Решение № 11326 от 11.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 13054/2023 г.

Производството е по реда на § 19, ал. 1 ЗИД на АПК, вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. чл. 145 и сл. АПК Производството по делото е образувано по жалба с вх. № ПО–15-•••/28.02.2023 г. при ОСЗ - И., подадена от В. В.ов Й. против Решение № 1471-1 от 02.02.2023 г., постановено от Общинска служба земеделие - И., с което е отказано възстановяването в полза на жалбоподателя, в качеството му на наследник по закон на лицето И.М.П., в стари реални граници на правото на собственост върху имот, представляващ нива, находяща се в землището на местност Г., с площ от 1360 кв. м., заключена между букви БВГД съгласно заключение на вещото лице – неразделна част от Решение от 11.03.1998 г. по гр. дело № 178/1997 г. по описа на Софийски градски съд, V I Г търговско отделение, с искане за отмяната му, респ. обезсилването му като недопустимо/неправилно. Оспорващият В. Й. твърди, че с Решение № 1471 от 29.03.1994 г. Общинската поземлена комисия – „К.“ е отказала да възстанови в стари реални граници собствеността върху недвижим имот, представляващ нива, находяща се в землището на м. Г., с площ от 4 000 дка. Посочва се, че това решение е обжалвано, като с Решение от 11.03.1998 г., постановено по гр. дело № 178/1997 г. по описа на Софийски градски съд, I V Търговско отделение, е признато и възстановено в реални граници правото на собственост върху нива, находяща се в землището на м. Г., с площ от 1 360 кв.м., заключена между буквите БВГД, съгласно заключението на вещото лице, представляващо неразделна част от решението. В последното съдът е приел, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и правото на собственост върху поземления имот да бъде възстановено в реални граници. Съгласно чл. 45 от ППЗВ жалбата се твърди, че съдебното решение е представено пред ПК К. на 20.07.1998 г. Съгласно чл. 45 ППЗСПЗЗ въз основа и в съответствие с решението, Общинската служба по земеделие е длъжна да постанови решение за възстановяване правото на собственост. В жалбата се излага, че съдебното решение е представено пред ПК К. на 20.07.1998 г., но въпреки това последната не се е произнесла с решение в срок. На 16.01.2023 г. В. Й. отправил писмено искане за привеждане в изпълнение на решенето от 11.03.1998 г. Посочва се, че с Решение № 1471 – 1/02.02.2023 г. Общинска служба земеделие – И. отново отказала да възстанови в стари реални граници собствеността върху нивата в полза на ищеца, в качеството му на наследник на И.М.П., въпреки че това право е установено с влязло в законна сила съдебно решение. Жалбоподателят оспорва така постановеното решение като недопустимо, необосновано и неправилно, тъй като Поземлената комисия е следвало да изпълни съдебното решение, а не да извършва нова преценка относно обстоятелството дали недвижимият имот подлежи на възстановяване в стари реални граници или следва да бъде възстановен чрез предоставянето на равностоен недвижим имот, което задължение следва от разпоредбите на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Постановявайки ново решение по съществото на спора, който вече е решен от съда, ПК е излязла извън законовите си правомощия в нарушение на материалния закон. Наред с това, решението не съдържа мотиви, относими към конкретния случай. Счита, че дори и да не са налице основанията за въстановяване на имота в стари реални граници административният орган е следвало да обезщети правоимащия с равностоен имот от общинския или държавния поземлен фонд. Моли за отмяна на така постановеното Решение № 1471 – 1/02.02.2023 г. на Общинска служба земеделие – И. и за връщана на преписката на поземлената комисия с указания за изпълнение на Решение от 11.03.1998 г., постановено по гр. д. № 178/1997 г. по описа на СГС. Евентуално, моли съда да постанови решение, с което отново да възстанови процесния недвижим имот в стари реални граници и в полза на лицата, които имат право на това. В депозирано по делото писмено становище от 23.10.2023 г. от ответната страна Общинска служба по земеделие – И., като административен орган, издал оспорения акт, във връзка с предоставената възможност от съда, оспорва процесната жалба, считайки, че Решение № 1471-1 от 02.02.2023 г. е валиден и законосъобразен административен акт, издаден от орган, действал в рамките на своята компетентност. Конкретно излага, че с процесното решение е отказано възстановяването на правото на собственост върху нива с площ от 1.360 дка, находяща се в землището на село В., местност Г. на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради липсата на ЯФГ за преработване на влязъл в сила план за земеразделяне по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ. Посочва се, че с Решение от 11.03.1998 г. на Софийски градски съд, VI Г търговско отделение по гр. дело № 178/1997 г. по реда на надзора е отменено Решение от 06.03.1996 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето Р.И. за признаване на правото за възстановяване на имот с поред номер 1 в местност Г. с площ от 1.360 дка, заключена между букви БВГД съгласно скица на вещото лице. Изтъква се, че това съдебно решение е представено пред ПК К. на 20.07.1998 г. и заведено под № 629/20.07.1998 г., но скицата, представляваща неразделна част от последното е представена едва след одобряване на план за земеразделяне, при което и поради липсата на явна фактическа грешка за преработване на този план, независимо, че частта от имота – извън регулация, да е призната за възстановяване в стари реални граници, то доколкото попада в зона на план за земеразделяне, следва да се обезщети. В становището ОСЗ – И. поддържа, че в този смисъл е и отговорът на Министерство на земеделието, Дирекция „ Земя и поземлена собственост“, на отправено запитване по чл. 59, ал. 1, т. 8 ППЗСПЗЗ. С тези съображения счита оспореното решение за законосъобразно, тъй като признатата от съда част от имота за възстановяване попада в одобрения план за земеразделяне, обнародван в ДВ на 12.11.1999 г. Оспорва твърденията на жалбоподателя относно липсата на мотиви в решението, намирайки за допустимо същите да се съдържат и в отделен документ, подготвящ неговото издаване. Твърди се също, че начина на обезщетяване на лицето е предмет на последващо производство пред ОСЗ, обусловено от влизане в сила на процесното оспорено решение. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на сторените по делото разноски. Заинтересованата страна О. К. М., конституиран в това качество с определение на съда от 03.02.2024 г. на основание чл. 152, ал. 3 АПК и като законен наследник на лицето К.И. М., посочено като страна в производството по издаване на административния акт, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: По делото не се спори, а и от представеното Удостоверение за наследници на И.М.П., издадено от С.о., район В./К. от 29.12.2023 г. се установява, че лицето е починало на 25.11.1958 г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си Д.Т.П. (починала на 15.06.1988 г.), дъщеря си Р.И. Й.а (починала на 11.07.1998 г.), сина си К.И. М. (починал на 18.08.2013 г.) и сина си Р.И. М. (починал на 05.05.2012 г.). Установява се също, че наследник по закон на лицето Р.И. Й.а, след смъртта й, е синът й В. В. Й. – жалбоподателят по делото, а на лицето К.И. М., след смъртта му, синът му О. К. М., участващ в настоящия процес като заинтересована страна. След смъртта си, Р.И. М. е наследен от съпругата си М.Г.С., дъщеря си Л.Р.Т. и сина си Л.Р. М.. Събраните по делото писмени доказателства, в частност материалите, съдържащи се в изисканата и приобщена към доказателствената съвкупност административна преписка с вх. № 1471/11.02.1992 г. на наследниците на И.М.П., сочат, че с решение по Протокол № 1471/29.03.1994 г. на Поземлена комисия Община К. по заявление с вх. № 1471/11.02.1992 г. и представени писмени доказателства от Р.И. Й.а, е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на конкретни поземлени имоти – общо 13.250 дка и е постановен отказ да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на други имоти, сред които по № 1 от заявлението имот с площ от 4.000 дка в местността Г. – поради това, че същият не фигурира в опис –декларацията за внесена в ТКЗС земя и за същия не са приложени доказателства съгласно чл. 12 ЗСПЗЗ. Установява се, че с Решение от 06.03.1996 г. по гр. дело № 5953/1994 г. по описа на Софийски районен съд, 50-ти състав, образувано по депозирана жалба на лицето Р.И. Й.а против решение № 1471/29.03.1994 г. на ОПК К. в частта му, с която е отказано възстановяване на собствеността върху земеделски земи, в частност на недвижим имот от 4.000 дка в местност Г., жалбата е отхвърлена. Към решението е приложена скица на вещото лице (л. 95 от делото), приподписана от районния съдия по гр. дело № 5953/1994 г. по описа на СРС, 50-ти състав, съгласно която между букви БВГД е заключена площ от 1360 кв.м. Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение от 11.03.1998 г. по гр. дело № 178/1997 г. по описа на Софийски градски съд, VI Г търговско отделение в производство по реда на чл. 225 и сл. ГПК (отм.), образувано по искане за отмяна по реда на надзора на решението по гр. дело № 5953/1994 г. по описа на СРС, по изложените в същото мотиви, Решение от 06.03.1996 г. е отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р.И., за признаване правото на възстановяване на имот с пореден № 1 в местност Г. за тази част от имота с площ от 1 360 кв.м., заключена между букви БВГД, съгласно скица на вещото лице – неразделна част от решението и на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на И.М.П. на въстановяване в реални граници на този имот – нива, находяща се в землището на местност Г., с площ от 1360 кв.м., заключена между букви БВГД, съгласно скица на вещото лице – неразделна част от решението. В останалата част оспореното решение е оставено в сила. В мотивите на съдебното решение е прието, че имот с прореден № 1 фигурира в опис-декларацията за членство в ТКЗС, като е зачертана площта му, при което преценено това доказателство с останалите по делото и заключението на техническата експертиза, е прието, че следва да се възстанови тази част от имот с площ от 1 360 кв.м., която съществува в реални граници, обозначени с колчета и бразди и заключена между буквите БВГД по скицата на заключението, доколкото останалата част от 2 640 кв.м. е оградена с масивни огради и застроена с масивни жилищни и стопански сгради. Съгласно направеното удостоверяване за това, решението е влязло в сила на 11.03.1998 г. Върху представения и приет по делото препис е поставен печат с вх. № 629/20.07.1998 г., за което страните не спорят, че е датата, на която решението е представено пред Поземлена комисия К.. С писмо до министъра на земеделието и горите ПК – район К. на основание чл. 59, ал. 1, т. 8 ППЗСПЗЗ е поискала писмени указания във връзка с постъпилото в Комисията съдебно решение от 06.03.1998 г., внесено на 20.07.1998 г. – преди одобряване на плана по чл. 25, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но при представяне на скицата – неразделна част от решението след този момент. Отправено е и запитване при наличие на основание за изменение на плана за земеразделяне по реда на чл. 26 ППЗСПЗЗ да бъде назначена комисия за това. В отговор, с писмо с изх. № от 26.01.2001 г. на запитване с вх. № 0800-23.01.2001 г., Дирекция „Земя и поземлена собственост“ към Министерство на земеделието и горите, посочва, че доколкото решението е след обнародване в ДВ на обявлението за изработен проект на план за земеразделяне, то собствениците следва да бъдат обезщетени по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. Посочено е, че в случая не е налице явна фактическа грешка за преработване на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с искане с вх. № ПО- 15-504/16.01.2023 г., адресирано до Общинска служба по земеделие – И., оспорващият В. В. Й. е отправил молба за постановяване на решение, с което да бъде приведено в изпълнение Решение от 11.03.1998 г. по гр. дело № 178/1997 г. по описа на Софийски градски съд, VI Г търговско отделение, с което в полза на молителя и на другия наследник на И.М.П. е възстановено правото на собственост върху нива в землището на местност Г. с площ от 1360 кв.м., заключена между букви БВГД съгласно заключението на вещото лице, неразделна част от решението. Като приложения към искането са описани: Решение от 11.03.1998 г. по гр. дело № 178/1997 г. по описа на Софийски градски съд, VI Г търговско отделение, удостоверение за наследници № 180 от 21.12.2000 г. и удостоверение за наследници № 178 от 21.12.2000 г., издадени от район К. и комбинирана скица от 09.12.2022 г., издадена от ГИС София – каквото не се съдържа в материалите по делото. С Протокол № 2 от 02.02.2023 г. по заявление ПО-15-504/16.01.2023 г. на В. В. Й., като наследник на И.М.П. по преписка № 1471/11.02.1992 г., Комисия в 5-членен състав, сред които членове и.д. началник на ОСЗ, главни експерти, определени със Заповед № РД-07- 18239 от 21.11.2022 г. и експерт, определен със Заповед № РД 46-237 от 11.10.2022 г. на МЗХГ, са достигнали до заключението ОСЗ – И. да постанови решение, с което да признае правото на собственост за 1 360 кв.м. съгласно решението на СГС и да откаже възстановяването му поради влязъл в сила план за земеразделяне, като собственикът подлежи на обезщетение по чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като не е налице и ЯФГ за преработване на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ. В графа констатации е отразено, че част от имота с площ от 1360 кв.м., призната за възстановяване от съда с решението от 11.03.1998 г., попада в одобрения план за земеразделяне, обнародван в ДВ на 12.11.1999 г. Установява се, че с Решение № 1471-1 от 02.02.2023 г. на Общинска служба по земеделие – И. е признато правото на собственост на наследниците на И.М.П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот – нива с площ от 1.360 дка, четвърта категория, находяща се в землището на село В. в местността Г., заключена между буквите БВГД съгласно скица на вещото лице, неразделна част от решение на СГС от 11.03.1998 г. по гр. дело № 178/1997 г., заведен с пореден номер 1 от заявлението и установен в опис-декларация за членство в ТКЗС и е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имота. В решението е отразено, че правото на собственост не се възстановява, а подлежи на обезщетение по мл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като не е налице ЯФГ за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ. За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато, изслушано и прието заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което въз основа на материалите по делото и извършени проверки в СГКК – гр. София и в ОСЗ – И. достига до извод, че процесният имот – нива с площ от 1360 кв.м. в землището на местност Г., заключена между букви БВГД съгласно заключение на вещо лице, неразделна част от съдебно решение от 11.03.1998 г., попада в участък, за който е налице изработен и одобрен план за земеразделяне, който не е изменян. При изслушването си в съдебно заседание експертът уточнява, че процесният имот от 1 360 кв.м. е част от стар имот с по-голяма площ от 4 дка, като от този общ имот една част е урбанизирана и същата не е предмет на проверка, тази част понастоящем са имоти с идентификатори ••• и ••• по КККР. Останалата част от 1360 кв.м. е неурегулирана и понастоящем попада в следните имоти, съгласно изработената кадастрална карта: имот с идентификатор ••• – с вид „земеделска територия“ със стар номер •••; имот с идентификатор ••• – с начин на трайно ползване „водно течение/водна площ“ със стар номер 199, имот с идентификатор ••• – земеделска нива със стар номер ••• и имот с идентификатор ••• – земеделска нива със стар номер •••. Вещото лице уточнява, че последните два имота са възстановени по реда на ЗСПЗЗ по заявления на трети лица с решение от 30.11.1999 г. Разяснява, че планът за земеразделяне, касаещ квартал „В.“ е обнародван в ДВ брой 98/12.11.1999 г. и в срока за оспорване липсват данни да е постъпила жалба, поради което достига до извод, че е влязъл в сила на 27.11.1999 г. – след изтичане на 14-дневния срок за оспорването му. Изяснява, че това, което е обявено в Държавен вестник, е крайният вариант на този план. Уточнява и, че данните от плана за земеразделяне се нанасят в карта на възстановената собственост, която е преобразувана в кадастрална карта, откъдето и вещото лице е взело данните за експертизата. Съдът кредитира заключението, като компетентно и обосновано изготвено, от съответен специалист, въз основа на материалите по делото и след необходимата проверка в ОСЗ – И. и в СГКК – гр. София, отговорило на поставените задачи и на уточнителните такива в съдебно заседание. В тази връзка и с оглед заявеното оспорване от страна на жалбоподателя, съдът намира за необходимо да отбележи, че на експерта не е поставяна задача да изследва подробно самия план за земеразделяне на местността, а наред с това, вещото лице изрично посочва, че данните от този план се пренасят в КВС, а впоследствие в КККР, които същото е изследвало при изготвяне на заключението и формиране на крайните изводи. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Производството по настоящото дело се развива по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ решенията на Общинската служба по земеделие могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд, като жалбата се подава чрез общинската служба по земеделие. В настоящото производство предмет на оспорване е постановено решение на органа по поземлената собственост – Общинска служба по земеделие – И. в частта му, в която, след като е признато правото на собственост на наследниците на И.М.П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на процесния имот, е постановен отказ да се възстанови същия. Процесната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на съдебно оспорване, доколкото с него се отхвърля искането на жалбоподателя – като един от законните наследници на лицето И.М.П. и се отказва издаването на благоприятно за него решение, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ (оспореното решение на ОСЗ е връчено на жалбоподателя на 09.02.2023 г., а съгласно описаното в придружителното писмо от ОСЗ жалбата от 22.02.2023 г. е изпратена в срок), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, предвид следните съображения: Съгласно разпоредбите ва чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, като общ приложим закон, съдът, въз основа на представените по делото доказателства, преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните разпоредби и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. В разпоредбата на чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ е предвидено, че решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на този закон и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и във връзка с оземляването на граждани, се подписват от началника на службата, от служители, определени от директора на областната дирекция "Земеделие", и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните. В настоящия случай, по делото се установява, че процесното оспорено решение на ОСЗ – И. е взето от Комисия в ОСЗ в състав, определен със Заповед № РД-07-18239/21.11.2022 г. на Директора на ОДЗ - София- град и Заповед № РД46-237/11.10.2022 г. на Министъра на Земеделието (двете заповеди, представени и приети по делото – л. 127 – л. 129), в които фигурират поименно и лицата – членове на Комисията. С Решението е възстановено правото на собственост върху земеделска земя – нива с площ от 1.360 дка общо – на наследниците на починалия собственик. Решението е подписано от всички членове на Комисията, а като елемент от съдържанието му изрично е посочена възможността за оспорването му – редът и срокът за това. В решението са изложени мотивите, поради които се отказва възстановяване на имота в стари реални граници, а именно, че същият подлежи на обезщетение съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, и не е налице ЯФГ за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне. В тази връзка и в отговор на доводите на оспорващия, изложени в процесната жалба, съдът намира за необходимо да отбележи от една страна, че оспореното решение съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, поради което е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От друга страна, подробни съображения относно този отказ са изложени от същата тази Комисия в протокол № 9 от 02.02.2023 г. - датата на решението, в който изрично е посочено, че признатата за възстановяване със съдебно решение част от имота попада в одобрен план за земеразделяне, обнародван в ДВ от 12.11.1999 г., поради което и предвид липсата на ЯФГ за преработване на последния, то правоимащият подлежи на обезщетение по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. По съществото си този протокол подготвя издаването на решението и изложените в същия фактически и правни основания за приемане на крайното решение изпълват изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По отношение на материалноправната законосъобразност на решението в оспорената му част, съдът намира следното: По делото не спори и се установи, че оспореното Решение № 1471-1 от 02.02.2023 г. е постановено след като с влязло в сила съдебно Решение от 11.03.1998 г. по гр. дело № 178/1997 г. по описа на Софийски градски съд, VI Г търговско отделение в производство по реда на чл. 225 и сл. ГПК (отм.), е отменено Решение от 06.03.1996 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р.И., за признаване правото на възстановяване на имот с пореден № 1 в местност Г. за таци част от имота с площ от 1 360 кв.м., заключена между букви БВГД, съгласно скица на вещото лице – неразделна част от решението и на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на И.М.П. на възстановяване в реални граници на този имот – нива, находяща се в землището на местност Г., с площ от 1360 кв.м., заключена между букви БВГД, съгласно скица на вещото лице – неразделна част от решението. С разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е предвидено възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал, да се извършва именно по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ – с Решение на Общинска служба по земеделие, каквото е и процесното оспорено решение на органа на поземлената собственост. В разпоредбата на чл. 14, ал. 8 ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че когато решенията са постановени след обнародване в „Държавен вестник“ на обявлението, че е изработен проект на план за земеразделяне, собствениците се обезщетяват по реда на чл. 10б. В настоящия случай, данните по делото, следващи от събраните писмени доказателства, в частност извадка от ДВ бр. 98/12.11.1999 г. (л. 104 – л. 105 от делото), както и изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза безспорно сочат, че към датата на постановяване на процесното решение на ОСЗ - И. от 02.02.2023 г. за района, в който се намира процесният имот – в землището на кв. В., е одобрен коригираният план за земеразделяне. Експертно по делото се установи, че процесният имот попада именно в териториалния обхват на този план. Ето защо и на това основание постановеният отказ на ОСЗ – И. за възстановяване в полза на наследниците на лицето И.М.П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имота, по отношение на който е признато правото им собственост – нива с площ от 1360 дка в землището на село В. местност Г., заключена между букви БВГД съгласно скицата на вещото лице – неразделна част от решението на СГС, се явява в съответствие с приложимата материалноправна законова регламентация. В тази връзка и в отговор на доводите на оспорващия, доразвити в депозираната по делото писмена защита, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая отказът за възстановяване в стари реални граници на имота е наличието на обнародване в ДВ на обявлението, че е изработен проект на план за земеразделяне за участъка, в който попада процесният имот, към момента на решението на ОСЗ по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ въз основа на решението на СГС, с което е признато правото на възстановяване на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. С оглед съдържанието на разпоредбата в случая е ирелевантен моментът на влизане в сила на плана за земеразделяне, доколкото от значение е обстоятелството, че към момента на оспорваното решение проектът за този план вече е обнародван. Същевременно, съдът съобрази, че понастоящем, съгласно изводите на съдебно- техническата експертиза и уточненията, направени от експерта в съдебно заседание, въз основа на извършената проверка в КККР (съдържаща данните от КВС, а последната от плана за земеразделяне) процесният имот от 1360 кв.м. попада - съгласно изработената кадастрална карта в други имоти – земеделски земи, част от които възстановени на трети лица. Предвид изложеното, съдът намира, че крайният извод на ОСЗ – И., обективиран в оспореното решение за признаване правото на собственост върху имота и за отказ от възстановяването му в стари (реални граници), каквото е отправеното искане от молителя от 16.01.2023 г., поради наличие на основание за обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ, е законосъобразен. Във връзка с изложените твърдения в сезиращата съда жалба относно липсата на постановено обезщетение от ОСЗ на правоимащия с равностоен имот от общинския или държавния поземлен фонд, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, към чието прилагане препраща разпоредбата на чл. 14, ал. 8 ЗСПЗЗ, собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, намиращи се извън границите на урбанизираните територии, когато последните са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. В случая, по делото се установи, че това право на обезщетение е възникнало в полза на наследниците на лицето И.М.П., като следва да бъде реализирано в рамките на производство пред ОСЗ – И., при направено искане от правоимащите относно начина на обезщетяване съгласно чл. 18д, ал. 3 ППЗСПЗЗ, при което постановеното в тази връзка решение на ОСЗ подлежи на самостоятелен съдебен контрол – арг. чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. По изложените съображения, съдът намира, че процесната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 500 лева – разноски по делото за съдебно-техническата експертиза, съгласно представен списък. Така мотивиран, съдът