Решение № 288 от 5.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 205/2026 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на „Европейски енергийни решения“ ЕООД, подадена чрез адв. Я. Г. срещу решение № 1794/18.12.2025г. по т.д.№ 2362/25 по описа на СГС, ТО, VI-24 състав, с което е признато и допуснато изпълнение на територията на Република България на решение от 23.08.2024 г., постановено от Ташкентски градски съд по дело №4-10—2405/348, влязло в законна сила на 24.09.2024г. с което „Европейски енергийни решения“ ЕООД ЕИК 206884440 е осъдено да заплати на „Чирчик трансформатор заводи“ АД(АО "Chirchiq Transformator Zavodi") ИНН 200941525, Република ••••••••••гр.Чирчик, главница в размер на 4 579 845 USD (четири милиона петстотин седемдесет и девет хиляди осемстотин четиридесет и пет щатски долара), неустойка в размер на 159 275 USD (сто петдесет и девет хиляди двеста седемдесет и пет щатски долара) и съдебни разноски в размер на 34 000 UZS узбески сум на основание чл.20 от Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела, подписан в София на 24.11.2023г. вр. чл.123 от Кодекса за международно частно право. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е подал жалбата си в срок, считано от получаване на призовката за доброволно изпълнение. Твърди, че постановеното решение е издадено в нарушение на както на процедурата по издаването му по чл. 123 от КМЧП, така и при нарушаване на материалните предпоставки за неговото издаване. Твърди, че не участвал в производството по издаване на решението, за което не е бил надлежно призован. В представените писмени бележки твърди, че не е била налице нито една от предпоставките за признаване на решението от българския съд. Ответникът по жалбата е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението. Въззивната жалба е депозирана в срок. В обжалваното решение е посочено, че същото не подлежи на обжалване, като препис от него не е връчен на „Европейски енергийни решения“ ЕООД, поради което следва да се приеме, че за жалбоподателя не е започнал да тече срока за обжалване т.е. жалбата е подадена в срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка, както и въз основа на изложените оплаквания намира решението за недопустимо. Производството пред СГС е образувано по искане от „Чирчик трансформатор заводи“ ИНН 200941525 Република ••••••••••гр.Чирчик за признаване и изпълнение на решение от 23.08.2024г., постановено от Ташкентски градски съд по дело № 4-10—2405/348, влязло в законна сила на 24.09.2024г., с което „Европейски енергийни решения“ ЕООД ЕИК 206884440 е осъдено да му заплати главница в размер на 4 579 845 USD, неустойка в размер на 159 275 USD и съдебни разноски в размер на 34 000 UZS узбески сум на основание чл.20 от Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела, подписан в София на 24.11.2023г. вр. чл.123 от Кодекса за международно частно право. Иницииращия документ, макар и озаглавен „искане“ има характер на искова молба, като е посочен ищец - „Чирчик трансформатор заводи“ ИНН 200941525 Република ••••••••••гр.Чирчик, чрез процесуален представител, посочен е ответник - Европейски енергийни решения“ ЕООД ЕИК 206884440 д адрес за призоваване, посочено е правно основание – чл. 117 и сл. от КМЧП, формулирано е искане до съда да бъде признато и допуснато изпълнение на решение от 23.08.2024г., постановено от Ташкентски градски съд по дело № 4- 10—2405/348, влязло в законна сила на 24.09.2024г. При така подаденото искане, СГС е постановил определение в закрито съдебно заседание, без да призовава като страна Европейски енергийни решения“ ЕООД ЕИК 206884440, без да посочи основанието за издаване на акта си, нито основанието за процесуалния ред, който е приложил. Посочил е също така, че определението не подлежи на обжалване, поради което въз основа на него е издаден и изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 118 от КМЧП предвижда признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява, а при спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд. Касае се да така нареченото непряко признаване или екзекватура на чуждестранното съдебно решение, като пряко признаване и то в определени случаи е предвидено единствено за решения на държави - членки на ЕС, каквото Узбекистан не е. Така и в Решение № 248 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 241/2012 г., II г. о., ГК е прието, че в приложното поле на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 КМЧП - признаване на чуждестранни съдебни решение по реда на самостоятелно производство пред съда и инцидентното признаване на тези решения по чл. 118, ал. 1 КМЧП от органа, пред който се представят, са тези чуждестранни съдебни решения за които липсва уредба за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове в общностното право, международен договор или друг закон.Предпоставките за допустимост на иска са коментирани в Определение № 5214 от 14.11.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3637/2024 г., III г. о., ГК, като се приема, че за ищеца следва да съществува правен интерес от предявяването на иска, което приема, че такива са наличието на правен спор относно условията по чл. 117 КМЧП, респ. отказ на компетентен български орган да признае чуждестранния съдебен акт. В разпоредбите на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела (ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 26 май 2004 г. - ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила за Република България от 11 ноември 2004 г.), в разпоредбата на чл. 20 е предвидено, че всяка от договарящите страни при условията, предвидени в този договор, признава и изпълнява следните влезли в законна сила решения, постановени на територията на другата договаряща страна: решения на съдилищата и другите съдебни органи по граждански дела, включително утвърдени от съда спогодби по такива дела и присъди на съдилищата по наказателни дела в частта на уважения размер на гражданския иск. В чл. 21 и чл. 22 от същия Договор е предвидена процедура по признаването и допускането на изпълнение, която предвижда, че молбите за признаване и изпълнение на решение, посочени в член 20 на този договор, се разглеждат от съдилищата на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде осъществено изпълнението. В случая молбата е подсъдна на българския съд (и конкретно на СГС), който следва да разгледа същата по процесуалния ред, определен в чл. 118 от КМЧП във вр. чл. 124 от ГПК, като установи наличието или не на предпоставките по чл. 21 и 22 от Договора. Това, обаче, следва да се развие в състезателно исково производство пред СГС, с призоваване на ответника, а не както е процедирал СГС в закрито с.з. без уведомяване на насрещна страна и без установяване на подлежащите на доказване факти в едно състезателно производство. Тъй като обжалваният акт е постановен без участието на надлежна страна, както и без спазване на съответния процесуален ред, както и по непредявен иск (доколкото ищецът в иницииращото искане е посочил ответник и основание - чл. 117 и сл. от КМЧП), следва да бъде обезсилено постановеното решение и делото върнато на друг състав на СГС за постановяване на допустимо решение, след надлежното конституиране на насрещна страна и спазване на процесуалните норми на общия исков процес. Във въззивната жалба, жалбоподателят „Европейски енергийни решения“ ЕООД е поискал спиране на изпълнението по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист по обжалваното решение. За съда липсва процесуална възможност в настоящото производство да постанови такова спиране. Доколкото, обаче, е било постановено издаване на изпълнителен лист по невлязлото с сила съдебно решение, следва същият също да бъде обезсилен. Липсва и разпореждане на съда за издаването на изпълнителния лист, което да бъде предмет на обжалване. Първоинстанционният съд следва да се произнесе и за разноските за въззивното производство, съобразно изхода на правния спор по предмета на делото. Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът