Решение № 191 от 16.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 328/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.98 и сл. от ДОПК, вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Образувано е по жалба на „Джоголанов и синове“ЕООД [населено място] срещу Уведомително писмо с изх.№222/17.04.2024г., подписано от младши експерт “МДТ“ при община Копривщица, мълчаливо потвърдено от кмета на община Копривщица. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в уведомителното писмо не е посочена заповедта, с която Н. М. е упълномощена да разгледа жалбата. Излагат се съображения за допуснато нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя, единствената причина, поради която общината приема, че къщата за гости следва да се облага като сграда за търговска цел е, че новият собственик е търговско дружество. Това представлява неправилно приложение на закона. Моли да се отмени уведомителното писмо. Постъпил е писмен отговор на жалбата от кмета на община Копривщица. На първо място се твърди, че обжалваното писмо не е индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване. На второ място се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да прекрати производство, алтернативно да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски. В с.з за жалбоподателя се явява адв. Цонев, поддържа жалбата. По същество моли да се отмени писмото, претендира разноски, съгласно представен списък. Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з.. Постъпило е писмено становище, да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноските. Административен съд София-област, първи състав, след като се запозна с данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че дружеството-жалбоподател е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ в община Копривщица, отдел "МДТ" за облагане с данък върху недвижими имоти с вх.№ 7312002968 от 22.02.2023 год. В декларацията е посочено, че къщата за гости е жилищна сграда. Със заповед №РД 255 от 22.06.2020г. кметът на община Копривщица е възложил на Н. М. да установява, обезпечава и събира местните данъци и такси по ЗМДТ. Приета е като доказателство и длъжностната й характеристика, от която е видно, че има задължение да приема и обработва данъчните декларации. С УП с изх.№ 222 от 17.04.2024 год., издадено от Н. М., мл.експерт "Местни данъци и такси" при община Копривщица , жалбоподателят е уведомен, че подадената от него декларация ще остане със статут регистрирана, т.е., няма да бъде обработена по причина, че декларираният недвижим имот - къща, принадлежаща на търговското дружество, е туристически обект и по този начин е следвало да бъде категоризирана, а не като жилищна сграда. УП е мълчаливо потвърдено от кмета на община Копривщица. В този смисъл определение №10130 от 21.10.2025г.на ВАС на РБ. Подаването на данъчни декларации по ЗМДТ от данъчно задължените лица е предвидено в чл. 3, ал. 1 от ЗМДТ. По аргумент от чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ въз основа на подадената декларация, за целите на облагане с данък върху недвижимите имоти в общината се води партида за съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по см. на чл. 80 от ДОПК. Отказът на органа по приходите да обработи подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, по същността си представлява отказ за вписване в регистъра и базата данни на задължените лица. Този отказ съгласно чл. 83, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ се обжалва по реда, по който се обжалват ревизионните актове. В този см. са решение по адм.дело № 7/2021 год., решение по адм.дело № 8034/2023 год., решение по адм.дело № 4531/2023 год. и прочие, всички по описа на ВАС. Спазено е изискването на чл. 156, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ за задължително оспорване на отказа, обективиран в УП на органа по приходите, по административен ред пред по-горестоящия административен орган - кметът на община Копривщица, решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Това изискване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол. При така установените факти, съдът направи следните правни изводи: Приложимите за приемането на данъчни декларации/вкл. по чл.14 МДТ/ и за издаването на удостоверения правила се съдържат в ЗМДТ и в ДОПК. В дял втори от ДОПК Глава тринадесета “Декларации“ са регламентирани правилата, по които се извършва приемането на декларации за данъчни цели. В конкретния случай се касае за обжалване на акт във връзка със задължения за данък недвижими имоти. Правомощията на конкретния приходен орган, издал обжалвания акт произтичат от заповед №РД 255 от 22.06.2020г., с която кметът на община Копривщица е възложил на Н. М. да установява, обезпечава и събира местните данъци и такси по ЗМДТ и от длъжностната й характеристика. Както се посочи, по- горе актът е потвърден мълчаливо от кмета на община Копривщица. Оспорен е отказа за обработка на декларация по чл.14 ЗМДТ, обективиран в уведомителното писмо, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК, съдържащ волеизявление на административен орган, с който се засягат права и законни интереси на адресата-настоящият жалбоподател. Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, същия е обжалван и потвърден по административен ред и при спазване на срока за обжалване по съдебен ред, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Оспореният по съдебен ред изричен отказ е постановен от компетентен административен орган. Администрирането/обработването/ на подадена данъчна декларация или коригираща такава, съответно отказа за извършването на тази административна услуга, е изявление, което принципно се следва от натоварен с правомощия на „орган по приходите“ служител от общинската администрация, според местонахождението на имота. Съгласно препратката към чл.4, ал.1 от ЗМДТ обработването на данъчната декларация се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Отрицателното произнасяне на органа е обективирано в изискуемата писмена форма и съдържа изложение на юридическите факти, чието съществуване обосновава взетото решение. Съдът приема, че е спазено изискването за форма. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограниченото вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, а съгласно чл.14, ал.5 от ЗМДТ при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал.1. Според чл.3 от ЗМДТ декларацията се подава от данъчно-задължените лица по образец, одобрен от министъра на финансите. С декларацията задълженото лице декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размер на данъка. При деклариране от задължените лица на обстоятелства, релевантни за възникването и определянето на задълженията им за местен данък по отношение на недвижим имот-за приходната администрация възникват следните задължения: да приеме съответната декларация, да я обработи като постави партиден номер на имота т.е да създаде за този имот партида в регистъра,, да извършва по разписания в закона ред промени по партидния номер на имота, воден за данъчни цели. В производствата по администриране на местните данъци общинските служители имат правата и задълженията на органи по приходите, като в тази връзка правилата за приемане на декларации по ДОПК са изцяло приложими при приемането на декларациите. С декларацията по чл.14, ал.1 от ЗМДТ данъчно задълженото лице не определя дължимия данък за имота, а единствено декларира релевантните за определянето му факти и обстоятелства, въз основа на които компетентният орган по чл.4, ал.3 от ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна основа и размера на данъка. Като изискуем от закона частен удостоверителен документ данъчната декларация по чл.14, ал.1 от ЗДМТ обвързва подателя си с декларираните от него и скрепени с подписа му факти и обстоятелства. Декларацията подадена по силата на закона от данъчно задълженото лице има обвързваща сила по отношение на административния орган, който се явява компетентен съобразно чл.4 от ЗМДТ, относно правно релевантните факти за облагането с данъка върху недвижимите имоти . Задължението за приемане на данъчните декларации е изрично посочено в чл.99, ал.5 от ДОПК. Съгласно тази норма приемането на декларация може да бъде отказано само ако тя не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл.81, ал.1, т.2 и 3 от ДОПК. Видно е, че законодателят недвусмислено е посочил, че служителите, приемащи декларации не могат да извършват преценка на верността на декларираното право на собственост, а само и единствено могат да проверят правилното попълване на образеца на декларация с оглед на вписаните в него обстоятелства и коректността на идентификацията на лицето. Служителят на община Копривщица не може да откаже да обработи декларацията с мотиви, посочени в уведомителното писмо, разсъждавайки дали имотът е жилищен или не . Поради изложеното, уведомителното писмо следва да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне по искането от орган по приходите при община Копривщица при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. С оглед направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, община Копривщица следва да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 2350лв., съгласно приложения списък по чл.80 ГПК на л.93 от делото с равностойност в евро 1201,54. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника е изцяло бланкетно, не се сочат конкретни обстоятелства във връзка с искането за намаляване на разноските до минимума. Съдът счита, че не са налице основания за намаляване на разноските, направени от жалбоподателя и възражението за прекомерност е неоснователно. Ето защо, съдът