Решение № 482 от 3.8.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 24/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Срещу Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П., в частта му в която предявения иск с правно основание чл. 127а ал. 2 от СК е бил уважен от съда като основателен, като съдът е разрешил на осн. чл. 127а ал. 2 от СК на детето- Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, да пътува до Конфедерация Швейцария, до държавите от Европейския съюз, до Република Северна Македония, до Република Турция и до Република Сърбия, придружено само от майката Р. Н. Б., ЕГН •••••••••• и без съгласието на бащата Р. Д. Б., ЕГН ••••••••••, за неограничен брой пътувания, като това разрешение да важи за срок от 5/пет/ години, считано от влизане в сила на настоящото решение, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. И. З. Д., пълномощник на Р. Д. Б., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с П., Общ. П., ул. „•••“ № 43. С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Излагат се доводи от жалбоподателя чрез неговия пълномощник, че в обжалваното решение на първоинстанционния съдът основно акцентира върху съдебна практика на ВКС, според която са залегнали критериите за пътуване в чужбина на дете, което не е навършило пълнолетие, без съгласието на единия родител. Също така се акцентира върху представени: Решение от 21.09.2020г., влязло в сила на 27.11.2020г., постановено по дело № SF.2020.25 ns сg на Районен съд- Аарау /Щвейцария/ и Решение от 29.03.2021г., влязло в сила на 26.05.2021г. на Върховен съд- Аарау /Швейцария/, постановено по дело № ZSU.2020.274 /cs/ FH (SF.2020.25), които не са признати за изпълнение от български съд и не могат да служат като основания за постановяване на настоящето съдебно решение. Наведени са доводи с въззивната жалба, че в мотивите към обжалваното решение, първоинстанционният съд обсъжда обстоятелства със съвсем друго правно основание, а не такива, свързани с предмета на настоящето дело. Поддържа се че от събраните доказателства пред РС П., безспорно се установява, че малолетната Р.Р. Б. има „обичайно местопребиваване” в Р България по смисъла и на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., поради което са наведени доводи че именно българския съд е този, който следва да реши всички въпроси, свързани със защитата на правата и интересите на детето. Отделно сочи се с въззивната жалба, че в PC П., между същите страни има образувано гражданско дело № 811/2022г., по което Р. Н. Б., в качеството си на ответник е предявила насрещен иск и претендира за предоставяне на родителските права върху детето, издръжка на същото, местоживеене и режим на лични отношения на детето с бащата Р. Д. Б.. Поддържа се с въззивната жалба по настоящото дело, че именно в производството по гр. дело № 811/2022г. по описа на PC П., следва да се реши основния въпрос- на кого от двамата родители ще бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетната Р.Р. Б.. В тази връзка наведени са доводи, че обжалваното Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П., би предрешило спора по висящото гр. дело № 811/2022г. по описа на PC П.. Поддържа се че неправилно и несъобразено със закона е съдът да разрешава детето да пътува само с майка си до чужди държави, без съгласието на бащата, за неограничен брой пътувания, за срок от 5 /пет/ години. Твърди се с въззивната жалба, че в производството пред PC П. по гр. дело № 1083/2021г. стана ясно, че майката Р. Н. Б. желае да изведе детето от България и то да остане да живее постоянно с нея в Конфедерация Швейцария. Това предрешава спора по гражданско дело № 811/2022г. пред PC П., по което налице е спор за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете и съдът следва да разреши спора и да постанови на кой от двамата родители ще бъде предоставено упражняването на тези права и съответно къде ще живее това дете- в България или в Швейцария. При изложените съображения с въззивната жалба, иска се от състава на ОС Благоевград, да отмени Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П., с което съдът разрешава детето Р.Р. В., да пътува до Конфедерация Швейцария, до държавите от Европейския съюз, до Република Северна Македония, до Република Турция и до Република Сърбия, придружавано само от майката Р. Н. В. и без съгласието на бащата Р. Д. В., за неограничен брой пътувания, като това разрешение важи за срок от 5 /пет/ години, като неправилно и незаконосъобразно. В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на депозираната въззивна жалба, от насрещната страна Р. Н. Б., ЕГН ••••••••••, на постоянен адрес: с. П., Общ. П., ул. „•••“ № 15, чрез пълномощника и адв. В. П.. С отговора на въззивната жалба се поддържа от въззиваемата чрез нейния пълномощник, че за да постанови обжалваното Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П., съставът на първоинстанционният съд е приел, че разрешеното пътуване е в интерес на детето, като е анализирал подробно всички относими към казуса доказателства. Сочи се с писмения отговор на жалбата че житейската ситуация, стояща в основата на разглеждания правен казус е необичайна, тъй като рядкост е едно дете да бъде държано като заложник от собствения си баща, и да бъде принудително отделено от майка си, при положение, че има влезли в сила съдебни решения / макар и на чуждестранен съд, но обвързващи страните по тях/. Още повече, че вече има и съдебен акт на Софийски градски съд като първа инстанция за признаване на коментираните съдебни актове на Швейцарския съд. Поддържа се от въззиваемата страна, че обжалваното решение на РС П. е правилно и законосъобразно и се иска от въззивния съд да го потвърди изцяло. Оспорват се с писмения отговор на въззивната жалба доводите на жалбоподателя че съдът е обсъждал „обстоятелства със съвсем друго правно основание", което твърдение се определя като невярно с оглед на естеството на правния спор, като се излагат доводи че същото е израз и на неглижиране интересите на собственото дете. Поддържа се от въззиваемата страна, че всички твърдения на страните и всички доказателствени източници са обсъдени задълбочено от съдебния състав и в резултат от това е и крайният извод за основателност на молбата по чл.127а СК. Няма как в едно такова производство да не бъдат обсъдени налични, влезли в сила съдебни решения, касаещи упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, които са признати и от компетентния български съд. Поддържа се от въззиваемата чрез нейния пълномощник по делото, че обжалваното решение на РС П. в никакъв случай не „предрешава" висящото брачно дело между страните, тъй като там макар искът по чл. 49 СК да е съединен и искове за родителки права, местоживеене и издръжка, те са недопустими, защото вече има произнасяне по тези въпроси от чуждестранен съд, които решения са признати от Софийски градски съд. Дори и да не бяха признати, тези решения имат сила по отношение на страните по тях. Освен това в брачното дело, ответника не иска изменение на вече определени мерки за родителската грижа, а иска първоначално определяне на мерки!!!. С писмения отговор на въззивната жалба е изказано становище, че с оттегляне на даденото по-рано съгласие за пътуване на детето извън страната, въззивникът Р. Д. Б. на практика принудително задържа детето извън държавата по местоживеенето му. Макар и бащата да има уредено в закона право да оттегли по-рано дадената декларация за съгласие за пътуване на детето, то това негово право всъщност е в нарушение на правото на майката да упражнява присъдените й родителски права от съда съгласно законодателството на страната по обичайното пребиваване на детето, преди задържането. Изложени са доводи, че спецификата на българското законодателство по отношение нуждата от съгласие на двамата родители за пътуване на дете в чужбина, облича в законово- незаконното задържане на детето, което изключително затруднява правото на майката да упражнява родителските права по отношение на детето Р.Р. Б.. Сочи се с писмения отговор на жалбата, че в производството по гр. дело № 811/2022г. по описа на РС П. е направено искане за спиране на производството до окончателното приключване на производството по гр. дело № 114277/2021г. по описа на СГС/сега в.гр.д. № 2874/2022г. по описа на САС/, тъй като същото е преюдициално по отношение на производство по чл.49 от СК и съединените с него искове, както по отношение на допустимостта, така и по отношение на основателността им. Това е така, тъй като прозводството пред СГС има за предмет Решение на чуждестранен съд, което пък има сила на присъдено нещо по отношение родителски права, местоживеене и издръжка на детето, и в случай на уважаване на този иск, става безпредметно обсъждането на въпросите касаещи малолетното дете на страните, тъй като детето ще заживее отново на адреса на майка си, както е според влязлото в сила съдебно решение. Излагат се доводи за очакване по направеното искане за спиране на делото, съдът да се произнесе в първото открито съдебно заседание. С писмения отговор на въззивната жалба се излагат доводи, че безспорно към настоящия момент, въпросите за упражняването на родителските права, местоживеенето и личните контакти на детето са решени по съдебен ред- с коментираното по-горе чуждестранно съдебно решение, което вече е признато от СГС. Решението все още не е влязло в сила и предстои произнасяне на АпелатИ. съд София, но доколкото са налице всички изискуеми предпоставки по чл. 118 ал. 2 от КМЧП, изказва се становище от въззиваемата страна че липсват пречки да се приеме, че съдебният акт ще бъде потвърден. Предвид изложеното излагат се доводи че даването на съдебно разрешение детето да пътува в чужбина, без съгласието на бащата, е от значение за изпълнението на решението на швейцарския съд. В противната ситуация би се стигнало до осуетяване на неговия ефект, който, както стана ясно, валидно обвързва страните, и то само поради едностранната воля на ответника. Оспорват се твърденията на жалбоподателят Р. Д. Б., изведени с въззивната жалба, че „към настоящия момент родителските права върху малолетното дете са и на двамата родители", при положение, че има влязло в сила съдебно решение, което обвързва страните/същите са участвали в производството пред чуждестранния съд, представлявани са от защитници, В. дори се е възползвал от правото си да обжалва решението в частта за размера на определената издръжка/. На следващо място изложени са доводи, че дори и да се пренебрегне наличието на признатото съдебно решение на чуждестранния съд, то липсват пречки да се приеме, че детето няма интерес да пътува извън страната, без съгласието на баща си и придружавано само от майка си. Този интерес на детето дори не е обусловен от това дали родителските права са предоставени на родителя, който сезира съда. Многобройна е съдебната практика по чл.127а СК, според която съдът всякога дава заместващо съгласие за пътуване на детето, ако то има интерес от това. Предвид на изложеното, иска се от състава на ОС Благоевград с писмения отговор на въззивната жалба- да потвърди изцяло постановеното Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д № 1083/2021г. по описа на РС П., както и да осъди Р. Д. Б., да заплати на въззиваемата Р. Н. Б., сторените пред въззивната инстанция разноски. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Писменият отговор на другата страна е своевременно представен, като същият отговаря на изискванията на закона за съдържание и реквизити и е депозиран пред съда от надлежната страна. При устните състезания пред настоящата въззивна инстанция, пълномощникът на жалбоподателят- адв. Д. поддържа въззивната жалба, като моли съда да я уважи като основателна. Поддържа се, че решение за упражняването на родителските права по отношение на детето макар да е постановено от чуждестранен съд, не е признато с влязло в законна сила решение на българския съд, като въпроса за упражняването на родителските права между страните по делото не е решен. Сочи се, че дело относно упражняване на родителските права по отношение на детето е образувано и пред РС П./ гр. дело № 811/2022г. по описа на PC П./, което също е висящо. Излагат доводи, че искането за разрешаване на детето да пътува неограничен брой пъти за срок от 5/пет/ години, в държави на Европейския съюз и др. държави/включително Швецария/, цели единствено детето да бъде изведено от Р България, като бъде лишен бащата от възможността да упражнява родителските си права. Сочи се по съществото на делото от въззивната страна, че детето вече повече от 2 години живее в Р България, като няма да бъде в интерес на детето ако същото бъде отделено от тази негова среда и преместено да живее в чужда държава. Поради изложеното поддържа се искането с въззивната жалба- да бъде отменено обжалваното решение на РС П. и въззивният съд да постанови друго решение, с което да отхвърли иска по чл. 127а от СК като неоснователен. Становището на пълномощникът на въззиваемата- адв. П., дадено при устните състезания по делото пред настоящата съдебна инстанция е, че обжалваното решение на РС П. е правилно и обосновано, като същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Излагат се доводи, че чрез оттеглянето на съгласието детето да напуска страната, бащата макар и чрез упражняването на едно свое законно право, всъщност е лишил майката от възможността да изведе детето със себе си в Конфедерация Швейцария и да упражнява родителските права по отношение на малолетната Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••. Поддържа се, че чрез тези свои действия бащата на практика принудително е променил местоживеенето на роденото от брака дете, отделяйки детето от неговата майка, на която с влязло в законна сила решение на чуждестранния съд е предоставено упражняването на родителските права. Пълномощникът на въззиваемата мотивира становището си с доводи, че безспорно е налице влязло в законна сила съдебно решение, с което въпроса за упражняване на родителските права е решен, като предстои приключване на производството пред българския съд, с което да бъде признато изпълнението на чуждестранното решение в Р България. В този смисъл оспорва се връзката между настоящото дело и образуваното производство по гр. дело № 811/2022г. по описа на PC П., по което е предявен недопустим иск за първоначално определяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете. Излагат се доводи, че именно висящите между страните граждански дел през българските съдилища, водят до комплициране на обстоятелствата около произнасянето на съда по искането по чл. 127а от СК. Оспорват се твърденията че при пребиваването на детето на територията на Р България за него се грижи неговия баща, като се поддържа от въззиваемата страна, че основните грижи за детето се осъществяват от неговата баба по майчина линия, която живее в с. П.. По съществото на делото оспорват се от въззиваемата страна доводите наведени с въззивната жалба, че ако бъде допуснато от съда пътуването на детето за неограничен брой пътувания, за срок от 5/пет/ години до страни от ЕС и най- вече до Конфедерация Швейцария, майката ще отведе детето завинаги и бащата повече няма да може да се вижда с дъщеря си. Излагат се доводи, че на бащата няма да бъде пречено да упражнява родителските си права и да се среща с детето си, съобразно определен от съда режим на виждане, а освен това детето ще бъде водено отново в Р България, където се намират неговите роднини по бащина и майчина линия, с които е необходимо детето да продължи да поддържа контакти. Становището на Отдел „Закрива на детето” към Дирекция „Социално подпомагане”- гр. П., дадено писмено чрез социалния доклад, представен пред въззивния съд, по реда на чл.15 ал. 6 от Закона за закрила на детето, е че съдът следва да постанови решение, с което да бъдат защитени правата и интересите на малолетното дете Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, по най- добрия начин. За да осъществи правомощията си на въззивна инстанция в рамките на настоящото производство, съставляващо спорна съдебна администрация, настоящият състав на ОС Благоевград, въз основа на събраните доказателства пред първоинстанционния съд, установи от фактическа страна следното: Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 127а от СК, от Р. Н. Б., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. П., общ. П., ул. „•••“ № 15, срещу Р. Д. Б., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. П., общ. П., ул. „••“ № 43, като се иска от съда да даде заместващо съгласие и да разреши детето Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, да пътува извън пределите на Р България, неопределен брой пъти за срок от 5 години, без съгласието на нейния баща- Р. Д. Б., ЕГН ••••••••••. С исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са в граждански брак от 26.05.2017г. и са родители на малолетното дете Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, родена в Локарно, Торино, Швейцария. Поддържа, че след сключването на брака двамата са живеели в Конфедерация Швейцария, но от месец юли 2019г., родителите са разделени, като майката е останала в Швейцария, заедно с детето, а бащата се е завърнал в Р България. Твърди се от ищцата, че с влязло в сила решение, издадено от швейцарски съд е постановено, че след раздялата на родителите детето трябва да живее при майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с него, като на 26.05.2021г. е влязло в законна сила и решение на Върховния съд на Кантон Аарау, с което е определена издръжка, която бащата следва да изплаща на детето. Твърди се от ищцата с ИМ, че през лятото на 2020г., с цел гостуване, детето е пристигнало в Република България, но тогава бащата е оттеглил съгласието си за пътуването на Р.Р. Б., ЕГН •••••••••• в чужбина, с което напускането на страната за детето станало невъзможно. Това наложило от тогова детето да живее при баба си в с. П., като майката не може да упражнява предоставените и по съдебен ред родителските права, тъй като се е установила трайно да живее и работи в Конфедерация Швейцария. Излагат се доводи, че в интерес на детето е да живее с майка си в Конфедерация Швейцария, тъй като там за него са осигурени всички възможности да посещава детска градина, има личен лекар и имунизационен календар. Ищцата поддържа с ИМ, че чрез оттегляне на съгласието за пътуване на детето в чужбина, ответникът на практика я е ограничил в упражняването на родителските права по отношение на малолетната им дъщеря. Изложеното мотивира Р. Н. Б. да предяви иск пред съда, като поиска заместване на липсващата воля на бащата детето да напуска пределите на Р България, тъй като това ще бъде в интерес на детето, което има необходимост да пътува многократно, за срок от 5 години, до Конфедерация Швейцария, до държавите от Европейския съюз, до Република Северна Македония, до Република Турция и до Република Сърбия. Иска постановяване на съдебно решение, с което визираният проблем да бъде разрешен. С отговора на ИМ- ответникът Р. Д. Б. оспорва искането по чл. 127а от СК като неоснователно. Сочи че от 08.07.2020г. детето Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, живее в с. П., а майката се е върнала в Конфедерация Швейцария, като детето е останало да живее при неговия баща. Твърди че се грижи за отглеждането и възпитанието на детето, както и за неговата издръжка. Предприети са действия детето да посещава детска градина, като детето има личен лекар и имунизационен календар и се чувства добре в България. Ответникът твърди, че тъй като майката е заминала да живее и работи в чужбина и детето е останало при бащата, Р. Д. Б. е предявил пред РС П. срещу Р. Н. Б.- иск по чл. 49 ал.1 от СК и съпътстващите искове за предоставяне на родителските права по отношение на детето и за присъждане на издръжка, за което е било образувано гр. дело № 811/2022г. по описа на PC П.. Пред първоинстанционният съд са събрани писмени и гласни доказателства, изскан е и приобщен по делото социален доклад. Пред въззивната съдебна инстанция не са направени от страните доказателствени искания и не са представяни нови доказателства. Пред въззивната съдебна инстанция е представен актуален социален доклад, който съдът е приобщил към доказателствата по делото. С обжалваното Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П., е уважил предявения иск, като на осн. чл. 127а ал.2 от СК е разрешил на детето Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, да пътува до Конфедерация Швейцария, до държавите на ЕС, до Р Турция, до Р Северна Македония и до Р Сърбия, придружавано само от майката- Р. Н. Б., ЕГН ••••••••••, без съгласието на бащата- Р. Д. Б., ЕГН ••••••••••, за неограничен брой пътувания, като разрешението важи за срок от 5 години, считано от влизане на решението в сила. Срещу Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П. е депозирана въззивна жалба от бащата Р. Д. Б., въз основа на която е образувано настоящото въззивно дело. Въз основа на събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, следва да се приеме за установено и доказано от фактическа страна от състава на ОС Благоевград, следното: Страните по делото- Р. Н. Б., ЕГН •••••••••• и Р. Д. Б., ЕГН ••••••••••, са съпрузи, като са сключили граждански брак на 26.05.2017г. в гр. П../Удостоверение за сключен граждански брак/. След сключването на брака двамата заминали за Конфедерация Швейцария, като от съвместното им съжителство е родено детето- Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, родена на 29.09.2017г., в Локарно, Точино, Конфедерация Швейцария. Установява се от писмените и устните доказателства по делото, че през месец юли 2019г. отношенията между двамата съпрузи се влошили, поради което те са преустановили съвместното си живеене, като от тогава са във фактическа раздяла. Ищцата трайно се е установила да живее и работи в Конфедерация Швейцария- от 2004г. до настоящия момент, а ответника през 2020г. се е завърнал в Р България и се е установил да живее в с. П., в дома на родителите си. Майката и детето продължили да живеят в Конфедерация Швейцария, след заминаването на бащата. След настъпването на фактическата раздяла между двамата съпрузи, ищцата е предявила срещу ответника пред швейцарския съд искове за упражняване на родителски права по отношение на детето, както и за заплащане на издръжка на роденото от брака им дете- Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••. С Решение от 21.09.2020г. по дело № SF.2020.25 ns cg на Районен съд - гр. Аарау, Конфедерация Швейцария е било постановено, че: -съпрузите Р. и Р. Б.и имат право да прекратят съществуването на съвместното си домакинство и от 06.07.2019г. живеят разделени; -от 01.04.2020г. между тях се определя режим на имуществена разделност; -през времето на раздялата им детето Рая Б. трябва да живее „под грижите на майката“; -за времето в което бащата няма постоянно живеене в Швейцария, на Р. Д. Б. е определен режим на контакти с детето, както следва: за времето, през което той няма постоянно местоживеене в Конфедерация Швейцария- ще има право да посещава детето 2 пъти годишно, с уговаряне на продължителността с майката и предварително уведомяване от 1 месец; бащата ще има правото да прекарва с детето една ваканция от 4 седмици (вкл. за пътувания в чужбина), с предварително уведомяване от 2 месеца; бащата да има правото да поддържа контакт с детето- всяка неделя от 18: 00ч.- по телефон, Skype или Whatsapp; допълнително право за посещения и ваканции – по споразумение с майката; -бащата се задължава да заплаща месечна издръжка на детето и на ищцата, в определен с решението размер. С изключение на частта, отнасяща се до издръжката, цитираният чуждестранен съдебен акт е влязъл в сила на 27.11.2020г., като при разглеждането на делото от швейцарския съд ответникът Р. Б. е бил редовно уведомяван и надлежно представляван от процесуален представител - адвокат, назначен му по негово искане (по линия на правната помощ). С последващо Решение от 29.03.2021г., влязло в сила на 26.05.2021г. на Върховен съд- Аарау /Швейцария/, постановено по дело № ZSU.2020.274 /cs/ FH (SF.2020.25), първоинстанционното решение е било изменено и потвърдено и в частта за определената издръжка. Видно от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства/трудов договор, договор за наем на жилище, договор за наем на гараж и застнахователна полица/, ищцата Р. Н. Б. се е установила трайно да живее и работи в Швейцарската конфедерация, като разполага с постоянна работа, с наето жилище и се осигурява за социални и за здравни рискове, като за последните осигурява и самото дете. Живее заедно със своята сестра, която също е трудово ангажирана, и при положително разрешаване на проблема, свързан с пътуването на детето, има намерение при тях да отиде и нейната майка. Записала е детето в детско учебно заведение там, като желае дъщеря и да живее при нея. След завръшането си в Р България, отвтеникът Р. Д. Б. се е установил да живее в с. П., общ. П., където има самостоятелен жилищен етаж от къща, в която живее със свои близки роднини- баща му и семейството на негов вуйчо, където са създадени битови условия, позволяващи отглеждането на детето. Работи по трудово правоотношение като шофьор/има трудов договор с транспортна фирма „Миоро 08“/, като заради детето осъществява кратки курсове най- вече до Гърция. Установява се от писмените и гласни доказателства събрани по делото, че през месец юли 2020г., детето Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, е пристигнала в Република България, придружавано от своята баба по майчина линия, която активно участва в грижите за него още от раждането му. Целта на посещението е била гостуване, а намерението на ищцата е било още в началото на месец октомври същата година то отново да се завърне при нея в Конфедерация Швейцария, заедно с майка й. Тогава обаче бащата е заявил пред органите на МВР, че оттегля доброволното си съгласие, което по-рано е бил дал за пътуването на детето в чужбина, без то да бъде придружавано и от него./нотариално заверена декларация от 21.09.2020г./ От лятото на 2020г. до настоящия момент малолетното дете- Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, пребивава в с. П., общ. П., като непосредствените грижи за същото се полагат от бабата по майчина линия- Вангелия Тасева и от бащата- Р. Д. Б., ЕГН ••••••••••. Детето нощува както при баба си, така и при баща си, тъй като къщите са съседни в с. П.. Преимуществено за него грижи се полагат от неговата баба по майчина линия, тъй като бащата ходи на работа и отсъства по няколко дни, а неговата майка е починала. От месец 10.2022г. детето посещава ОДЗ „•••“ в с. П., тъй като е на 5 години и следва да бъде обхваната от образователната система на Р България. Детето има личен лекар както в Конфедерация Швейцария, така и в Р България, като му се поставят ваксини съобразно имунизационен календар. Същото се чувства спокойно, общува нормално със съучениците от детската градина, като често контактува с баща си. Според актуалния социален доклад, детето има изградена с бащата силна емоционална връзка. Майката продължава преимуществено да пребивава в Конфедерация Швейцария, като ежедневно общува с детето посредством средства за електронна комуникация и се прибира в страната по няколко пъти годишно, за да вижда детето и лично. Тя има добра емоционална връзка с него и постоянно изпраща финансови средства за отглеждането му. Не е спорно по делото, че личните взаимоотношения между двамата родители са силно влошени, което води до нарушаване и на комуникацията им по въпросите за детето. Ищцата е предявила срещу ответника искове с правно основание чл. 119 КМЧП, във вр. с чл. 118 КМЧП, за признаване и допускане на изпълнение на територията на Р България, на две съдебни решения, постановени от съда в Конфедерация Швейцария: Решение от 21.09.2020г., влязло в сила на 27.11.2020г., постановено по дело № SF.2020.25 ns сg на Районен съд- Аарау /Щвейцария/ и Решение от 29.03.2021г., влязло в сила на 26.05.2021г. на Върховен съд- Аарау /Швейцария/, постановено по дело № ZSU.2020.274 /cs/ FH (SF.2020.25). С Решение № 1913/15.07.2022г., постановено по гр.д. № 14277/2021г. по описа на СГС, ГО 1-ви брачен състав, исковете са изцяло уважени като основателни. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от бащата Р. Д. Б.. С Решение № 12 от 03.01.2023г. по в.гр.д. № 2874/2022г. на АС София, първоинстанционното решение е обезсилено в частта му в която е разпореден режим на имуществена общност между съпрузите Р.Р. Б., ЕГН •••••••••• и Р. Д. Б., ЕГН ••••••••••, считано от 01.04.2020г., като в тази част производството е прекратено. Решение № 1913/15.07.2022г., постановено по гр.д. № 14277/2021г. по описа на СГС, е отменено в частта, в която е уважен предявения иск и е признато и допуснато изпълнение на решението на Конфедерация Швейцария, в частта в която е определено че Р. Н. Б. и Р. Д. Б. имат правото да прекратят съществуването на съвместното им домакинство и от 06.07.2019г. живеят разделени. В тази част предявения иск е отхвърлен, а в останалата част, с която е признато и допуснато изпълнение на Решение от 21.09.2020г., влязло в сила на 27.11.2020г., постановено по дело № SF.2020.25 ns сg на Районен съд- Аарау /Щвейцария/ и Решение от 29.03.2021г., влязло в сила на 26.05.2021г. на Върховен съд- Аарау /Швейцария/, постановено по дело № ZSU.2020.274 /cs/ FH (SF.2020.25), касаещо упражняването на родителските права по отношение на детето Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, определен е режима на виждане на бащата с детето и е присъдена месечна издръжка, първоинстационното решение е потвърдено. Срещу Решение № 12 от 03.01.2023г. по в.гр.д. № 2874/2022г. на АС София, е депозирана касационна жалба от Р. Д. Б., като с Разпореждане № 1740 от 24.04.2023г., постановено по в.гр.д. № 2874/2022г. на АС София, подадената касационна жалба с вх. № 3613 от 17.02.2023г., е била върната на касатора. Срещу разпореждането на съда за връщане на касационната жалба е била подадена частна жалба с вх. № 11857/23.05.2023г. от касатора Р. Д. Б.. С Определение № 2214 от 11.07.2023г. поч.гр.д. № 2754/2023г. по описа на ВКС- IV г.о. на ГК, е отменено обжалваното Разпореждане № 1740 от 24.04.2023г., постановено по в.гр.д. № 2874/2022г. на АС София, като делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената касационна жалба срещу Решение № 12 от 03.01.2023г. по в.гр.д. № 2874/2022г. на АС София. Образуваното производство не е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт. От своя страна Р. Д. Б., ЕГН ••••••••••, е предявил пред РС П. срещу Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, иск за развод, с който са съединени искове за упражняване на родителските права по отношение на детето- Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, за определяне на местоживеенето му при неговия баща, в с. П., общ. П.. Образувано е гр. дело № 811/2022г. по описа на PC П., което към настоящия момент е висящо пред първоинстанционния съд и въззивният съд няма данни да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Пред първоинстационния съд по искане на страните са разпитани свидетели/В.Т., Х.Ш, С.Ф. С.Т./, като от събраните свидетелски показания се установява, че от лятото на 2020г. детето Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, пребивава на територията на Р България, като живее в с. П., Община П., като за нейното отглеждане и възпитание се грижат нейната баба по майчина линия- В.Т. и нейния баща- Р. Д. Б.. Къщите в които детето се отглежда са съседни, като то преспива както при баща си, така и при баба си, като е на двете места са му осигурени добри социално битови условия за живеене. Детето посещава детска градина/ ОДЗ „•••“ в с. П./ от м. 10.2022г., която за него вече е задължителна, като има личен лекар и за него се полагат здравни грижи, включително поставянето на ваксини съобразно задължителния имунизационен календар. За издръжката на детето преимуществено се грижи неговата майка, като същата често посещава страната и се среща с детето си. Въз основа на фактическите изводи, изведени от доказателствата събрани пред първоинстанционния съд и становищата на пълномощниците на страните пред въззивната инстанция разглеждаща делото, съдът излага следните правни съображения: При извършване на служебната проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно постановено, от компетентния за неговото разглеждане първоинстационния съд и при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Обжалваното решение е процесуално допустимо, като съдът се е произнесъл по предявен иск по чл. 127а от СК. Въпросът за допустимостта на предявения иск е бил разрешен с Определение № 126 от 05.04.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 63/2022г. на III г.о. на ГК, с което е приото че в хода на разглеждане на делото е настъпил нов юридически факт, който следва да бъде съобразен от съда съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Прието е че въз основа на твърденията на молителката в молбата и по чл. 127а от СК и от събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се приеме че детето Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, има ново обичайно местопребиваване на територията на РБ, където се отглежда повече от една година/от лятото на 2020г./от семейството на своята майка- нейната баба и леля, в с. П., Общ. П., където детето с оглед и на българското си гражданство е намерило новата си интеграция. С цитироното определение, съставът на ВКС на РБ е приел че са налице основанията за приложението на правилото на чл. 5 ал.2 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца, ратифицирана от РБ, със закон, приет от 40 НС на 18.01.2006г., обн. в ДВ бр. 9/2006г., която е ратифицирана и от Конфедерация Швейцария. Проието е че при неприложимост на изключението на чл. 7 ал.1 от Конвенцията, компетентен да разглежда молбата на Р. Н. Б., ЕГН ••••••••••, с правно основание чл. 127а от СК е българския съд. Съгласно чл. 127а ал. 2 от СК, при липса на съгласие между родителите относно пътувания на детето им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това, въпросът се решава от съда, по настоящ адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 76 т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по съдебен ред, чрез предявен иск по чл. 127а СК. За да замести с решението си съгласието на родител за пътуване на детето му извън страната и/или издаване на необходимите документи за това, съдът следва да установи че единият от родителите на детето е отказал да даде разрешение за такова пътуване. По настоящото дело има категорични доказателства– нотариално заверена декларация от 21.09.2020г., с която бащата Р. Д. Б. е оттеглил съгласието си, дадено преди това детето- Р.Р. Б., ЕГН ••••••••••, да напуска пределите на Р България. Горното безспорно обосновава правния интерес от иска. Предявеният иск по реда на чл. 127а ал. 2 от СК е процесуално допустим. По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 127а от СК е налице установена богата съдебна практика, намерила израз в Решение № 234/30.05.2012г., постановено по гр.д. № 1580/2011г., Решение № 116/16.04.2014г., постановено по гр.д. № 5156/2013г. и Решение № 244/3.07.2014г., постановено по гр.д. № 953/2014г., всичките по описа на ВКС, ГК, IV г. о. Със същите е прието, че когато родителите не се споразумеят по отношение на пътуването на детето в чужбина, при спор по чл. 127а от СК съдът е овластен да разреши както конкретно пътуване за определен период и до определена държава, така и конкретни пътувания в определен период от време и до конкретна държава или държави, чиито кръг е определен, а също така и неограничен брой пътувания за определен период от време, но само до определена държава или държави. Съгласно Решение № 403/29.02.2016г., постановено по гр.д.№ 6903/2014г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването, на който съдът прави преценка за целесъобразност. В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. Въпроса за процесуалния характер на настоящото производство е доразвит с дадените задължителни указания на съдилищата с ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено че производството по чл. 127а от СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на които съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина следва да се преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства от фактическа страна. Съдът взима решението си въз основа на задълбочен анализ на коркнетните правнорелевантни факти, установени в хода на производството. Макар да не е обвързан изцяло с оплакванията, наведени с въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да даде отговор на същите, като изложи съображенията си, ръководейки се най- вече от защитата на интересите на детето. В актуалната си практика ВКС на РБ приема, че "В съвременния мобилен свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер... " /така в решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, реш. № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, реш. № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о., ГК и др./ Такова пътуване обогатява представите на детето за света, дава му възможност да опознае различна културна среда и да се среща с повече хора, като всичко това е в полза на развитието на детето. Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Република България. Съгласно чл. 35 ал. 1 от Конституцията на Република България, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Съгласно чл. 10 ал. 2 изр. 2 oт Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 24 ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която, при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. В този смисъл съдът не би могъл да откаже на детето пътуване в чужбина, освен в случаите когато се установи възможността детето да бъде отведено на място, където да бъде поставено в риск или да бъде нарушен или да стане невъзможен определения режим на лични отношения между детето и другия родител./ ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС/ Обратното би означавало недопустима намеса в правото на защита на семейния живот на бащата и на детето по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като необоснования отказ да бъде разрешено на детето да пътува в чужбина, би означавало проява на излишен формализъм и ненужно ограничаване на неговите свободи. При преценката си за целесъобразност в настоящото производство на съдебна администрация, съдът при проверката за съответствието на обжалваното съдебно решение със закона, следва да се ръководи преди всичко от защитата на интереса на детето. Относно интереса на детето с постановените по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. III г. о., Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д.№ 1557/2014 г. на ІІІ г. о., Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д.№ 6851/2014 г. на ІV г. о., Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС и др. е прието, че съдът следва да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, касаещи мерките за упражняване на личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Легалната дефиниция на понятието "най-добър интерес на детето", е дадена § 1 т. 5 от ДР на ЗЗДт, според която той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето. Налице е широк и единодушен консенсус, че във всички съдебни решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение, което налага засилен и по-критичен анализ на всеки един фактор, на който нормотворецът придава правно значение, тъй като то е относително и зависи от взаимодействието на всички отделни обстоятелства. С дадените указания на съдилищата с т.1 от ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС е посочено че пътуването на детето извън страната може да е с краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да променя постоянното си местоживеене в Р България, а пътуването може да е и с цел промяна на местоживеенето на детето в чужбина, а когато съдът разглежда въпросите, свързани с пътуването на детето в други страни, съответно с издаването на необходимите документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна на местоживеенето на детето, ако не е бил изрично сезиран с такова искане от ищеца с исковата молба. Дадени са на съдилищата указания, че определянето на местоживеенето на детето, е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването. Ограниченията за пътуване на ненавършилото пълнолетие дете в чужбина следва да се определят от съда при пълно и задълбочено изследване на отношенията между родителите и децата и на отражението на промяната, върху интереса на детето при предприемането на това пътуване. Следва да се съобрази от съда въздействието на планираната промяна в жизнената и социалната среда на детето, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа, възрастта и здравословното състояние на детето и други негови права и интереси./ ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС/. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният състав на ОС Благоевград намира за безспорно, че с оттеглянето на съгласието си детето да напуска пределите на Р България, бащата макар и при ефективното упражняване на едно свое законно право, недопустимо е ограничил правото на детето си да пътува в чужбина и да живее в Швейцария при своята майка. Това поведение на бащата, макар и да не съставлява правонарушение, а израз на проявление на ефективното упражняване на родителски права, фактически е довело до предпоставки да бъде нарушен или да стане невъзможен определения режим на лични отношения между детето и другия родител- неговата майка. Към настоящия момент не са налице влезли в законна сила съдебни решения на българските съдилища, по искове предявени пред съда и от двамата родител. Въззивният съд намира че следва да бъде отчетено, че макар все още да не е принато по съдебен ред признаването и допускането на изпълнение на територията на РБ на постановените решения в Конфедерация Швейцария, то решен е с влезли в законна сила решения на чуждестранния съд вопраса за упражняване на родителските права по отношение на детето Рая Б., като същите са предоставени за упражняване на майката на детето, а на бащата е определен режим на контакти и виждане с детето. Макар да не е налице незаконно прехвърляне на детото на територията на РБ, по смисъла на чл. 7 ал. 1 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца, то оттеглянето на съгласието за пътуването на детето в чужбина, безспорно са попречили на майката да упражнява по отношение на детето предоставените и родителски права, доколкото същата се е трайно установила да работи и живее в Швейцария, като има постонянна работа, добро възраграждение и добри условия за живот. След като майката не е могла да се възползва от защитата на Хагската конвенция, то за нея безспорно съществува предоставена от закона възможност да поиска заместване съгласие на бащата- детето да пътува в чужбина, чрез предявяване на иск по чл. 127а от СК пред съда, която законова възможност би била в интерес на детето, тъй като дава възможност за ефективното упражняване на родителските права на този родител, на който те са предоставени от съда./Определение № 126 от 05.04.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 63/2022г. на III г.о. на ГК/ Съгласно чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г./ДВ, бр. 32 от 23.04.1991г., в сила от 03.07.1991г./, съставляваща част от законодателството на Р. България, правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Съгласно чл. 3, т.1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". При решаване на настоящето дело съдът следва преди всичко да се ръководи от висшите интереси на детето. Несъмнено в интерес на детето е то да бъде отглеждано при реално участието и на двамата си родители- страните по делото. В случая обаче, това е напълно невъзможно поради съществуващите дълбоки и непреодолими противоречия между двамата родители, които не могат да живеят съвместно, както и поради обстоятелството че двамата родители живеят и работят в различни държави. Преценявайки всички събрани и обсъдени доказателства по делото съдът приема, че е в интерес на детето то да може да напуска страната заедно със своята майка за определен срок от време. Въз основа на съдебното решение малолетното дете следва родителя, на когото съдът е възложил да упражнява родителските права и задължения, до настъпването на нови обстоятелства. Не давайки възможност на детето да живее в Швейцария, би се създало и пречки за осигуряването на закрила и грижи от предпочетения от съда родител, които са необходими за благосъстоянието на детето, тъй като майката вече две години е лишена от възможността да полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Неоснователни според въззивнвият състав на съда се явяват доводите на въззивника, изведени чрез пълномощника му с жалбата по делото- че при извеждане на детето извън страната ще бъдат ограничени контактите на детето с бащата. Предоставянето на родителските права на единия от родителите, поради различното тяхно местоживеене, по необходимост има за последица ограничаване на отношенията и преките контакти на детето с този от тях, при когото детето не живее, а именно с цел защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителите, съдът счита, че пребиваването на детето в Швейцария ще е възможност за обогатяване, както на жизнения, така и на културния му стандарт. А и осъществяването на правото на свободно предвижване само по себе си не изключва осъществяването на личните отношения на детето с бащата. С решенията на Швейцарския съд да определени режим на контакти и срещи на бащата с детето, които майката не може и не следва да ограничава по никакъв начин. Несъмнено задържането на детето от майката само на теритията на Конфедерация Швейцария е не само обективно невъзможно/на детето е предоставена възможност да прекара част от ваканцията си с неговия баща, което следва и може да стане на територията на Р България; детето има близки и роднини в България, с които не може да не се среща/, но същото би представлявало нарушение на режима определен от съда и би предоставило възможност на бащата за съдебна защита. Правото на личен и семеен живот, с което разполага всеки от родителите във връзката със собственото си дете, няма как да бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие във връзка с упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата на предвидена в закона /в чл. 127а ал. 2 СК/ намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на едната страна./ Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК/ Съдът следва да се стреми към пропорционалност на намесата, която според настоящият съдебен състав следва да се обосновава от значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде защитен - правото му на свободно предвижване, правото да пътува и опознава различни светове и култури, правото да опита да постигне мечтата си, правото да живее с родителя на когото с предоставени родителските права в избраната среда. Съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет на майката, нито съзира вероятност тя да вземе решения, които не са в интерес на детето. В съвременния свят сигурността е под съмнение навсякъде, но това, както и опасността от вероятно нарушаване на режима на лични отношения с бащата, доколкото съставляват бъдещи и несигурни събития, не могат да са аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване в чужбина. Освен това родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на противната страна - при проявена активност да намери способи за защита на интереса си. Неоснователно е поради изложените съображения твърдението в жалбата, че отпътуването на детето ще засегне родителските права на бащата и ще ги постави на заден план в сравнение с тези на майката. Следва да се има предвид, че интересът на детето е самостоятелен и не следва да се предопределя от възможностите за реализация на правата, с които разполагат родителите, в случая бащата, каквито са правото на упражняване на родителски права и режим на лични отношения. Действително пребиваването на детето в Швейцария ще създаде затруднения пред упражняване на личните контакти между въззивника и дъщеря му. Както многократно се посочи, в производства като настоящото водещ е интереса на детето, а не на родителя. В конкретния случай, промяна местоживеенето на детето се налага от обективни, сериозни и основателни причини, при което интереса му да напусне границите на страната, надделява над интереса на родителя, при което последният следва да търпи известни фактически ограничения при осъществяване на личните отношения с детето. Следва да се посочи, че при желание от страна на бащата и възможност за това, няма правна пречка той да контактува с детето чрез съответните за това технически средства или да предприеме пътуване с такава цел. Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че при дадено заместващо разрешение детето да пътува и живее с майка си в Швейцария, престоя му там не създава опасност или риск за здравето, интересите и правата му, а напротив - дава много възможности за обучение и развитие. Следва да се има предвид още, че икономиката на Швейцария е една от най- развитите в света, а качеството на живот в страната се оценява изключително високо. Действително, както е посочено и в отговора на ответника Швейцария не е член на ЕС, но това не е пречка детето да живее и пътува до там. Това е така, тъй като Швейцария е една от 25-те държави, участнички в Шенгенското споразумение за премахване на граничния контрол на вътрешните граници и за единна визова система. Не се касае за страна на размирици, природни бедствия и други, а за държава с политическа, икономическа и социална стабилност, с висок стандарт на живот. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017г. по т.д. 1/2016г. на ОСГК на ВКС, заместващо съгласие на един от родителите, дадено от съда по реда на чл. 127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг държави. Именно в съответствие с тези дадени задължителни указания е процедирал и първоинстанционния съд, който с решението си е дал заместващо отказа на бащата съгласие, за пътуването на детето Рая Б., придружавана от нейната майка, на която са предоставени родителските права от съда, до Конфедерация Швейцария, до всички страни от ЕС и до Република Северна Македония, Република Турция и Република Сърбия, като е огранчил страните до които детето може да пътува, както и е определил срок от 5 години и така е ограничал и периода от време за извършването на тези пътувания извън страната. Съображенията за избора на страните до които детето да може да пътува без съгласието на своя баща са ясни- това са страните през които детето следва да премине при пътуване по суша към Конфедерация Швейцария. В този смисъл въззивният състав на ОС Благоевград намира, че първоинстанционният съд е спазил изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето, пътуването му извън страната да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определен. Разрешението е дадено за неограничен брой пътувания, но само до определен брой държави. В този смисъл съдът счита за неоснователни твърденията, наведени с въззивната жалба от особения представител на въззивника, че с даване на разрешение за пътуване в чужбина, защитата на интересите на детето не са гарантирани в достатъчна степен, като съществува опасност бащата да не може повече да се види с детето си и да не знае къде същото се намира. В настоящия случай първоинстационният съд е извършил правилна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в конкретен момент, като е изключил възможността детето да бъде поставено в риск по голям от обичайния за него. Това е така, тъй като пътуванията на детето в чужбина са ограничени само до държавите членки на ЕС, както и до Републиките Сърбия, Република Сърбия и Северна Македония. Касае за пътуване в конкретно изброени и определяем кръг от държави, в които е възможно Република България да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се противопоставя на извеждането му зад граница. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случай на неправомерно отвличане или задържане на дете, между държавите- членки на Европейския съюз, компетентността на съдилищата е уредена в Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. По отношение на другите държави извън Европейския съюз- Републиките Сърби, Република Турция и Северна Македония съдът е съобразил, че те са страни, ратифицирали Хагската конвенция от 25.10.1980г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, а освен това с тях Република България е сключила двустранен договор за правна помощ по граждански дела /с Република Северна Македония– ратифициран със закон, в сила от 07.04.2002г./ Цитираната Хагска конвенция е едно от най- важните многостранни споразумения в областта на закрилата на децата, предпоставяща, че решение относно връщането може да бъде постановено от съд на държавата, където детето е било отведено, като в случай, че един от родителите незаконно прехвърли детето в друга държава- страна по Хагската конвенция, детето трябва да бъде върнато възможно най-бързо до предишното си местопребиваване. В този смисъл нито съществува опасност детето да промени трайно и изцяло своето местопребиваване, нито съществува опасност майката на детето да не може да се вижда с него и да осъществява личните си отношения в определения и от съда режим на контакти с него. Постановеното решение на РС П., не изключва и възможността на българската държава, ако съдът бъде сезиран от бащата на детето, да осъществи конкрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права по отношение на малолетното дете. /т. 1 от ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС/ Следва да бъдат изложени съображения, че при избора на страните първоинстанционният съд е съобразил, че същото се установи при неговото пътуване извън страната основно в Конфедерация Швейцария, където майката трайно и успешно се е установила да живее и работи, като съдът вминателно е извършил преценка относно мястото, условията и средата, през която детето ще преминава, тъй като в никоя от страните в ЕС, нито в Северна Македония или Република Сърбия/които не са страни от ЕС/, към настоящия момент обективно не съществуват условия, които биха поставили детето в риск по- голям от този при пребиваването на детето в родната му страна. Временното пребиваване на детето в Швейцария, където понастоящем живее и работи неговата майка- Р. Н. Б., според състава на въззивния съд допълнително улеснява, а не ограничава възможностите на бащата за срещи с детето/независимо че двамата родители живеят в различни държави/, стига бащата да прояви интерес и положи усилия за осъществяването на такива контакти. Динамиката на съвременния живот и сложните човешки взаимоотношения, изключват възможността искане за заместващо съгласие на родителя за пътуването на детето в чужбина, да бъде давано конкретно за всяко едно от заявените пътувания на детето извън границите на страната. Това би създало безкрайни затруднения както за родителя който ще придружава детето при тези пътувания, така и за съда, който ще следва да се произнася по всяко едно от исканията за пътуване поотделно. Ето защо както законът, така и съдебната практика са установили трайното разбиране, че достатъчно за даване на заместващо разрешение от съда на липсващото съгласие на единия от родителите за пътуване, когато детето ще бъде придружавано от родителя на който са предоставени родителските права, е тези пътувания да са определени за определен период от време и до определен или определяем кръг държави. /т. 1 от ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС/, като право на съда е да определи и подходящ срок за тези пътувания. Обжалваното решение на РС П. не е постановено в разрез с така възприетата от съда практика и не може да се приеме, че същото е постановено при неправилно приложение на закона в тази насока. Въззивният съд намира, че даденото от първоинстационния съд разрешение за пътуване на детето Рая Б. в посочените в решението страни, за срок от пет години, не е в противоречие с материалния и процесуалния закон, като същото не поставя детето в риск и неговия интерес е защитен в максимална степен. Така установено е по безспорен начин по делото, че майката на детето трайно се е установила в Швейцария, където има сигурна работа, добро заплащане и отлични условия за отглеждането и възпитанието на детето. Пътуванията на детето в страните посочени в решението на РС П. не го поставят в риск, а ще му дадат възможността да опознава културите на други държави и да усвоява чужди езици, като детето посещава училище и няма опасност да бъде нарушено правото му на образование и обучение. Не са нарушени в този смисъл и правата на бащата за виждане и лични контакти с детето, което ще живее на известен на бащата постоянен адрес и ще посещава детска градина в едно и също населено място. От друга страна поради временно възникналата конкуренция между правата на майката и бащата на детето и спора между тях кой да упражнява родителските права, даденото разрешение на детето да пътува в чужбина, при условията определени в обжалваното решение на РС П., може да се окаже временно, тъй като действието му е в зависимост от настъпването на нови обстоятелства и юридически факти и същото не е окончателно. По отношение на срока, за който да бъде дадено разрешението на детето за пътуване извън страната, ищецът е направил искане разрешението да е за срок от 5 години, което искане първоинстанционният съд е уважил. По въпроса относно законовите предпоставки, които дават основание на съда да разреши неограничени пътувания извън страната на дете, без съгласие на единия родител е налице съдебна практика(Решение № 982/15.03.2010 г. по гр.дело№ 900/2009 г. - IV г.о. ВКС; Решение № 446/30.06.2010 г. по гр.дело№ 4549/2008 г. - III г.о. ВКС; Решение № 697/01.11.2010 г. по гр.дело№ 1052/2010 г. - IV г.о. ВКС; Решение № 147/19.04.2011 г. по гр.дело№ 845/2010 г. - III г.о. ВКС; Решение № 315/12.01.2012 г. по гр.д№ 1456/2010 г. - ВКС; Решение № 234/30.05.2012 г. по гр.дело№ 1580/2011 г. - ВКС), формирана по решения, постановени по чл. 290 от ГПК, както и ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, в които се посочва, че разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната, без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чиито кръг е определяем(например държавите-членки на Европейския съюз), за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също за определени държави, като интереса на детето се преценява за всеки конкретен случай. С оглед установената съдебна практика от една страна, а от друга страна- спецификата на конкретния случай, при търсене и намиране на баланс между интересите на детето и обстоятелството че и двамата му родители живеят в различни държави и ще се налага детето да пътува често, съдът намира, че неограничените брой пътувания, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат ще се отразят благоприятно както в психоемоционален аспект, така и в социален и по този начин ще бъде защитен в максимална степен "най-добрия интерес на детето", като преценката за наличието му включва желанията и чувствата на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности. В контекста на изложеното, съдът намира, че разрешението за напускане на пределите на страната само и единствено със съгласие на майката и при заместеното от съда разрешение на бащата, правилно е определено от първоинстанционния съд за срок от пет години от влизане в сила на настоящото решение. Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата няма пречка отново да се иска от съда такова разрешение на основание чл. 127a от СК във вр. с чл. 76 т.9 от ЗБЛД, тъй като обжалваното решение на РС П. не се ползва със сила на пресадено нещо. При изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и целесъобразно, на основание чл. 271 ал.1 от ГПК. В производствата по спорна съдебна администрация, каквото е това по чл. 127а ал. 1 СК, не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуване или несъществуване на материално право, а се оказва съдействие относно начина на упражняване на права, признати и гарантирани от закона. В този смисъл не са налице и типичните за исковото производство страни– ищец и ответник, поради което е неприложимо правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора пред първата съдебна инстанция. В тази насока е преобладаващата съдебна практика– определение № 475/20.12.2018г. по ч. гр. д. № 4327/2018г. на III г. о., определение № 385/25.08.2015г. по гр. д. № 3423/2015г. на I г. о. и мн. други. Не така стои въпроса при определяне на разноските за въззивното производство. Изложените по– горе съображения касаят въпроса за разноските пред първоинстанционния съд, но не и разпределението на отговорността за тях пред настоящата инстанция. Пред нея важат общите правила на чл. 78 ГПК, защото страната защитавайки собствения си интерес, с обжалването си дава повод за образуване на дело във въззивната инстанция и съответно причинява разноски за насрещната страна. С оглед на изхода от делото/въззивната жалба е оставена без уважение/ жалбоподателят следва да понесе сторените от въззиваемата страна разноски в размер на 600 лв.– за адвокатско възнаграждение, за заплащането на които е представен договор за правна защита и съдействие от 28.12.2022 г., имащ характер на разписка в съответната си част. Водим от горното, съдът