Решение № 408 от 20.8.2025 г. на Районен съд - Смолян по дело № 471/2025 г.

Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 7 и чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД. Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца С. Е. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••, действащ чрез пълномощника си адвокат ••• към •••, с адрес •••, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, чл.179, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, след допуснато изменение на исковата претенция, на основание чл.214 от ГПК, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 590, 12 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2022г. до 31.03.2024г. получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 24.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 139, 76 лева от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на завеждане на исковата молба в съда - 23.03.2025 г. (вкл.), както и сумата от 695, 50 лв. представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване със служебен транспорт, при командироване в периода от 01.01.2021г. до 31.03.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2025г., до окончателното изплащане, както и сумата от 260, 97 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 695, 50 лева за периода от 01.02.2021г. до 23.03.2025г. Претендират се направените по делото разноски. В исковата молба се излагат твърдения, че: Ищецът до •••г. е работил по служебно правоотношение по •••при ••• към •••, в ••• на длъжност •••. Твърди че изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като полагал и нощен труд във времето от 22, 00 часа до 06, 00 часа. Твърди, че за времето от 01.11.2022г. до 31.03.2024г. е положил общо 2000 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1, 143 възлиза на 2286 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 286 часа положен труд, който не му е заплатен. Ищецът твърди, че според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Ищецът твърди, че по време на процесния период са действали Наредба № 8121з1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з- 922/22.07.2011г., обн. в ВД бр.60/29.07.2022г„ в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди, че преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба № 8121з592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и Наредба № 8121з407/11.08.2014г., обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.), като текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Същото е предвидено и в наредбите от 2020г. В разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът твърди, че в последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрична норма липсва. Твърди се, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ищецът твърди, че при наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл.188, ал.2 от ЗМВР към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ, и по специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложим е коефициентът 1, 143. Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 след отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. е нормата на субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2. Освен това на основание чл.188 ал.2 от ЗМВР „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда", т, е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само е допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ. По изложените причини, ищецът твърди, че положеният от него нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1, 143 за претендирания период. Твърди още, че лишаването му от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Твърди, че полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. В подкрепа на твърдението си за дължимост на претендираната сума за преизчисляване на отработените нощни часове посочва решения на съда на ЕС. Ищецът твърди още, че с изменението на разпоредбата на чл.187, ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1, 143, както е по КТ и по ЗДСл, е налице неравенството в третирането на държавните служители в МВР по чл.142 ал.1 т.1, полагащи нощен труд, което е закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗМВР и с разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. По този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. В случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по- неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите. Твърди, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок, като на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо число на месеца, следващ отчетния. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Претендира лихва за забава за дължимото възнаграждение за периода от за периода от 01.11.2022г. до 31.03.2024г., като началната дата за изчисляване е 01.12.2022г., а крайната дата за изчисляване е 23.03.2025г. Ищецът твърди още, че за времето от 01.01.2021 г. до 31.03.2024г. бил командирован 30 пъти от ••• до ••• или ••• и обратно, като времето за отиване и връщане, не му е заплатено изцяло. Заплащано му е възнаграждение за 4 отработени часа на отиване и 4 отработени часа на връщане, като разликата до 8-часова смяна не му е заплатена. За това време не му е заплатено възнаграждение за общо 240 часа отработено време. Касае се за време за пътуване с оглед изпълнение на служебни задължения по охрана на държавната граница, като това време следва да му бъде заплатено като една цяла смяна, тъй като през този ден се е явил на работа и е бил готов да престира труда си. Твърди, че въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно време, е решен със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания – като цитира множество такива. Твърди, че съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически па място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд - дело Simap. Неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка, храна, физиологични нужди) също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя - дело Jаеgег. Твърди, че преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус. Твърди, че Директивата е приложима и за процесното правоотношение, като съгласно чл.1 т.2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима па работа. Претендира присъждане на деловодните разноски. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Ответникът не оспорва, че ищецът е държавен служител и за процесния период е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди се, че за процесния период е обнародвано и влязло в сила изменение и допълнение на ЗМВР от 07.07.2020г., като в създадената нова алинея 4 на чл.187 изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Съответно в чл.22. ал.З от Наредба №81213- 922/22.07.2022г. на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 и ал.З от ЗМВР изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР. Твърди се, че за постигането на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и държавните служители в МВР от друга страна са предвидени редица компенсаторни механизми като ги изброява. Твърди, че при изчисляване на нощния труд за служителите в МВР не намират приложение разпоредбите на КТ. Възразява срещу твърденията в исковата молба, че лишаването на служителя от допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и лицата работещи по трудово правоотношение. Твърди се, че правоотношението, от което се извежда претендираното в исковата молба обезщетение за нощен труд не е трудово, а служебно и има специална правна уредба в ЗМВР. Твърди се, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР. В подкрепа на твърдението се посочват решения на СЕС. Твърди се, че в чл.2, ал.3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Твърди се, че не е налице правна регламентация за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд, като служител на ГДГП с коефициент 1, 143. Посочва се, че в тази насока е и практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК от 07.10.2019г. по гр.д. №786/2019г., IV ГО на ВКС и решение №55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г. ШГО, е прието, че работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително и конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове. Твърди се, че съгласно Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. на ВКС по тълкувателно дело №1/2020г. на общото събрание на ВКС при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като в тези случаи следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Възразява срещу иска за заплащане на възнаграждение за неотчетено, като отработено време за пътуване със служебен транспорт, при командироване в периода от 01.01.2021г. до 31.03.2024г., като счита същия за неоснователен и недоказан. Твърди, че отчитането на времето на разположение през процесния период е отчитано с протокол Приложение №1 от Наредба № 8121з- 1353/15.12.2020г. (обн.ДВ бр. 107/18.12.2020г.) изменена с Наредба №8121з- 922/22.07.2022г. (обн. В ДВ бр.60/29.07.2022г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.З от ЗМВР, като съгласно чл.12, ал.З от Наредба №8121з1353/15.12.2020г. сборът от работните часове по графика на служителя за тримесечния период не трябва да е по- голям от нормата за продължителност на работното време. На това основание времето на разположение е включено в отработеното време и изплатено на ищеца за всеки отчетен период. В дните на пътуване при командировка за участие в специализирана полицейска операция на българо-турската граница в зоната за отговорност на •••, на основание чл.22, ал.1, т.11 от Наредба №8121з922/22.07.2022г. времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции е включено в отработеното време за съответния ден. Ищеца работи на смени, като отчитането и изчисляването на работното му време в часове на основание чл.21, ал.2 от Наредба №8121з-922/22.07.2022г. се извършва сумирано за тримесечен период. Твърди, че в дните на пътуване за участие в СПО ищецът е бил включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време за деня на пътуване. За дните за пътуване освен трудовото си възнаграждение ищецът е получавал и дневни пари съгласно Наредба за командировките в страната, не е включван в график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на разположение. Оспорват се и предявените акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез процесуалния му представител, съобразно направеното в хода на производството по делото изменение на иска, изразява становище и по същество. В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковете и след допуснатото изменение на техните размери.По съществото на спора моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски, представят се и писмени бележки. По делото е представена и приложена и кадрова справка за ищеца и Заповед № 4074з-1363/01.09.2023 г., образец на график и справка. По делото е прието и заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е безспорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени и е бил командирован за участие в специализирани полицейски операции, като същото се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства. Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на исковата молба, както и дали е приложима методиката на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при която положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване с коефициент 1, 143 за процесния период, както и дали намира приложение разпоредбата на чл.2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., съответно дали времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции представлява работно време, за което на ищеца, който не е престирал ефективно работна сила, се дължи заплащане на трудово възнаграждение. За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период са били положени от ищеца реално общо 324 часа нощен труд. Преизчислен съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 370 часа за периода. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 46 часа, заплащането на който, ако се приеме от съда за правно дължим, следва да е в размер на 590, 12 лв. Установява се и че за периода от 01.01.202, 1 г. до 31.03.2024г. ищецът е бил командирован 19 пъти, като възнаграждението, което му е заплатено за пътуването на отиване и връщане за тях е 1 823, 87 лв., а възнаграждението, което се дължи за всички пътувания на отиване и връщане при заплащане на осем часа във всяка посока за периода от 01.01.2021 г. до 31.0З.2024г. е 2 519, 37 лв., като ако се приеме от съда за правно дължима, разликата следва да е в размер на 695, 50 лв. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна: Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение представляващо разликата в дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд от 2000 часа, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за периода 01.11.2022г. – 31.03.2024г., ведно със законната лихва. Предявен е и акцесорен иск за мораторна лихва за забава върху дължимата на тримесечие сума за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за който се дължи съответното месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска 23.03.2025г. (вкл.). Ищецът е предявил и иск за заплащане на възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване със служебен транспорт, при командироване в периода от 01.01.2021г. до 31.03.2024г., ведно със законната лихва. Предявен е и акцесорен иск за мораторна лихва за забава върху дължимата сума за възнаграждение при командироване за периода от 01.02.2021г. до 23.03.2025г. Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.10 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.“. В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-922/22.07.2011г., обн. в ВД бр.60/29.07.2022г„ в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента, издавана от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Преди това е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд. Поради противоречива съдебна практика по въпроса дали е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи е постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. По преюдициално запитване от Районен съд - гр. Луковит относно тълкуването на чл. 12, буква а) от Директива 2003/888/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, е постановено решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело № С262/20, според което член 8 и член 12, буква а) от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че те не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че минималната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня и че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или други сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях труд. С решението Съда на ЕС постановява още, че членове 20 и 31 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. По преюдициално запитване на Окръжен съд Смолян е образувано дело С435/2023 на СЕС, по което с определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори: Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и поспециално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. В решението си съдът на ЕС посочва, че принципът на предимство на правото на Съюза, който закрепва върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки, задължава всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на правото на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да могат да са пречка за това. Изтъква се, че принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по - специално задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза, единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл или е прилагана по такъв начин от компетентните национални органи (решение от 24 юни 2019 г., Рoplawski, С-573/17, ЕU С: 2019: 530, т. 79). Сочи се, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. С оглед гореизложеното, съдът намира, че в случая за целия исков период приложима е методиката на чл.9, ал.2 НСОРЗ, поради което положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване с коефициент 1, 143 за процесния период. Съдът приема, че не е налице разумен и обективен критерий, т.е., допустима от закона цел, която да обуславят поставянето в различно и по- неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите - държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за доказан, съобразно изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска 24.03.2025г. до окончателното й изплащане. Акцесорният иск за мораторна лихва за забава върху дължимата на тримесечие сума за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за който се дължи съответното месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска 23.03.2025г. (вкл.), следва да се уважи в претендирания от ищеца размер, съобразно изменението на размера на иска- 139, 76 лв., установен от заключението на вещото лице. По отношение на предявения иск с правно основание чл.179 ал. 1 от ЗМВР, съдът приема, че времето, през което служителите са на разположение на прекия си ръководител, пътувайки до място на командироване, без да престират ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, през което ищецът, макар и не в пълен обем, е изпълнявал служебните си задължения. Според нормата на чл.179 ал.1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Няма спор по делото относно факта, че ищецът е бил командирован многократно за участие в специализирани полицейски операции (СПО), извън мястото на обичайната му работа, в друго населено място, което се намира извън териториалния обхват на структурата, в която работи. Доказано е и обстоятелството, че командироването за участие в СПО е било осъщестявано въз основа на заповеди на директора на РДГП Смолян. В изпълнение на заповедите ищецът е пътувал със служебен автомобил до мястото на командироване, в дни, когато съгласно изготвените графици е бил на работа като е безспорно, че по време на пътуванията в двете посоки не е изпълнявал ефективно служебните си задължения, както и че времето за пътуване е зачетено като част от работното време, а не изцяло и съответно не му е заплатено изцяло. РС - Смолян приема, че дори и служителят, непосредствено да не изпълнява своите служебни задължения в тази хипотеза, той престира своята трудова сила (предоставя я на разположение на ответната дирекция), като п р и необходимост той не може законосъобразно да откаже да изпълни нареждане от своя ръководител да изпълни своите служебни задължения по време на определения период за пътуване. Именно поради това обстоятелство, времето на пътуване представлява т. нар. несъщинско работно време по смисъла на определителната правна норма на чл.2 т.1 от Директива на ЕП и на Съвета 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, поради което и служителите, които са на разположение на работодателите или органите по назначение - на територията на предприятието, имат право на възнаграждение за предоставената на разположение трудова сила. В този смисъл е и националната правна уредба - чл.10 от НСОРЗ, който предписва, че за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него, в посочените в Наредбата размери. Следователно, per argumentum a contrario когато служителят е на разположение през цялото време, през което е на смяна, се счита за работно време, т. е. период, през който е престирал (поставил на разположение) своята трудова сила. В този смисъл за това време възниква право на уговореното възнаграждение като насрещна престация за предоставената трудова сила. За процесния период, в действащото законодателство на РБългария липсва уредба, която изрично да разпорежда правата и задълженията на страните досежно времето за пътуване в хипотези, при които се осъществяват дежурства в период на командироване в отдалечени обекти, както и, че липсва изрична уредба на въпроса дали се следва заплащане на възнаграждение за времето за пътуване до мястото на командироване. Въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно време, е решен със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания - напр. Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana; Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel срещу Norbert Jaeger; решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fu? срещу Stadt Halle, решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Cesky Krumlov, решение от 10.09.2015г. по C-266/14/Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras срещу Tyco Integrated Security SL. Следователно, съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд - дело Simap. Неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка, храна, физиологични нужди) също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя - дело Jaeger. Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус. Директивата е приложима и за процесното правоотношение, тъй като съгласно чл.1 т.2, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване със служебен транспорт, при командироване в периода от 01.01.2021г. до 31.03.2024г. се явява доказана по своето основание. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за доказан, съобразно изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска 24.03.2025г. до окончателното й изплащане. Акцесорният иск за мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2021г. до 23.03.2025г., следва да се уважи в претендирания от ищеца размер, съобразно изменението на размера на иска – 260, 97 лв., установен от заключението на вещото лице. Досежно разноските: С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 500.00 лева за платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответника за прекомерност на възнаграждението на ищцовия адвокат- пълномощник. Делото се отличава с правна сложност, доколкото от процесуалния представител на ищеца е направен анализ на редица решения на СЕС, както и следва да се съобрази броят на предявените искове. На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Смолян разноски за държавна такса от 200, 00 лева и 150, 00 лева депозит за вещо лице, или общо разноски в размер на 350, 00 лева. Водим от горното, съдът