Решение № 6367 от 15.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 748/2026 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

Образувано е по жалба на сдружение с нестопанска цел (СНЦ) „Българска асоциация за климатолечение и здравен туризъм“ със седалище в [населено място] срещу Решение № Т-92-00-65/06.03.2026г. на Изпълняващия функциите Главен секретар на Министерството на туризма (МТ), обективиращо отказ за предоставяне на достъп до обществена информация.

По реда на чл.213 от ГПК към настоящото производство е присъединено за общо разглеждане административно дело № 783/2026г. на АдмС Бургас, образувано по жалба на СНЦ „Р.-инфо, култура и туризъм“ срещу същото решение.

В жалбите се твърдят нарушения на чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК, поради което се иска решението да се отмени като незаконосъобразно и органът да бъде задължен да предостави исканата от жалбоподателите информация. И по двете жалби са заявени претенции за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 163, ал. 2 от АПК ответникът по оспорването не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят СНЦ „Българска асоциация за климатолечение и здравен туризъм“ се представлява от представителя по закон В. А. – Председател на Управителен съвет, както и по пълномощие от адвокат Н. Л. от САК, която поддържа жалбата. Разноските се претендират по списък по чл.80 от ГПК.

Жалбоподателят СНЦ „Р.-инфо, култура и туризъм“ се представлява от представителя по закон З. К.-А. – Председател на Управителен съвет, както и по пълномощие от адвокат Н. Л. от САК, която поддържа жалбата. Разноските се претендират по списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по оспорването – Главен секретар на МТ, се представлява от главен юрисконсулт Л. К.-А., която оспорва жалбата като неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощниците на страните са представили писмени бележки с развити в тях подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното:

На 06.02.2026г. двете СНЦ, представлявани от адвокат Л., подали до МТ общо заявление, регистрирано с вх. № Т-92-00-65/06.02.2026 г., за достъп до обществена информация, формулирана в няколко пункта:

1. Относно публични средства :

1.1.Всички данни за предоставени, усвоени или разпределени публични средства (включително бюджетни, европейски или смесени) в полза на СНЦ „Български съюз по балнеология и СПА туризъм“ (СНЦ „БСБСПА“) за периода 2014 г. - 2025 г.

1.2.Правното основание за предоставянето на тези средства (договори, заповеди, решения, програми, постановления и др.), в това число средства за реклама на туризма България, предназначена за немския пазар.

2. Относно програми, проекти и инициативи :

2.1.Списък на всички програми, проекти, кампании или инициативи, реализирани от МТ с участието или в партньорство с СНЦ „БСБСПА“.

2.2.Условията за участие и критериите, въз основа на които БСБСПА е било включено като партньор или бенефициент.

3. Относно контрол и отчетност :

3.1.Кои контролни органи или структурни звена на Министерството на туризма са упражнявали контрол върху:

3.1.1.разходването на предоставени средства;

3.1.2.изпълнението па договори и проекти;

3.1.3.постигането на заявените цели и резултати.

3.2.Извършвани ли са проверки, одити или оценки, и ако да - с какви констатации?

3.3.Съгласно регистъра Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) и въведените в него данни в периода от 2019г. до 2025г., какъв е броя на:

3.3.1.туристите, ползвали финансиране по линия на споразумения със здравни институции в Германия и Австрия за Медикъл/СПА услуги, респективно с посочване на местата, в които са били настанени;

3.3.2.настаняваните по Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция в балнео и спа хотели, членове на СНЦ „БСБСПА“.

4. Относно критерии за финансиране и участие :

4.1.Всички вътрешни правила, методики, указания или критерии, прилагани от МТ, при:

4.1.1.избор па партньорски организации;

4.1.2.предоставяне на финансиране;

4.1.3.участие в съвместни инициативи.

4.2.Приложими ли са били тези критерии еднакво спрямо всички професионални и браншови организации в сектора на туризма.

5. Относно равнопоставеност и алтернативи:

5.1.Съществуват ли други сдружения или туристически организации, които :

5.1.1.са кандидатствали за участие в аналогични програми или инициативи;

5.1.2.са заявявали интерес за партньорство, отправяли са конкретни и обосновани предложения, свързани с различни сектори на туризма, но не са били включени.

5.2.Ако да, на какво основание е предпочетен СНЦ „БСБСПА“?

5.3.На какво основание и с какъв акт на надлежен и компетентен орган дейността на специализирана работна група за актуализиране на Плана за развитие на здравния туризъм (период 2020 - 2025 г.). към МТ, създадена през 2021г., не е довършила дейността си, не е представила резултати и не е провеждала заседания, съобразно целта на нейното създаване?

5.4.В случай че има такива и информацията е непълна и неточна, се иска предоставяне на пълната документация по работата на работната група в това число: протоколи, доклади, анализи и др.

6. Относно институционална обвързаност :

6.1.Наличие на меморандуми, рамкови споразумения, писма за намерение или други форми на трайно сътрудничество между МТ и СНЦ „БСБСПА“.

6.2.Участие на представители на СНЦ „БСБСПА“ в:

6.2.1.работни групи;

6.2.2.консултативни съвети;

6.2.3.експертни комисии към Министерството на туризма.

6.2.4.държавни (правителствени) делегации, събития, международни изяви на България, финансирани с публични средства от бюджета на МТ.

7. Относно публичност и отчетност:

7.1.Как МТ е осигурило публичност и прозрачност на взаимодействието си с СНЦ „БСБСПА“.

7.2.Публикувани ли са отчетни документи и къде са публично достъпни?

Заявителите са посочили, че желаят информацията да им бъде предоставена по електронен път - на имейл.

С писмо № Т-26-00-65 от 11.02.2026г. Главният секретар на МТ уведомил заявителите, че исканата от тях обществена информация се отнася до трето лице, поради което е необходимо неговото изрично писмено съгласие за предоставянето й, с оглед на което, на основание чл. 31, ал. 1 ЗДОИ, срокът за разглеждане на заявлението се удължава с 14 дни. Писмото е получено от адвокат Л. на 17.02.2026г.

На основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ с писмо рег. № Т-26-00-86/11.02.2026г. е поискано изричното съгласие на СНЦ„БСПСПА” за предоставянето на информацията, поискана от жалбоподателя в т.1 от заявлението. На адресата е даден 7-дневен срок за отговор.

С писмо от 23.02.2026г. СНЦ „БСПСПА“, представлявано от адвокат В. Н., изразил несъгласие за предоставяне на информацията, като изложил доводи, че същата не е с надделяващ обществен интерес, тъй като се нарушавал принципа на чл.3 от ГПК, приложим до всички процедури в Република България. Изложени са съображения за недопустимостта на развилото се административно производство, както и съмнения в легитимността на органите на управление на СНЦ „Р.-инфо, култура и туризъм“.

С Решението, предмет на проверка по настоящото дело, Изпълняващият функциите Главен секретар на МТ отказал предоставяне на исканата обществена информация със следните мотиви: Искането било неоснователно, тъй като исканата информация не представлявала обществена такава, а била служебна по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, по причина че се събирала, създавала и съхранявала по повод дейността на министъра на туризма и МТ. Същевременно, по отношение на нея не бил налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ЗДОИ, тъй като в заявлението не била посочена целта, с която се иска информацията. При липсата на наведени доводи в подаденото заявление, които да обосноват интереса към поисканата информация, административният орган счел, че не дължи правни изводи относно приложимостта на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2, предл. 2 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ и дали е налице надделяващ обществен интерес, тъй като наличието на такъв било свързано с преодоляване на несъгласието по чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, за да се разкрият корупция, злоупотреба с власт и други, изрично посочени хипотези. Въпреки това, са изложени съображения, че не е налице надделяващ обществен интерес, тъй като исканата информация не била от естество, че да позволи гражданите да си формират мнение за дейността на МТ, не се улеснявали прозрачността и отчетността, не се гарантирало законосъобразното изпълнение на законовите задължения на МТ, не се целяло разкриване на корупция и злоупотреба с власт или други незаконосъобразни и нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, с които да се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица, не се опровергавала разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени отношения, свързани със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договорите, по които едната страна е МТ. Разкриване на исканата информация щяло да доведе до неправоверно снабдяване с документ, което, от своя страна, е преценено и като прекомерно и непропорционално по смисъла на ЗДОИ, тъй като искането касаело само едно определено юридическо лице, имащо качество на трета стана в производството по реда на ЗДОИ, затова информацията не можело да се дефинира като такава, даваща възможност на гражданите, като цяло, да си съставят собствено мнение относно дейността на МТ.

Решението е връчено на адвокат Н. Л. на 11.03.2026г., а жалбите срещу него били подадени на 19.03.2026г.

Със Заповед № Т-РД-16-56/23.02.2026г. Министърът на туризма оправомощил М. Н. - Главен секретар на МТ, да издава актове по ЗДОИ, а при нейно отсъствие делегираните правомощия да се изпълняват от определения със заповедта за заместване директор.

Със Заповед № Т-РД-32-31/16.02.2026г. на Министъра на туризма е разпоредено М. Н. да бъде замествана от А. С. – Директор на дирекция „Управление на финансовите и човешки ресурси“ за периода 25.02.2026г.-09.03.2026г.

Във връзка с установяване на тяхната активна дейност, жалбоподателите са представили подробен доказателствен материал, състоящ се от множество периодични издания (публикации и изрезки от вестници) и редица писма, договори, удостоверителни документи и сертификати, доказващи тяхното активно и трайно участие в туристическия бранш.

Разгледани по същество, жалбите са основателни.

Жалбите са насочени срещу решение за отказ за предоставяне на обществена информация, което подлежи на оспорване по реда на АПК, към който препраща разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДОИ. Оспорването е извършено от лица с надлежна легитимация – адресати на обжалвания административен акт, исканията на които за достъп до обществена информация са оставени без уважение. В тази връзка следва да се уточни, че личният правен интерес не е сред положителните предпоставки, имащи значение за допустимостта на жалбата, тъй като приоритет е даден на общата полза, която се преследва посредством предоставянето на обществената информация.

Жалбите са в срок и от външна страна отговарят на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Оспореното решение е издадено от Изпълняващия функциите Главния секретар на МП, компетентността на когото произтича от описаните по – горе заповеди.

Актът е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.38 от ЗДОИ и чл.59, ал.2 от АПК. Не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти и е посочил правното основание за отказа да бъде предоставена исканата информация. Съответствието на изложените фактически обстоятелства с установените по делото е въпрос не е въпрос на процесуална, а на материална законосъобразност на оспорения акт.

Оспорваното писмо е постановено в нарушение на материалноправните норми. Производството е започнало по общо заявление на двете СНЦ, отправено до Министерство на туризма, за предоставяне на обществена информация, която по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Според характера на поисканата в заявлението информация, тя е служебна по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Правото на достъп до обществена информация е прогласено в чл.4, ал.1 от ЗДОИ, според който всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространение на такава информация. В чл.7 от ЗДОИ е въведена забрана за налагане на ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени в закона. Доколкото липсва друг специален ред за информация от категорията на процесната, съдът приема, че приложимият ред е този по ЗДОИ.

Министърът на туризма е задължено по чл.3, ал.1 от ЗДОИ лице, тъй като е държавен орган.

В чл.37 от ЗДОИ са очертани в два пункта основанията, при наличието на които органът може да откаже предоставяне на достъп до информация. В обжалвания акт е прието, че са налице хипотезите на чл.37, ал.1, т.1 вр. чл.13, ал.2 от ЗДОИ и чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ.

Според чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2 от ЗДОИ. В решението си административният орган е изложил мотиви за квалификацията на исканата информация като служебна такава, разкриването на която не е допуснато поради липса на надделяващ обществен интерес.

Според разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДОИ, достъпът до служебна информация е свободен, но може да бъде ограничен само при наличие на две хипотези, очертани в ал.2, т.1 и т.2 - когато исканата информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на органи и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от и за органа, становища и консултации), както и информацията, която съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органи или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Следователно, от значение за изхода на спора е дали исканата информация е такава по чл.13, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДОИ. Отговорът е отрицателен, тъй като нито в решението се съдържат мотиви защо е прието, че исканата информация се вписва в изрично посочените изключения, нито от анализа на исканата информация може да се направи подобен извод. Освен че исканата информация не попада в приложното поле на чл.13, ал.2 от ЗДОИ, не е разсъждавано и по въпроса за темпоралните предели на ограничението по ал.3, според която ограничението по ал.2 не може да се прилага след изтичане на две години от създаването на такава информация. Тъй като в заявлението не е посочен точен период, за който се отнася исканата информация, то по подразбиране информацията е за периода от създаването на СНЦ „БСПСПА“ през 2006г.

Ограничението отпада и при наличие на надделяващ обществен интерес. Тъй като обаче не са налице хипотезите на чл.13, ал.2 от ЗДОИ, то не е налице и първото посочено в решението основание за отказ по чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ, затова в тази част на изложението е излишно да се излагат съображение дали е налице надделяващ обществен интерес.

Второто основание е това по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, според което исканият достъп се отказва, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

Анализът на информацията, очертана в заявлението, води до извод, че тя е обществена такава, тъй като отговаря на критериите по чл.2, ал.1 от ЗДОИ, понеже е свързана с обществения живот в България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на министъра на туризма като задължен по закона субект. В закона липсва легално определение на понятието обществен живот, поради което съдържанието му следва да се изведе по пътя на логиката. Общественият живот е животът на обществото като група хора, следователно всяка информация, която е свързана с живота на обществото, има характер на обществена информация. Втората предпоставка, за да се окачестви информацията като обществена, е да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. В случая е безспорно, че информацията, свързана със сключени между МТ и СНЦ „БСПСПА“ договори, е обществена такава, тъй като е свързана с разходване на бюджетни средства, контролът върху разходването им, както и за причините, поради което договорите са сключени именно с посоченото СНЦ, който, изглежда, е фаворизиран партньор. Разходването на бюджетни средства в съответствие с принципите по чл.20 от Закона за публичните финанси винаги е фактор, значим за формиране на общественото мнение. Публичните финанси трябва да се управляват при спазване принципите на всеобхватност, отчетност и отговорност, адекватност, икономичност, ефикасност, прозрачност, устойчивост и законосъобразност.

По въпросите по пунктове от 2 до 7 не се засягат интересите на трето лице, в случая СНЦ „БСПСПА“, поради което решението за отказ за предоставяне на достъп на информацията по тези пунктове е незаконосъобразно.

Въпросът дали е налице надделяващ обществен интерес е определящ само по пункт първи от заявлението. СНЦ „БСПСПА“ изрично се е противопоставило на разкриването на исканата информация, тъй като достъпът до сключените между МТ и това СНЦ би засегнал интересите му. Причините за отказа на третото лице са ирелевантни и не подлежат на изследване. Следователно, определящ за разрешаване на спора е въпросът дали е налице надделяващ обществен интерес, според легалното определение, дадено в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 и чл.3а. Административният орган е приел, че не е налице такъв, но този му извод е незаконосъобразен, защото разкриване на договорните обвързаности на МТ с трето лице, в случая СНЦ „БСПСПА“, несъмнено ще доведе до повишаване на прозрачността и отчетността на МТ пред обществото. Ако в договорите са установени задължения за плащане на бюджетни средства от МП към СНЦ „БСПСПА“, то общественият интерес се предполага. Преди разрешаване на достъпа до исканата информация заявителят действа по предположения и съмнения и няма как от него да се изисква да излага точна и прецизна правна аргументация, понеже това е обективно невъзможно.

Мотивите, поради които в решението е прието, че не е надделяващ обществен интерес, са декларативни и шаблонни, тъй като успешно биха могли да бъдат използвани при всеки един отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Няма как двамата заявители да бъдат упрекнати в избирателност на заявената от тях информация, посочена като един от мотивите да се постанови отказ, тъй като целите и на двете СНЦ са в сферата на туризма, вкл. и СПА туризма, поради което е обяснимо да търсят достъп до информация за отношенията между МТ и друго СНЦ с подобни цели, в случая СНЦ „БСПСПА“. В ЗДОИ липсват специални изисквания за обема на информация, която може да поиска заявителят, поради което заключението на административният орган в тази му част е непълно произволно. От друга страна, въпросите в заявлението и от начина, по който са формулирани, индицират и на наличие на другите две хипотези на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ - разкриване на корупция и на злоупотреба с власт. По тези съображения, и отказът за предоставяне на информацията по пункт първи от заявлението е незаконосъобразен.

В обобщение, оспореното решение следва да се отмени като постановено в противоречие с материалния закон и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, а е от компетентността на задължения по ЗДОИ субект, административната преписка да бъде изпратена по реда на чл.172, ал.2 от АПК за ново разглеждане и произнасяне по заявление на жалбоподателите, с указание да се разреши искания достъп до обществена информация по всички пунктове от заявлението.

По разноските :

Всеки от жалбоподателите претендира присъждане на разноски в размер на 500.00 евро, представляващи адвокатско възнаграждение. От договорите за правна помощ, сключени между тези СНЦ, от една страна, и адвокат Л., от друга, се установява, че възнаграждението е платено в брой, поради което подлежи на присъждане.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,