Решение № 460 от 18.9.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 405/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 11054/26.09.2025г., подадена от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на ••••••••• (Florimont Heghts), с административен адрес •••••••••, чрез адв. Б. Б., със съдебен адрес •••••••••, срещу Решение № 268/07.08.2025г., постановено по гр.д. № 1608/2021г. по описа на Районен съд – Разлог. В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, като постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Сочи се в жалбата, че правилно районния съд е приел в мотивите на съдебното решение, че ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот; наличие на годен акт - Решения на ОСЕС, с който са определени дължимите такса поддръжка на етажните собственици по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, както и че решенията са законосъобразни и влезли в сила. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички и за собствениците в етажната собственост е възникнало задължението да направят съответните вноски в съответствие с гласуваните решения на ОС на етажната собственост. Сочи се също, че първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че решенията на ОСЕС са влезли в сила и подлежат на изпълнение, следователно са задължителни за всички етажни собственици и по силата на представените по делото и описани решения на ОСЕС имат действие до тяхната промяна/отмяна и за ответника е възникнало задължение да заплаща определената с решението на ОСЕС такса, Застъпва се становище, че неправилно районният съд е приел възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за доказано. Неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал и с трайната съдебна практика първоинстанционният съд е приел за доказано възражението на ответниците по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС, а именно, че не са пребивавали лично повече от 30 дни в имота, през релевантния период. Сочи се, че за доказване на възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС ответната страна е представила единствено писмо с рег. № 328200-13690, ЕКз. № 2/27.05.2025г. издадено от МВР, ГД „Гранична полиция“ съгласно което се установява, че за процесния период от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. за ответника П.Н.О. има записи за преминавания през ГКПП на РБ влизане в БГ на 26.10.2021г. и излизане 28.10.2021г. и писма от ВиК Благоевград и ЕРМ Запад, от които се установява, че сградата е електро и водоснабдена, но собственика не е подавал искане за откриване на индивидуални партиди, поради което няма данни конкретно на процесния имот дали през процесния период е изразходвана вода и ел. енергия, с оглед установяване на обстоятелството, дали същият е ползван. Изтъква се, че посоченото писмо с рег. №328200-13690 не е годно доказателство, което може да установи по безспорен начин дали ответника e влизал, колко пъти и с каква продължителност е пребивавал на територията на РБ, тъй като същия е гражданин на •••••••••, която е страна-членка на Европейски съюз и като неин гражданин същия може пътува свободно в рамките на ЕС, без гранични проверки и без да се регистрира задължително в поддържаните от МВР, ГД „Гранична полиция“ системи. Сочи се, че други доказателства в тази връзка от страна на ответника не са ангажирани и така възражението му е останало недоказано. Представените документи не са достатъчни за доказване на необитаване на собствения на ответниците имот- ап. 13 Б, респ. възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Твърди се във въззивната жалба, че имотът е обитаван повече от 30 дни през всяка една от годините от процесния период. Доказването на възражението по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС е възможно с всички допустими доказателствени средства от страна на ответника. Ответникът е представил единствено описаните по-горе писма с цел да установят, само и единствено дали лично е влизал /излизал/ от Република България през релевантния период, респ. дали лично е ползвал собствения си имот. Сочи се, че представеното доказателство по делото цели установяване единствено дали собственика лично е обитавал имота си през релевантния период. Не е ангажирано нито едно доказателство по делото с което да се цели да се установи, че имота не е ползван изобщо включително от наематели, приятели, семейство, още повече, че се твърди от самия ответник, че един от собствениците е починал, което предполага, че негови наследници също имат право да ползват имота. Застъпва се становище, че погрешно и лишено от правна логика е изложеното в мотивите на съдебното решение, че след като съдът е приел за установено /погрешно, без да са налице категорични доказателства/, че ответникът не е посещавал имота си лично, се доказва изцяло възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Подобна логика би освободила собственици на повече от един имот (какъвто е ответник, който има собственост и върху други обекти в сградата) изобщо от изпълнение на задълженията по заплащане на такса поддръжка за повече от един имот, въпреки, че се използва активно от наематели, приятели и/или семейството, ако тази логика на състава на Районен съд Разлог е правилна, то никога не би било възможно да се заплаща за два имота такса поддръжка, ако ответник е едно физическо лице собственик на повече от един имот и физически е невъзможно само да ползва лично същите едновременно, което би довело до освобождаване от дължимите и такси поддръжка въпреки, че цялата фамилия /приятели, наематели обитават имотите/. Сочи се, че в конкретния случай, законодателната формулировка на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС изисква лицето „да е пребивавало“ в имота „не повече от 30 дни за една календарна година“. Когато в тази хипотеза страната се позовава на правната възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС, в нейна тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т.ч. както личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван /Определение № 264/06.04.2021г. по дело № 3899/2020г. на ВКС, ГК, III г.о./ Сочи се също, че в доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, че не дължи плащане на осн. чл. 51 ал. 2 ЗУЕС, т.е. че е пребивавано в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и че за това е уведомен писмено председателят на управителния съвет/респ. управителят. Всъщност не се спори, че не е налице писмено уведомление към управителя, ответната страна не твърди, че е уведомила писмено Етажната собственост. Изтъква се с жалбата, че заинтересованият, в чийто интерес законът допуска възможността да се освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е пребивано в съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна година“. Законодателят не е предвидил изрично задължение за собственика да уведомява орган на етажната собственост, че ще пребивава в нея не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Въпреки това, в практиката се приема, че такова задължение съществува, като мотивите за това са следните: Според разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗУЕС в книгата на етажната собственост се вписват имената (фирмата) на собственика на самостоятелния обект, както и времето, през което той и членовете на неговото домакинство не ползват самостоятелния обект - т. 2 и т. 4. Достъп до тази книга има управителят, т.е. той ще знае, че конкретен собственик не пребивава в имота си. Твърди се за установено по делото /не се спори/, че ответникът не е уведомил писмено управителя на ЕС, че няма да ползва имота и ще пребивава в него не повече от 30 дни годишно, затова следва да докаже необитаването на имота с всички възможни доказателствени средства. Обстоятелството дали самия собственик пребивава в имота или не е ирелевантно, доколкото имота може да се ползва от трето лице. Ответникът твърди, че един от собствениците е починал, което предполага собственици да са и негови наследници, които също имат право да ползват имота. По отношение на такива трети лица не са ангажирани каквито и да било доказателства дали са ползвали имота, нито дали са влизали или излизали от страната през процесния период. Твърди се също, че от свидетелските показания се установява, че и трети лица имат достъп до имота и могат да влизат и ползват имота по всяко време. Установено е също, че режима на сградата е бил със свободен достъп, като постоянно са идвали трети лицанесобственици, на които собствениците са предоставяли ключове от апартаментите, за да отсядат в тях за неопределено време. СвидетЕ.та П. описва и изключително некоректното поведение на собствениците, които не са заплащали такса за управление и поддръжка, не са се вписвали в книгата на ЕС, не са предоставяли свои координати за контакт, но въпреки това апартаментите им са се ползвали както от собствениците, така и от техни гости и приятели, вероятно са реализирали и доходи от отдаването им за нощувки, като са представяли на трети лица ключове за достъп до апартаментите, а последните са влизали свободно в сградата. Сочи се, че свидетелските показания на Е. П., която има преки и непосредствени впечатления за обективното състояние на процесния период, извършваните дейности по управление и поддръжка, както и относно недобросъвестното поведение на собствениците, кореспондират и с останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло от страна на съда. Не става ясно от мотивите на съда, защо е възприел за достоверни показанията на единия свидетел, а на другия не. По отношение на мотивите в обжалваното съдебно решение се сочи във въззивната жалба, че правилно е била разпределена доказателствената тежест с доклада по делото от състава на PC Разлог, като е разпределено в доказателствена тежест на ищеца да докаже, че е налице сграда в режим на етажна собственост, ответникът е собственик на процесния самостоятелен обект, че е налице редовно прието решение на ОСЕС за плащане на такси поддръжка в твърдения размер, както и че претендираната сума се равнява на припадащата се на ответника част. В тежест на ответника е било възложено да докаже, че е заплатил процесното вземане, съответно са настъпили други правопораждащи или правоизключващи факти, които водят до неоснователност на исковата претенция, след които попада и възражението, че не дължи плащане на осн. чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Сочи се, че районният съд е определил, че ответната страна следва да докаже възражението си. Застъпва се становище, че ответниците би следвало да докажат на практика, че е пребивавано в процесния апратемент 13 Б, находящ се на територията на ищцовата етажната собственост не повече от 30 дни годишно, а първоинстанционният съд дори не е коментирал липсата на доказателства от ответната страна, необходими за установяване на неизползването на имота от страна на гости, наематели семейство, което е задължително, за да се приеме възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за доказано. Сочи се с въззивната жалба, че абсолютно погрешна и лишена от правна логика е частта от мотивите на съдебното решение, с която съставът на РС Разлог едва с оспорвания съдебен акт измества доказателствената тежест от ответната страна за доказване на възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС към ищцовата страна да доказва кой е пребивавал в имота на ответната страна. Неправилно е съставът едва в съдебното си решение да прехвърля доказателствената тежест на ищцовата страна, каквато доказателствена тежест не произтича от ГПК, не е разпределена с доклада по делото и да обоснове решението си с това, че ищецът не е представил доказателства от кого са били ползвани имотите. Сочи се също, че още с исковата молба е посочено, че имотът на ответника е ползван постоянно през релевантния период, дали е лично или чрез наематели приятели семейство не може да се следи от ЕС / няма такива правомощия/. След, като един имот се ползва постоянно следва да се изпълнят задълженията за плащане на дължимата такса поддръжка за имота. Сочи се също, че заинтересованият, в чийто интерес законът допуска възможността да се освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е пребивавал нито лично, нито че е пребивавано от 3-ти лица в съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна година“. Негово е задължението и за вписване на тези обстоятелства в книгата на ЕС, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 5 и чл. 13, ал. 2 ЗЕУС, като се изтъква, че практиката на ВКС е непротиворечива по въпроса за доказателствената тежест. Твърди се в жалбата, че съставът на РС Разлог погрешно вменява задължения на ЕС, каквито не произтичат от ЗУЕС за етажната собственост, без съдействието и искането на съответния собственик. Сочи се, че задължението възниква при предоставяне на информацията и искане от собственика. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 6 от ЗУЕС сочи единствено, че ЕС поддържа книга на ЕС, но задължението е за самия собственик да представи данни за вписване по чл. 7 ал. 3, който предвижда, че всеки собственик или ползвател е длъжен в 15- дневен срок от придобиване правото на собственост или ползване да впише в книгата на етажната собственост данните по ал. 2, съответно промяната на обстоятелствата, като обитателят вписва в срока по изречение първо данните по ал. 2, т. 6. В тази връзка се сочи, че съставът на РС Разлог мотивира решението си да отхвърли иска и в защита на неизправния собственик с факта, че същия не е изпълнил едно свое задължение. Застъпва се становище, че не е възможно Етажната собственост в лицето на управителя да иска насила данни, каквито собственика, респ. обитателя не е пожелал да предостави и не предоставя. Изтъква се във въззивната жалба, че безпротиворечиво в практиката на ВКС е приемано, че всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици (чл. 154, ал. 1 ГПК), защото ако не ги докаже, съдът е длъжен да приеме, че твърдените от страната правни последици не са се осъществили. Именно до последното се свежда и задължението на съда да разпредели доказателствената тежест между страните - да не зачете правните последици на фактите, които са останали недоказани в процеса. Сочи се от жалбоподателят, че по никакъв начин със събраните по делото доказателства не се установява неизползване на имота на ответника - ап. 13 Б. Единствените представени доказателства не установяват и неизползване на имота изобщо- чрез наематели, приятели семейство, друг собственик, за това не бяха ангажирани никакви доказателства. Сочи се също, че за установяване на това обстоятелство, представляващо отрицателно твърдение, би следвало да се докаже посредством установяване на положителни факти, които да изключват обитаването на имота за повече от 30 дена в календарна година. Би следвало да ангажира други доказателства, а именно доказателства за изразходвани консумативи в процесния имот или др. подходящи документи от които да е видно, или да е налице индиция, че имотът не е бил обитаван. Изтъква се, че когато в тази хипотеза страната се позовава на правната възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС, в нейна тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т.ч. - както личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван /Определение №264/06.04.2021 по дело №3899/2020 на ВКС, ГК, III г.о./. Сочи се, че е изцяло неправилен извода на районния съд, че претенцията на ищеца във връзка с взетото решение, обективирано в т. 4 от Протокол от 25.08.2017 г. на ОСЕС в сграда на „Флоримонтс Хайтс“ касае единствено „консумативни разходи“, напротив - в решението касае както консуматимни разходи, така и разходи за необходими и полезни разноски, които се поемат от всички собственици на обекти в сградата. Сочи се също, че липсва подобно възражение от страна на ответника по делото. Предвид горното се застъпва становище, че обжалваното решение е неправилно и на това основание, доколкото претенцията на ищеца за плащане на такси за управление е поддръжка не касае единствено консумативни разходи“, който неправилен извод е мотивирал съда да вземе неправилно решение. Сочи се още в жалбата, че съставът на РС Разлог неправилно е приел за доказано възражението по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС, като се твърди, че същото е неоснователно и недоказано, а задължението за периода 2019-2021г. за такса поддръжка и претендираните неустойки за забава върху дължимата сума дължими. Иска се от въззивния съд да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло Решение № 268/07.08.2025г., постановено по гр.д. № 1608/2021г. по описа на Районен съд Разлог, с което предявените искове от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сградата на ••••••••• (Florimont Heghts), с административен адрес •••••••••, срещу ответника П.Н.О. са отхвърлени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, ненадлежно мотивирано и необосновано и да се произнесе с решение по същество, с което да уважи изцяло предявените искове за дължими такса поддръжка за претендираните с исковата молба суми за главница, неустойка, лихви и разноски, като основателни и доказани. Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – П.Н.О., от която в срока по чл. 263 от ГПК, чрез процесуален представител – адв. Ц. М., е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правило и обосновано. Сочи се в отговора на въззивната жалба, че правилно и законосъобразно РС Разлог е постановил, че въззиваемия е установил при условията на пълно и главно доказване възражението си по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС в редакцията му приложима към процесния казус, че не са ползвали процесния апартамент повече от 30 дни в една календарна година за претендирания с ИМ период, поради което не дължи заплащане на претендираните разходи, и предявените искове следва са отхвърлени изцяло като неоснователни. Сочи се също, че според изложеното от въззивника във въззивната жалба събраните по искане на въззиваемия доказателства в хода на първоинстанционното производство не били достатъчни за доказване на необитаване на собствения им имот, респективно за доказване на възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС и ответникът бил представил само доказателства относно това, че лично не е обитавал имота, но не били ангажирани доказателства, че имота не е ползван изобщо от други трети лица. Сочи се още, че тези твърдения са неоснователни, като в отговора на въззивната жалба са изложени съображения в тази насока. Сочи се с отговора на въззивната жалба, че още с отговора на ИМ ответникът е оспорил ползването на имота както от негова страна, така и от страна на трети лица. Било обърнато внимание, че това са годините на обявената в цял свят пандемия от Ковид-19, когато властите във всички страни били обявили силно ограничителни мерки за пътуване и социални контакти. Ответна страна, бидейки на над 60 години, е във високорисковата група от тежки последици от заразяване с вируса и не е посещавала ••••••••• в този период (още повече, че през 2020г. ••••••••• е бил поставен под карантина от властите). Посочено е в отговора на въззивната жалба, че ако ищеца твърди, че имота е ползван чрез трети лица, то подобно ползване е без знанието и упълномощаване от страна на ответната страна, и е било осъществено със знанието и участието на управляващите ЕС в сградата и представлява незаконно посегателство върху правото на собственост и черпене на права от собствено противоправно поведение. Твърди се, че в хода на производството по делото ищецът нито е твърдял ползване на имота чрез трети лица, нито е правил доказателствени искания в тази насока. Твърди се, че ответната страна в първоинстанционното производство е доказала не само посредством писмото от ГД „Транична полиция“ към МВР, но и посредством разпита на доведените две свидетелки, че апартамента никога не е бил ползван от други упълномощени лица. И двете свидетелки посочили, че достъпът до сградата, където се намира имота, е бил ограничен и че входът е бил заключен, а собствениците на процесния имот не са имали ключ за този вход. Изрично свидетелките посочили, че никой не е обитавал имота и самата сграда, по думите на свидетЕ.та Б., не е била годна за обитаване от който и да било. Свидетелките изрично посочили, че процесния имот не е бил отдаван под наем. Сочи се в отговора на въззивната жалба, че при тези категорични и изчерпателни показания на свидетелките, ищецът не предприел каквото и да било друго действие, за да докаже обратното, да ги обори или поне да внесе каквото и да било съмнение или разколебаване. Сочи се също, че в свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели не са изнесени данни имотът на да е бил отдаван под наем, поради което се застъпва становище, че правилно РС Разлог е посочил, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да оборят горните обстоятелства, установени от ответника. В хода на производството пред районния съд въззиваемият П.Н.О. бил доказал при условията на пълно и главно доказване (както чрез писмените доказателства- писмото от ГД „Гранична полиция“, така и чрез свидетелските показания), че нито лично, нито чрез трети лица е ползвал имота си, както и че всъщност ползването не е било възможно, тъй като сградата е била необитаема, заключена, без осигурен ключ за него. Оспорва се с писмения отговор от въззиваемия П.Н.О., че с решението си РС-Разлог бил „прехвърлил доказателствената тежест на ищцовата страна“. Застъпва се становище, че доказателствената тежест е била правилно разпределена с доклада по делото и именно при спазване на това разпределение са постановени и изводите на съда в решението му. Сочи се, че твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд погрешно вменявал задължения на ЕС, каквито не произтичали от ЗУЕС за етажната собственост, също е неоснователно. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 6 от ЗУЕС действително поставя задължението на ЕС да създава, съхранява и поддържа книга на етажната собственост по чл. 7 от ЗУЕС, а в съдебно заседание процесуалният представител на ЕС на сградата е потвърдил, че такава книга не е създавана и не съществува, поради което се сочи, че е налице неизпълнение на задължение на ищеца. По отношение на оплакването във въззивната жалба, че обжалваното решение било неправилно, тъй като претенцията на ищеца за плащане на такса за управление включвала и разходи за необходими и полезни разноски, които се поемали от всички собственици на обекти, се сочи в писмения отговор, че това оплакване е неоснователно. Сочи се, че в т. 4 от Решението на ОС на ЕС подробно са посочени дейностите, които ще се заплащат с определената такса за управление и в тези дейности няма такива за необходими и полезни разноски. Нито в ИМ, нито в хода на производството, въззивникът е твърдял (още по-малко се е домогвал да докаже), че таксата за управление включва и разходи за необходими и полезни разноски, като такива твърдения са изложени едва във въззивната жалба, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК. С оглед на гореизложеното са застъпва становище от въззиваемата страна, че всички оплаквания на въззивника, посочени във въззивната му жалба са неоснователни, а решението на РС Разлог е правилно, законосъобразно и обосновано. Иска се от въззивния съд да потвърди постановеното решение по гр.д. 1608/2021г. по описа на РС Разлог като правилно и законосъобразно и да остави без уважение въззивната жалба на Етажна собственост на сграда •••••••••, административен адрес-г•••••••••, представлявана от адв. Б. Б.. Иска се въззивният съд да осъди въззивниците да заплатят на въззиваемия сторените и в настоящото производство съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, като с отговора на въззивната жалба са представени доказателства за извършването им. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК. Писменият отговор на в. жалба редовен от външна страна, същият изхожда от надлежна страна, като е депозиран в предвидения в закона срок, поради което същият следва да бъде обсъждан от въззивния съд при постановяване на решението по делото. С писмени становища по делото, пълномощниците на страните поддържат доводите си изложени с въззивната жалба и отговора към нея, като претендират разноските, направени пред настоящата въззивна съдебна инстанция. От страна на пълномощника на жалбоподателят- адв. Б., направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна, което не е мотивирано. За да извърши проверка за материална и процесуална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, съставът на ОС Благоевград съобрази следното: Производството пред РС Разлог е образувано въз основа на предявена ИМ от Етажна собственост на сградата на •••••••••, с административен адрес: •••••••••, м. •••••••••, представлявана от Е.В. П.- управител, чрез адв. Б. Б. - АК - Кюстендил, със съдебен адрес: •••••••••, срещу П.Н.О., ••••••••• с адрес: •••••••••, ••••••••• и Б.Р.Г.М., •••••••••, с адрес: •••••••••, ••••••••• и адрес в Р. България: •••••••••, м. •••••••••, сграда на •••••••••), ет. 2 ,ап. 13А. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 19.11.2015г., ответниците са придобили собствеността върху апартамент № 13А, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот по нот.д. № 320/2015г. по описа на нотариус С.К.. По действащата КККР за ••••••••• имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.11.14.1.15. Имотът се намира в сградата на •••••••••, с адимнистративен адрес: •••••••••, •••••••••. Към настоящия момент имотът попада към Етажната собственост - ищец. Сочи се с ИМ, че на 25.08.2017г. ЕС на сградата на ••••••••• е провела общо събрание и са приети решения на общото събрание на етажната собственост за извършване на дейности по поддръжка и управление на общите части на етажната собственост. За извършване на дейности по поддръжка и управление на етажната собственост с решение 4, т.1 на ОСЕС, е определен размер за всеки един имот (собственик), като за ответника (собственик на апартамент 13А) такса поддръжка и управление е определена в размер на 40 евро на кв.метър от площта на самостоятелния обект на година или общо 2447.20 евро годишно. Ответникът не е заплатил дължимата такса за управление и поддръжка за 2019г. (дължими до 31.12.2018г.), за 2020г. (дължими до 31.12.2019г.) и за 2021г. (дължими до 31.12.2020г.), общо в размер на 7341.60евро. На същото ОС на ЕС по точка 6 от Решение № 4 е прието решение при незаплащане на дължимата сума в посочения срок всеки собственик дължи неустойка, като обезщетение в размер на 0,1% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 50% от дължимата сума. Общият размер на дължимата неустойка за забава за плащане на такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021 г. била в размер на 3333.08 евро. Дължимата от ответника сума била общо в размер на 10674.68 евро. Исковата претенция е основана на доводи, че решенията на ОС на ЕС се изпълняват в определените в тях срокове, като след влизането им в сила решенията на етажните собственици същите са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения, иска се от съда да постанови решение с което да осъди П.Н.О., ••••••••• от МВР-•••••••••, с адрес: •••••••••, ••••••••• и Б.Р.Г.М.. ••••••••• от МВР-•••••••••, с адрес: •••••••••, ••••••••• ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сградата на ••••••••• (Florimont Heghts), с административен адрес: град •••••••••, местност •••••••••, представлявана от Е.В. П., сумата от 5337,34 евро. от които: -Такса за управление и поддръжка за 2019г., дължима към 31.12.2018г. в размер на 1223.60евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро; -Такса за управление и поддръжка за 2020г., дължима към 31.12.2019г. в размер на 1223.60евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро, и -Такса за управление и поддръжка за 2021г., дължима към 31.12.2020г. в размер на 1223.60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020г. до 28.12.2021 в размер на 611,80 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 28.12.2021г. в размер на 442,94 евро., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски. Б.Р.Г.М., испански гражданин, родена на 25.01.1948г. в село Т., с лична карта •••••••••, издадена на 19.06.2007г. от МВР-•••••••••, с адрес: •••••••••, ••••••••• ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сградата на ••••••••• (Florimont Heghts), с административен адрес: град •••••••••, местност •••••••••, представлявана от Е.В. П., сумата от 5337,34 евро, от които: -Такса за управление и поддръжка за 2019г., дължима към 31.12.2018г. в размер на 1223.60евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро; -Такса за управление и поддръжка за 2020г., дължима към 31.12.2019г. в размер на1223.60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020г. до 28.12.2021г. в размер на 611,80 евро, и 3. Такса за управление и поддръжка за 2021г., дължима към 31.12.2021г. в размер на 1223, 60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 28.12.2021г. в размер на 442,94 евро., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски. В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от П.Н.О., •••••••••. в село •••••••••, с който на първо място е направено възражение за недопустимост на предявения иск по отношение ответницата Г-жа Б.Р.Г.М., тъй като същата е починала на •••••••••, видно от представеното към настоящия отговор Удостоверение, издадено от Регистъра на гражданското състояние на •••••••••, ••••••••• ог 16.11.2021г. На следващо място, оспорва се компетентността на българският съд да разгледа и реши предявения иск с исковата молба. Поддържа се, че компетентността на българския съд да разгледа производството по предявените срещу отетниците вземания следва да се реши при съобразяване на разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Поддържа се че ответниците са не само граждани на Кралство •••••••••, но и с местоживеене в •••••••••. Те нямат местоживеене, административен адрес или каквито и да било трайни връзки на установяване в Р България. Общата разпоредба за компетентността на чл.4.1 от Регламент (ЕС) №1215 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. постановява, че срещу лица които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. В настоящия казус такава държава членка се явява •••••••••, тъй като е видно от доказателствата, които се прилагат с отговора на ИМ, че местоживеенето на ответниците е именно в •••••••••. По изключение, правилото на чл.5.1 от същия регламент предвижда, че срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в разпоредбите в раздели 2- 7 от ГЛАВА II КОМПЕТЕНТНОСТ от Регламента. Тези разпоредби регламентират отклоненията в компетентността от общото правило на чл.4.1. Така съгласно чл. 7, т Л, източник на такива изключения могат да бъдат случаите, които имат за предмет вземания от деликт, от реституционно производство, вкл. дейност на клон, от договор по мястото на изпълнение и др., какъвто не е процесния случай. Настоящият спор не е свързан и със застрахователно правоотношение, не е потребителски и не касае индивидуален трудов договор, за които се прилагат разпоредбите на раздел 3, 4 и 5 от ГЛАВА II КОМПЕТЕНТНОСТ от Регламента. Не може да бъде приложена и предвидената в чл. 24 от Регламента изключителна компетентност по местонахождението на недвижимия имот, тъй като не са налице предвидените с т.2 - т.5 на чл.24 от Регламента хипотези. Вземането, което се претендира от ищците няма за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на такъв, в които случаи единствено РС-Разлог би бил компетентен да разгледа производството независимо от местоживеенето на длъжника. Развити са съображения, че предявеното в производството пред РС Разлог вземане се базира на извъндоговорно основание (а именно взето решение на общото събрание(ОС) на етажната собственост(ЕС) за заплащане на такса поддръжка), поради което не се включва в изключенията, установени в раздели 2-7 на глава II от Регламента. Поради изложените съображения се налага единственият възможен извод, че българският съд в лицето на РС-Разлог не е компетентен да разгледа иска. С отговора на исковата молба направено е възражение за липсата на международна компетентност на Българския съд да разгледа делото с искане същото да бъде прекратено. На следващо място с отговора на ИМ е изразено становище за нередовност на исковата молба, като се сочи че не са представени доказателства относно процесуалната легитимация на лицето Е. П. да представлява ищеца по настоящото дело. От приложения към исковата молба(ИМ) протокол от решение на ОС на ЕС от 25.08.2017г. се установява, че П. е избрана за управител на ЕС с мандат от 2 години(Решение №2 от протокола). Този мандат е приключил към 25.08.2019. Не са представени доказателства, че ОС на ЕС е преизбрало Е. П. за нов мандат (който отново би приключил преди датата на предявяване на настоящия иск-30.12.2021). Поради изложеното, излага се становище че от приложените по делото документи може да се направи обоснования извод за нередовност на ИМ, тъй като лицето Е. П. не е правнолегитимирана да представлява ищеца. По същество с отговора на ИМ, предявения иск се оспорва от ответната страна и като неоснователен, тъй като през процесните години ответниците не са ползвали апартамент 13А. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС (Редакция към ДВ. бр. 57 от 26.07.2011г., действала до 29.09.2023, когато с ДВ, бр. 82 от 29.09.2023г. тази разпоредба е променена), Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че не се заплащат разходите за управление и поддръжка на общите части от собственик, ползвател или обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В тази връзка сочи се че през процесните години ответниците не са ползвали апартамента въобще. Това са годините на обявената в цял свят пандемия от Ковид-19, когато властите във всички страни бяха обявили силно ограничителни мерки за пътуване и социални контакти. В случай, че ищеца твърди, че апартамента на ответниците е ползван през посочените години, то следва, на първо място, да докаже с надлежни доказателства факта на ползването, и на второ, че именно ответниците или упълномощено от тях лице е ползвало имота. Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че съгласно трайно установената съдебна практика, лицата по чл. 51, ал.2 ЗУЕС в редакцията му към момента на завеждане на делото са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер(виж напр. Решение № 60181 от 20.10.2021г. по гр. д. № 86/2021г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 93 от 06.10.2022г. по гр. д. № 395/2022г. на Върховен касационен съд, 1- во гр. отделение и др). Поради гореизложеното оспорват се от ответната страна предявените искове като неоснователни и се иска от съда да бъдат отхвърлени. В допълнение с писмения отговор на ИМ, оспорва се и размера на дължимите суми както в частта им относно изчисляването на главницата, така и размера на дължимата неустойка. Възразява се че тези вземания не са изчислени правилно и не са представени доказателства за точния им размер. С определение № 729 от 03.07.2024г., съставът на РС Разлог е прекратил производството по гр.дело № 1608 по описа на Районен съд - Разлог за 2021 год., в частта относно предявения иск срещу ответницата Б.Р.Г.М., •••••••••. в с. Т., с адрес: •••••••••, •••••••••, като определението не е обжалвано и е влязло в законна сила. С Определение № 73/18.01.2025г. по гр.д. № 1608/2021г. по описа на РС Разлог, с определението си по реда на чл. 140 от ГПК, първоинстанционният съд е приел че е компетентен да разглежда предявените искове от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на ••••••••• (Florimont Heghts), срещу П.Н.О., испански гражданин, на осн. чл. 7 от Регламент за изпълнение/ЕС/ № 1042/2013г. на Съвета от 07.10.2013г. за изменение на Регламент на изпълнение/ЕС/№ 282/2011г., след като е приел че решенията на ОС на ЕС имат характер на многостранни сделки, приети при специално уредена процедура и обвързващи всички титуляри на правото на собственост върху отделните обекти в сградата на ЕС, със задължителна сила, незивисимо дали са участавали при взиването на съответните решения на ОС. Съдът е изградил изводите си във връзка с чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО, като е приел че се касае за място на доставки на услуги, свързани с недвижимия имот, според която за място на изпълнение се счита мястото, където се намира недвижимия имот. Доколкото съгласно чл. 6 ал.1, т. 8,9 и 10 от ЗУЕС, етажните собственици са длъжни да изпълняват решенията на ОС на ЕС, като заплащат разноските за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, съразмерно на притежаваните от тях идеални части, то първоинстанционният съд е приел че мястото на изпълнение на тези задължения е там, където се намира недвижимия имот. Приел е че е налице специалната компетентност на българския съд съгласно чл. 7 от Регламента, като тази компетентност е предвидима и за етажен собственик, с местоживеене в чужда държава членка, като тази компетентност е основана на тясната връзка на българския съд при извършване на процесуални действия по правораздване, относно задълженията на етажния собственик за плащане на разходите за поддръжката и управлението на общите части на сградата на ЕС, която е с местонахождение в Р България./Определение № 432/22.11.2017г., по ч.гр.д. № 3834/2017г. по описа на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК/. Пред РС Разлог са събрани писмени и гласни доказателства. Пред ОС Благоевград не са направени доказателствени искания от страните и не са събирани нови доказателства. С обжалваното Решение № 268/07.08.2025г., постановено по гр.д. № 1608/2021г. по описа на Районен съд – Разлог, първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявените от Етажна собственост на сградата на •••••••••, с административен адрес: •••••••••, м. •••••••••, представлявана от К.А.Г. - представляващ „Българска работа“ ЕООД - управител, чрез адв. Б. Б. - АК - Кюстендил, със съдебен адрес: •••••••••, искове за осъждане на П.Н.О., ••••••••• в с. •••••••••, с адрес: •••••••••, ••••••••• ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сградата на ••••••••• (Florimont Heghts), с административен адрес: град •••••••••, местност •••••••••, сумата от 5337,34 евро, от които: -Такса за управление и поддръжка за 2019г., дължима към 31.12.2018г. в размер на 1223.60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019г. до 28.12.2021г. в размер на 611,80 евро; -Такса за управление и поддръжка за 2020г., дължима към 31.12.2019г. в размер на 1223.60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020г. до 28.12.2021г. в размер на 611,80 евро, и -Такса за управление и поддръжка за 2021г., дължима към 31.12.2020г. в размер на 1223.60евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020г. до28.12.2021 в размер на 611,80 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 28.12.2021г. в размер на 442,94 евро., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. Осъдил е Етажна собственост на сградата на •••••••••, с административен адрес: •••••••••, м. •••••••••, представлявана от К.А.Г. - представляващ „Българска работа“ ЕООД - управител, ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.О., ••••••••• в с. •••••••••, с адрес: •••••••••, ••••••••• сумата в размер на 1622.40 лв. (хиляда шестстотин двадесет и два лева и четиридесет стотинки) - направени разноски пред първата съдебна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и държавна такса за снабдяване със съдебни удостоверения, като над уважения от съда размер до пълно претендирания размер разноски от 3135лв., е отхвърлил искането като неоснователно. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на ••••••••• (Florimont Heghts), чрез пълномощника и адв. Б., въз основа на която е образувано и настоящото дело пред ОС Благоевград. Въз основа на събраните по делото доказателства пред първата съдебна инстанция, анализирани от въззивната инстанция поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият състав на ОС Благоевград, приема за установено и доказано от фактическа страна следното: Пред РС Разлог е представено и прието като писмено доказателство Удостоверение от Общинска администрация- ••••••••• е, в което е посочено че за сграда в режим на етажна собственост „•••••••••”, находяща се в •••••••••, м. ••••••••• е подадено уведомление, съгласно чл. 46б от ЗУЕС на 08.05.2013г. В същото се удостоверява, че етажната собственост се управлява от общо събрание на собствениците, като за Управител е избрана Е.В. П.. Видно от Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 143, том II, рег. № 2224, дело № 320/2015 г. по описа на нотариус С.К., е, че „ЗЕТ ПРОПЪРТИС“ ЕАД, е прехвралил на ответника- П.Н.О. и на съпругата Б.Р.Г.М., правото на собственост на апартамент № 13А, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.11.14.1.15, находящ се в сградата на •••••••••, с адимнистративен адрес: •••••••••, •••••••••, срещу прехвърляне на собствеността върху друг апартамент, собственик на ответника в друга сграда. По делото е приет като писмено доказателство- Протокол от Общото събрание на собствениците/обитатели/ползватели в етажната собственост на „•••••••••“, с административен адрес: •••••••••, местност „•••••••••”, имот 011014, проведено на 25.08.2017г., за свикването на което е представена и Покана от 14.08.2017г., при което процентът на присъстващите собственици и техните идеални части е бил 30,6 %. Видно от решение № 2, за управител е избрана Е.В. П., с мандат за срок от 2 години. От приетия протокол видно е и по- конкретно от решението по т. 4 от него се установява, че етажните собственици са приели, че всеки собственик дължи годишна такса за поддръжка и управление в размер на 40 евро на квадратен метър. Съгласно т. 5 от Решението, Етажната собственост има право при незаплащане на дължимата такса в посочения срок и по посочения начин от страна на собственик/ползвател, да откаже обслужване в сградата на Етажната собственост, включително ползване на допълнителни услуги, телевизия, интернет, топла вода, асансьор, интернет, телевизия и др. Съгласно т. 6 от Решението, при незаплащане на дължимата сума в посочения срок и по посочения начин всеки един собственик дължи неустойка, като обезщетение в размер на 0,1% от дължимата сума за всеки един ден забава, но не повече от 50% от дължимата сума. Към протокола е приложен и препис от Приложение към решение № 4 от протокол от 25.08.2017г., в което е отразено, че годишната такса за апартамент № 13А е 2447.20евро. Представен е по делото пред РС Разлог и приет като доказателство и Списък на присъстващите собственици /обитатели/ ползватели на Общото събрание на ЕС на сградата на „•••••••••” от 25.08.2017г., с посочени идеални части в същия, като е съставен последващ Протокол по реда на чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС, във връзка с обявяване на изготвения протокол от проведеното на 25.08.2017г. общо събрание, който е залепен на входната врата на сградата на •••••••••, на 20.08.2017г. в 11 часа. Към доказателствения материал по делото е приобщено и писмо с рег.№ 32820013690, екз. №2 от дата 27.05.2025 г. по описа на Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция ,,Гранична полиция”, от което се установява, че в автоматизирания информационен фонд (АИС „Граничен контрол”) в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. за ответника П.Н.О. има записи за преминавания през ГКПП на Република България, както следва: Влизане в РБ през ГКПП Аерогара София на 26.10.2021г. в 23:19ч.; Излизане от РБ през ГКПП Аерогара София на 28.10.2021г. в 12.35ч. От приложената справка с изх. № 94-25-204 от 20.02.2025 г., издадена от ОБА ••••••••• се установява, че от страна на управителя на ЕС не е подавана справка по чл. 67, ал. 15 от ЗМДТ. От приложената справка с изх. № ПИ-11-669/24.06.2025г., издадена от „ВиК“ ЕООД Благоевград и приета като писмено доказателство пред РС Разлог се установява, че няма данни за подавани заявления за откриване/закриване на ВиК партиди, както и документи за дължими и платени суми за предоставяни ВиК услуги за имот с идентификатор 02676..11.14.1.25 с административен адрес: •••••••••, м. „•••••••••то“, ет. 3, ап. 13А. Сградата на ••••••••• е захранена с вода, която е доведена до общ водомер, с абонатен № 4223263, с титуляр „БЪРГАРСКА РАБОТА“ ЕООД, но в сградата няма открити индидуални партиди на отделните собственици на апартаменти. С оглед изясняване на делото от фактическа страна, са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Е.В. П., Т.Р.В., Р.С.Д. и Й.С.Д. - Б.. При разпита си пред РС Разлог- свидетелят Е. П., заявява, че за периода от 2018-2019г. е била управител на Етажна собственост „•••••••••“- ••••••••• в м. „•••••••••то“. Твърди, че в периода 2019г.- 2021г. е била осъществявана поддръжка. По това време в комплекса имало охрана и камериерки. Камериерките почиствали общите части. Охраната проверявала и каквото имало се отстранявало, доколкото било възможно. Зимата снега се почиствал. В сградата имало асансьор, но не си спомня дали е работел през цялото време. Посочва още, че през горепосочения период са се събирали такси за поддръжка от много малко собственици и то основно българи, които като размер били крайно недостатъчни за поддръжката на сградата. Камериерките и охраната били към фирма, която осъществявала поддръжка, но не може да посочи коя е фирмата за поддръжка. Твърди, че в сградата имало осветление и отопление. Свидетелят Т.В., твърди, че в периода 2019г.- 2021г. работел като общ работник във фирма, която осъществявала поддръжка в процесната ЕС. Ходили да почистват всяка седмица. Твърди, че имало камериерка и охрана. Почиствали общите части. Косели пред хотела, събирали тревата. Имало осветление по стълбището. И сега и през 2019- 2021г. имало асансьор, но имало периоди през които не работел. Зимата чистели снега, а когато имало повече сняг викали външна фирма. Когато сградата работела като хотел са поддържали и са ходили всеки ден. Свидетелят Р.Д. твърди, че познава ответника П.О., който е приятел на нейната леля в •••••••••. Вждали се два пъти през 2016г. и през 2017г. за малко. Посещавала е имотите, които ответника притежава в •••••••••. За последно е влизала в имота през 2017 г. Сградата била заключена и ходили до „Гранд Хотел“ да вземат ключ. Когато влезли в сградата вътре било тъмно. Имало паяжини по коридора. Светили с фенерче за да стигнат до апартамента. По коридора имало изпокъртени дивани. На земята имало мокет, който би влажен и изцапан. В периода 2019г.- 2021г. ответниците имали само едно посещение в София, но не посетили имотите в •••••••••. В периода 2019г.-2021г. свидетЕ.та сочи в показанията си, че не е посещавала сградата, тъй като не е имала ключове за апартамента. Сградата се заключвала и реално нямало достъп до апартаментите на ответниците. СвидетЕ.та Й.Д.- Б., в показанията си при разпита пред РС Разлог твърди, че познава ответника П.О.. В периода 2019г.-2021г. ответника не е посещавал апартаментите в •••••••••. СвидетЕ.та твърди, че през посочения период тя не е посещавала комплекса, тъй като бил заключен. Единствената опция, която им давали е да звънят на телефон, на който им отговаряли само в работно време. В редки случаи някой е идвал да им отключи след 30 - 40 минути чакане. Твърди, че вътре сградата била все едно е паднала бомба. Имало изтърбушени матраци по коридорите. В общите части не било чисто. Имало складирани стари вещи. Нямало осветление в коридорите. СвидетЕ.та твърди, че е посещавала имота един път годишно в периода 2019г.- 2021г. на място нямало охрана. Сградата била необитаема. Нямало камериерки. Прозорците в коридора били блокирани от врати, рамки и такива неща. Мокетът в коридора бил в отвратително състояние - с петна. СвидетЕ.та в показанията си описва сградата като „безлюдна“ и „призрачна“ сграда, в която никой не живее и е постоянно заключена, като няма нито охрана нито портиер. Сочи че при влизанията се наложило да светят с телефоните, тъй като нямало електричество, а при едно от посощенията в сградата нямало изобщо вода, тъй като имало спукана тръба, която не била оправена. Твърди че в апартаментите имало ток, но в коридора нямало и не знае защо. Собствениците имали намерения да отдават имотите си в ••••••••• под наем, но това тяхно намерение никога не се осъществило. Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните във връзка с нея, въз основа на вътрешното си убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, излага следните съображения от правна страна: При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от определения със закон съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо. Предявените искове са процесуално допустими, като същите правилно са били квалифицирани от първоинстанционния съд, като предявени на осн. чл. 51 във вр. с чл. 38 ал.1 от ЗУЕС, както и с правно основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Същите са основани на общата рапоредба на чл. 6 ал.1 т. 8 от ЗУЕС- за изпълнение на взетите решения на ОС на ЕС, във връзка със задължението на всеки от собствениците, ползувателите и обитателите на самостоятелни обекти в сградата- да заплащат разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата, независимо на кой от етажите живеят/чл. 51 ал. 6, във вр. с ал. 1 от ЗУЕС/. Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, за допустимостта му- в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от оплакванията направени с въззивната жалба. Процесуалната легитимация за упражняването на правото на иск, е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, предпоставящи допустимостта на предявения иск, за която съдът следи служебно и без да е направено възражение от ответната страна. Същата следва да се разграничава от материалната легитимация, която се определя от правните норми на материалното гражданско право, които посочват кои субекти са носители на кои граждански права и задължения, респ. кои точно субекти са страни по конкретно гражданско правоотношение. Несъмнено с оглед на наведените твърдения с ИМ, налице е процесуална легитимация за ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на ••••••••• (Florimont Heghts), да предяви осъдителни искове пред съда по реда на чл. 38 от ЗУЕС, като за ответника П.Н.О.- собстевник на самостоятелен обект в сградата на •••••••••, като страна по материалното правоотношение, е възникнало въз основа на влязло в сила решение на ОС на ЕС, задължение за заплащане на част от разноските за поддръжката и управлението на общите части на сградата за периода от 2019-2021г. Становището на въззивният съд е че е налице редовна процесуална легитимация на страните по делото, както и че те са надлежни страни по делото, тъй като имат правен интерес със сила на пресъдено нещо да се разреши правния спор между тях. Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. Съобразно приетото от съдилищата в ЗУЕС няма изискване като положителна предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, ОС изрично да е упълномощило управителя да предяви иск срещу отделните собственици, за техни парични задължения, възникнали въз основа на взето решение на ОС, нито се изисква да е взето решение за водене на такъв иск, преди неговото предявяване в съда. Според съдържанието на исковата молба ищците са били представлявани от управителя на ЕС Е.В. П., която е била упълномощила адв. Б. Б. като техен процесуален представител по делото. В тази връзка е представено пълномощно, в което не се посочва датата на която същото е съставено. Съгласно чл. 19 ал. 2 ЗУЕС управителен съвет (управител) се избира за срок до две години. Според чл. 21, ал. 2 ЗУЕС управителният съвет (управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител). На това основание съдебната практика приема за неоснователно възражение срещу представителната власт на управителя на етажната собственост, когато по делото няма данни впоследствие да е било провеждано ново ОС и да са били избирани нови управителни органи (виж определение № 23 от 02.02.2021 г. по гр. д. № 120/2021 г., Г. К., II г. о. на ВКС). В този смисъл са и решение № 8850 от 06.07.2017 г. по адм. д. № 6335/2016 г., III отд. на ВАС, решение № 2340 от 04.03.2026 г. по адм. д. № 882/2026 г., iI отд. на ВАС, решение № 822 от 05.02.2018 г. по в. гр. д. № 11050/2017 г. на Софийски градски съд, решение № 2638 от 11.04.2019 г. по в. гр. д. № 16275/2018 г. на Софийски градски съд, решение № 2437 от 21.04.2020 г. по в. гр. д. № 3577/2019 г. на Софийски градски съд, решение № 5153 от 26.08.2020 г. по в. гр. д. № 8402/2019 г. на Софийски градски съд, решение № 261504 от 02.12.2020г. по в. гр. д. № 1677/2020 г. на Софийски градски съд, решение № 2067 от 27.07.2022 г. по в. гр. д. № 15406/2021 г. на Софийски градски съд, определение № 14762 от 04.08.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 7621/2025 г. на Софийски градски съд и др. Затова и в настоящия случай, ако липсват доказателства, че към упълномощаването на адвоката по делото и момента на предявяването на исковата молба пред съда е бил избран нов управител, то не би могло да се направи извод за липса на представителна власт на управителят с изтекъл мандат и за нередовност на исковата молба, респ. за недопустимост на първоинстанционното решение. След като веднъж управителят е упълномощил определен процесуален представител на етажните собственици, последният запазва своята представителна власт дори и впоследствие да бъде избран нов управител на ЕС. Смяната на управител не прекратява представителната власт на процесуалния представител (Определение № 351 от 29.06.2015г. по ч.т.д. № 1741/2015 г., II т. о. на ТК на ВКС). Съставът на РС Разлог разглеждал делото се е произнесъл по направеното възражението за липса на процесуална легитимация Е. П. да депозира исковата молба, като легитимен представител на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на ••••••••• (Florimont Heghts), като е приел, че исковата молба отговоря на изискванията на чл. 127 от ГПК и чл. 128 от ГПК. Впоследствие е било представено пълномощно от 19.11.2024г. (л.246 от гр. д. № 1608/2021г. по описа на Районен съд Разлог), с което К.А.Г., ЕГН ••••••••••, в качеството му на представляващ "БЪЛГАРСКА РАБОТА" ЕООД, ЕИК 202290935, имащо качеството на управител на процесната етажна собственост, е упълномощил процесуалния представител на ищците по делото - адв. Б. Б., да ги представлява, като в същото пълномощно е обективирано и изрично волеизявление, че се потвърждават всички предходни процесуални действия на адв. Б.. Представен е и Протокол от проведено на 29.06.2024г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти, находящи се в сграда в режим на етажна собственост с търговско наименование „•••••••••“ /Florimont Heights/ с адрес обл.Благоевград, общ.•••••••••, •••••••••, местност „•••••••••“, •••••••••. В него е обективирано решение, с което за управител на етажната собственост е било избрано "БЪЛГАРСКА РАБОТА" ЕООД, чрез неговия управител К.А.Г.. Поради тези съображения, съставът на ОС Благоевград намира, че към настоящия момент несъмнено следва да се приеме, че не е налице нередовност на исковата молба, касаеща представителната власт на процесуалния представител на ищците, тъй като дори и нередовност да е била налице при предявяването на исковата молба, тя е била надлежно отстранена, тъй като актуалния управител на етажната собственост надлежно е потвърдил всички предходни процесуални действия на процесуалния представител. Международната компетентност също е процесуална предпоставка за допустимостта на процеса. Ответниците са граждани на Кралство •••••••••, поради което по настоящото дело е налице международен елемент. Според Решение на Съда (първи състав) от 8 май 2019 г. по Дело C-25/18 е налице спор, който попада в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Регламент Брюксел 1а“), както и спор, свързан с договор за предоставяне на услуги по смисъла на чл. 4, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения („Регламент Рим I“). Не е налице изключителна компетентност по смисъла на Регламент Брюксел Iа. Ответниците са се явили по делото и са оспорили международната компетентност, поради което не е налице мълчалива пророгация и българският съд не е компетентен да разгледа делото на осн. чл. 26, пар. 1 от Регламент Брюксел Iа (виж определение № 217 от 07.04.2015г. по ч. гр. д. № 522/2015г., ГК, III г. о. на ВКС). Основателни са доводите на ответниците, че общата компетентност по чл. 4 от Регламент Брюксел Iа е по местоживеенето на ответника и че в случая тази привръзка не е налице, тъй като доказателствата по делото в действителност установяват, че местоживеенето на А.К.К. и на М.А.М. не се намира в Република България, а се намира в Кралство •••••••••. Следва обаче да се държи сметка за това, че специалната компетентност по Регламент Брюксел Ia, не е специална, защото изключва общата компетентност, а е специална, защото разпоредбите й се отнасят само за определен вид дела или усложнения в процеса, като по начина си на действие специалната компетентност е факултативна (паралелна) спрямо общата. Същевременно според Решение на Съда (първи състав) от 8 май 2019г. по Дело C-25/18 настоящият случай представлява дело, свързано с договор по смисъла на чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент Брюксел Iа. Тази разпоредба от регламента предвижда хипотеза на специална компетентност, при която по този вид дела, свързани с договор, срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка, в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение/по местонахождението на недвижимия имот във връзка с който са възникнали правоотношенията/. В случая местоизпълнението на претендираните вземания се намира на територията на Република България, поради което българският съд разполага със специална компетентност на осн. чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент Брюксел Iа да разгледа делото. На осн. чл. 4, пар. 1, б. „б“ от Регламент Рим I приложимо е правото на Република България, доколкото според чл. 19, пар. 1 от Регламент Рим I за целите на този регламент обичайното местопребиваване на неперсонифицирани бразувания е мястото на централното им управление. В случая този извод съответства и на принципа за най-тясна връзка (чл. 4, пар. 3 от Регламент Рим I).Поради изложеното въззивният съд намира, че процесуалната предпоставка „международна компетентност“ също е налице, а липсата й не обуславя недопустимост на първоинстанционното решение. По изложените съображения следва да се приеме че първоинстанционното решение е допустимо, като същото е и валидно, като постановено от компетентния за неговото разглеждане граждански съд, поради което въззивният съд следва да пристъпи към проверката на неговата материална и процесуална законосъобразност. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК и в съответствие с разпределената доказателствена тежест с доклада по чл. 146 от ГПК от първоинстанционния съд, в тежест на ищеца по делото е установяването на всички правноревевантни факти, обослувящи основателността на предявените искове срещу ответника П.Н.О./по отношение на ответницата Б.Р.Г.М., производството по делото е прекратено с влязло в сила определение на РС Разлог/. Не е спормо между страните по делото, а установява се и от събраните доказателства, че сградата ••••••••• /Florimont Heights/, находяща се на адрес •••••••••, се притежава в режим на етажна собственост, както и че процесният апартамент 13А се намира в нея. По делото е представено Удостоверение от 23.05.2013г., което подкрепя този извод относно режима на управление, както и регистрацията на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на ••••••••• (Florimont Heghts). Следва да се отбележи, че етажната собственост възниква ex lege в момента, в който отделните обекти в сградата са били придобити от лица, различни от първоначалния собственик и са станали собственост на тези лица, от който момент те са станали собственици и на общите части, визирани в чл. 38 ЗС (Решение № 201 от 20.01.2020г. по гр. д. № 2616/2018г., ГК, I г. о. на ВКС). Тъй като етажната собственост възниква ex lege са правноирелевантни доводите относно надлежното й регистриране и относно уведомяването на държавните органи за нея. Безспорно е установено по делото, че ответниците са съсобственици на процесния апартамент 13А, находящ се в сградата ••••••••• /Florimont Heights/, управлявана в режим на етажна собственост. Това се потвърждава и от Справка по кадастрална карта на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.11.14.1.15. Ответниците са придобили процесния имот чрез сключването на договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 143/19.11.2015г., том II, рег. № 2224, дело № 320/2015г. по описа на нотариус С.К., рег. № 505 на НК. В тази насока са и представените Справка № 1147036/23.09.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ - гр. Разлог. Това обстоятелство се потвърждава по несъмнен начин и от събраните по делото гласни доказателства. По делото са представени и приети като писмени доказателства Протокол от 25.08.2017г. от ОС на собствениците/обитатели/ползватели в етажната собственост на сградата ••••••••• (Florimont Heights) с административен адрес: •••••••••; Приложение към решение № 4 от протокол от 25.08.2017г. на ОСЕС на собственици/ползватели на сградата на •••••••••, посочващо дължимата годишна такса поддръжка в евро от всеки един от собствениците; Списък на присъстващите собственици/обитатели/ползватели на ОСЕС на Етажната собственост на сградата на •••••••••, проведено на 25.08.2017г.; Протокол от 14.08.2017 г. за обявяване на покана по реда на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС за провеждане на ОСЕС на сградата на •••••••••; Протокол от 28.08.2017г. за обявяване на изготвяне на протокол по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС от проведено ОСЕС на етажната собственост на сградата на •••••••••. В съответствие с правомощията на ОС на ЕС съобразно чл. 11 ал. 1 т. 5 от ЗУЕС, приети са решения за определяне на годишна такса за поддръжка и управление на общите части на сградата, в размер на 40лв. на кв.м. за година. На осн. чл. 6 ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, както и да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата. Решенията на ОС на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на ••••••••• (Florimont Heghts), приети на 25.08.2017г. не са били оспорени по реда на чл. 40 ал. 2 от ЗУЕС-по исков ред, чрез предявяване на нарочен иск за тяхната отмяна, каквито доказателства в настоящото производство не се твърдят и не са ангажирани от страните по делото. Недопустимо е да бъдат навеждани възражения за тяхната незаконосъобраност в рамките на настоящото производство от страните по делото, а съдът не може да приеме за разглеждане такова възражение, както и да се произнася по материалната и процесуална законосъобразност на решенията на ОС на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на ••••••••• (Florimont Heghts), приети на 25.08.2017г. Приетите решения са със задължителна сила и следва да бъдат изпълнявани от всички собственици, ползуватели и обитатели на самостоятелни обекти на собственост в сградата на •••••••••, независимо дали са участвали при провеждането на ОС на ЕС и дали са гласували при приемането на решенията на ОС. В тази връзка неоснователни се явяват всички релевирани от ответника възражения за незаконосъобразност на взетото решение от Общото събрание на етажната собственост, доколкото защитата срещу незаконосъобразност на взетите решения, всеки съсобственик може да получи само в рамките на нарочно производство по предявен иск по чл. 40 от ЗУЕС. Поради изложените съображения следва да се приеме, че приетите решения от Общото събрание на етажната собственост, обективирани в Протокол от 25.08.2017г. са законосъобразни, поради което същите следва на основание чл. 38, във вр. с чл. 51 ал.1 от ЗУЕС, да бъдат изпълнявани от всички собственици на апартаменти в сградата на •••••••••, какъвто несъмнено е и ответника П.Н.О.. Спорно по делото е дали ответниците са ползвали процесния самостоятелен обект в етажната собственост/ апартамент № 13А/, с оглед на своевременно направеното възражение по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС. Съобразно установената съдебна практика следва да се приеме, че в настоящия казус не е било необходимо ответниците да уведомяват етажната собственост за своето отсъствие. В хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е без правно значение дали е бил уведомен управителя на етажната собственост за обстоятелствата относими към разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС (Решение № 60181 от 20.10.2021г. по гр. д. № 86/2021 г., ГК, IV г. о. на ВКС). В този смисъл са и Решение № 93 от 06.10.2022г. по гр.д. № 395/2022г., ГК, I г. о. на ВКС и Решение № 28 от 20.01.2026г. по в.т.д. № 368/2025г. на Апелативен съд - София. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При направено по гражданско дело възражение по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната, която е направила възражението. Съдебната практика приема, че в случаите идентични на настоящия ищецът, ищецът следва да докаже елементите от правопораждащия фактически състав по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС (ДВ, бр. 26 от 2016 г.), а ответникът трябва да докаже възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (ДВ, бр. 57 от 2011г.), според които не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (Решение № 93 от 06.10.2022г. по гр.д. № 395/2022г., ГК, I г. о. на ВКС). В този смисъл са и Определение № 264 от 06.04.2021г. по гр.д. № 3899/2020г., ГК, III г. о. на ВКС. Доколкото нормата на чл. 51 ал. 2 ЗУЕС е императивна правна норма /в какъвто смисъл е решение № 60181 от 20.10.2021г. по гр.д.№ 86 от 2021г. на ВКС, ГК, IV г.о., /, етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл.51 ал.2 ЗУЕС /пребиваването в собствения му имот за период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през една календарна година/, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи. Неподаването на декларация за обстоятелствата по чл. 51 ал.2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва съдът автоматично да приеме, че няма основание за освобождаване на етажния собственик от плащане на разходите за управлението и поддържането на етажната собственост. Действително, невписването на това обстоятелство в книгата на етажната собственост представлява неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл. 7 ал.3 във връзка с чл. 7 ал. 2, т. 5 ЗУЕС, но законът не предвижда като последица от неизпълнението на това задължение изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗУЕС. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, ответникът следва да докаже възражението си по чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС/ДВ бр. 57 от 2011г./, според която не се заплащат разходите по ал. 1 за от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (Решение № 93 от 06.10.2022г. по гр.д. № 395/2022г., ГК, I г. о. на ВКС). В този смисъл са и Определение № 264 от 06.04.2021г. по гр.д. № 3899/2020г., ГК, III г. о. на ВКС. Определената от закона и съдебната практика и правилно възложена с доклада на първоинстанционният съд тежест на доказване, изисква от ответника извършването на пълно и главно доказване на обстоятелството че процесния по делото недвижим имотапартамент № 13А, от собственика, ползователят или обитателя, не е бил обитаван за повече от 30 дни в рамките на една каленадрна година, при това при изначало въведеното ограничение от процесуалния закон за доказване на неосъщствени факти със свидетелски показания. Установено е по делото по несъмнен начин, че ответника П.Н.О. и починалата му съпруга Б.Р.Г.М. са испански граждани, като същият живеят в •••••••••. Видно е от представеното пред РС Разлог и прието като писмено доказателство Удостоверение № 536500-2585 № 2/03.07.2023г. от МВР ОД Благоевград, че двамата нямат и не са имали статут на пребиваване в Р България, респективно заявен постоянен адрес в Р България, вкюлчително и за релевантния по делото период- 2019-2021г. Въззивният съд счата, че следва да бъде дадена вяра на приетото като писмено доказателство писмо с рег.№ 32820013690, екз.№2 от дата 27.05.2025 г. по описа на Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция ,,Гранична полиция”, от което се установява, че в автоматизирания информационен фонд (АИС „Граничен контрол”) в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. за ответника П.Н.О. има записи за преминавания през ГКПП на Република България, както следва: Влизане в РБ през ГКПП Аерогара София на 26.10.2021г. в 23:19ч.; Излизане от РБ през ГКПП Аерогара София на 28.10.2021г. в 12.35ч. Съдът приема за установено че ответника е посетил страната ни за два дни, като през останалото време няма данни да е влизал или напускал Р България, както и да е пребивавал в страната ни за по- продължителен период от време. Въззивнивят състав на съда отчита, че по отношение на преминаването на границите на Република България следва да се отчете, че през процесния период 2019г. - 2021г. са се осъществявали проверки на лицата, пресичащи границите на страната с другите държави- членки на ЕС, тъй като се касае за периода на Ковид пандемията. Затова регистрираните влизания и излизания в Република България са относими към доказването на обективно възможното присъствие и пребиваване процесния имот /в този смисъл решение № 1074 от 09.11.2022г. по в.гр.д. № 1325/2022г. на Окръжен съд – Бургас/. Въззивният съд намира че удостовереното обстоятелство въз основа на така приетото писмено доказателство- за еднократно посещение от ответника на страната ни само за два дни, се потвърждава и от събраните по делото свидетелски показания- показанията на Р.Д. и Й.Д.- Б., от които дори се установява, че при еднократното посещение на страната ответника П.Н.О. и починалата му съпруга- Б.Р.Г.М., са посетили само столицата- гр. София, като не са идвали до процесния имот в •••••••••. Гласните доказателствени средства и писмените доказателства по делото всъщност си кореспондират относно доказването- че ответниците лично не са обитавали апартамент 13А през процесния период. В този смисъл са показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците, както и тези ангажирани от ищцовата страна, които заявяват че не познават ответниците, но твърдят също така че не са ги виждали да посещават сградата на ••••••••• през процесния период. Доказателствата, че лично ответника П.Н.О. не е пребивавал в имота не изключват дължимостта на разходите по чл. 51 ЗУЕС, доколкото те се дължат и при обитаване от други лица (определение № 5405 от 25.11.2025г. по к.гр.д. № 947/2025г., II г.о. на ГК на ВКС). Според определение № 264 от 06.04.2021г. по гр. д. № 3899/2020 г., Г. К., III г. о. на ВКС, когато в тази хипотеза страната се позовава на правната възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС, в нейна тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т.ч. - както личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван. Следва да се съобрази съдебната практика, обективирана в определение № 5405 от 25.11.2025г. по к.гр.д. № 947/2025г., II г.о. на ГК на ВКС и Определение № 264 от 06.04.2021г. по гр. д. № 3899/2020г., III г.о. на ГК на ВКС, според която за да бъде основателно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС трябва несъмнено да се докаже и че имотът не е бил ползван и от лица, различни от етажния собственик, който е ответник по делото. Затова въззивният съд следва да анализира събраните доказателства и да формира фактически изводи относно това дали през процесния период- апартамент №13А не е бил използван от трети лица. Въззивният състав на ОС Благоевград, въз основа на самостоятелен анализ и оценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено и доказано по делото, че процесния имот- апартамент № 13А в сградата на •••••••••, не е бил обитаван за период по-дълъг от 30 дни в рамките на една календарна година и от трети лица, а не само от собствениците на имота. В тази насока следва да бъде отчетено общото състояние на сградата на етажната собственост •••••••••, която се определя от една от свидетелките на ответната страна като „безлюдна“ и „призрачна“, доколкото сградата е била постоянно заключена, като не се установи и доказа че същата е имала портиер, офрана или камериерки, за обслужване и поддръжка както на отделните апартаменти, така и на общите части на сградата/коридори, стълби, фоайета и др. / В тази насока съдът кредитира свидетелските показания на свидетелките Р.Д. и Й.Д.- Б., тъй като същите се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства. Свид. Р.Д. сочи, че ответниците са я били помолили, когато минава покрай сградата да наглежда и техния имот. Дори и тя обаче по принцип не е имала предоставена от ответниците възможност да влезе и да обитава апартамент № 13А. Според тази свидетЕ. през периода 2019г.- 2021г. тя не е влизала в сградата, в която се намира апартамента, тъй като сградата е била заключена, а самата Р.Д. по принцип не е имала и ключове за самия апартамент. Затова от показанията й не може да се направи извод, че трети лица, на които не е била възлагана грижа за имота, са имали възможност да го обитават. Свид. Й.Д.-Б. посочва, че през процесния период, когато й се е случвало да минава през •••••••••, три пъти е посещавала имота за да го наглежда- по веднъж на година. Сочи, че обаче по шест пъти на година се е опитвала да влезе в сградата, но достъпът е бил изключително труден. Тази свидетЕ. посочва, че ако е трябвало да остане, й е било заявено от служител на хотела, че за да се влезе в сградата ще е необходимо преди това да позвъни на телефон на служитЕ. на Гранд хотел •••••••••. Според свидетЕ.та това е означавало, че преди всяко влизане в сградата ще е трябвало да чака по 40 минути някой служител на хотела да дойде и да й отвори. Свид. Д.-Б. заявява, че никой не живее в тази сграда и че тя като е влизала веднъж в годината, не е срещала други хора. Твърди, че веднъж като е влязла зимата, преди процесния период, е нямало вода, като положението е било същото и при следващото й отиване. Заявява, че вътре в апартамента е имало ток, но такъв не е имало в общите части или дори и да е имало, е било тъмно и не са светели лампи. Свид. Д.-Б. заявява, че имотът никога не е бил отдаван под наем, а ответниците всъщност са искали това да се случи. Сочи и че през 2017г., преди процесния период, е имало направени резервации в Booking, които обаче е трябвало да бъдат отменени, поради това, че когато свидетЕ.та е влязла в имота за да може да го изчисти и да се оправи не е имало вода в сградата. За настоящия състав на ОС Благоевград се налага извода, че с оглед на общото състояние на сградата/липсата на захранване с ток и вода и липсата на отделни абонатни номера за собствениците/, обстоятелството че сградата е била постоянно заключена и не е била обитавана в нито една от своите части, обстоятелството че на входната врата липсва портиер или пазач и за трети- външни лица достъпа до сградата е обективно невъзможен, както и поради обстоятелството че се касае за периода на Ковид ограниченията за придвижване и контактуване, както и поради това че самото ••••••••• за продължителен период от време е било затворено за влизане на външни хора и под карантина, водят на извода че възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС наведено от ответниците още с отговора на ИМ е основателно, тъй като от доказателствата по делото се установява, че нито те, нито трети лица са обитавали процесния апартамент № 13А за период от над 30 дни на година през процесния период- 2019-2021г. Следователно са правилни крайните изводи на първоинстанционния съд, че възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е основателно поради което предявените искове са отхвърлени като неоснователни. Съвкупният анализ на събраните доказателства водят до извода на въззивният съд, че обстоятелствата предвидени в разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС са доказани, което обосновава извода за освобождаване на ответниците от задължението за заплащане за разноските за поддръжка и управление на общите части на сградата на ••••••••• за периода 2019-2021г. Легално определение на понятието „Разходи за управление и поддържане” се съдържа в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС /в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 82 от 2023г./, съгласно която разпоредба това са „разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата”. Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има решение на общото събрание на собствениците или на сдружението представляват необходимите и полезните разноски. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично - по аргумент на чл. 41 от ЗС, във връзка с чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС. В настоящия случай, исковата претенция срещу ответниците е основана на приети решения на ОС на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на ••••••••• (Florimont Heghts) на 25.08.2017г., с което е взето решение за заплащане на дейности по поддръжка и управление на общите части на сградата, т.е. за т.нар. „консумативни разходи” такива за текуща поддръжка и управление на етажната собственост /обективирани в т. 4 от Протокол от 25.08.2017г. на Общото събрание на собствениците на ЕС в сградата на „•••••••••“/. Нито с ИМ, нито в хода на производството пред първоинстанционния съд, ищеца е заявил заплащането на суми за разходи за необходими и полезни разноски, като такава претенция се заявява едва с въззивната жалба пред нъстоящата съдебна инстанция, което е процесуално недопустимо. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, съставът на ОС Благоевград намира за неоснователно оплакването, наведено с въззивната жалба от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на ••••••••• (Florimont Heghts), чрез пълномощника и адв. Б.- за неприложимост на възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС /в редакцията относима към процесния период, а именно преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 82 от 2023 г./, към исковата претенция по настоящото дело. Императивната разпоредба е съобразена с волята на законодателя да обвърже дължимостта на консумативния разход с фактическото ползване от собственика на обекта, тъй като последното предполага и фактическото ползване на общите части на сградата, в която се намира. В хипотезите на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС /в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 82 от 2023г./ е без правно значение дали е бил уведомен управителя на етажната собственост, тъй като това е условие за вземане на решение от общо събрание на етажната собственост само по отношение на преценката на обстоятелствата по чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС. /Решение № 60181 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г., IV г.о., ГК, /Решение № 60181 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г., IV г. о., ГК,/ /Решение № 93 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 395/2022 г., Г. К., I г.о. на ВКС/. Предвид горното обжалваното решение на РС Разлог следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По разноските: При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендират адвокатско възнаграждение в размер на 818.07евро, което не е прекомерно с оглед обстоятелството, че защита е осъществена по отношение на предявени няколко отделни искове пред РС Разлог. Фактическата сложност на делото не е особено висока, но следва да се отчетат усилията на адвоката, който е пълномощник на ответник- чужд гражданин, което изисква знания на чужди езици, повече усилия за съгласуване на защитните позиции и представянето на доказателства по делото. Воден от горното, Благоевградският окръжен съд,