Решение № 312 от 16.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 468/2022 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от синдиците на „КТБ“ АД - в несъстоятелност против решение № 260012 от 06.01.2022 г. по т.д.№ 1119/ 2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав, с което са отхвърлени предявените от синдиците на КТБ АД /н./ искове с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 от ТЗ за осъждане на ответниците Г. Х., О. Р., И. З. и А. П. да заплатят на КТБ АД /н./ солидарно, а в условията на евентуалност - разделно, сумата от 16 152 222, 05 лева, представляваща обезщетение за вреди от поведението на ответниците, в качеството им на администратори на банката, изразяващо се във вземане на решение на 16.05.2013 г. за сключване на договор за банков кредит с „Дивал 59“ ЕООД в нарушение на задълженията им по договорите за управление и с което банката е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 646 088, 88 лв.Подържа се, че решението е незаконосъобразно.Неправилно съдът приел, че от действията на ответниците банката не е претърпяла вреди, изразяващи се в несъбрани вземания по процесния договор за банков кредит, а също така липсва причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и вредите.Макар съдът да приел, че ответниците, като членове на Управителния съвет на КТБ АД /н/, не са изпълнили вменените им от Правилника за кредитната дейност задължения, тъй като са взели решение за сключване на договор за банков кредит в пълно нарушение на предвидената в Правилника процедура и при липса на изискуемите документа и становища, които да послужат като основа за отпускане на исканите средства, съдът неправомерно приел, че не е налице причинна връзка между противоправното поведение на ответниците, изразяващо се във взетото решение за сключване на процесния договор, и настъпилите за банката вреди, изразяващи се в непогасената и несъбираема главница по кредита. Този извод съдът е направил въз основа на преценката, че предвиждането на обща клауза в решението на УС за учредяване на особен залог върху активи на стойност минимум 120% от размера на кредита, без да е налице конкретизация и оценка на тези активи и без усвояването на кредита да е поставено в зависимост от надлежното учредяване на обезпеченията, е годно да обоснове добросъвестното изпълнение на задълженията на ответниците.В настоящия случай кредитоискателят не е посочил конкретни активи, които ще служат за обезпечение и не е извършена оценка на някакво имущество на дружеството, поради което взетото решение от УС за учредяване на особен залог върху активи на стойност минимум 120% от размера на кредита не почива на достоверна информация относно наличието на конкретни активи, които могат да послужат за обезпечение на кредита, съответно на оценка на тези активи с оглед преценката относно достатъчността на обезпечението, както изисква Правилникът за кредитната дейност.Неправилно съда приел, че дружеството- кредитополучател притежавало имоти тъй като по делото нямало доказателства в тази насока. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявения иск бъде уважен.Претендират се направените по делото разноски. От въззиваемия И. А. З. е постъпил отговор, в който подържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се иска да бъде потвърдено. От въззиваемия А. П. е постъпил отговор, с който се оспорва подадената жалба.Подържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.От страна на ищеца по делото- настоящ жалбоподател не били ангажирани доказателства относно размера на вредата и кога е възникнала. Правилно СГС приел, че КТБ АД /н/ се е разпоредила с вземанията по процесния договор за кредит при неясни условия.От заключението на назначената по делото счетоводна експертиза било установено, че вземането на банката по процесния договор за кредит е продадено и отписано на 20.11.2018 г. но не било изяснено за каква сума е продадено същото, поради което и размера на вредата не бил установен.Подържа се, че вреда за банката не е налице, тъй като банката е разполагала с вземане, което правилно е оценено от съда като актив на банката.Съдът дал указание на ищеца да докаже настъпването на вредата и размера й, но по делото не били ангажирани доказателства в тази насока. От въззиваемия Г. Х. е постъпил отговор, в който оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Подържа се, че от страна на жалбоподателя –ищец по делото не са ангажирани доказателства за наличието на вина у ответника за причинената на банката вреда. От въззиваемия О. Н. по делото не е постъпил отговор. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от синдиците на „КТБ“Ад/в несъстоятелност/ срещу Г. Х., О. Р., И. З. и А. П. при условията на солидарна отговорност, а в условията на евентуалност разделно, искове с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, вр.чл.240, ал.2 ТЗ за заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 16 152 222, 05 лв. от поведение на ответниците, в качеството им на администратори на банката /членове на управителния съвет/, изразяващо се във вземане на решение на 16.05.2013 г. за сключване на договор за кредит с „Дивал 59“ ЕООД от същата дата в нарушение на задълженията им по договорите за управление, нормативните и вътрешните правила на банката относно анализ и преценка на риска и кредитоспособността на кредитополучателя и относно обезпечаване на задълженията му по договора за кредит.Подържа се от ищеца, че ответниците като членове на УС на КТБ АД/н./ са взели на 16.05.2013 г. по искане на „Дивал 59“ ЕООД решение за отпускане на кредит в размер на 17 000 000 евро за срок до 10.04.2018 г., въз основа на искане, постъпило на датата на вземане на решението на УС. Ответниците, в качеството на администратори по смисъла на §1, т.2, б.“а“ ДР на ЗБН за периода, в който са били членове на управителния съвет на банката, имали задължение да изпълняват функциите си с грижата на добрия търговец и в интерес на управляваното дружество. Подържа се, че решението за отпускане на кредит на Дивал 59 ЕООД е взето в нарушение на задълженията им, произтичащи от договорите за управление, добросъвестността и Правилника за кредитната дейност на банката, действал към онзи момент, тъй като към искането за отпускане на кредит не са представени изискуемите документи относно правния статут на кредитоискателя и предлаганото обезпечение, финансови документи относно финансовото му състояние, не е направен правен анализ и анализ на кредитния риск, оценка на кредитоспособността на клиента, не са поискани документи относно предлаганите обезпечения. Банката предприела принудително изпълнение по договора за кредит, в рамките на което не било открито никакво имущество на Дивал 59 ЕООД. Ответниците оспорили предявения иск като подържат, че при вземането на решение за отпускане на кредита не са допуснали претендираните от ищеца нарушения.Оспорват да е налице вреда, произтичаща от решението за отпускане на кредит, като оспорват вземанията по кредита да са несъбираеми, а ако са такива, то това е настъпило в причинна връзка с поведение не на ответниците, а на назначените квестори и синдици на банката, които не са предприели никакви подходящи действия за събиране на кредита и обезпечаване на претенциите. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна следното: Съдът е приел за безспорно по делото, че към 16.05.13г. когато е взето решение за сключване на договор за кредит с Дивал 59 ЕООД ответниците са били членове на управителния съвет на банката и са освободени от тази длъжност с решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г.Ответниците, в качеството си на членове на управителния съвет имали задължения, произтичащи от общите правила на чл.237 ТЗ да изпълняват функциите си по управление и представителство на банката с грижата на добър търговец и в интерес на дружеството и неговите акционери, както и задължения произтичащи от сключените договори за управление, които представляват детайлизиране на общо формулираните в закона задължения /т.4 от представените договори за управление/ - да организират и контролират цялостната дейност на банката в съответствие с решенията на Общото събрание на акционерите, Надзорния съвет и Управителния съвет; да упражняват цялостен контрол върху текущата дейност на банката; да решават дали да се сключат и да сключват сделки от името на банката, да управляват имуществото на банката съгласно закона, решенията на органите й, да се разпореждат с финансови средства, да упражняват контрол върху операциите и счетоводството; задължения да участват в заседанията на УС; да представляват банката заедно всеки двама от тях.По делото е представен Правилник за кредитната дейност на банката.В чл. 15 от Правилника е предвидено, че кредитната дейност се основава върху принципите на доходност, ликвидност и сигурност, както и на принципите на икономичност, разделност на функциите и компетенциите по анализа, сключването, управлението и контрола върху кредитните сделки с цел минимизиране на кредитния риск. Определението на кредитен риск е дадено в чл.19 и това е вероятността банката да понесе загуби, водещи до намаление стойността на активите й в резултат на неизпълнение на задълженията на кредитополучателите в съответствие със сключените договори, като целта на банката при управлението на кредитния риск е да се максимизира коригираната с риска възвращаемост чрез поддържането на кредитна рискова експозиция във възприетите рамки по отношение на допустимия риск.В чл.25 от Правилника са посочени органите на управление на кредитния риск и това са Кредитния съвет и Кредитния комитет.Съответно кредитният съвет е постоянно действащ специализиран консултативен орган, който разглежда предложенията на управление „Кредитиране“ и на ръководителите на подразделения за сключване на кредитни сделки и представя обективна оценка на параметрите на предлаганата кредитна сделка на изпълнителните директори или управителния съвет, като числеността му се определя от Управителния съвет, а дейността му се регулира от правила, приети от Управителния съвет и одобрен от Надзорния /чл.26/.Съответно Кредитния комитет е орган за наблюдение, оценка, класифициране и провизиране на рисковите експозиции, в това число и на сключените кредитни сделки, чиито състав, организация и задължения също се установяват с вътрешни актове, чието съществуване и съдържание не се установява по делото.Съдът подробно е разгледал процедурата по отпускане на кредитите от кредитоискателите.Съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че предвидената процедура по отпускане на кредити в случая не е спазена, тъй като конкретното искане за отпускане на кредит е разгледано в деня на подаването му, без към него да са представяни каквито и да било документи, освен решението на едноличния собственик на Дивал 59 ЕООД за подаване на искането, за учредяване на обезпечение чрез особен залог на вземания по банкови сметки в КТБ АД и за учредяване на залог/ипотека на активи на стойност минимум 125 %.Липсвали каквито и да било документи относно правен статут, финансово състояние и притежавани, активи, оценка на същите, липсва становище на кредитен специалист, съгласуване с ръководител на финансов център, правен анализ, анализ на кредитния риск и изобщо е неясно в кое точно подразделение е подадено искането, тъй като по никакъв начин не е заведено в регистър. За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че за да носят отговорност ответниците обаче е необходимо именно във връзка с неизпълненото задължение при вземане на решението за сключването на сделката за банката да са настъпили вреди.Според съда по делото не е доказана причинна връзка с нарушената процедура по проверка и оценка на искането за кредит и настъпилите вреди за банката.Решението на ответниците в качеството им на членове на УС на банката за сключване на договора за кредит предвиждало единствено учредяване на особен залог върху активи на стойност минимум 120 % от стойността на кредита, без те да са конкретизирани, като поставянето на подобно условие изпълнява изискванията за добросъвестно изпълнение на задълженията на ответниците.Съдът е приел, че са неоснователни доводите на ищеца, че липсата на конкретизация на активите, които да послужат за обезпечение, респективно поставянето на учредяването им като условие за предоставяне на кредита са довели до предоставяне на средства от банката, без обезпечаване на възможността за принудително им събиране.Съдът е приел, че Правилника за кредитиране не съдържа никакви конкретни изисквания относно вида на обезпеченията, нито задължително изискване за обезпеченост на всички кредити.В деня на сключване на договора за кредит е сключен и договор за особен залог на вземания на кредитополучателя от КТБ АД. Вписването на този договор в ЦРОЗ е без правно значение за действителността му с оглед действаща към датата на сключването му правна уредба, съгласно която вписването има значение само за противопоставимостта на правата на заложния кредитор, като невписването му не е довело до никакви негативни последици, тъй като до поставянето на банката под специален надзор не се установява да е възникнало неизпълнение на кредитополучателя, обуславящо необходимост от принудително изпълнение, а след тази дата учредяването на залог върху вземания от КТБ АД е без всякакво практическо значение.Съдът е приел, че сключеният договор за кредит съдържа изискване за учредяване на обезпечение чрез активи на определена стойност и макар и учредяването му да не е поставено като изискване за усвояване на кредита изрично, то доколкото срокът за усвояване на кредита изтича след срока за учредяване на обезпеченията, а изпълнението на всички условия по договора, каквото е и учредяването на обезпечение, е основание за банката да откаже предоставяне на кредита/т.7 от договора/, то задължение да следи за липсата на учредени при усвояването му други обезпечения извън залога на вземания е на съответния служител, който е разрешил предоставяне на средствата за усвояване-т.е. От представените по делото доказателства съдът е приел, че със същия кредитополучател банката е сключвала множество договори за кредит преди този от 16.05.2013 г., като към 16.05.2013г. банката е разполагала с необходимите документи за правното му положение, притежаваните активи, данни за свързаност, съответно нееднократно е извършвана оценка на кредитоспособността на дружеството- представени са формуляри за комплексен кредитен рейтинг от 31.12.2012 г., 31.01.2013 г., 28.02.2013г., 31.03.2013г., както и за определяне на вътрешен кредитен рейтинг към 31.12.2012г., представяни са баланси към края на всяка година след 2009г., включително към края на 2012 г. и 2013 г., извършвани са прегледи и анализи на сключените договори за кредит и на финансовото състояние по представените отчети, които съдържат заключения на съответните изготвили ги длъжностни лица, че дружеството има много добър рейтинг, изпълнява задълженията си, включително предсрочно, като съответните доклади и анализи касаят период непосредствено предхождащ сключването на договора от 16.05.2013 г., респективно заключенията им са валидни и към датата на сключването му.От представените документи за сключените договори за кредит с Дивал 59 ЕООД, поканата от банката за обявяване на предсрочна изискуемост и издадените заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителни листове по гр.д.№ 63293/2015 г., 63304/2015 г., 63298/2015 г., 63295/2015 г. на СРС, съдът е установил, че по процесния договор за кредит и по сключените преди него договори от 30.09.2009 г., 15.03.2010 г., 22.07.2011г., 19.10.2012 г. кредитополучателят е изпълнявал задълженията си да заплаща погасителните вноски, като е изпаднал в просрочие едва след поставяне на банката под специален надзор, като най-ранното просрочие е от 25.06.2014 г. по договорите за кредит от 15.03.2010 г., 22.07.2011г., 19.10.2012 г. и процесния договор, а по договора за кредит от 30.09.2009 г. – от 25.07.2014 г. По процесния договор за кредит Дивал 59 ЕООД е погасило освен дължимите лихви от датата на сключване на договора до 25.05.2014 г., и повече от половината от усвоената главница от 17 000 000 евро, като непогасената част е в размер на 8 258 500 евро съгласно издадената по искане на ищеца заповед за изпълнение. От представените по делото доказателства съдът е констатирал, че дружеството е притежавало недвижими имоти в гр.София и Община Попово, акции във Велинград Пропъртиз АД, които е заложило в полза на КТБ АД с джиро от 10.01.2012 г. С оглед представените доказателства съдът е приел, че решението на ответниците от 16.05.2013г. за сключването на договора за кредит не е довело до сключването на високо рискова сделка с кредитополучател, чието финансово състояние и правно положение изключва възможносттите му да върне получения кредит доброволно или възможностите за принудителното му събиране, тъй като всички кредити на дружеството са обслужвани редовно до датата на вземането на решението, а и след тази дата в период на повече от година, кредитополучателят притежава недвижими имоти, права върху акции и вземания, не е обявен в неплатежоспособност, а вземанията срещу него са осребрени по усмотрение на синдиците и следователно имат пазарна стойност. При така установената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. В жалбата, по която е образувано настоящето дело подробно са изложени съображенията на банката –жалбоподател, поради които се претендира, че ответниците са нарушили служебните си задължения пре вземането на решение за сключването на договора за кредит с „Дивал 59“ ЕООД. Настоящият състав въпреки, че споделя крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявената искова претенция не възприема всички изложени от съда съображения, поради следното: В чл. 57, ал. 3 ЗБН е предвидено задължение на синдика на банка, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, в двугодишен срок от встъпването си в длъжност да извърши проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни да предяви пред съда по несъстоятелността искове за обезщетяване на вредите срещу виновните лица. В § 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено легално определение на понятието администратор, като е посочено, че това е: 1. всеки член на надзорен или управителен съвет на банка, 2. всяко длъжностно лице с ръководни функции в банката и 3. всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.В производството не е спорно, а и се установява от обсъдените по-горе писмени доказателства, както и от вписаните в Търговския регистър обстоятелства, че към 16.05.2013г. когато е взето решение за сключване на договора за кредит, от които са произтекли вреди, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, въззиваемите са били вписани като членове на управителния съвет на "Корпоративна търговска банка"АД. С оглед на това, налага се изводът, че към 16.05.2013г. същите са имали качеството на администратори на "КТБ" АД /н/ по смисъла на това понятие съгласно чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗБН.С разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗБН не е предвиден някакъв отделен фактически състав на специална имуществена отговорност на бившите администратори на банката, каквото качество има всеки един от ответниците, а с нея се цели да се уреди в закона единствено конкретно задължение за синдика да извърши проверка на действията на тези лица по управление и сключване на сделки за сметка на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, и в случай че установи, че са налице определени действия или бездействия на посочената специална категория лица, които са извършени виновно и в резултат на които са произтекли вреди за банката, да се предприемат действия за ангажиране на тяхната отговорност пред съда. По отношение на конкретните действия, чрез които се твърди да се претърпени вреди сочи се в исковата молба, че те се изразяват във вземане на решение на управителния съвет от 16.05.2013г. да се сключи договор за банков кредит с "Дивал 59"ЕООД за сумата от 17 000 000 евро, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, за проучване на имущественото състояние на лицето, подало искане за кредит и за извършване на анализ на способността му да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат, както и за извършване на анализ и оценка на предлаганото обезпечение.От представените по делото писменни доказателства се установява, че в периода към 16.05.2013г. са действали вътрешнослужебни актове на "КТБ" АД, с които са регламентирани конкретни права и задължения както за лицата, които по силата на закона, устава, както и на сключени договори за възлагане на управление, са избрани в управителните органи на банката или са избрани за лица, които имат правото да представляват банката пред трети лица. Такъв акт е Правилникът за кредитната дейност, ведно с всички методики за извършване на определени дейности и общи условия за сключвани кредитни сделки, представляващи приложения към него.В Правилника се съдържат разпоредби, с които са предвидени правила, при които се осъществява кредитната дейност на банката, които включват: - правила относно разглеждане и проучване на направени искания от правни субекти за отпускане на кредит, - правила за определяне на кредитен рейтинг на клиенти и оттам на степента на кредитния риск, правила относно изисквания, на които следва да отговарят обезпеченията, които се дават от кредитополучателя, който е отправил искане до банката за отпускане на кредит, - правила за документите, въз основа на които се анализират предложените обезпечения, - правила, касаещи реда за приемане на решение от компетентния орган на банката за сключване на конкретен договор за кредит, реда за усвояване и издължаване на кредита, както и реда за извършване на контрол на вече предоставените кредити. При тълкуване на разпоредбите от съдържанието на Правилника съдът счита, че изпълнението на процедурата по проучване и разглеждане на отправено от едно юридическо лице искане за отпускане на кредит, включително определянето на кредитния му рейтинг, на кредитния риск от сключване на сделката, анализът и оценката на предлаганото обезпечение и изготвянето на становище относно сключване на кредитната сделка и изготвянето на проекто-договор, са действия, които са възложени в тежест на определена категория служители в "КТБ" АД /н/, за които възникват и редица конкретни задължения в тази връзка, но те са различни от членовете на управителния съвет на банката. Това са служителите от Управление "Кредитиране" в Централно управление и кредитните специалисти в останалите структурни подразделения на Банката, юрисконсултите от Управление "Правно", служителите, които са част от Кредитния комитет на банката и от Кредитния съвет на банката. За тези служители възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи, да определят кредитния рейтинг на кандидат-кредитополучателите и оттам кредитния риск, да анализират предлаганото обезпечение и да формулират изводите си в съставени от тях становища, анализи, както и да изготвят проект на договора, който се предлага да бъде сключен между банката и лицето, подало искането за отпускане на кредит. С оглед на това и тези служители, а не членовете на органите на управление на банката, по принцип са тези, които носят лична отговорност за неизпълнение на някое от посочените задължения, изразяващо се в допуснато бездействие при изискване на конкретни документи от лицата, които са отправили искане за сключване на договор за кредит с банката, както и допуснато бездействие при анализ на представените документи и изготвяне на мотивирани становища относно кредитния риск от сключване на конкретната сделка и относно достатъчността и ликвидността на предлаганите обезпечения, както и изготвяне на правен анализ на предлаганата сделка.По силата на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Правилника обаче се пораждат и определени задължения за членовете на управителния орган на банката в процедурата по отпускане на кредит на лицето, направило искане за това-да обсъдят предлаганата кредитна сделка и да вземат решение за нейното сключване или за постановяване на отказ същата да бъде сключена. За да се приеме, че при произнасянето по искането за отпускане на кредит от банката лицата, които я представляват или управляват, са изпълнили тези свои задължения, трябва да се докаже, че те са положили дължимата грижа на добрия търговец при проучване на предоставените им становища и анализи, които са изготвени от служители на банката в изпълнение на предвидената в Правилника процедура за разглеждане на искания за сключване на договори за кредит, както и че въз основа на тези анализи и установените в тях факти са достигнали до мотивиран извод, че тази сделка с оглед предлаганите параметри, при които следва да бъде сключена, е в интерес на банката и на всички акционери, а няма за цел да увреди същата, като извади от патримониума парични средства, без да са налице гаранции, че кредитополучателят има финансова възможност да върне същите след изтичане на уговорените в договора срокове за тяхното ползване и без да е осигурено учредяването от кредитополучателя на обезпечение, от което банката да може реално да се удовлетвори, в случай на допуснато неизпълнение на задълженията по кредитната сделка.В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства не се установи към датата на вземането на решението на управителния съвет от 16.05.2013г., с което е взето решение да се сключи договор за банков кредит с "Дивал 59"ЕООД за сумата от 17 000 000 евро, както и при сключването на самия договор за банков кредит, което е на една и съща дата служители на банката да са направили оценка на предлаганите от кредитополучателя обезпечения и такава да е била предоставена за обсъждане на членовете на управителния орган. Ответниците в качеството им на членове на управителния съвет на банката към момента на вземане на решението на Управителния съвет за сключването на договора за кредит не са имали информация за актуалното финансовото състояние на "Дивал 59"ЕООД. Обстоятелството, че към този момент дружеството е погасявало другите отпуснати му кредити не може да бъде аргумен за неизпълнение на вменените с Правилника задължения на ответниците. Поради това и настоящата инстанция счита, че по делото е доказано, че ответниците по делото на 16.05.2013г. са взели решение за сключване на договор за кредит с "Дивал 59"ЕООД при липса на оценка и анализ на предлаганото от това дружество обезпечение на задълженията, които ще поеме по силата на тази сделка. Това е в противоречие с правилата за извършване на кредитна дейност от банката, установени в Правилника, като липсата на тези документи прави невъзможно за представляващите банката да определят дали обезпеченията, които се съгласяват кредитополучателят да бъде задължен да осигури, отговарят на основния принцип, който съгласно чл. 1 от Методиката за оценка на обезпечения банката следва при своята работа, а именно принципът на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, както и на този, предвиден в чл. 2 от тази Методика, който гласи, че банката приема обезпечение, след като се увери, че лицето, което го предоставя, е безспорен титуляр на правата върху вещта или вземането. Това води и до невъзможност за тези лица да вземат решение за отпускане на искания кредит при съществуваща сигурност за това, че интересите на банката и нейните акционери биха били обезпечени дори и при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите от него задължения със сключения договор за кредит. За да изпълнят задълженията си по осъществяване на управлението на банката с грижата на добрия търговец в тази хипотеза, ответниците е следвало при обсъждане на искането за отпускане на кредит да констатират, че към него не са представени всички необходими документи от лицето, което го е подало, както и че не са им представени всички становища и анализи, които се изисква да бъдат изготвени от служители на банката в процедурата по проучване на искането, установена с Правилника и да изискат същите да бъдат изготвени, както и съвсем не на последно място да изискат проверка дали кредитополучателят действително е собственик на имотите, които се е задължил да предостави като обезпечение на дълга си, за да може решението за сключване на договор за кредит, което те трябва да вземат като членове на управителния орган на банката, да бъде мотивирано и да бъде прието в защита на интересите на банката, на нейните акционери, а и съвсем не на последно място да се гарантират по този начин косвено и интересите на нейните вложители, доколкото предоставяйки свободно кредитни средства те използват и привлечени парични средства с произход от своите вложители.Ответниците в настоящия случай не се установява да са предприели такова изискуемо поведение, поради което се налага изводът, че като са сключили процесния договор за кредит с "Дивал 59"ЕООД те не са положили грижата на добрия търговец и са нарушили общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълняват функциите си като член на управителния съвет с грижата на добър търговец и в интерес на банката и на всички акционери в нея. Така допуснатото от тях неизпълнение представлява противоправно поведение и е основание за ангажиране на договорната им отговорност на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ, ако се докаже, че са налице и останалите предпоставки за това, предвидени във фактическия състав на приложимата правна норма. Останалите предпоставки за търсене на отговорността от ответниците по чл. 240, ал. 2 от ТЗ като членове на управителния съвет на банката са наличие на вреда за дружеството и причинна връзка между виновното поведение и настъпилата вреда.Ищецът твърди, че вредата се съизмерява с несъбрани задължения по договора за банков в размер на 16 152 222, 05лева. Твърди се, че тази сума е несъбираема предвид липсата на налично имущество на длъжника "Дивал 59"ЕООД, което да бъде събрано и осребрено в хода на индивидуалното принудително изпълнение срещу него, което е по причина изцяло на неправомерните действия на ответниците при вземането на решение за даване на съгласие за сключването на договора за банков кредит без да се извърши оценка и проверка за съществуването на предложеното от кредитополучателя обезпечение. За да бъде уважен предявения иск от страна на ищеца по делото-настоящ жалбоподател, следва да бъдет ангажирани доказателства за наличието на вреда за банката, която да е произлязла от действията на ответниците в качеството им на членове на управителния съвет.Съдът счита, че в настоящия случай законосъобразно СГС е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за наличието на вреда в претендирания размер.С проектодоклада от 31.03.21г., който е обявен за окончателен с протоколно определение от 15.09.21г. съдът е указал на ищеца по делото да ангажира доказателства за конкретно настъпилите вреди от взетото решение за сключване на договора за кредит.Видно от заключението на вещото лице Д. Г. /лист 1237 и 1238 / към 11.10.21г. –адатата, на която вещото лице е извършило проверка в банкатапо процесния договор за кредит от 16.05.2013г. няма непогасени задължения, поради това, че кредитното задължение е отписано с вальор от 20.11.18г. По данни на банката това действие е породено от сключен договор за продажба на имуществено право от масата на несъстоятелността на банката.Поради настъпилата процесуална преклузия от страна на банката не са ангажирани доказателства за основанието за отписването на задълженията по договора за банков кредит. От друга страна с решение на общото събрание на банката от 11.06.14г. членовете на управителния съвет са освободени от отговорност за дейността си през 2013г. Предвид обстоятелството, че по делото се претендират вреди настъпили в резултат от взетото на 16.05.2013г. решение от УС за сключването на договора за кредит, то с вземането на посоченото решение от общото събрание се погасява отговорността на членовете на УС за вреди произлезли от техни действия през 2013г. Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че по делото не е доказано наличието на причинени вреди от действията на ответниците в качеството им на членове на управителния съвет изразяващи се във вземане на решение на 16.05.2013г. за отпускане на кредита, поради законосъобразно съдът е отхвърлил предявения иск. С оглед на горното обжалваното решевние следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските Предвид решението по спора и на основание чл. 57, ал. 6 от ЗБН въззивникът следва да бъде осъден да заплати разноски за държавна такса по жалбата по сметка на Апелативен съд– София в размер на 323 044, 44 лева, определена съобразно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно – за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Водим от горното Софийският апелативен съд