Решение № 58 от 5.2.2026 г. на Районен съд - Дупница по дело № 2522/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на Ю. С. М. против „ТЕЦ – Бобов дол“ АД. Ищецът твърди, че в периода от 09.07.2018г. до 01.06.2025г. е работил при ответника на длъжност „монтьор турбинно оборудване“, цех „Турбинен“, като трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед № 73/28.05.2025г., считано от 01.06.2025г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Поддържа, че по силата на сключен Колективен трудов договор работодателят дължал обезщетение в размер на 7 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието на прекратяване, в случай, че има стаж над 20 години преди придобиването на право на пенсия в предприятията, упоменати в Приложение № 15 към КТД, като съгласно пар. 8 от КТД за „трудов стаж в енергетиката“ се отанасял и стажът в „Енергоремонт Бобов дол“ АД. Счита, че като член на КТ „Подкрепа“ при ответното дружество в негова полза е възникнало вземане за обезщетение в размер на 7 брутни заплати, тъй като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяване на трудовото правоотношение (на 10.05.2023г.), като има 6 години, 10 месеца и 22 дни стаж в ответното дружество и 32 години, 4 месеца и 6 дни в „Енергоремонт Бобов дол“ АД. Признава, че работодателят е изплатил обезщетение в размер на 2 брутни заплати, но поддържа, че е налице неплатен остатък в размер на 14255 лв., равняващ се на още 5 брутни заплати. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 14255 лв. – неплатен остатък от дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в предвидения в чл. 63 от КТ размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 24.10.2025г. до окончателното плащане. Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава съществуването на трудово правоотношение между страните, неговото прекратяване считано от 01.06.2025г., както и наличието на сключен при ответника КТД, приложим по отношение на ищеца. В същото време изтъква, че с Анекс № 1 от 18.10.2024г. и анекс № 2 от 01.11.2024г. към КТД, са извършени изменения в КТД като е отменено действието на анекс № 1 към Приложение № 15 и Приложение № 15 към чл. 63 от КТД, а текстът на чл. 63 КТД е изменен като увеличеният размер на обезщетението се дължи при работа „при същия работодател“ и е отпаднала възможността да се зачита стажа извън предприятието, вкл. в „Енергоремонт Бобов дол“ АД. Счита, че измененията в КТД са били приложими към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради което работодателят не дължи увеличения размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното: Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ. В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните; неговото прекратяване, без значение на какво основание; че към момента на прекратяването е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, наличието на сключен при работодателя колективен трудов договор, в който е предвиден увеличен размер на обезщетението, както и че спрямо ищецът са изпълнени предвидените в КТД предпоставки за увеличен размер на обезщетението (т.е. че 10 години от трудовия му стаж /с прекъсване или без прекъсване/, е придобит при работа в предприятията, посочени в Приложение № 15 от КТД, съотв. че над 20 години от стажа /с прекъсване или без прекъсване/, е придобит преди придобиване на право на пенсия в предприятията, упоменати в Приложение № 15 към КТД). В конкретния случай между страните не е налице спор, а и от приложените писмени доказателства (л. 5-11) се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „монтьор турбинно оборудване“, като същото било прекратено със заповед № 73 от 28.05.2025г., считано от 01.06.2025г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (л. 5). Не се спори и по отношение на това, че към момента на прекратяването ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като последното се установява и от приложените разпореждания на ТП на НОИ (л. 12-14). Няма противоречие и по отношение на това, че работодателят е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на две брутни трудови заплати, както и по отношение на това, че ищецът е бил член на синдикална организация при ответното дружество - КТ „Подкрепа“ (л. 15). Не е налице разногласие и по отношение на това, че между работодателя и синдикалната организация има сключен Колективен трудов договор от 01.07.2023г., вписан в ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил с вх. № КТД23000773-11/14.07.2023г. (л. 26-69). Съгласно чл. 63 от КТД „при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, размерът на брутното му трудово възнаграждение е 6 /шест/ брутни заплати в случай, че, ако 10 /години/ от трудовия му стаж /с прекъсване или без прекъсване/ е придобит при работа в предприятията, посочени в Приложение № 15 от настоящето КТД. В случай, че работника или служителя има над 20 /двадесет/ години /с прекъсване или без прекъсване/ - преди придобиването на право на пенсия, в предприятията, упоменати в Приложение № 15 от настоящето КТД, размерът на брутното му трудово възнаграждение е 7 /седем/ брутни заплати“. Между страните няма несъгласие и по отношение на това, че ищецът има повече от 20 години стаж преди придобиване на правото на пенсия в предприятията, упоменати в Приложение № 15 („ТЕЦ Бобов дол“ АД, „Енергоремонт ТЕЦ-Бобов дол“ ЕООД), като това обстоятелство е видно и от приложената трудова книжка (л. 9-11). Единственият спорен въпрос се отнася до това дали по отношение на ищеца намира приложение увеличеният размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, предвиден в КТД от 01.07.2023г. или са приложими измененията на КТД, предвидени в Анекс № 1 от 18.10.2024г. и Анекс № 2 от 01.11.2024г., по който въпрос съдът намира следното: Съгласно чл. 53, ал. 1 КТ колективният трудов договор се сключва в писмена форма, необходима за действителността на КТД (ал. 2). КТД подлежи на вписване в регистър в инспекцията по труда (ал. 3). Съгласно ал. 6 от същия чл. 53 при спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран. Съгласно чл. 56 КТ колективният трудов договор може да бъде изменен по реда на неговото сключване, като за измененията се прилага чл. 53 КТ. В настоящия случай между страните не е налице спор, че представеният КТД от 01.07.2023г. е вписан по реда на чл. 53, ал. 3 КТ, докато анексите, на които се позовава ответникът (Анекс № 1 от 18.10.2024г. и Анекс № 2 от 01.11.2024г.) не са вписани по същия ред, който е приложим и за измененията в КТД (чл. 56, ал. 2 вр. чл. 53, ал. 3 КТ). Ето защо на основание чл. 53, ал. 6 КТ следва да се приеме, че достоверен в отношенията между страните е текстът на вписвания КТД от 01.07.2023г. В този смисъл е и казуалната практика на въззивния съд, служебно известна на съда (Решение № 273 от 15.12.2025г. по в.гр.д. № 411/2025г. по описа на ОС - Кюстендил). Както бе посочено по-горе, в приложимия между страните КТД от 01.07.2023г. е предвиден увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ от 7 брутни заплати при повече от 20 години стаж в предприятията по Приложение № 15, на което изискване отговаря ищецът. Следователно ищецът има право на обезщетение в размер на 7 заплати, а предвид признанието му, че са му изплатени 2 заплати, то същият има право да получи още 5 брутни заплати. С изрично определение на съда от 27.01.2026г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че пет брутни заплати се равняват на 14255 лв. По изложените съображения предявеният иск за сумата от 14255 лв. се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г. и предвидения в него принцип на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11), установените като дължими и недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването следва да се извърши съобразно чл. 12 и чл. 13 от същия закон. При този изход на спора, право на разноски има ищецът за платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 766,94 евро (равностойност в евро на 1500 лв.). На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Дупница, следните суми: 291,54 евро – държавна такса. Воден от горното, съдът