Решение № 387 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 193/2025 г.

Административен съд - Добрич19.02.2026 г.докладчик Ивелина Велчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Х. Д. с [ЕГН] от [населено място], [жк], вх. А, ет. 4, ап. 7, срещу Ревизионен акт № Р-03000824002005-091-001 от 12.12.2024 г., потвърден с Решение № 19 от 26.03.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Е. Х. Д. с [ЕГН] от [населено място], [жк], вх. А, ет. 4, ап. 7 да заплати на НАП сумата в размер на 4 422 (четири хиляди четиристотин двадесет и две) евро, представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия: �

Мотиви

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на Е. Х. Д. с [ЕГН] от [населено място], [жк], вх. А, ет. 4, ап. 7, подадена чрез адв. И. С., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000824002005-091-001 от 12.12.2024 г., издаден от Д. Н. Б. и А. Г. Н., потвърден с Решение № 19 от 26.03.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) общо в размер на 76 115,00 лева за периода 2019 – 2022 г. и лихва за забава в размер на 25 697,49 лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на оспорения РА, като издаден при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че няма данни, които да подкрепят прилагане нормата на чл. 122, ал. 1, т. 1-7 от ДОПК, както и самото развитие на административното производство по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установяване на данъчната основа. Изтъква се противоречие в решението на горестоящия орган, че ревизията е била извършена по общия ред, а същевременно е налице позоваване на чл. 122 от ДОПК, както и уведомяване по чл. 124 от същия кодекс. Отрича се, че приходните органи са успели да докажат при условията на пълно доказване поне едно от обстоятелствата, за да преминат към особения ред на облагане и да задействат презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Посочва се, че в случая не е установено обстоятелството „укрити доходи/приходи“, тъй като получените доходи от наем/аренда на земеделски земи са с явно и обявено основание – декларирани са пред НАП от контрагентите, изплатили сумите. Изтъква се, че тези доходи са необлагаеми за жалбоподателката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ, поради което за нея не възниква задължение за заплащане на подоходен данък, съответно за подаване на декларация или отразяването в подадена ГДД по ЗДДФЛ. Отхвърлят се като недоказани съображенията на приходните органи, че Е. Д. като ревизирано лице е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон във връзка с чл. 13, ал. 5 и чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, че извършва дейност по получаване на приходи от наеми и рента от земеделски земи със стопански характер (включително, че тази дейност попада в чл. 1, ал. 1 от ТЗ), че е образувала предприятие, което по предмет и обем изисква нейните дела да се водят по търговски начин. Изтъква се, че като са приложили особения ред за провеждане на ревизия и облагане на приходите от рента, данъчните органи са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неоснователно определяне на основата за облагане с данъци по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Оспорва се образуването на предприятие от ревизираното лице, както и приходите, които са обложени. Отхвърля се възможността това са е предприятие на ЕТ, тъй като процесните земеделски земи не са включени в имуществото на ЕТ по реда на чл. 27 от ЗДДФЛ. Последният регламентира специални правила за използване на лично имущество на физическото лице за дейност като едноличен търговец, които жалбоподателката сочи, че не са изпълнени. Възразява се и срещу приложимостта на чл. 1, ал. 3 от ТЗ, тъй като самото извършване на голям брой сделки по покупка на недвижими имоти и по отдаването им под наем с реализиране на приходи не са достатъчни, за да се приеме водене на делата по търговски начин. Нормата изисква кумулативно предметът и обемът на предприятието да предполагат именно търговско управление. Позовава се на съдебна практика, според която не броят на сделките, нито реализирането на печалба определят едно физическо лице като търговец, а дали извършваната дейност е организирана като търговска. Обяснява се, че в случая получаването на доход от земеделска земя може да се осъществи и без сключване на договор (по силата на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ при включване в масивите за ползване), т.е. без образуване на предприятие. С оглед решението на СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10 се поддържа тезата, че дейност със стопански характер е продажба или наем на земеделската земя от лице, което предприема активни действия на пазара като използва средства, сходни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги. Наличието на фактическо търговско предприятие или извършването на независима икономическа дейност не е в пряка зависимост от времетраенето, нито от регулярността, съответно размера на приходите. От страна на жалбоподателката се твърди, че органите по приходите не са установили тя да е извършвала стопанска дейност, присъща за търговец, напротив наличните по преписката договори сочат на дейност, типична за физическо лице, собственик на земеделски земи, при обикновеното им управление. Само количеството на притежаваните земеделски земи и размерът на получаваните от тях доходи не е достатъчен критерий, за да оправдае наличието на предприятие, а дейността да се определи като търговска. Възразява се и против извода на органите по приходите за системност на извършената дейност и по занятие, защото той не е подкрепен от наличните доказателства. За ревизираните години установените покупки са в режим на СИО, както следва: за 2019 г. – три на общо 58,14 дка, за 2020 г. – една покупка на 34,505 дка и за 2021 г. – две покупки на общо 51.313 дка. При горните съображение се иска отмяна на РА, който е потвърден с решение на директора на дирекция ОДОП – Варна. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Представен е списък на разноски (л.377), който включва 10 лв. държавна такса и 10 560 лв. адвокатско възнаграждение. На стадия на устните състезания се заявява, че преминаването по особения ред е в зависимост от определени предпоставки, в. т.ч. неподаване на декларация, което да прави невъзможно данъчните органи да установят реалният размер на задължението, като се противопоставя, че в случая размерът на задължението е установен от платеца на доходите, т.е. самото облагане не може да е причина да се пристъпи към особения ред на ревизионно производство. Оспорва се жалбоподателката да е имала поведение на търговец, тя самата не е подписвала договорите за наем, а съпругът ѝ, и самата тя, не са извършвали активни действия по търсене на най-високата наемна цена. Извършеното от нея се ограничава до получаване на доходи от придобитите по време на брака недвижими имоти – земеделски земи. От доказателствата по делото се установило, че някои други кооперации са плащали в пъти по-високи ренти, спрямо получаваните от нея. Добавя се, че ако едно лице действа като търговец, то ще търси най-високата цена, което в настоящия казус не е доказано. Освен това се заявява, че при земеделските земи по закон не могат да останат неизползвани и дори собственикът да не сключи договори за наем или аренда, тяхната площ ще се разпредели по землища, т.нар. бели петна и парите ще се преведат служебно на собственика чрез общината. Горното не може да обоснове наличие на търговска дейност. С писмена защита се поддържат изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи, посочва се, че за всяка от годините изплатените на жалбоподателката Е. Д. ренти са по-малки от тези, заплащани от кооперациите, т.е. тя не е търсила по-високи доходи, както и за целия период няма промяна в лицата, които наемат собствената ѝ земя. Отхвърля се и качеството системност при реализираните покупки на земеделски земи с аргумента, че за всяка от годините реализираните покупки са от една до три годишно, а и общо като площ закупените имоти са в диапазона 34 – 58 дка годишно. След като ЗДДФЛ не дава легални дефиниции на понятията „търговец“ и „стопанска дейност“, се предлага използването на термина „търговец“ по смисъла на чл. 2, б. „б“ от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и на чл. 2, т. 2 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите. Оспорващата се позовава на Решение от 04.10.2018 г. по дело C 105/17 на СЕС, постановено след преюдициално запитване от Административен съд – Варна, на съдебна практика на ВАС и на ЕКЗПЧОС. Намира противоречие с Първия протокол към ЕКЗПЧОС, с принципите за законосъобразност и предвидимост. Поддържа становище, че наличието на правно основание във вътрешното право само по себе си не е достатъчно, а съответният закон трябва да бъде формулиран с достатъчна точност, за да може гражданите да регулират поведението си, като предвиждат до степен, която е разумна при дадените обстоятелства, последиците, до които дадено действие може да доведе. Изтъква се, че в случая разпоредбата на чл. 13, ал. 5, предишна ал. 4 от ЗДДФЛ съществува от 2006 г., а преди 2020 г. данъчната администрация не е предприемала действия срещу жалбоподателката за извършеното от нея отдаване на земеделска земя под наем, приравнено на търговска дейност, без да е извършвана промяна в материалния данъчен закон, което сочи на нарушаване принципа на предвидимост. Иска се отмяна на РА и на решението, с което той е потвърден, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът, директорът на дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище (л.363) за неоснователност на жалбата по подробно изложени в решението съображения. Посочва, че представената с удостоверение изх. № 15/29.08.2025 г. от ЗКПУ „С." [населено място] информация за размера на изплатена рента за един декар е несъпоставима с рентите, получени от жалбоподателката, които са уговорени като 30 % от добива, съответно е ирелевантна за спора. Обръща внимание на ноторно известния факт, че размерът на изплащаната рента зависи от количеството на отдадената под наем земя дали се отдава 1 дка или 100 дка. Намира за по-подходящо сравнение между отделните крупни арендодатели на един арендатор. Заявява, че на приходната администрация служебно ѝ е известно, че в случаи като този (при свързаност между арендодателя и арендатора) целта е не толкова да се получи висок размер рента, а да се ползват разходи при арендатора и необлагаем доход при арендодателя. Предвид обстоятелството, че за притежаваната земя не се признават амортизационни разходи, земеделските производители нямат интерес да закупуват земя, а наемат такава, защото изплатената рента на собствениците се признава за разход. В конкретния случай е налице двойно данъчно предимство за семейството на ревизираното лице. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 802,50 лв. съобразно размера на обжалвания материален интерес 103 812,49 лв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер по-висок от минималния, установен в Наредбата за адвокатската работа. Административен съд – Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, включително и в съответствие с изискванията на чл. 160 от ДОПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред директора на дирекция ОДОП-Варна, при наличие на правен интерес и неизгодно за него решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна: От фактическа страна, от доказателствата, събрани по делото, се установява следното: Със Заповед № Р-03000824002005-020-001/ 23.04.2024 г. (л.318), изменена със Заповед № Р-03000824002005-020-002 / 01.08.2024 г. (л.246), е възложена ревизия на Е. Х. Д. от А. Н. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и И. Г. – главен инспектор по приходите за установяване на задълженията ѝ за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. В срока по чл. 117 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № Р-03000824002005-092-001/ 16.10.2024 г. (л.64 и сл.), като РЛ само е поискало удължаване срока за подаване на възражение (л.62). В регламентирания срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден оспореният PA № Р-03000824002005-091-001 от 12.12.2024 г., с който са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 -2022 г. общо в размер на 103 812, 49 лв., от които 76 115, 00 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 27 697, 49 лв. В хода на извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства на Д. П. Д., съпруг на ревизираното лице Е. Х. Д., възложена с резолюция № П-03000823204709-0РП-003/ 01.02.2024 г. е установено, че Д. П. Д. и Е. Х. Д. системно, считано от 2017 г., са придобивали земеделски земи с цел отдаването им под наем/аренда и са получавали постоянен и регулярен доход. Вписаните покупки на земеделска земя се съдържат в Справка от Агенцията по вписвания и са под номера 3,4,5,6,7,9,10,11,12,13,14,15,17,18,19,25,26,27,38 (на л. 24-38 от делото). С Протокол КД-73 за присъединяване на документи от друго производство № Р-03000824002005-ППД-001/30.09.2024 г. са присъединени доказателствата от приключило контролно производство на Д. П. Д. (съпруг на Е. Д.), с УИН № П-03000823204709, налични и архивирани в ТД на НАП Варна, относими към настоящото ревизионно производство. При ревизията е установено, че за ревизираните отчетни периоди Е. Х. Д. е получила следните доходи от рента за отдадени под наем земеделски земи: - за 2019 г. от „Агробаланс Д“ ЕООД с [ЕИК] – 99 899,25 лева, от „Димитър Димитров – Агро“ с [ЕИК] – 73 807,00 лева и от „П. инвест – Петър Димитров“ ЕТ с [ЕИК] – 92 854,10 лева; - за 2020 г. от „Агробаланс Д“ ЕООД– 73 526,17 лева и от „П. инвест – Петър Димитров“ ЕТ – 59904,02 лева; - за 2021 г. от „Агробаланс Д“ ЕООД– 192 996,11 лева и от „П. инвест – Петър Димитров“ ЕТ – 155 750,46 лева; - за 2022 г. от „Агробаланс Д“ ЕООД– 180220,62 лева и от ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ – 147 660,30 лева. Органите по приходите преценяват, че изложеното се характеризира като дейност по занятие, тъй като по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговски закон (ТЗ) за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, а според чл. 286, ал. 1 от ТЗ, търговски са сделките сключени от търговец, които свързани с упражняваното от него занятие. В този смисъл доходите от извършваната регулярно и по занятие дейност като търговец подлежат на облагане по общия ред на Раздел II от глава пета на ЗДДФЛ. Според органите по приходите получените от РЛ суми от отдаване под наем на земеделски земи формират облагаем доход за данъчните периоди 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. от стопанска дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1, във връзка с ал. 7 от ЗДДФЛ. Доходът от търговска дейност по занятие, придобит от местно физическо лице, се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ и подлежи на деклариране с годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ. Поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, с уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-03000824002005-113-001/ 01.10.2024г. (л. 84), РЛ Е. Д. е уведомена, че основите за облагане на Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2019 – 2022 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. След анализ съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК на всички относими обстоятелства, е установено, че: С Протокол КД-73 за присъединяване на документи от друго производство № Р-03000824002005-ППД-002/ 01.10.2024г (л. 87) доказателства от ревизионното производство на Д. Д. - съпруг на жалбоподателката, са присъединени с цел ползване при воденото спрямо нея производство. От ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ и от „Агробаланс Д“ ЕООД са представени писмени доказателства във връзка с договорите за наем на земеделска земя, счетоводни справки и регистри за начина на формиране на наемната цена за декар, платежни документи и декларации, с които Е. Д. изрично е поискала полагащата ѝ се половина от начислената рента да се плати по банков път по сметката на съпруга ѝ Д. Д. (л.249, л.259). През ревизираните отчетни периоди жалбоподателката и съпругът ѝ отдават на „Агробаланс Д“ ЕООД придобитите при СИО земеделски земи: през 2019 г. – 2 007,987 дка, за които изплатените общо ренти са в размер на 199 798.50 лв. (по 99 899,25лв. за всеки от съпрузите); през 2020 г. – 2 941,048 дка, за които са изплатени ренти в общ размер 147 052,36лв. (73 526,18лв. за всеки); през 2021 г. – 2 969,172 дка, за които са изплатени ренти общо в размер на 385 992.24 лв. (по 192 996,12лв.). Част от тези наети земи „Агробаланс Д“ ЕООД преотдава на ЕТ „Д. Д. – А. “ : през 2019 г. – 938,571 дка, за което по фактура № 9/12.12.2019 г. ЕТ заплаща наем за земеделска земя на АГРОБАЛАНС Д ЕООД в размер на 93 857,10 лв.; - 2020г. – 1851,632 дка, за които по ф-ра№ 12/10.12.2020 г. „Агробаланс Д“ ЕООД получава 92 581,60лв.; - 2021г. – 1851,632 дка, като ЕТ „Димитър Димитров – А. “ заплаща наем за земеделска земя на „Агробаланс Д“ ЕООД в размер на 240 712.16лв. по ф-ра№ 18/21.12.2021г. С разхода за наем по посочените фактури, издадени от „Агробаланс Д“ ЕООД на ЕТ „Димитър Димитров – А. “, е коригиран счетоводния финансов резултат на ЕТ „Димитър Димитров – А. “, тъй като това са отчетени разходи за наем на собствени земеделски земи (в режим на СИО), документално оформени като наети земи от „Агробаланс Д“ ЕООД на основание чл. 16 от ЗКПО, като сделки между свързани лица, сключени с цел отклонение от данъчно облагане. За 2019 г. площта на земеделските земи е общо 2 007,987 дка – 938,571 дка, преотдадени на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ на цена 100 лв./дка = 1069,416 дка. Приход за „Агробаланс Д“ ЕООД от преодаване на земите на ЕТ „Д. Агро“ в размер на 93 857,10 лв., изплатена на собствениците Димитър Димитров и Е. Д. рента 199 798,50лв. Доходът на съпрузите е 105 941,40лв., получени като [рег. номер],50лв. се извади 93857,10лв., следователно РЛ Е. Димитрова е получила доход 52 970,70лв. Сумата от 93 857,10 лв. е обложена на основание чл. 16 от ЗКПО при формиране на данъчната основа за облагане на Д. Д. с регистрация като ЕТ „Димитър Димитров – А. “ (л.48 гръб). С оглед този факт и с цел да не се допусне двойно данъчно облагане, при настоящата ревизия от получените доходи от рента за 2 007,987 декара земи – СИО, са изключени съотносимите доходи от рента на преотдадените на ЕТ "Димитър Димитров - А. " земеделски земи. Остава остатък за облагане 105 941,40 лв. (199 798,50 лв. общо получена рента за отдадените общо 2 007,987 дка (199 798,50 лв. / 2007,987дка = 99,50 лв./дка) „минус" 93 857,10 лв. (ф-ра №9/ 12.12.2019 г.) – преотдадени на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ и обложени). От така формирания остатък за облагане, половината участва при формирането на данъчна основа за облагане с ДДФЛ на Е. Д., а другата половина следва да формира данъчна основа за облагане на Д. Д.. За земите, които са преотдадени на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ – фактическия ползвател на земята, ревизиращият екип приема, че за тях няма получена рента от собствениците на земята – физическите лица Димитър и Е. Д., тъй като размерът на съотносимата рента, съответстваща на равностойността по фактурите, издадени от „Агробаланс ЕООД на ЕТ „Димитър Димитров – А. “, е обложена по чл. 16 от ЗКПО. На същия принцип са формирани данъчните основи за облагане с ДДФЛ и за следващите отчетни години от ревизирания период, като са определени следните размери на получените доходи от рента на реално отдадените земеделски земи на „Агробаланс Д“ ЕООД, използвани в неговата дейност. През 2020 г. отдадени под наем от Димитър и Е. Д. на „Агробаланс Д“ ЕООД са 2 941,048 дка, от които 1851,632 дка са преотдадени на ЕТ „Д. Д. – А. “, разлика от 1089,416 дка. Приходът за „Агробаланс Д“ ЕООД от преодаване на земите на ЕТ е в размер на 92 581,60 лв., изплатена рента на Димитър Димитров и Е. Д. - 147 052,36 лв., при които 54 470,76 лв. (147 052.36лв. – 92 581,60лв.) следва да е доходът от рента на Д. Д. и Е. Д., разделено на две, се получава 27 235,38 лв. доход само за Е. Д., който следва да се обложи. Сумата от на 92 581,60 лв. (1851, 632 дка х 50 лв./дка) са обложени на основание чл. 16 от ЗКПО при данъчната основа на Д. Димитров с ЕТ „Д. Д. – А. “ (л. 49). През 2021 г. отдадени под наем от съпрузите на „Агробаланс Д“ ЕООД са 2 969,172 дка, от които 1851,632 дка преотдадени на ЕТ „Димитър Димитров – А. “, разлика от 1117,54 дка. Приходът за „Агробаланс Д“ ЕООД от преодаване на земите на ЕТ е в размер на 240 712,16 лв., а на Димитър Димитров и Е. Д. е изплатена рента в размер на 385 992,24 лв., като общият им доход е 145 280,08 лв. (=385 992,24 лв. – 240 712,16 лв.), а само на Е. Д. е 72 640.04 лв. За отдадената под наем площ от 2 969,172 дка „Агробаланс Д“ ЕООД е изплатило на съпрузите Димитрови общо 385 992,24 лв. (2 969,172 дка х 130 лв./дка), а сумата от 240 712,16 лв. (1851,632 дка х 130 лв./дка, по ф-ра 18/21.12.2021 г.) е стойността за преодадените на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ 1851,632 дка и същата е обложена по чл. 16 от ЗКПО. Остатъкът за облагане е 145 280,08 лв. (=385 992,24 лв. – 240 712,16 лв.), като половината участва при формиране данъчната основа за облагане с ДДФЛ на жалбоподателката Е. Д. – 72 640,04 лв. През 2022 г. Димитър и Е. Д. са отдали под наем на за „Агробаланс Д“ ЕООД земеделски земи, СИО с площ 3003,677 дка, от които 1851,632 дка са преотдадени на ЕТ „Димитър Димитров – А. “, разликата е 1152,045 дка. Приходът на „Агробаланс Д“ ЕООД от преотдадените земи е 222 195,84 лв. На съпрузите е изплатена рента в размер на 360 441,24 лв., а чистият им общ доход (след приспадане на 222 195,84 лв.) е 138 245,40 лв. Само на Е. Д. доходът е 69 122,70 лв. Д. Д. и Е. Д. имат общи земи в режим на СИО, които отдават на ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ за ревизирания период: 2019 г. –1841,142 дка, за които са изплатени ренти на Д. Д. и Е. Д. в размер на 185 708,20 лв. (по 92 854,10 лв. на всеки); 2020 г. – 2 380,221 дка, за които са изплатени ренти на съпрузите Димитрови в размер на 119 808,06лв. (по 59 904,03 лв. на всеки); 2021 г. – 2 380,221 дка, за които са изплатени ренти на Димитър и Е. Д. в размер на 311 500,94. (по 155 750,47 лв. за всеки). Част от тези наети земи се преотдават от ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ на ЕТ „Димитър Димитров – А. “: през 2019 г. – 938,571 дка като по фактура № 43/16.12.2019г. ЕТ „Димитър Димитров – А. “ заплаща наем в размер на 78 867,30 лв.; през 2020 г. – 1851,632 дка като по фактура № 52/07.12.2020 г. заплатеният наем е 66 378,60 лв.; през 2021 г. – 1851,632 дка като по фактура № 57/20.12.2021 г. заплатеният наем е в размер на 159 607,37 лв. Реално отдадените земеделски земи на ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“, използвани в неговата дейност са: За 2019 г. – общо под наем от Димитър и Е. Д. – 1841,142 дка, от които 788,673 дка (разлика в числата по-горе за преотдадените под наем земи за 2019 г. !!!!) преотдадени на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ срещу сумата 78 867,30 лв. (788,673 дка х 100 лв./дка), остава площ от 1052,469 дка. На съпрузите Димитрови е изплатена общо рента от 199 798,50 лв. , доходът им от рента е 106 840,90 лв., а само на Е. Д. е 53 420,45 лв. Сумата от 78 867,30 лв. е обложена на основание чл. 16 от ЗКПО при формиране на данъчната основа за облагане на Д. Д. с ЕТ „Димитър Димитров – А. “. С оглед този факт и с цел да не се допусне двойно данъчно облагане, при настоящата ревизия от получените доходи от рента за 1841,142 декара земи – СИО, са изключени съотносимите доходи от рента на преотдадените на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ земеделски земи. Остава остатък за облагане 106 840,90 лв. за отдадените общо 1841,142 дка (185 708,20 лв. / 1841,142 дка = 100,87 лв./дка) „минус" 78 867,30 лв. (фактура № 43/ 16.12.2019 г.) – преотдадени на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ и обложени на основание чл. 16 от ЗКПО. От така формирания остатък за облагане, половината участва при формирането на данъчна основа за облагане с ДДФЛ на Е. Д., а другата половина следва да формира данъчна основа за облагане на Д. Д.. За земите, които са преотдадени на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ – фактическия ползвател на земята, се приема, че за тях няма получена рента от собствениците на земята – физическите лица Димитър и Е. Д., тъй като размера на съотносимата рента съответстваща на равностойността по фактурите издадени от ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ е обложена по реда на чл. 16 от ЗКПО. На същия принцип са формирани данъчните основи за облагане с ДДФЛ и за следващите отчетни години от ревизирания период, като са определени следните размери на получените доходи от рента на реално отдадените земеделски земи на ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“, използвани в дейността на ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ (л.50). За 2020 г. – общо под наем от Димитър и Е. Д. са 2 380,221 дка, от тях 1327,752 дка са преотдадени на ЕТ „Д. Д. – А. “, разлика 1052,469 дка. Приходът на ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ от преотдаване на земите на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ е 66 387,60 лв. Изплатената рента на Димитър Димитров и Е. Д. е в размер на 119 808,06 лв., за всеки 53 420,46 лв. (=119 808,06 лв. – 66 387,60 лв.). Земите са СИО, следователно за Е. Д. доходът е 26 710,23 лв. Преотдадените на ЕТ „Д. Д. – А. ” 1327,752дка са фактурирани за сумата от 66 378,60 лв. (1327,752 дка х 50лв./дка), която е обложена на основание чл. 16 от ЗКПО при формиране на данъчната основа за облагане на Димитър Димитров с ЕТ „Димитър Димитров – А. “. С оглед този факт и с цел да не се допусне двойно данъчно облагане, при настоящата ревизия от получените доходи от рента за 2380.221 декара земи СИО са изключени съотносимите доходи от рента на преотдадените на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ земеделски земи. Остава остатък за облагане от 53 420,46 лв. (119 808,06 лв. общо получена рента за отдадените общо 2 380,221 дка (119 808,06 лв. / 2380,221 дка = 50.33 лв./дка) „минус" 66 387,60 лв. (фактура № 52/ 07.12.2020 г.), преотдадени на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ и обложени). За 2021 г. – общо под наем от Димитър и Е. Д. на ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ са 2 380,221 дка, от тях 1227,749 дка са преотдадени на ЕТ „Д. Д. – А. “, разлика 1152,472 дка. Приходът на ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ от преотдаване на земите на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ е 159 607,37 лв. Общо изплатената рента на съпрузите е 311 500,94 лв., а доходът им е 151 893,57 лв. (=311 500,94 лв. – 159 607,37лв.), само на госпожа Димитрова е половината – а именно 75 946,785 лв. Преотдадените на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ 1227,749 дка са срещу сумата от 159 607,37 лв. (=1227,749 дка х 130 лв./дка), обложена на основание чл. 16 от ЗКПО при формиране на данъчната основа за облагане на Димитър Димитров с ЕТ „Димитър Димитров – А. “. За същите преотдадени 1227,749 дка са изключени съотносимите доходи от рента с оглед недопускане двойно данъчно облагане. През стопанската 2021 – 2022 г. с договор за пренаемане №1/ 11.07.2021 г. за земя с площ 1308,560 дка ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ е издало на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ фактура № 57/20.12.2021 г. с предмет - наем на земя за 120 лв./дка, общо 157 027,20 лв. Същата фактура е намерила отражение в счетоводството като разход на ЕТ по Дт на сметка 602 - разходи за външни услуги. За 2022 г. – общо под наем от Димитър и Е. Д. са отдадени на ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ – 2 380,221 дка, от тях 1227,749 дка са преотдадени на ЕТ „Димитър Димитров – А. “, разлика 1152,472 дка. Приходът на ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ от преотдаване на земите на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ е 157 027,20 лв. Общо изплатената рента на съпрузите е 295 320,60 лв., от нея 138 293,40 лв. (= 295 320,60 лв. – 157 027,20 лв.) следва да е доходът им от рента, а само на Е. Д. е половината – а именно 69 146,70 лв. В хода на ревизията с РЛ Е. Д., с Протокол КД-73 за присъединяване на документи от друго производство № Р-03000824002005-ППД-002/ 01.10.2024 г. (Приложение №4 към РА) са присъединени доказателства от приключило контролно производство на Д. П. Д. (съпруг на Е. Д.), с УИН № Р-03000824001631, налични и архивирани в ТД на НАП Варна, които са относими – събрани данни и сведения, установени факти и обстоятелства, извършени действия в хода на контролно производство – ревизия , приключила с Ревизионен доклад № Р-03000824001631-092-001/ 30.09.2024 г. В хода на ревизията е установено следното : С. С. за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, от ЕТ „Димитър Димитров – А. “ с [ЕИК] са декларирани изплатени суми на Е. Х. Д. през ревизираните периоди, с код на дохода 907 – Доходи, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, както следва: 2019 г. – 73 807,00 лв., които са осчетоводени в счетоводството на ЕТ „Димитър Димитров – А. “ по Дт на с/ка 602 Разходи за външни услуги срещу Кт на с/ка 499 Арендатори. Сумата е постъпила по личната банковата сметка на Е. Х. Д. на 31.12.2019 г. като основанието за превода е – платена рента 2019г. На горните основания и в хипотезата на чл.122 от ДОПК, ревизиращият екип определя следния облагаем доход, получен от възмездно предоставяне за ползване на земеделски земи, по години: година приход общо в лева разходи облагаем доход/ приходи минус разходи-лева

2019

180 198,15 180 198,15

2020

53 945,61 53 945,61

2021

148 586,80 148 586,80

2022

138269,40 13550,56 124 718,84 общо- лв. 520 999,96 13550,56 507 449,40 За 2019 г. основата за облагане е формирана по реда на чл. 122,ал. 2 от ДОПК, както е описано по- горе в настоящия ревизионен акт. Нетни приходи от продажби, установени по чл. 122, ал. 2 от ДОПК – 180 198,15лв. Разходи във връзка с дейността определени по чл. 122 ,ал. 2 от ДОПК – 0,00 лв. Облагаем доход – 180 198,15 лв. Въз основа на направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, данъчната основа на ревизираното лице за облагане с данък за данъчен период 2019 г. се определя по следния начин: Облагаем доход, установен по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК – 180 198,15 лв. и Годишна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. с чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК– 180 198,15 лв. Въз основа на направените фактически и правни изводи, на основание чл. 48, ал. 2, вр. с чл. 14, ал. 2 от ЗДДФЛ, при данъчна основа на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец по чл. 28 от ЗДДФЛ в размер 3 164,85 лв. дължимият данък за периода е в размер на 27 029,00 лв. (= 180 198,15 лв. х 15 %). Дължимият данък за 2019 г. е следвало да бъде внесен по сметка на компетентната ТД на НАП в пълен размер най-късно до 30.06.2020 г. Сметката на ТД на НАП Варна не е заверена със сумата на данъка за внасяне и същата не е внесена към 16.10.2024 г. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ се дължи лихва за данъка в размер 13 800,07 лв., изчислена върху главницата за внасяне за период 01.07.2020 г. – 12.12.2024 г. (л.51 гръб). За 2020 г. основата за облагане е формирана от Нетни приходи от продажби установени по чл. 122,ал. 2 от ДОПК – 53 945,61 лв.; Разходи във връзка с дейността определени по чл. 122 ,ал.2 от ДОПК – 0,00 лв.; - Облагаем доход – 53 945,61 лв. Въз основа на направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, данъчната основа на РЛ за облагане с данък за данъчен период 2020 г. се определя по следния начин: Облагаем доход, установен по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК – 53 945,61 лв. и Годишна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. с чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК – 53 945,61 лв. На основание чл.48, ал.2, вр. с чл. 14, ал.2 от ЗДДФЛ, при данъчна основа на доходите от стопанска дейност като ЕТ по чл. 28 от ЗДДФЛ в размер на 53 945,61 лв. е определен дължимият данък (15 %) в размер на 8 091,00 лв., който е следвало да се внесе в този размер най-късно до 30.06.2021 г., а към 16.10.2024 г. не е бил внесен, при което законната лихва за периода 01.07.2021 г. – 12.12.2024 г. е в размер на 3 310,58 лв. За 2021 г. основата за облагане е формирана от Нетни приходи от продажби установени по чл. 122, ал. 2 от ДОПК – 148 586,80 лв.; - Разходи във връзка с дейността определени по чл. 122 ,ал. 2 от ДОПК – 0,00 лв.; - Облагаем доход – 148 586,80 лв. Анализът на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК сочи, че данъчната основа на РЛ Е. Д. за облагане с данък за данъчен период (на л.52 – тр да е 2021 ????) се определя по следния начин: Облагаем доход, установен по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК – 148 586,80 лв. и Годишна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. с чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК – 148 586,80 лв. Данъчната основа на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец по чл. 48, ал. 2, вр. с чл. 14, ал.2 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 28 от ЗДДФЛ е в размер на 148 586,80 лв., а дължимият данък (15 %) е определен на 22 288,00 лв., който е следвало да се внесе в този размер най-късно до 30.06.2022 г. След като същият не е бил внесен към 16.10.2024 г., е изчислена законната лихва за периода 01.07.2022 г. – 12.12.2024 г. в размер на 6859,60 лв. За 2022 г. основата за облагане е формирана от Нетни приходи от продажби установени по чл. 122, ал. 2 от ДОПК – 138 269,40 лв.; Разходи във връзка с дейността определени по чл. 122 ,ал. 2 от ДОПК – 13 550,56 лв.; - Облагаем доход – 124 718,84 лв. При преглед на извлеченията на банковите сметки, на които РЛ е било титуляр е установено, че плащанията по сметките са основно за банкови такси; за закупуване на земеделски земи в землището на [населено място] в размер на 260 587,75 лв. с получател С. И. Я.; за заплатен в полза на община Балчик данък недвижими имоти за придобиване по възмезден начин на земеделска земя в размер на 13 550,56 лв., който е включен като разход на лицето за отчетната 2022г. Данъчната основа на Е. Д. за облагане с данък за данъчен период се определя по следния начин: Облагаем доход, установен по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК – 124 718,84 лв. и Годишна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. с чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК – 124 718,84 лв. Данъчната основа на доходите от стопанска дейност като ЕТ по чл. 48, ал. 2, вр. с чл. 14, ал.2 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 28 от ЗДДФЛ е в размер на 124 718,84 лв., а дължимият данък (ставка 15 %) е определен на 18 707,00 лв., който е следвало да се внесе в този размер най-късно до 30.06.2023 г. След като същият не е бил внесен към 16.10.2024 г., просрочието е резултатно и е извършено от 01.07.2023 г., като до 12.12.2024 г. законната лихва е в размер на 3 727,24 лв. Размерът на задълженията (главница и лихва) за отделните години от ревизирания период са отразени в табличен вид (л. 53), като общият им размер е 103 812,49 лв., от които 76 115,00 главница и 27 697,49 лв. лихви съгласно приложен лихвен лист (л.56). Срещу издадения РА, Е. Д. е подала жалба до директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП по съображения, сходни с изложените в жалбата до съда, който с Решение № 19/26.03.2025 г. е потвърдил Ревизионен акт № Р-03000824002005-091-001 от 12.12.2024 г. Директорът на дирекция ОДОП е отхвърлил като неоснователна жалбата, като е съобразил, че РЛ е место ФЛ по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене на територията на България, което за ревизирания период не е регистрирано като едноличен собственик на капитала на ТД и няма участие в такива; не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че за периода 2019 – 2022 г. са подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на Е. Х. Д. по извънтрудови правоотношения (рента) от ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“, ЕТ „Димитър Димитров - А. “ и „Агробаланс Д“ ЕООД, съгласно приложена справка от информационната система на НАП. РЛ е предоставило исканите му документи, обяснения, договори, документи за собственост и др. През ревизирания период Е. Д. е придобила земеделски земи, които са в режим на съпружеска имуществена общност с Д. Д., подробно описани в РД и РА. Покупки са регистрирани и в предходен и в последващ ревизията период. Констатирано е, че след закупуването им, земеделските земи се отдават под наем, въз основа на сключени договори с ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“, „Агробаланс Д“ ЕООД и ЕТ „Димитър Димитров – А. “, като получилените от РЛ Е. Д. доходи от рента през ревизирания период са:

–

за 2019 г. в размер на 180 198,15 лв., която представлява сбор от получена рента от „Агробаланс Д“ ЕООД в размер на 52 970,70 лв., от ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ в размер на 53 420,45 лв. и от ЕТ „Димитър Димитров - А. “ в размер на 73 807,00 лв.;

–

за 2020 г. в размер на 53 945,61 лв., която представлява сбор от получена рента от „Агробаланс Д“ ЕООД в размер на 27 235,38 лв. и от ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ в размер на 26 710,23 лв.;

–

за 2021 г. в размер на 148 586,83 лв., която представлява сбор от получена рента от „Агробаланс Д“ ЕООД в размер на 72 640,04 лв. и от ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ в размер на 75 946,79 лв.;

–

за 2022 г. в размер на 138 269,40 лв., която представлява сбор от получена рента от „Агробаланс Д“ ЕООД в размер на 69 122,70 лв. и от ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ в размер на 69 146,70 лв.

–

Органите по приходите са формирали извод, че дейността по отдаване под наем на земеделски земи за РЛ има характер на дейност по занятие, т.е. стопанска дейност, с цел получаване на доходи, която подлежи на облагане по чл. 28 от ЗДДФЛ и подлежи на деклариране с годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ. За ревизирания период такива не са подадени от РЛ.

–

От РЛ не са представени първични счетоводни документи, заведени счетоводни регистри за счетоводно отчитане на извършваната търговска дейност по отдаване на земеделски земи под наем. В тази връзка и на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК, ревизиращият екип е приел, че Е. Д. няма заведено и редовно водено счетоводство, което да отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Обстоятелството е подкрепено и от факта, че за ревизирания период лицето няма подадени годишни отчети за дейността в изпълнение разпоредбите на чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ. Направено е заключение, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което са предприети действия за провеждане на ревизията по особения ред. С уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с дата 01.10.2024 г. РЛ е уведомено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поискани са декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните години, но не са представени.

–

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към РЛ обстоятелства, установени са получени суми от наем на земеделска земя, които формират облагаем доход по смисъла на чл. 26, ал. 1 във връзка с ал. 7 от ЗДДФЛ. Посочено е, че е формирана данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. във връзка с получените приходи от наем на земеделска земя и е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 14, ал. 2 от ЗДДФЛ, по години и размери, както следва: за 2019 г. в размер на 27 029,00 лв.; за 2020 г. в размер на 8 091,00 лв.; за 2021 г. в размер на 22 288,00 лв.; за 2022 г. в размер на 18 707,00 лв. Върху така посочените задължения са начислени лихви съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.

–

Горестоящият орган е разгледал подробно възраженията в жалбата до него, като се е обосновал по отношение всяко от тях.

–

Констатирал е, че не се спори системното получаване на доходи в установения от органите по приходите размер, както и произходът им от отдаване под наем на земеделски земи през периода от 2019 г. до 2022 г. Спорен се оказва въпросът дали при отдаването под наем на земеделската земя Е. Д. е действала като търговец по смисъла на ТЗ и дали получените доходи от наем на земеделска земя могат да се квалифицират като доходи от стопанска дейност по смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

–

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ доходите на физическите лица, получени от рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя не са облагаеми, с изключение на доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, включително като едноличен търговец, както и за физически лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26 от ЗДДФЛ.

–

В тази връзка се акцентира доколко дейността на жалбоподателката по системното закупуване и отдаване под наем на земеделска земя, следва да се разглежда като попадаща в обхвата на чл. 1 от ТЗ. Посочва се, че изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ не е изчерпателно, а в чл. 1, ал. 3 от ТЗ законодателят е признал, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем, изисква неговите дела да се водят по търговски начин, дори ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1 от ТЗ.

–

В хода на административното обжалване е установено, че по отношение на Е. Д. са изпълнени следните критерии: дейността по закупуване и отдаване под наем на земеделските земи се извършва редовно, по занятие и е източник на постоянен, регулярен доход, поради което дейността на РЛ може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин; договорената рента на декар, за която са предоставени под наем земеделските земи, се формира на пазарен принцип.

–

Директорът на Дирекция ОДОП е достигнал до извод, че е безспорно доказано, че извършените от Е. Д. сделки надхвърлят действията по обикновено управление на земеделски земи и на това основание следва да бъдат третирани като търговска дейност.

–

Отхвърлят се изложените от нея възражения, произтичащи от споменатото по – горе решение на СЕС, че нито продължителният период от време, нито регулярността на приходите, нито размерът на същите са определящи, за да се достигне до извод за наличие на търговско предприятие или за извършване на независима икономическа дейност.

–

Като аргументи органът е посочил дефинициите за икономическа дейност по чл. 3, ал. 2, изр. 1 и 2 от ЗДДС и член 9, § 1, ал. 2 от Директивата за ДДС, като според практиката на Съда последното (определение) извежда на преден план обхвата на приложното поле на понятието „икономическа дейност“, както и обективния характер на това понятие, в смисъл че се преценява дейността сама по себе си без значение на нейните цели и резултати. Така дадена дейност се квалифицира по принцип като „икономическа“, когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение (решение от 17 декември 2020 WEG Tevesstra, С-449/19). Определянето дали дадена доставка на услуги е извършена възмездно, така че тази дейност да се квалифицира като икономическа дейност е в зависимост от цялостен анализ на всички условия на извършването ѝ (решение от 12 май 2016 г., Gemeente Borsele и Staatssecretaris van Financinn, C-520/14).

–

Отделно внимание е обърнато и на понятието „експлоатация“ по смисъла на чл. 9, § 1, ал. 2 от Директивата за ДДС съгласно изискванията на принципа за неутралност на общата система на ДДС, до всички сделки - без значение каква е правната им форма - с които се цели получаване на постоянен доход от въпросното имущество (решение от 6 октомври 2009 г., С-267/08). Тоест, в първия случай критерий за определянето на дейността като независима икономическа е качеството на лицето, а във втория случай критерий е извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед на качеството на лицето, което я извършва или вида на самата дейност.

–

Установено е, че жалбоподателката не е извършвала по занятие никоя от сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Няма данни същата да притежава някое от другите качества, които да определят дейността ѝ като независима и икономическа. Преценено е, че материалното имущество, което е придобито и отдавано под наем, са земеделски земи, а срокът на отдаване под наем, площта на наетите земи и размерът на постъпленията от тях сочат несъмнено на извършвана от РЛ Димитрова независима икономическа дейност, а последното по дефиниция превръща лицето в данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.

–

Отхвърлени са съображенията относно наличие или отсъствие на добросъвестност в поведението на РЛ и на умисъл в укриване на доходи, а оттам и на приложимостта на особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. Поддържа се неоснователност на твърденията на РЛ, че реализираните доходи са необлагаеми по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ.

–

Установено е от данъчните органи системно закупуване на големи площи земеделска земя (10 придобивни сделки през ревизирания период за 12 бр. земи с обща площ 643,698 дка) от страна на жалбоподателката (т.е. няма придобиване по наследство) и отдаването им под наем срещу рента.

–

Решаващият орган признава, че не намира за определящи броят и мащабите на осъществените продажби, а се води от условията, при които РЛ действително експлоатира вещта, сравнени с условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, както и самото извършване на дейност с цел получаване на постоянен доход (В какъвто смисъл е Решение по дело С- 263/11 на СЕС.).

–

Правилото на чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ гласи, че доходите от предоставянето за ползване на земеделска земя са необлагаеми, но с нормата на чл. 13, ал. 5 от с. з. изрично е уредено, че доходът е облагаем, когато данъчнозадължените лица извършват търговска дейност, независимо дали са регистрирани по ТЗ. Въз основа на чл. 10, ал. 1, т. 1 – т. 6, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ издателят приема, че по чл. 26, ал. 1 – ал. 6 от ЗДДФЛ се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ.

–

Прието е, че земеделски земи не са придобити с цел задоволяване на лични/семейни нужди, а с цел получаване на регулярен доход от експлоатацията им. Признато е наличието на обстоятелства за извършване на ревизията по особения ред и са предприети действия за облагане по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК. В случая е установен и доказан конкретният източник на доход (наем/рента от предоставена за ползване земеделска земя) и съобразно източника е определена данъчната основа за извършване на стопанска дейност като ЕТ по чл. 28 от ЗДДФЛ по години: 2019 г. – 180 198,15 лв.; 2020 г. – 53 945,61 лв.; 2021 г. – 148 586,80 лв.; 2022 г. – 124 718,84 лв. и е установено задължение за данък по ставката, посочена в чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

–

След като РЛ системно е закупувало земеделски земи и ги е отдавало под наем, е обоснован извода, че то е образувало предприятие, чийто предмет и обем изисква делата на предприятието да се водят по търговски начин и за целите на облагането госпожа Димитрова е приравнена на търговец, независимо, че няма регистрация по ТЗ.

–

Директорът на дирекция ОДОП не е установил нарушения на процесуалните правила на ДОПК, на основните принципи като обективност и служебно начало, което го мотивира да потвърди обжалвания пред него РА.

–

В хода на производството пред съда по искане на жалбоподателя са събрани писмени доказателства от трети лица, обработващи земеделски земи в същите землища, като притежаваните от ревизираното лице, по отношение рентите, изплащани в процесния период: стопански години 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021, 2021/2022 (л.359, л.361, л.373).

–

ЗКПУ „С.“ [населено място] е платило рента за обработваните от нея земеделски земи: за 2018/2019 – 105 лв./дка, за 2019/2020 – 110 лв./дка, за 2020/2021 – 170 лв./дка и за 2021/2022 – 200 лв./дка (л.359).

–

К. „Гурково“ е изплащала ренти за обработваните от нея земеделски земи в землищата на [населено място] и [населено място]: за 2018/2019 – 100 лв./дка, за 2019/2020 – 55 лв./дка, за 2020/2021 – 170 лв./дка и за 2021/2022 – 185 лв./дка (л.361).

–

К. „Черно море – Балчик“ е изплащала ренти за землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]: за 2018/2019 – 110 лв./дка, за 2019/2020 – 55 лв./дка, за 2020/2021 – 175 лв./дка и за 2021/2022 – 200 лв./дка (л.373).

–

За имотите СИО на жалбоподателката са сключени два десетгодишни договора за аренда на земеделска земя с ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ (л.151-154), 6 едногодишни договора за наем с ЕТ „Петров инвест – П. Димитров“ (л.155-168), 9 едногодишни договора за наем с „Агробаланс Д“ ЕООД (л.116-138), като за всички наемната/арендната цена е определена като левовата равностойност на 30 на сто от добива.

–

Атакуваният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от надлежно оправомощен орган, при спазване на административнопроизводствените правила.

–

Спорният въпрос в това производство е: търговска ли е дейността на физическото лице по придобиване и отдаване под наем на земеделски земи и получените от него доходи от наем следва ли да се квалифицират като доходи от стопанска дейност като ЕТ.

–

Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ТЗ определя като търговец всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от изброените сделки. Според ал. 3 на чл. 1 ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. По аргумент на чл. 15, ал. 1 ТЗ предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Извършването от физическото лице „по занятие“ на дейност, за да бъде то търговец, е свързано с целта им за реализиране на постоянен доход. Безспорно това изискване е и в основата на ал. 3 на чл. 1 ТЗ, за да се приеме, че и други сделки, извън изброените в ал. 1, налагат делата на осъществяващото ги физическо лице да се водят по търговски начин. В същия смисъл е и т. 1 от мотивите на Тълкувателно решение №2/27.12.2001 г. по тълкувателно дело №2/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което логическото и систематическо тълкуване на цитираните разпоредби (чл. 1, ал. 1 и ал. 3 ТЗ) налага извода, че ЕТ извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ.

–

Същото изискване е визирано и в чл. 3, ал. 2 ЗДДС, съответстващ на чл. 9 от Директива 2006/112, при дефинирането на независима икономическа дейност за целите на този закон. Затова за разграничаване на сделките на физическото лице, свързани с обичайната експлоатация на лична материална собственост, от дейността на търговеца, свързана с експлоатация на материално имущество може да се използват критериите, предложените от СЕС в неговите решения по тълкуването на чл. 9 от Директива 2006/112, каквато е и практиката на съдилищата (Решение № 6707/19.06.2025 г. по адм.д. № 4297/2025 г. по описа на ВАС; Решение № 7040/10.06.2024 г. по адм.д. № 1035/2024 г. по описа на НАС и др.).

–

Същевременно за целите на решението следва да се отбележи и тълкуването на понятието „независима икономическа дейност", дадено в Решение на СЕС от 26 септември 1996 г. по дело С-230/94. Според т. 22 от решението, когато се отдава под наем материално имущество, такава експлоатация на имуществото трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“, ако се извършва с цел продължаващо получаване на доходи от него. Ако поради естеството си имуществото може да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се разгледат всички обстоятелства, при които се използва, за да се определи дали то действително се използва за редовно получаване на доходи (т. 27). В последния случай сравняването на обстоятелствата, при които заинтересованото лице действително използва имота, с обстоятелствата, при които обикновено се извършва съответната икономическа дейност, може да бъде един от начините да се установи дали съответната дейност се извършва с цел продължаване на получаване на доходи (т. 28). Макар критериите, основани на резултатите от разглежданата дейност, сами по себе си да не могат да позволят да се определи дали дейността се извършва с цел продължаващо получаване на доходи, действителната продължителност на периода, за който се наема имотът, броят на клиентите и размерът на доходите също са фактори, които могат да бъдат взети предвид (т. 29)

–

От мотивите на решението на СЕС по дело С-230/94 се налага изводът, че не всяко отдаване под наем на собствен недвижим имот е търговска дейност. С оглед дадените примерни критерии за разграничаването на обичайната експлоатация на лична собственост и осъществяването на стопанска дейност правилно органите по приходите са взели предвид големия брой ниви, които се отдават под наем от физическото лице, големия брой договори за наем и тяхната продължителност. Получените доходи също не са малко, макар и според жалбоподателя да не са най-големите възможни според изплатените от другите кооперации и арендатори ренти за ползване на земеделските земи, но те са определени на пазарен принцип. Ето защо правилен е изводът, че отдаването от ревизираното лице на собственото му имущество, не представлява обикновена експлоатация на лична му собственост.

–

Основните обстоятелства, на базата на които се приема, че дейността, свързана с отдаване под наем на земеделски земи, е търговска са: размерът на реализираните доходи, броят на отдадените под наем имоти и продължителността на договорите, която показва трайност и регулярност на дейността. Ежегодното придобиване на земеделска земя е показателен за този извод. Същата по предмет и обем изисква да бъде водена по търговски начин съгласно чл. 1, ал. 3 ТЗ и обуславя определянето на лицето като търговец.

–

Изложеното подкрепя извода на приходните органи, че дейността на физическото лице е стопанска дейност на ЕТ.

–

С оглед изложените мотиви следва да се приеме, че по категоричен и безсъмнен начин са установени от органите по приходите фактите и обстоятелствата, които обуславят упражняване на правомощието за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и респективно за изчисляване на следващия се от това данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, който правилно е определен в неговия размер. За провеждането на производството по чл. 122 от ДОПК ревизираното лице е надлежно уведомено.

–

Констатациите на ревизиращите органи са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.

–

Жалбоподателят не сочи доказателства, които опровергават при условията на пълно обратно доказване верността на фактическите констатации в ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, с оглед на което законосъобразно органите по приходите са приели, че е налице доход от отдаване под наем на земеделски земи по занятие от търговец с образувано търговско предприятие, за което дейността изисква да се води по търговски начин.

–

С оглед на установените по делото факти и обстоятелства правилно и обосновано е възприето от данъчните органи отсъствието на подадена декларация за облагане на доходите на физическо лице, което налага извода за наличието на укрити приходи, въпреки че наемната цена и арендното плащане са декларирани от контрагентите, изплатили сумите, и липсва на воденото счетоводство, което да дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане – обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 , т. 2 , т. 4 от ДОПК. Правилно и в съответствие с относимите за лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК ревизиращите органи са формирали данъчна основа, върху която законосъобразно са начислили дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 76 115,00 лева и лихви за забава в размер на 25 697,49 лева. Дори при наличието на някои от основанията на чл. 122 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения в закона размер на данъка към определената от него по особения ред данъчна основа. В този смисъл направеното възражение от ревизираното лице следва да се остави без последствие.

–

Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

–

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 4 422 евро, определено съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа .

–

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Добрич, втори състав

Цитирани разпоредби

54