Решение № 220 от 2.8.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1029/2023 г.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – гр. Бургас удостоверение, издадено въз основа на съдебно решение, постановено от Окръжен съд – Амстердам /Rechtbank Amsterdam/, Parnassusweg 220, 1076 AV Amsterdam, Нидерландия, за налагане на финансова санкция по отношение на българския гражданин Г. М. Д., с ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес ••••••••••••••••• В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас изразява становище за липса на всички законови предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция на Д.. Счита, че в българското законодателство липсва аналог на нарушението по изпратеното удостоверение, както и че не са налице предпоставките на чл. 30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, нито на чл.14 ал.2 от същия закон. Засегнатото лице Д., не се явява, нередовно призован. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето е извън страната. Назначеният му служебен защитник се присъединява към становището на прокурора, че не са налице основанията за признаване на решението за налагане на финансова санкция на Д.. Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното: Засегнатото лице Г. М. Д. е с ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: •••••••••••••••••• От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че с постановено на 07.10.2022 г. от съдебен орган – Окръжен съд – Амстердам, в издаващата държава – Нидерландия, Решение № 96/100756-22, на Г. Д. е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 100 евро, равностойност в български левове по курса на БНБ за 07.10.2022 г. – 195, 57 лева (сто деветдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки) – наложена му санкция за извършено нарушение по чл. 73 от Нидерландския закон за пътническия транспорт от 2000 г. Санкцията е за деяние, извършено на територията на издаващата държава, съставляващо нарушение и изразяващо се в неизпълнение на указание относно реда и/или спокойствието и/или безопасността и/или доброто функциониране на железницата, които са били ясно обозначени от или от името на превозвача, като на 01.02.2022 г. в 16, 07 ч., в качеството си на ползвател на обществен транспорт и/или на прилежащата към него инфраструктура, Д. е спал на пейка на Westelijke verbindingstunnel, treinstation Centraal Station, Amsterdam, , при положение, че спането на гарата не е позволено. Съгласно изпратеното удостоверение, производството по налагане на финансовата санкция не е било писмено, лицето не се явило лично на съдебния процес, но решението, което е било постановено, му е било връчено лично на 12.12.2022 г. от полицията и е било изрично уведомено относно правото си на обжалване. Изрично е било уведомено и относно правото на повторно разглеждане по същество на делото, включително и с оглед на нови доказателства, което може да доведе до отмяна на първоначалното решение, но лицето не е поискало преразглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Решението е постановено от съдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 28.12.2022 г. Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че описаното в него деяние попада в списъка от престъпления, изброени в чл. 5, § 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, а именно като "престъпления, които са установени от решаващата държана и служат за прилагане на задължения, които произтичат от актове, приети в рамките на Договора за ЕО или Договора за ЕС ", а именно наказуемият състав по чл. 71 от Договора за създаване на Европейската общност, чл. 91 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент (ЕО) №1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт: чл. 26, чл. 29, чл. 30. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и изпълнение на решението. Засегнатото лице Г. Д. е с местоживеене на територията на Република България, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС. При така изложените обстоятелства съдът намира, че са изпълнени всички условия съгласно ЗПИИРКОРНФС досежно признаване на решението за налагане на финансова санкция срещу Г. Д.. Съдът не установи наличие на основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, оБ.ващи отказ от признаване и изпълнение на решението. По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд