Решение № 13162 от 26.7.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 60/2023 г.

Производството е по чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от Д. А. Ц. (ищец) срещу УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (ответник) искове, както следва:

1. конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № З-354/02.11.2022 г. на работодателя;

2. конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен юрисконсулт“ при ответника;

3. осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на 27 482, 64 лева за периода от 03.11.2022 г. до 03.05.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.01.2023г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „юрисконсулт“ в отдел „ПНО“, с код по НКПД....., въз основа на трудов договор за допълнителен труд при друг работодател № 225 от 19.03.2007 г., с 4- часово работно време, изменен с допълнително споразумение №118/10.04.2014 г., с което работното време е променено на 8 часа.

Със заповед № 525/13.10.2014г. трудовото правоотношение по договора за допълнителен труд било прекратено и по силата на трудов договор № 175/13.10.2014г. ищецът била назначена на длъжност „юрисконсулт“, като с допълнително споразумение № 40/12.02.2015 г. била назначена на длъжност „главен юрисконсулт“ в отдел „ПНО“, с код по НКПД...., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1800 лева и допълнително възнаграждение „клас прослужено време” в размер на 14% от брутното трудово възнаграждение. С допълнително споразумение № 2491/26.07.2022 г. бил изменен размерът на трудово възнаграждение от 3331.00 лева, както и определенo допълнително трудово възнаграждение в размер от 21% от брутното трудово възнаграждение за „клас прослужено време“ и „възнаграждение за специалност“ в размер на 50 лева.

Договорът бил прекратен от работодателя със Заповед № З-354/02.11.2022 г. на основание чл. 328, ал. 2, във връзка с Договор № РД-16-251/13.10.2022 г. за възлагане на управлението на лечебното заведение без предизвестие.

Счита заповедта за незаконосъобразна с твърдение, че уволнението било извършено на основание сключен договор за възлагане на управление - Договор № РД-16-251/13.10.2022 г. и Протокол № РД-16-250/13.10.2022 г., но същият не съставлявал договор за управление. В този смисъл посочва, че управлението на структурите, осъществяващи медицински дейности в лечебните заведения за болнична помощ, се извършвало от колективен орган - съвет на директорите, на който министърът на здравеопазването, като едноличен собственик на капитала, е възложил управлението на лечебното заведение с Договор за възлагане на управлението № РД-16-557/09.09.2021 г., който бил сключен от между министъра и членовете на съвета на директорите, като обстоятелството дали този орган ще определи един и/или повече от своите членове, които да осъществяват оперативното му вътрешно управление, съставлявало въпрос на вътрешна организация. В процесния случай с Протокол № РД- 16-250/13.10.2022 г. относно взетите решения от министъра на здравеопазването била приета промяна в персоналния състав на управителния орган чрез замяна на един член с назначения на негово място проф. д-р Ат. Й., който е назначен за срок до провеждането на конкурс. Поддържа, че сочената промяна нямала характер на договор за ново възлагане на управлението, доколкото и от вписаните в публичния Търговски регистър обстоятелства било видно, че не е обявяван нов договор за възлагане на управление по партидата на ответното дружество, а последният такъв бил сключен на 09.09.2021 г., поради което и за работодателя не било възникнало потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Договорите за управление и за контрол в публичните предприятия се сключвали за срок от 3 до 5 години, съобразно разпоредбата на чл. 53 от Правилника за приложение на Закона за публичните предприятия, като в процесния случай тази хипотеза също не била налице, тъй като от сключване на договора за управление от 09.09.2021 г. до уволнението на ищеца на 03.11.2022 г. са изтекли повече 9 месеца. С оглед на това, че УМБАЛ „Александровска“ ЕАД съставлявало държавно публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПП, по отношение на което не била предвидена законова възможност за назначаване на член на съвет на директорите „до провеждане на конкурс“, а назначаването на новия изпълнителен директор е било временно - до провеждане на конкурс и единствено за попълване състава на съвета на директорите, поради което и договорът нямал характер на такъв за управление. Договорът не съдържал и бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, което съставлявало изискуемо съдържание за този вид договори, така и не била разработена бизнес програма, която новият изпълнителен орган да предложи и която следва да изпълни по време на мандата си. С оглед обстоятелството, че изпълнителният директор бил назначен като временно изпълняващ длъжността и без да има мандат, той не е бил изправен и пред необходимостта да сформира свой ръководен екип. Заеманата от ищеца длъжност не била ръководна, доколкото извършваната от ищеца дейност по предоставянето на правни услуги нямала определящо значение за стопанските резултати на болницата и не била пряко свързана с основната дейност на болницата - диагностиката и лечението на пациенти, както и не била част от поставените бизнес цели и програмата за постигането им, предвидени в договора за управление. По изложените съображения прави искане за признаване на уволнението за незаконосъобразно, неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира обезщетение за оставането си без работа за периода от 03.11.2022 г. до 03.05.2023 г. Прави искане за присъждане на разноски в производството. Представя доказателства и прави искания по чл. 190 ГПК.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 175 от 13.10.2014 г., изменен с допълнително споразумение № 40 от 12.02.2015 г., в рамките на което ищецът изпълнявала длъжността „главен юрисконсулт“ при уговорено трудово възнаграждение в твърдения размер съгласно допълнително споразумение № 2491 от 26.07.2022 г. Поддържа, че с оспорената заповед същото било законосъобразно прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 КТ– поради сключване на договор за управление, като същата е издадена от компетентно за това лице– новоназначеният изпълнителен директор– проф. д-р Ат. Й.. Същият бил избран за член на Съвета на директорите въз основа на решение на едноличния собственик на капитала на болницата– Министерство на здравеопазването, по Протокол № РД-16-250 от 13.10.2022 г., а с решение по т.1 от протокол от 13.10.2022 г. бил избран за изпълнителен директор, като и двете решения били вписвани по партидата на дружеството в Търговския регистър. На 13.10.2022 г. бил сключен договор за възлагане на управление № РД-16-251, считано от която дата новоизбраният управител е започнал да изпълнява задълженията си, а освен това същият предвиждал препращане към приет от едноличния собственик на дружеството бизнес план за преходен период- „Бизнес програма за развитие на УМБАЛ „Александровска" ЕАД за периода април 2021 г. - април 2024 г.”, съдържащ подробна и изчерпателна информация относно икономическите показатели и бизнес цели, които е следвало да бъдат постигнати, като този план е продължил да бъде изпълняван от новоизбрания изпълнителен директор. Твърди, че заеманата от ищеца длъжност е била част от ръководството на предприятието, тъй като според включените в длъжностната характеристика трудови функции тази длъжност има ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определена група служители, както и по отношение на служебната дейност на болницата, така и длъжността била част от управленския екип на работодателя и същата била пряко подчинена на изпълнителни директор длъжност.

Поддържа, че изпълнителният директор законосъобразно е упражнил правомощието си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, като същото е извършено в рамките на 9- месечния срок след започване изпълнението на договора за управление и прекратителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ се прилагало по икономически съображения, доколкото при възлагането на управлението се преследвала определена стопанска цел, за чието изпълнение била предоставена възможност на представляващия болницата да сформира нов управленски екип в деветмесечния срок от осъществяване на възлагането. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Представя доказателства. Претендира разноски.

В ход по същество представителят на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени. Навежда довод, че представения договор не е такъв за управление, няма бизнес програма, а представената не е подписана и одобрена, както и че длъжността не е ръководна. В срок представя писмени бележки по спора, в които навежда доводи, посочени в исковата молба и заявени в ход по същество.

Представителят на ответника в своята съдебна реч моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е трудов договор № 175/13.10.2014г., допълнително споразумение към него № 40/12.02.2015г. и допълнително споразумение № 2491/26.07.2022г., по силата на които последни два документа ищецът е бил назначен на длъжност – „главен юрисконсулт“ при ответника с 8-часово работно време при основно месечно трудово възнаграждение от 3331.00 лева с допълнителни възнаграждения – клас прослужено време 21% или 699.51 лева и за специалността – 50.00 лева.

Към него е приложена длъжностна характеристика за заеманата позиция, съгласно която в основните задължения на служителя се включват да ръководи, организира и контролира работата в отдела; да ръководи, организира и осъществява правното представителство на лечебното заведение; да организира и отговаря за законосъобразното прилагане на нормативните актове и други. Длъжността е в обхвата на отдел „Правно-нормативно обслужване“, а съгласно последния трудов договор – дейността е с работно място – административни дейности, подчинени на изпълнителния директор, отдел Правно- нормативно обслужване.

Страните не спорят, че правоотношението е било прекратено със заповед № З- 354/02.11.2022 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ. В заповедта е указано на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие и по чл. 224 КТ – за неизползван платен годишен отпуск в размер на 107 дни.

С протокол от 13.10.2022г. едноличния собственик на капитала е назначил проф. д-р Ат.

Ст. Й. като член на Съвета на директорите на „УМБАЛ Александровска“ ЕАД.

С протокол от 13.10.2022г. от проведено заседание на Съвета на директорите на ответното лечебно заведение е взето решение и единодушно е избран за изпълнителен директор проф.д-р Ат. Ст. Й. и на последния е възложено да извърши необходимите действия по вписване на промените по партида на дружеството-работодател.

На 13.10.2022г. между министъра на здравеопазването като орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в ответното ДП и проф.д-р Ат. Ст. Й. сключен договор за възлагане на управлението на предприятието. По силата на договора, министърът възлага, а проф.д-р Ат. Ст. Й. приема, като изпълнителен директор да управлява ответното ДП за срок „до провеждане на конкурс“. В чл.9 от Договора е предвидено, че изпълнителният директор управлява и представлява лечебното заведение, организира и контролира изпълнението на бизнес програмата на лечебното заведение и ежегодното актуализиране, както и достигането на конкретните икономически показатели, заложени в нея; извършва всички действия като работодател; отговаря за финансовото управление на лечебното заведение; организира съставянето на ГФО, КФО, АД, дава отчет за своята работа, отговаря за кадровата политика. Възнаграждението на изпълнителния директор се определя по реда на чл. 56 ППЗПП и решение на едноличния собственик на капитала по чл. 56, ал. 13.

Налични по делото са копия от справки в Търговски регистър, от които е видно, че проф.д-р Ат. Ст. Й. е вписан като член на съвета на директорите.

Приложена е бизнес програма за периода април 2021г.-април 2024г. за развитие на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД.

За периода след уволнението от 03.11.2022г. до приключване на съдебното дирене пред тази съдебна инстанция ищецът не е постъпил на друга работа /л.78-79/.

Изслушано и прието по делото е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което се приема за обективно и компетентно дадено. Вещото лице по него е дало отговори, че брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец на ищеца /м.10.2022г./ е в размер на 4580.44 лева, включващо основно месечно възнаграждение 3331.00 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 699.51 лева, възнаграждение за специалност 50.00 лева, възнаграждение 400.00 лева /в о.с.з. вещото лице пояснява, че това е възнаграждение за подготовка на заседания и водене на протоколи от заседания на съвета на директорите, както е посочено и в самото заключение - съгласно допълнително споразумение № 414/09.12.2014г./, както и СБКО 99.93 лева; че обезщетението по чл. 225 КТ за периода 03.11.2022г.-02.05.2023г. /шест месеца/ възлиза на 24483.06 лева. Разпитано, вещото лице поддържа заключението си и обяснява, че възнаграждението за подготовка на заседание има постоянен характер и зависи от броя на заседанията, по които лицето се явява. Отговаря, че възнаграждението за СБКО е част от социална програма и е за всеки месец, освен ако работодателят реши друго, при което заявява, че при определяне размера на обезщетението този компонент не е включен като част от БТВ.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата, установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по делото.

В настоящия случай се доказа, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение възникнало с подписване на трудов договор № 175/13.10.2014г., допълнително споразумение към него № 40/12.02.2015г. и допълнително споразумение № 2491/26.07.2022г., ищецът е бил назначен на длъжност – „главен юрисконсулт“ в отдел „ПНО“ при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, както и че това правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед № З-354/02.11.2022 г. на изпълнителния директор на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

Спорно е осъществяването на фактическия състав по чл. 328, ал. 2 КТ, пораждащ правото на работодателя да упражни потестативното си право.

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани със следните оспорвания: документите, на които се позовава работодателят, не са изпълнени със съдържанието, изискуемо по чл. 328, ал. 2 КТ – липса на договор за управление и липса на съдържанието на такъв в представения по делото, липсата на бизнес програма, липсата на проведен конкурс за назначението; ищцата не е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните предпоставки: компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; ищецът да е бил измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Основанието за уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е сключеният договор за управление и възложените с него на управителя задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнение на определената с него бизнес програма, като именно за изпълнението на която и за ефективната дейност на ръководената от него стопанска дейност, законът предоставя на управителя и право да си подбере нов екип по негова преценка.

В конкретния случай съдът приема, че ищцата е заемала длъжност, която е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ вр. чл. 328, ал. 2 КТ. Съгласно цитираната дефинитивна правна норма "Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. Следователно, тази разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в "ръководството на предприятието" са включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се облекчи управлението на предприятието новият ръководител, комуто е възложено управлението на дружеството или поделението - работодател, по силата на договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването на този договор членствения състав на своя управленски екип. В това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Тази преценка на новия ръководител е автономна, субективна, поради което не подлежи на съдебен контрол. Трайната практика на съдилищата приема, че когато дефинира правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ не се занимава с въпроса за деловите и професионални качества на служителите, които могат да бъдат уволнени на това основание. Изхожда се от идеята да се даде възможност на лицата, на които е възложено управлението на предприятието, свободно да подберат своя екип от ръководни специалисти. Съгласно непротиворечивата съдебна практика въпросът дали един служител е част от ръководството на предприятието се разрешава при преценка на естеството на възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в "бизнес плана, респ. концепцията" стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, от които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, от които постигането на тези резултати не зависят. Това е специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, като при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да се съобразят задълженията му по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. От значение за тази преценка са специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес - цел. За да бъде едно лице служител от „ръководството на предприятието“ е достатъчно да му бъде възложено ръководството, дори само на един етап (или фаза) от трудовия процес, независимо от това има ли подчинени и колко са те. /решение № 78 от 11.02.1995г. по гр.д. № 1168/94г. III ГО на ВС/. Без значение за определянето на една длъжност като ръководна е дали в структурното звено, за трудовия процес в който отговора служителят, се изпълнява основния предмет на дейност на предприятието или съпътстваща го дейност.

В случая, конкретно възложените трудови функции на ищцата са установени от представената длъжностна характеристика и Правилник за устройството, функциите и дейността на ответното ДП. Възложените на ищцата дейности са такива по упражняване на ръководство, организация и контрол на работата в отдела – Правно-нормативно обслужване“, по ръководство, организация и осъществяване на правното представителство на лечебното заведение; по организиране и отговаряне за законосъобразното прилагане на нормативните актове; по координиране и организиране сключването на договори между лечебното заведение и трети лица; по даване на разяснения по прилагането на нормативните актове на ръководството или други структурни звена при поискаване и по необходимост и други. Отделно от това, ищцата е била пряко подчинена на генералния директор на изпълнителния директор на лечебното заведение /виж длъжностната характеристика, трудовия договор и чл.12 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД/.

Според настоящия съдебен състав по делото се установи, че предприятието - работодател е възложило управлението чрез договор за възлагане на управлението на дадено лице след сключване на трудовия договор с ищеца и преди неговото прекратяване. Видно от договор № РД-16-251/13.10.2022г. /л. 100-107/ лицето, упражняващо правата на държавата спрямо публичното предприятие – ответника, е министърът на здравеопазването. Именно той е сключил на 13.10.2022г. с проф. д-р Ат. Ст. Й. – член на Съвета на директорите на ответното дружество, на основание чл. 52, ал. 1 Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия договор за управление. По силата на този договор на Ат. Ст. Й. се възлага да управлява дружеството, като се задължава да представи парична гаранция в размер на 3-месечното брутно трудово възнаграждение по чл. 54, ал. 1, т.5 от Правилника /протокол на едноличния собственик на капитала л. 98, чл. 30 от договора/, а възнаграждението е уговорено като зависещо от финансовите резултати на дружеството /чл. 12, ал.1 от договора, който препраща към чл. 56 от Правилника и към решение на едноличния собственик, където това изрично е записано л.98/.

Според чл. 244, ал. 7 ТЗ отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Съгласно чл. 54, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, към който чл. 64 от Закона за лечебните заведения препраща за тази хипотеза, в договора за управление или за контрол се определят като задължителни реквизити, както следва: правата и задълженията на страните, размерът на възнаграждението и начинът на плащането му, отговорността на страните при неизпълнение на договора, основанията за прекратяване на договора, размерът на паричната гаранция, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение, която те дават за своето управление, взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване на договора до заличаване на името на освободения член на орган за управление или контрол в Търговския регистър. Съдебната практика застъпва становището, което се споделя и от този състав, че договора за управление на предприятието е граждански договор със страни собственикът на предприятието /принципалът/ и лицето, което ще управлява предприятието. Според чл. 235, ал.1 и ал.2 от Търговския закон членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. Съвета на директорите може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството, което съгласие може да бъде оттеглено по всяко време. Оттук следва, че със сключването на договор за възлагане на управлението между принципала и съвета на директорите, последният поема задължението да управлява и представлява акционерното дружеството – работодател. Дали и кога впоследствие някои от членовете на съвета на директорите ще бъде избран за изпълнителен директор е без значение за фактическия състав на основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Това е така, защото избраният за изпълнителен директор ще действа като пълномощник на съвета на директорите. В този смисъл е решение №179/о4.06.2012г. по гр.д. № 665/2011 г., IV ГО, ВКС. Обстоятелството, че договорът за управление не е вписан, не рефлектира върху съществуването на такъв договор и законността на уволнението, тъй като законът не въвежда изискването този договор да бъде вписан или обявен.

В отговор на оплакването, законът и съдебната практика не поставя условието уволнение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ да се извършва само от изпълнителен директор, заемащ длъжността след конкурс. Напротив, такова изискване няма и съдебната практика го е отчела, поради което релевираното възражение не се споделя.

По делото се установява, че на 13.10.2022г. е сключен договор за възлагане управлението на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД между министъра на здравеопазването като упражняващ правата на държавата – принципал и проф. д-р Ат. Ст. Й. като изпълнителен директор. На 13.10.2022г. съветът на директорите е избрал проф. д-р Ат. Ст. Й. за изпълнителен директор на дружеството. Процесната заповед за уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ е подписана от изпълнителния директор на дружеството и връчена на 02.11.2022 г. на ищцата Д. А. Ц., т.е. след започване изпълнението по новия договор за възлагане на управление в рамките на законовия 9-месечен срок, предоставен на новия изпълнителен директор да подбере ръководния си екип. Договорът е писмен и съдържа всички необходими според ТЗ и Правилника реквизити. Представеният договор, в чл.9, ал.1, т.2, съдържа посочване на конкретните задължения на изпълнителния директор, сред които е да организира и контролира изпълнението на бизнес програмата на лечебното заведение и ежегодното актуализиране, както и достигането на конкретните икономически показатели, заложени в нея. Самата бизнес програма също е приложена по делото, относима е за периода м.04.2021г.-м.04.2024г., поради което се приема, че е налице поставена бизнес задача и бизнес програма. Бизнес програмата е оспорена с конкретни доводи едва в ход по същество, които съдът намира за заявени извън преклузивния срок, поради което основава изводите си на нея. Действително, законът въвежда изискването /чл. 57, ал. 6 Правилника/ за одобрение на бизнес програмата, но при все че програмата е за предходен период, то тя се явява и конклудентно одобрена. Според този съдебен състав, след като в предприятието са били поставени за изпълнение определени стопански цели, въз основа на бизнес план за предходен период, който продължава да бъде изпълняван и поради това е сключен нов договор за управление, няма значение дали задачите и бизнес програмата са нови и кога са били възложени - преди или след възлагане на управлението, доколкото съществуването им е от значение за самото сформиране на управленски екип от управляващия предприятието в законовия деветмесечен срок и това следва от съдържанието на сключения договор за управление. Ето защо няма законова пречка лицето, на което е възложено да продължи да изпълнява одобрения за предходен период бизнес план, в деветмесечния срок да прекрати трудовото правоотношение на лице от ръководство на предприятието, по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, като упражни правото по чл.328, ал.2 КТ.

От съдържанието на бизнес програмата се извежда, че на ищцата са били възложени дейности, от които зависят пряко стопанските резултати на предприятието - организиране и контрол на оправно-нормативния процес, а длъжността, заемана от ищцата, е била пряко подчинена на изпълнителния директор на предприятието. Резултатите, заложени в бизнес програмата, са свързани с финансовия план и прогноза, подобряване на вътрешната комуникационна среда, оптимизиране и развитие на болничната инфраструктура, гарантиране на финансовата устойчивост на болницата, посоки за подобряване развитието на човешките ресурси на лечебното заведение, оптимизиране качеството на медицинската дейности и иновации в методи на диагностика и лечение. Посочените дейности имат отношение към възложените на ищеца дейности с оглед неговата длъжност, тъй като реализирането им е непосредствено свързано с решаването на правни въпроси, включително изразяване на становища, и подготовка на документи /така на стр.61-62 от бизнес програмата като слабост е констатирана промяна в нормативната уредба и е заложено извършването на действия по констатираните слабости; на стр.68 е предвидено сключването на нови договори/.

По изложените мотиви се приема, че работодателят е уволнил законосъобразно ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод съдът не достигна. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение е предявен в размер на 27 482, 64 лева за времето, през което ищецът е останал без работа след твърдяното незаконно уволнение в периода от 03.11.2022 г. до 03.05.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.01.2023г., до окончателното плащане. Уважаването на този иск предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния период. В случая съдът не достигна до извод за незаконност на извършеното уволнение, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. По делото се претендират такива за юрисконсултско възнаграждение, което се присъжда в размер на 200.00 лева съгласно чл. 23, т. 1 НЗПП и съобразно предявените три иска.

С аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и за платеното възнаграждение на вещо лице остават за сметка на бюджета.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,