Решение № 82 от 26.4.2023 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 348/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД - гр.Козлодуй срещу решение №137/09.06.2022 год. по гр.дело №140/2022 год. по описа на РС-Козлодуй в частта, с която първоинстанционният съд е уважил предявените от Д. К. С., ЕГН •••••••••• против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ••• искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ както следва:

• признал е за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Д. К. С., извършено със Заповед №20/ 27.01.2022 год. на изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

• възстановил е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Д. К. С. на заеманата преди уволнението длъжност "•••" в Дирекция "Производство", Управление "Общостационарни съоръжения", Цех "Строително-ремонтен", Сектор "Поддръжка", Бригада "Поддръжка" в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

• осъдил е на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ "АЕЦ Козлодуй" ЕАД да заплати на Д. К. С. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, за периода от 02.02.2022 год. до 28.04.2022 год., в размер на 4 831.20 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.02.2022 год., до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при нарушение на процесуалните и материалните правила. Твърди, че районният съд неправилно тълкува действащата нормативна уредба, касаеща наблюдението на здравното състояние на работниците и служителите, работещи в среда с йонизиращи лъчения и тяхната пригодност да работят в такава среда. Твърди, че районният съд неправилно тълкува и събраните доказателства, които не са обсъдени в цялост, а избирателно и превратно, поради което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи.

Излага подробни доводи относно това, че не са налице предпоставките за осъществяване на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК за валидността и законосъобразността на Заключение на НЦРРЗ /Национален център по радиобиология и радиационна защита/ изх.№ РБМО - 03-1714/08.11.2021 год. относно пригодността на Д. С. за работа в среда с йонизиращи лъчения, послужило като основание за издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК за произнасяне по законосъобразността на административния акт, тъй като ищцата е запозната лично срещу подпис със заключението на НЦРРЗ, не го е обжалвала и същото е влязло в законна сила. На следващо място твърди и подробно се обосновава, че дори съдът да е бил задължен да упражни косвен съдебен контрол за валидност на процесното заключение на НЦРРЗ, то не са налице основанията за прогласяване на неговата нищожност. В тази връзка се позовава и на мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 год. на ВАС по тълк. дело № 2/2010 год.

Поддържа, че към 01.02.2022 год. са били налице предпоставките на чл.328, ал.1, т.12 от КТ - обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в медицинска непригодност на Д. С. за работа в среда с йонизиращи лъчения, съгласно Заключение на НЦРРЗ изх.№ РБМО - 03-1714/08.11.2021 год. и протокол на комисия по трудоустрояване, поради което като работодател законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.

Изтъква, че при неизпълнение на задължението по чл.16, т.5 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия до работа да се допускат само лица, които отговарят на специфични здравни изисквания, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, е предвидена санкция по чл.143 от ЗБИЯЕ. Сочи, че в НК е предвидена наказателна отговорност по чл.356д за длъжностно лице, което допусне да работи с източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, както и по чл.356з от НК за всеки, който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго. При тези си доводи обосновава наличието на обективна невъзможност по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 от КТ за реално изпълнение на трудовия договор. Сочи, че хипотезата е обща и в нея попадат всички случаи, при които работникът или служителят не може да продължи да изпълнява работата поради специфични изисквания за длъжността. В тази насока излага и правни съображения, като се позовава на практика на ВКС.

Жалбоподателят иска решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените от Д. К. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В условията на евентуалност моли съдът да съобрази, че максималният размер, за който искът по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ може да бъде уважен, е 10145.52 лева, а не претендираните от ищцата 12 000.00 лева.

Претендира разноски за въззивната инстанция - за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор по чл.263 ал.1 от ГПК Д. К. С. от с. ••• не е депозирала отговор.

Подала е насрещна насрещна въззивна жалба против решението на РС-Козлодуй в частта му, с която предявеният от нея иск за обезщетение за оставане без работа поради уволнението е отхвърлен за сумата над 4 831.20 лева до размер от 10145.52 лева.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не е депозирало такъв.

С писмена молба, депозирана преди провеждане на насроченото открито съдебно заседание, въззивникът "АЕЦ Козлодуй"ЕАД - гр.Козлодуй чрез юрисконсулт В. Б. поддържа въззивната си жалба и оспорва насрещната въззивна жалба на Д. С.. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата Д. С. чрез пълномощника си адв. Р. М. от АК-Враца оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната си въззивна жалба.Също претендира разноски.

Във въззивното производство е приет като доказателство представения от въззивника "АЕЦ Козлодуй"ЕАД - гр.Козлодуй Констативен протокол №006/15.06.2022 год., изготвен от старши инспектор от НЦРРЗ след извършена проверка в Служба по трудова медицина в "АЕЦ Козлодуй"ЕАД.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба настоящият съдебен състав констатира, че същите са подадени в срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Гражданско дело №140/2022 год. по описа на РС-Козлодуй е образувано по искова молба на Д. К. С. от с.•••, Община Козлодуй, Област Враца Районен, с която ищцата е предявила против "АЕЦ Козлодуй"ЕАД - гр.Козлодуй обективно съединени искове както следва:

• иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед №20/01.02.2022 год. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ - поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, считано от 02.02.2022 год.;

• иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "•••" в Дирекция "Производство", Управление "Общостационарни съоръжения", Цех "Строително-ремонтен", Сектор "Поддръжка", Бригада "Поддръжка" в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

• иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконно уволнение, в размер на 12 000.00 лева, за периода от 02.02.2022 9 год. до 02.08.2022 год. В хода на процеса с писмена молба вх. №1249/18.03.2022 год. ищцата е поискала цената на този иск да бъде намалена на 10 145.52 лева.

Според изложеното в исковата молба, до прекратяване на трудовото й правоотношение /ТПО/ със Заповед №20/01.02.2022 год., считано от 02.02.2022 год., ищцата С. е била в трудови правоотношения с ответника, като е заемала длъжността "•••" в Дирекция "Производство", Управление "Общостационарни съоръжения", Цех "Строително-ремонтен", Сектор "Поддръжка", Бригада "Поддръжка" в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ - поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, без обаче в заповедта да е посочено на какво се дължи тази невъзможност и без да са изложени мотиви. Ищцата счита, че ако основание за прекратяване на трудовото й правоотношение е Протокол №78/36/29.10.2021 год. на Комисия при Служба по трудова медицина на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД с дадено заключение " Да бъде преместено при други условия на труд. Без среда с йонизиращо лъчение. Без тежък физически труд с натоварване на горни и долни крайници. Без работа с токсични вещества, работа на височини, близост до водоеми и между режещи машини", то този документ сочи на начената процедура по чл.325, ал.1, т.9 от КТ, при което "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е следвало да й предложи да бъде преместена на работно място съобразно предписанието, което не е сторено. Вместо това изненадващо е последвала обжалваната заповед /Заповед №20/01.02.2022 год./, която ищцата намира за незаконосъобразна, тъй като според нея не е налице обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор. Твърди, че целта на работодателя е била да я уволни на каквото и да е основание, с цената на всевъзможни нарушения на законите в Република България.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е депозирал отговор, в който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията за немотивираност на Заповед №20/01.02.2022 год., като сочи, че в заповедта като основание са посочени "чл.328, ал.1, т.12 от КТ и Предизвестие № 252/27.01.2022 год.", в което предизвестие е посочено ясно и недвусмислено, че трудовото правоотношение с ищцата ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор и заключение за медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения изх.№ РБМО-03-1714 от 08.11.2021 год. на МЗ-НЦРРЗ. Както Заповед №20/01.02.2022 год., така и Предизвестие № 252/27.01.2022 год. са връчени на С. в условията на отказ да ги получи, надлежно удостоверен. Ищцата С. е работила в "АЕЦ Козлодуй" по трудов договор №14/02.07.2001 год., като от 01.08.2021 год. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ е заемала длъжността "•••" в Дирекция "Производство", Управление "Общостационарни съоръжения", Цех "Строително- ремонтен", Сектор "Поддръжка", Бригада "Поддръжка" и е била запозната с длъжностната характеристика за длъжността, в т.2.3.1 от която като изискване за заемането й е въведено да няма противопоказания, съгласно Списъка на медицинските противопоказания за работа в среда с йонизиращи лъчения към Наредба №11 на МЗ за здравни норми и изисквания при работа в СЙЛ /Наредба №11/, което изискване е възпроизведено и в чл.73, ал.1, т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред в "АЕЦ Козлодуй".

Ответникът твърди, че е спазил относимите норми на Закон за здравето, като непригодността на Д. С. за работа в среда с йонизиращи лъчения / СЙЛ / по т.17 към чл.11, приложение 4 от Наредба №11 е удостоверена със Заключение изх.№ РБМО-03- 1714/08.11.2021 год. на НЦРРЗ, връчено на С. на 10.01.2022 год. чрез работодателя и влязло в сила, като необжалвано. Ответникът сочи още, че с ЕР №0631 от 26.07.2021 год. на ТЕЛК към МБАЛ"Св.Иван Рилски" ЕООД на ищцата Д. С. е определена 91% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, като са посочени и противопоказни условия на труд: Без тежък физически труд с натоварване на горни и долни крайници. Работа с токсични вещества, работа на височини, близост до водоеми и между режещи машини. След приемане / получаване/ на решението на ТЕЛК, с Протокол №78/36/29.10.2021 год. Лекарската комисия при Служба по трудова медицина /СТМ/ на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е предложила С. да бъде трудоустроена до 01.07.2022 год. и изведена трайно от СЙЛ, а на заседание от 09.11.2021 год. Комисията по трудоустрояване е приела, че на С. не може да осигурена работа, отговаряща едновременно на квалификацията и медицинските предписания, и е предложила тя да бъде освободена от заеманата длъжност поради невъзможност да изпълнява работата, за която е наета, с оглед забраната за работа в СЙЛ.

При тези си доводи и твърдения и като сочи, че ищцата С. не оспорва, че страда от заболявания, които попадат в т.17 от Приложение №4 към Наредба №11 от 22.10.2018 год. за здравни норми и изисквания при работа в СЙЛ, ответникът намира, че е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ и той е упражнил законосъобразно правото си да прекрати ТПО, при което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кт е неоснователен и недоказан.

Заявява становище за неоснователност и на обусловените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като по отношение на последния иск развива доводи при какви условия може да бъде уважен.

Както с исковата молба, така и с отговора са приложени писмени доказателства, подробно описани от страните, което са приети от съда с определението по чл.312 от ГПК.

След постъпване на отговора и преди разглеждане на делото в открито с.з., ищцата С. чрез пълномощника си адв.Р. М. от АК-Враца с молба вх. №1249/18.03.2022 год. е поискала съдът по предвидения в чл.17, ал.2 от ГПК ред да прогласи за нищожно представеното с отговора по чл.131 от ГПК Заключение изх.№ РБМО-03-1714/08.11.2021 год. на НЦРРЗ, като немотивирано и противоречащо на материалния закон. Заявила е, че не са й извършвани прегледи и наблюдения от лекар с предвидената в Наредба №11/2018 год. компетентност, предхождащи заключението, като липсата на прегледи, наблюдения и мотиви към заключението сочат, че не е спазено изискването на т.17 от Приложение №4 към Наредба №11 за индивидуална преценка при вече работещо лице. В молба вх.№1249/18.03.2022 год.ищцата е посочила също, че Заключение изх.№ РБМО-03-1714/08.11.2021 год. й е връчено от работодателя, но без в него да е посочено, че подлежи на обжалване, което си право не е упражнила. В молба вх.№1249/18.03.2022 год. е посочила още, че от приложения с отговора Протокол на комисия по трудоустрояване е видно, че е проведена процедура по чл.325, т.9 от КТ, която незаконосъобразно е прекратена, без валидно взето решение и без да бъде предложено тя да бъде преместена на друга подходяща длъжност, съобразно препоръките на ТЕЛК, както е сторено с другите разгледани молби.

Делото е разгледано в открито с.з. на 28.04.2022 год., в което заседание са приети изискани от трети лица по реда на чл.192 от ГПК документи, включително преписката по издаване на Заключение изх.№ РБМО-03-1714/08.11.2021 год. на НЦРРЗ / л.218 – 226 от делото/. По искане на ответника са разпитани трима свидетели за установяване на отказа на ищцата Д. С. да получи и подпише Предизвестие № 252/27.01.2022 год. и Заповед №20/01.02.2022 год. И тримата свидетели - Б. Б., В. И. и С. Г., са удостоверили отказа на Д. С. да получи и подпише документите. И тримата свидетели са заявили, че нейното работно място е в града / гр. Козлодуй/, в Общежитие №1, като В. И. - началник цех "Строително-ремонтен", е заявил, че С. работи /работела е / като ••• в града, а С. Г. - ръководител Сектор "Поддръжка" в цех "Строително-ремонтен", е заявил, че при опита за връчване на документите Д. С. е била в общежитието и е боядисвала.

В заседанието на 28.04.2022 год. е даден ход на устните състезания, а на 08.06.2022 год. е постановено обжалваното в настоящото производство решение №137/09.06.2022 год. по гр.дело №140/2022 год. на РС-Козлодуй.

За да уважи иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът е приел, че Заключение изх.№ РБМО-03-1714/08.11.2021 год. на НЦРРЗ е нищожно, като постановено при съществени нарушения на административно - производствените правила, довели практически до липса на волеизявление, като при издаването му е налице пълна липса на предпоставките на приложимата норма и е издадено изцяло при липса на законово основание.

Допълнил е още, че заключението за медицинска непригодност е немотивирано, както и че не е влязло в сила, тъй като не е съобщено на ищцата по надлежния ред и в него няма указания за правото й да го обжалва.

При извода си за нищожност на Заключение изх.№ РБМО-03-1714/08.11.2021 год. на НЦРРЗ, на което работодателят "АЕЦ Козлодуй" ЕАД се е позовал и с което е обосновал приложението на чл.328, ал.1, т.12 от КТ, съдът е приел, че не е доказана обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, поради наличието на здравни противопоказания за работа в среда с йонизираши лъчения, и прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на това основание е незаконно и следва да бъде отменено.

Уважил е обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Уважил е частично и иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, присъждайки обезщетение за периода от депозиране на исковата молба до приключване на устните състезания - от 02.02.2022 год. до 28.04.2022 год., в размер на 4831.20 лева, като го е отхвърлил в останалата част до пълния размер от 10145.00 лева, като претендиран за бъдещ период.

За да се произнесе по спора, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че същите са били в трудови правоотношения, възникнали след подписване на трудов договор №14/02.07.2001 год. / л.22 от делото/, по силата на които ищцата Д. С. е заела длъжността "•••" в "АЕЦ-Козлодуй, Дирекция "Производство", Управление "Ремонт", с място на работа в Цех "Строително-Ремонтен" при пълно работно време.

По делото длъжността характеристика за длъжността "•••" не е представена. От Допълнително споразумение №2998/18.08.2021 год. /л.25/ може да се изведе, че ищцата Д. С. е заемала длъжността "•••" до подписване на това допълнително споразумение, с което при условията на чл.119 от КТ тя е приела да изпълнява длъжността "•••" в АЕЦ Козлодуй" ЕАД, Дирекция "Производство", Управление "Общостационарни съоръжения", Цех "Строително-ремонтен", Сектор "Поддръжка", Бригада "Поддръжка" при намалено работно време от 7 часа.

В допълнителното споразумение е посочено, че длъжността е определена за заемане от трудоустроен.

Представена е длъжностна характеристика за длъжността "•••", в т.2.3.1 от която като медицинско изискване за заемането й е въведено работникът да няма противопоказания съгласно Списък на медицинските противопоказания за работа в среда с йонизиращи лъчения към Наредба №11 на МЗ за здравни норми и изисквания при работа в СЙЛ. В т.4.1 "Обща характеристика на работата" е посочено, че извършва дейности, свързани с направата на нова и ремонтиране на стара зидария, възстановяване на фаянсови и тротоарни плочки, направа на мазилки, измазване на нова зидария по технически решения и изкърпване на стара, шпакловане на стени и тавани, боядисване на стени и тавани, а в т.4, 2.2.2-15 дейностите са подробно описани. В чл.4.2.1 е посочено, че длъжността не изпълнява функции, свързани с безопасната експлоатация на ЯС. А в чл.5.1 е посочено, че работното място на ••• се определя със Заповед за изпълнителния директор на "АЕЦ"Козлодуй"ЕАД или упълномощено от него лице в съответствие с чл.127 от КТ.

Длъжностната характеристика е връчена на ищцата С. на 27.08.2021 год.- след подписване на допълнително споразумение №2998/18.08.2021 год.

От представената по делото епикриза /л.221-222/ от МБАЛ "Сити Клиник-Свети Георги" ЕООД - гр.Монтана от 27.03.2021 год. е видно, че през месец март 2021 год. ищцата Д. С. е претърпяла мозъчен инфаркт. Поставена й е окончателна диагноза с код по МКБ-10 I63.3 "Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии в БЛСМА. ДЦХП средна степен.Дискоординационен синдром- средна степен." За това заболяване с ЕР №0631/26.07.2021 год. на ТЕЛК към МБАЛ "Иван Рилски"ЕООД - гр. Козлодуй /л.29-30, л.223-224/ на ищцата Д. С. е определена 91% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 1 година - до 01.07.2022 год. В ЕР на ТЕЛК е посочено, че към датата на прегледа С. работи като •••. Посочени са противопоказни условия на труд: Без тежък физически труд с натоварване на горни и долни крайници. Работа с токсични вещества, работа на височини, близост до водоеми и между режещи машини.

В ЕР на ТЕЛК липсва заключение за непригодност на С. да изпълнява длъжността "•••", липсва и предписание за трудоустрояване на друга длъжност.

ЕР на ТЕЛК №0631/26.07.2021 год. е връчено на С. на 26.07.2021 год. и по отношение на нея е влязло в сила на 09.08.2021 год.

Получено е от работодателя "АЕЦ Козлодуй" ЕАД на 18.08.2021 год., видно от положения върху решението щемпел, и не е обжалвано. Предоставено е на Службата по трудова медицина при АЕЦ"Козлодуй", която по Протокол №78/36/29.10.2021 год. от заседание на ЛК от същата дата /л.21/ е дала своите предложения: лицето /Д. С. / да не се допуска до СЙЛ трайно, да бъде трудоустроено до 01.07.2022 год. и да бъде преместено при други условия на труд: Без СЙЛ. Без тежък физически труд с натоварване на горни и долни крайници. Работа с токсични вещества, работа на височини, близост до водоеми и между режещи машини. В мотивите си ЛК е посочила, че приема решението на ТЕЛК, като се е позовала на Наредба №11/22.10.2018 год. за здравни норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения /СЙЛ/, приложение №4, т.17 към чл.11.

Протокол №78/36/29.10.2021 год. е връчен на С. на 29.10.2021 год., след което е изпратен на Национален център по радиобиология и радиационна защита /НЦРЗЗ/ заедно с Карта за профилактичен преглед на Д. С. в СТМ "АЕЦ Козлодуй от 18.01.2021 год., Епикриза /л.221-222/ от МБАЛ "Сити Клиник-Свети Георги" ЕООД - гр.Монтана от 27.03.2021 год. и ЕР №0631/26.07.2021 год. на ТЕЛК към МБАЛ "Иван Рилски"ЕООД - гр. Козлодуй / л.218-226/ за даване на заключение за медицинската пригодност на С. за работа в среда на йонизиращи лъчения.

Издадено е Заключение изх.№РБМО-03-1714/08.11.2021 год. / л.28 и л.226/ от лекар при НЦРЗЗ със специалност "Радиационна хигиена" и според него Д. С. е непригодна за работа в среда на йонизиращи лъчения, поради противопоказания по т.17, приложение №4 към чл.11 от Наредба №11/2018 год. Заключението е връчено на С. срещу подпис на 10.01.2022 год. /л.28/. В заключението не е указано, че подлежи на обжалване.

На 09.11.2021 год. е проведено заседание на Комисията по трудоустрояване в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД /л.36-40/, на което са разгледани ЕР №0631/26.07.2021 год. на ТЕЛК и предложението на СТМ от 29.10.2021 год. Д. С. да бъде трудоустроена до 01.07.2022 год. и изведена трайно от СЙЛ. В протокола от заседанието е обективирано предложение С. да бъде освободена от заеманата длъжност "поради невъзможност да изпълнява работата, за която е наета с оглед забраната за работа в СЙЛ и липсата на подходящи длъжности извън СЙЛ", което не е събрало мнозинство от членовете. Въпреки това, предложението е оформено като прието, а протоколът от 09.11.2021 год. е утвърден от изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй"ЕАД на същата дата.

С предизвестие рег.№252/27.01.2022 год., връчено в условията на отказ на 01.02.2022 год. /л.26/, С. е предизвестена, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ - поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор и заключение изх.№РБМО-03-1714 от 08.11.2021 год. на МЗ-НЦРЗЗ.

А със Заповед №20/ 01.02.2022 год. на изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, връчена по същия ред заедно с предизвестието, трудовото правоотношение на Д. С. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ - поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

При така изложената и възприета фактическа обстановка настоящият състав намира от правна страна следното:

По въззивната жалба на АЕЦ"Козлодуй: Решението на РС-Козлодуй в обжалваните от "АЕЦ-Козлодуй" части е валидно, допустимо и правилно като краен правен извод, но ОС-Враца не споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви относно иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ мотиви.Съображения:

Както бе посочено и по-горе, РС-Козлодуй е обосновал извода си за липса на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 от КТ, с извода си за нищожност на Заключение изх.№РБМО-03- 1714/08.11.2021 год. от лекар при НЦРЗЗ.

ОС-Враца не споделя извода за нищожност на Заключение изх.№РБМО-03- 1714/08.11.2021 год. на НЦРРЗ, което безспорно има белезите на индивидуален административен акт.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели, че такива са петте основания за оспорване по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

1/ Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2/ Порокът във формата е основание за нищожностсамо когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице, е необходимо да е предписана от закона.Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока;

3/Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория, нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос ("Административно право", издание 2009 г., проф.К.Л.);

4/ Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. - нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост;

5/Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и, само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

Оспореното заключение изх.№РБМО-03-1714 от 08.11.2021 год. на МЗ-НЦРЗЗ е издадено на законово основание от компетентен орган по чл.6 от Наредба №11 от 22.10.2018 год. за здравни норми и изисквания при работа в СЙЛ - лекар от НЦРРЗ с призната специалност "Радиационна хигиена", в предвидената за това форма - писмена по образец съгласно приложение № 1 към чл.6, като в него е посочено, че Д. С. е непригодна за работа в среда на йонизиращи лъчения, поради противопоказания по т.17, приложение №4 към чл.11 от Наредба №11/2018 год. Предвид изложеното, ОС- Враца приема, че Заключение изх.№РБМО-03-1714 от 08.11.2021 год. е валидно.

Съдът не дължи преценка по чл.17, ал.2 от ГПК на законосъобразността на Заключение изх.№РБМО-03-1714 от 08.11.2021 год., тъй като не е сезиран с такова искане. Доводите на пълномощника на ищцата за немотивираност и противоречие с материалния закон са във връзка с твърдението му за нищожност, а не на незаконосъобразност.

Въпреки валидността на заключение изх.№РБМО-03-1714 от 08.11.2021 год. на МЗ-НЦРЗЗ, от него не следва, че ищцата С. не може да изпълнява заеманата длъжност "•••", тъй като в заключението, в противоречие с чл.6, ал.1 от Наредба №11 / "Медицинското наблюдение на лицата, които работят в среда на йонизиращи лъчения, приключва със заключение, с което се определя медицинската пригодност на лицето да изпълнява конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения...", подобна констатация липсва, а е задължителна, предвид забележката към т.17, приложение №4 към чл.11 от Наредба №11/2018 год., че при вече работещи всеки случай се преценява индивидуално.

Основателно е и възражението на ищцата, направено с молба вх.

№1249/18.03.2022 год./л.198 от делото/, че в заключение изх.№РБМО-03-1714 от 08.11.2021 год. на МЗ-НЦРЗЗ не е посочено, че подлежи на обжалване, при което тя не е упражнила правото си на жалба.

Съгласно чл.59, ал.2, т.7 от АПК, писменият административен акт трябва да съдържа указания пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, а в чл.7 от Наредба №11 от 22.10.2018 год. е посочено, че заключението по чл.6, ал.1 може да се обжалва в 14-дневен срок от неговото получаване пред комисия за медицинска пригодност в НЦРРЗ, чието решение е окончателно и с което "се определя медицинската пригодност на лицата да изпълняват конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения".

Предвидено е обжалване по административен ред, но в нарушение на чл.59, ал.2, т.7 от АПК, в заключение изх.№РБМО-03-1714 от 08.11.2021 год. на МЗ- НЦРЗЗ правото на жалба, срокът за обжалване и пред кой орган не са указани. В тази хипотеза, съгласно възприетото в Тълкувателно решение №6/30.06.2015 год. на ВАС по тълк.дело №4/2013 год., ОСС, I и II колегия, срокът за оспорване на индивидуалния административен акт се удължава на два месеца - "... както липсата на указания, така и непълните указания по чл.59, ал.2, т.7 от АПК - с посочване само на един от способите за обжалване, са предпоставка за удължаване на два месеца на срока за оспорване на индивидуалния административен акт по смисъла на чл.140, ал.1 от АПК".

В конкретния случай заключение изх.№РБМО-03-1714 от 08.11.2021 год. на МЗ- НЦРЗЗ е връчено на ищцата Д. С. на 10.01.2022 год. / л.28 от делото на РС-Козлодуй/, от което следва, че към датата на издаване и връчване на обжалваната Заповед №20/01.02.2022 год. на изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй"ЕАД това заключение не е било влязло в сила и не може да обоснове извод за медицинска непригодност на ищцата С. за работа в среда на йонизиращи лъчения.

Законосъобразността на уволнението се преценява към датата на извършването му и при изложените в Заповедта за прекратяване на ТПО фактически и правни основания. И доколкото в настоящият случай работодателят е обосновал приложението на чл.328, ал.1, т.12 от КТ само и единствено с обсъденото заключение изх.№РБМО-03-1714 от 08.11.2021 год. на НЦРЗЗ, то следва извод, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че е налице обективна невъзможност ищцата Д. С. да изпълнява възложената й с допълнително споразумение №2998/18.08.2021 год. длъжност "•••", поради непригодност за работа в среда на йонизиращи лъчения.

Такава обективна невъзможност не може да бъде обоснована и с предложението на Службата по трудова медицина при АЕЦ"Козлодуй" по Протокол №78/36/29.10.2021 год. С. да не се допуска до СЙЛ трайно, тъй като: 1/ работодателят не се е позовал на Протокол №78/36/29.10.2021 год. в Заповед №20/01.02.2022 год. и предизвестие рег.№252/27.01.2022 год; 2/ СТМ не е компетентна да определя медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения - Службата може да направи констатация и предложение, но те нямат правна стойност, предвид определения в Наредба №11 от 22.10.2018 год. компетентен орган 3/ От предложението не следва извод, че работното място на С. е било в среда с йонизиращи лъчения. То е основано само и единствено на противопоказните условия на труд, посочени в ЕР №0631/26.07.2021 год. на ТЕЛК към МБАЛ "Иван Рилски"ЕООД - гр. Козлодуй.

Изложеното по-горе е достатъчно за правния извод, че уволнението, извършено със Заповед №20/01.02.2022 год. на изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй"ЕАД, е незаконно и следва да бъде отменено, съответно искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и доказан и следва да бъда уважен.

Като е достигнал до същия извод - за основателност на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, РС-Козлодуй е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Основателен е и обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - ищцата е работила по трудов договор за неопределено време и при отмяна на уволнението тя следва да бъде възстановена на заеманата длъжност.

Основателен и доказан до посочения в решението на РС-Козлодуй размер е и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр с чл.225, ал.1 от КТ - тъй като крайният момент, към който се произнася съдът с решението си, е моментът на приключване на съдебното дирене, искът правилно е уважен за периода от 02.02.2022 год. - датата на прекратяване на ТПО по Заповед №20/01.02.2022 год., до 28.04.2022 г. - датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, и до размера от 4831.20 лева при брутно трудово възнаграждение от 1690.92 лева.

По насрещната въззивна жалба на Д. К. С.: С насрещната въззивна жалба се претендира присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за разликата над уважения от РС- Козлодуй размер от 4831.20 лева до пълния предявен размер от 10145.52 лева и за периода до 02.08.2022 год.

Този иск предпоставя прекратяването на трудовото правоотношение да е признато за незаконно и заповедта за това да е отменена като незаконосъобразна. Освен това ищецът трябва да докаже, че е останал без работа поради незаконното уволнение, както и че е налице причинна връзка между двете.

Жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

От представените по делото доказателства се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение на 02.02.2022 год. до датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд на 28.04.2022 год. ищцата С. не е работила по трудово правоотношение, с което искът й за обезщетение за оставане без работа е доказан по основание. При изчисляване размера на обезщетението РС-Козлодуй е съобразил размера на брутното трудово възнаграждение на С. от 1690.92 лева. Така за периода от 02.02.2022 год. до 28.04.2022 год. на ищцата е било дължимо обезщетение в размер на 4831.20 лева, като в останалата част до пълния заявен размер от 10145.52 лева искът законосъобразно е бил отхвърлен, тъй като не може да се заплати обезщетение за бъдещ период.

От извършената от въззивната инстанция съдебна констатация на трудовата книжка на С. към 05.10.2022 год., когато е приключило съдебното дирене пред въззивната инстанция, е видно, че след 02.02.2022 год. тя не е работила по друго трудовото правоотношение, а към 05.10.2022 год. вече са изминали повече от 6 месеца от прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Затова на С. се дължи разликата над уважения размер от 4831.20 лева до пълния заявен размер от 10145.52 лева, или това е сумата в размер на 5314.32 лева.

По разноските: При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззивницата- ищца се поражда правото да й бъдат заплатени от въззивника-ответник направените по делото разноски. Същите, съобразно представените доказателства за извършени такива, възлизат на сумата от 1000.00 лева, , представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжен съд - Враца в настоящия съдебен състав