Решение № 3982 от 18.6.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 5440/2018 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение от 01.03.2018г., гр.д.79036/17г., СРС, 72 с-в отхвърля предявените от В.Г.А. срещу Н.А.за П., Териториална дирекция София искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 2884/05.10.2017г., издадена от Директора на ТД на НАП - София на основание чл.9, ал.8 вр. чл.9, ал.4, предл.2 и чл.9, ал.1, т.1 ЗНАП, поради несъвместимост по чл.9, ал.4 вр. ал.1, т.1 и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „главен специалист“ в сектор „Административно обслужване“, отдел „Логистика“, като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца В.Г.А.. Намира уволнението за незаконно, поради налагане след повече от 2 месеца, считано от узнаване за осъждането му от работодателя, в противоречие с чл.13а, ал.2 ЗНАП. Поддържа искания за допускане на поисканите от него писмени и гласни доказателства, които неправилно не са събрани в цялост от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете. Въззиваемият – ответникът по исковете Н.А.за П., Териториална дирекция - София оспорва жалбата. Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са допуснати исканите с въззивната жалба нови доказателства, като неотносими за изхода на спора. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното: Безспорни по делото са основните правнорелевантни факти, а именно: По силата на трудов договор № 578/22.04.2015г., ищецът В.Г.А. заема при ответника Н.А.за П., Териториална дирекция - София длъжността „главен специалист“ в сектор „Административно обслужване“, отдел „Логистика“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 2884/05.10.2017г., издадена от Директора на ТД на НАП София, поради несъвместимост по чл.9, ал.4 и ал.1, т.1 ЗНАП. Несъвместимостта е обоснована в заповедта с постановеното окончателно определение по протокол от 29.07.2015г., нохд 304/15г., РС – Царево, с което е одобрено споразумение между Районна прокуратура – Ц.и защитника на подсъдимия – настоящия ищец. Със споразумението, подсъдимият е признат за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 НК за това, че на 14.07.2015г., около 00.20ч. в гр.Ахтопол, община Царево, по ул. „•••••••“ управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.62 промила на хиляда, за което е осъден на пробация и все още не е реабилитиран към момента на уволнението. Заповедта е връчена на 05.10.2017г. при отказ на ищеца, удостоверен с имена и подписи на трима свидетели – служители при ответника. Възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение с НАП е обусловено от наличието както на общите изисквания за заемане на трудова длъжност по Кодекса на труда, така и на специфичните по Закона за Н.А.за П.. Според специалния чл.9, ал.4, изр.2 ЗНАП, служител на агенцията по трудово правоотношение може да бъде лице, което е дееспособен български гражданин, отговаря на условията по чл.107а КТ и на условията по чл.1, ал.1 ЗНАП, като т.1 от последната норма въвежда изискването лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер. Според чл.9, ал.8 ЗНАП несъвместимостта по ал.4 е основание за едностранно прекратяване на правоотношението със служителя на агенцията без предизвестие. В този смисъл, налице е самостоятелно и специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, единствено въз основа на съществуваща към момента на уволнението несъвместимост на работника или служителя с някое от ограниченията за заемане на длъжност в системата на НАП, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавен, обществен и личен интерес. Спрямо уволнението по реда на чл.9 ЗНАП са неприложими общите правила на глава девета, чл.181 – чл.199 от Кодекса на труда за ангажиране на дисциплинарна отговорност, поради нарушение на трудовата дисциплина. Затова неприложими са регламентираните в тази връзка изисквания за редовност на различното по своята същност дисциплинарно уволнение по КТ, свързани със задълженията на работодателя за искане и приемане на обяснения - чл.193 КТ; за спазване на преклузивните срокове при налагане на дисциплинарно наказание - чл.194 КТ; за мотивираност на заповедта - чл.195 КТ, въпреки че процесната заповед е достатъчно ясно мотивирана; както и за закрила при уволнение в изчерпателно изброени случаи по чл.328 и чл.330 КТ – чл.333 КТ. Разпоредбата на чл.13а, ал.2 ЗНАП не налага различен извод, защото ясно регламентира сроковете за налагане единствено на дисциплинарните наказания от дисциплинарно наказващия орган - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. След като към момента на връчване на заповедта, ищецът е осъден за престъпление от общ характер и не е реабилитиран, уволнението му поради несъвместимост на основание чл.9, ал.8 вр. чл.9, ал.4, изр.2 вр. чл.9, ал.1, т.1 ЗНАП е законно. Исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност са неоснователни. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди. Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в