Решение № 890 от 22.5.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 568/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.94, ал.1 и чл.76, изр.второ от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК)-отм. Образувано е по жалба от О. З. В., в качеството й на директор на ОУ “Христо Б.“- [населено място], чрез адвокат Ф. Х. от АК-Шумен със съдебен адрес в [населено място], против Решение № РС-163-25-115 от 27.10.2025 г. на Комисията за противодействие на корупцията, с което е установено наличието на конфликт на интереси по отношение на О. В. - директор на ОУ “Хр. Б.“- [населено място] за това, че е сключила трудов договор в частен интерес на свързано с нея лице, в нарушение на чл.76, изр.второ от ЗПК, наложена й е на осн. чл.113, ал.1 от ЗПК глоба в размер на 5 000 лв. и е постановено отнемане в полза на О. В. П. на сума в размер на 126,91 лв. на осн. чл.99, ал.1 от ЗПК. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения в противоречие с материалния закон, както и противоречие с принципа на съразмерност на наложената санкция. На първо място в жалбата се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради неспазване на регламентирания в чл. 92, ал. 1 от ЗПК /отм./ срок за произнасяне на комисията, както и поради липсата на данни за надлежно взето решение за удължаване на срока поради фактическа и правна сложност. Сочи се, че постановяването на решението извън законоустановения срок съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на обжалваното решение. На следващо място се релевира довод и за липса на ясна индивидуализация на нарушението, тъй като в оспореното решение не се съдържа описание на точния момент на възникване на конфликта, на конкретното правомощие, за което се счита, че е упражнено в частен интерес, както и на причинно-следствената връзка между действието и твърдяната облага, съставляващо нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, накърняващо правото на защита на жалбоподателката. Релевира се и довод за допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед липсата на доказателства, досежно законосъобразното формиране и функциониране на комисията, пораждащо основателно съмнение в нейната материална и функционална компетентност при постановяване на оспореното решение. В жалбата се инвокира оплакване и за постановяване на решението в противоречие на материалния закон, като се твърди, че в случая липсва осъществен фактически състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 70 от ЗПК/отм./. Според жалбоподателката, комисията не е доказала по несъмнен начин кое конкретно нейно правомощие е било повлияно, по какъв начин частният интерес е повлиял или е могъл да повлияе, както и не е доказано наличието на конкретна неправомерна облага. Релевира се и довод и за несъразмерност на наложената имуществена санкция-глоба на жалбоподателката, тъй като при определянето й не са отчетени смегчаващите обстоятелства, а именно :липсата на предходни нарушения, липсата на доказан умисъл и настъпването на вредни последици за обществения интерес.Сочи се и нарушение на принципа на пропорционалност, закрепен в чл.6 от АПК. По подробно изложените в жалбата , в допълнение към нея с рег.№ДА-01-154/16.01.2026 г. по описа на ШАдмС и в писмените бележки съображения и доводи се иска отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените съдебни разноски. Ответната страна –Сметна палата, конституирана на основание чл.227 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК като ответник, в качеството си на правоприемник на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), представлявана от Председателя, чрез процесуалния си представител-гл.юрк.К. С. изразява становище за неоснователност на оспорването. Сочи, че решението е постановено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административно производствените правила, приложимите материално правни разпоредби и съобразно целта на закона. Счита за безспорно установени материално правните предпоставки, обуславящи извод за наличие на конфликт на интереси, респективо за налагане на предвидените в закона санкции. Въз основа на аргументи, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки с рег.№ДА-01-1407/05.05.2026 г. по описа на ШАдмС, отправя искане за отхвърляне на оспорването като неоснователно и недоказано и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Производството пред административния орган е образувано въз основа на Решение на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) № КИ-087 от 17.03.2025 г. в състав: председател-А. С. и членове:А. Ц., П. Й. и С. К. по сигнал с рег. № С-163/10.03.2025 г. на КПК.Сигналът е насочен срещу О. З. В., в качеството й на директор на ОУ»Х. Б.»-[населено място], общ.В. П. и лице, заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК/отм./. В сигнала се съдържат твърдения за това, че съпругът на О. В. е назначен на работа в ОУ»Х. Б.»-[населено място], като назначаването му е извършено от самата директорка или с нейното съдействие, без провеждане на съответната процедура.Твърди се, че не е ясно каква длъжност изпълнява съпругът й, както и дали назначаването му не е фиктивно, като се сочи и наличието на сигнали за упражняван от негова страна контрол върху учители и ученици в учебното заведние. В Доклада от Л. М.-директор на Дирекция «Конфликт на интереси», въз основа на който е взето решението за образуване на производство за конфликт на интереси е посочено и че заеманата от О. В. длъжност като директор на ОУ»Хр.Б.»-[населено място], общ.В. П. попада в обхвата на чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК/отм./, а в сигнала се съдържат данни за извършени от същата евентуални нарушения на разпоредбите по Глава осма, Р-л втори от ЗПК/отм./. Във връзка с твърденията в сигнала са изискани и с писмо с вх. № КПК-1947- 1/12.05.2025 г. от началника на Регионално управление на образованието - Шумен са получени доказателства за служебното качество на директор на О. З. В., включващи Трудов договор № РД 07-122/14.06.2024 г., Допълнително споразумение № РД 07-241 от 16.11.2024 г., длъжностна характеристика, както и Трудова книжка № 9, Диплома за виеше образование Серия А 91 № 004696, Свидетелство за професионално-квалификационна степен Серия ПК № 000755, Автобиография, както и множество удостоверения и сертификати за преминати обучения, семинари и квалификации на оспорващата; Трудов договор № 72/12.09.2024 г. на И. Г. В., поименни щатни разписания на длъжностите на ОУ „Христо Б.“, [населено място] от 01.01.2023 г, 01.01.2024 г., от 01.06.2024 г. от 11.11.2024 г. и от 02.02.2025 г.; документи, свързани с проведен подбор за заемане на длъжността „общ работник“ в ОУ „Христо Б.“, [населено място], в това число - обява с изх. № 125/05.09.2024 г., Заявление с вх. № 516/10.09.2024 г., Заповед № 354/05.09.2024 г. за определяне на комисия за извършването на подбор по документи и интервю за обявените вакантни длъжности, 3 бр. Декларации за конфиденциалност от членовете на комисията по Заповед № 354/05.09.2024 г. и протокол от 11.09.2024 г. на комисията по подбор. Служебно са извършени справки в НБД „Население“, в правно-информационната система „Сиела“, в информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX). С Покана с изх. № КПК-1947-2/14.08.2025 г. на КПК, върната като непотърсена О. В. е поканена за изслушване във връзка с образуваното срещу нея производство за установяване на конфликт на интереси. Впоследствие е изпратена Покана с изх. № КПК-1947-4/24.09.2025 г. на КПК, с която В. е поканена да бъде изслушана по реда на чл. 90, ал. 5 от ЗПК на заседание на Комисията, което ще се проведе на 06.10.2025 г. С Искане с вх. № КПК-1947-6/30.09.2025 г. на КПК и с Уведомление с вх. № КПК-1947-7/02.10.2025 г. В. заявява невъзможност да се яви за насроченото изслушване, като с телефонен разговор, проведен и протоколиран на 30.09.2025 г. и писмено- с писмо с изх. № КПК-1974-11/13.10.2025 г. същата е уведомена, че административното производство ще продължи по реда на чл. 92 от ЗПК. В срока по чл. 90, ал. 6 от ЗПК, с писмо с вх. № КПК-1947-8/09.10.2025 г. на КПК и с вх. № КПК-1947-10/10.10.2025 г. на КПК В. представя Възражения до Комисията, към които са приложени Вътрешни правила за превенция и противодействие на корупция, измами, нередности, злоупотреби, грешки и др., Декларация на основание чл. 35-37 от ЗПКОНПИ с вх. № 14/18.09.2024 г. и Декларация на основание чл. 35-37 от ЗПКОНПИ с вх. № 4/17.09.2025 г., копие от обява, публикувана на сайта на РУО-Шумен с вх. №ЧР 21-199/05.09.2024 г. От приобщените по административната преписка към делото доказателства се установява, че с Трудов договор № РД07-122/14.06.2024 г., сключен между началника на РУО Шумен и О. З. В. след проведен подбор по документи, последната е назначена на длъжността „директор“ на ОУ „Христо Б.“, [населено място] за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс. От справка в НБД „Население“ се установява, че О. З. В. и И. Г. В. са съпрузи, по силата на акт за брак от 22.03.1993 г. С Трудов договор № 72/12.09.2024 г., считано от 16.09.2024 г. И. В. е назначен на длъжността „общ работник“ в ОУ „Христо Ботев“, [населено място], на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ - за неопределено време, на пълно работно време - 8 часа, със срок на изпитване - 6 месеца, в полза на работодателя. Определеното му основно месечно възнаграждение е в размер на 1026,30 лв. В трудовия договор за представляващ работодателя ОУ „Христо Ботев“, [населено място], се е подписал директорът О. З. В.. По преписката е предоставена обява от ОУ „Христо Ботев“, [населено място] с изх. № 125/05.09.2024 г. за наличието на следните свободни работни места: 0,5 щат за длъжността „заместник -директор учебна дейност“; 0,5 щат за „учител/старши учител в група за целодневна организация на учебния ден V-VII клас“; 1 щатна бройка за „ресурсен учител“ и 1 щатна бройка за длъжността „общ работник“. Обявата посочва изисквания към кандидатите, необходимия набор от документи и начин на заемане на свободното място за всички длъжности, без да е направено разграничение между обявените вакантни педагогически и непедагогическа длъжност. Посочено е, че документи се приемат в канцеларията на училището в срок до 10.09.2024 г. В обявата не е посочено към кого е адресирана и не носи регистрационен индекс от адресат. Със своя Заповед № 354/05.09.2024 г. директорът на ОУ „Христо Ботев“ , [населено място]- О. В. е назначила комисия в състав: председател-С. Л.-учител и членове:М. М.-учител общообразователен предмет и Т. Д.-учител по бълг.език и литература, технически секретар-Ф. А.-ЗАСТ, за извършване на подбор по документи и интервю с явилите се кандидати за обявените длъжности. Представени са три броя декларации за конфиденциалност на членовете на комисията. Съгласно представения Протокол от 11.09.2024 г. на комисията, назначена със Заповед № 354/05.09.2024 г, се установява, че за длъжността „общ работник“ е постъпило едно заявление от един кандидат - заявление с вх. № 516/ 10.09.2024 г. от И. Г. В.. Комисията констатира, че няма други явили се кандидати. В резултат на извършения подбор и поради факта, че няма подадени документи от други кандидати, комисията предлага на директора на училището за длъжността „общ работник“ да бъде одобрен И. Г. В.. Съгласно Придружително писмо с вх. № РД 22-1323/02.05.2025 г. на РУО- Шумен от ОУ „Христо Ботев“, [населено място], се удостоверява, че за изминалата 2024 година, до изготвянето на справката (02.05.2025 г.) не са налице документи, послужили като основание за изплащането на допълнителни възнаграждения по трудовото правоотношение на И. Г. В. като общ работник, както и че няма получени допълнителни възнаграждения, бонуси, награди и/или друг вид материално стимулиране. По преписката са предоставени поименни щатни разписания на длъжностите и основните заплати на служителите в ОУ „Христо Ботев“, [населено място].От Поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати на ОУ „Христо Ботев“, [населено място], в сила от 11.11.2024 г. е видно, че И. Г. В. фигурира в раздел „Непедагогически персонал“, заемащ длъжността „общ работник“, като в графите „начална заплата“ и „основна заплата по ТД“ е отбелязано 1026 лв. За сравнение другите служители от непедагогическия състав на длъжност „чистач“ са с основна работна заплата в размер на 933 лв., какъвто е размерът на минималната работна заплата за страната за 2024 г.В поименното разписание на длъжностите и работните заплати в ОУ „Христо Ботев“, [населено място] от 06.02.2025 г. В. фигурира на длъжност „общ работник“ със същите цифри, нанесени в графите „начална заплата“ и „основна заплата по ТД“.В предоставените поименни щатни разписания от 01.01.2023 г., от 01.01.2024 г. и от 01.06.2024 г. сред щатните бройки на непедагогическия персонал липсва такава за длъжността „общ работник“, а за тези назначени като „чистач“ определената основна работна заплата е в размер на 933 лв. Въз основа на изложеното комисията счела, че О. В., в качеството си на директор на ОУ»Х. Б.», [населено място], общ.В. П. и лице, заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК е нарушила забраната на чл.76, изр.второ от ЗПК-сключила е договор в частен интерес, водещ до облага от нематериален характер по смисъла на чл.71 във вр. с чл.72 от ЗПК, а именно-получаването на работа от свързаното с нея и неин съпруг лице, с което е осъществила конфликт на интереси по смисъла на чл.70 от ЗПК. С обжалваното Решение № РС-163-25-115 от 27.10.2025 г. Комисията за противодействие на корупцията (КПК) установява конфликт на интереси по отношение на О. З. В., директор на ОУ»Х. Б.», [населено място], общ.В. П. и в това й качество лице, заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК, за това, че е сключила Тредов договор№72/12.09.2024 г. в частен интерес на свързано с нея лице, с което е нарушила забраната по чл.76, изр.второ от ЗПК. НАЛАГА глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лв. на О. В. , на основание чл.113, ал.1 от ЗПК, за извършеното нарушение на чл.76,изр.второ от ЗПК, в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК. ОТНЕМА на основание чл.99, ал.1 от ЗПК в полза на О. В. П. от О. В. сума в размер на 126,91лв. (сто двадесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща дневното й възнаграждение за 12.09.2024 г., на която дата е извършено нарушението. Решението е изпратено по пощата с писмо с изх.№1947-20 от 08.12.2025год. на КПК до О. В. и получено от неговия адресат /лично/ на 09.12.20225 г.,видно от прил.известие /вж. л.157-158 от делото/. Недоволна от постановеното решение, оспорващата го обжалвала чрез постановилия го административен орган-КПК пред Административен съд-Шумен с жалба с вх.№КПК-1947-21 от 22.12.2025 г. по описа на КПК, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. За изясняване на относими факти и обстоятелства Комисията събрала и приобщила всички цитирани по-горе Трудов договор № РД07-122/14.06.2024 г., Допълнително споразумение № РД07-241 от 16.11. 2024 г., длъжностна характеристика, както и Трудова книжка № 9, Диплома за виеше образование Серия А 91 № 004696, Свидетелство за професионално-квалификационна степен Серия ПК № 000755, Автобиография, както и множество удостоверения и сертификати за преминати обучения, семинари и квалификации от О. В.; Трудов договор № 72/12.09.2024 г. на И. Г. В., поименни щатни разписания на длъжностите на ОУ „Христо Ботев“, [населено място] от 01.01.2023 г, 01.01.2024 г., от 01.06.2024 г. от 11.11.2024 г. и от 02.02.2025 г.; всички документи, свързани с проведен подбор за заемане на длъжността „общ работник“ в ОУ „Христо Ботев“, [населено място], в това число - обява с изх. № 125/05.09.2024 г., Заявление с вх. № 516/10.09.2024 г., Заповед № 354/05.09.2024 г. за определяне на комисия за извършването на подбор по документи и интервю за обявените вакантни длъжности, 3 бр. Декларации за конфиденциалност от членовете на комисията по Заповед № 354/05.09.2024 г. и протокол от 11.09.2024 г. на комисията по подбор. Извършила е справки в НБД „Население“ относно свързаност между оспорващата и назначения за «общ работник» И. В.-неин съпруг, в правно-информационната система „Сиела“, в информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX) и е приобщила към доказателствата по преписката представените от В. с подадено възражение документи.Видно от прил. по преписката към писмо с №РД-21-1166/22.10.2025 г. на Началника на РУО-Шумен, съгласно подадена от В. информация до РУО-Шумен, полученото от последната възнаграждение за 12.09.2024 г. възлиза на 126,91лв. за един работен ден. Изложената фактическа обстановка се установява от представените от страните и приети по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното решение. При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на оспорване е Решение № РС-163-25-115 от 27.10.2025 г. на Комисията за противодействие на корупцията, с което на основание чл.92,ал.1 и ал.2 от ЗПК и &.7,ал.2 от ПЗР на ЗПКе установено наличие на конфликт на интереси по отношение на О. З. В.-директор на ОУ»Хр.Ботев», [населено място] за това, че в това си качество на лице, заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК е сключила Трудов договор№72/12.09.2024 г. в частен интерес на свързано с нея лице, в нарушение на чл.76, изр. второ от ЗПК, приложени са последиците от закона и са й наложени глоба на обща стойност 5000лева. и отнемане на сума в размер на 126,91лв., представляваща дневното й възнаграждение за датата на извършване на нарушението-12.09.2024 г. Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, предвид изричната разпоредба на чл.94, ал.1 от ЗПК/отм./, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок (доколкото решението е получено от неговия адресат на 09.12.2025 г., а жалбата срещу него е входирана в деловодството на КПК на 22.12.2025 г.), пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването, в качеството на адресат на акта, засягащ неблагоприятно негови права. С оглед на това оспорването е процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по следните съображения: След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът провери неговата валидност. Решението е издадено от компетентния колективен специализиран административен орган - КПК, разполагащ с правомощие да установи конфликт на интереси, да наложи глоба по чл.113,ал.1 от ЗПК/отм./, като определи нейния размер и постанови отнемане по чл.99,ал.1 от ЗПК/отм./ при наличие на основания за това. В тази насока съдът съобрази разпоредбата на чл.13, ал.1, т.6 и т.7 от ЗПК/отм./, според която КПК установява конфликт на интереси на лица, заемащи висши публични длъжности; изслушва или изисква предоставянето на информация по отношение на проверките, свързани с установяване на конфликт на интереси, както и разпоредбата на чл.92, ал.4 от ЗПК/отм./ указваща, че за налаганата административно наказателна отговорност с решението по ал.2 не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление.Органът, постановил обжалваното решение е действал и в съответствие с правомощията си, предвидени в разпоредбата на чл.96,ал.2 от ЗПК/отм./,според която с решението,с което се установява нарушение на разпоредба от р-л IV се налага и глоба по чл.113 от ЗПК/отм./, както и в съответствие с разпоредбата на чл.99,ал.1 от ЗПК/отм./, според която вънаграждението, получено от деянието или правоотношението, породило конфликта на интереси за периода, през който конфликтът е бил открит подлежи на отнемане в полза на държавата или общината. Съдът, в настоящия съдебен състав не споделя и счита за неоснователни наведените в жалбата доводи, че Комисията за противодействие на корупцията не е надлежно конституиран орган и не е действала в законосъобразен и легитимен състав при постановяване на оспореното решение. В унисон с указанията на съда, по делото са представени от страна на ответника извадки от Държавен вестник, удостоверяващи избора на председателя, заместник -председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и за предсрочното прекратяване на правомощията на председателя на КПКОНПИ и на член на КПК и КОНПИ. В действителност Законът за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) предвижда нов състав на органа, който е оправомощен да регулира отношенията, свързани с наличието на конфликт на интереси, КПК. Детайлно са разписани правилата за неговото конституиране, включително по отношение на мандата и назначаването на членовете му. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗПК/отм./, КПК е независим, специализиран, постоянно действащ държавен орган за превенция и противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси, а съгласно чл. 8, ал. 1, КПК е колективен орган, който се състои от трима членове и се председателства на ротационен принцип за по две години от всеки един от членовете, като редът на председателстване се определя чрез жребий между тях при встъпването им в длъжност. Членовете на Комисията се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители, като техният мандат е 6 години и започва да тече от датата на встъпването им в длъжност. Съгласно § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗПК/отм./ Народното събрание избира членовете на Комисията за противодействие на корупцията в тримесечен срок от влизането в сила на закона, като този срок изтича на 06 януари 2024 година. Не е спорно, че в определения от закона срок и към датата на издаване на спорния административен акт, съставът на КПК, състоящ се от трима членове, не е бил избран по реда и при условията, установени в закона. Това обстоятелство обаче не обуславя извода, че органът не е конституиран, респ. че членовете му губят автоматично това си качество и не могат валидно да осъществяват правомощия,тъй като последното би означавало на практика да се сложи край на функционирането на съответния орган на държавна власт, тъй като никой друг не е нормативно натоварен да го замести в правомощията му. За целта са предвидени процесуални гаранции, че правомощията ще продължат да бъдат упражнявани и няма да е налице празнота в системата на държавното управление. Такава гаранция е нормата на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК /отм./, в която е предвидено, че до избирането на състав на КПК, заварените при влизането в сила на закона членове на КПКОНПИ изпълняват функциите на членове на съответните комисии (КПК и КОНПИ), като след избора на нови членове продължават мандата си като членове на КОНПИ, т.е. включително и към момента на постановяването на решение № РС-163-25-115 от 27.10.2025 г. Към тази дата и съгласно Решение на 51-то Народното събрание на Република България, прието на 21.05.2025 г. /обн. ДВ бр. 42 от 23.05.2025 г./ са прекратени правомощията на С. К. като член на КОНПИ и КПК. Във връзка с преждевременното прекратяване на правомощията на председателя, функциите му на председател на КПКОНПИ се изпълняват от заместник-председателя, считано до влизането в сила на Закона за Сметната палата (ЗСП) / изм. и доп. ДВ бр. 16 от 10.02.2026 г./. Съгласно ал. 4 от § 7 от ПЗР на ЗПК/отм./ до избирането на нови членове на Комисията за противодействие на корупцията досегашният изпълняващ длъжността председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество изпълнява функциите по чл. 14, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./ и чл. 12, ал. 1 от действащия Правилник за устройството и дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и на нейната администрация (ПУДКПКОНПИНА) и другите вътрешни актове, приети от тази комисия, доколкото същите не противоречат на този закон. Изложените съображения правни доводи и съображения обосновават извода, че оспореното решение е прието от материално компетентния орган и в рамките на нормативно регламентираните му правомощия. Съдът намира, че е спазена законоустановената форма на атакувания административен акт, който съдържа всички реквизити по чл.92, ал.2 от ЗПК/отм./. В решението са посочени фактическите и правни основания за постановяването му; отразени са направените от лицето възражения, като са изложени мотиви, въз основа на които същите са счетени за неоснователни; налице е диспозитивна част, в която се установява наличието или липсата на конфликт на интереси; размерът на наложената глоба по чл.113,ал.1 от ЗПК/отм./ и постановеното отнемане,на основание чл.99,ал.1 от ЗПК/отм./ са обосновани по размер и основание; посочен е срок и орган, пред който може да се обжалва. От формална страна издателят сочи проявлението на конкретни факти, на които се дава и определена правна обосновка. В тази насока съдът констатира, че в обстоятелствената част на решението са възпроизведени констатираните от колективния орган факти, въз основа на които е направен извод за наличие на конфликт на интереси, респективно за налагане на предвидените в закона санкции. В решението изрично е посочен срокът за доброволно изпълнение на наложените глоби и отнемане, както и банковата сметка, по която следва да се преведе дължимата сума. Решението е подписано от всички членове на колективния орган, участвали в производството по установяване на конфликт на интереси, с означаване на заеманата длъжност – зам.председател и двама членове на КПК. Съдът, в настоящия съдеенсъстав възприема като неоснователни наведените в жалбата доводи за неяснота и непълнота при нидвидуализацията на нарушението, накърняващи правото на защита на оспорващата.Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, в решението на КПК изрично и в пълнота е посочена конкретната хипотеза на установеното нарушение по смисъла на чл.76,изр.второ от ЗПК/отм./, както и е посочена изрично както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на решението дата и място на извършване на нарушението-12.09.2024 г., в [населено място],общ.Велики Преслав. С оглед изложеното съдът приема, че не е налице порок по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Спазени са съществените административно производствени правила, обуславящи проявлението на принципа на истинност по чл.7 от АПК, респективно даващи правна възможност на настоящия жалбоподател да се запознае с материалите по преписката, да бъде изслушан, да направи възражение и да сочи доказателства.В съответствие с разпоредбите на чл.90, ал.5, 6 и 7 от ЗПК/отм./, на оспорващата е осигурена възможност да бъде изслушана пред Комисията, да се запознае със събраните доказателста, да представи или да посочи за събиране нови такива, както и да ползва адвокатска защита. От прил. по административната преписка доказателства се установи, че с Покана с изх. № КПК-1947-2/14.08.2025 г. на КПК, върната като непотърсена О. В. е поканена за изслушване във връзка с образуваното срещу нея производство за установяване на конфликт на интереси. Впоследствие е изпратена Покана с изх. № КПК-1947-4/24.09.2025 г. на КПК, с която В. е поканена да бъде изслушана по реда на чл. 90, ал. 5 от ЗПК на заседание на Комисията, което ще се проведе на 06.10.2025 г. С Искане с вх. № КПК-1947-6/30.09.2025 г. на КПК и с Уведомление с вх. № КПК-1947-7/02.10.2025 г. В. заявила невъзможност да се яви за насроченото изслушване, като с телефонен разговор, проведен и протоколиран на 30.09.2025 г. и писмено- с писмо с изх. № КПК-1974-11/13.10.2025 г. същата е уведомена, че административното производство ще продължи по реда на чл. 92 от ЗПК.В срока по чл. 90, ал. 6 от ЗПК, с писмо с вх. № КПК-1947-8/09.10.2025 г. на КПК и с вх. № КПК-1947-10/10.10.2025 г. на КПК В. представя Възражения до Комисията, към които са приложени доказателства, приобщени по преписката и обсъдени от органа в решението . Предвид изложеното съдът приема, че правото на защита на лицето, по повод което се е развило производството по установяване на конфликт на интереси, не е ограничено, тъй като са му предоставени всички позволени от закона възможности да организира своята защитна теза. Същевременно по делото не се спори, че е било налице валидно сезиране на КПК, при което са били налице и предпоставките за образуване на производство по установяване на конфликта на интереси съгласно чл.89, ал.1 от ЗПК/отм./.Производството е образувано с Решение№КИ-087 от 17.03.2025 г. на КПК в законен състав от председатели трима членове, в съответствие с разпоредбата на чл.89, ал.3 от ЗПК/отм./. Спазен е срокът по чл.91 от ЗПК/отм./ за образуване на производството за установяване на конфликт на интереси, доколкото сигналът въз основа на който е образувано същото е постъпил на 10.03.2025 г. с рег.№С-163/с.д. , а производството е образувано с решение на КПК№КИ-087 от 17.03.2025 г.От фактическа страна не е спорно, че решението е постановено след изтичане на срока по чл.92, ал.1 от ЗПК/отм./.Производството е било образувано въз основа на гореупоменатото решение на 17.03.2025 г.С решение на КПК от 02.06.2025 г. /л.13/ срокът за приключване на производството е бил удължен с 30дни-до 17.07.2025 г. включително, докогато е следвало да бъде постановен крайният акт.Решение№РС-163-25-115 за установяване на конфликт на интереси е постановено на 27.10.2025 г., след изтичане на срока по чл.92, ал.1 от ЗПК/отм./. Съдът, в настоящия съдебен състав обаче приема, че неспазването на срока за постановяване на крайния акт по никакъв начин не може да се отрази на законността на решението.Противно на твърденията на оспорващата, срокът за произнасяне с решение по сигнала не е преклузивен, а инструктивен и неспазването му не води до преклудиране на задължението на Комисията да се произнесе по сигнала. Преклудират се права, но не и задължения, а комисията има задължение за произнасяне.Не е налице законова норма, забраняваща извършването на процесуални действия след изтичането на продължения срок, както и не съществува изрична законова разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване конфликт на интереси след изтичане на сроковете. Срокът от три месеца за произнасяне по преписката има инструктивен характер и е въведен от законодателя в съответствие с принципа за бързина и процесуална икономия по смисъла на чл.11 от АПК, поради което неспазването на срока по чл.92, ал.1 от ЗПК/отм./ не рефлектира върху крайния акт и не обоснована незаконосъобразност на решението.В този смисъл е и съдебната практика на ВАС (вж.Решение №9604/29.08.2016г. по АД № 13944/2015 г. на ВАС, Решение № 10778/16.07.2013г. по АД № 3582/2013г. на ВАС и др.). На следващо място съдът счита, че обжалваното решение е валиден акт на специализирания колективен административен орган, приет с необходимото мнозинство, от законен състав. В подкрепа на този извод е и предоставения на съда препис-извлечение от стенографски протокол от заседание на КПК от 27.10.2025 г., на което е прието Решение № РС-163-25-115/ 27.10.2025 г., от който е видно че заседанието на КПК, на което е взето обжлавното решение е насрочено със Заповед№КПК-РД-06-1-48/23.10.2025 г., на същото са присъствали А. С.-зам.председател на КПК, А. Ц. и П. Й.-членове на КПК, с оглед на което е бил налице необходимия кворум за провеждането му и за вземане на валидни решения. Съгласно чл. 163, ал. 4 от ПУДКПКОНПИНА, заседанията на Комисията се ръководят от председателя, а когато той отсъства, от заместник- председателя. А.. 1 на същата разпоредба указва, че заседанията на комисията се считат за редовни, ако на тях присъстват най -малко трима от членовете на комисията. Този ред е регламентиран и във Вътрешните правила за провеждане на заседанията на КПКОНПИ, където в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 е посочено, че заседанията се насрочват от председателя на Комисията, а при негово отсъствие - от заместник -председателя и че насрочването се извършва със заповед, с която се определя времето и мястото на провеждане на заседанието, както и проекта за дневен ред. С оглед изложеното съдът приема, че при издаване на решението не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а твърдението на жалбоподателя в обратна насока не кореспондира с фактите по делото и нормативните разпоредби, уреждащи процесните отношения. В допълнение на горното съдът намира за необходимо да отбележи, че отмяна на обжалвания административен акт, поради нарушение на чл.146, т.3 от АПК, може да обуслави наличието на такова нарушение на общия принцип за гарантиране правото на защита на лицето, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта. Такива са нарушенията, които създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото от него субективно право. Нарушението на административно производствените правила би било съществено само ако допускането му е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на издадения акт, когато ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на органа. Ако нарушенията не са повлияли и не са могли да повлияят върху съдържанието на акта, то същите са несъществени. В случая не се установява наличие на процесуални нарушения, чието недопускане би довело до волеизявление на административния орган в друг смисъл, такива не се и сочат от жалбоподателя. Доколкото такова нарушение не се констатира, съдът прави извод, че при издаването на решението не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Преценката относно наличието на обстоятелства, обосноваващи установяването на конфликт на интереси във всеки един от посочените в решението случаи е в компетентността на постановилия го колективен орган, като възприетите от него факти и тяхната правна квалификация, както правилността и обосноваността на взетото решение, подлежат на проверка при съответствие на решението с материалния закон. В хода на административното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. При извършената проверка на приетите за установени от административния орган факти, въз основа на приложените по делото доказателства, съдът намира, че правните изводи, направени от органа, съответстват на установените обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че решението е постановено в съответствие с материално правните разпоредби на ЗПК/отм./, предвид следните съображения: ЗПК/отм./ определя общите правила, осигуряващи безпристрастното и в обществен интерес изпълнение на правомощията на лица, заемащи публична длъжност по смисъла на закона, реда за деклариране на несъвместимости и частни интереси, процедурите за установяване на конфликт на интереси, както и последиците по отношение на лицата, които попадат в ситуация на конфликт на интереси. В глава първа на закона е определено приложното поле, което обхваща законодателната, съдебната и изпълнителната власт, като в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК/отм./ е посочено, че лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон са «членовете на управотелните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл.13, ал.4 от ЗПФ, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни публични предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица които са бюджетни организации по смисъл на &.1,т.5 от ДР на ЗПФ». Понятието «конфликт на интереси» е дефинирано в разпоредбата на чл.70 от ЗПК /отм./ чрез последователното въвеждане на още две понятия, обясняващи основното, а именно – «частен интерес» и «облага», чиито дефиниции са дадени съответно в чл.71 и чл.72от закона. По този начин законодателят е очертал същностните характеристики на явлението, които са приложими към широк кръг ситуации, в които лице, заемащо публична длъжност по смисъла на закона може да попадне. За да е осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл.70 от ЗПК/отм./, трябва да са налице три кумулативни предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на негов или на свързани с него лица частен интерес, който може да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба и упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес. Съгласно легалната дефиниция, дадена с нормата на чл.71 от ЗПК/отм./, «частен интерес» е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, т.е. за да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за настъпване на облага. «Облага» по смисъла на чл.72 от ЗПК/отм./ е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по- ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас в полза на избор, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Законодателят е обособил двете понятия «частен интерес» и «облага» и ги е поставил в съотношение причина - следствие. Интересът е субективната предпоставка по смисъла на чл.70 от ЗПК/отм./, като законът не изисква облагата да е постигната или да е реализирана. Конфликтът на интереси е преди всичко деяние, което е в отклонение и противоречие на публичния интерес. Той предполага наличието на частен интерес на задълженото лице, без да е задължително този частен интерес да е реализиран. Постигането на резултат не е необходимо, достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. При тази ситуация той ще може да повлияе на упражняването на правомощията на съответното лице. Целта, която преследва законодателят е да се ограничи възможността за получаване на облага, когато тя е незаконна или следствие от заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице. В практиката си ВАС по прилагането на ЗПУКИ (отм.) нееднократно сочи, че «законът никъде не поставя изискване към облагата да е незаконна или да е в резултат на неправомерно упражняване на правомощия или задължения от страна на лицето, заемащо публична длъжност» (в този смисъл Решение № 6781 от 20.05.2014г. по АД № 324/201г. на ВАС). Облагата по смисъла на чл.72 от ЗПК/отм./ може да не е настъпила, но трябва да е възможна, т. е. да е свързана с поведението на лицето, по отношение на което е установен конфликт на интереси. Законодателят е предвидил глагол в позволителна форма, а не в императивна такава, което обуславя извод, че не е задължително частният интерес да доведе като последица субективно отношение при изпълнение на правомощията и/или задълженията по служба. Достатъчно е само предположение за допуснато отклонение от принципите безпристрастност и обективност, за да се приеме за налична причинно-следствената връзка между частния интерес и субективното поведение на проверяваното от КПК лице. Изложената нормативна регламентация, съотнесена към настоящия казус, обосновава следните правни изводи: По делото не е спорно, че оспорващата О. В. в качеството си на директор на ОУ»Х. Б.»-[населено място], общ.В. П. е лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК/отм./, поради което спрямо него са приложими забраните, въведени в глава VIII, раздел II от закона. С решението на КПК се установява конфликт на интереси по отношение на О. В. за това, че като директор на ОУ»Хр.Ботев»-[населено място] и в това й качество лице, заемащо висша публична длъжност, сключила Трудов договор№72/12.09.2024 г. в частен интерес на свързано с нея лице, в нарушение на чл.76,изр.второ от ЗПК/отм./. Както се посочи по-горе, длъжността, заемана от оспорващата, предпоставя спрямо нея приложимостта на забраните и ограниченията, въведени със ЗПК/отм./.Една от тези забрани е регламентираната в чл.76,изр.второ от ЗПК/отм./, която предвижда забрана на лице, заемащо публична длъжност да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. По делото не се спори и е безспорно установено от съвкупния доказателствен материал, че на 12.09.2025 г. оспорващата О. В., в качеството си на директор на ОУ»Хр.Ботев», [населено място], като лице заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК/отм./ е сключила Трудов договор№72/12.09.2024г. със съпруга си-И. В., свързано с нея лице. Според практиката на българските съдилища и практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/, както правилно сочи в жалбата си оспорващата, наличието на свързани лица само по себе си не съставлява конфликт на интереси, а с оглед санакционния характер на производството, наличието на конфликт на интереси следва да е безспорно установено от фактическа страна. Наличието на частен интерес в случая се обуславя не само от официално установената посредством справка в НБ»Население» съпружеска връзка между О. В. и И. В., но и от съвкупността от обстоятелствата, предхождащи назначаването на В. на длъжността «общ работник» в оглавяваното от неговата съпруга ОУ. Процедурата по назначаването стартира на 05.09.2024 г. със съобщение до РУО-Шумен за обявяването на свободни работни места в Основно училище „Христо Ботев“, [населено място], както следва: по половин щатна бройка за длъжностите заместник - директор по учебната дейност и за учител/старши учител в група за целодневна организация на учебния ден V-VII клас и цяла щатна бройка за длъжностите ресурсен учител и общ работник.В съобщението са посочени само изискванията към кандидатите за педагогическите длъжностите, не и за длъжността «общ работник», за която не се сочат никакви критерии.Видно от документацията по проведения избор, такива са определени и вписани едва в протокола от заседанието на комисията за подбор по документи за длъжността общ работник от 11.09.2024 г., след изтичане на срока за подаване на документи от кандидатите и след като за членовете на комисията е очевидно ясно, че единствен кандидат за тази позиция е съпругът на директорката. На следващо място нормативната уредба ,в случая разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 14 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. на министъра на образованието и науката възвежда като задължение на директорите на държавните и общински училища да обявяват свободните работни места в Бюрото по труда и в Регионално управление на образованието в срок до три работни дни от овакантяването или откриването им. В действителност Наредба № 15 /22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти вменява задължение за директорите за обявяване на работните места в тридневен срок от овакантяването им, що се касае за педагогическите специалисти. Съгласно разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) работодателите обявяват задължително в териториалните поделения на Агенцията по заетостта свободните работни места за лица, работещи по трудово правоотношение, в администрация по смисъла на Закона за администрацията, в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и в общински предприятия. Свободните работни места се обявяват не по-късно от 14 дни преди изтичане срока за кандидатстване. Така възведеното в посочената разпоредба поражда задължение за всеки работодател, включително за О. В. в качеството й на директор на ОУ „Христо Ботев“, [населено място], когато в поверената й институция е налице свободно работно място, чието изпълнение предвижда трудово правоотношение, същото да бъде обявено в териториалното поделение на Агенция по заетостта. В настоящия случай се установи, че обява е изпратена единствено до Регионалното управление на образованието на 05.09.2024 г. (четвъртък), а срокът за кандидатстване за обявените позиции, включително „общ работник“ е до 10.09.2024 г. (вторник), видно от съдържанието на обявата. Предвид обстоятелството, че 6-ти септември е официален национален празник, следван от двата почивни дни, напълно логически обоснован е довода на органа, постановил обжалваното решение, че този извънредно кратък срок за подаване на документите (само два работни дни), закономерно води до обществена неосведоменост, стесняваща кръга на кандидатите и същевременно увеличаваща възможността именно И. В. да заеме свободната позиция, предоставяйки му предимството да е своевременно осведомен и съответно да подаде заявлението си навреме. В тази насока сочат и свидетелските показания на разпитаната в съдебното заседание свидетелка-М. М.-член на комисията за извършване на подбор по документи и интервю за обявените длъжности, според които от обявените общо четири свободни позиции, са се явили едва трима кандидати и то само за една от обявените длъжности - за ресурсен учител, а за длъжността «общ работник» единствения явил се кандидат бил съпругът на оспорващата. Освен краткия срок за подаване на документи, не е без значение и факта, че длъжността „общ работник“ е била новооткрита и не е била заемана от друг служител в училището, преди на нея да бъде назначен съпругът на директорката. Наличието на всички тези обстоятелства (пропуските при публичното оповестяване на обявата, изключително краткия срок за подаване на документите, липсата на обоснованост за откриването на новата длъжност), с които В. е препятствала възможността за участие на други кандидати, по категоричен начин обосновават наличието на частен интерес. Този частен интерес намира своето проявление най-вече при сключването на Трудов договор № 72/12.09.2024 г. от В., в качеството й на директор на училището, по силата на който съпругът й е получил работата. Конфликтът на интереси в конкретния случай не се заключава в изброените по -горе действия, които поотделно и в съвкупност несъмнено създават предпоставки именно свързаното лице -съпругът на В. - да е единственият кандидат за обявената позиция и съответно единственият, който получава работата, а в сключването на посочения трудов договор, пряко и непосредствено водещ до облага от нематериален характер за свързаното лице, изразяваща се в получаването на работа. Съществуването на облага в полза на свързаното лице подчертава наличието на частен интерес, както за него, така и за лицето, заемащо публична длъжност, който интерес е повлиял върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията по служба. Съдът, в настоящия съдебен състав, не споделя и намира за неоснователен релевираният от оспорващата основен довод, че в конкретния случай не е налице упражняване от страна на оспорващата, като директор на ОУ»Хр.Ботев», [населено място] на лично властническо правомощие, тъй като подборът и оценяването на кандидатите за заемане на длъжността «общ работник» са осъществени от назначена с нейна Заповед№354/05.09.2024 г. комисия, която действала самостоятелно и съобразно предоставените й правомощия.Съдът не споделя тезата на оспорващата, че доколкото решенията са взети от колективен орган-комисията по подбора, при липсата на упражнено властническо правомощие от нейна страна, не била налице и причинно-следствена връзка между евентуален частен интерес и настъпил резултат, водещ до облага от материален или нематериален характер. Както вече бе отбелязано по-горе в мотивите на настоящото решение, за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, т.е. упражняване на правомощие при наличие на частен интерес, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът въвежда като общественоопасно и укоримо самото упражняване на правомощията в условията на частен интерес. За да избегне именно потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, законодателят е въвел забраната за действие в такива ситуации, наред с което е вменил като право и задължение на лицето, при възникване на подобна хипотеза ,в съответствие с разпоредбата на чл.81,ал.1 от ЗПК/отм./ да се отведе от упражняване на съответното правомощие, което в настоящия случай В. не е сторила. По изложените правни доводи и съображения, съдът, в настоящия съдебен състав счита, че оспореното Решение № РС-163-25-115 от 27.10.2025 г. на КПК е правилно, законосъобразно и обосновано. В рамките на проведеното пред административния орган производство по отношение на установеното нарушение, безспорно са доказани всички изискуеми материалноправни предпоставки от фактическия състав на нарушението конфликт на интереси, При постановяването на решението КПК е формирала вярна и обективна фактическа обстановка, която правилно е субсумирала под приложимите законови разпоредби, при стриктно съблюдаване на административнопроизводствените правила. Установеното от Комисията нарушение на чл.76,изр.второ от ЗПК/отм./ налага реализиране на предвидените санкционни последици, наложени при преценка характера и тежестта на нарушението, както и постановеното отнемане. С процесното решение комисията, след като е установила конфликт на интереси, правилно е приложила административно наказателната разпоредба на чл.113,ал.1 от ЗПК/отм./ и е наложила на лицето «глоба» в минималния установен от закона размер на 5000 лева. Законосъобразна последица от установения конфликт на интереси е и постановеното на осн.чл.99,ал.1 от ЗПК/отм./ отнемане в полза на държавата на сумата 126,91лв., представляваща дневното й възнаграждение за датата на извършване на нарушението-12.09.2024 г., в резултат на установения конфликт на интереси. В обобщение на изложеното и съобразно разпоредбата на чл.168 и чл.146 от АПК съдът приема, че Решение№ РС-163-25-115 от 27.10.2025 г. на КПК е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обуславящи извод за незаконосъобразност на акта. Оспореният акт е и материално законосъбразен, тъй като безспорно са налице констатираните нарушения на чл.76,изр.второ от ЗПК/отм./, правилно са посочени разпоредбите, на основание на които административният орган е квалифицирал установените деяния като конфликт на интереси; определените санкции по вид и размер съответстват на предвидените в чл.113,ал.1 от ЗПК/отм./; постановеното отнемане в полза на Община Велики Преслав, е в съответствие с разпоредбите на чл.99,ал.1 от ЗПК/отм./. Решението е съобразено и с целта на закона, очертана с разпоредбата на чл.2 от същия. Предвид изложеното съдът приема, че жалбата на О. В. против Решение № РС-163-25-115 от 27.10.2025 г. на КПК е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена . С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото.Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира че в полза на Сметна палата следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева, които превалутирани съгласно чл.11 от ЗВЕРБ, се равняват на 102,26евро . Водим от горното Шуменският административен съд