежданията на част от урегулираните поземлени имоти в жилищен [жк], в който е изпълнено комплексно жилищно строителство и частично са благоустроени междублоковите пространства. Проектът за изменение на ПУП – ПР на кв.314 и кв.••••е одобрен с Решение №814 от 17.12.2025 г. на Общински съвет – Свиленград, влязло в сила съгласно Констативен протокол от 13.02.2026 г. В заключението е посочено, че съгласно одобреното изменение на ПУП – ПР, от разделянето на кв.••••са създадени два нови [жк], като в кв.••••са формирани 11 броя УПИ. УПИ [Наименование]от кв.••••с площ 292 кв.м., включва имоти или части от тях, както следва: [ПИ] и ••••••••••••••••••, и е отреден „за обслужващи и търговски дейности“. Вещото лице е посочило, че видно от Комбинираната скица – извадка, процесният гараж с идент.•••••••••••••••••••••• не попада в новообразувания УПИ [Наименование]от кв.•••, остава в частта от [ПИ], която е изцяло в обхвата на новопредвидена улица, между осови точки 77•• и 77••. Сграда СОС с идент. •••••••••••••••••••••• попада изцяло в уширението на проектната улица в тази зона, обозначено със син цвят на скицата. Относно размера на равностойното парично обезщетение, вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, е установило, че оценяваният обект представлява гараж, ет.* – югоизточният гараж от сграда с [идентификатор], състояща се от общо четири самостоятелно обособени обекта – гаражи. Извършено е описание на имота, според което гаражът е изпълнен от монолитна стоманобетонова конструкция, с покрив – стоманобетонова плоча с дървена конструкция с хидроизолация, външно и вътрешно е измазан, с ролетна гаражна врата, настилката в гаража е бетонова, изградените вътрешни ел. инсталации са осветителна и силова, по стените и по тавана има големи участъци с влага от течове от покрива. Вещото лице е приело като релевантна дата на оценката 17.02.2026 г. – датата на възлагане на оценката. При извършения анализ на събраната пазарна информация в Служба по вписванията – Свиленград, в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, вещото лице не е установило достатъчно реализирани сделки с гаражи или самостоятелни обекти със сходни характеристики (местоположение, предназначение, площ и градоустройствен статут), които надлежно да бъдат приложени по метода, основан изцяло на сделки, така, че да формират обосновано непосредствено сравняване. Посочило е, че оценката по чл.22, ал.12 от ЗОбС представлява нормативно определена стойност, изчислявана по реда на Приложение №2 към ЗМДТ, въз основа на базисни стойности и корекционни коефициенти, определени в нормативен акт. Съгласно Удостоверение за данъчна оценка от 17.02.2026 г., данъчната оценка на гараж идент. •••••••••••••••••••••• възлиза на 708,30 евро. Експертизата е посочила, че в конкретния случай така определената оценка не отразява текущите пазарни условия, отклонява се съществено от реалните нива на цените на пазара на недвижими имоти за съответния вид обекти, поради което не са налице основания за прилагане на чл.22, ал.12 от ЗОбС. Вещото лице е извършило оценката по сравнителен (пазарен) подход съгласно Българските стандарти за оценяване, изведена по метода на посредственото сравнение, според който когато липсват достатъчно съпоставими реализирани сделки, е допустимо използването на офертни цени, коригирани с оглед различията в характеристиките на сравняваните обекти. Поради липса на достатъчен брой сделки, съпоставими по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОбС, вещото лице е използвало за целите на експертизата пазарна информация от публично достъпни офертни данни за продажба на имоти със сходни характеристики. Конкретните характеристики на оценявания имот – местоположение, технически параметри, функционалност, предназначение и други, са отчетени чрез система от корекционни коефициенти, включващи корекции за офертност, локация, площ, функционалност и урегулираност. Вещото лице е изброило в табличен вид използваните аналози, като е определило осреднена сравнителна пазарна цена за 1 [жк],04 евро/кв.м. и равностойното парично обезщетение за процесния гараж със застроена площ от 21,00 кв.м. – в размер на 17 850 евро. Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, с който се засягат пряко и непосредствено правата и законните интереси на собственика на отчуждавания имот. Жалбата е подадена при спазване на предвидения в чл.27, ал.1 от ЗОбС 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на кмета на общината по чл.25, ал.2 от ЗОбС. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна. Оспореният административен акт е валидно издаден в писмена форма и от компетентен орган. Процедурата по принудително отчуждаване на имоти – частна собственост за общински нужди, е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОбС, отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. Имотът, предмет на отчуждаване, се намира на територията на община Свиленград, поради което Кметът на О. С. е материално и териториално компетентен да издаде процесната заповед. Спазени са изискванията относно формата и съдържанието на обжалвания акт, като в него са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗОбС, в заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на обезщетението. Тези реквизити са налице в процесната заповед, поради което и тя е надлежно мотивирана. В същата е посочено, че принудителното отчуждаване на процесния имот – гараж е основано на включването му в обхвата на одобрения с Решение №814 от 17.12.2025 г. на ОбС – С. П. устройствен план – План за регулация на кв.314 и кв.••••на ПУП – ПРЗ и създаване на нови [жк], и необходимостта от задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, обективирани са данни за предназначението, местонахождението и собствеността на засегнатия имот, определен е и размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването на имота. Неоснователно в жалбата се възразява, че от мотивите на заповедта не ставало ясно кой ПУП бил основание за провеждане на отчуждаването, доколкото ясно е посочено, че отчуждаването е извършено във връзка с одобрения и влязъл в сила проект за изменение на ПУП-ПР на кв.314 и кв.••••на [населено място] и създаване на нови [жк], одобрен с Решение №814/17.12.2025 г. на Общински съвет – Свиленград, което е влязло в сила. Неоснователно е и съображението, че в заповедта не били описани публикуването на обявление за предстоящото отчуждаване в два централни и един местен ежедневник, както и не се споменавало фактическото основание за отчуждаването – чл.205 от ЗУТ, и с кой от плановете се предвиждала улицата, за която се отчуждавал недвижимия имот. Така посочените обстоятелства не са включени като задължителни реквизити на заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, съгласно цитираната по-горе норма на чл.25, ал.2 от ЗОбС. Действително в чл.205 от ЗУТ е посочено, че въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти – собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост за обекти – публична собственост на държавата и общините, включително (т.1) за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища, улици, алеи, площади, надземни и подземни трасета на железопътни и трамвайни линии и съоръжения към тях, обществени паркинги. Същевременно видно от одобрения Проект за изменение на ПУП – ПР на кв.314 и ••••[населено място], на който се позовава оспорената заповед, със същия е предвидено изменение на уличната мрежа (регулация) в обхвата на проекта, като се създават улици с габарити и контури, които позволяват да се изградят широки улици с всички необходими елементи – платна за движение на автомобили, тротоари, паркинги, велоалеи и др., а конфигурирането на уличната мрежа налага създаване на два нови [жк], образувани от разделяне на кв.315. Посочено е и че изменението на регулацията налага някои отчуждителни мероприятия. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява по несъмнен начин, че съгласно Проекта за изменение на ПУП – ПР на кв.314 и кв.315, одобрен с Решение №814 от 17.12.2025 г. на Общински съвет – Свиленград, границите и отрежданията на част от урегулираните поземлени имоти в жилищен [жк] са променени, като гаражът остава в частта от [ПИ], която изцяло е в обхвата на новопредвидена улица, между осови точки 77•• и 77••, като Сграда с [идентификатор] попада изцяло в уширението на проектната улица в тази зона. В тази връзка, фактическите основания за издаване на процесната заповед са изложени в същата, а невписването на чл.205, т.1 от ЗУТ като правно основание, не се отразява на нейната законосъобразност, още повече, че със сочената разпоредба изрично се препраща към реда за отчуждаване, предвиден в Закона за общинската собственост. При проверката относно спазването на административнопроизводствените правила съдът не установява да са допуснати съществени нарушения. Представените по преписката доказателства установяват, че е изготвено обявление по чл.25, ал.1 от ЗОбС, което съдържа данни за предстоящото отчуждаване, имотите, собствениците, размера на дължимото обезщетение и основанието за отчуждаването. Съставени са протоколи за поставяне на обявлението на информационното табло в сградата на общинската администрация и за публикуването му на интернет страницата на общината. По делото са приложени и доказателства за публикуване на обявлението в печатни издания. Следователно е изпълнена специалната процедура по чл.25, ал.1 от ЗОбС за уведомяване на заинтересованите лица относно предстоящото отчуждаване. Съдът приема, че са налице и материалноправните предпоставки за отчуждаване на процесния обект. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗОбС, имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична общинска собственост, или в други предвидени от закона случаи, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В настоящия случай е налице влязъл в сила подробен устройствен план, с който е предвидено изменение на уличната мрежа в кв.314 и кв.••••на [населено място], създаване на нови [жк], както и изграждане на улици с необходимите елементи – платна за движение, тротоари, паркинги, велоалеи и други. От заключението на вещото лице се установява, че процесната сграда с [идентификатор] попада изцяло в предвидената с ПУП улица. Улиците са обекти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и представляват обекти – публична общинска собственост. След като процесният самостоятелен обект попада изцяло в обхвата на новопредвидената улица, съдът приема, че общинската нужда не може да бъде задоволена по друг начин, без засягане на този обект. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не било изяснено дали са налице предпоставките за отчуждаване на обекта. Съдебната експертиза установява именно пълно попадане на отчуждавания обект в обхвата на предвиденото улично мероприятие, а именно, че процесният гараж попада изцяло в обхвата на новопредвидена [улица]. По изложените съображения, в частта й относно постановеното отчуждаване на сградата с [идентификатор], оспорената заповед се явява законосъобразна – издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за отчуждаване по чл.21, ал.1 от ЗОбС, и в тази част жалбата срещу заповедта следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Основателно е обаче оспорването в частта относно определения с процесната заповед размер на парично обезщетение от 15 000 евро за изплащане на отчуждавания имот, който размер оспорващият намира за занижен. Определянето на размера на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, е регламентирано в разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗОбС, според която той се определя „съобразно конкретното предназначение на имотите, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл.21, ал.1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.“ Съответно в §1, т.2 от ДР на ЗОбС е дефинирано понятието „пазарни цени на имоти със сходни характеристики“. Целта на закона е собственикът да получи обезщетение, което реално компенсира загубата на отчуждаваното право. В случая административният орган е възприел определената в административното производство стойност от 15 000 евро. В съдебното производство обаче е прието заключението на съдебно-оценителна експертиза, като изготвилото заключението вещо лице е извършило оглед на място, и е отчело конкретните индивидуални характеристики на процесния гараж – реалната му застроена площ, конструкцията, състоянието, наличието на ролетна врата, бетонова настилка, електрозахранване и др. Действително вещото лице е използвало офертни цени, а не вписани сделки като пазарни аналози. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като пояснява, че е извършило проучване в Служба по вписванията – Свиленград, и е установило сделки с обекти от типа „гараж“, но е преценило, че същите не могат да послужат като годни пазарни аналози за непосредствено сравнение. Уточнява, че част от тези сделки са били сключени на данъчна оценка, а други – на цена, различна от данъчната, но значително по-ниска от пазарната, а освен това касаещи гаражи със съответната идеална част от земята, която се приспада към тях, поради което освен като цена, те са несъпоставими и като параметри на оценка, тъй като процесният гараж е с отстъпено право на строеж в общински имот. По тази причина вещото лице е приложило метода на посредственото сравнение, като е използвало наличните пазарни аналози от публично достъпни оферти за продажба на сходни обекти, с прилагане на корекционни коефициенти. На поставен въпрос относно местонахождението на използваните аналози вещото лице сочи, че местонахождението е посочено ориентировъчно в част от обявите, като различията в локацията са отчетени чрез корекционен коефициент. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че при извършената проверка в Служба по вписванията – Свиленград установените сделки не са счетени за годни аналози, поради липса на съпоставимост с оценявания обект и поради значителното отклонение на договорените цени от установимите пазарни нива за подобен вид имоти. Следва да се отбележи, че и административната оценка, въз основа на която е определено обезщетението в оспорената заповед, не е изготвена въз основа на реално сключени и вписани сделки, а чрез метод на посредственото сравнение, при експертно проучване на пазара на сходни имоти и използване на офертни данни от публичен сайт за недвижими имоти. Поради това, възражението на ответника срещу съдебната експертиза, основано на обстоятелството, че вещото лице е използвало офертни аналози, не може само по себе си да обоснове извод за необоснованост на заключението. Този извод съответства и на принципите, изведени в практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията. Съгласно трайната практика на ЕСПЧ, условията на обезщетяване са съществен елемент при преценката дали е постигнат справедлив баланс между обществения интерес и защитата на правото на собственост. Отнемането на имущество без заплащане на сума, разумно свързана със стойността му, по правило представлява непропорционална намеса, като справедливият баланс обичайно е налице, когато обезщетението е разумно обвързано с пазарната стойност на имуществото към момента на отчуждаването. В този смисъл и при прилагането на националните правила относно равностойното парично обезщетение следва да се търси реална, а не формална компенсация за отнеманото право. Предвид изложеното, съдът приема, че експертно заключение е компетентно и обективно изготвено, като приложените от вещото лице специални знания дават възможност оценката на отчуждаваната реална част от имота да се определи в съответствие със залегналото в чл.22, ал.5 от ЗОбС изискване за равностойност. Дадената от вещото лице оценка е по пазарни цени и заключението му следва да бъде възприето изцяло. Приетото по делото експертно заключение опровергава изготвената на основание чл.22, ал.3 от ЗОбС експертна оценка, с която като пазарна стойност на определения за отчуждаване имот е приета сумата от 15 000 евро. Последната стойност се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена и не следва да бъде кредитирана като „равностойно парично обезщетение“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗОбС, дължимо на жалбоподателите. В частта й, с която сумата от 15 000 евро е определена като размер на парично обезщетение, процесната заповед противоречи на материалния закон, което налага същата да бъде изменена в тази й част и да бъде увеличен определеният размер на паричното обезщетение от 15 000 евро на 17 850 евро, съобразно заключението на експертизата по настоящото дело. С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се дължат своевременно поисканите и действително направени по делото разноски – 5,11 евро внесена държавна такса, 200 евро възнаграждение за вещо лице и 1600 евро заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие №18/28.07.2026 г., платими от ответника. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му не надвишава този, заплатен на пълномощника на ответника. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът