Решение № 1189 от 13.11.2020 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3694/2020 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ••••, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр.••••••••, против наказателно постановление № 02-0002873/ 26.08.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, като се иска отмяна на обжалваното постановление. Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирана страна и е допустима. Като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното: При извършена на 15.07.2020г. проверка на място в офиса на ••••, находящ се в гр.•••••••• и по документи на 31.07.2020г, контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ са констатирали, че дружеството жалбоподател, в качеството на работодател не е уговорил в споразумение № 1 /03.07.2020г. към трудов договор № 489/23.06.2020г., размера на основното трудово възнаграждение и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер с командированата в Германия Н.И.В., ЕГН ••••••• на длъжност „социален асистент“. На 31.07.2020г. жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.2, ал.2, т.3 от НУРКИРСРПУ. Актът е връчен на упълномощено лице, което не е направило възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения. Сезиран с акта и преписката към него, административнонаказващият орган е приел за безспорни установените с акта фактически обстоятелства, поради което е издал обжалваното постановление, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от НУРКИРСРПУ. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. Обжалваното наказателно постановление е издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“– Бургас в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителят •••. Същата потвърди констатираните с акта обстоятелства. Сочи, че при извършената проверка и прегледа на трудовото досие на Н.И.Ф., в допълнителното споразумение към индивидуалния трудов договор на лицето, сключено във връзка с командироването и в Германия е установено, че не е фиксиран размера на трудовото възнаграждение, което лицето ще получава, тъй като при командироване в Германия следва да бъде договорено възнаграждение в размер не по- нисък от установената минимална ставка за Германия. Съдът кредитира показанията на свидетелката Георгиева, доколкото същите са ясни, логични и последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Съдът цени и събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са приобщени по предвидения в НПК ред и не са били оспорени от страните по делото. Безспорно е, че жалбподателят има качеството на работодател. От представеното копие от трудов договор № 489/23.06.2020г. се установява, че е бил сключен такъв между жалбоподателя и работника Н.И.Ф.. Представеното допълнително споразумение към трудовия договор установява, че същата е била командирована от жалбоподателя извън страната с място на работа в Германия, 87056 ВС-Швенинген, Кийфернвег 4 на длъжността „социален асистент“. Работодателят и работникът не са уговорили с допълнително писмено споразумение, изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение размера на основното трудово възнаграждение и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, въпреки изричното изискване по чл.2, ал.2, т.3 от НУРКИРСРПУ, че при командироване на работници или служители в случаите по чл.121а, ал.1, т.1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването, като споразумението по ал.1 съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Предвид гореизложеното съдът намира, че всички фактически елементи от състава на нарушението са доказани по безспорен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така установеното нарушение, а наведените възражения се явяват неоснователни. Нарушението е описано, така че правото на защита на жалбоподателя да не бъде ограничавано. Същият се е защитавал срещу фактите, които заедно и в съответствие с посочената правна квалификация, водят до извод за така повдигнатото административно обвинение по установеното нарушение. Настоящият случай не представлява маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението не е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. Не може да намери приложение и общата нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото установеното нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. Законосъобразно наказващият орган е определил санкция на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален размер, който е съобразен с обществената опасност на деянието и не подлежи на ревизиране от страна на съда. Обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди. Предвид изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, в каквато насока беше и претенцията на представителя й в съдебно заседание. Направено е искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган, поради което следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.