Решение № 1598 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 15274/2024 г.

Производството е образувано по предявени о т Г. Т. Н., ЕГН ••••••••••, адрес •••••••••••••••••••••••••••••, чрез адвокат Е. С. - ВАК, съдебен адрес: •••••••••••••••••••••••••••• срещу „С.” АД ЕИК ••••••••••••, седалище и адрес на управление: ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1275.11 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /30 лева - глоба за изгубен паспорт, наложена с фиш № ••••••••••••••/•••••••••••••; 200 лева - административна такса за преиздаване на паспорт - експресна поръчка; 94.35 лева - експресна куриерска услуга, ведно със законната лихва върху тези суми за периода от ••••••••••••• до окончателното плащане; 110 лева – такса платена за подготовка на документи за виза С. към „Ю.К.Б.” ООД, ведно със законната лихва за периода от 30.08.2024г. до окончателното плащане; 333 лева - такса за издаване на американска виза ••••••• към Посолство С., ведно със законната лихва за периода от ••••••••••••• до окончателното плащане; 367.76 лева - направените пътни разходи по маршрута В. - С. - В., ведно със законната лихва за периода от •••••••••••••• до окончателното плащане; 140 лева - разходи за нощувка в хотел „Л.”, С., ведно със законната лихва за периода от ••••••••••••••• до окончателното плащане, както и сумата в размер на 12 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, представляващи силен стрес и страдания, продължили повече от няколко денонощия, причинени на ищеца от неправомерни действия на служители на ответното дружество, в резултат на които не е доставена, изпратената от ищеца куриерска пратка, до крайния й получател, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Договор за подизпълнение от •••••••••••, сключен с Р.-т. С. СЛ" /•••••••••••••••- И./, е следвало да осъществява дейност с място на работа Република Г., Ю.А.. Ищецът сключил договор с „Ю.К.Б." ООД за съдействие за издаване на документи - виза за С. и Г., за която услуга на •••••••••• е заплатил сумата в размер на 268.60 лева, фактурирана на управляваното от него дружество Д.С." ЕООД. Сочи се, че след като документите са били издадени, „Ю.К.Б." ООД е следвало да ги изпрати към посолството на Република Г. в К. Б.. Изтъква се, че на ••••••••••• представител на дружеството е предал пратката, съдържаща процесните документи, на „С." АД, ЕИК ••••••••••••0, на основание сключен между двете дружества договор, за което била издадена и товарителница. В продължение се твърди, че на ••••••••••••• „Ю.К.Б." ООД е било уведомено от „С." АД, че пратката не може да бъде локализирана и че дружеството може да подаде рекламация. На ••••••••••••• от служител на „Ю.К.Б." ООД била подадена рекламация към ответника, с претенция за обезщетение от 6000 евро. В отговор по рекламацията, ответното дружество приело оплакването за основателно, като определило обезщетение до 100 лева, съгласно Общите условия на дружеството. Сочи, че е претърпял значителни имуществени вреди, над определеното обезщетение. Поради важността на документите и сроковете, които е следвало да бъдат спазени, ищецът е реализирал допълнителни разходи за преиздаването им, в размер на 1275.11 лева и в продължение на няколко дни е усещал чувство на силен стрес и страдание, изразяващи се загуба на време, стрес, че няма да успее да се снабди с нова виза от Американското посолство, поради кратките срокове, в които се налага насрочване на дата за ново интервю. Проявили се проблеми със съня, вдигнал високо кръвно налягане, придружено с учестено сърцебиене. Събитията, последвали загубения паспорт, довели до силно напрежение, продължило през целия период от време, в което се опитвал да преодолее административни процедури и срокове, и да се снабди с необходимите за заминаването му документи в почти непосилно кратък срок - от ••••••••••••• до •••••••••••••• (датата, на която е бил първият самолетен полет). Всички събития събудили страх у ищеца, че няма да успее да замине навреме, за да изпълни професионалните си задължения, че няма да може да смени колегата си и да се включи в следващия контракт, чиято стойност за 5 седмици се равнява на 35 000 евро, както и основателния страх, че ще пропусне възможността да престира изпълнение, за което съгласно договора с Р.-т. С. СЛ" ще получи/респ. в случая - ще пропусне да получи, възнаграждение в размер на 435 евро дневна ставка и 50 долара дневни за всеки ден - или общо 485 Евро на ден. Имайки предвид интензивността и продължителността на болките си, ищецът намира за адекватно претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се, че вредите са възникнали в неговия патримониум, поради избора от „Ю.К.Б." ООД на ответното дружество за куриерска фирма по експедиция и доставка пратката на техен клиент /ищецът/ до Посолството на Република Г. в Б.. Причина за настъпилите вреди са неправомерни действия на служителите на ответното дружество или негови партньори /подизпълнители/, отговорни за доставката на пратката от изпращача до получателя и изразяващи се в недоставяне на пратката до посочения краен получател - Посолството на Република Г. в Б.. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения. В срока за отговор по чл.131 ГПК се оспорва допустимостта на иска, излагайки се твърдения, че ответното дружество е имало правоотношения единствено с „Ю.К.Б." ООД, което е било възложител на пощенски услуги по сключен между страните договор. Конкретизира се, че именно това дружество има право на рекламация, поради обстоятелството, че изпратената от него пратка не е получена от адресата й. Твърди се, че отговорността на ответното дружество е ограничена и след подадена от „Ю.К.Б." ООД рекламация, от неговата страна е определено обезщетение в размер на 100 лева, съобразно общите условия на сключения между тях договор. Оспорва се и основателността на исковите претенции, като се обобщава, че не ищецът, а представляваното от него дружество „Д.С." ЕООД е възложител на „Ю.К.Б." ООД и пряко е понесло допълнителните разходи за преиздаване на нужната документация, поради неуспешната доставка на пратката. Посочва, че отговорността на ответника за изгубената пратка е само и единствено към изпращача „Ю.К.Б." ООД и тя е ограничена съгласно т. 8.2 от Договор № ••••••••••••••••••••г. и анекси към него, сключени между страните /ответника и „Ю.К.Б." ООД/ до указания в Общите условия размер. Твърди се, че двете дружества са уредили отношенията си във връзка с изпращането на пощенски (куриерски) пратки. На това основание на ••••••••••• „Ю.К.Б." ООД е възложило на "С." АД изпълнението на международна куриерска услуга от в и д D. E., обективирана в товарителница № ••••••••••••••, а именно доставката на документна пратка (документи в плик) от подател „Ю.К.Б." ООД, Б. до получател - Посолството на Република Г. в Б., Б.. Пратката е приета на •••••••••••, напуснала е територията на Б. на •••••••••••••• и последно е сканирана на •••••••••••., при приемане в логистичен склад на международния партньор D . Н.. След това пратката не е могла да бъде локализирана и е обявена за изгубена. Навежда доводи, че в случая е приложим Законът за пощенските услуги (ЗПУ), като съгласно чл. 6, ал. 6 ЗПУ, рекламационното производство е задължителна предпоставка за исково производство (чл.86, ал.2 ЗПУ). Позовава се и на чл.24, т. 2.7 от Всемирната пощенска конвенция, като посочва, че имуществената отговорност на пощенските оператори следва да бъде ангажирана по реда на чл. 85 и сл. ЗПУ, а не по реда на ЗЗД. Подателят на пратката „Ю.К.Б." ООД е подал рекламация на ••••••••••••• и на ••••••••••••••• дружеството е уведомено, че рекламацията е приета за основателна за изгубена международна пратка и дължимото обезщетение в размер на 100 лева ще бъде изплатено на изпращача на пратката след предоставяне на банкова сметка. Размерът на обезщетението е определен съобразно Общите условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от „С." АД, одобрени с Решение №•••••••••••••••••• на КРС /ОУ/, към които препраща и чл. 8.2. от Договор № •••••••••••••••••••• г. - при незастрахована пратка изпълнителят носи отговорност до указаната в ОУ Посочва, че пратка по товарителница •••••••••••••• не е „застрахована", като чл. 6.1. от Договора изрично не допуска „застраховане" на документи. В текста на товарителницата, която обективира възложените и приети за изпълнение услуги, не е имало отбелязана заявена и заплатена допълнителна услуга „Обявена стойност", дефинирана в § 1, т. 11 ЗПУ, която има функциите на застраховка при дейността на пощенските оператори. Излага, че терминът „застраховане" се използва в пощенската индустрия като друго обозначение за услугата „Обявена стойност", осигуряваща по-висока отговорност на изпълнителя при настъпили вреди. Твърди се, че „С." АД не предлага доставка на документи с „Обявена стойност", като това е било известно на „Ю.К.Б." ООД. Навежда доводи, че претендираните от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от действия на служители на ответника. Съдържанието на пратката и собствеността на документите не са били известни на ответника. Моли се за отхвърляне на предявените искове. В проведените открити съдебни заседания, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища. СЪДЪТ, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Представена е Товарителница № •••••••••••••• на „С.“ АД с подател от „Ю.К.Б.“ ООД за изпращане на пратка /документи/ до Посолството на Република Г. в Б., Б.. Представена е кореспонденция във връзка и предявена рекламация от „Ю.К.Б.“ ООД към „С.“ АД. Сключен е договор за подизпълнение, между Р.-т. С. СЛ“ с адрес в И. и Д.С." ЕООД с управител и представляващ дружеството Г. Н., от който е видно, че ищецът е следвало да започне работа около ••••••••••••••• на длъжност Ръководител опазване от корозия в Г. Ю.А.. Издадена е Фактура № •••••••••••••••••• за извършване на услуга подготовка на документи за виза С. за Г. Н. с издател от „Ю.К.Б.“ ООД и получател Д.С." ЕООД на стойност 110 лева с ДДС, ведно с разписка и фискален бон за плащането. Представена е Сметка № •••••/•••••••••••••••, с доставчик „К.-ИВ" ООД и получател ищецът на стойност 140 лева за нощувка в Хотел „Л." с прикрепен фискален бон. От глоба с фиш №••••••••••••••/••••••••••••• на стойност 30 лева е видно, че ищецът е глобен за изгубен паспорт •••••••••••••, изд. на ••••••••••••• Представена е квитанция на ОДМВР – В. за изплатени 200 лева от ищеца за извършване на експресна услуга за издаване на паспорт. Представени са доказателства за извършени разходи в размер на 94.35 лева за експресна куриерска услуга. Представена е разписка № ••••••••••••••••/••••••••••••• за сумата 333 лева - такса за издаване на американска виза ••••••• към Посолство С. Представени са фискален бон № ••••••••••••/••••••••••••••• на „Л. Б." ЕООД за сумата от 119.01 лева; фискален бон № ••••••••••••••••••• на „ОМВ Б." ООД за сумата от 97.90 лева; фискален бон № •••••••••••••••••• на „ЕКО Б.“ ЕАД за сумата от 69.16 лева; фискален бон № ••••••••••••/•••••••••••••• на „Л. Б." ЕООД за сумата от 81.69 лева; копия на паспорти на Г. Н. /изд. на •••••••••••••и на •••••••••••••, както и виза от ••••••••••••••, и самолетни билети. Между Ю.К.Б.“ООД /възложител/ и „С.“АД /изпълнител/ са сключени договор № ••••••••••••••••• за извършване на куриерски услуги /международни и на територията на Б./, ведно с Приложение № *.; Анекс от •••••••••••••.; Анекс от •••••••••••• Анекс от ••••••••••• Представени са ОУ на „С.“ АД в сила от ••••••••••• От заключението по допуснатата СПЕ се установи, че в резултат на изгубения паспорт и виза, ищецът е повишил своята реактивна тревожност. В резултат на това при него са били налични определени нарушения в психичната и емоционалната сфера - чувство за безнадеждност, неефективност, гняв, вина, страх, потиснатост, загуба на интереси, повишено напрежение, объркване, чувство на безпомощност. Дори и към настоящия момент, след обработката на психологическите въпросници и по време на проведеното интервю, се открояват известни негативни преживявания. Въпреки относителната емоционална стабилност, с която се характеризира личността на ищеца и макар, че периодът е бил изключително кратък, по своя характер събитието е довело до сериозни негативни преживявания, чувство за безперспективност, притеснения, че ще загуби работата си, поради независещи от него причини. Първоначалният отказ от посолството на САЩ да издадат нова виза /без провеждане на интервю/ допълнително е увеличил негативните преживявания. В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на св. Е. Н. /без родство/. Работи в „Ю.К.Б.“ ООД. Ищецът е техен клиент. Попълвали формулярите за кандидатстване за дадената виза – американска или гвианска. Подготвяли документите и уведомявали клиента, че трябва да се изпратят с куриер до съответното консулство. Съдействали на ищеца за подготовка на документи за пътуване до Г.. Паспортът му, който имал американска виза трябвало да замине за консулството на Г. в Б., където да му бъде издадена и приложена Гвианската виза. Изпратили паспорта с издадената американска виза чрез куриерска фирма „С.“, но за съжаление пратката била изгубена. Ищецът избрал документите да бъдат изпратени чрез куриер „С.“. Освен със „С.“ работят и с друга куриерска фирма „D.“. Изпратили пратката от негово име. Към момента на подаване на пратката тя изхождала от Ю.К.Б. ООД. Цялото кандидатстване за нова виза трябвало да започне съвсем отначало. Ново попълване на документи, нова такса, ново интервю, ново решение на консула дали да издаде визата. Това можело да отнеме няколко дни, но и месец. Съдействали му за бързо ново интервю. Наложило му се много пъти да пътува В.-С./С.-В.. Предявили пред С. претенция за изгубената пратка, като им било предложено обезщетение от 100 лева. Ищецът бил притеснен за това, че пътуването му ще бъде провалено, заради ангажиментите които бил поел в Г. и това, че му изгарят визата и самолетните билети, и всичко свързано с това пътуване, заради липсата на документа. Ежедневно подавали товарителници/пратки към „С.“ и съответно всеки техен офис си имал своя регистрация в системата и си подавал пратките съвсем стандартно. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: За да бъде уважен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, е необходимо да се установи възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищеца, причинна връзка между деянието и вредата, деянието да е от изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата, вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага /арг. чл.45, ал.2 ЗЗД/, а останалите условия подлежат на доказване от ищеца. Съдът приема за установено по делото, че ищецът е възложил на „Ю.К.Б.“ ООД да му съдейства за изготвяне и изпращане на документи /паспорт с виза/ до Посолството на Г. в Б.. Ищецът е избрал изпращането на документите да стане чрез куриер С. АД, с което дружество „Ю.К.Б.“ ООД има сключен договор. Документите му са предадени за доставка чрез С., като пратката е изгубена и не е достигнала до крайното си назначение. Между ищеца и С. АД няма сключен договор, вкл. при общи условия на дружеството. Не е спорно, че между „Ю.К.Б.“ ООД като клиент - възложител на пощенски услуги и С. АД е сключен Договор № ••••••••••••••••••••г. и анекси към него, при условията на които страните са уредили отношенията си във връзка с изпращането на пощенски (куриерски) пратки. На това основание на ••••••••••• „Ю.К.Б.“ ООД е възложило на “С.” АД изпълнението на международна куриерска услуга от вид D. E., обективирана в товарителница № ••••••••••••••, а именно доставката на документна пратка (документи в плик) от подател „Ю.К.Б.“ ООД, Б. до получател - Посолството на Република Г. в Б., Б.. Пратката е приета на •••••••••••, напуснала е територията на Б. на •••••••••••••• и последно е сканирана на •••••••••••. „при приемане в логистичен склад на международния партньор D. Н.“. След това пратката не може да бъде локализирана и е обявена за изгубена. По повод сигнал на „Ю.К.Б.“ ООД за забавена пратка по товарителница ••••••••••••••, е направена проверка за движението на пратката в мрежата на оператора и неговите международни партньори. В кореспонденция от •••••••••• международният куриер D . Н. е потвърдил, че пратката не може да бъде локализирана и е обявена за изгубена. Това е споделено с подателя на пратката „Ю.К.Б.“ ООД и същият е подал рекламация на ••••••••••••• На ••••••••••••••• „Ю.К.Б.“ ООД е уведомено, че рекламацията е приета за основателна за изгубена международна пратка и дължимото обезщетение в размер на 100 лева ще бъде изплатено на изпращача на пратката след предоставяне на банкова сметка. Отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и ответникът ще отговаря не заради своя вина, а заради вината - действието или бездействието на свои работници или други лица, на които е възложил работата. В тази насока съществен елемент е и да бъде установено, че щетите са причинени именно по повод извършването на възложена работа. От всички събрани доказателства в тази насока съдът счита, че може да се направи подобен извод. По несъмнен начин се установи, че пратката, съдържаща документите на ищеца, е била подадена на ••••••••••• в С. АД, като на ••••••••••••• „Ю.К.Б.“ ООД и ищецът са узнали, че е изгубена. Налице е и причинна връзка между поведението на ответника в качеството му на възложител на работа, вследствие действията на негови работници/подизпълнители/, и настъпилите вреди. Ответникът можеше да обори презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД, ако беше установил, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицата, на които е възложил работата по сортиране и размяна /доставяне/ на пратки, или че вредите не са причинени от противоправно поведение на натовареното лице, или пък че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. Същият обаче не стори това. В този смисъл, след като се установи по несъмнен начин настъпването на вредите да е станало именно в резултат на деяние като проява на човешка постъпка, респективно причинната връзка между тях, може да се приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. С оглед на така приетата фактическа обстановка, според съда се налага извод, че ищецът проведе пълно и главно доказване на своя иск против ответника С. АД. Събраните по делото доказателства сочат на виновно поведение от работници на ответника, на които е била възложена работа, при изпълнението на която са настъпили вредите. С оглед всичко изложено, съдът счита, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника при условията на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Ето защо, съдът намира, че искът за имуществени вреди за сумата 407.68 евро/797.35 лева е основателен, включващ следните разходи - 30 лева - глоба за изгубен паспорт; 200 лева - административна такса за преиздаване на паспорт - експресна поръчка; 94.35 лева - експресна куриерска услуга; 333 лева - такса за издаване на американска виза; 140 лева - разходи за нощувка в хотел. За разликата над 407.68 евро до предявеният размер от 651.95 евро искът за имуществени вреди подлежи на отхвърляне. Сумата 110 лева - такса за подготовка на документи за виза С. към „Ю.К.Б.” ООД е изплатена от дружеството, посочено като получател във фактурата, т.е. разходът не е извършен от ищеца. По отношение на сумата 367.76 лева - направените пътни разходи по маршрута В. - С. – В., представените фискални бонове за закупено гориво не установяват кой е извършил разходите, както и не се събраха доказателства /писмени или гласни/, от които да се установи, че именно на посочените дати ищецът е пътувал с автомобил за конкретна дестинация. Липсват доказателства с какъв автомобил е пътувал, чия собственост е бил, както и че за конкретния автомобил са извършени разходите за гориво. Следва да се определи размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при спазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за справедливо репариране на настъпилите вреди. С оглед всичко прието, съдът намира, че сумата от 1500 евро е напълно достатъчна да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Безспорно съдът намира, че такива се доказаха от събраните по делото гласни доказателства и заключението по допуснатата СПЕ. Ищецът е узнал за изгубената пратка на •••••••••••••, като му е издаден нов паспорт още на •••••••••••••, а виза на •••••••••••••• През този период е претърпял стрес, безпокойство, тревожност, с висок интензитет, тъй като не е било ясно дали ще успее да се снабди с необходимите документи за планираното задгранично пътуване на ••••••••••••••. Поради изложеното, предявения иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 1500 евро, като в останалата му част до пълния предявен размер от 6135.50 евро, да се отхвърли като неоснователен. Върху присъдените обезщетения се дължи лихва за забава от датата на увреждането, като за имуществените вреди това е датата на извършване на конкретния разход, до окончателното изплащане. Съдът не споделя направените от ответника възражения, че отношенията между страните следва да се уреждат по специалния закон - Закона за пощенските услуги и не е допустим общият исков път. На първо място, между ищеца и ответника не са съществували договорни отношения по възлагане на куриерски услуги. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗПУ право на писмена рекламация в случаите по чл. 85, ал. 1 има подателят или получателят на пощенската пратка или на пощенския паричен превод. В случая ищецът не е подател на пратката, поради което законът е неприложим. Ищецът не е бил в договорни отношения по възлагане на извършване на пощенски услуги при общи условия. Според чл. 1 ЗПУ този закон урежда обществените отношения, свързани с извършването на пощенски услуги и в следващите негови разпоредби са уредени начините, сроковете и т.н. във връзка с тези услуги. Според същия услугите следва да се извършват в посочените срокове /чл.21, ал.1 т.5/, но, когато видно това не е било сторено, съдът счита, че няма законова пречка лицето, което е засегнато от неправомерните действия на ответника, да потърси защитата си по ред и начин, който той има право да избере. В чл.85 ЗПУ са уредени случаите, когато пощенските оператори носят отговорност пред своите потребители. В ал.4 на този текст е посочено, че размерът на обезщетението е съгласно Общите условия, но в същите никъде не е посочен действително дължимия размер на обезщетение, нито дали такова се дължи за претърпени материални или морални вреди. И още нещо. Разпоредбата на чл.86, ал.5 ЗПУ не изключва приложението на общия исков път. Ето защо съдът намира, че няма пречка ищецът да търси защита на своите права по общия исков ред. На ищеца следва да бъдат присъдени съобразно уважената част на претенцията и разноските в настоящото производство, произтекли от внесена държавна такса в размер на 271.50 евро; депозит за вещо лице 230.08 евро и 20.45 евро депозит за призоваване на свидетел, които определени съразмерно с уваженото вземане, възлизат на 146.72 евро. На адв. Е. С. не следва да се определи възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца на осн.чл.38 ЗАдв. От данните по делото не установява постигнато съгласие между адвокат С. и ищеца за съществуването на процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. По делото не е представен договор, удостоверяващ постигнато съгласие между адвоката и страната за осъществяването на правната защита и съдействие като безплатна в сочената хипотеза по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. Съгласие за последното не се установява и от съдържанието на представеното пълномощно /л.26/. Не се установява постигнато съгласие за безплатния характер на процесуалното представителство. Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 588.14 евро, съразмерно с отхвърлената част от претенциите, като съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ищеца възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Същото е 818.07 евро/1600 лева и съобразно фактическата и правна сложност на делото, и при съобразяване цената на иска не е прекомерно. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд